Р Е Ш Е Н И Е № .........
гр. Плевен, 27.12. 2015г
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД
търговско отделение,
на двадесет и седми ноември
ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТНАДЕСЕТА
година,
в
публично заседание ,в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
СЕКРЕТАР:
Д. Г.
като
разгледа докладваното от съдията МЪЛЧИНИКОЛОВА
ТД № 184 по описа за 2014 година , за да
се произнесе взе предвид следното:
ОБЕКТИВНО И СУБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК ,вр. чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от От „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД,
ЕИК *****, /правоприемник на „ДЗИ БАНК" АД по силата на вливане/ със
седалище и адрес на управление в гр. **********, представлявано от П. Д. и Д. Ш.
- изпълнителни директори и членове на Управителния съвет, чрез пълномощника адвокат
С.З. от САК, със съдебен адрес:*** СРЕЩУ: Х.И.И., ЕГН **********,***, Е.В.И.,
ЕГН **********,*** и
Ц.И.И., ЕГН **********,***.
Предявен е иск с правно основание
по чл. 422, в. чл.415, ГПК и чл. 86 от ЗЗД с цена 50 664. 89 лева за признаване за установено, съществуване
вземането на банката при условията на солидарност по отношение на ответниците, на основание
Договор за ипотечен кредит № 2473 от 28.12.2005г за сумата в размер на 50 664.89 лева, от които : 41 691,
83 лв. – главница; 8 505, 87 лв. - договорни лихви; 467,19 лв. - такси по
договора, законната лихва върху
посочените суми от 30.05.2014 г, до
окончателното изплащане на вземането. Иска се присъждане на направените в
настоящото производство деловодни разноски в размер на 1 013.30 лева – за
внесената държавна такса.
Твърденията
на страните:
Ищецът
твърди , че по силата на Договор за ипотечен
кредит № 2473 сключен на 28.12.2005 г. между „ДЗИ БАНК" АД
/понастоящем дружество, което се е вляло в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД/ в
качеството му на кредитодател, Х.И.И. в качеството му на кредитополучател и Е.В.И.,
в качеството й на солидарен длъжник , с анюитетни вноски. По силата на чл. 1, ал. 1 от този договор,
банката предоставила на кредитополучателя ипотечен кредит за потребителски
нужди в размер на 35 000 лв. за срок от 240 месеца.
По
силата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от процесния договор и на основание чл. 101 във
връзка с чл. 127-127 от ЗЗД, вторият ответник - Е.В.И. с ЕГН ********** се задължила да отговаря
солидарно с кредитополучателя в качеството си на солидарен длъжник за
изпълнението на задълженията му за погасяване на отпуснатия кредит, включително
лихви, такси, комисионни и разноски, съгласно договорените условия до
погасяване на всички дължими суми по процесния договор.
На основание
чл. 5, ал. 1 от Договор за ипотечен кредит е учредена договорна ипотека Нот. акт. № 97, том XV, per. № 16392,
дело № 1432 от 2005 г. на нотариус Савина Иванова, в полза на банката върху
недвижим имот като обезпечение на отпуснатия кредит.
Ищецът
твърди ,че на 06.06.2007 г. между страните по договора за банков кредит е
подписан Анекс към договора за ипотечен кредит, по силата , който била
създадена точка 6 към член 6, алинея 2 от договора , съгласно която кредитополучателят
се съгласил в случай на предсрочна изискуемост на задължението по процесния
кредит или в случай на предсрочна изискуемост на кредит, отпуснат на „В-С"
ООД за сума в размер на 30 000 лв., да бъдат обявени за предсрочно изискуеми и
всички останали кредити, отпуснати от банката на кредитополучателя и „В-С"
ООД.
С
решение № 61/01.11.2007 г. на Софийски градски съд кредитодателят „ДЗИ
БАНК" АД е преобразувана чрез вливането й в „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА
БАНКА" АД /сегашно наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД/, като всички
права и задължения на „ДЗИ БАНК" АД - включително и тези по процесния
договор за банков кредит, преминали върху „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА" АД
/сегашно наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД/. От своя страна общият
правоприемник „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА" АД наименованието си на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ" АД. Впоследствие „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД променила
своята фирма, като настоящето наименование на ищеца е „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"
АД.
Ищецът
твърди също така, че към горепосочения договор за ипотечен кредит,впоследствие били
сключени няколко Допълнителни
споразумения и анекси.
С
Допълнителното споразумение от 22.06.2008 г. бил добавен нов чл. 10 към
процесния договор за банков кредит, съгласно който страните са се съгласили, че
при непогасяването, изцяло или частично, на която и да е вноска по главницата
и/или лихвата, по който и да е договор за кредит, сключен между
банката-кредитодател и някой от кредитополучателя или солидарния длъжник, както
и във всички случаи на предсрочна изискуемост на който и да е от тези кредити,
банката има право по своя преценка да обяви за изцяло и предсрочно изискуеми
всички или който и да е от останалите кредити и да се удовлетвори чрез
реализация на предоставените й обезпечения.
По
силата на т. IV от Допълнително споразумение от 21.04.2009 г., т. Ill от
Допълнително споразумение от 30.04.2010 г., т. Ill от
Допълнително споразумение от 03.05.2010г., чл.
4, ал. 1 от Допълнително споразумение от 30.11.2010 г., чл. 4, ал. 1 от
Допълнително споразумение от 14.07.2011 г., чл. 3, ал. 1 от Допълнително
споразумение от 05.04.2012 г. и чл. 3, ал. 1 от Допълнително споразумение от г.
главницата по кредита била преоформена от 35 000 лв. на 44 045, 64 лв.
На
22.11.2010 г. между банката ищец „ЮРОБАНК
И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД /сегашно наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД/ от
една страна и от друго - Х.И.И., Е.В.И. и третия ответник - Ц.И.И. с ЕГН **********
бил подписан Договор за встъпване в дълг по Договор № 2473/11.04.2006 г. По
силата на чл. 1 и чл. 2 от този договор, ответникът Ц.И.И. встъпил, като
солидарен длъжник по смисъла на чл. 101 от ЗЗД в задълженията на Х.И.И. с ЕГН **********
и Е.В.И. с ЕГН **********, произтичащи от Договор за ипотечен кредит с
анюитетни вноски № 2473/28.12.2005 г.
На
основание чл. 3, ал. 2 от договора за встъпване в дълг Ц.И.И. се задължил да
отговаря солидарно с първоначалния длъжник за изпълнението на всички задължения
по процесния договор за ипотечен кредит.
Ищецът
твърди ,че задълженията по Договора за кредит и допълнително подписаните анекс
и споразумения към него, не се изпълняват от длъжниците, въпреки многократното преструктуриране на
кредита и предоставени периоди на облекчено погасяване. Твърди ,че от 10.11.2012г кредитополучателят и солидарните длъжници
трайно са преустановили редовното погасяване
на дължимите суми съгласно условията договора в чл. 4 от Договора и допълнителните условия подписани към него.
Сочи се
в исковата молба, че с оглед голямото
забавяне на плащанията и поради големия размер на просрочието, банката
упражнила своето потестативно право на
основание чл.8, ал. 1, т. 1 от договора и обявила кредита за предсрочно и изцяло
изискуем. За това изявление задължените
лица по кредита били уведомени с писмени съобщения, изпратени на адресите им,
посочени в договора за банков кредит и допълнителните споразумения към него ,като
съобщенията са доставени до длъжниците от куриерска фирма "****"
АД.
Твърди
се ,че предсрочната изискуемост е настъпила
на 27 март 2013г. г., като
освен неиздължената главница в размер на 41 691, 83 лв., солидарните длъжници
дължат солидарно на банката и договорни
лихви в размер на 8 505, 87 лв. за периода от 10.11.2012 г. до 27.05.2014
г. на основание чл. 3 от процесния Договор
за кредит. Периодът за който са начислени тези лихви започва от 10.11.2012 г.,
тъй като това е датата, на която задължените лица според банката ищец, са спрели да плащат дължимите договорни лихви
съобразно условията, уговорени по договора.
На
основание чл. 11 от Допълнително споразумение от 31.10.2012 г. ответниците
дължат солидарно на банката и такси по
договора в размер на 467, 19 лв. за периода от 12.11.2012 г. до 27.05.2014 г.
Във
връзка с обявената предсрочна изискуемост ищецът е предприел действия по принудително събиране дължимите
суми. Подадено е заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 417 от ГПК и издаване на изпълнителен лист ,като е
образувано ч.гр.д. № 2503/ 2014г по описа на РС – Плевен. Към заявлението е
приложено извлечение от счетоводните книги.
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД.
След
преценка на компетентния Плевенски районен съд, че приложения към заявлението
документ по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжниците, в полза на ищеца е издадени Заповед № 1438
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
31.05.2014 г. и Изпълнителен лист от 31.05.2014 г. по ч.гр.д. № 2503/2014 г. по
описа на PC - гр. Плевен. С тези актове ответниците са осъдени да заплатят солидарно в полза на
банката дължимите от тях парични суми по Договор за ипотечен кредит с анюитетни
вноски № 2473/28.12.2005 г., от които 41 691, 83 лв. - дължима главница, 8 505,
87 лв. - дължими договорни лихви за периода от 10.11.2012 г. до 27.05.2014 г.,
467, 19 лв. - такси по договора за периода от 12.11.2012 г. до 27.05.2014 г.,
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 30.05.2014 г. до окончателното погасяване на вземането и направените в
заповедното производство разноски, от които 1 013, 30 лв. - платена държавна
такса и 1 547, 97 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока
по чл. 414 ГПК длъжниците са подали възражения срещу издадената Заповед за
изпълнение.
С
Определение № 3246/02.09.2014г. на Пл РС, постановено по ч.гр.д.2503/ 2014г на
заявителя е указано да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от уведомлението.
Предвид горното, ищецът
счита ,че има правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
Моли окръжния съд, ДА
ПОСТАНОВИ РЕШЕНИЕ, С КОЕТО ДА УСТАНОВИ СЪС СИЛА НА ПРИСЪДЕНО НЕЩО, че по
отношение на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление - гр. ****************, представлявано от П. Д. и Д. Ш. и ответниците Х.И.И. с ЕГН **********, Е.В.И.
с ЕГН ********** и Ц.И.И. с ЕГН ********** дължат солидарно на банката сума в
размер на 41691, 83 лв. /четиридесет и една хиляди шестстотин деветдесет и един
лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща неиздължена главница по
Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 2473/28.12.2005 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 30.05.2014 г. /датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК в съда/ до окончателното погасяване на вземането,
сума в размер на
8 505, 87 лв. /осем хиляди
петстотин и пет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща неиздължени
договорни лихви за периода от 10.11.2012 г. до 27.05.2014 г., както и сума в
размер на 467, 19 лв. /четиристотин шестдесет и седем лева и деветнадесет
стотинки/, представляваща неиздължени такси по договора за периода от
12.11.2012 г. до 27.05.2014 г.
Направено
е искане, за осъждане на ответниците да
заплатят солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК ***** направените в
настоящия исков процес съдебни и деловодни разноски, от които 1013, 30 лв. -
внесена държавна такса.
Към исковата молба са приложени следните
писмени доказателства:
Договор
за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 2473/28.12.2005 г., относно облигационно правоотношение между ищеца и
ответниците Х.И.И. като кредитополучател и Е.В.И. като солидарен длъжник във
връзка с отпуснат от банката кредит в размер на 35 000 лв.;
Искане за отпускане на ипотечни кредити от
16.12.2005 г., подадено до „ДЗИ БАНК" АД /понастоящем дружество, което се е вляло в
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД/ от Х.И.И. като кредитоискател и Е.В.И. като
солидарен длъжник, доказващо преддоговорните отношения, предхождащи сключването
на процесния договор за банков кредит;
Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека N 97, том XV, per. №
16392,н. д. № 1432 от 2005 г. на нотариус Савина Иванова с район на действие PC - гр.
Плевен и вписана в НК под per.
№ 016;
Декларация
за семейно и имотно състояние, подадена до „ДЗИ БАНК" АД /понастоящем
дружество, което се е вляло в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД/ от Х.И.И. и Е.В.И.
преди сключването на процесния договор за банков кредит;
Подписан
на 06.06.2007 г. Анекс към договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №
2473/28.12.2005 г., с който се допълва процесния договор за банков кредит със
създаването на нота точка 6 към член 6 от него;
Решение
№ 61 от 01.11.2007 г. по ф.д. N2 10646/1991 г. на Софийски
градски съд и удостоверение от 10.01.2008 г. по ф.д. N2 10646/1991
г. на Софийски градски съд, доказващи, че „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА" АД е
преименувано на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД /сегашно наименование
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД/ и всички права и задължения по процесния договор за
банков кредит са преминали върху ищеца вследствие на преобразуването на „ДЗИ
БАНК" АД чрез вливането му „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА" АД /сегашно
наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД/;
Допълнително
споразумение от 22.06.2008 г.,
Допълнително
споразумение от 21.04.2009 г., Анекс от 03.12.2009 г.,
Допълнително споразумение от 30.04.2010 г., Допълнително споразумение от
03.05.2010 г., Допълнително споразумение от 30.11.2010г.; Допълнително споразумение
от 14.07.2011 г., Допълнително споразумение от 05.04.2012 г. и Допълнително
споразумение от 31.10.2012 г., с които е изменен договора за банков кредит, извършено е
многократно преструктуриране на кредита и са въведени периоди на облекчено
погасяване на задълженията на ответниците;
Договор
за встъпване в дълг по N2
2473/11.04.2006 г., сключен на 22.11.2010г., на - Ц.И.И.;
Шест
броя уведомления за предсрочна изискуемост, както и обратни разписки към тях,
издадени от куриерската фирма извършила доставянето на пратките;
Нотариално
заверено пълномощно с per.
№ 3001 и per. № 3002 от 19.08.2011г. на
нотариус М. Г., нотариус № 303 в регистъра на НК /заверено копие/, дадено от
изпълнителните директори в полза на М. И. В.; Нотариално
заверено пълномощно с per.
№ 365 от 18.01.2012 г. на нотариус Д. Т.,
нотариус № 264 в регистъра на НК,
упълномощаващо адв. С.Г.З.; Нотариално заверено пълномощно с
per. № 4022 и per.
№ 4023 от 28.11.2012г. на нотариус М. Г.,
нотариус № 303 в регистъра на НК /заверено копие/ на лицата, подписали
справката-извлечение от счетоводството на ищеца за дълга по процесния договор
за банков кредит;
Справка по чл. 366 ГПК за определяне на
размера на дължимите суми главница, договорни лихви и такси) по процесния
договор - в оригинал;
Постъпил е писмен
отговор от ответниците в законовия срок по чл. 367,ал.1от ГПК, в който не се
заявява становище по допустимостта на исковата молба.
С отговора се оспорват
изцяло по основание и размер предявените искове.
С отговора на исковата молба, ответниците са оспорили всички
представени с исковата молба писмени доказателства, с твърдение ,че не са
подписвали Договора за ипотечен кредит № 2473/ 28.12.2005г , двата Анекса към
него, всички допълнителни споразумения посочени в ИМ, погасителните планове,
които не са описани като доказателства от следните дати : 23.11.2010г., 30.11.2010г, ; 14.07.2011г.,
05.04.2012г,; Споразумението за встъпване в дълг, както и всички
товарителници(обратни разписки) на уведомленията за предсрочна изискуемост.
Оспорили са също така извлеченията от счетоводните книги на банката,
с възражение, че те са водени нередовно и неточно, тъй като не са не са били в
забава . Възразяват,че не са налице основания за настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Позовават се на наличието на множество нищожни
клаузи в Договора за кредит, анексите и допълнителните споразумения. Позовават се на нищожност на клаузите за
анатоцизъм , с които изтеклите лихви са били присъединявани към главницата
и допълнително им е била начислена договорна лихва.
С отвора е направено възражение ,че начислената
договорна лихва е едностранно изменена
от банката, което е недопустимо, а уговорената в договора възможност за
това, представлява неравноправна клауза, която е нищожна.
Позовават се на нищожност на
клаузата, с която се уговаря наказателна лихва, тъй като е неравноправна , поради това ,че с нея се уговаря размер, който е прекомерно висок за този вид кредит.
С отговора е направено искане да бъде
открито на основание чл. 193 ГПК производство
по оспорване на представените от ищеца писмени доказателства в частта, относно
авторство и съдържанието /относно
неподписаните страници и относно отразеното в тях, както и истинността на
товарителници( обратни разписки), в които е отбелязано, че на адреса „получателят отказва да подпише”
В законовия срок по чл. 372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца.
С допълнителната искова молба се изразява
становище, че възраженията и исканията на ответниците са неоснователни. Оспорва
възраженията за неравноправни клаузи, тъй като е неясно формулирано. Направени
са допълнително, доказателствени искания, във връзка с възраженията на
ответниците.
В срока по чл. 373, ал.1 от ГПК от
ответниците е постъпил отговор на допълнителната искова молба.
С
отговора на допълнителната искова молба, ответниците са оспорили
допустимостта на исковата молба и
допълнителната искова молба, с твърдения, че не съдържат всички обстоятелства,
на които се основават предявените искове.
Заявяват, че липсват твърдения от страна на ищеца относно: конкретните
погасителни вноски , за конкретни вземания са просрочени, по кой договори ,с
оглед клаузата в допълнителните споразумения, че основание за предсрочна
изискуемост е и забава плащания по други договори за кредит с „В*- С*” ООД; основанието
за преоформяне на главницата по кредита и какви точно изтекли лихви по вид и
размер се прибавят към нея; начислявани ли са върху така преоформената главница
договорни лихви и в какъв размер; размера
и вида на главницата( цялата главница, неизплатената главница или друга
сума), върху която са изчислени претендираните договорни лихви в размер на
8 505.87 лева за периода 10.11.1001г – 27-05.2004г; размера на
базовия лихвен процент за жилищни кредити, за периода на кредита и по каква методология е определен; променяла ли е Банката едностранно размера на
лихвите по процесния кредит, на кои дати
и на какво основание е направила това.
Направено
е възражение за неправилно изчисляване сумата на дължимите лихви и главница от
страна на ищеца.
С
допълнителния отговор ответниците
Поддържат всички направени
оспорвания относно истинността на
документите, представени с исковата молба, относно автентичността на
подписите и съдържанието. Поддържа се направеното с отговора искане ,на основание
чл.193 ГПК да бъде открито производство
по оспорване на писмените доказателства и извлеченията от счетоводните книги.
Поддържат
се възраженията ,че допълнителните споразумения са подписани от лице без
представителна власт – Ц. П. и С. Х..
С допълнителния отговор се уточняват
всички направени възражения за нищожни
клаузи на Договора за кредит , споразуменията и анексите към него, уреждащи
служебното преоформяне на главницата с добавяне на лихви ,такси комисионни и
др.поради противоречие със закона – чл. 8,ал.2 ЗЗД, чл. 26 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и Наредба № 9/ 2008 г. на БНБ за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките ….”
Поддържат
се възраженията ,че ответниците не са получили уведомленията за обявена предсрочна изискуемост от
ищеца. Молят да бъде открито производство по оспорване истинността на
представените товарителници на осн. чл.- 193 от ГПК.
С отговора на ДИМ е направено искане да
бъде задължен ищеца да уточни какъв е бил размерът на БЛП за жилищни
кредити за периода на кредита ,както и лихвения процент ,с който е олихвявана
главницата, както и да посочи на кои дати е променян лихвения процент; Да
направи уточненията относно всички обстоятелства ,на които основава иска си.
С
отговора на допълнителната искова молба са представени следните писмени
доказателства: 122 бр. платежни – вноски бележки за периода 11 април 2006 – 16 октомври 2012
г.
С
определение № 233/ 31.03.2015г. съдът по
реда на чл. 374 от ГПК е допуснал до разглеждане по същество предявените
обективно и субективно съединени искове с правно основание по чл. 422, във вр.
с чл. 415 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД по отношение на ответниците, приети са
представените от страните писмени доказателства, като ищецът е задължен да
представи оспорените от ответниците документи в оригинал. Съдът се е произнесъл по направените от
страните доказателствени искания и е
обявил на страните изготвения писмен
проект за доклад по делото. На основание чл. 193 от ГПК е отрито производство
по оспорване истинността на оспорените от ответниците писмени доказателства,
представени от ищеца.
Във връзка с исканията на страните съдът е допуснал и
назначил изготвянето на съдебно- счетоводна експертиза, със задачи поставени от
ищеца и ответниците при размяната на книжата, както и от съда, във връзка с
направените от ответниците възражения за нищожност на част от клаузите на процесния Договор за кредит, анексите и
допълнителните споразумения към него.
Към настоящото дело е
изискано и приложено гр. д. № 2503/ 2014г на Районния съд – Плевен.
В съдебно заседание, ищецът
чрез процесуалния си представител – адвокат П.Б. - САК е заявил ,че поддържа
така предявените искове.
Ответниците, чрез
процесуалния си представител – адвокат Г.М., изразяват становище ,че
предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Във връзка с откритото
производство по чл. 193 от ГПК съдът е допуснал
и назначил изготвянето на съдебна експертиза за изследване автентичността на подписите положени от ответниците
върху Договора за кредит, анексите и
допълнителните споразумения към него, по задачите поставени от ответниците.
На основание чл. 190 от ГПК
ищецът е представил в оригинал писмените доказателства – договор за ипотечен
кредит, анексите и допълнителните споразумения към него, договор за встъпване в
дълг, 6 бр. товарителници за връчване уведомления на длъжниците ) , за които
съдът го е задължил по искане на ответниците (л. 46- 86 том 2 )
Плевенският окръжен съд
,като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА и
ПРАВНА СТРАНА:
Безспорно по делото се
установява, че между ищеца – кредитодател от една, тогава с наименование „ДЗИ
БАНК” АД гр. София , от една страна и от
друга - ответниците Х. И.И. като
кредитополучател и Е.В.И., като
солидарен длъжник е възникнало валидно правоотношение по Договор за ипотечен
кредит № 2473/28.12.2005г., по силата на
който на първия ответник Х.И. е бил
предоставен ипотечен кредит за потребителски нужди в размер на
35 000 лева. Срокът за погасяване на кредита е 240 месеца от датата на
откриване заемната сметка, но не по късно от 30.12.2025г, съгласно чл. 4,ал.,
т.1 и т. 2 от Договора. На осн. чл.
6,ал.1,т.1 от процесния договор,
ответницата Е.И. се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя –
първия ответник, за изпълнение на задълженията му по договора , в това
число договорените лихви, такси ,
комисионно и разноски. Съгласно чл.2,
ал.3,т.1 и 2 от Договора, ползването(
усвояването ) на кредите се извършва в срок до 31.12.2005г., след изтичането ,на който срок ангажиментът на Банката за предоставяне на
неусвоени суми от Кредите се погасява.
В чл. 3 от Договор
,страните са уговорили ,че кредитополучателят
дължи годишна лихва, както следва:
за първата година от срока на кредита ,считано от датата на усвояването
6.5%; за остатъчния срок на кредите – годишен лихвен процент(ГЛП) в размер на
9.79%. При просрочие на погасителна вноска, страните са договорили не
издължената част от кредита да се олихвява с лихва за просрочие, включваща
договорения в чл. 3 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на 15
пункта годишно.
В чл. 3,ал.4 от Договора,
страните уговорили също размера на комисионните, които кредитополучателят дължи
на банката за управлението на кредита – 0.85 за първата година и 0.25% за всяка
следваща година, платима в началото на всяка година. В ал.5 е посочено ,че комисионните по ал. 4, могат да бъдат
променяни едностранно от Банката – кредитор ,съгласно условията на действащата
Тарифа.
В чл. 4,ал.1 т.2 от
Договора, страните са уговорили, че кредитополучателят погасява кредита на 240 равни месечни вноски
,включващи главница, лихва, с размер на всяка вноска : за първата година 260.95
лева ежемесечно, а за остатъчния срок от кредита – 330.12 лева ежемесечно,
считано от датата на изтичане първата година от срока на кредита.
В изпълнение
на чл. 5, ал. 1 от Договора , за обезпечение вземането на ищеца- кредитодател,
е учредена договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на К.М.Г. по
силата на Нотариален акт № 97, том XV, per. № 16392,
дело № 1432 от 2005 г. на нотариус Савина Иванова с район на действие PC - гр.
Плевен, вписана в НК под per. № 016.
Случаите,
в които Банката има право да обяви за изискуемо преди срока цялото задължение
са посочени в чл.8 от Договора. От тях в
т.1 е посочен случаят при който кредитополучателят е нарушил което и да е от
условията по Договора, както при
допуснато просрочие на лихва през гратисния период или на погасителна вноска по
Кредита за всеки един от договорените падежи по чл. 4,ал.1, т.3.; в т.3 –
когато Кредитополучателят не плати своевременно други свои задължения или
кредити към Кредитора, когато те са станали изискуеми.
Съгласно
чл. 9 ,ал.3 от Договора с подписването му, кредитополучателят дава неотменимото
си и безусловно съгласие , при промяна на пазарните условия БАНКАТА едностранно
да промени лихвения процент по кредита ,за което същият ще бъде уведомен в
едноседмичен срок на адреса за кореспонденция, посочен в Искането за отпускане на кредита.
Цитираният
по- горе договор за ипотечен кредит е бил допълнен с Анекс от 06.06.2006г., с
който е създадена нова т. 6 към чл. 6, ал.2 от Договора за банков кредит №
2473/28.12.2005г.. Съгласно тази нова клауза, Кредитополучателят дава своето
съгласие в случай на предсрочна изискуемост по настоящия кредит или на
предсрочна изискуемост на задълженията
на „ВИВА – СТРОЙ” ООД по кредит в размер на 30 000 лева отпуснат от
банката , да бъдат обявени за предсрочно
изискуеми и всички останали кредити, отпуснати на цитираните лица от
Банката.
Между страните
по Договора за ипотечен кредит са сключени няколко допълнителни споразумения
към първоначалния Договор , като с Допълнително споразумение от 22.06.2008 г.
(л. 54 от делото, том 2) е добавен нов чл.10 към първоначалния Договор за
кредит, съгласно който страните са се съгласили, че при не погасяването на
която и да е вноска – изцяло или частично по главницата или лихвата, по който и
да е договор за кредит, сключен между Банката и някой от кредитополучателя или
солидарния длъжник, както и във всички случаи на предсрочна изискуемост на
който и да е от тези кредити, Банката има право по своя преценка да обяви за
изцяло и предсрочно изискуеми всички или който и да е от останалите кредити,
като се удовлетвори чрез реализация на предоставените обезпечения.
С останалите
допълнителни споразумения от 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. е преоформена
главницата по кредита.
С допълнителни споразумения от 21.04./ 2009г и 03.05.2010. към Договора за ипотечен кредит е договаряно „облекчено погасяване на Общия
дълг”, който в периода за облекчено погасяване ще се олихвява с 8.22% фиксирана
лихва и преоформяна остачъната главница по кредита, като към нея са
прибавяни просрочените лихви и
такс. С тези допълнителни споразумения
е изменен първоначалния Договор и в частта относно начина на определяне
възнаградителната лихва, за която е посочено ,че ще се определя като сбор от
Базовия лихвен процент (БЛП) плюс надбавка , съответно 2.6 пункта.
На 22.11.2010
г. е сключен Договор за встъпване в дълг между Банката, от една страна и от
друга страна, Х.И., Е.И. и третия ответник – Ц.И., по силата на който Ц.И. е
встъпил като солидарен длъжник, съгласно чл.101 от ЗЗД в задълженията на Х.И.И.
и Е.В.И., произтичащи от процесния Договор за ипотечен кредит №
2373/11.04.2006г и анексите към него.
В последствие между Банката ищец от една страна и от
друга – тримата ответници Х.И. като кредитополучател, Е.И. като солидарен
длъжник и Ц.И. като поемател(встъпил
длъжник) са сключени още четири
допълнителни споразумения към Договора за кредит(л. 61-74 том 2 от
делото), по силата на които , страните са договаряли периоди на „облекчено
погасяване” в които остатъчното задължение е олихвявано с фиксирана годишна
лихва за срока на облекченото погасяване , договорен е намален размер на
погасителните вноски, предоговорен е
размерът на лихвената надбавка след изтичането на този период и е „преоформен”
дълга като остатъчната главницата е увеличена с
прибавянето към нея на
непогасени лихви , такси и комисионни. Тези обстоятелства се установяват
от представените от ищеца по делото оригинали на Договор за ипотечен
кредит № 2473/ 28.12.2005г, анексите и
допълнителните споразумения към него, Договор з встъпване в дълг по №
2473/11.04.2006г от 12.11.2010г.( том 2
, л.45 – 76).
Безспорно е също така ,че ищецът е предприел
действия по принудително събиране дължимите суми,тъй като счита, че
кредитът е станал изцяло предсрочно изискуем. Подал е заявление за издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК и
издаване на изпълнителен лист ,като е образувано ч.гр.д. № 2503/ 2014г по описа
на РС – Плевен. Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните
книги. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД.
След
преценка на компетентния Плевенски районен съд, че приложения към заявлението
документ по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжниците, в полза на ищеца е издадени Заповед № 1438
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
31.05.2014 г. и Изпълнителен лист от 31.05.2014 г. по ч.гр.д. № 2503/2014 г. по
описа на PC - гр. Плевен. С тези актове ответниците са осъдени да заплатят солидарно в полза на
банката дължимите от тях парични суми по Договор за ипотечен кредит с анюитетни
вноски № 2473/28.12.2005 г., от които 41 691, 83 лв. - дължима главница, 8 505,
87 лв. - дължими договорни лихви за периода от 10.11.2012 г. до 27.05.2014 г.,
467, 19 лв. - такси по договора за периода от 12.11.2012 г. до 27.05.2014 г.,
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 30.05.2014 г. до окончателното погасяване на вземането и направените в
заповедното производство разноски, от които 1 013, 30 лв. - платена държавна
такса и 1 547, 97 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока
по чл. 414 ГПК длъжниците са подали възражения срещу издадената Заповед за
изпълнение.
С
Определение № 3246/02.09.2014г. на Пл РС, постановено по ч.гр.д.2503/ 2014г на
заявителя е указано да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от уведомлението.
Във връзка с откритото от съда на основание чл. 193
от ГПК , производство по оспорване истинността на горепосочените писмени
доказателства: Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 2473/28.12.2005 г.; Анекс от 06.06.2007 към договор за
ипотечен кредит с анюитетни вноски № 2473/28.12.2005 г.,; Допълнително
споразумение от 22.06.2008г., Допълнително споразумение от
21.04.2009 г., Анекс от 03.12.2009
г., Допълнително споразумение от 30.04.2010 г., Допълнително споразумение от
03.05.2010 г., Допълнително споразумение от 30.11.2010г.; Допълнително споразумение
от 14.07.2011 г., Допълнително споразумение от 05.04.2012 г. и Допълнително
споразумение от 31.10.2012 г.,; Договор за встъпване в дълг от
22.11.2010г по Договор за ипотечен кредит, съдът е допуснал и назначил
съдебно – графична експертиза за с установяване автеничността на
подписите положени от името на
ответниците в горепосочените частни документи..
Видно от т. 7.1 – 7.13 вкл., заключението на вещото
лице Ц. Ц. изготвил графичната експертиза(л.
189 – 205, том 2) , всички подписи за
„кредитополучател” в горепосочените документи са положени от ответника Х.И.И.; всички подписи за „солидарен длъжник”
в горепосочените документи, обект на изследване са положени от ответницата Е.В.И.; в Договора за встъпване в дълг подписите за
„Поемател” над името на Ц.И. са положени от ответника Ц.И. , а подписите за „първоначален длъжник
под имената Х.И. и Е. И. , положени от ответниците Х.И. и Е.И..
Съдът приема заключението на в.л. Ц.Ц., тъй като е
обосновано на данните по делото , пълно и компетентно. Вещото лице подробно и
разбираемо и обосновано е защитило изводите си . В обстоятелствената част на изготвената
експертиза вещото лице обстойно е описало използваните от него способи за
изследване на подписите ,предмет на експертизата. Посочени са броя на
съвпаденията в общите и частни признаци
между обектите на изследване и използвания сравнителен материал. При
изслушване доклада на в. л. Цв. Ц. в съдебно заседание, във връзка с
направените възражения от пълномощника на ищец, експертът е пояснил, че
използването на копие като сравнителен
материал е достатъчно за да се
установят всички общи и частни признаци
на изследвания обект, каквито са: транскрипцията, формата и посока на
движението, наклон и т.н. . Единственият признак ,който не може да се изследва
чрез съпоставяне с копие е натискът, който зависи от подложката и начина на
полагане на подписа, но този признак не влияе на останалите признаци, които са
устойчиви и индивидуализиращи почерка на подписващия се.
С оглед на така приетото заключение на графичната експертиза съдът намира, че НЕУСПЕШНО Е ПРОВЕДЕНО от
ответниците на осн. чл. 193 от ГПК ОСПОРВАНЕТО
ИСТИННОСТТА НА ПОДПИСИТЕ в Договора за ипотечен кредит № 2473/
28.12.2005г, анексите и допълнителните споразумения към него, а също и в Договор за встъпване в дълг по №
2473/11.04.2006г от 12.11.2010г. Поради
това, посочените документи не следва да се изключат от доказателствата по
делото.
Спорни по
делото са въпросите: изпълнявали ли са
задълженията си ответниците по процесния Договор за кредит и сключените към
него Анекси, Допълнителния споразумения и Договор за встъпване в дълг, налице
ли е обявена предсрочна изискуемост на Договора за ипотечен кредит от
28.12.2005 г. и кога е настъпила тази предсрочна изискуемост; Изпълнила ли е
Банката задължението си да уведоми длъжниците, че е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и обявила ли е тази изискуемост на
длъжниците, какъв е размера на дължимите суми от страна на ответниците по
процесния Договор за ипотечен кредит като главница, лихви и разноски.
За изясняване на делото от фактическа страна е
допусната съдебно-счетоводна експертиза, като е изготвено първоначално и
допълнително заключение от вещото лице Б.А.(л. 29-103 ;л. 124-133 том 3 от
делото)
От заключението( р.ІІ л. 68 и сл. том 3) по
първоначално поставените въпроси към вещото лице се установява, че е предоставена
сума в размер на 35 000 лв. по процесния Договор за кредит на Х.И.И.,
която е усвоена на 30.12.2005г. Към договора за кредит няма погасителен план,
от който да е видно в размера на погасителните вноски ,договорени между страните
в чл. 4, ал.1,т.2 от Договора какъв е размерът на главницата и на
възраградителната лихва., съгласно чл. 3,ал.1
за периода от датата на сключването му до погасяването му.
Съгласно клаузите на Договора и предвид размера на
договорената възнаградителна лихва такси и разноски, при изтичане срока на договора,
кредитополучателят е следвало да върне общо 78 760.52 лева, от които
35 000 главница, 43 398.12 лева – възнаградителна лихва и
1 362.40 лв. комисионни. Съгласно
клаузите на Договора, без да се вземат предвид допълнителните споразумения ,
анексите и едностранното увеличение размера на възнаградителната лихва и
прибавянето на лихвите към главницата ,към дата 27.03.2013 г., сочена от ищеца
като дата на настъпилата предсрочна изискуемост, кредитополучателят следвало да
е върнал 6 114.37 лв. – главница,
21 649.94 лева лихва и комисионни 555.24 лева.
От п.2,р.ІІ отпървоначалното заключение на вещопо
лице се установява ,че отнесените от
банката – ищец суми , за погасяване
на задълженията по договора за ипотечен кредит с анюитетни вноски № 2373/
28.12.2005г. включително и за възнаградителни лихви за периода от усвояването
на кредита – 30.01.2005г до 01.12.2005г са общо в размер на 16 017.29
лева. От тях – 2 248.83 лв главница, 11 680.90 лв лихва, наказателни
лихви – 1 504 .76 лева и комисионни 482.79 лева. Последното отнесено от Банката плащане, за погасяване
задълженията по проценсия Договор за ипотечен кредит е от 31.10.2012г.
Видно от същото заключение, в резултат на едностранното увеличение размера на
възградителната лихва от Банката ,както и в резултат на увеличаване размера на
непогасената главница с прибавянето на изтеклите лихви към нея , при Банката -
ищец в сметка 5421 ********* 01 0 „Предоставени
заеми на граждани за текущи стопански
нужди” с титуляр ответникът Х.И.И., за периода 30.12.2005г – 10-
05.2013г. кредитополучателят по
процесния договор за ипотечен кредит е усвоил сумата 44 045.64
лева. Към заключението (л. 62 , том 3) в
табличен вид е представено как се е
увеличавала главницата с размера на прибавените лихви и на кои дати. В резултат
на това първоначално и действително
усвоената от ответника Х.И. главница от 35 000 лева е увеличена в
счетоводните книги на банката ищец със сумата 9 045.64 лева.
Вещото лице е посочило че не намира клауза в Допълнителното
споразумение от 21.04.2009 г. към Договора, в която страните да са се
съгласили да се увеличи размера на
главницата по кредита . Вещото лице е установило ,че няма документ, подписан от страните, въз основа на който Банката е осчетоводила усвояване на кредит в размер на
852.86 лева . за погасяване на дължими възнаградителни лихви за периода
30.03.2009 – 30.03.2010г. ,както и не е ясно на какво основание Банката на 30.03.2010г е осчетоводила усвояване на
кредит в рамер на 136.52 лева за погасяване на дължими възнаградителни лихви в
периоода 30.04.2010г. – 23.11.2010г. В резултат на тези записвания в счетоводните книги на Банката – ищец по
процесния договор за банков кредит, усвоената от Х.И. главница е вписана в
размер на 44 045.64 лева, от
които: дължимата главница към
27.05.2014г осчетоводена по процесния Договор за ипотечен кредит е в размер на 41 691.83 лева, а погасени дължими вноски са в общ размер на
2 353.81 лева.
От т.3, р.І от Заключението е видно ,че Начислените от Банката възнаградителни и наказателни лихви към 27.05.2014г по Договор за ипотечен кредит
2473/ 28.12.2005г и Допълнителните споразумения към него са в размер на 28 133.74 лева. Погасени
договорни лихви са в размер на 19.627.87 лева.
В т. 3 ,р. І от заключението ,вещото лице е
отбелязало ,че не е в състояние да
определи на какво основание „Юробанк българия” АД е прилжила в периода 08.04.2008г – 29.10.2008г
ГЛП(годишен лихвен процент ) в размери от от 10.29 % до 12.29 %., съответно- наказателни лихви в
размер 25.29 % - 28,04 % , дадени в табличен вид (стр.64)
В заключението
си ,вещото лице е отговорило на въпроса относно използваната от Банката – ищец методология за определяне
стойността на БЛП.
Видно от заключението използваната от КУАП
методология за определяне на базовия лихвен процент за ипотечни кредити е че БЛП е сбор от трансферната цена на
ресурса и буферната надбавка. От своя страна трансферната цена на ресурса се
влия е от пазарните ( бенчмаркови) лихвени мерители Софибор, Юрибор, Либор в
зависимост от валутата на кредита ,
рисковата премия и директните нелихвени разходи. При кредити в лева се
прилата „Софибор” и рисковата премия. От
своя страна количествените мерители, които изразяват рисковата премия са мерителу 5yСDS за България. Тъй като за Гърция (
Банката е с гръцка собственост) се прилага CDS , започналата гръцка фискална криза
се разпростира бързо върху внезапно спиране достъпа до външно финансиране .
Поради това през 2011г CDS за Гърция се задържа трайно над 10%. Буферната надбавка изразява оценката на риска под формата на
лихвена премия на нивото на риска при най- кредитоспособните клиенти и освен
това абсорбира временните пазарни
сътресения. Вещото лице посочва ,че обективните фактори , независещи от
банката, които са повлияли на изменението на БЛП са бенчмарковите мерители и директните нелихвени
разходи( фонда за гарантиране на влоговете)
По преценка на банката се определя буферната надбавка.
В т. 11 от основното заключението , вещото лице е
посочило ,че в резултат на едностранните промени в лихвените проценти и
прибавянето на лихви и такси към
главницата, дългът по кредите към 27.03.2013г се е увеличил спрямо размера , изчислен единствено при условията
на Договора за ипотечен кредит с
6 286.65 лева.
От допълнителното заключение на в.л.Б.А. се
установява ,че в периода 30.12.2005г –
25.05.2015г ответникът Х.И. е бил страна
по четири договора за банков кредит, сключени с ищеца „Юробанк България „ АД,
както следва: Процесният договор за ипотечен кредит от 28.12.2005г за
35 000 лева; Договор за ипотечен
кредит № 2889/ 11.04.2006г - с размер
26 000 лева и срок на погасяване 240 месеца; Договор за банков кредит продукт „Бизнес
овърдрафт от 06.06.2007 г. с договорен размер 30 000 лева за срок от 240
месеа и Договор за ипотечен кредит HL 37556/ 22.06.2008г в швейцарски франкове
с първоначално усвоена сума 177 711
chf.
По делото са представени от ответниците 112 бр
банкови документи , за погасяване на
суми по кредита от ответниците. Вещото лице посочва в заключението си че с тези
документи са направени вноски общо в размер на 78 114.20 лева,(л.89 – 163
том 2 ) С тези документи , обаче са погасявани
задълженията на първия ответник и по четирите договора за кредит, като
банката сама е определяла, направената вноска , за погасяване на кой от
четирите кредите ще се отнесе. Вещото лице посочва ,че от общо внесените с посочените документи суми
в размер на 78 114.20 лева , по Договора за ипотечен кредит №2473/ 28.12.2005г са внесени 9 368 38 лева, 12 187 68
лева са по Договора № 2884/ 11.04.2006 , 18.575 лева са за погасяване на
Договора за банков кредит продукт „Бизнес овърдрафт” и 29.025.86 лева по
договора за ипотечен кредит в швейцарски франкове.
В допълнителното заключение ,вещото лице посочва
,че не може да установи внесените суми в
размер на 3 360 лева за покриване задълженията по кой от договорите са
направени. Освен това , вещото лице посочва в заключението си ,че съгласно информацията предоставена от Банката
– ищец, , по договорите за кредит са извършени плащания за погасяване на
задължения за съдебни разноски, такси
,имуществени застраховки , лихви и главница . Съгласно тази информация, по процесния
Договор за ипотечен кредит № 2473/ 28.12.2005г.
са извършени такива плащания общо в размер на 16 017.29 лева.
При изслушване доклада на вещото лице в съдебно
заседание, тя е заявила ,че от тези данни, предоставени й от банката прави
извод, че по делото не са представени
всички документи за плащанията извършени от ответниците.
Съдът приема основното и допълнителното
заключение по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните. Заключението е основано
на доказателствата по делото , компетентно и изчерпателно е.
Съдът намира за доказано
възражението на ответниците ,че счетоводните книги на банката са нередовно
водени.
Редовността
на книгите не се предполага. Тя трябва
да бъде доказана от страната, която се позовава на тях , в случая Банката -
ищец. В трайната съдебна практика няма спор относно това ,че съдът не
може да основе решението си само на
представено от ищеца вписвене – извлечение
от сметка, в неговите счетоводни книги, без да се провери дали те са
били редовно водени, дори ответникът изрично да не ги е оспорил, защото именно
това е смисълът на исковот опроизводство по реда начл. 422 от ГПК, в което в
тежест на ищеца е да докаже ,че има
изискуемо и ликвидно вземане срещу ответниците в размера на сумите, за които се
е снабдил със заповед за незабавно изпълнение.
Видно от представените по делото писмени
доказателства, в това число и 112 бр платежни документи за направени вноски за
погасяване на кредити, както и от заключението на вещото лице, се установява
,че не всички записвания в счетоводните книги на банката са надлежно документирани. От заключението на вещото лице се установява
,че някои счетоводни записвания -
цитираните по- горе усвояване на кредити ,с които е увеличавана главницата, са
направени ,без да е налице валиден документ, който да ги оправдава. Вещото лице
не се е ангажирало с изрично становище относно редовността на книгите, но този
извод следва да се направи от съда ,въз основа на доказателствата по делото и
заключението на съдебно – счетоводната експертиза.
С оглед на тези изводи, представените по ЧНД № 2503/ 2014г по описа на
Районния съд извлечения от сметки на „Юробак България” АД следва да се изключат
от доказателствата по делото ,тъй като счетоводните книги на банката – ищец са
нередовно водени и поради това не могат да послужат като годно доказателство установяващо
претенциите на ищеца по размер.
Според ищеца, датата на която е настъпила
предсрочната изискуемост на процесния кредит е 27.03.2013г, за което по делото
са представени шест броя уведомления , адресирани до ответниците и шест броя разписки ( товарителници) за
връчване уведомленията на ответниците – копия ( на л. 98- 115 том 1) чрез
куриерска фирма „****” и в оригинал шест
броя разписки за връчване (л- 77-85 том 2), приети като писмени доказателства
по делото. Три броя от тях не са подписани от ответниците( л. 81-85 том 2) ,
като са върнати с отбелязване на куриера, че „получателят отказва да подпише”.
На други три са положени подписи, чиято истинност ответниците са оспорили. Това
обстоятелство също е оспорено от ответниците, които твърдят, че не са търсени
от куриер и не е правен опит да им връчат уведомления за предсрочна изискуемост
на процесния кредит, получаването на които да са отказали.
Във връзка с тези възражения и откритото производство
по оспорване истинността на подписите върху товарителниците за връчване на уведомленията на ответниците
на адреса гр. Плевен, ул. „Иван Вазов” № 60, ет.7,ап.19 , съдът е назначил
изготвянето на графична експертиза, за установяване автентичността на
подписите . Допуснати са до разпит двама свидетели посочени от страните .
От заключението на вещото лице Ц.Ц. т.7.14 и 7.15 (л. 205, том 2) е видно, че
подписите в графа „име и подпис на получател в товарителница № 60007398929 от
27.03.2013г с получател Х.И., товарителница № 60007402649 от 27.03.2013г с
получател Е.И. и товарителница № 60007406993от 27.03.2013г с получател Ц.И., не са положени от Х.И., Е.И. и Ц.И., а
представляват имитиран подпис на Е.И. . В
обстоятелствената част на заключението ,вещото лице Ц. посочва ,че в трите
подписа липсват индивидуалните признаци ,характерни за всеки един от
ответниците, посочени като автори. Отделни сходства вещото лице е установило
само с образците от подписа на отв. Е.И., но са констатирани съществени
различия в размера, разтегливостта, строежа при изписване на буквения знак,
както и в останалите частни признаци.
Заключението е обективно, безпристрастно, обосновано
на доказателствата по делото и професионално аргументирано с оглед установените
различия в частните признаци на изследваните подписи. Вещото лице е приложило
увеличените под микроскоп снимки на подписите , обект на изследване,
съпоставени с образците за сравнение.
Ето защо съдът приема заключението
,въпреки възражението на ищеца, които са несъстоятелни и на което е отговорил с
определението си в съдебно заседание.
На основание заключението на вещото лице Цв.Ц.,
изготвило съдебно – графичната експертиза, СЪДЪТ
НАМИРА ЧЕ УСПЕШНО Е ПРОВЕДЕНО ОТ ОТВЕТНИЦИТЕ ОСПОРВАНЕТО ИСТИННОСТТА НА
ПОДПИСИТЕ ВЪРХУ товарителница № 60007398929 от 27.03.2013г с получател Х.И.,
товарителница № 60007402649 от 27.03.2013г с получател Е.И. и товарителница №
60007406993от 27.03.2013г с получател Ц.И.
за връчване на уведомленията за предрочна изискуемост на ответниците на
адреса гр. П., ул. „*********** . Поради това и на основание чл. 194 , ал.2 от ГПК, изключва горепосочените писмени доказателствата по делото.
С оглед успешно проведеното от ответниците оспорване
на горепосочените писмени доказателства,
съдът намира, че ищецът не е доказал по делото, че ответниците са
получили уведомленията за обявена предсрочна изискуемост на адреса гр. П**, ул. „************** ,тъй като
подолжените в товарителниците на куриерската фирма подписи за „получател” са
неистински.
Съдът е изслушал показанията на допуснатите до разпит
свидетели, посочени от страните за установяване твърдението на ищеца, че ответниците
са отказали да получат уведомленията за обявената предсрочна изискуемост на
вземането по кредита, изпратени им на адреса : гр. П*******, *, товарителниците
за връчването на които са приложени в
оригинал на л. 81-85, том 2 от делото. Върху посочените товарителници, куриерът
е направил записване ,че получателят отказва да подпише разписката, като
посочената дата е 26. 03.2014г.
Св. Е.Г.( л. 134-135, том ), който работи като куриер
в „****” дава показания, че товарителниците, за които е отбелязан отказ на
получателя да ги подпише са оформени от
него. Твърди също ,че текстът върху
стикера на товарителниците „отказва да подпише е написан от него, но върху
самата товарителнице няма негов подпис и не може да разпознае почеркът дали е
негов. Дава показания че залепването на стикер образезц 27 означава ,че адресът
е посетен , код 15 означава отказ от получателя ,а ков 67 ,че получателят
отказва да получи и подпише. Не си спомня дали един човек или няколко са излезли
при посещението на адреса, нито кое е лицето ,което е отказало да получи и
подпише.
От показанията на разпитания свидетел К.Г. (л. 135,
136, том 3) се установява ,че апартамент № ** на посочения адрес в жк „****” е собственост
на брата на ответника Х.И.. Дава показания , че
Х. и Е. ***, а той ходи там за да поддържа жилището, в периодите когато
не го обитават. Св. Георгив твръди още
,че от 22 до 29 март е бил апартамент № 9 на посочения адрес в жк „****” . На 26 март 2013г. една жена е идвала в апартамента за да връчва
документи, като е търсила тримата ответници. Тъй като те тогава отсъствали той
отказал да приеме пратката, предназначена за тях, но се обадил по телефона на Е.,
за да й съобщи, че е идвал куриер. Дава показания също , че когато се прибрал
от работа на 27 март 2013г от съседката
живуща в ап. № * узнал ,че на 27.03.2013г е идвал куриер от „****”,
който я помолил да предаде на Х. и Е. да
се обадят, защото имат пратка за вземане ,но няма представа дали са се обаждали
и каква е пратката.
В случая от така събраните доказателства, не може да
се направи извод, че който и да било от тримата ответници е отказал да получи
уведомленията за предсрочна изискуемост, изпратени до тях на адреса в гр.
Плевен, жк „***************** В товарителниците не са посочени имената на
лицето, което е отказало да получи пратката или което е отказало съдействие за
получаването им.
От анализа на доказателствата съдът намира ,че
банката ищец не е доказала надлежно връчване уведомленията за предсрочна
изискуемост на ответниците. В случая не е достатъчно само да се върнат
разписките от куриерската фирма с отбелязване, че получателят отказва да
подпише, за да се приеме, че е налице редовно връчване. Както е видно, куриерът не е в състояние да
устовери нито самоличността на ,лицето
отказало да получи пратката или да подпише разписката, нито че
получателят е надеждно уведомен за наличието на пратка, която може да получи лично в даден срок, от
изтичането на който ще се счита ,че е получил пратка, която всъщност не е
получил.
Съдът намира
,че връчването чрез куриерска фирма, която е оформила разписка за отказ от
подписване или получаване на пратката не може да се приравни към процедурата по
чл. 47 от ГПК, който уреден от закона ред съдържа гаранции за интересите на
всяка от страните. Поради това събраните доказателства безспорно сочат, че
уведомлението за обявяване на кредита, предмет на делото за предсрочно изискуем
не е получено от ответниците.
Гореизложеното обосновава липсата на първата
необходима редпоставка за уважаване на ищцовата претенция, на заявеното
основание.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване на длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
били налице, обективните факти за настъпването й. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора,
че ще счита целия кредит или непогасената част от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските
падежът, на които не е настъпил.
За да се пристъпи към обсъждане на съществуването на
вземането на това основание, на първо място до длъжника трябва да е достигнало
волеизявлението на банката, за да стане кредитът предсрочно изискуем. От
съдържанието на чл. 8 от Договора за ипотечен кредит е видно, че страните не са
договорили начина, сроковете и реда ,по който банката следва да уведоми
длъжниците, че обявява кредита за частично или изцяло предсрочно изискуем. Това
обаче, не означава, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично, без длъжниците да са
надлежно уведомени за това. Установи се обаче, че от страна на банката това право не е надлежно упражнено.
Съгласно ТР № 4 /
2014 на ОСГТК на ВКС „Предмет на установяване в настоящото производство е
вземането, основано на представения документ-извлечението от счетоводните книги
на банката за вземането, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и
изискуемостта са определени от страните при сключването му „ Съгласно т. 18 от ТР № 4/ 2014 на ОСГТК на
ВКС , обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60,ал.2 от ЗКС
предполага изявление на кредитора ,че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително и за вноските
с не настъпил падеж, които момента не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост , обаче има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Този
момент ,трябва да предхожда заявлението по чл. 417, т.9 от ГПК за издаване
заповед за изпълнение.
От друга страна, съдът намира , че по делото липсват
доказателства, за направено валидно изявление от лицата представляващи Банката- ищец по закон или от изрично и
надлежно упълномощени от тях лица, за обявяване кредита по процесния договор за
предсрочно изискуем. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем по същността
си е предсрочно прекратяване на договора за кредит, право на което има само
надлежната страна по Договора за кредит.
По делото са представени и приети като писмени доказателства
шест копия от уведомления за предсрочна
изискуемост , адресирани до ответниците по делото, изготвени и подписани от
адв. С.З.(л. 98 – 115 том1)
От представените по делото копие от пълномощно на адв. С.З., адв. М. Найденова и мл. адв.П.Б. (л. 116-119
т.1) е видно ,че в т.6 от
пълномощното горепосочените адвокати са упълномощени да : „изготвят, подписват и изпращат уведомления за обявяването на предсрочна
изискуемост на просрочени вземания(кредити)”. Видно от съдържанието на пълномощното,че то на
първо място е общо, а на второ се отнася само за технически действия –
изпращане на покани, съобщения и др. но не и за правни действия от името на
банката , като страна по конкретен договор, с правото да го прекратят или
развалят. Безспорно е ,че валидни
действия по изменение, прекратяване и разваляне на договор имат право да
предприемат само страните по договора или изрично упълномощени за това от
страната лица. В случая адв. З. не е надлежно упълномощен да направи
волеизявление от името на Банката – ищец за обявяване конкретния Договор за
кредит за предсрочно изискуем, нито по делото са представени доказателства, че
законните представители на банката са взели такова решение или направили валидно
волеизявление в този смисъл.
След като се
установи, че не е налице валидно волеизявление на банката за предсрочна
изискуемост на вземането в целия размер и лихвите по него , нито такова е
доведено до знанието на кредитополучателя, солидарния длъжник и поемателя на
дълга, в предхождащ заповедното производство момент т.е. преди подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, то вземането не е изискуемо в заявения размер
и не е възникнало на предявеното основание.
Ето защо, претенциите следва да се отхвърлят като
неоснователни на заявеното основание и размер, по изложените по-горе
съображения.
На основание чл. 78,ал.3 от ГПК ищцовата страна следва да
понесе разноските направени от ответниците в настоящото производство, направени
за възнаграждение на вещите лица ,както следва:
следва да заплати на ответника Х.И. сумата 1080.46 лева , а на ответниците Е.И. и Ц.И. – по 130 лева .
На основание чл. 38,ал. 2 от Закона за адвокатурата,
пълномощникът на ответниците – адвокат Г.Г.М. от САК има право на
възнаграждение в рамките на минималния размер
съгласно Наредбата по чл. 36,ал.2 от ЗА, видно от представеното на л.158,
том 1)пълномощно. С оглед размера на предявените искове и осъществените
представителство и защита на ответниците
,съдът определя размер на дължимото адвокатско възнаграждение в размер на
3 000 лева, което ищецът следва да заплати на адвокат Г. Г.М. – САК, с адрес ***, вътрешна сграда, ет.
3
Ответниците следва да бъда осъдени да заплатят по
сметката на Окръжния съд – Плевен сумата 164.38 лева,не внесен от тях остатък
от определения от съда депозит за възнаграждение на вещото лице Б.А. по
изготвеното допълнително заключение.
Воден от горното
Плевенският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете предявени от "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
ул. "*****" № ***, представлявано от П. Д. и Д. Ш. - изпълнителни директори, чрез пълномощника си
– адв. С. Златонав САК против : Х.И.И., ЕГН **********,***, Е.В.И., ЕГН **********,*** и Ц.И.И., ЕГН **********,***
, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422,ал.1 от ГПК,
във вр с чл. 415 ГПК по отношение на ответниците при условията на солидарност, че съществува изискуемо вземане наанката – ищец към 27 март
2013 година, произтичащо от Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №
2473/28.12.2005 г.,размер на : СУМАТА от
41 691, 83 лв. /Четиридесет и една
хиляди шестстотин деветдесет и един лева и 83 ст./, - неиздължена ГЛАВНИЦА по
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 30.05.2014 г. /датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда/ до окончателното погасяване на
вземането; СУМАТА от 8 505, 87 лв. /осем
хиляди петстотин и пет лева и 87 ст./, - неиздължени ДОГОВОРНИ ЛИХВИ за периода
от 10.11.2012 г. до 27.05.2014 г., СУМАТА от
467, 19 лв. /Четиристотин шестдесет и седем лева и 19 ст.) дължими ТАКС
по договора за периода от 12.11.2012г.
до 27.05.2014г., както и направените в заповедното производство деловодни
разноски общо в размер на 2 561, 27 лева , от които 1 013.30 лв.
държавна такса и 1 547.97 лве за адвокатско възнаграждение, за които суми е
издадена Заповед № 1438 за изпълнение на
парично задължение от 31.05.2014г. по ч.гр. д. № 2503/ 2014г на Районния съд –
Плевен и издаден изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. "Околовръстен път" № 260 , представлявано от П. Д. и Д. Ш. - Изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на ответниците , направените в
настоящото производство ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ, както следва:
СУМАТА 1 080, 46 лева ( Хиляда и осемдесет лева
и 46 ст.) на ответника Х.И.И., ЕГН **********,***,
за възнаграждения на вещи лица;
СУМАТА 130 лева (Сто и тридесет лв.) на
ответника Е.В.И., ЕГН **********,*** ,
за възнаграждения на вещи лица;
СУМАТА
130 лева(Сто и тридесет лв.) на
ответника Ц.И.И., ЕГН **********,*** – за
възнаграждения на вещи лица.
ОСЪЖДА
основание чл. 38,ал.2 от Закона за адвокатурата "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. "Околовръстен път" № 260 , представлявано от П. Д. и Д. Ш. -
Изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на
пълномощника на ответниците – адвокат Г.Г.М. - САК, с адрес на Адвокатската
кантора : гр.****, бул. „***** **, АДВОКАТСКО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ в размер на о 3 000 лева( Три хиляди лв.) , за
осъществените правна помощ и защита на ответниците по настоящото дело.
ОСЪЖДА ответниците
Х.И.И., ЕГН **********,***, Е.В.И., ЕГН **********,*** и Ц.И.И., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на Окръжния съд –
Плевен СУМАТА 164.38
лева ( Сто шейсет и четири лева и 38 ст.) -невнесен от тях остатък от
определения от съда депозит за възнаграждение на вещото лице Б.А. по изготвеното
допълнително заключение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативния съд гр. Велико Търново.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: