№ 911
гр. София, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СТАНИМИРА П. ДЕЛИЙСКА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110211389 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от Застрахователно дружество „Б.И.” АД с ЕИК
******* срещу наказателно постановление № Р-10-587/16.07.2021 г.,
издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на основание чл.
644, ал.2 пр.2 вр. ал. 1 т. 2 от Кодекса за застраховането на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за
извършено нарушение на чл. 496, ал. 2 вр. ал.1 от КЗ.
С жалбата се излагат доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство, като се
поддържа, че в АУАН липсва твърдение, че нарушението е извършено
повторно, а такива факти се релевират едва с НП, като по този начин правото
на защита на дружеството е било накърнено, поради нарушаване на забраната
за reformatio in peius, тъй като дружеството е наказано за по-тежко нарушение
от първоначално установеното. Цитира се съдебна практика в подкрепа на
1
изложеното становище. На следващо място се застъпва тезата, че неправилно
санкцията на дружеството е била определена на основание чл. 644, ал.2 КЗ
поради наличие на предходно наказване по чл. 271 КЗ /отм./ Според
жалбоподателят неправилно е определена датата на нарушението, без обаче
да се сочи коя би била правилната такава, както и че е нарушен чл. 34 ЗАНН.
Бланкетно се твърди, че АНО е допуснал съществени процесуални нарушения
при издаване на НП без претендираните такива да са конкретизирани.
Поддържа се, че наложената санкция не съответства на характера и тежестта
на нарушението. Счита, че нарушението представлява „маловажен случай” по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Алтернативно на искането за отмяна се иска
преквалифициране на нарушението като такова по чл. 644, ал.1 т.1 КЗ и
налагане на минимална санкция.
В съдебно заседание жалбоподателят Застрахователно дружество „Б.И.”
АД - редовно призован не изпраща представител.
Въззиваемата страна – КФН се представлява от юрисконсулт Любенова с
представено пълномощно. Процесуалният представител пледира за
потвърждаване на наказателното постановление като счита, че безспорно е
доказано извършването на нарушение по чл. 496, ал.2 вр. ал.1 КЗ, в условията
на повторност, както и че не са налице основания за приложение на чл. 28
ЗАНН. Подробни аргументи излага в писмени бележки. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
С решение № 202/12.01.2021 г. по к.н.а.х.д. № 10581/2020 г. на ХVII
касационен състав на АССГ е оставено в сила решение на СРС, НО, 95 състав,
постановено по НАХД № 8254/2020 г., с което е потвърдено наказателно
постановление № РД – 10-290/09.06.2020 г., издадено от заместник -
председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с
което на жалбоподателя Застрахователно дружество „Б.И.” АД била наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 лева за извършено нарушение на чл.
496, ал.2 вр. ал. 1 КЗ
На 11.12.2020 г. било реализирано пътнотранспортно произшествие, при
което били причинени имуществени щети на лек автомобил с ДК *****,
собственост на „Р.” ЕООД. Към посочената дата гражданската отговорност на
2
виновния за ПТП водач била застрахована при дружеството - жалбоподател
„Б.И.” АД по силата на застрахователна полица № BG02120002495792 със
срок на покритие от 31.08.2020 г. до 30.08.2021 г. По повод претърпените
вследствие на ПТП вреди и въз основа на цитираната застрахователна полица
на 14.12.2020 г. Р.М.А. – управител на „Р.” ЕООД предявил претенция пред
застрахователя „Б.И.” АД за изплащане на застрахователно обезщетение.
Предявената претенция била заведена под № **********/14.12.2021 г. При
предявяването на претенция пред застрахователя били представени писмени
доказателства, относими към установяване основанието и размера на
претенцията. Бил извършен оглед на увредения автомобил, като на 18.12.2020
г. пред застрахователя било представено и удостоверение за банкова сметка,
по която да бъде изплатено обезщетението.
Тъй като до 06.04.2021 г. застрахователното дружество не се било
произнесло по предявената претенция на същата дата Р.А. депозирал жалба
до КФН.
Във връзка с постъпилата в КФН жалба с писмо изх. № 91-02-
466/07.04.2021 г. от „Б.И.” АД били изискани всички документи по
предявената претенция. Същите постъпили с писмо от 15.04.2021 г.
С платежно нареждане от 13.04.2021 г. застрахователно дружество „Б.И.”
АД изплатило на Р. ЕООД застрахователно обезщетение в размер на 1 077,96
лева по банковата сметка на дружеството.
Свидетелят В. Р. Ш. – старши експерт в КФН извършил проверка на
представените от застрахователя документи и като установил горните
обстоятелства счел, че „Б.И.” АД не се е произнесло по предявената
претенция по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в
срок до 3 месеца от предявяването й, поради което на 08.06.2021 г. съставил
срещу „Б.И.” АД акт за установяване на административно нарушение № Р-
06-512/08.06.2021 г. Актът бил предявен за запознаване на представител на
застрахователното дружество, който го подписал без възражения. Такива не
били депозирани в срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН на 16.07.2021 г. било издадено
обжалваното наказателно постановление, с което застрахователно дружество
„Б.И.” АД било санкционирано на основание чл. 644, ал. 2 вр. ал.1 т.2 от КЗ с
налагане на имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение на чл.
496, ал.2 вр. ал.1 КЗ. Препис от наказателното постановление бил връчен на
3
дружеството-жалбоподател на 26.07.2021 г. и на същата дата била депозирана
и жалба срещу него.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства –
показанията на свидетеля В. Р. Ш., жалба от Р.М.Р. до КФН, уведомление за
щета, заведена под № **********/14.12.2020 г., Заповед № З-2/08.01.2021 г.
на заместник - председателя на КФН, ръководещ управление
„Застрахователен надзор”, застрахователна полица № 02BG02120002495792,
извлечение интернет сайта на Гаранционен фонд за сключена гражданска
отговорност, двустранен констативен протокол за ПТП, СУМПС и
свидетелство за регистрация на МПС, уведомление за клиентска банкова
сметка, уведомление за необходими документи, описание на щета,
калкулация на щета, доклад по щетата, платежно нареждане, пълномощно,
известие за доставяне, наказателно постановление № РД – 10-290/09.06.2020
г., издадено от заместник - председателя на КФН, ръководещ управление
„Застрахователен надзор”, решение на СРС, НО, 95 състав, постановено по
НАХД № 8254/2020 г., решение № 202/12.01.2021 г. по к.н.а.х.д. №
10581/2020 г. на ХVII касационен състав на АССГ.
В основата на своите фактически изводи съдът постави писмените
доказателства по делото. Същите са подробни, съставени за цели извън
процеса и кореспондират помежду си, като изясняват релевантната
фактология. От искането за предявяване на претенция съдът извлече
информация, досежно датата на предявяването й. Представеното по делото
платежно нареждане установява датата на изплащане на застрахователно
обезщетение – 13.04.2020 г. Писмените доказателства – заповед № З-
2/08.01.2021 г. на заместник - председателя на КФН, ръководещ управление
„Застрахователен надзор”, установява материалната компетентност на
лицето, съставило АУАН, а от известието за доставяне се установява датата
на получаване на препис от обжалваното НП от застрахователното
дружество.
Представените по делото наказателно постановление № РД – 10-
290/09.06.2020 г., издадено от заместник - председателя на КФН, ръководещ
управление „Застрахователен надзор”, решение на СРС, НО, 95 състав,
постановено по НАХД № 8254/2020 г., решение № 202/12.01.2021 г. по
к.н.а.х.д. № 10581/2020 г. на ХVII касационен състав на АССГ обосновават
4
извод за наличието на предходно наказване на дружеството-жалбоподател за
нарушение на чл. 496, ал.2 вр. ал. 1 КЗ и неговата дата – 12.01.2021 г.
Съдът възприе с доверие заявеното от свидетеля В. Р. Ш. – същият
депозира показания относно факти и обстоятелства, които лично е възприел
или в осъществяването на които е участвал – извършената проверка на
дружеството –жалбоподател и получените документи. Свидетелят е лицето,
което се е запознало с постъпилите от ЗД „Б.И.” АД в КФН документи и е
установил извършването на нарушение на чл. 496, ал.2 вр. ал.1 от КЗ, за което
е съставил АУАН. Показанията на свидетеля намират опора в останалия
доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок от получаване
на препис от НП (препис от НП е връчен на жалбоподателя на 26.07.2021 г.
видно от известие за доставяне, като на същата дата е депозирана жалба
срещу него), от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие
съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за
това административни органи - видно от т. 1.2.2 от Заповед № З-2/08.01.2021
г. на заместник - председателя на КФН, ръководещ управление
„Застрахователен надзор” свидетелят В. Р. Ш. е оправомощен да съставя
АУАН за нарушения на КЗ; компетентността на АНО - заместник-
председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”
следва пряко от разпоредбата на чл. 647, ал.2 от КЗ. На следващо място
спазени са и посочените в чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН давностни срокове,
нарушението е описано ясно, точно и конкретно, като дадената му правна
квалификация съответства на фактическото описание на нарушението.
Съгласно чл. 496, ал.1 от КЗ срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
5
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции. Съгласно ал. 2 на същия член в срока
по ал. 1 лицето, пред което е предявена претенцията, трябва да: определи и
изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по
предявените претенции, когато отказва плащане, или основанието на
претенцията не е било напълно установено, или размерът на вредите не е бил
напълно установен. Следователно посочената разпоредба въвежда краен срок
за изпълнение на задължението за произнасяне на застрахователя по
предявена пред него претенция по застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите.
В настоящия случай моментът, от който започва да тече
законоустановеният срок за произнасяне на застрахователя по заведената
претенция е датата на предявяването й, а именно 14.12.2020 г. и същият е
изтекъл на 15.03.2021 г. /съобразявайки обстоятелството, че 14.03.2021 г. е
неделя, неприсъствен ден/. До изтичането на посочения срок не е било
налице произнасяне по предявената претенция от страна на застрахователя по
нито един от изброените в ал. 2 начини, с оглед на което същият е
осъществил от обективна страна състава на вмененото му нарушение.
Правилно АНО е определил датата на извършване на нарушението, а именно
16.03.2021 г. – т.е. в деня следващ този, в който е изтекъл срокът за
произнасяне. Застрахователят се е произнесъл по предявената претенция
извън посочения срок, като на 13.04.2021 г. е изплатил застрахователното
обезщетение със закъснение от почти един месец.
Доколкото в случая е ангажирана административнонаказателната
отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, не следва
да бъде обсъждан въпросът за субективната страна на деянието.
Съгласно санкционната норма на чл. 644, ал. 1 т. 2 от КЗ на юридическо
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на
разпоредбите на този кодекс, на актовете по прилагането му или на пряко
приложимото право на Европейския съюз, извън случаите по чл. 635 – 643, на
разпореждане или на заповед на комисията, на нейния председател или на
заместник-председателя й, се налага имуществена санкция от 1000 до 20 000
лв. – за юридическо лице или едноличен търговец. Съгласно ал.2 от същия
6
член при повторно нарушение наказанието по ал. 1, т. 2 е от 2000 до 40 000
лв.
Разпоредбата на §1 т.51 от ДР на КЗ дава легалната дефиниция на
„повторно нарушение”, именно това, което е извършено в едногодишен срок
от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено
наказание за същия вид нарушение. Повторността се обуславя от вида на
нарушението, за което жалбоподателят е бил наказан, а не от възможната
различна правна квалификация поради изменение на цифровото номериране
на разпоредбите. Въпреки това, изрично следва да се подчертае, че
предходното наказване на жалбоподателя не е за нарушение на чл. 271, ал. 1
КЗ /отм./, както неправилно твърди жалбоподателят, а за нарушение на чл.
496, ал.2 вр. ал. 1 КЗ тоест за идентично по вид нарушение като процесното.
Действително съдът отчита, че в АУАН не са посочени каквито и да е
обстоятелства, вменяващи в отговорност на нарушителя извършването на
нарушението в условията на повторност, константна е практиката на
касационната инстанция, вкл.и обективирана в Решение № 4274 от 22.06.2015
г. на АдмС - София по адм. д. № 4832/2015 г.; Решение № 4161 от 16.06.2015
г. на АдмС - София по адм. д. № 10783/2014 г.; Решение № 4019 от 10.06.2015
г. на АдмС - София по адм. д. № 292/2015 г., че посоченото не представлява
процесуално нарушение, доколкото обстоятелството дали едно деяние е
извършено повторно или не е релевантно единствено при определяне размера
на административното наказание. Повторността не определя осъществен ли е
съставът на нарушението, което в случая е безспорно установено. С
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН не се поставя изискване в АУАН да бъде
посочена санкционната разпоредба, която следва да бъде приложена, както и
видът и размерът на наказанието. Задължителни реквизити са единствено
елементите от обективна страна - дата и място на нарушението, описанието
му и обстоятелствата, при които е извършено, и елементите от субективна
страна - субект и вина при деяния, извършени от физически лица. Касае се за
дейност на административнонаказващия орган по определяне вида и размера
на наказанието в наказателното постановление, за което нормата на чл. 42
ЗАНН не поставя изискване това да бъде отразено още със съставяне на
АУАН. Ето защо възраженията на жалбоподателя в тази насока са
неоснователни.
Материалният закон по определяне размера на имуществената санкция е
7
приложен правилно, като е съобразено цялостното поведение на нарушителя
и обстоятелството, че застрахователното дружество се е произнесло по
предявената претенция със закъснение от по - малко от месец. Ето защо съдът
намира, че правилно е наложена имуществена санкция в минимален размер, а
именно 2 000 лева, който е справедлив и обоснован и ще способства за
постигане целите на административното наказание по чл. 12 ЗАНН.
В съответствие с изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът обсъди, но не намери основания за
прилагането чл. 28 от ЗАНН като отчете, че извършеното не разкрива по -
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на
нарушения от този вид. Действително е налице произнасяне на
застрахователя, но закъснението от почти месец не може да се определи като
незначително, а на следващо място нарушението е извършено при условията
на повторност, което повишава неговата обществена опасност, поради което
същото не може да се квалифицира като „маловажен случай”.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и обосновано, поради което следва да се потвърди
изцяло.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН в съдебните производства
страните по ал. 1 имат право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на
делото и своевременното направено искане от страна на представителя на
въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на Комисията за
финансов надзор разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 63, ал.5 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в минимален размер от 80 лева, съобразявайки неголямата
фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 пр.1 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 108-ми състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-587/16.07.2021 г.,
издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на основание чл.
644, ал.2 пр.2 вр. ал.1 т. 2 от Кодекса за застраховането на Застрахователно
8
дружество „Б.И.” АД с ЕИК ******* е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 496, ал.2 вр.
ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.” АД с ЕИК ******* да
заплати на Комисията за финансов надзор юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9