Решение по дело №3613/2020 на Районен съд - Пловдив

                                       РЕШЕНИЕ

 

Номер  260214                               23.09.2020 година                     Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски  Районен  съд                             ХХІІ  наказателен  състав

На четвърти август                                                             2020 година

В публично заседание в следния състав:

              

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: Таня Стоилова  

Като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 3613 по описа за  2020 година

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление                                                               № 511988-F543920/14.05.2020г. на Зам. Директора на ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на „МЕГЗ 37” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:                            гр.Раковски, ул. „Владая”, № 2, представлявано от М.И. К., е наложена „Имуществена санкция” в размер на 3000 лв. за извършено административно нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

           Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление                                                               № 511988-F543920/14.05.2020г. на Зам. Директора на ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на “ МЕГЗ 37” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:                            гр.Раковски, ул. „Владая”, № 2, представлявано от М.И. К., е наложена „Имуществена санкция” в размер на 3000лв. за извършено административно нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

           Жалбоподателят,  „МЕГЗ 37“ ЕООД, по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание – адв. П., преупълномощена от адв. Н., моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.          

Въззиваемата страна – ТД на НАП Пловдив, редовно призована, се представлява от юрк. Е., която по същество излага съображения за доказаност на извършеното административно нарушение. Иска потвърждаването на атакувания административен акт.  Претендира разноските за юрисконсултско възнаграждение.       

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

          ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

          Дружеството-жалбоподател „МЕГЗ 37“ ЕООД, ЕИК 204944166, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски,  ул. „Владая“ № 2, представлявано от М.И.К., извършвало търговска дейност - онлайн търговия с дрехи и аксесоари. На 14.01.2020г., същото подало Заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 303912000085636/14.01.2020г. В тази връзка започнала проверка за установяване наличието на основания за регистрация по ЗДДС от служители към ТД НАП – гр. Пловдив, сред които и свид. М.А., на длъжност „****************“. От изискани и представени от проверяваното дружество документи, справки, и писмени обяснения, както и писмени обяснения от трети лица, било установено, че първата продажба, свързана с дейността му, е направена на 02.08.2019г. Пратката била приета от Спиди АД /въз основа на сключен договор между Спиди АД и Мегз 37 ЕООД/ на посочената дата - 02.08.2019г.,  като при предаването й не бил издаден фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ,  тъй като за извършваната търговска дейност, търговецът не е регистрирал ФУ. Същата е платена чрез РКО за наложен платеж в размер на 69,99 лв. на 05.08.2019г.

              Установява се, че дейността на „МЕГЗ 37“ ЕООД  представлява „разносна търговия“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006 г., предвид, че  същото извършва продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка”. По реда на чл.25,  ал. 2 от Наредба № Н-18 /2006 г. при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата.

           От извършена справка в информационната система на НАП  станало ясно, че “МЕГЗ 37” ЕООД няма регистрирано в НАП ФУ.

  Прието било, че изискуемото от закона поведение спрямо дружеството произтичало от разпоредбата ан чл.3, ал.16 от Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006 г., а именно при извършването на такава търговска дейност може да регистрира и отчита продажби чрез издаване на фискален/системен бон, генериран в електронен вид, без да се отпечатва на хартиен носител – т.е. оставало задължението на търговеца да регистрира продажбите и да издава фискален/системен бон  и съответно да има монтирано фискално устройство.

            Проверката била документирана с протоколи по чл.50 от ДОПК с № **********/28.01.2020г. и № **********/09.04.2020г.

            Въз основа на така извършените констатации, свидетелят М.А. съставила АУАН № F543920/14.04.2020г. срещу  „МЕГЗ 37“ ЕООД за нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.  Контролните органи приели,че с оглед спазване на нормативните разпоредби, извършените продажби, свързани с основната дейност на дружеството-продажби чрез електронен магазин, и като данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г., е следвало продажбите да бъдат отчитани чрез използването на монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността в обекта в случая - първата изпратена по куриер пратка, а именно на 02.08.2019 г., за която пратка не била издадена фискална касова бележка или друг документ по наредбата.

           Въз основа на издадения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на „МЕГЗ 37“ ЕООД, на основание чл.185, ал.2, от ЗДДС му е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3 000 лева, за нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ,вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

          Тази фактическа обстановка се установява   от показанията на разпитаната в хода на съдебното следствие актосъставител М.А.. Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната действителност. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото.

 По делото безспорно се установява, че дружеството–жалбоподател „МЕГЗ 37“ ЕООД в процесното време и място извършва търговска дейност - онлайн търговия с дрехи и аксесоари. От същото е подадено и Заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 303912000085636/14.01.2020г. Безспорно, както вече се посочи извършваната от дружеството дейност отговаря на заложеното в   § 1, т. 1 от ДР на Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. определение за „разносна търговия“, състояща се в извършване на  продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка”. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 от Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006 г.   при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата. В тази връзка подзаконовият нормативен акт   в ал.7 и ал.8 на същата разпоредба указва на он лайн магазините, извършващи продажби, времето, в което да издават съответно фискален бон на хартиен носител или такъв, генериран в електронен вид.

В този смисъл безспорно лицата, занимаващи се с търговия през интернет за продажба на стоки следва да отчитат продажбите си по реда, определен в ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредба № Н-18/2006 г./ и когато не са налице изключенията, предвидени в наредбата.

При извършената служебна проверка, обаче, настоящата инстанция констатира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, което обуславя отмяната на последното.

За да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл. 7, ал. 1, вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ, следва да възникне задължение за ДЗЛ да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД, то следва да е длъжно и да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД.

Според разпоредбата на чл. 3 от Наредбата наличието или отсъствието на задължение за издаване на фискална касова бележка зависи от начина на заплащане на стоката или услугата, като изрично е посочено, че такава не е необходима при плащане извършено чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Т.е. в горепосочените хипотези на изключение и в зависимост от вида плащане на стоката или услугата, отпада задължението на правния субект да монтира и въвежда в експлоатация фискално финансово устройство, щом липсва и задължение за издаване на фискален касова бележка. 

В конкретния случай, описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП, е сведено до това, че   жалбоподателят, ДЗЛ, занимаващо се с он лайн търговия на дрехи и аксесоари, за извършената доставка на стока на 02.08.2019г., приета от Спиди, не е издал фискален касов бон или друг документ, отговарщ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ, тъй като за извършваната търговска дейност, търговецът не е регистрирал фискално устройство. Като не отпадало горното задължение и тогава, когато фискалния/системния бон бил в електронен вид.Така отразеното описание на нарушението е непълно, неточно и неясно, доколкото е допуснато пълна липса на изложение на съставомерни факти и обстоятелства, относно вида на заплащането на стоката, за да се направи преценка, има ли задължение жалбоподателят да издаде фискален бон, а от там и да носи отговорност за немонтирано и нерегистрирано фискално устройство. Не става ясно какъв е и този „друг документ“ по наредбата. По този начин е допуснато нарушение на процесуалните правила по чл.42 т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Коментираното нарушение е от категорията на съществените, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на наказаното лице, принудено да гадае  срещу какви факти от административното обвинение следва да се брани. 

Допуснатото съществено процесуално нарушение обосновава незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради което същото следва да бъде отменено.

По отношение на разноските:

На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. Предвид изхода на спора, съдът намира за неоснователна претенцията на въззиваемата страна за присъждане на разноските, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Въпреки изхода на спора, обаче, и макар представени по делото дгоговор за правна защита и списък за разноски, нито в жалбата, нито в съдебно заседание от страна на жалбоподателя или негов представител, не е направено изрично искане за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.

 С оглед на гореизложеното, настоящият състав счита, че атакуваното Наказателно постановление                                                               № 511988-F543920/14.05.2020г. на Зам. Директора на ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на “МЕГЗ 37” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:                            гр.Раковски, ул. „Владая”, № 2, представлявано от М.И. К., е наложена „Имуществена санкция” в размер на 3000лв. за извършено административно нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, следва да бъде ОТМЕНЕНО като необосновано и незаконосъобразно.

          За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

          По изложените мотиви съдът постанови решението си.    

                        

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:   

 

Вярно с оригинала.

С.Д.