Р Е Ш Е Н И Е
№701/14.2.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в съдебно заседание на седми февруари, през две хиляди и деветнадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №18368 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба предявена от Н.К.Н.,
ЕГН ********** *** срещу *********** гр. Варна, с административен адрес
гр. Варна, *****************, представлявана от Д. С.П. в качеството му на Директор, за
осъждане на ответника да заплати сумата
от 1711,44 лева (съобразно допуснато
изменение на предявеният иск) представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 240,24 часа за периода от
01.11.2016г. до 31.10.2019г., получен в резултат на преизчисление
на положения нощен труд от 1680 часа в дневен с коефициент 1,143, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 07.11.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
В исковата молба се излагат
твърдения, че през периода от 01.11.2016г.
до 31.10.2019г. ищецът е полагал труд като „младши оперативен дежурен“ в
Пето РУ – Варна, което е на структурно подчинение на ОД на МВР Варна. Орган по
назначаването се явява Директорът на ОД на МВР – Варна по силата на чл. 159 ал.
1 от ЗМВР и Заповед ч 8121з-140/24.01.2017г. на Министър на вътрешните работи, обн. ДВ бр. 13/2017г. Ищецът е със статут на държавен
служител и е полагал труд на 12 часови смени при сумирано изчисляване на
работното време.
Съгласно чл. 178 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за
извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно
и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица. Твърди, че от 14.10.2016г.
работното време на държавни служители се изчислява в работни дни сумирано за
тримесечен период, а преди това – ежемесечно. Работата извън работното време се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време. Самият коеф. е 1.143. За
процесния период ищецът е положил 1680
нощен труд, който преизчислен с коеф. 1,143 възлиза
на 1920,24 часа. Т.е. разликата от 240,24 часа следва да бъде допълнително
заплатен. Размерът е 2003,60 лв.,
като е изчислен на база основното месечно възнаграждение на ищеца, увеличено с
50 %, съгласно чл. 187 ал. 6 от ЗМВР.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
Не се спори, че ищецът през
процесния период е бил държавен служител и че работата му е изпълнявана на
смени при сумирано изчисляване на работното време. Твърди обаче, че целият
положен от ищеца извънреден труд му е бил заплатен своевременно, на основание
чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен
служител в МВР, норми са тези по ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и
КТ.
Сочат, че процесните
отношения се регулират от Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба 8121з-908
от 02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен.
Оспорват приложимостта на
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото считат
че съгласно чл. 9 ал. 2 и ал. 3 от същата, се установява, че тя е приложима
само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за държавни
служители, какъвто е ищецът. Считат, че за ищеца са приложими само нормите на
ЗМВР.
Сочат, че съгласно чл. 178
ал. 1 от ЗМВР са изчерпателно изброени възнагражденията, които се изплащат на
служителите на МВР и съгласно чл. 179 от
ЗМВР, работно време през нощта е с продължителност от 22:00 ч. до 06:00
ч.
Оспорват часовете положен
нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден труд.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Представена е кадрова справка на
ищеца, от която се установява, че за периода 01.11.2016г. до 31.10.2019г. ищецът
е полагал труд като „младши оперативен
дежурен“ в Пето РУ – Варна, към ОД на МВР Варна.
Депозирано
е заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза изготвено от в.л. Д.П.,
от което се установява, че общия брой отработени и заплатени часове нощен труд,
за периода от 01.11.2016г.-31.10.2019г., възлизат на 1704 часа, като на ищеца
са заплатени 426 лева или от по 0,25 лева на час.Преизчислен положения нощен труд
в дневен коефициент със ставка 1,143 се равнява на 1946 часа, като разликата
след преизчисляване с цитирания коефициент възлиза на 242 часа – дневен
извънреден труд.Посочва се, че извънреден труд, получен при преизчисляване на
положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, за тези 242 часа не е изплащан
на ищеца за периода 01.11.2016г. – 31.10.2019г. Общата сума за посочените 242
часа извънреден труд за периода 01.11.2016г.-31.10.2019г. възлиза на 1711,44
лева.
Предвид така приетата
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Не е спорно между страните, че се намират в служебни правоотношения, като ищецът заема длъжността „младши оперативен дежурен“ в Пето РУ – Варна, към ОД на МВР Варна.
Съгласно разпоредбата на чл.176 ЗМВР
- брутното месечно
възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд
– чл.178, ал.1, т.3. Според нормата
на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията
и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките
за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи“.
В
процесния период от 01.11.2016г.-31.10.2019г. приложение намира Наредба №8121з-776/29.07.2016г., издадена от Министъра на вътрешните работи, уреждаща реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Съобразно чл.3, ал.3 при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Идентично е положението и в последователно приеманите
във времето предходни актове уреждащи организацията и разпределянето на работното време -Наредба №8121з-407/11.08.2014г. и Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. издавани
от Министъра на вътрешните работи.
В
Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено,
че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на
министъра на вътрешните работи, то тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д.
№ 5450/2016г. На 02.08.2016г. е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016г., която е относима към процесния период.
Следва да бъде
съобразено обстоятелството,
че в Наредба №8121з-592/25.05.2015г., така и в приложимата в случая Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент
1.143. Липсата на такава норма не
следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите
в МВР часове нощен труд в дневен.
При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията
на работната заплата (обн.
ДВ от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място.
По тези съображения исковата претенция за заплащане
на извънреден труд в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Основание за преобразуването
на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на
чл.31, ал.2 от Наредба
№8121з-407, а след отпадане действието
й, при липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно
приложимата за тях Наредба за структурата
и организацията на работната
заплата - чл.9, ал.2 от нея.
От заключението на вещото лице Д.П.,
което се кредитира от съда, като обективно и компетентно дадено съдът приема,
че за процесния период общия брой отработени и заплатени часове нощен
труд, за периода от 01.11.2016г.-31.10.2019г., възлизат на 1704 часа. На ищеца
са заплатени 426 лева, която сума се получава при умножаване на броя часове
нощен труд (1704 часа) с часова ставка от 0,25 лева. При преизчисляване на
положения нощен труд в дневен коефициент със ставка 1,143 вещото лице посочва,
че същите възлизат на 1946 часа, като разликата след преизчисляване с цитирания
коефициент възлиза на 242 часа – дневен извънреден труд.Посочва се, че
извънреден труд, получен при преизчисляване на положения нощен труд в дневен с
коефициент 1,143, за тези 242 часа не е изплащан на ищеца за периода
01.11.2016г. – 31.10.2019г., като общата дължима сума за заплащане възлиза на
1711,44 лева.
Трудовото законодателство
дава право на работещите да получат от една страна
завишено почасово заплащане за нощния
си труд, а от друга задължава
работодателите да преизчисляват
нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае
за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това
са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при
съвместното действие на издадените от министъра
на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и
заповед № 8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше
посочено по-горе, на ищеца е изплатена само добавката от 0,25 лева за всеки отработен
нощен час за
исковия период – общо 426 лева.
При гореизложените съображения
предявения иск се явява доказан и по размер, с оглед на което следва да бъде уважен,
като ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1711,44 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 240,24 часа за периода от 01.11.2016г.
до 31.10.2019г., получен в резултат на преизчисление
на положения нощен труд от 1680 часа
в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата
на предявяване на иска – 07.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева,съставляващи
възнаграждение за процесуално представителство, съобразно релевираното от
ответника възражение за прекомерност на уговореното и заплатено възнаграждение
за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК. Съдът за да уважи
възражението на ответната страна намира, като определи възнаграждение в
минималния посочен в Наредба № 1/09.07.2004г. размер от 300 лева, на осн. чл.
7, ал.1 вр. ал.2, намира, че делото не се развива при
фактическа и правна сложност на спора, производството по същото приключи в
рамките на едно съдебно заседание, в което страните осъществиха процесуалните
си действия, поради което минималното възнаграждение за процесуално
представителство следва да бъде прието за справедливо.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА О. Д. на м. на в. работи гр. Варна, с административен адрес
гр. Варна, *****************, представлявана от Д.С.П.в качеството му на
Директор, Булстат ********* да заплати на Н.К.Н., ЕГН **********
*** сумата от 1711,44 (хиляда седемстотин и единадесет лева и 44 ст.)лева представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.11.2016г. до 31.10.2019г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска в съда –
07.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал.
1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА О. Д. на м. на в.р. гр. Варна, с административен адрес
гр. Варна, *****************, представлявана от Д.С.П.в качеството му на
Директор, Булстат ********* да заплати на Н.К.Н., ЕГН **********
*** сумата от 300 (триста) лева,съставляващи
възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА О. Д. на м. на в.р. гр. Варна, с административен адрес
гр. Варна, ***********,
представлявана от Д.С.П.в качеството му на Директор, Булстат ********* да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския районен съд сумата от 268,45 (двеста шейсет и осем лева и 45 ст.) лева, от които 68,45
лева съставляваща дължима по делото държавна такса, като и сумата от 200 лева
съдебно – деловодни разноски заплатени от бюджета на съда, както и сумата от 5 (пет) лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
Банкова
сметка, ***жението си към ищеца: STSA930000262250, Банка ДСК АД, титуляр адв. Цветан Ненов Банков, ЕГН **********.
На основание чл.242, ал.1 ГПК
решението подлежи на предварително изпълнение в частта относно заплащането на присъденото възнаграждение за работа.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от датата
му на обявяване – 21.02.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: