№ 179
гр. В., 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:АМП
Членове:ВЙМ
ВРГ
при участието на секретаря НИН
като разгледа докладваното от АМП Въззивно гражданско дело №
20251300500241 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, вр. чл. 351 от ГПК – делба, втора
фаза.
С решение рег. №193/07.04.25г., постановено по гр.д. № 1172/2023 г. Районен съд-В.
е:
ОТХВЪРЛИЛ искането на С. Б. И. с ЕГН ********** за възлагане на процесния имот
на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, като неоснователно.
ОТХВЪРЛИЛ искането на О. О. Г. с ЕГН ********** за възлагане на процесния имот
на основание чл. 349, ал. 1 от ГПК, като неоснователно.
ИЗНЕСЪЛ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № 10971.502.762.2.6, представляващ апартамент № 6, находящ се
на втори етаж, вх. А на жилищна сграда с идентификатор 10971.502.762.2, построена в
поземлен имот с идентификатор 10971.502.762 по КККР на гр. В., ж.к. Х., с
административен адрес: гр. В., ж.к. Х. бл. *** с площ от 58.40 кв.м., ведно с изба № 6 от 3.27
кв.м., ведно с 1.207% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, с пазарна стойност в размер на 67 000.00 лева права на съделителите, както следва:
за С. Б. И. - 1/2 ид.ч. от процесния имот
за О. О. Г. - 1/2 ид.ч. от процесния имот.
ОТХВЪРЛИЛ предявените от С. Б. И. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ж.к. П***
против О. О. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ж.к. Х. бл. *** искове за заплащане на:
1
сумата от 95 лв. – ½ от местен данък и такса смет за процесния имот за периода от
2020 г. до 2024 г. вкл.;
сумата от 1000 лв. - капаро, заплатено при сключване на предварителния договор на
13.03.2018 г.;
сумата 1000 лв. - климатик FIJUTSU GENERAL;
сумата 500 лв. - пералня GORENIE;
сумата 1000 лв. - представляващи ½ от разходите за ток, вода, телефони, вътрешни
разходи и храна, плащани месечно от ищеца за периода от 18.04.2018 г. до 17.06.2020 г. за
общо 22 месеца.
сумата от 1 040.00 лв., представляваща направени подобрения в процесния имот за
ремонт на тераса: мазилка - 300.00 лв. /15 кв.м. по 20.00 лв./, и за ремонт на кухня: мазилка,
грунд и боя - 500.00 лв. /20 кв.м. по 25.00 лв./, с включен труд 240.00 лв.;
сумата от 3 600 лв., представляваща обезщетение в размер на 100 лева,
представляващ ½ ид.ч. от средния месечен пазарен наем за периода от 17.06.2020 г. до
17.06.2022 г., в който период ищецът е бил лишен от ползването на процесния имот и
наеми, като неоснователни.
ОСЪДИЛ е С. Б. И. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ж.к. П*** да заплати на О.
О. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ж.к. Х. бл. *** сумата от 3055,84 лева,
представляващи половината от заплатените от съделителката месечни вноски по банков
ипотечен договор за кредит с пълна отговорност на физическо лице № 572/0045/82856021 от
17.04.2018г. с „УБ“ АД за периода от м. март 2022 г. до м. октомври 2024 г. включително,
ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на претенцията - 11.12.2024г. до
окончателното изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛИЛ е предявеният от О. О. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ж.к. Х. бл.
*** против С. Б. И. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ж.к. П*** иск за заплащане на сумата
от 1997,84 лева, представляващи половината от заплатените от съделителката месечни
вноски по Договор за потребителски паричен кредит № 3178540 от 17.04.2018 г. с „УБ“ АД
за периода от м. март 2022 г. до м. октомври 2024 г. включително, ведно със законната лихва
върху тази сума от предявяване на претенцията до окончателното изплащане на сумите, като
неоснователен.
ОСЪДИЛ е С. Б. И. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ж.к. П*** да заплати по сметка
на Районен съд - В. държавна такса по претенциите по сметки в общ размер от 451.63 лева,
както и 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪДИЛ е О. О. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ж.к. Х. бл. *** да заплати по
сметка на Районен съд - В. държавна такса по отхвърлената претенция по сметки в размер
на 79.91 лева както и 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДИЛ е С. Б. И. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ж.к. П*** да заплати по
сметка на Районен съд - В. държавна такса върху стойността на дела си в размер на 1340.00
2
лева както и 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪДИЛ е О. О. Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ж.к. Х. бл. *** да заплати по
сметка на Районен съд - В. държавна такса върху стойността на дела си в размер на 1340.00
лева както и 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението в частта с която е отхвърлено искането на О. О. Г. с ЕГН ********** за
възлагане на процесния имот на основание чл. 349, ал. 1 от ГПК не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Недоволни от първоинстанционното решение са останали и двете насрещни страни.
Против решението на РС-В. са депозирани две въззивни жалби – от съделителя С. Б. И. и
съделителя О. О. Г..
С въззивната жалба с вх.№ 5689/09.05.2025 г. ( по регистратурата на ВРС) на
съделителя С. Б. И. се атакува постановеното първоинстанционно решение в
отхвърлителната и осъдителна части. В жалбата се посочва, че постановеният съдебен акт е
неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Излагат се съображения и за неговата
частична недопустимост.
Изразява се общо несъгласие с изложеното в мотивите на решението на ВРС.
Посочва се, че районният съд нарушил принципа на равнопоставеност на страните в
процеса. В тази насока сочи, че въпреки подадената молба за отлагане на делото, поради
ангажираността на адвоката му, съдът дал ход на делото по същество в отсъствие на
процесуалният му представител, което го лишило от възможността в това съдебно заседание
евентуално да възрази срещу експертизата и евентуално да постави и допълнителни задачи.
Като последица от това нарушение и неучастието му съдебното заседание претенциите му
останали недоказани.
Навеждат се твърдения за недопустимост на решението в осъдителната част за сумата
от 3055,84лв., т.к. съдът се произнесъл по несвоевременно предявен иск, а на следващо
място твърди, че от приложеното към жалбата удостоверение на РС-П. било видно, че по
същата претенция имало образувано друго дело пред РС-П.. Мотивите на съда били
противоричиви и не кореспондирали с цялата фактическа обстановка по делото.
С жалбата се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение в
обжалваните части и вместо него да бъде постановено ново решение с което да се уважат
исканията на жалбоподателя С. И. по втората фаза на делбата изцяло, да се уважат
предявените от него претенции по сметките и да му се присъдят разноските за двете
инстанции, алтернативно иска въззивният съд да отмени съдебния акт и върне делото на
друг състав за изслушване на СТЕ и разглеждане на ОСЗ с ход по същество отново.
С въззивната жалба Св.И. представя доказателства и прави доказателствени искания
за допускане на двама свидетели при режим на довеждане, които да установят твърдените
обстоятелства в настоящата жалба, които според жалбоподателя са новооткрити и са
настъпили след постановяване на ход по същество на делото, както за преразпит на вещото
3
лице по СТЕ, приета пред първата инстанция.
Ответната страна по въззивната жалба - О. О. Г. депозира писмен отговор на
въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло по подробно наведените съображения.
Излага се, че наведените възражения за неправилност на първоинстанционното решение
били декларативни, липсвали доводи и съображения в тази насока, които да се извеждат от
конкретни доказателства по делото. Противопоставя се на искането за допускане на сочените
доказателства и доказателствени искания с довода, че не са налице нови обстоятелства по
смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1, т. 2 и 3 от ГПК и са недопустими. Излага се, че в тази
обжалвана част решението на ВРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
С въззивна жалба с вх. № 6496/27.05.2025 г. (по регистратурата на ВРС) на
съделителя О. О. Г. се атакува първоинстанционното решение в частта с която е отхвърлен
предявения от О. Г. против С. Б. И. иск за заплащане на сумата от 1997,84 лева,
представляващи половината от заплатените от нея месечни вноски по Договор за
потребителски паричен кредит № 3178540 от 17.04.2018 г. с „УБ“ АД за периода от м. март
2022 г. до м. октомври 2024 г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяване на претенцията до окончателното изплащане на сумите, както и в частта за
присъдените разноски по делото.
В жалбата се навеждат твърдения за неправилност и необоснованост на решението в
обжалваната част. Изразява се несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че по
делото не са събрани доказателства, от които да се направи категоричния извод, че
отпуснатият й потребителки кредит е изразходван във връзка със закупуване на недвижимия
имот. В тази насока се посочва, че ВРС извършил неточна преценка на допустимостта и на
доказателствената стойност на показанията свид. ЦГ - брат на жалбоподателката. Сочи се, че
в нотариалния акт за покука на делбения имот било посочено, че е заплатена в брой на
представителя на продавача сумата от 6600 лева, който факт не бил отчетен от ВРС. Счита,
че от показанията на този свидетел, писмените доказателства по делото, включително и
нотариалния акт за продажба на делбения имот било установено по категоричен начин, че
получената по този кредит сума е използвана за заплащане на част от цената на имота за
закупуването му при сключване на сделката по нотариален ред, както и за заплащане на
съпътстващите сделката разноски - при сключване на предварителния договор, при
изповядване на продажбата за нотариални такси, местни данъци, такса за вписване на
сделката в Службата по вписванията, банкови такси и пр. и пр.
Счита, че дадените от свид. ЦГ показания се отнасяли до факти и обстоятелства,
свързани с разходването на получените по този кредит пари при осъществяване на сделката
за неговото закупуване, поради което следвало да бъдат зачетени и кредитирани от съда.
Излага, че показанията на този свидетел не се отнасяли за обстоятелства, за доказването на
които законът изисквал писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-
голяма от 5000 лева и в случая била неприложима забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Посочва, че от приложените по делото банкови извлечения и заключението по СИЕ
4
било установено, че предоставеният й потребителски кредит се погасявал от началото и
досега само от нея, включително и за исковия период от време за периода от месец март 2022
г. до месец октомври 2024 г. като за исковия период е заплатила 3995,20 лева (32 вноски по
124, 85 лева месечна вноска). Половината от посочената сума била в размер на 1997, 84 лева
и представлявала точно размера на претендираната сумата по сметните отношения с другата
страна.
Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и в
частта за разноските и вместо което съдът да постанови друго с което да уважи предявения
иск. Претендира разноски за давете инстанции. Не представя доказателства и не прави
доказателствени искания.
Ответната страна по въззивната жалба - С. Б. И. депозира по делото писмен отговор,
като оспорва изцяло наведените от въззивницата доводи. Навеждат се възражения за
нередовност на въззивната жалба - не съдържала основанията за обжалване. На следващо
място навежда възражения за недопустимост на решението в обжалваната част с твърдение,
че тази претенция на жалбоподателката по сметките е предявена с друг иск и в рамките на
друго производство - налице е друго висящо дело със същия предмет. Иска потвърждаване
на решението на ВРС в обжалваната част.
Срещу пъвоинстанционното решение в частта с която е отхвърлен предявения от О.
Г. против С. Б. И. иск за заплащане на сумата от 1997,84 лева, представляващи половината от
заплатените от нея месечни вноски по Договор за потребителски паричен кредит № 3178540
от 17.04.2018 г. с „УБ“ АД за периода от м. март 2022 г. до м. октомври 2024 г. включително,
ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на претенцията до окончателното
изплащане на сумите е подадена и насрещна въззивна жалба от С. Б. И..
В насрещната въззивна жалба се заявява, че първоинстанционното решение в тази
част е недопустимо. В насрещната жалба се преповтарят наведените възражения в
депозирания отговор от Св.И. по въззивната жалба на О. Г..
Ответникът по тази жалба О. О. Г. в отговор изразява становище за неоснователност
на насрещната въззивна жалба.
В хода на процеса пред въззивната инстанция от страните по делото не са направени
доказателствени искания.
В.ският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените в жалбите пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
страните, намира за установено следното:
Жалбите са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и по чл.263, ал.1
5
от ГПК, от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение,
което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се
е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от
16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на
IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д.
№ 1246/09 г. на IV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания;
проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Районен
съд-В., в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност,
поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната
проверка на обжалваното решение, съдът счита, че не се установяват нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск,
поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и
на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на РС-В..
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира жалбите за неоснователни.
С постановеното по първоинстанционното дело и влязло в сила решение № 349 от
06.06.2024г. съдът е допуснал да бъде извършена съдебна делба между двамата съделители-
въззивници С. Б. И. и О. О. Г. на процесния недвижим имот с административен адрес: гр. В.,
ж.к. Х. бл. *** с права по ½ ид.ч. за всяка от страните.
По въззивната жалба на въззивника С. Б. И..
Разгледани по същество наведените с въззивната жалба и насрещната въззивна жалба
на въззивника С. И. за недопустимост на първоинстанционното решение в частта с която
жалбоподателят е осъден да заплати на съделителя О. Г. сумата от 3055,84 лева,
представляващи половината от заплатените от съделителката месечни вноски по банков
ипотечен договор за кредит с пълна отговорност на физическо лице № 572/0045/82856021 от
17.04.2018г. с „УБ“ АД за периода от м. март 2022 г. до м. октомври 2024 г. включително,
ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на претенцията - 11.12.2024г. до
окончателното изплащане на сумите, както и в частта с която е отхвърлен предявения от О.
6
Г. против съделителя С. И. иск за заплащане на сумата от 1997,84 лева, представляващи
половината от заплатените от съделителката месечни вноски по Договор за потребителски
паричен кредит № 3178540 от 17.04.2018 г. с „УБ“ АД за периода от м. март 2022 г. до м.
октомври 2024 г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на
претенцията до окончателното изплащане на сумите са неоснователни, поради следните
съображения:
На първо място, съдът констатира, че предявените искания по сметки по чл.346 ГПК
на съделителя Г. против съделителя С. И. са заявени своевременно в първото заседание след
допускане на делбата, проведено на 06.11.2024г., видно от протокола от проведеното открито
съдебно заседание и приложената нарочна молба на страната. Видно от молбата на Г. и
диспозитива на решението на ВРС се установява, че първоинстанционният съд се е
произнесъли в съответствие с основанието и петитумите на исканията за съдебна защита по
тези искове, т.е не е налице пороизнасяне по непредявени искове.
На второ място, от данните по делото не се установява предявените искове по
сметките на Г. да са предмет на друго висящо дело между страните. От приложеното по
делото съдебно удостоверение изх.№18388/29.04.2025г. на РС-Повдив не се установява
образуваното пред този съд гр.д. № 19220/2024г. между страните да е със същия-индентичен
предмет. Следователно, не се установи наличието на отрицателна процесуална предпоставка
за допустимост на исковете по смисъла на чл.126 ГПК, респективно за недопустимост на
постановеното от ВРС решение.
Останалите възражения, релевирани пред настоящата инстанция, очертани във
въззивната жалба се свеждат до допускането от страна на Районния съд на процесуални
нарушения-даване ход на делото в отсъствие на процесуалния му представител, довели до
ограничаване правото на въззивника да прави доказателствени искания по повод на
изслушаните и приети експертизи – СТЕ и СИЕ и доказване на предявените претенции по
сметките, които съдът също приема за неоснователни.
Видно от първоинстанционното дело за третото съдебно заседание, насрочено за
19.02.2025г., въззивникът е бил редовно уведомен. Преди провеждане на заседанието по
делото от пълномощника е депозирана молба вх.№2061/19.02.2025г. за отлагане на делото,
поради служебната му ангажираност по друго дело пред СГС, без да са приложени
съответни доказателства за това. Съгласно чл. 142, ал. 2 ГПК /ред. ДВ бр. 11/23, в сила от
2.02.23г./ съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й или само пълномощникът не
могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани.
Искането за отлагане на делото не е безусловно, то предполага неотложност на
посоченото препятствие и следва да е подкрепено с убедителни доказателства за това.
Настоящата инстанция намира, че в случая от ВРС не е допуснато нарушение на
процесуалните правила по даване ход на делото, а е налице ненадлежно упражняване на
процесуални права от страна на пълномощника на въззивника, който не е представил
своевременно с молбата доказателства за служебната си ангажираност. В действителност от
7
депозираната впоследствие молба вх.№2657/04.03.2025г. по първоинстанционното дело и от
приложения протокол се установява, че на 19.02.2025г процесуалният представител на
въззивника е бил ангажиран и се е явил по дело пред СГС.
Доколкото въззивната инстанция действа като инстанция по съществото на спора, а
не като контролно-отменителна, то въззивникът е имал възможност и е направил
доказателствени искания-за повторен разпит на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза и за допускане на двама свидетели при режим на довеждане, но в проведеното
единствено съдебно заседание във въззивната инстанция е десезирал съда с това си искане,
като е заявил, че няма да сочи доказателства. Ето защо съдът приема, че не са налице
допуснати нарушения, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на
въззивника С. И., чрез събирането на съответните доказателства, поради проявена
процесуална пасивност от негова страна.
На следващо място от заключението на съдебно-техническа експертиза, която съдът
възприема като компетентно изготвена и обоснована, безспорно е установено по делото, че
допуснатият до делба имот е неподеляем, а пазарната му стойност е 67 000.00 лв.
Искането на въззивника за възлагане на процесния имот е било заявено своевременно
- в първото заседание след допускане, поради което е допустимо, но по същество се явява
неоснователно. Искането е заявено при хипотезата на чл. 349, ал. 2 от ГПК - ако
неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството
е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в негов
дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари, които
предпоставки не са налице. В случая хипотезата на чл. 349, ал. 2 от ГПК е неприложима,
т.к. съсобствеността на страните е възникнала не от наследяване, а на договорно основание,
като всяка от страните притежава по ½ ид.ч. от имота, видно от приложения нотариален акт
за покупко-продажба.
Извода е, че съсобствеността между страните не би могла да се ликвидира чрез
възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и 2 от ГПК, чрез теглене на жребий и чрез разпределение
на имотите по реда на чл. 353 от ГПК. За удовлетворяване претенциите на съделителите,
съобразно частите им от допуснатия до делба имот единствената възможност за
ликвидиране на съсобствеността е имотът да бъде изнесен на публична продан по реда на
чл. 348 от ГПК .
Разгледана по същество и въззивната жалбата на въззивницата О. Г. е неоснователна
по следните съображения:
Съдът намира, че искът по сметки по чл.346 ГПК на съделителя Г. против другия
съделител С. И. за сумата от 1997,84 лева, във връзка с недвижимия имот, предмет на
делбата, представляващи половината от заплатените от съделителката месечни вноски по
Договор за потребителски паричен кредит № 3178540 от 17.04.2018 г. с „УБ“ АД за периода
от м. март 2022 г. до м. октомври 2024 г. включително, ведно със законната лихва върху тази
8
сума от предявяване на претенцията до окончателното изплащане на сумите е заявена
своевременно в първото заседание след допускане на делбата, проведено на 06.11.2024г.,
видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание и приложената нарочна
молба на страната.
Въззивницата изразява несъгласие с крайния извод на първоинстанционния съд, че по
делото не са събрани доказателства, от които да се направи категоричния извод, че
отпуснатият й потребителки кредит е изразходван във връзка със закупуване на недвижимия
имот.
От нарочната молба на въззивницата Г. /л.131/ съдът констатира, че единственото
наведено обстоятелство по този иск, е че сумата е във връзка с недвижимия имот, предмет
на делбата, за неговото закупуване и изплащане на продажната цена.
Съпоставяйки нарочната молба и въззивната жалба на Г., съдът констатира също така,
че за първи път пред настоящата инстанция съделителката обосновава и навежда незаявени
до сега твърдения по този иск, че получената по този кредит сума е използвана за заплащане
на част от цената на имота за закупуването му при сключване на сделката по нотариален ред,
както и за заплащане на съпътстващите сделката разноски - при сключване на
предварителния договор, при изповядване на продажбата за нотариални такси, местни
данъци, такса за вписване на сделката в Службата по вписванията, банкови такси и пр. и пр.,
които са преклудирани.
С оглед горната констатация следва да се отбележи, че въззивният съд дължи
произнасяне с решението си само в пределите на въззивната жалба, с която е сезиран и
върху предмета на първоинстанционното решение, т.е. той може да се произнася само по
онези части от първоинстанционното решение, които са били обжалвани с въззивната жалба,
съответно не може да разглежда доводи по искания, които не са разгледани от първата
инстанция, какъвто е настоящия случай. Съдът е длъжен да се произнесе в рамките на
заявеното от страната искане за защита, която се определя въз основа на твърдените
обстоятелства и петитум, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес /чл.6, ал.2
ГПК/. Предвид изложеното съдът не дължи произнасяне по възраженията-посочени по-горе,
свързани с обстоятелства, заявени извън молбата по предявения иск по чл.346 ГПК,респ.
наведени за първи път с въззивната жалба поради настъпила преклузия.
От приложеният Договор за потребителски паричен кредит № 3178540 от 17.04.2018
г. с „УБ“ АД се установява, че въззиваемата Г. - кредитополучател е получила в заем от
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ сумата от 9000.00 лева, като кредитът е обезпечен с
поръчителството на другия съделител С. И., но по делото няма ангажирани доказателства,
от които да се направи категоричния извод, че отпуснатия потребителки кредит на Г. е бил
изразходван във връзка със закупуването на недвижимия имот на 18.04.2018г.
Видно от нотариалния акт, в който е записано, че купувачите – двамата съделители са
заплатили сумата от 6600.00 лева на пълномощника на продавача в брой, но предвид на
това, че се касае за суми над 5000.00 лева, свидетелски показания за установяване на
съглашения между двамата купувачи-съделители по повод сумата, са недопустими на
9
основание чл.164, ал.1, т.3 ГПК, освен със съгласието на другата страна, каквото изключение
е предвидено в ал.2 на същия член.
В настоящия случая насрещната страна - съделителя Св.И. изрично се е
противопосатвил и не е дал съгласие за установяване на тези обстоятелства със свидетелски
показания, поради което съдът правилно не е зачел и взел предвид показанията на свидетеля
ЦГ - брат на въззивницата за тези обстоятелства-по платената в брой цена. Видно от данните
по делото няма ангажирани писмени доказателства за установяваване вътрешните
взаимоотношения между съделителите по повод заплатената в брой сума.
По изложените съображения съдът приема, че тази претенция на въззивницата е
останала недоказана и правилно е отхвърлена с първоинстанционното решение, като
неоснователна.
В обобщение съставът не открива да е налице нарушение на процесуалните правила и
накърняване на правата на страните при произнасянето на районния съд по реда на чл. 346,
чл. 348, чл.349 от ГПК.
При разрешаване на гражданскоправния спор първоинстанционният съд е изложил
обстойни мотиви, които мотиви се споделят и от настоящия състав на въззивнтата
инстанция.
Предвид горното и поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
обжалваното решение на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено
в обжалваните части, на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззивниците не се следват
разноски, всяка от страните следва да понесе сторените от нея разноски за въззивното
производство.
Водим от горното, В.ски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение рег.№ 193/07.04.2025г., постановеното по гр.д.
№1172/2023г. по описа на Районен съд – В. в обжалваните части.
На осн. чл. 351 ГПК решението в частта по чл.348 ГПК и по чл.349 ГПК подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Решението в частта по чл.346 ГПК не подлежи на обжалване по арг. от чл. 281, ал. 3,
10
т. 1 ГПК.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11