О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№
17.06.2016 година
град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав
На седемнадесети
юни две хиляди и шестнадесета година.
В закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА
ДОКОВСКА
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
наказателно общ характер дело № 2734 по описа за 2015
година.
По
делото е постъпила молба от адвокат П.К. ***, процесуален представител на
подсъдимия Н.Х.. В молбата се посочва, че в отнетия в полза на държавата лек
автомобил марка „Хюндай” с ДК№ РВ 2359 РК, собственост на „Тимотей мотърс” ЕООД
град Пловдив са се намирали електронния таксиметров апарат с фискална памет
/ЕТАФП/ № ес019372 и пътна книжка на автомобила. Тези вещи не били изземвани
като веществени доказателства по делото и тъй като били собственост на
дружеството, моли съда да се разпореди да ги върне, предвид на това че
наказателното производство е приключило.
Съдът
като се запозна с молбата и приложените към делото доказателства намира, че в
случая не намира приложение нито разпоредбата на чл.112 от НПК, нита тази на
чл.306 от НПК. В тази насока съдът указа на молителя да приведе молбата си
съобразно изискванията на НПК, но това не бе сторено.
Видно
от делото въпросния лек автомобил у бил иззет в полза на държавата по реда на
281, ал.3 от НК и съдебния акт в тази насока е влязъл в законна сила. Никъде по
делото не са описани конкретно всяка една от частите с които е бил оборудван
автомобила. В това число не са описани и като веществени доказателства
цитираните по горе и поискани да се върнат от молителя.
Веществените
доказателства, по едно дело се събират от органа, който провежда разследването,
по конкретно наказателно дело чрез регламентираните в НПК способи за събирането
им. По делото никъде не са описани въпросните вещи посочени от молителя. Следователно
вещите, връщането на които се иска от жалбоподателя, не съставляват веществени
доказателства по смисъла на НПК. В тази насока и молителят е посочил че те не
се явяват такива по смисъла на закона. След като те не са такива по едно дело
то и съда не съществува възможност да се произнася по тях. Никъде по делото
няма данни те да са описани като такива иззети. Ако е прието че те са част от
иззетия като веществено доказателство по делото, лек автомобил, то тогава те са
неразделна част от него и спрямо тях вече е приложена нормата на чл.281, ал.3 от НК.
Ето
защо съдът намира, че следва да се остави без разглеждане направеното искане от
молителя за връщане на претендираните вещи, като недопустимо. Правомощията на
съда в настоящото съдебно производство се разпростират дотолкова, доколкото се
иска връщане на веществени доказателства по конкретно досъдебно наказателно
производство, а в случая, както беше отбелязано, такива няма /извън за тези
които вече се е произнесъл/.
Водим
от горните мотиви, съдът,
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба от адвокат П.К. ***,
процесуален представител на подсъдимия Н.Х., с която се иска връщане на
следните вещи – електронен таксиметров апарат с фискална памет /ЕТАФП/ №
ес019372 и пътна книжка на лек автомобил марка „Хюндай” с ДК№ РВ 2359 РК,
собственост на „Тимотей мотърс” ЕООД град Пловдив, като недопустимо.
Определението не подлежи
на обжалване и протестиране
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: