ПРОТОКОЛ
№ 249
гр. Пловдив, 17.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
гражданско дело № 20235000500525 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Жалбоподател И. Д. Л., редовно призован не се явява, за него се явява
адвокат А. Г., преупълномощена от адвокат П. К..
Ответник А. К. А., редовно призована не се явява, за нея се явява
адвокат Е. Д. и адвокат Д.. Представя се пълномощно.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
Въззивна жалба вх. №7103/23.08.2023 г., подадена от И. Д. Л., чрез адв. П. К.,
срещу Решение №215/26.07.2023 г. по гр.д.№17/2022 г. на ОС – Хасково, с
което е отхвърлен, като неоснователен, предявеният от жалбоподателя против
1
ответницата А. К. А. иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, предявен като
частичен за сумата 25 100 лв., като част от обща сума в размер на 71 387,80
лв., от която: 2000 лв. – част от сумата в размер на 4889,58 лв., преведена по
сметка на ответницата на 13.09.2019 г.; 2000 лв. – част от сумата в размер на
4889,58 лв., и 3 500 лв. – част от сумата от 9 779,15 лв., преведени по сметка
на ответницата на 18.09.2019 г.; 3500 лв. – част от сума в размер 9 779,15 лв.,
преведени по сметка на ответницата на 23.09.2019 г.; 3900 лв. – част от сума в
размер 9 779,15 лв., и още 3900 лв. – част от сума в размер 9 779,15 лв., двете
суми преведени с два превода по сметка на ответницата на 24.09.2019 г.; 2000
лв. – част от сумата в размер на 3911,66 лв., преведена по сметка на
ответницата на 16.12.2019 г.; 1500 лв. – част от сума в размер на 1953,83 лв.,
преведена по сметка на ответницата на 27.03.2020 г.; 1500 лв. – част от сумата
в размер на 1953,83 лв., преведена по сметка на ответницата на 20.04.2019 г.;
1300лв. – част от сума в размер на 14 668,00 лв., дадени в брой на ответницата
през м. май, 2020 г. Релевирани са оплаквания за неправилност на
обжалваното решение, поради незаконосъобразност и съществени
процесуални нарушения. В първоинстанционното производство ответницата е
депозирала два отговора на исковата молба – вх. №1481/04.02.2022 г. пред
БОС, и вх.№3626/13.05.2022 г. пре ХОС. След като ответницата е депозирала
първия си отговор пред БОС, с разпореждане на ХОС исковата молба е била
оставена без движение, и след изпълнение на указанията на съда, на
ответницата отново е изпратена първоначалната искова молба, ведно с
последващата Молба вх.№2466/31.03.2022 г., с нови указания за възможност
да депозира отговор в едномесечен срок, с което са нарушени правата на
ищеца. Това е така, тъй като след релевиране от ответника на възражение за
липса на местна подсъдност, и изпращане на делото на местнокомпетентния
съд, не започва да тече нов срок за подаване на отговор, а извършените пред
изпращащия съд процесуални действия се запазват. ХОС е извършил отново
служебна проверка, като е повторил действията, които вече са били
извършени от БОС. С определението по чл.140 от ГПК на ищеца е бил връчен
единствено просроченият втори отговор на исковата молба от 13.05.2022 г., и
не е връчен първия подаден ОИМ от 04.02.2022 г., поради което е поставен в
невъзможност да прецени дали е налице настъпила преклузия за част от
връчените му с втория отговор доказателства и направените с него
доказателствени искания. Въпреки изрично направеното искане от ищеца да
2
му бъде връчен първият подаден ОИМ, ведно с представените към него
доказателства, и да му бъде дадена възможност да вземе становище по тях,
съдът не се е произнесъл по допустимостта и основателността на това искане.
С обжалваното решение съдът се е произнесъл по възраженията, релевирани с
просрочения втори отговор на исковата молба, като не е изложил мотиви във
връзка с направеното от ищеца възражение за просроченост на втория
отговор на исковата молба. С обжалваното решение съдът неправилно е
приел, че са предявени десет отделни претенции, подробно посочени в
уточняващата Молба вх.№2466/31.03.2022 г. – претенцията на ищеца е една –
за сумата от 36 500 евро, с левова равностойност от 71 387,80 лв., предявена
частично до размера от 25 100 лв. Като е приел, че са предявени десет
отделни претенции, съдът е изменил волята на ищеца. С указанията, дадени
на ищеца с Разпореждане №149/21.03.22 г., съдът е задължил ищеца да
посочи частичните претенции за всяка една от сумите, и ищецът е изпълнил
указанията на съда, но петитумът на иска не е изменян. Съдът не е обсъдил
представената от ответницата тетрадка, която е оспорена от ищеца
своевременно. Въз основа на същата вещите лица са изготвили заключението
си за размера и периода на плащанията, извършени от ответницата, като
неправилно съдът е приел, че експертизата е работила след извършени
проверки на документи – видно от заключението на в.л. Р.К., повечето
платежни документи липсват, а има единствено записи в тетрадката. Във
връзка с оспорената от ищеца тетрадка ответницата е направила
доказателствено искане за назначаване на съдебно-графическа експертиза, по
които съдът е отложил произнасянето си, а впоследствие не се е произнесъл.
По този начин съдът е опорочил процеса на събиране на доказателства, тъй
като приетите от съда експертизи се основават именно на това доказателство.
Решението на ХОС е немотивирано – съдът не е обсъдил възраженията на
ищеца срещу защитната теза на ответницата, и не е изложил мотиви как е
достигнал до извода, че ответницата не е използвала за свои лични нужди
средствата от извършените от ищеца преводи, а с тях е извършила ремонт и
обзавеждане на втория етаж на къщата със знанието и съгласието на ищеца.
Съдът е приел, че разходите по ремонта са заплащани от ответницата въз
основа на приети по делото стокови и складови разписки, както и въз основа
на фактури за извършени плащания в брой без фискални бонове, които
доказателства не установяват извършени плащания. По делото се установява,
3
че ответницата е получила от ищеца сумата в общ размер от 71 387,80 лв. в
периода от м. септември, 2019 г. до м. май, 2020 г. – т.е. когато ищецът вече
не е бил собственик на имота. От разпита на св. Петков се установява, че
ищецът е извършил основен ремонт на жилището през 2018 г., поради което с
получените от ищеца суми ответницата е извършила повторен ремонт, за
който еднолично е взела решение, и съгласно заключението на приетите по
делото експертизи, стойността на имота е увеличена общо със сумата от 73
086,85 лв., като с 8 874,39 лв. се е увеличила стойността му в резултат от
извършените СМР, а с 64 212,46 лв. – в резултат от вложените в имота
движими вещи. Според жалбоподателя, еднолично взетото от ответницата
решение да вложи получените от ищеца средства в извършването на повторен
ремонт, който ищецът не е желаел, обуславя основателност на предявения иск
на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД. Настоява се за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго по същество, с което предявеният иск да
бъде уважен. Заявява се претенция за присъждане на направените по делото
разноски, включително за заплатен адвокатски хонорар.
С въззивната жалба се представя писмено доказателство - Решение
№27/28.02.2023 г. по в.гр.д. №20232000500011 по описа за 2023 г. на АС-
Бургас.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, е постъпил Отговор на
въззивна жалба вх.№8491/10.10.2023 г., подаден от А. К. А., чрез адв. Е. Д.,
надлежно упълномощен с пълномощно на л.89 от гр.д.№1954/2021 г. на ОС-
Бургас. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба, и се
настоява за оставянето без уважение. Не са налице твърдените нарушения на
материалния и процесуалния закон. Решението е обосновано, приетата от
съда фактическа обстановка съответства на събраните доказателства. Ищецът
е запазил безвъзмездното си вещно право на ползване върху имота, и до
момента живее в него, като се ползва от направените от ответницата
подобрения със средствата от получените банкови преводи. Ответницата е
оспорила твърдението да е получавала сумата, която ищецът твърди да е дал в
брой, поради което и няма как да се е обогатила с нея. С първоначално
депозирания отговор ответницата е релевирала възражение за местна
неподсъдност на делото на БОС, както и възражения за нередовност на
исковата молба. БОС е уважил възражението по чл.119 от ГПК и е изпратил
4
делото на местнокомпетентния ХОС, който, при дължимата от него служебна
проверка на редовността на исковата молба, е установил множество нейни
нередовности, включително липса на надлежно формулиран петитум и
несъобразяване на искането с обстоятелствената част на исковата молба.
Дадени са указания на ищеца за отстраняване на нередовностите, и след
изпълнението им, е указана на ответника възможността да депозира отговор
на изменената и допълнена искова претенция.
Ответникът е депозирал такъв отговор в срока по чл.131 от ГПК, с
който отново са направени същите възражения по съществото на предявената
претенция. Излагат се подробни съображения по съществото на спора с
анализ на събраните по делото доказателства, от които се обосновава извод,
че в процесния случай не е налице обогатяване на ответницата, а още по-
малко такова без основание, защото всички суми са изразходвани от
ответницата в полза на ищеца – за ремонт и обзавеждане на имота, който той
ползва за свое жилище и към настоящия момент. Притежаваното от ищеца
вещно право на ползване е противопоставимо на всички, включително на
собственика на вещта, поради което докато титулярът на вещното право на
ползване упражнява това свое право, няма изискуемо вземане по чл.59 от ЗЗД
към собственика или трето лице за извършените в имота подобрения. Иска за
част от сумата 14 668 лв. /до размер на 1300 лв./ е неоснователен и недоказан
– при лежаща върху ищеца доказателствена тежест не е установено
ответникът да е получил в брой сумата от 14 668 лв. Неоснователно е
оплакването, че съдът е разгледал претенцията като десет предявени отделни
претенции – изисканото от съда уточняване каква част от всяко плащане се
претендира, е с оглед последиците по чл.298 и чл.299 от ГПК, и е съобразно
указанията на ТР №3/22.04.2019 г. по тълк.д.№3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.
Неоснователно е оплакването за допуснато от съда нарушение на чл.12 и
чл.235, ал.2 от ГПК с необсъждане на приетото по делото писмено
доказателство – т.нар. от ищеца „тетрадка“, която всъщност съставлява
дневник на ответника за начина, по който са разходвани получените от ищеца
средства с деветте банкови превода. Съдът не е длъжен да обсъди всяко едно
от събраните доказателства – негово задължение е да посочи доказателствата,
въз основа на които приема за установени релевантните факти и
обстоятелства. В случая закупуването на обзавеждането и извършването на
ремонта от ответницата се установява и с други доказателства – гласни
5
доказателства, експертизи, други писмени доказателства /електронна
кореспонденция, фактури, складови разписки, договор, приемо-предавателен
протокол, квитанции, банкови извлечения и др./, поради което нито е било
необходимо, нито е било задължително съдът да обсъжда и т.нар.“тетрадка“.
Експертизата не е изготвена изцяло и само въз основа на това доказателствено
средство, а на базата на посочените в него документи, както и на извършените
от експертизата огледи на имота. Неоснователно е оплакването, че съдът не
се е произнесъл по доказателственото искане на ответника – ищецът не е
легитимиран да релевира това възражение, тъй като то може да бъде
релевирано само от ответника. Неоснователно е оплакването за липса на
мотиви – всички правни изводи на съда следват от фактическите изводи на
съда, които пък са обосновани от събраните доказателства. От фактическа
страна са невярни твърденията направеният от ответницата ремонт през 2019
г. да е идентичен с ремонта пред 2018 г., и да е направен без знанието и
съгласието на ищеца - направеният от ответницата ремонт обхваща СМР,
които не са правени през 2018 г., и от събраните доказателства /електронна
кореспонденция, 4 гласни доказателства/ се установява, че ищецът е знаел за
него и е бил съгласен са бъде извършен. Неотносими към предмета на спора
са увеличената стойност на имота и постановеното решение по в.гр.д.
№11/2023 г. на АС – Бургас. Възразява се да се допускат наведените за пръв
път с въззивната жалба основания, че ответницата се е обогатила
неоснователно, като е спестила разноски – такива основания не са релевирани
с исковата молба, и се настоява тези нови твърдения на ищеца да не бъдат
разглеждани от въззивния съд. Възразява се срещу приемането на
представеното с въззивната жалба писмено доказателство, на основание
настъпила процесуална преклузия. За установяване несвоевременното му
представяне, с отговора на въззивната жалба се представя препис от
съобщението, с което е връчено на ищеца Решение №27/28.02.2023 г. по
в.гр.д. №11/2023 г. на АС – Бургас . Заявява се претенция за присъждане на
направените разноски за въззивното производство.
Съдът намира, че по искането за приемане на представеното с
въззивната жалба писмено доказателство следва да се произнесе, след като
бъде дадена възможност на ищеца за уточни относимостта му към спора и
основанието по чл.266 от ГПК за приемането му от въззивния съд, както и да
вземе становище по представеното с отговора на въззивната жалба писмено
6
доказателство във връзка с допустимостта на доказателственото искане.
Адв. Г.: Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания.
Адв. Д.: Поддържам отговора. Нямам доказателствени искания.
Адв. Д.: Жалбата я считам за неоснователна и я оспорвам.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Г.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените постановеното
решение като неправилно и незаконосъобразно. Представям списък на
разноските, които претендирам.
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, представям списък на разноски с
приложен договор за правна защита и съдействие.
Адв. Г.: Правя възражение за прекомерност на претендираното от
другата страна адвокатско възнаграждение.
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, моля да приемете въззивната
жалба за неоснователна, а постановеният съдебен акт за правилен и валиден.
Съдът не е допуснал посочените процесуални нарушения, а дори да
има формално извършени такива, то те не са повлияли на правилността на
съдебния акт. Считаме, че правилно е приложен закона.
Моля за срок и възможност да изложим съображения в писмени
бележки.
Съдът определя 7 – дневен срок на страните за представяне на писмени
бележки.
Обяви, че ще се произнесе с решение до 18.12.2023 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 11,03 часа.
7
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8