№ 614
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело №
20221100500315 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното
насилие (ЗЗДН), вр. § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, вр. чл. 258 - 273 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 20212002 от 15.11.2021 г., постановено по гр. дело № 7788 по описа за
-ти
2021 г., Софийският районен съд, III ГО, 86 състав, е отказал да издаде заповед за
защита, на основание чл. 4 ЗЗДН, срещу И. Х. М., ЕГН **********, по молбата на Е. М.
М., ЕГН **********, и малолетните деца Г. Е. М. и Б. Е. М., действащи чрез техния баща
и законен представител Е. М. М.. Осъдил е Е. М. да заплати по сметка на Софийски
районен съд държавна такса в размер на 80.00 лева, а на ответницата по молбата за защита
И. Х. М. сумата от 400.00 лева – разноски по делото. Оставил е без уважение искането на
Е. М. за присъждане на разноски по делото.
Молителят Е. М. М. и молителите Г. Е. М. и Б. Е. М., действащи чрез техния
баща и законен представител (въззивници в настоящото производство), са останали
недоволни от така постановеното Решение и са го обжалвали с въззивни жалби, вх. №
25177148 от 15.12.2021 г. по описа на СРС. В жалбите се излагат оплаквания за
неправилност на атакувания съдебен акт, като се поддържа, че Решението е неправилно,
необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Изтъкват се
доводи, че първостепенният съд не е събрал всички относими и допустими доказателства по
делото, тъй като не е допуснал изслушване на детето Б., не е обсъдил събраните гласни
1
доказателствени средства и не е допуснал събирането на нови такива. Сочат се и
оплаквания, че са кредитирани показанията на заинтересован свидетел – бащата на
ответницата. Поддържа се също, че е незаконосъобразно от първата инстанция да се смесва
производството по развод между страните с това по ЗЗДН, като дори и страните да са в
конфликт, то това не следва да оправдава извършването на актове на домашно насилие
спрямо молителите. Съобразно с изложените в жалбите доводи молят въззивния съд да
отмени обжалвания съдебен акт и да уважи молбата за защита, както и да постанови мерки
по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Претендират присъждане на разноски за въззивното производство.
Ответницата по молбата И. Х. М. (въззиваема страна в настоящото производство)
в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е взела становище по въззивните жалби, с което е оспорила
същите изцяло като неоснователни по изложените оплаквания за неправилност на
обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от
легитимирани страни при наличие на правен интерес от обжалването, като оспореният
съдебен акт е валиден и допустим, и подлежи на въззивно обжалване по чл. 17 ЗЗДН вр.
чл. 258 ГПК.
Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени
доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, приема следното:
Със сезиращата Софийския районен съд молба за защита, молителите Е. М. М. и
малолетните деца Г. Е. М. и Б. Е. М., действащи чрез техния баща и законен представител Е.
М., са изложили твърдения, че на 06.02.2021 г. в град София, кв.“Драгалевци“, ул.*******,
4050
около 10 – 10 часа, ответницата И. Х. М. – съпруга на първия молител и майка на
малолетните деца, отишла в дома на Е. М., където празнували рождения ден на детето Б..
Ответницата започнала да вдига скандали, нахвърлила се върху молителя Е. М., обиждала го
с думите: “ще те унищожа“; “изрод, боклук“, “ще ти взема децата няма вече да видиш
децата“, “ти си боклук, съда винаги дава децата на майката и ще ти ги взема на всяка цена“.
Молителят Е. М. е твърдял също, че имало и физическа саморазправа, при която
ответницата го блъскала, ритала и го заключила в къщата. Малолетните молители били
свидетели на случилото се, което ги уплашило и стресирало.
Изложените в молбата за защита твърдения са декларирани по реда на чл. 9, ал. 3 ЗЗД
в приложена на л. 8 от първоинстанционното дело декларация, депозирана от молителя Е.
М..
Между страните не се спори, че са съпрузи и попадат сред кръга на лицата по чл. 3
ЗЗДН, което обстоятелство се установи и посредством представеното Удостоверение за
граждански брак от 10.10.2014 г., издадено въз основа на Акт за граждански брак № 3518 от
10.10.2014 г., съставен в Столична община, Район “Красно село“, както и че са родители на
малолетните Б. Е. М., роден на 04.02.2009 г., и Г. Е. М., роден на 09.07.2017 г.
Изготвен е по реда на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт социален доклад от компетентната по
местоживеене на децата Д“СП“ – “Красно село“. При извършване на социалното проучване
2
е проведен разговор и с детето Б.. Родителите на децата били разделени от м. януари 2021 г.,
като в полза на всеки от тях имало издадени заповеди за незабавна защита. Бащата обитавал
семейната къща в кв.“Драгалевци“, а майката - апартамент под наем в съседство, за да е
близо до децата. При проведения разговор със социалните работници детето Б. е споделило,
че обича и двамата си родители и двамата са важни за него. Детето обича и брат си и не иска
да се разделят с него. В социалния доклад е отразено, че детето Б. не се страхува нито от
майка си, нито от баща си и е сигурен, че в никакъв случай не биха му навредили. Не желае
да бъде ограничаван в контактите си нито с майка му, нито с баща му. Споделил е, че иска
да остане при баща си, тъй като е свикнал с къщата, както и че не вижда смисъл във
всичките драми, които родителите му са създали.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция са събрани гласни
доказателствени средства, чрез разпит на водените от страните свидетели – И.Г. (сочена от
молителите) и Х.З. – баща на ответницата (сочен от нея). С.Г. е установила, че на 06.02.2021
00
г. празнували рождения ден на Б. и били в жилището на ул.*******. Сутринта след 10
часа дошла ответницата и започнала да крещи, нападнала свидетелката. Нарекла я с обидни
думи – “*******“, “боклук“, хванала я за косата и я оскубала. Тя обиждала и молителя Е..
След това се качила горе в къщата. С.Г. е заявила, че между страните имало спор за
родителски права. Е. ги разтървал, като хванал И. и я отделил от свидетелката. Тя била
30
заляла ответницата И. с кафе. Св. З. е установил, че на 06.02.2021 г. молителят Е. около 10
часа се обадил на другата му дъщеря и казал да дойдат да вземат И.. Когато отишли, отвън
ги чакал бащата на Е. с детето Б., а после влезли в лятната кухня/барбекю на двора на
къщата. Там И. била в безпомощно състояние, лежала на дивана с болки в главата, кръв по
лицето, болки в пръстите и одрасквания по ръцете. После дошла линейка и прегледали И., а
след това я откарали в болница. В къщата имало камери.
Към доказателствения материал са приобщени и материалите по пр. пр. № 7485/2021
г. на СРП, образувана по заявление на ответницата И. М. за събития на 06.02.2021 г. в
кв.“Драгалевци“, ул.*******. От заявлението е видно, че И. М. е съобщила за това, че на
06.02.2021 г. била нападната от съпруга си. Когато с децата отишли в къщата на Е. за
рождения ден на голямото дете Б., там била и любовницата на съпруга й. В заявителския
материал И. М. е признала, че е оскубала любовницата, защото си мислела, че й е приятелка,
но Е. М. я нападнал. В сведения от 09.02.2021 г., също изходящи от ответницата И. М.,
отново се посочва, че на 06.02.2021 г, когато отишли с децата в семейното им жилище –
къщата в кв.“Драгалевци“, там била любовницата на мъжа й. С нея се познавали и на И. й
станало болно, тогава се ядосала и я оскубала. Описват се действия на молителя Е. М.
(побой, обиди и заплахи), които не са предмет на настоящото производство.
В първоинстанционното производство са приети препис от Решение № 20184598 от
-ти
10.09.2021 г. постановено по гр. дело № 8641/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 89 състав, с
което отказано издаване на заповед за съдебна защита срещу ответника Е. М., както и
препис от Протокол от съдебно заседание от 14.06.2021 г.
При тази доказателствена съвкупност Софийският районен съд е намерил, че не може
3
да бъде установено, че ответницата е извършила актове на домашно насилие спрямо децата
Г. и Б. на посочената в молбата дата, нито че е осъществила акт на домашно насилие спрямо
Е. М.. Съдът е обосновал, че между страните е имало конфликт на посочената дата, както и
че са в процес на развод и отношенията им са крайно влошени. Предвид това
първоинстнационният съд е приел, че молбата за защита се явява неоснователна и
недоказана и не следва да се уважава.
Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция, които намира за
обосновани съобразно с приетата по делото доказателствена съвкупност и не намира
основания за изграждане на различни изводи. Освен това, първоинстанционният съд, е
събрал всички поискани от страните, относими и допустими доказателства и е изяснил
изцяло делото от фактическа страна. Настоящата въззивна инстанция препраща към тези
доказателства и изводи на основание чл. 272 ГПК, правейки ги по този начин част от своя
съдебен акт. Предвид изложените с въззивната жалба оплаквания, и на основание чл. 235,
ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, въззивният съд излага и свои мотиви.
Във въззивната инстанция не са ангажирани други допустими и относими писмени и
гласни доказателства.
Настоящият състав на съда преценява като неоснователни оплакванията на
въззивниците.
На първо място, относно оплакването, че неправилно от първата инстанция първо е
отложено изслушването, а след това не е допуснато такова на малолетното дете на страните
Б., въззивният съд не намира да е допуснато процесуално нарушение. Детето на страните е
страна в производството – молител, поради което не е налице основание за приложение на
чл. 15 ЗЗДт. Целта на изслушването в съдебно производство на дете, навършило
определената в ЗЗДт 10 – годишна възраст, е да се осигури зачитане и уважение на
личността на детето, да му се предостави възможност да изрази своите желания и мнение, с
оглед неговия най – добър интерес и дефиницията, дадена за този интерес в § 1, т. 5 от ДР на
ЗЗДт. Следователно, децата не са свидетели и чрез изслушването им не могат да се
установяват обстоятелства, обхванати от предмета на доказване в производството по ЗЗДН.
Поради това, делото не е останало непопълнено с доказателствен материал, както
неоснователно се поддържа с въззивната жалба.
Обосновани са изводите на първостепенния съд, че не е доказано на процесната дата
06.02.2021 г. по отношение на молителите да е извършено домашно насилие. Действително,
свидетелските показания не са обсъдени поотделно, а само в тяхната съвкупност, което
обаче не води до други изводи, различни от формираните от първата инстанция. Както е
установено по – горе С.Г. е приятелка на въззивника Е. М. и основният конфликт е
възникнал между нея и ответницата И. М., чийто брак със съпруга й (молителят Е. М.) към
06.02.2021 г. не е бил прекратен. Що се отнася до твърдените обидни изрази – “боклук“, “ще
ти взема децата“ и пр., то дори да се приеме, че такива са изричани от ответницата, не са
налице основания същите да се определят като домашно насилие, предвид контекста на
ситуацията, която се е развила на процесната дата и цялостната фактическа обстановка във
4
връзка с развода на Е. М. и И. М.. Между същите се води още едно дело за домашно
насилие, както са подавани и сигнали до прокуратурата. Обоснован е изводът на
първостепенния съд, че отношенията им са обтегнати.
Не всяко конфликтно поведение и не всяка грубост съставляват домашно насилие.
Домашното насилие като поведение надхвърля рамките на житейски допустимото, при
което, от една страна, всеки човек има свободата да изразява в обективната действителност
своите емоции (включително и по – отрицателни такива като гняв, раздразнение, обида и
пр.), но което поведение, от друга страна, следва да е съобразено с установената в
обществото система от ценности и права на другите. Човешките отношения са сложни,
когато се намесват в тях чувства и емоции, особено при спорове между съпрузи и родители,
поради което употребата на обидни изрази може да се квалифицира, но може и да не се
квалифицира като насилие. В тази връзка са неоснователни оплакванията във въззивната
жалба за наличие на съставомерност на думите на ответницата, съобразно с дефиницията на
чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, именно с оглед на контекста на изричането им и отношенията между
страните.
Що се отнася до показанията на св. З., то същите няма пречка да не бъдат
кредитирани по сочената от въззивниците причина – евентуална заинтересованост,
доколкото не се опровергават от останалия събран доказателствен материал. Тези показания
не противоречат и на изявленията на С.Г. при разпита й, доколкото св. З. впоследствие е
пристигнал в семейното жилище на страните в кв.“Драгалевци“. Обстоятелствата, които е
възприел непосредствено – кръвта по лицето на ответницата, одраните й ръце и пр., обаче не
са предмет на настоящото производство.
Предвид изложеното и след преценката на гласните доказателства от настоящата
инстанция може да се направи само извода, до който е достигнала и първата инстанция, че
между страните отношенията са обтегнати, конфликтни и същите са в процес на развод. С.Г.
не установява да е видяла физическо насилие, като в молбата за защита и в декларацията по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН въззивникът Е. М. е сочил, че ответницата го е блъскала и ритала, както и
че е направила опит за физическа саморазправа. Ето защо не е доказано по делото такива
действия да са извършвани от въззиваемата И. М..
Не е установено и да е осъществено психическо насилие спрямо децата молители в
производството - Б. М. и Г. М.. Обичайно е при наличие на насилие в такава форма детето
да няма нормално социално общуване с останалите членове на семейството и други
възрастни, нарушено е когнитивното, емоционалното, психическото или социалното
развитие на детето. Няма данни в такава посока, които да са видни от доказателствената
съвкупност по делото. В приетия социален доклад на Д“СП“ – “Красно село“, входиран по
делото на 24.02.2021 г. и изготвен в много близък до процесната дата времеви момент, се
съдържат изявления на детето Б., че обича и двамата си родители и двамата са важни за
него. Детето обича и брат си, и не иска да се разделят с него. Въззивникът - молител е
споделил, че не се страхува нито от майка си, нито от баща си и е сигурен, че в никакъв
случай не биха му навредили. Не желае да бъде ограничаван в контактите с неговите
5
родители, като според детето нямат смисъл създадените от тях драми.
По отношение на втория малолетен молител – въззивникът Г. М. не са ангажирани
никакви доказателства, които да сочат, че е “жертва“ на домашно насилие по смисъла на чл.
2, ал. 2 ЗЗДН.
По тези съображения, като намира първоинстанционното Решение за правилно и
законосъобразно, Софийският градски съд следва да остави въззивните жалби без
уважение, и да остави в сила обжалвания съдебен акт, включително и в частта за
разноските.
По разноските за въззивното производство.
Въззивният съд постанови, на основание чл. 17, ал. 2 ЗЗДН, вр. чл. 11, ал. 3 ЗЗДН и
чл. 18, ал. 1, във връзка с чл. 16 ТДТКССГПК, въззивникът Е. М. да заплати, по сметка на
Софийския градски съд сумата от 12.50 лева - държавна такса по въззивната му жалба.
Въпреки изхода на въззивното дело, въззивниците Б. М. и Г. М. не дължат на СГС държавна
такса за въззивните им жалби – тези въззивници не са навършили 18 - годишна възраст,
поради което държавните такси за жалбите им трябва да останат в тежест на бюджета на
съда (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).
С оглед изхода на делото, въззивниците нямат право на разноски.
Предвид изхода на спора във въззивната инстанция въззиваемата И. М. има право на
разноски за въззивното разглеждане на делото, които въззивникът Е. М. следва да й заплати
в размер на 200.00 лева – същата е сторила такива в размер на 600.00 лева, но
ненавършилите пълнолетие въззивници Б. М. и Г. М. не дължат разноски на другата страна,
независимо от изхода на делото ((арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).
Така мотивиран, Софийският градски съд, на основание чл. 17, ал. 5, изр. 1,
предл. 1 ЗЗДН
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20212002 от 15.11.2021 г., постановено по гр. дело
-ти
№ 7788 по описа за 2021 г. на Софийския районен съд, III ГО, 86 състав.
ОСЪЖДА Е. М. М., ЕГН **********, да заплати, по сметка на Софийския градски
съд, държавна такса в размер на 12.50 лева (дванадесет лева и петдесет стотинки).
ОСЪЖДА Е. М. М., ЕГН **********, да заплати на И. Х. М., ЕГН **********,
сумата от 200.00 (двеста) лева разноски за въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивника Е. М. М. и на въззивниците Б.
Е. М. и Г. Е. М., действащи чрез техния баща и законен представител Е. М. М., за
присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 17, ал. 6 ЗЗДН, е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7