Р Е Ш Е Н И Е
№...................../
............................. г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно заседание на
дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря Мая
Вълева и прокурора Силвиян Иванов, като разгледа
докладваното от съдия Т. ДИМИТРОВА касационно
административнонаказателно дело № 2318/2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на К.Ж.К.,
ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. А.А. – ВАК, против Решение № 260002 от 21.08.2020
г., постановено от Районен съд – Провадия (ПРС) по АНД № 129/2020 г., с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 20-0324-000238 от 22.04.2020 г.,
издадено от Началник група в РУ - Провадия при ОД на МВР – Варна, с което на
касатора на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 1 000 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП, както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. трето от ЗДвП е наложено административни наказания глоба, в размер на 10 лв., за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
С жалбата се настоява, че решението на ПРС
е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано, необосновано и постановено при
превратно тълкуване на установената фактическа обстановка. Твърди се, че не е
било установено по безспорен начин дали изобщо е имало извършено такова
нарушение, не са били установени безспорно и категорично мястото на извършване,
неговият автор, не са били установени и разпитани свидетели, които да са били
очевидци на случилото се на 02.02.2020 г. Сочи се, че въззивният съд приема
фактология, диаметрално различна от посочената от свидетеля Х. –
актосъставител, което поставя наказаното лице в обективна невъзможност да
разбере какво е точно волята на ПРС за постановяване на обжалваното решение.
Според касатора будят недоумение свидетелските показания на актосъставителя Х. ,
който заявява, че когато се съставя акт за осуетяване на проверка пишат точния
час, а когато изпробват за алкохол и за ПТП пишат часа, когато е станало.
Изтъква се, че е невъзможно касаторът да е извършил по едно и също време четири
нарушения в две различни населени места едновременно – на касатора са съставени
4 на брой акта за установяване на административно нарушение (АУАН) на
инкриминираната дата в рамките на 8 минути, като в два от тях е посочено, че
мястото на извършване на нарушението е с. Сава, а в другите – мястото е
посочено като гр. Дългопол. Искането е да се отмени решението на ПРС. В хода на
делото с писмена молба касаторът поддържа жалбата с всички изложени
съображения, доводи и оплаквания, като настоява, че като място на извършване на
нарушението е следвало да се посочи гр. Дългопол.
Ответникът по касация – ОД на МВР – Варна,
РУ – Провадия, с писмени бележки на процесуален представител – ст. юриск. К. а,
застъпва становище за неоснователност на жалбата, като се излагат доводи за
правилност и законосъобразност на решението на ПРС. Искането е да се остави в
сила обжалваното решение, като се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната
жалбата. Пледира за оставяне в сила решението на ПРС като правилно, постановено при
спазване на процесуалните правила и закона.
Съдът, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни
основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
за разглеждане като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок.
Административнонаказателното производство
срещу К.Ж.К. е образувано за това, че същият е управлявал лек автомобил „Сузуки
Гранд Витара“ с рег.№ **с концентрация на алкохол в кръвта 0,84‰ в кръвта и не
носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. Нарушението е установено
при проверка, извършена в с. Сава от служители на ОД на МВР – Варна, РУ -
Провадия, в 02:40 ч. на 02.02.2020 г. на улица без
име, около 200 метра от центъра на селото, в посока центъра. Алкохолното
съдържание е установено с изследване на кръвна проба на К., след като
първоначално с техническо средство е установено съдържание на алкохол в
издишвания въздух над допустимото по закон – 1,19‰. Така описаното е
квалифицирано от проверяващите като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. При
проверката водачът не представил на контролните органи свидетелство за
регистрация на МПС част ІІ на управляваното МПС. Последното е възприето от контролните
органи нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. трето от ЗДвП. След като се
запознава със съставения АУАН Серия GA № 66296/02.02.2020 г. и
с административнонаказателната преписка, административнонаказващият орган (АНО)
- Началникът група в РУ - Провадия при ОД на МВР – Варна издава процесното НП №
20-0324-000238 от 22.04.2020 г., с което на К. на основание чл. 174, ал. 1, т.
2 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 1 000
лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. трето
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба, в размер на 10 лв., за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
За да потвърди НП, въззивният съд приема,
че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила – АУАН и НП са
издадени от компетентни длъжностни лица и съдържа необходимите реквизити по чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. Позовавайки се на фактите, които се извеждат от писмените
доказателства и от свидетелските показания на актосъставителя Х.М.Х. , ПРС
приема, че се установява, че К. е извършил от обективна и субективна страна
вменените му нарушения. За неоснователно е възприето възражението на наказаното
лице за допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 52, т. 5 от ЗАНН, като е
посочено следното: Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като яснота относно тези
обстоятелства внася и св. Х. . Обстоятелството, че два от АУАН са съставени за
извършени нарушения в гр. Дългопол, а два АУАН – за извършени нарушения в с.
Сава, с интервал 10 минути, не е основание за отмяна на обжалваното НП - от
показанията на св. Х. става ясно, че К. първоначално е бил спрян за проверка в
гр. Дългопол, а след неговото бягство е бил заварен в с. Сава, което е в същата
община на около 6 км.
ПРС излага и доводи за липсата на
основания за приложимост в случая на чл. 28 от ЗАНН: не са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с другите случаи на нарушения от този
вид; управлението на МПС е дейност, която винаги е източник на повишена
опасност, а концентрацията на алкохол от 0,84 промила обикновено води до
емоционална неустойчивост, отслабване на концентрацията на вниманието, забавени
реакции, умерено изразени координационни
нарушения, вегетативни смущения; физиологичните промени във водачите,
употребили алкохол, улесняват настъпването на инциденти със значителни
общественоопасни последици.
Въззивният съд прави извод и за
законосъобразност на определените административни наказания като вид и размер.
Решението на ПРС е правилно и законосъобразно.
Релевантните за решаване на правния спор
доказателства са анализирани от въззивния съд подробно, поотделно и в
съвкупност, а изведените факти правилно са отнесени към правото. Направените
изводи съответстват на приложимия материален закон и се споделят от настоящия
касационен състав, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите
на въззивния съд.
Наведените в касационната жалба доводи за наличие
на неяснота по отношение на приетата за установена фактическа обстановка –
неустановяваното безспорно, че е извършено нарушение, неустановяване на мястото
на извършване, неговия автор и неустановяваното на свидетели-очевидци са
неоснователни и не обосновават наличие на касационни основания по смисъла на
чл. 348 от НПК за отмяна на въззивното решение и на НП, потвърдено с него. При
извършената от въззивния съд проверка за законосъобразност на НП тези въпроси са
обсъдени и обективирани в мотивите на съдебния акт.
Неоснователно и несъстоятелно е твърдението
на К., че не се установява да е извършил административните нарушения, за които
е ангажирана отговорността му. Оспорването на факта на извършване на
нарушението се предявява за първи път едва с касационната жалба. Доводи в такъв
смисъл не са наведени нито като възражения по съставения АУАН, нито в хода на въззивното
производство. Същевременно безспорно се установява по делото, че на 02.02.2020
г. на К. е извършена проверка в качеството му на управляващ МПС, бил е
изпробван с техническо средство – Алкотест дрегер 7510 с фабричен № ARDM 0236, което е отчело 1,19 промила алкохол,
както и че е на К. след съставяне на Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол, е извършена химическа
експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта, заключението по
която е, че в кръвта, взета от К. се доказва етилов алкохол в количество 0,84
промила. Освен това, не се излагат никакви доводи от наказаното лице, в
подкрепа на твърдението, че не и извършил второто нарушение – че не носи СРМПС.
Изложеното обосновава извод, че правилно ПРС приема, че безспорно се установява
извършването на посочените в НП нарушения от К..
Обосновани и правилни са и изводите на ПРС
по отношение на възраженията на наказаното лице във връзка с мястото на
извършване на нарушението. Безспорно се установява, че К. е бил спрян за
проверка в гр. Провадия, но е осуетил проверката за алкохол като е избягал, а
по-късно е установен в с. Сава, където му е извършена проверка за алкохол и е
установено, че не носи СРМПС. В подкрепа на така приетото от ПРС от фактическа
страна са и показанията на св. Х. , който е и актосъставител. Именно в с. Сава
е извършена проверката за алкохол и е установено, че К. не представя СРМПС.
Обстоятелството, че от представеното от К. НП № 20-0324-000223/10.04.2020 г. се
установява, че К. е наказан и за извършено нарушение на 02.02.2020 г. в 02:30
ч. (т. 10 минути преди извършването на нарушенията по процесното по делото НП)
в гр. Дългопол, изразяващо се в отказ за предаване на документите и осуетяване
на извършването на проверка от органите за контрол, изцяло кореспондира със
заявеното от св. Х. . В съответствие с правилата на логическото мислене и с
правилата за установяване на нарушенията, отчитайки спецификата на последните,
е заявеното от св. Х. , че при съставяне на АУАН за осуетяване на проверка в
АУАН се посочва часът, когато е спрян за проверка и я е осуетил, а при
съставяне на АУАН за употреба на алкохол се посочва часът, когато е изпробвано
лицето за алкохол. Извършването на процесните по делото административни
нарушения, мястото и времето на извършването им, както и авторството на
деянията правилно ПРС приема за безспорно установени. Не е налице твърдяната от
касатора неяснота, недоказаност и неустановеност на същите.
Като неоснователни се преценяват
твърденията на касатора, че мотивите, изложени в оспореното решение, са неясни
и от тях не може да се изведе еднозначно волята на въззивния съд за
потвърждаване на НП. От изложените в решението мотиви категорично се
установява, че въззивният съд правилно е възприел фактите по делото – водачът е
санкциониран за това, че е управлявал МПС с повишена концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата – 0,84‰ и без да носи СРМПС и всички изложени от съда аргументи
са в този смисъл.
Достигайки до извод, че административнонаказателната
отговорност на К. е ангажирана основателно и законосъобразно при спазване на
процесуалните и материалноправните разпоредби, доколкото и не са налице
основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, а и законосъобразно са определени
наказанията като вид и размер, ПРС е приложил правилно материалния закон и не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основания
за отмяна на съдебния му акт.
При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, за което касационната
инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК,
съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване
или обявяване на нищожността му.
Касационната жалба се явява неоснователна
и следва да се остави в сила
обжалваното решение на ПРС.
В полза на
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева, на основание чл. 63, ал. 3
и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал.
4 от АПК и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ. Спорът не се отличава с висока степен на фактическа и
правна сложност, приключил е след провеждането само
на едно открито съдебно заседание, в което касационният ответник не е участвал,
а е представил само писмени бележки.
Съдът, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260002 от 21.08.2020 г.
по АНД № 129/2020 г. на Районен съд – Провадия.
ОСЪЖДА К.Ж.К., ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР Варна сумата в размер
на 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по КАНД № 2318/2020 г. на АдмС
- Варна за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: