Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в публично съдебно заседание на трети февруари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от
съдия ДИМОВ в.гр.дело № 15475 по
описа за 2019 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
Със съдебно решение № 88126 от 09.04.2019
г., постановено по гр.дело № 57195/2015 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 54 състав,
е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Б.К.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, с
адрес и седалище на управление:***, сумата от 276,17 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2012 г. до м.04.2013
г. за топлоснабден имот, находящ
се в гр.София, ж.к.“ ******, аб.№ 092106, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение-12.06.2015 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 39,35 лв., представляваща обезщетение за забава
плащането на цената на топлинната енергия, начислена за периода от м.05.2012 г.
до м.04.2014 г., за период на забавата от 30.06.2012 г. до 01.06.2015 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело
№ 33440/2015 г. на СРС, 54 състав, като е отхвърлен иска за установяване на
вземане за цена на топлинна енергия за разликата над сумата от 276,17 лв. до пълния
предявен размер от 406,44 лв. и за периода от м.05.2013 г. до м.04.2014 г.,
както и иска за установяване на вземане за обезщетение за за
забава за разликата над сумата от 39,35 лв. до пълния предявен размер от 39,41
лв. С решението на съда е осъден Б.К.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, с адрес и седалище на управление:***, на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК сумата от 266,70 лв., представляваща разноски за заповедното
производство и сумата от 371,53 лв., представляваща разноски за исковото проиводство. С решението на съда е осъдена „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******,
с адрес и седалище на управление:*** да
заплати на Б.К.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 и
ал.8 ГПК сумата от 233,85 лв., представляваща разноски за исковото
производство.
Постъпила
е въззивна жалба от Б.К.Р., подадена чрез
пълномощника адв.Й.Т., с която се обжалва
постановеното решение на СРС в частта, в която са уважени предявените установителни искове. Жалбоподателят твърди, че решението е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправни и
процесуалноправни норми на закона, по съображения
изложени в жалбата. Предвид изложеното се моли настоящата въззивна
инстанция да отмени решението на СРС в частта, в която исковете са уважени, и
да постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане
на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна-
ищец „Топлофикация София"- ЕАД,
гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.А.Костадинова
в писмена молба депозирана по делото, моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли подадената въззивна жалба. Претендира
присъждане на направените разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона.
Решението е и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите изложени от СРС обосноваващи окончателен извод обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявените от ищеца „Т.С." ЕАД, *** срещу ответникът Б.К.Р.
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, в частта в която същите са уважени. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон. За да постанови
решението си, първоинстанционният съд е приел, че вземанията,
предмет на установителните искове са дължими поради
проведено доказване на количеството и стойността на потребената
от ответника топлоенергия,
както и че същия е изпаднал
в забава, тъй като задължението за заплащане на
цената на топлинната енергия е срочно.
Въззивният състав споделя
изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно дължимостта на вземанията, предявени с исковите претенции,
за които исковете са уважени, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща
към тях. В
обжалваното съдебно решение са изложени конкретни
и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между
страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с
оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Обжалваното
съдебно решение е обосновано. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло
неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната
жалба доводи, следва да се добави и следното:
Неоснователни
са изложените доводи във въззивната жалба във връзка
със събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях
обстоятелства от първата инстанция. В случая ответникът не е оспорил нито едно
от тези доказателства в предвидените за това срокове и по предвидения в ГПК
процесуален ред. Не е оспорил заключенията на вещите лица по приетите съдебно-
техническа и съдебно- счетоводна експертиза, не е ангажирал доказателства,
включително и такива оборващи представените и ангажирани от ищеца доказателства
или опровергаващи установените с последните факти и обстоятелства по делото.
На следващо място съдът приема, че
доводите в жалбата за допуснати процесуални
нарушения от СРС са без значение
към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по същество на
спора, а не е контролно- отменителна, поради което ирелевантни
са процесуални нарушения, които не водят до
нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Съдът приема, че
доводите изложени в жалбата за допуснати
процесуални нарушения от първоинстанционния съд, биха били
основание за допускане на изрично
посочени от страната доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане
за събирането им на основание
чл.266 от ГПК. В случая такова искане е направено с въззивната жалба, но същото е оставено без уважение с
определение постановено по настоящето дело в публично съдебно заседание, проведено
на 03.02.2021 г., по съображения изложени в мотивите на същото. С оглед на което доводите
на ответника, чрез неговия пълномощник за допуснати процесуални нарушения от СРС, изложени в депозираната от него въззивна жалба
се явяват изцяло неоснователни. Съдът приема, че
в настоящия случай при постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не е допуснато от първоинстанционният съд нарушение на
императивни материалноправни
и процесуалноправни норми.
По
изложените съображения и с оглед на приетите по делото доказателства пред
първата съдебна инстанция настоящият въззивен състав
намира, че при установеното облигационно правоотношение между страните и при
съобразяване на действащата през процесния период
нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността
на доставената топлинна енергия, правилно СРС е приел, че исковете за главница
и обезщетение за забава са основателни до размерите и за периодите, посочени
в обжалваното решение.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадане на приетите
от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително
и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
По отношение на разноските за възивното
производство:
При този изход на спора
на въззивника-ответник не се
следват разноски за въззивното производство. От друга страна, независимо от
факта, че претенцията на въззиваемата страна-
ищец за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направена своевременно същата се явява неоснователна доколкото по делото няма данни за извършени
процесуални действия от процесуален
представител на въззиваемата
страна – няма подаден писмен отговор на въззивната жалба, както и неин представител не се явява в съдебно заседание. По тези съображения въззивният съд счита, че в случая в полза на въззиваемата страна- ищец не се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 88126 от 09.04.2019 г.,
постановено по гр.дело № 57195/2015 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 54 състав,
в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.