Р Е Ш
Е Н И Е
№ 418/19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди
двадесет и втора година:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№363/2021г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на чл.9б
във вр. с чл.4 ал.1 Закон за местните данъци и такси ЗМДТ) във вр. с чл.156 и
сл. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Производството по делото е
образувано по жалба на „А*** К***“ ООД с.С*** , ул.“Ч*** “ №* ,
представлявано от управителя Р.А., подадена чрез пълномощник адвокат В., против
Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №4763-1/21.06.2021г.
на орган по приходите в Община Вършец, който е потвърден с Решение
№8/21.07.2021г. на Директор дирекция „Специализирана администрация“,
Ст.юрисконсулт и УОС в Община Вършец. В жалбата са развити доводи, че оспорения
административен акт е нищожен и незаконосъобразен, тъй като е постановен в
противоречие на административнопроизводствените правила, материалния закон и
целта на закона. В съдебно заседание оспорващият, чрез пълномощника си адвокат В.,
поддържа жалбата си и моли да бъде отменен като незаконосъобразен оспорения
административен акт, като доводи излага в писмени бележки. Оспорващият
претендира присъждане на разноски по делото.
Ответникът чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Я., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като
неоснователна, като доводи в подкрепа на законосъобразността на оспорения
административен акт излага в писмени бележки. Ответната страна претендира
присъждане на разноски по делото.
Настоящият състав на Административен съд
Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,
събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки
служебна проверка на обжалвания административен акт по реда на чл.160 ал.2 от ДОПК
намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е
процесуално допустима. Видно от известие за доставяне на л.23.07.2021г.,
оспорения административен акт е надлежно връчен на оспорващия на 23.07.2021г.
Видно от товарителница на л.152 по делото, жалбата е подадена чрез куриер на
06.08.2021г., тоест в рамките на законоустановения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК
във вр. с чл.9б от ЗМДТ.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
оспореният Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК
№4763-1/21.06.2021г. на орган по приходите в Община Вършец са установени
размери на задължения за данък недвижими имоти (ДНИ), такса битови отпадъци (ТБО) и данък върху
превозно средство (ДПС) за периода от 01.01.2020 до 31.12.2020г, както и
размера дължимата лихва към 21.06.2021г. В административния акт в табличен вид
са посочени дължимите за 2020г. ДНИ, ТБО и ДПС и лихви към 21.06.2021г.
Посочено е размер на дължим ДНИ – общо задължение главница и лихви 307,02лв,
ТБО – общо задължение главница и лихви 4503,08лв и ДПС – общо задължение
главница и лихви 15,13лв или общ размер на установеното задължение за главница
и лихви в размер на 4825,23 лв към дата 21.06.2021г.
Въз основа на събраните доказателства,
приетите по делото съдебно-техническа експертиза, съдебно-компютърна експертиза
и съдебно-икономическа експертиза, съдът, стига до следните правни изводи по
същество на спора:
Неоснователно в жалбата се
поддържа, че оспорения административен акт е нищожен. От събраните по делото
доказателства не се установява, административния акт да е издаден от
некомпетентен орган. Това е така, тъй като съгласно чл.4 ал.3 ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в
производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, а съгласно чл.4 ал.4 ЗМДТ,
служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета
на общината. Видно
от Заповед №122/21.04.2021 на Кмета на Община Вършец, С.Я. на длъжност юрисконсулт
в отдел АИО към Дирекция „ОА“ в Община Вършец, която е издател на Акт за
установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №4763-1/21.06.2021г., е
определена за служител, който да установява размера на дължимите данъци и такси
по ЗМДТ като съставя актове по чл.107, ал.3 от ДОПК за установяване на публични
общински вземания за задължения по декларации по ЗМДТ, тоест налице е
компетентност на административния орган издал оспорения административен акт.
Административният акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания,
които са мотивирали издаването му. Административният орган е описал по ясен и
категоричен начин размера на задължението по главница и лихви, като е мотивирал
издаването на административния акт с обстоятелството, че оспорващия не е
изпълнил задълженията си за внасяне на дължими местни данъци и такси за
описания в административния акт период.
Неоснователно
в жалбата се поддържа, че оспорения административен акт е незаконосъобразен в
частта относно установените ДНИ и ТБО и дължими лихви свързани с неплащането им
в законоустановения срок. По делото е изслушана и приета съдебно-икономическа
експертиза и допълнителна съдебно икономическа експертизи, която е изготвена от
вещото лице И.П., която се кредитира от настоящият съдебен състав, като
обективна и безпристрастна. Вещото лице И.П. *** осигурява услугата по
сметосъбиране и сметосъбиране на територията на с.С*** съобразно утвърден
график. Вещото лице И.П. установява, че декларираната отчетна стойност в
декларацията по чл. 17 от ЗМДТ в размер на 229 837 лева за 12 имота е по - голяма
от данъчната оценка, т. е. съгласно разпоредбите на ЗМДТ данъчните задължения
на ,Д*** К*** " ООД са изчислени не база отчетната стойност. При
обработване на декларацията по чл. 17 и обвързването й с декларацията по чл. 14
от ЗМДТ, което се е наложило поради недекларирана отчетна стойност от
Управителя на дружеството - жалбоподател, в обработената чрез ИС Матеус „Местни
данъци и такси" при Министерството на финансите на РБ декларация по чл. 17
от ЗМДТ, органа по приходите при Общинска администрация Вършец е въвел по -
ниска отчетна стойност по отношение на имот № 8. Вместо да въведе отчетната
стойност в подадената декларация по чл. 17 от 2000г., която е 43 517 лева,
органът по приходите е въвел 3 лева. Това е довело до по-нисък размер при
начисляването на данъчните задължения на „А*** К*** " ООД. Вещото лице е
констатирало, че реално се извършва услугата по сметосъбиране и сметоизвозване
за всички улици на село С*** , където е находящ имотът на жалбоподателя.
Установило е, че сметосъбирачния и специализирания автомобил, собственост на
Община Вършец действително са изпълнявали своите задачи по описания маршрут.
Извършило е оглед на всички улици на с. С*** и е установило, че има поставен
контейнер на улицата срещу имотите на „А*** К*** " ООД. Извършена е и
проверка в „Р*** депо - Монтана" ЕООД и е доказано, че битовите отпадъци
от Община Вършец са транспортирани ежемесечно до депото. И.П. е установил, че
жалбоподателят не е заплащал данъчните си задължения от 2011 г. до момента на
съставяне на експертизата. Потвърдил е действително изготвен график за всички
райони на град Вършец и селата от Общината, на база на който е извършвана
услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. Фактическо
установяване за това обстоятелство са и приетите по делото пътни листове, които
следва да бъдат ценени като частни документи по смисъла на чл.180 от ГПК. Пълнотата
изисква да се посочи, че Общински съвет Вършец е приел план - сметка включваща
необходимите разходи за дейностите по третиране на битови отпадъци и почистване
на площи за обществено ползване, и определяне на годишен размер на такса за
битови отпадъци за 2020г., издадена е Заповед № 404/11.10.2019г. по чл. 63, ал.
2 от ЗМДТ относно вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ на територията
на община Вършец, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите
отпадъци. С Протокол № 4/30.12.2019г. на Общински съвет - Вършец е прието
Решение № 46 за одобрена обобщена план - сметка за 2020 година, с размер на
общата стойност възлизащ в размер на 1 119 100 лева, осигуряване на съдове за
съхраняване на битовите отпадъци /контейнери, кофи и др./, проучване,
проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на
депото за обезвреждане на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и
чл. 64 от ЗУО, почистване на уличните платна, площадите, алеите, паркови и
други територии от населените места, предназначени за обществено ползване. С Решение
№ 46 от Протокол № 4/30.12.2019г. е определен размера на такса за битови
отпадъци за 2020г. по видове услуги и населени места. В случая съществено за
делото е заключението на вещото лице И.П., което изяснява по ясен и категоричен
начин, че размера на дължимия ДНИ и ТБО е правилно определен при наличието на
данни за данъчната оценка на недвижимите имоти, които са декларирани от
оспорващия.
Пълния разбор на доказателствата по делото изисква да се посочи,
че по делото е приета съдебно-компютърна експертиза изготвена от вещото лице
В.Н., която се кредитира от настоящият съдебен състав като обективна и
безпристрастна. Вещото лице В.Н. изяснява въпроси
свързани с работата на компютърната система ползвана за въвеждане на релевантни
данни за лица и имоти при определяне на размера на дължимите местни данъци и
такси в Община Вършец. По делото е безспорно установено, че за имотите за които
са описаните в оспорения административен акт задължения за ДНИ и ТБО има две
подадени Декларации – по чл.14 от ЗМДТ с вх. № **********/29.05.2010г. и
по чл.17 от ЗМДТ с вх. № 04/05/3/51/01.02.2000г. Съгласно заключението на вещото лице системата не пази информация
кой и кога е влизал и е правил записи,
както и софтуерът не предлага история на промените за всеки запис, а само кой
ги е обработил, вкл. и неизвестно лице. Съгласно изслушаното заключение
в система Матеус, която е ползвана от Община Вършец, не се пази информация за
лицето изготвило и впоследствие обработвало записа, а след евентуално направена
корекция системата автоматично променя името на лицето, което е изготвило акта,
тоест няма следа дали, кога и от кого са направени корекции, респективно не
може да се изясни какви са данните които са ползвани при определяне на размера
на дължимите ДНИ и ТБО за 2020г. Констатациите на приетата съдебно-компютърна
експертиза и съдебното-икономическата експертиза водят до извода, че в акта за
установяване на публично общинско вземане не са определени реалните размери на
задълженията.
На последно място следва да се отбележи,
че по делото е приета и съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице К.Б.,
която се кредитира от настоящия съдебен състав като обективна и безпристрастна.
Вещото лице Б. установява фактическото положение в ПИ, който е собственост на
оспорващия – размери на имота, брои на сгради и др. Тези констатации на вещото
лице Б. не могат да бъдат противопоставени на обстоятелството, че в титула за
собственост и подадената от оспорващия декларация по чл.17 от ЗМДТ е отразен
броя на сградите, които са ползвани от данъчния орган при определяне на размера
на дължимите ДНИ и ТБО, тоест експертизата е изяснила реалното положение в
недвижимия имот към момента, което не е релевантно за делото.
На последно място следва да се отбележи,
че в оспорения административен акт е посочен и дължим размер за ДМПС.
Оспорващия не е изложил доводи в насока на незаконосъобразността на определения
размер и дължимите лихви, но настоящата съдебна инстанция отбелязва, че не
установява при определянето му да е налице нарушение на приложимата скала за
определянето му, която е приета от Общински съвет Вършец.
В рамките на служебна
проверка по реда на чл.160, ал.2 от ДОПК, настоящият съдебен състав служебно
установява, че ревизионния акт е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, като са спазени процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му.
Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответника юрисконсулт Я. за присъждане разноски по водене на
съдебното производство на основание чл.161, ал.1 от ДОПК,
оспорващия следва да бъде осъден да заплати в полза на
оспорващия разноски по делото съобразно списък на л.296, том II по делото в размер на 360 лева.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореният Акт за установяване на задължение по
чл.107, ал.3 от ДОПК №4763-1/21.06.2021г. на орган по приходите в Община
Вършец, който е потвърден с Решение №8/21.07.2021г. на Директор дирекция
„Специализирана администрация“, Ст.юрисконсулт и УОС в Община Вършец е
законосъобразен и следва да бъде потвърден, поради което на основание чл.160,
ал.1 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ,
І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А*** К***“ ООД с.С*** , ул.“Ч*** “ №* , представлявано от
управителя Р.А., подадена чрез пълномощник адвокат В., против Акт за
установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №4763-1/21.06.2021г. на
орган по приходите в Община Вършец, който е потвърден с Решение №8/21.07.2021г.
на Директор дирекция „Специализирана администрация“, Ст.юрисконсулт и УОС в
Община Вършец.
ОСЪЖДА „А***К***“ ООД с.С*** , ул.“Ч*** “ №* ,
представлявано от управителя Р.А., ЕИК* да
заплати на Община Вършец,
ЕИК * , разноски по воденото
съдебно производство в размер на 360 (триста и шестдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: