Р Е Ш Е Н И Е
№ 1156, 15.10.2019г., Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, VIII граждански
състав, на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в публично
заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Екатерина Мандалиева
ЧЛЕНОВЕ: Недялка Свиркова
Николинка
Цветкова
при
секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от съдия Цветкова въззивно
гражданско дело Nо 1412 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
С решение от 13.05.2019г.,
постановено по гр. д. № 2699 по описа за 2017г. на ПОС се осъжда ЗАД ОЗК
Застраховане АД, ЕИК *********, представлявано от А. П. Л.и Р. К. Д. да заплати
на Е.И.Т., ЕГН **********, със законен представител И.Е.Т., сумата от
12 000 лева обезщетение за
причинените й неимуществени вреди в резултат на счупване на тялото на
голямата пищялна кост на десния долен крайник, довело до трайно затрудняване
на движенията на десния долен крайник,
както и сумата от 3000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни психически преживявания и състояние на емоционален
стрес, резултат от ПТП на 24.05.2015г., ведно със законната лихва от
06.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като се отхвърлят исковете
до пълните предявени размери от 20 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди, в резултат на счупване на тялото на
голямата пищялна кост на десния долен крайник, 5000 лв.
неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни психически преживявания и
състояние на емоционален стрес, както и по отношение на претенцията за законна
лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция – 06.02.2017г.С
решението се осъжда Е.И.Т., ЕГН **********, със законен представител И.Е.Т. да
заплати на ЗАД ОЗК Застраховане АД, ЕИК ********* разноски в производството в
размер на 1104 лева.Осъжда се ЗАД ОЗК Застраховане АД, ЕИК ********* да заплати
по сметка на РС Асеновград ДТ в размер на 600 лева и на адвокат В.А.Р. на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от 980 лева адвокатски хонорар.
Против решението в отхвърлителните му
части е постъпила въззивна жалба от адв. В.Р., като пълномощник на И.Е.Т., в
качеството му на родител и законен представител на малолетната Е.И.Т., ЕГН **********.Твърди
се, че в тази част решението е неправилно, поради нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост.Допуснато било и нарушение на нормата на чл. 52 от ЗЗД.Излагат
се съображения в тази насока.Моли се за отмяна на решението в обжалваната част,
вместо което да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат
уважени в пълния претендиран размер.
С писмения отговор по въззивната
жалба се изразява становище, че същата е неоснователна и се моли да бъде оставена
без уважение, а решението на районния съд като правилно да бъде потвърдено в
обжалваната част.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259
от ГПК, изхожда от легитимирана страна, откъм съдържание е редовна, поради
което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:
Предмет на делото е пряк иск на
увреденото лице срещу застрахователя с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
във вр. с чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП, настъпила на 25.05.2015г. по вина на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, както и акцесорен иск за присъждане
на законна лихва върху дължимото обезщетение от датата на предявяване на
застрахователната претенция – 06.02.2017г. до окончателното изплащане на
главницата.
В обстоятелствената част на
исковата молба се твърди, че към датата на настъпване на ПТП-то виновният водач
Х. О. Х. е имал за управлявания от него лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № ***застраховка
„ГО“ с полица ***със ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД.Към застрахователното дружество отправили застрахователна
претенция на основание чл. 380 от КЗ, въз основа на която била заведена щета №
00411-165-0005-2017г., по която застрахователят определил обезщетение за
претърпените от пострадалата неимуществени вреди в размер на 5000 лева.Твърди
се, че определеното от застрахователя обезщетение е несправедливо ниско и не
покрива всички неимуществени вреди, които е търпяла и продължава да търпи
пострадалата.Веднага след катастрофата детето било в шок, силно стресирано,
уплашено и плачещо.Настанили я за лечение в болница, като било наложително в
първите две седмици да бъде с памперси, защото изпитвала големи болки и изобщо
не можела да се движи.Това състояние много я потискало, срамувала се, често плачела,
чувствала се като малко дете, което се е изпуснало.Кракът й бил в гипс над 70
дни, през цялата лятна ваканция била с гипсиран крак на легло.Била тъжна, че не
може да е навън с приятелите си.Ставала мълчалива, даже имала страхове, че няма
да може отново да ходи.Притеснявали се да не изпадне в депресия.Често плачела
от болките, които изпитвала.Докато носела гипса изпитвала и големи неудобства,
не можела да се да придвижва и да се
обслужва сама, приемала болкоуспокояващи.Възстановяването й било бавно, а след
това раздвижването също било болезнено за нея.И досега не можела да участва
пълноценно в часовете по физическо възпитание.Страхувала се да се включва в
детски игри, свързани с тичане, скачане.Променила начина си на живот и
забавление.За преодоляване на психическата травма от катастрофата посещавала
психолог.Около половин година след инцидента детето имало смущения в съня,
промяна в настроенията – често ставала тъжна и затворена в себе си.Страховете й
още не били отминали, че отново може да бъде блъсната от кола, независимо че
пресичала на пешеходна пътека или светофар.Когато пресичали заедно, тя се
страхувала и искала да бъде държана за ръка и през цялото време стискала ръката
на придружителя си.Преди катастрофата била изключително жизнена и весела, а
сега със страх и прекомерна предпазливост подхождала към всички физически
занимания.Дори когато слушала новини за катастрофи, свързвала всяко отразено
събитие с преживяното от нея, което я плашело и натъжавало.
С писмения отговор на ответника по
чл. 131 от ГПК предявените искове са признати по основание и до размера от 5000
лева обезщетение за неимуществени вреди.За разликата от 5000 лв. до пълния
предявен размер исковете са оспорени като завишени.Оспорено е твърдението, че в
резултат на ПТП-то за детето са възникнали всички описани в исковата молба като
вид и характер вреди, както и твърдението за тяхната продължителност.Оспорено е
наличието на пряка причинно-следствена връзка с всички твърдени вреди от
ПТП-то.Направено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата и нейните родители.Оспорени са и акцесорните искове за лихва за
забава върху присъдените обезщетения.
Не е спорно по делото, че
управлявания лек автомобил от виновния за ПТП-то водач е застрахован срещу риск
„Гражданска отговорност“ на водач на МПС в ответното застрахователно дружество.
С присъда №
4 от 24.01.2017г., постановена по НОХД № 84 по описа за 2016г. на Асеновградски
районен съд е признат подсъдимия Х. О. Х., ЕГН ********** за виновен в това, че
на 24.05.2015г. в гр. Асеновград, Област Пловдивска, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № ***, е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: „Всеки
участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП: „Водачът не пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства“; чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: ППС от категория „В“ в
населено място – 50; чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун и към престарелите
хора“; чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство, който
е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: а/ да уведоми
компетентната служба на Министерството на вътрешните работи; б/ да остане на
мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи; в/ до пристигането на органите по б. „б“,
съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да
окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него; г/ да
не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до идването на органите
на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да
превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се
завърне на мястото на произшествието; д/ да вземе мерки следите от
пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или
описване от компетентните служби; и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на Е.И.Т., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на тялото
на голямата пищялна кост на десния долен крайник, довело до трайно затрудняване
на движенията на десния долен крайник, като деецът е избягал от местопроизшествието,
поради което е на основание чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „а“, пр. 2 във вр. с ал.
1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 във вр. с чл.
2, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК го осъжда на наказание от две години лишаване от
свобода.На основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнението на така наложеното
на подсъдимия Х. О. Х. наказание в размер на две години лишаване от свобода за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2
от НК приспада при изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“ времето,
през което подсъдимият Х. О. Х. е бил
задържан по реда на ЗМВР за срок от един ден на 25.05.2015г., като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.На основание чл. 343г във
вр. с чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „а“, пр. 2 във вр. с ал. 1, б. „б“, пр. 2 във
вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК лишава подсъдимия Х.
О. Х. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от две години,
считано от влизане на присъдата в сила.На основание чл. 189, ал. 3 от НПК
осъжда подсъдимия Х. О. Х. да заплати на
частния обвинител Е.И.Т. чрез нейните законни представители А. Д. Т. и И.Е.Т.
сумата от 500 лева, представляващи направени разноски по делото за
възнаграждение на упълномощения му повереник.На основание чл. 189, ал. 3 от ГПК
подсъдимият е осъден да заплати и направените разноски по делото.
С
окончателно решение № 139 от 10.05.2017г., постановено по ВНОХД № 586 по описа
за 2017г. на ПОС, се изменя присъда № 4 от 24.01.2017г., постановена по НОХД №
84/2016г. на Асеновградски районен съд, 2 н. с. в частта за наложеното
наказание, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК освобождава подсъдимия Х. О.
Х. от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в
размер на 2000 лв. и една година лишаване от право да управлява МПС.
Като свидетел в първоинстанционното
производство е разпитана А. Т. – майка на пострадала, която дава показания, че
на въпросната дата около 19, 10 часа дъщеря й се обадила по телефона, че се
прибира с нейна приятелка от парка.След около 10 мин. й звъннал пак телефона и
приятелка на дъщеря й й съобщила, че е ударена от кола, а тя пищяла.Една майка
взела телефона и й обяснила, че дъщеря й е жива, но е блъсната от кола.Веднага
отишли с баща й на местопроизшествието, където детето било сложено на една
пейка и чакали линейка и полиция.Кракът й бил увит, а тя пищяла.След това я
закарали в болница, където направили снимка на крака й.В болницата я държали
три дни, като тя плачела през цялото време, била стресирана, питала дали ще може да ходи, почти не спяла,
не се хранела, била много притеснена.Събуждала се през нощта с писъци.Това
продължило много време след произшествието, продължавало и сега.Целият й крак
бил в гипс 75 дни, до 7 август, когато го свалили.Не можела да ходи и в
началото била на инвалидна количка, защото всяка седмица правили снимка на
крака и трябвало да ходят в болница.Срамувала се много, че е на памперси, което
продължило и докато свикне да ходи с патерици около месец и половина.Било й
много трудно след сваляне на гипса, куцала докато започнала да ходи сама.И досега
се оплаквала, че я боли крака и пиела обезболяващи.В болницата била на системи,
а в къщи приемала обезболяващи медикаменти около 15 дни.И досега се страхувала
да пресича, св. Т. всяка сутрин я водела на училище и вечер я прибирала, защото
тя не искала да пресича.Като чуела звук от кола я притискала, изпитвайки страх,
че ще я блъсне, особено като видела бяла кола.Преди катастрофата ходела на
волейбол, но вече не посещавала тренировките.Била плашлива и предпазлива за
този крак.Насила я водели на лекар, защото се страхувала да не й гипсират
отново крака, страхувала се и от лекари, от сирените на линейка и от
полиция.Имала проблеми със съня.
В същата насока са и показанията на свидетелката
Б. Ч. - леля на малолетната Е..Същата сочи, че непосредствено след инцидента
детето е било стресирано, треперело, плачело.Шофьорът, който я блъснал, бил
избягал от местопроизшествието.Детето било откарано с линейка в болница, където
гипсирали целия му крак, само пръстите се виждали.По време на престоя в
болницата св. Ч. била с Е..Тя била в голям шок и постоянно плачела.Освен
счупения крак, имала охлузвания по врата, лакътя, другия крак, цицина на
главата и болки в стомаха.Три дни в болницата й държала ръката и дори не искала
да я пусне да седне на другото легло.Успявала да я разсее само за кратко и пак
започвала да плаче.Св. Ч. живеела на първия етаж в тяхната къща и когато се
прибрали от болницата, оставала да спи с нея.Дълго време детето се събуждало
през нощта, започвало да пищи и да плаче.Сънувала, че бяла кола я блъска.Е. и
досега имала страх да пресича.Не издържала да ходи дълго, защото я болял крака
и искала да седне.При по-студено време също се оплаквала от болки в крака и си
замятала крачето.В болницата била на болкоуспокояващи и след изписването също
продължавала да взема такива медикаменти.Сърбял я крака и още се мажела с
мехлеми.Дълго време не можела да се обслужва сама, лежала само по гръб, била на
памперси около три месеца, докато била с гипс.Чувствала се зле, срамувала се,
не искала да й слагат памперси.Преди катастрофата Е. ходела на танци и на
волейбол.След това не й разрешавали да спортува и била освободена от часовете
по физкултура.Сега св. Ч. живеела две улици по-надолу от дома на Е. и когато тя
й ходела на гости, излизала да я посрещне, за да й помогне да пресече тяхната
улица.Е. се страхувала и за братчето си.Като видела кола на улицата го гушкала
и се опитвала да го предпази.
Свиделката Г. К. /на 14г./ е била
заедно с пострадалата при настъпване на ПТП-то.Същата сочи в показанията си, че
двете се връщали от разходка и трябвало да пресекат улицата.Огледали се наляво
и надясно, след което се появила кола.Е. пристъпила напред да пресече и се
затичала, но не преценила скоростта, тъй като колата се движела по-бързо и я
ударила.Тя прелетяла един-два метра и паднала.После излезли хора от колата,
които се опитали да я вдигнат и да видят дали е добре.Кракът й треперел и
впоследствие се разбрало, че е счупен.След инцидента двете пак се виждали, но Е.
не била радостна, кракът й я болял.Тъжна била, че не може да кара колело цяло
лято.
Свидетелката Г. Т. също е очевидец на
ПТП-то.Посочила е в показанията си, че колата идвала с много висока скорост, а
двете момичета пресичали.Колата се появила докато децата пресичали и ударила
едното.Децата вървели нормално, говорели си.След инцидента детето било в много
лошо състояние, цялото треперело.Св. Т. се обадила на тел. 112.
Като свидетел в първоинстанционното
производство е разпитан и М. Т., който е пътувал заедно с водача Х. Х. на
въпросната дата.Според показанията му се движили със скорост около 50 км/ч, а
той му направил забележка да кара по-бавно.Когато видели децата едното се
спряло, а другото се паникьосало и започнало да тича пред колата.Х. в последния
момент завил, натиснал спирачки и блъснал детето от левия край с огледалото.
Св. Х. Х. също е дал показания, според
които непосредствено преди инцидента се движел със скорост около 40-50 км/ч. и
не видял нищо.Там имало наклон и като се спуснал от кръстовището навлязла
по-голяма кола от неговата и като наближил на 5-10м. ги видял.Според
показанията му първата кола е избегнала пешеходците, които са били по средата
на пътя.Били две деца и една жена, които стояли по средата на пътя.Когато
наближил по реакциите разбрал, че жената казала на децата да бягат и едното
избягало към кметството, а той очаквал че ще мине пред тях докато чакат, защото
и предишната кола минала.Едното момиче тръгнало наляво към другата страна на
тротоара, а Е. тръгнала към колата.Той натиснал спирачките и максимално избягал
настрани, но имало спрени коли на улицата.
От представения като писмено
доказателство по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 42/15
от 24.05.2015г., приложената схема към него и заключението на приетата
авто-техническа експертиза в първоинстанционното производство се установява, че
произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя в
зоната на Т-образно кръстовище при движение през деня, при добра видимост на
дневна светлина.Водачът на л. а. „БМВ 318i“ е реагирал, когато се е намирал на около 22 -23 m.До момента на реакция на водача на л. а. „БМВ 318i“ пешеходката Е.Т.
е изминала върху платното за движение около 7, 18 m.Когато мястото на удара е било извън дължината на пълния
спирачен път /опасна зона/, пешеходката Е.Т. е била около средата на платното,
на около 5, 72 m от западния
тротоар и водача на автомобила при своевременна реакция и задействане на
спирачната система, е имал техническа възможност да избегне удара в този
момент.Дистанцията, на която се е намирал л. а. „БМВ 318i“ в момента на навлизане на пешеходката Е.Т. на платното за движение е била около 64, 31 m.Според вещото лице в анализираната пътна ситуация, от
момента в който пешеходката Е.Т. е навлязла на платното за движение, водача на
л. а. „БМВ 318i“ при
своевременна реакция и задействане на спирачната система с максимална
интензивност, е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото
на удара и по този начин да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране, тъй като в тази момент мястото на удара е било извън опасната зона на
автомобила.В протокола за оглед няма данни за маркирана пешеходна
пътека.Основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на
л. а. л. а. „БМВ 318i“ - Х. О. Х.
не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходката Е.И.Т., която е
била на платното за движение пред автомобила.
От приложените медицински документи
по делото и заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза в
първоинстанционното производство се установява, че при възникналото ПТП на
24.05.2015г. на Е.Т. са причинени: раздробено счупване на тялото на голямата
пищялна кост на десния долен крайник и охлузвания на кожата по гърба и дясна
ръка.Описаните травматични увреждания са причинени по най-общ механизъм на кос
и директен удар с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин, време и
място да са причинени така, както се съобщава в документите по делото, а именно
при станало на 24.05.2015г. ПТП, при което детето е било блъснато като
пешеходец на пътното платно и впоследствие е паднало на последното.Описаното
счупване на големия пищял на десния крак е причинено по директен механизъм, т.
е. при блъскане на крака на детето с част от автомобила.Счупването на тялото на
голямата пищялна кост на десния долен крайник е довело до трайно затрудняване
на движенията на десния долен крайник.Охлузванията по гърба и дясната ръка са
причинени при падане на пътната настилка и сами по себе си са довели до болка и
страдание, без разстройство на здравето.Налице е пряка причинно-следствена
връзка между установените травматични увреждания и претърпяното от детето Е.Т.
ПТП.Получените травматични увреждания са свързани с изживени значителни болки и
страдания в началните периоди – до 10-15 дни, които са били със затихващ
характер.В рамките на два месеца детето е било с имобилизиран десен крак и е
изпитвало умерени по сила болки и страдания.Съществен е бил дискомфорта от
гипсовата превръзка, придвижването с помощни средства и необходимостта от чужда
помощ дори за елементарни житейски действия.Било е ограничено придвижването и
контактите.Този вид травми са свързани с продължително имобилизиране посредством
гипсова превръзка – в конкретния случай 60 дни.След свалянето на гипсовата
имобилизация е необходимо раздвижване на крайника и рехабилитация, поради
слабост на ставния апарат и мускулатурата, която два месеца е била
обездвижена.Рехабилитационните процедури също са свързани с изпитване на болка
с умерена сила и продължителност от 30-40 дни.След приключване на
оздравителните процеси, което е в рамките на 3-4 месеца след травмата, не е
необходимо ограничаване на двигателната активност на детето.Би следвало в
рамките на посочения период то да се върне към обичайния си начин на живот, без
ограничения.Травмите би следвало да оздравеят напълно.По делото не са налични
документи, даващи основание да се предположи усложнение или наличие на
остатъчни болестни явления.По делото няма данни за налични заболявания на
детето Е.Т. преди ПТП-то.Пострадалото дете е било лекувано оперативно чрез
наместване на счупването на десния голям пищял и е направена последваща гипсова
имобилизационна превръзка за срок от 60 дни.След това превръзката е свалена и е
пристъпено към рехабилитация и
раздвижване на крайника.Медикаментозно лечение по документи не е изписано.Оздравителния
период, вкл. рехабилитацията е в рамките на 3, 5-4 месеца, считано от датата на
ПТП-то.
В първоинстанционното производство е
прието и заключение на съдебно-психологическа експертиза, от която се
установява, че настъпилото ПТП на 24.05.2015г. е предизвикало у пострадалата
Реакция на стрес и последващо F43.2 по МКБ
– Разстройство на адаптацията, със смесено нарушение на емоции и поведение при Е.Т..При
нея са налице времеви изкривявания, като детето не може точно да локализира
травматичното събитие във времеви план и разбърква последователността на
събитията.В резултат на ПТП е имала
негативни психически преживявания и е била в състояние на емоционален
стрес.Непосредствено след ПТП-то Е. е била в състояние на остър стрес от
понесената психическа и физическа травма, преминал в разстройство на
адаптацията.Това състояние е продължило няколко месеца.Настъпило е пълно
възстановяване до шест месеца след събитието.Към момента на експертизата Е.Т. е
психично здрава.След настъпване на ПТП-то са били налице тревожност и
безпокойство, които се дължат не само на
понесената физическа травма, съчетана с болков синдром, но и на емоционалния
стрес.Била е уплашена и в съзнание, настанена по спешност в болница, оперирана,
което засилва тревожността и страха от случилото се.Счупването на крака и
необходимостта от покой, обездвижване, съпътстващата болка, необходимостта от
персонални грижи водят до засилване на тревожността, чувството за вина и други
негативни емоции, които не могат да бъдат вербализирани от едно малолетно
дете.Процеса на имобилизация е бил два-три месеца, но пълното възстановяване е
изисквало още толкова време.Към момента на прегледа няма данни за физически или
психически проблем при Е.Т..Тя е преодоляла психически случилото се ПТП, няма
данни за остатъчна тревожност, поведенчески или други емоционални разстройства.Е.Т.
обитава хармонична семейна среда, като няма данни за фрустриращи или
депривиращи фактори, както и проблеми с привързаността.
Районният съд след извършена преценка
на събраните в първоинстанционното производство доказателства е приел, че не е
установено пешеходката Е.Т. да е нарушила
правилата, установено в ЗДвП, а възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно.Възражението за
съпричиняване от страна на родителите на детето, които не са положили дължимата
грижа за опазване на физическото му здраве, също е прието за неоснователно,
доколкото не е установена пряка причинно-следствена връзка между вредоносния
резултат и поведението на родителите.Кредитирайки заключението на приетата
съдебно-медицинска експертиза първоинстанционният съд е приел, че пряка
причинно-следствена връзка е налице между установените травматични увреждания
на пострадалата и ПТП-то.Районният съд е намерил, че справедливото обезщетение
за неимуществените вреди от причинената средна телесна повреда е в размер на
12 000 лева, съобразявайки ниската възраст на ищцата, търпените от нея
силни болки в първоначалния остър период след ПТП-то, търпените неудобства при
носене на гипсова превръзка в продължение на три месеца, продължителността на
оздравителния период и липсата на последващи усложнения.Кредитирайки изцяло и
заключението на приетата съдебно-психиатрична експертиза районният е приел, че
справедливото обезщетение за търпените негативни психически преживявания и
състояние на емоционален стрес, е в размер на 3000 лева.
Настоящият
състав на съда с оглед очертаната фактическа обстановка, прави следните изводи:
Установи се от доказателствата по
делото, че на процесната дата в гр. Асеновград, на ул. „***“ в кв. Долни Воден
пострадалата е предприела пресичане на пътното платно, като при навлизане в
него е забелязала приближаването на застрахования при ответника лек автомобил и
за да се предпази от сблъсък, е започнала да тича.От заключението на приетата
съдебно-медицинска експертиза в първоинстанционното производство, което съдът
кредитира като обективно и обосновано изготвено, неоспорено от страните, е
установено, че водачът на лекия автомобил м. „БМВ 318i“ при своевременна реакция и задействане на спирачната
система с максимална интензивност, е имал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и по този начин да избегне произшествието
чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара е било
извън опасната зона за автомобила.Пострадалата е пресичала пътното платно на
необозначено с пешеходна пътека място, но няма данни по делото в близост до
мястото на инцидента да има такава.Реакцията на детето е била инстинктивна,
породена от възникналата непосредствена опасност при появата на автомобила,
поради което то е тръгнало да тича с цел да избегне удара.С оглед на това
поведението му не може да обуслови извод за съпричиняване, което да бъде взето
предвид при определяне размера на обезщетението.Предпоставките за отчитане на
съпричиняване и неговия размер са наличието на безспорно установена
причинно-следствена връзка между поведението на увредения и вредите, заедно с
преценка, кои от тях не биха настъпили или биха били ограничени при липса на
личен принос /в този см. решение № 84 от 15.08.2016г. по т. д. № 1308/2015г., II т. о. на ВКС, определение № 467 от 12.12.2016г. по гр.
д. № 60120/2016г., II г. о. на
ВКС/.В конкретния случай от заключението на приетата съдебно-автотехническа
експертиза е установено, че увреждането се дължи на поведението на водача на МПС, а извода на
районния съд, че липсва пряка причинно-следствена връзка между поведението на
пострадалата и на нейните родители, която да обуслови извод за съпричиняване
като предпоставка за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, е
правилен.
Относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя на
„ГО“ на деликвента е налице задължителна съдебна практика по приложението на
чл. 52 от ЗЗД – ППВС № 4/68г.Същата не е изгубила своето значение относно
основните критерии, които следва да се спазят при определяне на справедлив
паричен еквивалент на неимуществените вреди на пострадал от непозволено
увреждане.Тази задължителна практика и последвалата каузална практика на ВКС по
чл. 290 от ГПК настоящият състав има предвид при преценка моралните болки и страдания на
жалбоподателката, установени от доказателствения материал по делото и подлежащи
на обезвреда, въз основа на принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, съобразявайки
възрастта на пострадалата, обстоятелствата, при които е настъпил инцидента,
продължителността на възстановителния период и характеризиращите го според
заключението на съдебно-медицинската експертиза болки, преживения
следоперационен емоционален и битов дискомфорт, поради невъзможността за
самостоятелно обслужване, невъзможността да се движи свободно и да играе с
връстниците си, както и конкретните икономически условия към правнорелевантния
момент – 24.05.2015г.Като резултат от ПТП-то пострадалото дете е преживяло
остър стрес и последващо разстройство на адаптацията, съпроводено с множество
негативни психически и емоционални преживявания, което състояние е продължило
няколко месеца.Действително вещите лица установяват, че към момента детето е
физически и психически здраво, но преживяното стресово събитие и към момента на
експертизата води до негативни изживявания у пострадалата, които се засилват
при коментиране на събитието и страх от повторение на случилото се.В тази насока
и от показанията на св. А. Т. и св. Б. Ч., които съдът кредитира като
непосредствени и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, се
установява, че пострадалата продължава да изпитва страх когато пресича, не иска
да ходи на лекар, притеснява се от сирените на линейка и на полицейска кола,
има проблеми със съня, предпазлива е към засегнатия си крак, оплаква се, че я
боли при продължително ходене.
Съобразявайки
всички гореизложени факти и обстоятелства и принципа на справедливостта
съгласно чл. 52 от ЗЗД, настоящият състав на съда намира, че обезщетение в
претендирания общ размер от 25 000 лева е адекватно на търпените от
пострадалата неимуществени вреди.Поради това за репарация на всички
неимуществени вреди, резултат на непозволеното увреждане на 24.05.2015г.,
следва да й бъде присъдено обезщетение в посочения размер, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 06.05.2017г. до окночателното изплащане.
Предвид гореизложеното въззивната жалба
се явява основателна, а решението на районния съд в обжалваната част
неправилно, поради което същото следва да бъде отменено в отхвърлителната му
част, вместо което главната и акцесорната претенция да бъдат уважени в пълния
предявен размер.Решението следва да бъде отменено и в частта, с която са
присъдени разноски в полза на ответното дружество с оглед изхода на делото пред
настоящата инстанция.
Предвид уважения размер на иска следва
да се осъди въззиваемото дружество да заплати допълнителна ДТ в размер на 400
лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Пловдив.
По изложените съображения Пловдивският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 13.05.2019г., постановено по гр. д. № 2699 по
описа за 2017г. на Районен съд Асеновград в частта, с която са отхвърлени
предявените искове от Е.И.Т., ЕГН ********** със законен представител И.Е.Т.,***
против ЗАД ОЗК Застраховане АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано от А. П. Л.и
Р. К. Д.за заплащане на сумата над присъдения размер от 12 000 лева до
претендирания размер от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат от счупване на тялото на голямата пищялна кост
на десния долен крайник и за сумата над присъдения размер от 3000 лева до
претендирания размер от 5000 лева неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес, ведно със
законна лихва от датата на предяваване на застрахователната претенция –
06.02.2017г. и в частта, с която се осъжда Е.И.Т., ЕГН **********, със законен
представител И.Е.Т.,*** да заплати на ЗАД ОЗК Застраховане АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5,
представлявано от А. П. Л.и Р. К. Д.разноски по производството в размер на 1104
лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ №
7, ет. 5, представлявано от А. П. Л.и Р. К. Д.да заплати на Е.И.Т., ЕГН **********
със законен представител И.Е.Т.,*** и сумата над общия размер от 15 000
лева до общия размер от 25 000 лева или още 10 000 лева - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие причинено на 24.05.2015г.
в гр. Асеновград, Област Пловдив непозволено увреждане на пострадалата, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 06.05.2017г. до окончателното
изплащане.
В останалите части
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗАД ОЗК Застраховане АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ №
7, ет. 5, представлявано от А. П. Л.и Р. К. Д.да заплати допълнителна ДТ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Пловдив в размер на 400
лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :