№ 173
гр. Варна, 15.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500051 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ОС-Варна е образувано по въззивна жалба,
депозирана от Е. М. М., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.
С. И., срещу Решение №3124/27.09.2023г. по гр.д. №6790/23г. по описа на
РС-Варна, 46-ти състав, в частта, с която е осъден въззивникът М., да заплаща
на А. Е. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „М.” № ....., месечна
издръжка в размер на сумата 250 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 29.05.2023 г., с падеж до шесто число на месеца, за
който се дължи издръжката, до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, както и в частта, с която е осъден Е. М. М. да
заплати на А. Е. М. сумата 100 лв., представляваща сторените в
производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
както и 360 лв. – дължима държавна такса на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.
Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваните части е
неправилно, тъй като незаконосъобразен е изводът на ВРС, че реализираните
от ответника доходи са достатъчни за покриване нуждите от издръжка на
ищеца като пълнолетно учащо дете и няма да създаде особени затруднения на
бащата. Сочи, че неправилен е изводът на съда, че получаваната помощ в
размер на 930 лв. месечно покрива само разходите са посещения при
1
различни специалисти и лечение, а останалата част от издръжката за облекло,
храна, учебни материали следва да бъде покрита от въззивника. Последният
излага обаче, че в исковата молба ищецът не е претендирал издръжка за
облекло, храна и учебни пособия, а е искал да му се заплаща пожизнена
издръжка, покриваща разходите за осигуряване присъствието на пълнолетен,
когато майката е на работа и за разходите на детето при посещения на
специалисти в други градове. Т.е. не е претендирана издръжка за
задоволяване на базовите потребности. Не са представени никакви
доказателства за посещение на детето при специалисти в други градове.
Освен това се излага, че е претендирана издръжка за задоволяване на
нездравословни навици на ищеца, както и на други нужди, които не са
основни- посещения на ресторанти, маркови дрехи от магазини с надценка,
зъболекарски услуги, които не са извършени, посещение на извънградски
басейни, разходки. Твърди се, че неправилно са кредитирани доказателства с
какви имоти и с какви доходи разполага съпругата на ответника, въпреки че е
установен режим на разделност между съпрузите. Освен това излага, че в
издръжката на пълнолетно дете следва да се включат и двамата родители, тъй
като тази издръжка е именно с оглед получаване на по-добро образование.
Няма данни обаче срещу майката на ищеца да е заведен такъв иск.
Въззивникът сочи, че като се съобрази, че същият има безусловно задължение
за заплащане на издръжка към непълнолетно дете, което има и специални
нужди предвид артистичните му заложби, както и задълженията на
въззивника към кредитни институции, то следва да се наложи извод, че
заплащането на издръжка в полза на ищеца ще представлява затруднение за
ответника. Моли да бъде отменено решението в обжалваните части и искът
отхвърлен изцяло.
Доказателствени искания не са направени.
В срока за отговор е депозиран такъв от А. М., чрез адв. М., с който
жалбата се оспорва. Излага се, че наведените в жалбата възражения, че
въззивникът не разполага с доходи, са неоснователни. Доходите на бащата са
се увеличили. Твърди, че независимо че всички имоти са придобити от новата
съпруга на ответника в режим на разделност, то средствата за закупуването
им са дадени от въззивника, тъй като съпругата произхожда от бедно
семейство и не разполага с такива средства. Сочи, че бащата също следва да
участва в издръжката на ищеца предвид здравословните му проблеми. Сочи,
2
че ответникът реализира доходи от около 5 000 лв., които са два пъти по-
високи от на майката, на която се налага да работи вместо да гледа ищеца.
Твърди, че задължението на бащата е материално и морално такова. Моли
решението да бъде потвърдено. Доказателствени искания не са направени.
Депозирана е частна жалба от А. М. срещу Определение
№12628/23.10.2023г., с което е оставена без уважение молбата на
жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските, като бъде
признато, че ищецът не дължи разноски в определения от съда размер от 433
лв. в полза на ответника. Твърди, че не работи, няма доходи, няма вина за
завеждане на делото, а упражнява законовото си право да претендира
издръжка.
Срещу частната жалба е депозиран отговор от Е. М.. Същият я оспорва и
моли да бъде оставена без уважение.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба и частна такава,
намира следното:
Жалбите са подадени в законоустановения срок, съдържат изискуемите
по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и са надлежно
администрирани, поради което са процесуално допустими. Подадени са от
легитимирана страна срещу подлежащи на обжалване актове. Затова и следва
да бъдат приети за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, депозирана от Е. М.
М., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. С. И., срещу
Решение №3124/27.09.2023г. по гр.д. №6790/23г. по описа на РС-Варна, 46-ти
състав.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба от А. Е. М. срещу
Определение №12628/23.10.2023г.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 51/2024 г. на ОС-Варна за
14.02.2024г. от 10,00 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис
от настоящото определение.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4