№ 75
гр. Пловдив , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20215001000360 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадени две
въззивни жалби от страните по делото срещу постановеното решение
№260150 от 16.12.2020 г. по търг.дело №313/2019 г. по описа на Окръжен съд
Стара Загора в частите му относно началния момент на присъдената законна
лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди и в
осъдителната му част за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди -
претърпени болки и страдания в вследствие на ПТП от 27.10.2018 г. за
разликата над 18 000 лв. до присъдените 30 000 лв.
Първата въззивна жалба е от ищцата Р. К. Ч., действаща чрез адвокат П.
К., която счита, че в обжалваното решение неправилно е определена лихва за
забава върху определеното обезщетение, считано от 10.02.2019 г. – след
изтичане на тримесечния срок по чл.496,ал.1 от КЗ. Изложила е съображения
за приложимата правна норма в случая – чл.429,ал.3 от КЗ. Моли да се
отмени обжалваното решение в частта му относно началния момент на
законна лихва върху обезщетението на неимуществени вреди, като се присъди
1
законната лихва, считано от 10.11.2018 г. Претендира се адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД, чрез
пълномощника юрисконсулт И.В., в който се счита същата за неоснователна.
Изложил е съображения, че не е изплатено застрахователно обезщетение,
поради недоказаност и липса на банкова сметка, по която евентуално то би
могло да бъде заплатено. Моли да се остави без уважение жалбата, като се
потвърди решението в тази обжалвана част. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Втората въззивна жалба е от ответника ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД, чрез
пълномощника юрисконсулт И.В., който счита, че обжалваното решение в
осъдителната му част за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди -
претърпени болки и страдания в вследствие на ПТП от 27.10.2018 г. за
разликата над 18 000 лв. до присъдените 30 000 лв., е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Изложил е подробни съображения, като моли да се
отмени решението в обжалваната му осъдителна част, а при условие на
евентуалност - да се намали присъденото обезщетение в съответствие с чл.52
от ЗЗД. Претендира разноските, вкл.юрисконсултско възнаграждение.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от Р. К. Ч., действаща чрез
адвокат П. К., в който се счита същата за неоснователна, като са изложени
подробни съображения за това. Моли да се потвърди решението в тази част.
Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на ищцата на 05.01.2021 г. и
на ответника – на 02.02.2021 г. Въззивните жалби са подадени съответно на
08.01.2021 г. и на 16.02.2021 чрез куриер. Депозирани са в двуседмичен срок
от връчване на решението от надлежни страни срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден съдебен акт.
Видно от данните по делото, ищцата претендира заплащане на
2
застрахователно обезщетение за причинените и неимуществени вреди – болки
и страдания от телесни увреждания, претърпени вследствие ПТП от
27.10.2018 г., причинено от противоправното поведение на водача Д.Н.Ч. при
управление на лек автомобил марка Х., модел С. с ДКН ***, застрахован при
ответното застрахователно дружество със застраховка Гражданска
отговорност. За деянието, неговата противоправност и виновност на дееца е
образувано досъдебно производство. по описа на РУП – Ч..
Ищцата твърди, че в резултат на посоченото ПТП са и причинени
телесни увреждания, била приета в болница, проведено било оперативно
лечение, като на 01.11.2018 г. била изписана. В края на месеца отново
постъпила в болница с оплаквания за болки в кръста, като след проведено
лечение е изписана на 01.12.2018 г. Поради продължаващи оплаквания за
болки в травмираната област и се наложили прегледи при специалисти. На
16.07.2019 г. и е направена ехография на двете млечни жлези, като в лявата
гърда се визуализирало ту.формация с полициклични очертания с посочени
размери. Проведено е оперативно лечение, химиотерапия и диспансерно
лечение. На 22.08.2019 г. отново е постъпила в К.о.ц.-С.З. за провеждане на
неоадювантна ПХТ по схема АС-4-5 курса. Изписана на 24.08.2019 г. с
препоръки за химиотерапия и проследяване.
Твърди, че в резултат на уврежданията търпи много болки и
страдания, като и към настоящия момент не се е възстановила. Не се чувства
добре физически и и емоционално. За дълъг период от време е била лишена
от обичайния си начин на живот. Изживеният психологически стрес ще
остане до края на живота и. Вследствие тежката емоционална травма се е
отключило и появило онкологично заболяване- злокачествено
новообразувание в лявата млечна гърда, което довело до операция и
продължаващо лечение и към настоящия момент.
Посочва, че е подала заявление за образуване на щета при ответното
застрахователно дружество, като е образувана преписка от 27.10.2018 г., по
която е отказано застрахователно обезщетение.
Претендира обезщетение за нанесените неимуществени вреди – болки
и страдания от претърпяното ПТП в размер на 25 000 лв. частично от 150 000
лв., а впоследствие претенцията е изменена и се иска присъждане на сумата
3
50 000 лв. частично от 150 000 лв. Претенцията е уважена за сумата 30 000
лв. частично от 150 000 лв., ведно със законната лихва от 10.02.2019 г. до
окончателното изплащане.
Ответното застрахователно дружество оспорва исковата молба, като
счита претенция за неимуществени вреди за завишена и не отговаряща на
критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Прави възражение за
съпричиняване, тъй като ищцата не е пътувала с поставен предпазен колан.
Съобразно оплакванията на страните във въззивните им жалби, в
настоящото въззивно производство следва да се разгледа размерът на
обезщетението на неимуществени вреди за разликата над 18 000 лв. до
присъдените 30 000 лв.частично от 150 000 лв., както и да се определи
началният момент, от който започва да тече законната лихва за забава върху
присъденото обезщетение.
По делото е назначена комплексна автотехническа и медицинска
експертиза за установяване механизма на ПТП и състоянието на ищцата.
Разпитани са свидетели.
Видно от констатациите на експертизата, ицщата е получила при
ПТП гръдна травма, изразяваща се в контузия на гръдния кош в дясно,
счупване на девето дясно ребро, контузия на десния бял дроб, набиране на
въздух в дясната плеврална кухина, както и подкожна кръвна колекция в
дясна теменна област, охлузвания и кръвонасядания на десните крайници.
Описаната гръдна травма се преценя като разстройство, временно опасно за
живота, а подкожна кръвна колекция и кръвонасяданията са причинили
страдание. На ищцата е проведена оперативна интервенция – торакоцентеза и
дренаж, като оздравителния процес е около два месеца при липса на
усложнения. Не са регистрирани усложнения и влошаване на състоянието.
При правилно протичане на травмите оздравителният процес трае около два
месеца.
Констатирано е, че преживелият стрес от ПТП не представлява
отключващ фактор за полученото онкологично заболяване, но е причина за
ускоряване развитието на този процес.
4
При първоначалното постъпване в болница не са регистрирани болки
и травми в поясната област, а при изписването е регистрирано възстановено
общо състояние. През м.ноември 2018 г. ищцата е постъпила на лечение в
Клиника по неврохирургия, където е поставена диагноза: контузия на
поясните прешлени, травматичен кръснополярен радикулит. Оплакванията от
болки в поясния отдел на гръбначния стълб би следвало да се появят веднага
след травмата, ако травмата е причина за увреда на нервните коренчета в
поясната област, а не след период от един месец. Регистрирани са увреждания
на гръбначния стълб от дегенеративни промени, а не от травма. Външният
фиброзен пръстен между Л5-Ес1 прешлен не е променен от процесната
травма.
Възможно е заболяването инвазивен дуктален карцином на млечната
жлеза да се провокира при генетична предпоставка от емоционална травма,
но в конкретния случай това е станало преди процесното ПТП – преди 6-7
години. Реално протичането на вече съществуващото заболяване е ускорено
и утежнено от преживения стрес.
От констатациите се установява, че предвид характеристиките на
травмите от ПТП и посоката на инерционните сили, поставянето на предпазен
колан е без значение за настъпването им. Също така са посочени
техническите причини за настъпване на ПТП, а именно технически
неправилна реакция на водача на автомобила чрез завиване на волана при
управление по начин, по който подбраната траектория на движение да не бъде
съвместима с движение на лекия автомобил без загуба на напречна
устойчивост.
Съдът кредитира така изложените констатации от вещите лица, като
компетентно изготвени от професионалисти. Ето защо, следва да изгради
изводите си въз основа на тях.
По делото са събрани и свидетелски показания за състоянието на
ищцата. Разпитани са свидетелите Д.Ч., водач на автомобила и съпруг на
ищцата, Н.Ч., син на ищцата, които са участвали в ПТП. От показанията им се
установява, че първоначално ищцата била неадекватна, като след изкуствено
дишане дала признаци на живот. Била неориентирана, движението и било
затруднено. Наложило се да остане в болница, като изпитвала болки от удара
5
и дренажа, който и поставили заради счупеното ребро и пневмоторакса.
Възстановявала се около три месеца, като имала болки и в кръста и дясната
ръка, а към момента има оплаквания – кашлица. През 2017 г. я
диагностицирали с фиброаденом на гърдата.
Така събраните доказателства следва да бъдат преценени по отделно
и в тяхната съвкупност. Въз основа на тях се установяват настъпилите
увреждания на ищцата в резултат на ПТП, както претърпените болки и
страдания непосредствено след инцидента, по време на болничното лечение и
след това по време на оздравителния процес, вкл. и към настоящия момент. В
тази връзка са от значение констатациите на вещото лице – медик, които
следва да намерят отражение при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди. В резултат на ПТП на ищцата е причинена гръдна
травма, временно опасна за живота и, като се е достигнало до оперативна
интервенция – торакоцентеза и дренаж. Оздравителният процес е протекъл
около два месеца. Липсват усложнения. Твърдените увреждания в поясната
област и гръбначния стълб не се установяват да са във връзка с ПТП, като
същите са дегенеративни. Не се установява отключването на онкологично
заболяване, но преживелият стрес от ПТП е причина за ускоряване
развитието на този процес.
Съгласно чл.52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за
неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат на
увреждането от ПТП следва да се определи по критерия за справедливост на
база преценка на конкретните обективно съществуващи обстоятелства,
установени по делото, като се отчетат причиненото телесно увреждане,
интензитета му, влиянието му върху личността на пострадалия, времето за
възстановяване, изпитаните болки при възникване на ПТП, на лечението и
към настоящия момент, жизнеспособността на пострадалия, нормативно
определените лимити на застрахователните компании, социално
икономическите условия в страната към датата на ПТП, както и да се обсъдят
всички обстоятелства, имащи значение в конкретния случай. При отчитане на
всички тези критерии, справедлив размер в съответствие с чл.52 от ЗЗД се
явява сумата от 20 000 лв.
Не до този извод е достигнал окръжният съд, поради което неговото
6
решение в осъдителната част за разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв. като
част от 150 000 лв. следва да бъде отменено, като се отхвърли претенцията в
тази и част. В останалата обжалвана част – за разликата над 18 000 лв. до
30 000 лв. като част от 150 000 лв. следва да бъде потвърдено.
По отношение на присъдената законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, същата е дължима на основание чл.429,ал.2,т.2 от КЗ.
Съгласно посочената разпоредба, лихвите за забава са включени в обема на
застрахователното обезщетение. В този случай от застрахователя се заплащат
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от по-ранната
дата из между двете дати - датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователно събитие по реда на чл.430,ал.1,т.2 или
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице.
По делото се съдържат данни – писмо от застрахователното
дружество, че ищцата е подала уведомление за изплащане на
застрахователно обезщетение на 28.10.2018 г. /положен е вх.
№3145/28.11.2018 г./. В същото време в исковата молба е посочено, че се
претендира законна лихва върху обезщетението, считано от 04.11.2018 г.,
която е датата, на която изтича срокът по чл.429,ал.3 от КЗ във вр. с чл.430 до
окончателното изплащане. Във въззивната жалба се сочи, че тъй като е
уредено задължение за делинквента да уведоми застрахователя в 7-дневен
срок от ПТП, то за застрахователя възниква задължение за плащане на лихви
към пострадалия от 7-ия ден – 04.11.2018 г. Посочва се и, че застрахованият е
уведомил застрахователя на 10.11.2018 г., като се дължи законна лихва от
тази дата. Моли да се присъди законната лихва, считано от тази дата
10.11.2018 г. до окончателното изплащане.
При положение, че пострадалият ищец не е страна по
застрахователното правоотношение с ответното застрахователно дружество, а
отговорността на последния е ангажирана на основание чл.432 от КЗ във
връзка с чл.45 от ЗЗД и е функция от отговорността на застрахования в
застрахователното дружество водач, причинил ПТП, приложима разпоредба
се явява нормата на чл.429 от КЗ. Тъй като жалбоподателят е посочил
конкретна дата, която е в съответствие с една от възможните начални дати за
7
лихва за забава, следва върху присъденото обезщетение да се заплати
законната лихва, считано от 10.11.2018 г. до окончателното плащане, както е
поискал във въззивната си жалба.
По отношение на разноските -
С оглед резултата на делото за първата въззивна жалба на
пълномощника на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв., а с вкл.ДДС – 360 лв., тъй като са представени договор за
правна помощ и списък на разноските по чл.80 от ГПК. Дължи му се и
адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 1 130 лв. , а с
вкл.ДДС – 1 356 лв.
На ответника следва да бъдат присъдени направените разноски по
съразмерност за отхвърлената част от 1200 лв., както и юрисконсултско
възнаграждение за две инстанции по 350 лв., общо в размер на 700 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното решение №260150 от 16.12.2020 г. по
търг.дело №313/2019 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора в частите му
относно началния момент на законна лихва за забава върху присъдените
обезщетения, в осъдителната му част за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в вследствие на ПТП
от 27.10.2018 г. за разликата над 20 000 лв. като част от 150 000 лв. до
присъдените 30 000 лв.като част от 150 000 лв. и за разноските, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Р. К. Ч. срещу ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания, вследствие на ПТП от 27.10.2018 г., причинено от
противоправното поведение на водача Д.Н.Ч. при управление на лек
автомобил марка Х., модел С. с ДКН ***, застрахован при ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД
със застраховка Гражданска отговорност, за разликата над 20 000 лв. като
част от 150 000 лв. до присъдените 30 000 лв. като част от 150 000 лв., ведно
8
със съответната законна лихва.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260150 от 16.12.2020 г. по
търг.дело №313/2019 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора в частта му, с
която е осъдено ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД за заплати обезщетение за неимуществени
вреди - претърпени болки и страдания, вследствие на ПТП от 27.10.2018 г.,
причинено от противоправното поведение на водача Д.Н.Ч. при управление
на лек автомобил марка Х., модел С. с ДКН ***, застрахован при ЗАД
Д.Б.:Ж.З. АД със застраховка Гражданска отговорност, за разликата над
18 000 лв. като част от 150 000 лв. до 20 000 лв. като част от 150 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 10.02.2019 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД за заплати Р. К. Ч. върху обезщетението
за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, вследствие на ПТП
от 27.10.2018 г., причинено от противоправното поведение на водача Д.Н.Ч.
при управление на лек автомобил марка Х., модел С. с ДКН ***, застрахован
при ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД със застраховка Гражданска отговорност, в размер на
20 000 лв. като част от 150 000 лв., както и върху обезщетението за
имуществени вреди в размер на 50,41 лв., законната лихва върху тези суми,
считано от 10.11.2018 г. до 10.02.2019 г.
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД да заплати на адвокат П. К. адвокатско
възнаграждение за първата инстанция в размер на 1 356 лв. и за въззивното
производство в размер на 360 лв. на основание чл.38 от ЗАдв
ОСЪЖДА Р. К. Ч. да заплати на ЗАД Д.Б.:Ж.З. АД направените
разноски за първата и въззивната инстация в размер на 1200 лв., както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 700 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10