Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
2023 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд,
Шестнадесети състав
в открито заседание,
проведено на седемнадесети януари 2023 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Кипров
при участието на секретаря Камелия Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Кипров
административно дело № 862 по
описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.9 б, изр.2 във вр. с чл. 4, ал.1, изр.2 от З-на за местните данъци и такси /ЗМДТ/ във вр. с чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Ф+С - А.“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. **, представлявано от управителя С.Я.С., срещу АУЗД № 2022-01-3-1/7.01.2022 г., издаден от инспектор „МДТ” към отдел „Местни данъци, такси и неданъчни приходи” при Община Ветрино, оправомощен със заповед № РД-414/ 03.08.2020 година на кмета на Община Ветрино, мълчаливо потвърден по смисъла на чл. 156, ал.4 от ДОПК от Началник отдел „Местни данъци и такси и неданъчни приходи“ в Община Ветрино, с който на дружеството-жалбоподател са установени задължения за такса битови отпадъци за 2021 г. в общ размер на 22 922,20 лв. , от които главница 22 128,67 лв. и лихви 793,53 лв.
В жалбата се твърди, че АУЗД е незаконосъобразен като немотивиран , издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона. Развити са доводи за : неспазване на установената за административен акт форма , поради непосочване на фактически и правни основания за издаването му и липса на мотиви относно причините за неприлагане на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ ; за противоречие с материалния закон – липса на одобрена план-сметка за 2021 г. , ТБО била неправилно определена на база отчетната стойност на имотите вместо според количеството на битовите отпадъци ; несъответствие с целта на закона – размерът на определена такса за битови отпадъци надхвърлял многократно разходите по предоставената услуга , а целта на закона била за определяне размера на таксата според размера на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. В съдебно заседание и с представеното от пълномощника адв. С. писмено становище с.д. 546/13.01.20223 г. се уточнява, че предмет на жалбата представлява установената ТБО за имот с партида 75306F7746 в размер общо 22 222,83 лв. Моли да бъде отменен обжалвания АУЗД и при решаване на спора по същество да бъде определен от съда размера на ТБО за 2021 г. съобразно заключението на вещото лице по приетата съдебна експертиза. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.
Ответникът Началник отдел „Местни данъци , такси и неданъчни приходи“ към община Ветрино, чрез процесуалния си представител адв. Р.А. в съдебно заседание и с представените писмени становища с.д. 8458/30.05.2022 г. и с.д. 627/16.01.2023 г. отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :
От страна на „Ф+С-Агро“
ООД е подадена до Община Ветрино декларация по чл. 14 от ЗМДТ , приета с вх. №
**********/3.09.2020 г. и имаща за предмет имоти с партиден № 5306F7746, които имат отчетна
стойност в размер на 3 630103,08 лв. и данъчна оценка в размер на 275 568 лв. За определяне на
дължимата за 2021 г. такса битови отпадъци за същите имоти е подадено от дружеството
до кмета на община Ветрино и ръководителя на звено местни приходи искане с вх.
№ 5300-1116/9.12.2021 г. за издаване на АУЗД. С издадена от кмета на община
Ветрино заповед № РД-587/30.10.2020 г. са определени границите и районите
включени в системата за организирано поддържане на чистотата, които включват и
притежаваните от дружеството имоти. С решение № 210 по протокол № 17 от
30.12.2020 г. на Общински съвет-Ветрино е приета за 2021 г. план-сметка за разходите по събиране и
транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране, третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места на община Ветрино.
Посочените в план-сметката три вида услуги реално са използвани от дружеството
през календарната 2021 год., като за услугата събиране на битовите отпадъци
дружеството използва 1 бр. контейнер тип
„Бобър“ с вместимост 1,1 куб.м. /1100л./,
транспортирането на който се извършва два пъти в месеца през периода обхващащ
месеците януари, февруари, март, ноември , декември и четири пъти в месеца през
периода обхващащ месеците април, май, юни, юли, август, септември и октомври. С
решение № 53 по протокол № 4 от 27.12.2019 г. на Общински съвет- Ветрино са
приети за с. Ветрино размери за 2020 г. на такса битови отпадъци, които за
ЮЛ и ЕТ се определят върху облагаема основа /по-високата от данъчната оценка
или отчетната стойност/ в размер на 3 промила за услугата сметосъбиране, сметоизвозване
и осигуряване на съдове, 2 промила за
услугата по обезвреждане и предварително третиране на смесени битови отпадъци и „зелени“ отпадъци и един промил за
услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, т.е.
общо 6,00 промила. С издадена на основание чл. 4, ал.1, 3 и 4 от ЗМДТ от кмета
на община Ветрино заповед № РД-414/3.08.2020 г., на служителите от отдел „Местни данъци, такси
и неданъчни приходи“ Ф.М.Ф. и В.К.В. са
предоставени права и задължения на органи по приходите по реда на ДОПК при
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци. Въз основа на
предоставените с тази заповед правомощия, инспекторът В.К.В. се произнася по
отправеното от дружеството-жалбоподател искане издавайки акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал.3 от ДОПК с №
2022-01-3-1/7.01.2022 г., с който установява за периода от 1.01.2021 г. до 31.12.2021 г. ТБО за
имоти с партиден № 5306F7746 в размер на 22 141,07 лв., от която приспада внесената
за други имоти ТБО в размер на 687,57
лв., като върху получената по този начин главница в
размер на 21 453,50 лв. начислява лихва в размер на 769,33 лв. и установява задължение в общ размер на 22 222,
83 лв. С прибавяне към този размер на установеният за други имоти размер на дължимата ТБО, с така
издаденият АУЗД се установява задължение в общ размер на главницата от 22 128,
67 лв. и общ размер на лихвата от 793,53
лв., т.е. общо /главница+лихва/ 22 922,20 лв. Издаденият от инспектор Василев АУЗД №
2022-01-3-1/7.01.2022 г. е съобщен на „Ф+С-Агро“
ООД на 31.01.2022 г. , след което дружеството подава до ръководителя на звено
местни приходи при община Ветрино жалба срещу него, която е приета с вх. № Ж-1/3.02.2022 год. С издадена на основание чл. 4, ал.5, пр. второ от ЗМДТ от
кмета на община Ветрино заповед № РД-652/26.10.2021 г., началникът на отдел „Местни
данъци, такси и неданъчни приходи“ в община Ветрино Д.И.А. е определена за решаващ орган с правомощия на
териториален директор на НАП за община Ветрино във връзка с установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци и такси по реда на ДОПК. Същата
не се произнася по жалбата на „Ф+С-Агро“ ООД в
изтеклия на 4.04.2022 г. срок по
чл. 155, ал.1 от ДОПК, след което на 6.04.2022 г. дружеството подава до АС- Варна жалба срещу същият АУЗД. От заключението на вещото лице Д. П. по допуснатата и приета по делото съдебно -икономическа експертиза се установява, че съобразно количеството на
отпадъците, разходите за 2021 г. за събиране на същите от един контейнер тип „Бобър“ 38 пъти
годишно са в размер на 32,43 лв. без ДДС
; разходите за транспортиране на отпадъците до инсталацията за преработка са в размер на
173,04 лв., а разходите за третиране на
отпадъците са в размер на 164, 92 лв.
При така установените факти , съдът намира от правна страна следното :
Жалбата на „Ф+С - А.“ ООД е процесуално допустима. Спазен е
задължителния за обжалване на АУЗД административен ред, като е била подадена жалба с вх.№Ж-1/3.02.2022 година. Административният орган не се е произнесъл с решение по жалбата в 60 - дневния срок по чл.155, ал.1 от ДОПК, който в случая е започнал да тече на 4.02.2022 г. и е изтекъл на 4.04.2022 год. Съгласно чл.156, ал.4 от ДОПК, непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК се смята за потвърждаване на акта в обжалваната част. С оглед последното и като се има предвид, че жалбата до АС-Варна е подадена на 6.04.2022 г., то срока по чл. 156, ал.5 от ДОПК се явява спазен. Жалбата е подадена от легитимирано лице, разполагащо с правен интерес от съдебно обжалване на подлежащ на съдебен контрол акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, определен като такъв с издадената от кмета на община Ветрино заповед № РД-414/03.08.2020 г. - същата предоставя за издателя на АУЗД В.В. правомощия по чл. 9 б, изр. 1 вр. с чл. 4, ал. 3 и 4 от ЗМДТ.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно формата на оспорения АУЗД. Формата е уредена в разпоредбата на чл. 107, ал. 2 ДОПК, съгласно която изискването е за наличие на справка съдържаща данни за начина по който е изчислено задължението, за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер – справката е представена от ответника и приложена на л. 52 от делото. Посочените реквизити се посочват в регламентираната от разпоредбата справка, като липсата на получена такава не налага задължение за органа да излага повторно същите реквизити в издаденият АУЗД - нормата на чл. 107, ал. 2 ДОПК е специална и дерогира общата разпоредба на чл. 59 АПК.
Възражението на жалбоподателя за липса на мотиви относно неприлагането на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ – за определяне размера на таксата според количеството на битовите отпадъци, сочи според съда на допуснато от органа по приходите съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т.3 от АПК – независимо от приетият с решение № 53, т.1 б. „г“ по протокол № 4 от 27.12.2019 г. на Общински съвет – Ветрино ред съобразно приложимата за период 2021 г. разпоредба на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, според която когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал.1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа определена от общинския съвет, в случая по-високата от данъчната оценка или отчетната стойност, то органът по приходите е бил длъжен да предприеме процесуални действия за прилагане на реда по чл.67, ал.1 от ЗМДТ и едва след установяване на невъзможност за това, да приложи редът по чл. 67, ал.2 от ЗМДТ – данни за извършване от страна на органа на процесуални действия по спазване на тази задължителна поредност не са налице по делото. Редът по чл. 67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ е регламентиран в условията на евентуалност, а не на алтернативност, като неговото нарушаване в случая има за последица неправилно прилагане на материалния закон.
По делото няма спор относно фактите за предоставяне и на трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ - спорът по приложението на материалния закон е такъв за приложението на действащите за период 2021 г. разпоредби на чл. 67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ – според жалбоподателя правилното приложение на материалния закон предполага прилагане на чл. 67, ал.1 от ЗМДТ, т.е. определяне размера на таксата според количеството на битовите отпадъци , а според ответника правилното приложение на материалния закон предполага определяне размера на таксата пропорционално върху основата определена от общинския съвет с решение № 53, т.1, б. “г“ по протокол №4/27.12.2019 год., т.е. върху по-високата от данъчната оценка или отчетната стойност на имотите. Забраната основата да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена, е предвидена чрез допълване на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ с § 6 от ЗИД на ЗМДТ обн. ДВ бр. 101 от 2013 г., като съгласно § 13 от ПЗР на този закон, § 6 влиза в сила от 01.01.2018 г., а със ЗИД на ЗМДТ /обн. ДВ бр. 88 от 03.11.2017 г., изм. ДВ бр. 98 от 27.11.2018 г. / влизането в сила на § 6 е отложено за 31.12.2021 г., поради което забраната не е действащата за процесния период от 1.01.2021 г. до 31.12.2021 г. и съответно органът по приходите е приложил определената по този начин облагаема основа. В съответствие с разпоредбата на чл. 9 от ЗМДТ, според която общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, във възражението си за материална незаконосъобразност на оспореният АУЗД жалбоподателят се позовава и на разпоредбата на чл. 16 б, ал. 1 от действащата Наредба на Общински съвет - Ветрино за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ветрино, в която е предвидено размерът на таксата да се определя според количеството на битовите отпадъци. Правни и фактически възможности за определяне размера на ТБО според количеството на отпадъците обективно съществуват, доколкото необходимите за индивидуализиране на задължението информационни източници се намират именно в общинската администрацията - по реда на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ е приета план-сметка за съответната година и е определен годишният размер на таксата от ОбС ; издадена е заповед от кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с която са определени районите за извършване на услугите по чл. 62 от ЗМДТ и честотата на сметоизвозването ; сключени са договори с изпълнителите на услугата с определена в тях стойност на разхода за извършването й. Успешно според съда са доказани от страна на жалбоподателя условията за приложимост на разпоредбите на чл. 67, ал.1 от ЗМДТ и чл. 16 б, ал.1 от Наредбата. От показанията на разпитаният свидетел А. и приложената към преписката заповед № РД-587/30.10.2020 г. на кмета на община Ветрино се установяват честотата и съдовете за събирането на отпадъците от имотите по декларация с вх. № **********/3.09.2020 г. , партиден № 5306F7746 , а именно 1 бр. контейнер тип „Бобър“ с вместимост 1100 л., който е бил напълно достатъчен за обслужване на имотите 38 пъти в годината – относно последното, съдът приема за достоверни данните изложени в цитираната заповед, а не тези от показанията на свидетеля. От заключението на вещото лице Д. П. по извършената съдебно-икономическа експертиза се установява, че количеството на битовите отпадъци отделяни от обекта на жалбоподателя може да бъде определено, включително възможно е определянето на размера на разходите за осъществяване на услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Годишните разходи за събиране и транспортиране на битовите отпадъци /чл.62, т.1 от ЗМДТ/ и тези за третиране на битови отпадъци /чл.62, т.2 от ЗМДТ/ са показани в таблица 3 от експертизата /л.110 от делото/ – за първата услуга те са в размер на 205,47 лв. без ДДС / 32,43 лв. + 173,04 лв./ и 246,56 лв. с ДДС , а за втората в размер на 164,92 лв. без ДДС и 197,90 лв. с ДДС. В съдебно заседание ответникът не излага аргументирано становище по оспорване на тази част от заключението на вещото лице, а единствено на принципа на голословното отричане се настоява от него , че правилното определяне на дължимата ТБО било това по реда на чл. 67, ал.2 от ЗМДТ, т.е. според приетата от общинския съвет основа за облагане – оспорването е само относно заключението по т.2 от експертизата, т.е. относно ТБО за услугата по чл. 62, т.3 от ЗМДТ, като се твърди , че разпоредбата на чл.67, ал.8, т.3 от ЗМДТ не била влязла в сила към относимия период на 2021 година. Имайки предвид включително липсата на оспорване, съдът приема заключението на вещото лице относно разходите за услугите по чл. 62, т.1 и т.2 от ЗМДТ за правилно и обосновано, на базата на което установява , че при обслужване 38 пъти в годината на 1 бр. контейнер тип „Бобър“ с вместимост 1100л. и при спазване на принципа за понасяне на разхода от причинителя или притежателя на отпадъците, дължимата за 2021 г. такса за услугата по събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране / чл.62, т.1 от ЗМДТ/ е в размер на 246,56 лв. , а тази дължима за услугата по третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации /чл.62, т.2 от ЗМДТ/ е в размер на 197,90 лв.
С оглед последното, като е приложил редът по чл. 67, ал.2 вместо този по чл. 67, ал.1 от ЗМДТ, органът по приходите е определил в нарушение на материалния закон посочената в справката /приложената на л. 52 от делото/ ТБО по чл. 62, т.1 от ЗМДТ в размер на 11 070,54 лв. и ТБО по чл. 62, т.2 от ЗМДТ в размер на 7 380,36 лв.
Възражението на ответника по отношение на т. 2 от заключението по експертизата, съдът намира за основателно - заключението е основано на разпоредбата на чл. 67, ал. 8, т. 3, б. „б“, пр. първо от ЗМДТ, която през процесния период 2021 г. не е част от действащото право. Нормата първоначално е приета с изменението обн. в ДВ, бр.88 от 3.11.2017 г., като влизането на същата в сила е отложено за 1.01.2020 година. Следва ново изменение обн. в ДВ, бр.98 от 27.11.2018 г. в сила от 1.01.2019 г., с което влизането в сила на нормата е отложено за 1.01.2022 г. Последното изменение е обн. в ДВ, бр.14 от 17.02.2021 г. , в сила от същата дата, с което влизането в сила на нормата е отложено за 1.01. на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в РБ през 2021 година. Съобразно тези обстоятелства, действаща за процесния период на 2021 година е разпоредбата на чл.67, ал. 4 от ЗМДТ в редакцията обн. в ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г., съгласно която таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа определена от общинския съвет. При обективната липсата на данни за определяне в левове на ползвател, правилното определяне на ТБО за 2021 г. по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ следва да бъде върху определена от общинския съвет основа. С решение № 53, т.1, б. “г“ по протокол № 4 от 27.12.2019 г. на Общински съвет-Ветрино е определена за ЮЛ притежаващи имоти в с. Ветрино такса по чл. 62, т.3 от ЗМДТ в размер на 1 промил върху по-високата от данъчната оценка или отчетната стойност на имота. За процесния имот по декларация с вх. № **********/3.09.2020 г. , данъчната оценка е в размер на 278 568 лв. , а отчетната стойност е в размер на 3 630103,08 лв., при което ТБО по чл.62, т.3 от ЗМДТ следва да бъде определена върху последната. Изчислена върху така определената от общинския съвет основа, дължимата за 2021 г. ТБО по чл. 62, т.3 от ЗМДТ е в размер на 3 630,10 лв. – в справката към АУЗД неправилно тази такса е определена в размер на 3 690,18 лв.
При така изложените съображения за правилното прилагане на материалния закон, дължимата от жалбоподателя за 2021 г. ТБО за трите услуги по чл. 62, т.1, т.2 и т.3 от ЗМДТ относно имота по цитираната декларация е в общ размер на 4 074,56 лв. Неправилно с оспореният АУЗД е прието, че дължимата от жалбоподателя ТБО за този имот е частично внесена в размер на 687,57 лв. - точно за този имот от страна на „Ф+С Агро“ ООД е било отправено искането с вх. № 5300-1116/9.12.2021 г. за определяне на дължимите задължения чрез издаване на АУЗД на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК, поради което извършеното в размер на 687,57 лв. плащане се отнася за ТБО дължима за имотите посочени в т.1 , т.2, т. 3 и т.5 от диспозитива на оспореният АУЗД. В съдебно заседание жалбоподателят уточнява, че не оспорва дължимата за тези имоти ТБО - общият размер на същата за всички имоти по цитираните 4 точки е посочен в процесния АУЗД и е в размер на 699,37 лв. , като след плащане на сумата от 687,57 лв. , дължима остава сумата от 11,80 лв. /последователност на погасяване лихва, главница/. След прибавяне на последната към дължимата в общ размер на 4074,56 лв. ТБО, общият размер на главницата на дължимата от жалбоподателя ТБО възлиза на 4 086,36 лв. Дължимият върху тази главница общ размер на лихвата за забава, считано от датите по чл. 28 ал.1 от ЗМДТ до датата на издаване на АУЗД – 7.01.2022 г. възлиза на 146,99 лв.
По тези съображения и доколкото задължението е общо определено в оспореният АУЗД, то последният се явява материално законосъобразен до размер на главницата от 4 086,36 лв. и до размер на лихвата от 146, 99 лв. , като предвид отсъствието на останалите законови основания за оспорване, жалбата в тази част подлежи на отхвърляне като неоснователна.
В останалата част , за разликата над 4 086,36 лв. до главницата в размер на 22 128,67 лв. и за разликата над 146,99 лв. до лихвата в размер на 793,53 лв. , оспореният АУЗД е материално незаконосъобразен и като такъв подлежи на отмяна в тази му част.
Съобразно изхода, направените от страните разноски следва да се присъдят съгласно чл. 161 , ал.1 от ДОПК в съответствие с уважената, респективно отхвърлената част на жалбата. Разноските на жалбоподателя са 1300 лв. платени за адвокатско възнаграждение, 450 лв. за възнаграждение на вещо лице и 50 лв. държавна такса, т.е. общо в размер на 1800 лв. Разноските на ответника са в общ размер на 1150 лв. – 1000 лв. платено адвокатско възнаграждение и 150 лв. възнаграждение на вещо лице. Според общия спорен материален интерес в размер на 22 922,20 лв. , жалбата е уважена за размер от 18 688,85 лв. /главница + лихви/, съответно е отхвърлена за материален интерес в размер на 4 233,35 лв. Като се има предвид, че платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в по-висок размер в сравнение с размера на платеното от ответника адвокатско възнаграждение и като съобрази фактическата и правна сложност на делото, съдът намира възражението на жалбоподателя за прекомерност за неоснователно. Съобразно уважената част от жалбата, ответникът дължи на жалбоподателя разноски в размер на 1467,56 лв. , а съобразно отхвърлената част на жалбата жалбоподателят дължи на ответника разноски в размер на 212,38 лв. След извършване на компенсация, ответникът следва да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1 255,18 лв.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение чл. 107, ал. 3 ДОПК № 2022-01-3-1/ 07.01.2022 г., издаден от инспектор „МДТ” към отдел „Местни данъци, такси и неданъчни приходи” при Община Ветрино в частта му, с която на „Ф+С Агро” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя С.Я.С. са установени за периода от 1.01.2021 г. до 31.12.2021 г. задължения за такса битови отпадъци за разликата над общия размер на главницата от 4 086,36 лв. до сумата от 22 128,67 лв. и за разликата над общия размер на лихвата от 146,99 лв. до сумата от 793,53 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ф+С Агро” ООД, против същият Акт за установяване на задължение чл. 107, ал. 3 ДОПК в останалата му част, с която са период 2021 год. са установени задължения за такса битови отпадъци в общ размер на главницата от 4 086,36 лв. и общ размер на лихвата от 146, 99 лв.
ОСЪЖДА Община Ветрино ДА ЗАПЛАТИ на „Ф+С Агро” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя С.Я.С. за разноски по делото сумата от 1 255,18 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :