Присъда по дело №1530/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 17
Дата: 21 май 2025 г.
Съдия: Калинка Георгиева
Дело: 20241000601530
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 17
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова
при участието на секретаря М. Г. Паскова
и прокурора и Росица Г. Слабакова
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241000601530 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 43 от 22.03.2024 г. по НОХД № 3155/2022 г. на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 40-ти състав, както следва:

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА в частта й, с която подсъдимият С. Ж. С. с ЕГН
********** е признат за виновен в това, че на 02.09.2019 г. в гр. София, ул. „Мими
Балканска“ № 64, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, без надлежно разрешително (по ЗКВНВП) е държал с
цел разпространението му високорисково наркотично вещество (кокаин с тегло 11.19 грама,
с 89 % активен компонент и на стойност 3 133,20 лв.) – престъпление по чл. 354а, ал. 1 вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, НАМАЛЯВА наложеното му за престъпление по чл. 354а от НК
наказание лишаване от свобода от три години на една година, ОТЛАГА на основание чл. 69,
ал. 1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода за една година за изпитателен
срок от три години, ОТМЕНЯ ПРИСЪДАТА в частта й, с която подсъдимият С. Ж. С. с ЕГН
********** е признат за виновен в това, че при извършване на 02.09.2019 г. на
престъплението по чл. 354а от НК е действал в изпълнение на решение на организирана
престъпна група (с ръководител Ж. С. Н. и участници Я. С. Н., С. Ж. С. и Д. Й. Г.),
ПРИЗНАВА го за НЕВИНЕН по това обвинение и го ОПРАВДАВА за квалификацията на
това престъпление по ал. 2, т. 1 на чл. 354а от НК.


1
ОТМЕНЯ ПРИСЪДАТА в ЧАСТТА Й, с която подсъдимият Ж. С. Н. с ЕГН
********** е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3 т. 1 вр. ал. 1
от НК и е осъден за него на шест години лишаване от свобода и вместо това
ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Ж. С. Н. с ЕГН ********** за НЕВИНЕН в
това в периода от началото на 2016 г. до 02.09.2019 г. в гр. София да е ръководил
организирана престъпна група (структурирано трайно сдружение на повече от три лица с
цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание
лишаване от свобода за повече от три години), създадена с користна цел и с цел извършване
на престъпления по чл. 213а, чл. 214 и чл. 354а от НК, с участници Я. С. Н., С. Ж. С.
(участвал в групата от 05.11.2016 г. до 02.09.2019 г.) и Д. Й. Г., поради което го ОПРАВДАВА
по обвинението, че е извършил престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА в частта й, с която подсъдимият Ж. С. Н. с ЕГН
********** е признат за невинен и оправдан по обвинението групата да е била създадена с
цел извършване на престъпления по чл. 252 от НК.

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА в частта й, с която подсъдимият Ж. С. Н. с ЕГН
********** е бил признат за невинен и оправдан по обвинението, че е извършил
престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК.

ОТМЕНЯ ПРИСЪДАТА в частта й, с която подсъдимият Ж. С. Н. с ЕГН **********
е признат за виновен в извършване през месец декември 2016 г. на престъпление по чл. 214,
ал. 2, т. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 от НК с пострадал К. И. Б. и е осъден за това
престъпление на пет години лишаване от свобода и глоба от 5 000 лв. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Ж. С. Н. с ЕГН ********** за НЕВИНЕН в
това на неустановена дата през месец декември 2016 г. в гр. София, ж.к. „Христо Ботев“
заедно с Я. С. Н. като съизвършители с цел да набави за себе си и за Я. С. Н. имотна облага
да е принудил К. И. Б. с ЕГН ********** чрез сила и заплашване да извърши нещо противно
на волята му (да предаде парична сума от 1 170 лв.), с което причинил на К. И. Б. имотна
вреда в размер на 1 170 лв., поради което го ОПРАВДАВА по обвинението, че е извършил
престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

ОТМЕНЯ ПРИСЪДАТА в частта й, с която подсъдимият Ж. С. Н. с ЕГН********** е
признат за виновен в извършване през месец юни 2019 г. на престъпление по чл. 213а, ал. 2,
т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 от НК с пострадал К. И. Б., за което престъпление е осъден на четири
години лишаване от свобода и глоба от 4 000 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Ж. С. Н. с ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това през месец
юни 2019 г. в гр. София, ж.к. „Христо Ботев“ ул. „503-та“, около 02:30 ч., заедно с Д. Й. Г., Я.
С. Н. и С. Ж. С., да е заплашил К. И. Б. с ЕГН ********** с насилие спрямо него и негови
ближни с цел да принуди Б. да се разпореди със свои вещи (да предаде на Ж. С. Н. парична
сума от 2 000 лв.), като деянието е било извършено от повече от две лица, които са лица по
чл. 142, ал. 2, т. 8 от НК (действащи в изпълнение на решение на организирана престъпна
група с ръководител Ж. С. Н. и участници Я. С. Н., С. Ж. С. и Д. Й. Г.), поради което го
ОПРАВДАВА по обвинението, че е извършил престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 4 и т. 5 вр.
ал. 1 от НК.

ОТМЕНЯ ПРИСЪДАТА в частта й, с която подсъдимият Ж. С. Н. с ЕГН **********
е признат за виновен в извършване на 01.03.2019 г. на престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр.
ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 и т. 5 от НК с пострадал К. Т. П. с ЕГН ********** и вместо това
ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Ж. С. Н. с ЕГН ********** за НЕВИНЕН в
това на 01.03.2019 г. в гр. София, ж.к. „Христо Ботев“, ул. „513-та“ № 23 заедно с Я. С. Н. –
двамата действащи в изпълнение на решението на организирана престъпна група (с
ръководител Ж. С. Н. и участници Я. С. Н., С. Ж. С. и Д. Й. Г.), с цел да набави имотна
2
облага за себе си и за Я. С. Н., принудил чрез сила и заплашване К. Т. П. с ЕГН **********
да извърши нещо противно на волята му – да предаде парична сума от 100 лв., с което
причинил на К. Т. П. имотна вреда в размер на 100 лв., поради което го ОПРАВДАВА по
обвинението, че е извършил престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т.
4 и т. 5 (вр. чл. 142, ал. 2, т. 8) от НК.
ОТМЕНЯ ПРИСЪДАТА в частите й относно подсъдимия Ж. С. Н. с ЕГН **********,
с които се прилага чл. 23 от НК, определя се първоначален режим на изтърпяване на
наказание лишаване от свобода по ЗИНЗС, приспада се по чл. 59 от НК и се прилага чл. 68,
ал. 1 от НК.


ОТМЕНЯ ПРИСЪДАТА в ЧАСТТА Й, с която подсъдимият Я. С. Н. с ЕГН
********** е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал.
2 от НК и е осъден за него на четири години лишаване от свобода и вместо това
ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Я. С. Н. с ЕГН ********** за НЕВИНЕН в
това в периода от началото на 2016 г. до 02.09.2019 г. в гр. София да е участвал в
организирана престъпна група (структурирано трайно сдружение на повече от три лица с
цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание
лишаване от свобода за повече от три години), създадена с користна цел и с цел извършване
на престъпления по чл. 213а, чл. 214 и чл. 354а от НК, с ръководител Ж. С. Н. и участници
Я. С. Н., С. Ж. С. (участвал в групата от 05.11.2016 г. до 02.09.2019 г.) и Д. Й. Г., поради
което го ОПРАВДАВА по обвинението, че е извършил престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр.
ал. 2 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА в частта й, с която подсъдимият Я. С. Н. с ЕГН
********** е признат за невинен и оправдан по обвинението групата да е била създадена с
цел извършване на престъпления по чл. 252 от НК.

ОТМЕНЯ ПРИСЪДАТА в частта й, с която подсъдимият Я. С. Н. с ЕГН ********** е
признат за виновен в извършване през месец декември 2016 г. на престъпление по чл. 214,
ал. 2, т. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 от НК с пострадал К. И. Б. с ЕГН **********
и е осъден за това престъпление на пет години лишаване от свобода и глоба от 5 000 лв. и
вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Я. С. Н. с ЕГН ********** за
НЕВИНЕН в това на неустановена дата през месец декември 2016 г. в гр. София, ж.к.
„Христо Ботев“ заедно с Ж. С. Н. като съизвършители, с цел да набави за себе си и за Ж. С.
Н. имотна облага да е принудил К. И. Б. с ЕГН ********** чрез сила и заплашване да
извърши нещо противно на волята му (да предаде парична сума от 1 170 лв.), с което
причинил на К. И. Б. имотна вреда в размер на 1 170 лв., поради което го ОПРАВДАВА по
обвинението, че е извършил престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 вр. чл.
20, ал. 2 от НК.

ОТМЕНЯ ПРИСЪДАТА в частта й, с която подсъдимият Я. С. Н. с ЕГН ********** е
признат за виновен в извършване през юни 2019 г. на престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 4 и т.
5 вр. ал. 1 от НК с пострадал К. И. Б. с ЕГН **********, за което е осъден на четири години
лишаване от свобода и глоба от 4 000 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА
ПОДСЪДИМИЯ Я. С. Н. с ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това през месец юни 2019 г. в
гр. София, ж.к. „Христо Ботев“ ул. „503-та“, около 02:30 ч., заедно с Ж. С. Н., Д. Й. Г. и С. Ж.
С., да е заплашил К. И. Б. с ЕГН ********** с насилие спрямо него и негови ближни с цел
да принуди Б. да се разпореди със свои вещи (да предаде на Ж. С. Н. парична сума от 2 000
лв.), като деянието е било извършено от повече от две лица, които са лица по чл. 142, ал. 2, т.
8 от НК (действащи в изпълнение на решение на организирана престъпна група с
ръководител Ж. С. Н. и участници Я. С. Н., С. Ж. С. и Д. Й. Г.), поради което го
ОПРАВДАВА по обвинението, че е извършил престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 4 и т. 5 вр.
3
ал. 1 от НК.

ОТМЕНЯ ПРИСЪДАТА в частта й, с която подсъдимият Я. С. Н. с ЕГН **********е
признат за виновен в извършване на 01.03.2019 г. на престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр.
ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 и т. 5 от НК с пострадал К. Т. П. с ЕГН ********** и вместо това
ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Я. С. Н. с ЕГН ********** за НЕВИНЕН в
това на 01.03.2019 г. в гр. София, ж.к. „Христо Ботев“, ул. „513-та“ № 23, заедно с Ж. С. Н. –
двамата действащи в изпълнение на решението на организирана престъпна група (с
ръководител Ж. С. Н. и участници Я. С. Н., С. Ж. С. и Д. Й. Г.), с цел да набави имотна
облага за себе си и за Ж. С. Н., принудил чрез сила и заплашване К. Т. П. с ЕГН **********
да извърши нещо противно на волята му – да предаде парична сума от 100 лв., с което
причинил на К. Т. П. имотна вреда в размер на 100 лв., поради което го ОПРАВДАВА по
обвинението, че е извършил престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т.
4 и т. 5 (вр. чл. 142, ал. 2, т. 8) от НК.

ОТМЕНЯ ПРИСЪДАТА в частите й относно подсъдимия Я. С. Н. с ЕГН **********,
с които се прилага чл. 23 от НК и чл. 25 от НК, приспада се по чл. 59 от НК и се определя
съобразно ЗИНЗС първоначален режим на изтърпяване на лишаване от свобода.


ОТМЕНЯ ПРИСЪДАТА в частта й, с която подсъдимият С. Ж. С. с ЕГН ********** е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр. чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК и е осъден за него на три години лишаване от свобода и вместо това
ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ С. Ж. С. с ЕГН ********** за НЕВИНЕН в
това в периода от 05.11.2016 г. до 02.09.2019 г. в гр. София, като непълнолетен, но като е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, да е
участвал в организирана престъпна група (структурирано трайно сдружение на повече от
три лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено
лишаване от свобода за повече от три години), създадена с користна цел и с цел извършване
на престъпления по чл. 213а, чл. 214 и чл. 354а от НК, с ръководител Ж. С. Н. и участници
Я. С. Н., С. Ж. С. (участвал в групата от 05.11.2016 г. до 02.09.2019 г.) и Д. Й. Г., поради
което го ОПРАВДАВА по обвинението, че е извършил престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр.
ал. 2 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА в частта й, с която подсъдимият С. Ж. С. с ЕГН
********** е признат за невинен и оправдан по обвинението групата да е била създадена с
цел извършване на престъпления по чл. 252 от НК и е признат за невинен и оправдан по
обвинението да е участвал в групата в периода от началото на 2016 г. до 04.11.2016 г.
включително.

ОТМЕНЯ ПРИСЪДАТА в частта й, с която подсъдимият С. Ж. С. с ЕГН ********** е
признат за виновен в извършването през месец юни 2019 г. на престъпление по чл. 213а от
НК с пострадал К. И. Б. с ЕГН ********** и е осъден за това престъпление на две години
лишаване от свобода и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ С. Ж. С.
с ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това през месец юни 2019 г. в гр. София, ж.к. „Христо
Ботев“ ул. „503-та“ около 02:30 ч., заедно с Ж. С. Н., Я. С. Н. и Д. Й. Г. да е заплашил К. И.
Б. с ЕГН ********** с насилие спрямо него и негови ближни с цел да се разпореди Б. със
свои вещи (да предаде на Ж. С. Н. парична сума от 2 000 лв.), като деянието е извършено от
повече от две лица, действащи в изпълнение на решение на организирана престъпна група (с
ръководител Ж. С. Н. и участници Я. С. Н., С. Ж. С. и Д. Й. Г.), поради което го
ОПРАВДАВА по обвинението, че е извършил престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 4 и т. 5 вр.
ал. 1 (вр. чл. 142, ал. 2, т. 8) от НК.
4

ОТМЕНЯ присъдата в частите й спрямо подсъдимия С. Ж. С. с ЕГН **********, с
които се прилага чл. 23, ал. 1 от НК и се определя по реда на ЗИНЗС първоначален режим на
изтърпяване на наказание лишаване от свобода.
ОТМЕНЯ ПРИСЪДАТА в частта й, с която подсъдимият Д. Й. Г. с ЕГН ********** е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК и е
осъден за него на три години лишаване от свобода и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Д. Й. Г. с ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това в периода от
началото на 2016 г. до 02.09.2019 г. в гр. София, като непълнолетен до 23.02.2019 г.
включително, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, да е участвал в организирана престъпна група (структурирано
трайно сдружение на повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода за повече от три
години), създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл. 213а, чл. 214 и
чл. 354а от НК, с ръководител Ж. С. Н. и участници Я. С. Н., С. Ж. С. (участвал в групата от
05.11.2016 г. до 02.09.2019 г.) и Д. Й. Г., поради което го ОПРАВДАВА по обвинението, че е
извършил престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА в частта й, с която подсъдимият Д. Й. Г. с ЕГН
********** е признат за невинен и оправдан по обвинението групата да е била създадена с
цел извършване на престъпления по чл. 252 от НК.

ОТМЕНЯ ПРИСЪДАТА в частта й, с която подсъдимият Д. Й. Г. с ЕГН ********** е
признат за виновен в извършването през месец юни 2019 г. на престъпление по чл. 213а от
НК с пострадал К. И. Б. с ЕГН ********** и е осъден за това престъпление на две години
лишаване от свобода и глоба от 3 000 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА
ПОДСЪДИМИЯ Д. Й. Г. с ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това през месец юни 2019 г. в гр.
София, ж.к. „Христо Ботев“ ул. „503-та“ около 02:30 ч., заедно с Ж. С. Н., Я. С. Н. и С. Ж. С.
да е заплашил К. И. Б. с ЕГН ********** с насилие спрямо него и негови ближни с цел да се
разпореди Б. със свои вещи (да предаде на Ж. С. Н. парична сума от 2 000 лв.), като
деянието е извършено от повече от две лица, действащи в изпълнение на решение на
организирана престъпна група (с ръководител Ж. С. Н. и участници Я. С. Н., С. Ж. С. и Д. Й.
Г.), поради което го ОПРАВДАВА по обвинението, че е извършил престъпление по чл. 213а,
ал. 2, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 (вр. чл. 142, ал. 2, т. 8) от НК.
ОТМЕНЯ ПРИСЪДАТА в частите й относно подсъдимия Д. Й. Г. с ЕГН **********,
с които се прилага чл. 23 от НК и се определя по реда на ЗИНЗС първоначален режим на
изтърпяване на лишаване от свобода.

ОТМЕНЯ ПРИСЪДАТА в частта й, с която на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимите Ж. С. Н. с ЕГН **********, Я. С. Н. с ЕГН **********, С. Ж. С. с ЕГН
********** и Д. Й. Г. с ЕГН ********** са осъдени солидарно да заплатят за разноски по
делото на досъдебно производство сумата от 1 883.64 лв. по сметка на ГД „БОП“ – МВР и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 и ал. 4 от НПК ПОДСЪДИМИЯ С. Ж. С. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ разноските по делото на досъдебно производство във връзка с
престъплението по чл. 354а от НК - сумата от 186.84 лв. по сметка на ГД „БОП“ – МВР.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 190, ал. 1 от НПК да останат за сметка на
държавата разноските по делото на досъдебно производство за четири съдебно-технически
експертизи - в размер на 1 696.80 лв.

Присъдата подлежи на протестиране и обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН
СЪД в 15-дневен срок от обявяването й.
5

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
За ПРИСЪДА № 17 от 21.05.2025 г. по ВНОХД № 1530/2024 г. на СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД
Настоящото въззивно производство беше проведено за проверка на ПРИСЪДА № 43
от 22.03.2024 г. по НОХД № 3155/2022 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, 40-ти състав, с която както следва:
ВСЕКИ от четиримата ПОДСЪДИМИ Ж. С. Н. с ЕГН **********, Я. С. Н. с ЕГН
**********, С. Ж. С. с ЕГН ********** и Д. Й. Г. с ЕГН ********** – е признат за
ВИНОВЕН в това, че от началото на 2016 г. до 02.09.2019 г. (С. С. – само в периода от
05.11.2016 г. до 02.09.2019 г. и непълнолетен през целия период, но вменяем; Д. Г. – за целия
период, но като непълнолетен до 23.02.2019 г. и вменяем) в София е бил член на
организирана престъпна група (ОПГ; Ж. Н. – ръководител, останалите трима - участници),
целяща корист и извършване на престъпления по чл. 213а, чл. 214 и чл. 354а от НК, поради
което всеки от тях е ОСЪДЕН, съответно: Ж. Н. за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал.
1 от НК на шест години лишаване от свобода, Я. Н. за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр.
ал. 2 от НК на четири години от лишаване от свобода, С. С. за престъпление по чл. 321, ал. 3,
т. 2 вр. ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК на три години лишаване от свобода и Д. Г. за
престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК на три години лишаване от свобода.
Всеки от четиримата подсъдими е бил оневинен и оправдан по обвинението, че ОПГ
е била създадена с цел извършване и на престъпления по чл. 252 от НК.

ПОДСЪДИМИЯТ Ж. Н. е ОНЕВИНЕН в това за времето от началото на 2018 г. до
02.09.2019 г. да е извършвал по занятие банкови сделки без законово изискуемо разрешение
чрез предоставянето на лихвоносни заеми на П. П., К. А., В. В. и Р. Х., поради което е
ОПРАВДАН по обвинението, че извършил престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК.

Всеки от ПОДСЪДИМИТЕ Ж. Н. и Я. Н. е признат за ВИНОВЕН в това, че през
месец декември 2016 г. в София в съизвършителство с другия и с цел имотна облага и за
двамата е принудил (чрез сила и заплашване) К. И. Б. с ЕГН ********** противно на волята
си да предаде паричната сума от 1 170 лв., представляващо имотна вреда за Б., поради което
всеки от тези двама подсъдими е ОСЪДЕН за престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. чл. 213а,
ал. 2, т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 от НК на лишаване от свобода за пет години и глоба от 5 000 лв.
Всеки от четиримата ПОДСЪДИМИ е признат за ВИНОВЕН в това, че през месец
юни 2019 г. заедно с останалите трима и в изпълнение на решението на ОПГ заплашил К. И.
Б. с ЕГН ********** с насилие спрямо него и негови ближни с цел да бъде принуден Б. да се
разпореди със свои вещи (да предаде на Ж. Н. 2 000 лв.), поради което за престъпление по
чл. 213а, ал. 2, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 от НК са ОСЪДЕНИ трима от подсъдимите – Ж. Н. на
четири години лишаване от свобода и глоба от 4 000 лв., Я. Н. – също, Д. Г. – на две години
лишаване от свобода и глоба от 3 000 лв., а С. С. е ОСЪДЕН за престъпление по чл. 213а, ал.
2, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК на лишаване от свобода за две години.

Всеки от ПОДСЪДИМИТЕ Ж. Н. и Я. Н. е признат за ВИНОВЕН в това, че на
01.03.2019 г. в София заедно с другия, с цел имотна облага и за двамата и в изпълнение на
решението на ОПГ принудил (чрез сила и заплашване) К. Т. П. с ЕГН ********** противно
на волята си да предаде 100 лв. – имотна вреда за П., поради което всеки от тях е ОСЪДЕН
за престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 и т. 5 от НК на четири
години лишаване от свобода и глоба от 5 000 лв.

ПОДСЪДИМИЯТ С. С. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 02.09.2019 г. в София,
като непълнолетен, но вменяем и действащ в изпълнение на решение на ОПГ, без законово
изискуемо (по ЗКВНВП) надлежно разрешително държал с цел разпространението им
1
високорискови наркотични вещества (11,19 грама кокаин с активен компонент 89 % на
стойност 3 133,20 лв.), поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал.
1, т. 3 от НК е ОСЪДЕН на три години лишаване от свобода.

След определяне на наказанието на всеки от четиримата подсъдими за всяко отделно
престъпление, са били наложени на основание (чл. 25 вр.) чл. 23 от НК за изтърпяване като
най-тежки, както следва: на Ж. Н. - шест години лишаване от свобода при първоначален
строг режим с присъединена към него глоба от 5 000 лв.; на Я. Н. – пет години лишаване от
свобода при първоначален общ режим с присъединена към него глоба от 5 000 лв.; на С. С. –
три години лишаване от свобода при първоначален общ режим; на Д. Г. – три години
лишаване от свобода при първоначален общ режим с присъединена към него глоба от 3 000
лв.
От срока на лишаването от свобода е приспаднато съобразно чл. 59, ал. 1 вр. ал. 2 от
НК времето, през което е бил задържан под стража и с мярка за неотклонение домашен арест
всеки от подсъдимите Ж. Н. и Я. Н..
Постановено е съобразно чл. 68, ал. 1 от НК подсъдимият Ж. Н. да изтърпи ефективно
и отделно лишаването от свобода за четири месеца, определено му по НОХД № 20243/2014
г. на СРС, чието изпълнение е било досега отложено под условие.

Съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК четиримата подсъдими са осъдени да заплатят
солидарно по сметка на ГД „БОП“ – МВР 1 883,64 лв. за разноски на досъдебното
производство.

Присъдата не е протестирана.
Присъдата е обжалвана, в срок, както следва:
От защитника на подсъдимите Я. Н. и С. С. – адв. Т. М.. Защитникът иска пълно
оневиняване и оправдаване на всеки от тези двама подсъдими.
От защитника на подсъдимия Д. Г. – адв. Ц. Б.; защитникът иска или оправдаване на
този подсъдим, или връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционен съд след
отмяна на присъдата.
От защитника на подсъдимия Ж. Н. – адв. Е. М.. Този защитник иска за доверителя си
алтернативно: или оправдаване - за което се позовава на недоказаност на обвинението, или
връщане на делото за ново първоинстанционно разглеждане след отмяна на присъдата – за
което се позовава на съществено нарушаване на процесуални правила, или облекчаване на
положението на подсъдимия чрез намаляване на наказанието, отлагане условно на
изпълнението му или прилагане на по-благоприятен закон.
Въпреки заявеното във всяка от трите жалби на защитниците, нито една не е
допълнена с конкретни съображения след изготвянето на мотивите за първоинстанционната
присъда - съобщенията за което са връчени на защитниците на 23.10.2024 г. и 29.10.2024 г., а
жалбите са изпратени от СГС на САС на 25.11.2024 г.

Беше проведено въззивно съдебно следствие за разпит на свидетеля К. И. Б., който не
е бил изслушан от първоинстанционния съд и при постановяване на първоинстанционната
присъда са били ползвани само досъдебните му показания пред съдия.

Във въззивните съдебни прения прокурорът заяви, че присъдата следва да бъде
потвърдена поради правилността й, а всеки от защитниците поддържаше исканията си и
обосноваването им съобразно изложението в жалбите; всеки от подсъдимите се присъедини
към становището на защитника си.
2

За да провери изцяло правилността на обжалваната присъда СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД проучи самостоятелно съдържанието на събраните в хода на
първоинстанционното съдебно следствие доказателствени средства, към чието значение
беше добавено и това на разпитания пред въззивния съд свидетел. След преценка на
съдържанието на всяко едно доказателствено средство поотделно, а също и след преценка на
съдържанието на всички доказателствени средства съвкупно, въззивният състав намери, че
не са доказани по несъмнен начин обвиненията срещу подсъдимите, с изключение на
обвинението за престъпление по чл. 354а от НК срещу С. С.. Съображенията на въззивния
съд за това са следните съображения:

Във връзка с обвиненията за ръководство (срещу Ж. Н.) и за участие (срещу
останалите трима подсъдими) в ОПГ в обстоятелствената част на обвинителния акт (ОА) са
изложени следните определящи предмета на доказване твърдения: В началото на 2016 г. Ж.
Н. споделил пред Я. Н. и Д. Г., че могат да спечелят значително, ако събират лихвите от
лица, на които Ж. Н. ще предоставя парични заеми; Ж. Н. предложил на останалите двама да
го придружават при срещи с длъжници, а при необходимост – да ги заплашват и да
упражняват сила спрямо тях с цел да ги принудят да изплатят дълга с определената от Ж. Н.
лихва. Ж. Н. предложил на Я. Н. и Д. Г. за такава дейност да им дава част от принудително
събраните суми. Всеки от подсъдимите Я. Н. и Д. Г. обмислил предложението на Ж. Н. и
потвърдил пред Ж. Н. съгласието си да действат по предложения от Ж. Н. начин. Четвъртият
обвинен за участие в ОПГ – С. С., се включил в нея в първия ден след навършването на 14-
годишна възраст, като бил привлечен в нея от баща си Ж. Н..
За тези факти, твърдени в ОА и приети за доказани в мотивите на присъдата,
настоящият състав намира, че няма събрани и не е възможно да се съберат никакви
доказателства; впрочем такива не са посочени изначално, в самия ОА. Към момента
доказателствените усилия по делото са изчерпани - в досега приобщените доказателствени
средства няма данни за други несъбрани, но събираеми доказателствени средства във връзка
с конкретния предмет на доказване по делото. Същевременно в досега приобщените
доказателствени средства няма никакви фактически данни относно горепосочените
твърдения за образуване на ОПГ в началото на 2016 г.: няма очевидци на твърдените
разговори между Ж. Н., Я. Н. и Д. Г., поради което няма по настоящото дело свидетелски
показания (нито пък – други, каквито и да било доказателствени средства) за срещата на
тези трима подсъдими по това време, за предложението на Ж. Н., за обмислянето му от Я. Н.
и Д. Г. и за заявяването от тях двамата на Ж. Н. на приемането на това предложение; няма
свидетелски показания и за това как точно – с какви думи и/или действия, Ж. Н. е
„привлякъл“ сина си С. С. за участие в групата. Предвид това твърденията в ОА относно
съгласуване на волята на трима души (Ж. Н., Я. Н. и Д. Г.) за образуване на ОПГ в началото
на 2016 г., както и за включването в тази група (точно) на 05.11.2016 г. на С. С., са изцяло
необосновани.
Същата характеристика – пълна необоснованост, по същата причина (пълна
доказателствена необезпеченост), имат и твърденията в ОА, приети за доказани в мотивите
на присъдата, относно начина на работа на ОПГ и строгата й йерархичност: Няма сред
доказателствените средства по делото такова, в което да се съдържат фактически данни, че
Ж. Н. е определял задачи за изпълнение на Я. Н. и Д. Г. и че им е разпределял част от
приходите от дейността на ОПГ (печалбите от лихвоносните заеми); за С. С. не е правено
твърдение в ОА, че е получавал дял от разпределяните от баща му Ж. Н. суми.
Поради това по необходимост изследването на обосноваността на обвинението за
ОПГ се пренасочва към инкриминираната вторична фактическа деятелност, описана в ОА.
Принципно е възможно да се обоснове доказаност на състав на престъпление по чл. 321, ал.
1 или чл. 321, ал. 2 от НК – ако са налице убедителни доказателствени средства за
продължаваща през относително продължително време сходна фактическа деятелност на
определени лица, от обективните характеристики на която деятелност да се обосноват
3
несъмнени изводи за такава именно връзка между тези лица в определен период (който
трябва да съвпада с инкриминирания), която връзка да отговаря на критериите по чл. 93, т.
20 от НК. Този въпрос изисква изследване на свидетелските показания по делото, чието
основно съдържание е, че съответният свидетел е бил длъжник на подсъдимия Ж. Н. или на
подсъдимия Я. Н. по лихвоносен заем. От съществено значение е какви са твърденията на
свидетелите за това дали спрямо тях е била упражнена принуда, целяща или постигнала
събирането на парична сума, без значение – дали на главницата, която е била дължима по
договор за заем, дали на лихвата; от съществено значение е дали такава принуда е била
приложена от неоправомощени (за принудително изпълнение по реда на ГПК) лица и дали
те са (някои от) подсъдимите, съответно – от колко от тях, при каква връзка помежду им,
колко пъти и за какъв период.
При инкриминиран в ОА период от началото на 2016 г. до 02.09.2019 г. бяха
изследвани показанията на свидетелите относно наличие на твърдения за съставомерни
действия на всеки от обвинените четирима подсъдими при изискване за връзка между по
смисъла на чл. 93, т. 20 от НК.

Н. К. (НОХД, т. 1, л. 194 гръб-201) като служител на ГД „БОП“, отдел 3, сектор 3
„Контратероризъм“ работил – сам, по преписката във връзка със свидетеля П. П., който взел
лихвоносен заем от подсъдимия Ж. Н.. Свидетелят К. няма преки възприятия за
съставомерни факти. Възпроизвежда чутото от свидетели - само в беседите с тях, и
съдържание на СРС, които е изслушвал; заявил е това освен в показанията си и като отговор
на изричен въпрос. Твърди, че при претърсванията на всички адреси били открити
наркотици, но не е присъствал на тези претърсвания. В съдебно заседание е уточнил, че
прочетените негови досъдебни показания по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК са дадени по
бележки, водени от него при експлоатиране на СРС.
Показанията на свидетеля К. са процесуално недопустими съобразно чл. 118, ал. 2 от
НПК в частта им, в която се основават на възприятия от разузнавателни беседи, а като цяло
показанията му не отговарят на изискването на чл. 117 от НПК свидетелят да е възприел (т.е.
пряко) значими за предмета на делото факти, тъй като препредава или изявления на други
лица, или съдържанието на други доказателствени средства. Изцяло на СРС се позовава
свидетелят К. във връзка с твърденията си, че е установил йерархия и разпределение на
функции между подсъдимите (при принудително събиране на лихвоносни заеми) и че със
събраните пари се купували наркотици. Предвид тези характеристики на показанията на К.,
те не обосновават обвинителната теза.
Съдържанието на ВДС за СРС (на което се позовава схематично
първоинстанционният съд в мотивите си) не е в състояние самостоятелно да установи
значими обстоятелства по делото предвид забраната на чл. 177, ал. 1 от НПК; отделно от
това – записаните телефонни разговори не притежават съдържателна конкретика, която да
бъде изследвана спрямо изискванията за доказване на ОПГ с конкретните инкриминирани по
делото цели; разговорите са – както ги определя и Н. К., „кодирани“, т.е. от тях пряко не
могат да се извлекат по несъмнен начин конкретни данни за намерения и действия на
подсъдимите, а същевременно нямат подкрепа и конкретизация в другите по вид
доказателствени средства.
Изявленията на установените други лица, дадени от тях вече като свидетели, ще
бъдат изследвани по-нататък в настоящото изложение.
Свидетелят П. П. (НОХД, т. 1, л. 427-431 вр. ДП, т. 5, л. 122-123 и л. 156-160) твърди,
че през 2019 г. взел паричен заем (2 000 лв.) от подсъдимия Ж. Н.. След два месеца Ж. Н.
казал на П. да върне заема с лихвата от около 60 % – което било сума от 5 200 лв., защото ще
се случват лоши работи. В показанията пред съда свидетелят П. не сочи точно време на
събитията и не определя конкретиката на изявленията на подсъдимия Ж. Н., които
свидетелят П. определя като заплахи. Освен това пред съда свидетелят П. не сочи конкретни
действия, можещи да се изследват за белези на изнудване или принуда относно подсъдимите
4
Я. Н., С. С. и Д. Г.. Единствената конкретика в показанията пред съда на свидетеля П. за
лично възприето от него спрямо друг подсъдим, различен от Ж. Н., е твърдението на
свидетеля П., че е виждал подсъдимия Я. Н. да разпространява кокаин – без уточнение на
времето на това разпространение, на броя случаи и на купувачите, поради което няма как да
се прецени тези показания отнасят ли се именно за инкриминирания за ОПГ период; освен
това срещу Я. Н. не е повдигано обвинение за разпространение на наркотици като
самостоятелно престъпление. Във връзка с К. П. свидетелят П. изяснява, че лично нито е
възприел покупката на наркотик от страна на П. от „тях“ (неуточнено от кого от четиримата
подсъдими или от други необвинени лица, а такива П. споменава по-рано в разпита си – Т.
К., М. К., Б. Б., Б. П.), нито лично е възприел нанасянето на побой над К. П. от „тях“ – това
му било споделено от самия П..
Свидетелят П. не е виждал лично някой от подсъдимите да изнудва или принуждава
друг длъжник с цел връщане на заем с голяма лихва.
Свидетелят П. твърди, че на площада в кв. „Христо Ботев“ в София на него, на
фактическата му съжителка и на дъщеря му бил нанесен побой от братята Ж. Н. и Я. Н., във
връзка с който случай дъщеря му се снабдила с медицинско удостоверение.
От досъдебния разпит пред съдия на П. П. на 14.08.2019 г. (ДП, т. 5, л. 122-123) се
изяснява, че: Около 20.12.2018 г. Ж. Н. по телефона се карал на П. защо не връща парите;
между 15.12.2018 г. и януари 2019 г. отново само Ж. Н. търсил П. в дома му, като поради
отсъствието на свидетеля Ж. Н. предал на дъщерята на П. той да му звънне, защото започва
да го дразни; около 10-15.01.2019 г. отново по телефона отново само Ж. Н. попитал П.
майтап ли си прави, от своя страна П. казал, че няма парите в момента, а Ж. Н. отговорил
като няма, да ходи да прави свирки. След това свидетелят П. малко се „покрил“ и пуснал
жалба в ГД „БОП“. За себе си свидетелят П. изрично заявява във връзка с подсъдимите, че
не е бил бит. Изявленията на П. П. в този разпит, че знае как действат Ж. Н. и Я. Н., когато
някой не върне пари, се отнасят само за двама от четиримата подсъдими и нямат конкретика
за лично възприети от свидетеля случаи на това, че неизправен длъжник „първото е да яде
бой, да притесняват семейството му“.
Останалите споменати от П. в този разпит лица като свързани с подсъдимите Ж. Н. и
Я. Н. не са сред подсъдимите по делото: А. Р. Ш., И., М. С. С. К.. Единственият конкретен
случай, описан от П. като лично възприет от него, е във връзка с И. П. – който бил бит с кози
крак и разтегателна палка, от Ж. и М., за това, че не си е върнал заема“; този случай се
отнася само за един от четиримата подсъдими, като освен това не е уточнено и времето на
събитията за преценка спрямо инкриминирания период.
Прочетените показания от досъдебния разпит на П. П. на 11.05.2020 г. (ДП, т. 5, л.
156-160) се отнасят за 10.05.2020 г. – което е след края на инкриминирания в ОА период.
Поради това показанията на свидетеля за този случай относно него самия, фактическата му
съжителка Р. О. и дъщеря му Н. П. са неотносими към предмета на делото. Освен това се
изяснява, че тогава Ж. Н. и Я. Н. (придружавани от С. С., Д. Г., необвинените И. М., Б. Б., Т.
К. и М. К.) крещели срещу П. защото е свидетел № 1, което нямало да му се размине – а
инкриминираната цел на ОПГ е користна и други определени престъпления, сред които няма
такова срещу правосъдието. Т. К. (необвинен) посегнал да удари П., но ударил застаналата
пред баща си Н. П., която след това била ударена и от Ж. Н. – за което имала медицинска
документация от „Пирогов“. При последвалия опит на дошлите междувременно полицаи (П.
се обадил на 112 при приближаването на групата към дома му) да разтърве нападателите и
семейството на П., Т. или Ж. – и свидетелят не може да определи кой от двамата, ударил с
ръка Р. О. в корема, където тя имала операция и мястото почнало да секретира. След като
полицаите разделили двете групи хора, Ж. Н. и Т. К. почнали да заплашват П., Ж. - че ако
пусне жалба, ще му запали къщата и ще го изсели от квартала, а Т. – че ако пусне жалба
веднага му пали къщата с всички в нея.
Цялостно преценени, показанията на П. П. установяват, че подсъдимият Ж. Н. е дал
на свидетеля лихвоносен заем – за която фактическа деятелност, определена като
престъпление по чл. 252 от НК, подсъдимият Ж. Н. е оправдан и няма протест, и за която
5
дейност, определена като престъпление по чл. 252 от НК като цел на ОПГ, е оправдан всеки
от четиримата подсъдими и няма протест. П. твърди, че Ж. Н. настоявал за връщане на заема
с лихвата (действително много висока) – по телефона или чрез търсене на свидетеля в дома
му. П. не сочи никакви действия, които да са съвместни между Ж. Н. и поне двама от
останалите подсъдими - поради което няма съвместни действия на поне трима подсъдими,
подлежащи на изследване за наличие на изнудване или принуда с користна цел (връщане на
заема с високата лихва), изрично – в условията на ОПГ.
В заключение, в показанията на свидетеля П. липсват фактически данни, можещи да
обосноват обвинението за ОПГ между четиримата подсъдими: Липсват твърдения на П. за
конкретни фактически действия, съдържащи признаци на изнудване и/или користна принуда
(по чл. 214 от НК) - не могат да се определят еднозначно именно като заплаха посочените от
П. изявления на Ж. Н. (че му се скарал, че го попитал майтап ли си прави, че му казал да
ходи да прави свирки); относно упражняването на сила П. сам заявява, че спрямо него такава
не е била приложена. Т.е. липсват твърдения от този свидетел за съвместни и с една цел
действия на поне трима подсъдими – свидетелят сочи действия само на Ж. Н., а
присъствието на другите трима подсъдими и други необвинени по делото лица в обща група
с Ж. Н. е за случай след края на инкриминирания период и с друга, различна от пряката
корист, цел.
Показанията на Р. О. и Н. П. също не могат да послужат за обосноваване на
обвинителната теза за ОПГ – тъй като са относими отново към случая от 10.05.2020 г. (който
е след края на инкриминирания за ОПГ период) и тъй като целта на физическото нападение
над семейството на П. и на заплахите с палеж е била различна от инкриминираните като
цели на ОПГ.
Свидетелката К. А. (НОХД, т. 1, л. 239 гръб-л. 241) в разпит на 13.12.2022 г. пред съда
заявява, че преди една-две години (т.е. през 2021 г. – 2020 г. – което е след края на
инкриминирания период на 02.09.2019 г.) взела заем в размер на 1 500 лв. от подсъдимия Ж.
Н., които пари дала пред подсъдимия на брат си; взела заема заради брат си, защото той
имал друг неиздължен към Ж. Н. заем. След това: чула, че Ж. Н. я търси (7-8 дни след
вземането на заема); след още 2-3 дни Ж. Н. й звъннал; после 10-15 дни след вземането на
заема Ж. Н. я видял на Женския пазар, попитал я докога да я търси и й казал, че ще я набие,
ако не му върне парите, като същото й предали и брат й и майка й. От подсъдимите е
контактувала само с Ж. Н..
Свидетелката И. Д. (НОХД, т. 1, л. 244 гръб-248) в разпит на 13.12.2022 г. твърди, че
живяла в продължение на шест години при интимни отношения с К. А. и винаги била с нея.
Д. не присъствала лично, но от К. научила за вземането – „преди три години“ (т.е. през 2019
г.) на заема от страна на К. от подсъдимия Ж. Н. в присъствието на брата на К., като според
Д. заемът бил предаден в кв. „Христо Ботев“. Във връзка с действия на Ж. Н., целящи К. А.
да му върне парите, И. Д. твърди, че лично присъствала на случай на Женския пазар, при
който докато К. се подстригвала при арабите, Ж. Н. я хванал, почнал да й бърка в джоба,
тръгнал да посяга да я удари и й ударил един шамар; тогава К. А. му казала, че ще предаде
на брат си да му (на Ж. Н.) върне парите. Преди този случай Ж. Н. търсел К. А. на телефона
на И. Д., като казвал, че ако не се върнат парите, ще ги (неизяснено кого) намери и ще
(неизяснено кого) качи в багажника – без изясняване дали тези твърдени думи на Ж. Н. са
чути лично от Д. или препредадени й от А. и без изясняване за кого са се отнасяли.
В прочетения на основание чл. 281, ал. 4 от НПК досъдебен разпит на 02.09.2019 г.
(ДП, т. 5, л. 20-22) И. Д. е заявила, че: била свидетел в различни периоди от време през
последните десет години как Ж. и Я. Н.и психически тормозят и са били хора във връзка с
взети заеми – без посочване на конкретни имена; лично видяла преди около месец как Ж. Н.
дава на К. А. (за брат й Г.) пред дома на обща приятелка-рожденичка 1 000 лв. назаем с
лихва 500 лв. за 15 дни, като още при даването на заема Ж. Н. заплашил К. А., че ако не си
плаща лихвите, ще я счупи от бой; че няколко дни след това докато те двете били в
заведението „Дървеното“ в кв. „Подуене“ при тях дошъл Я. Н., който казал на К. А. да
излезе навън да се обади на Ж. Н. от телефона на Я. Н. – който разговор И. Д. не чула, но за
6
който К. А. й казала, че Ж. Н. я заплашил, че ако на датата не даде лихвата, ще има бой. За
случая на Женския пазар в досъдебните си показания И. Д. твърди, че не е присъствала
лично, а й бил разказан от К. А., която треперела докато разказвала. След това К. и И.
избягали от квартала („Христо Ботев“) и поради това не били върнати никакви пари на Ж.
Н..
След прочитането на досъдебния й разпит, свидетелката И. Д. е заявила, че поддържа
прочетените показания.
Между съдебните и досъдебните показания на И. Д. има съществени противоречия:
присъствала ли е или не И. Д. лично на получаването на заема от страна на К. А., даден от
Ж. Н., и производно на това – възприела ли е лично закана от Ж. Н. към К. А. още при
даването на заема, че при невръщане „ще я счупи от бой“; присъствала ли е или не И. Д. на
случая на Женския пазар и производно на това – възприела ли е лично действията на Ж. Н.
чрез бъркане в джобовете на К. А. и удрянето на един шамар. В показанията на И. Д. редица
факти са твърдени въз основа не на лични възприятия, а като препредадени й от К. А., най-
вече – твърдяната заплаха, отправена от Ж. Н. по телефона на Я. Н. към К. А., че ако лихвата
не се даде на датата, ще има бой. Въпреки заявеното от И. Д. пред съда след прочитане на
досъдебните показания относно присъствието й на получаването на заема, обстоятелството е
твърде съществено, за да бъде възпроизвеждано по подобен противоречив начин, макар и с
последващо препращане към първоначално дадените на ДП показания (чрез общото
заявление, че прочетеното е вярно); поради това досъдебното твърдение на И. Д., че е
присъствала лично на получаването на заема, не е достатъчно убедително за нуждите на
несъмненото доказване. Освен всичко друго, за тези досъдебни показания на И. Д. важи и
забраната на чл. 281, ал. 8 от НПК, а по въпроса няма други доказателствени средства за
съпоставка и проверка – дори К. А. не твърди заплахи към нея самата още при получаване
на заема, нито пък сочи И. Д. като присъствала тогава и при случката на Женския пазар.
Поради това не може да се приеме за несъмнено доказано отправянето на заплаха от Ж. Н.
към К. А. (още при даването на заема, че при неизплащане на лихвата Ж. Н. ще приложи
физическо насилие спрямо А.). В останалата им част, също като показанията на К. А., и
показанията на И. Д. от двете фази на процеса не съдържат данни за лично възприети от тази
свидетелка конкретни фактически действия, можещи да обвържат поне трима подсъдими в
сдружение с характеристиките на ОПГ.
В заключение относно доказателственото значение на показанията на свидетелките А.
и Д.: Свидетелката А. не сочи никакви конкретни фактически действия на някой друг от
подсъдимите освен Ж. Н., нито пък сочи лично възприети от нея факти, можещи да се
изследват за такава именно връзка между поне трима от подсъдимите, която връзка да
съдържа белези на сдружаването им в ОПГ с конкретна цел; показанията на приятелката й
И. Д. в съдебна фаза са в съществено и непреодолимо противоречие относно най-важната си
част с досъдебните показания на тази свидетелка, а като цяло показанията и на И. Д. страдат
от същия недостатък като този на показанията на К. А. при съпоставянето им с
обвинителната теза за наличие на ОПГ - липса на конкретни твърдения за съставомерни за
ОПГ действия с персонификация на поне трима души като (някои от) подсъдимите.

Свидетелят В. В. в разпита си на 12.01.2023 г. пред съда (НОХД, т. 1, л. 342 гръб- 343)
заявява, че е вземал парични заеми от Я. Н., постоянно, тъй като е комарджия. Колкото е
взел, толкова е връщал. Не знае братята Я. да дават лихвоносни заеми на други хора, не знае
да разпространяват наркотици.
Били са прочетени – по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, досъдебните му показания от
02.09.2019 г. (ДП, т. 5, л. 141), в които е заявил, че знае, че от две-три години Ж. Н.
предоставя лихвоносни заеми, предимно на хора от махалата (кв. „Христо Ботев“). Самият
свидетел взел 1 000 лв. от Ж. Н. преди около година, без да уточняват срок на връщане и
има ли лихва. След около два месеца свидетелят настигнал Ж. Н. по пътя му към дома му и
му казал, че иска да си върне парите, след което В. дал на Ж. Н. 1 200 лв., които Н. взел. В
тези досъдебни показания няма нито едно твърдение за отправена заплаха от когото и да
7
било от подсъдимите - било спрямо свидетеля, било спрямо друг длъжник, която заплаха да
цели предаване на парична сума от свидетеля; тези показания съдържат твърдения за
предоставен лихвоносен заем от Ж. Н. – оправдан по това обвинение и без протест в
настоящото въззивно производство, като липсват каквито и да е твърдения с
персонификация спрямо поне трима от подсъдимите за съставомерни за ОПГ действия.
След прочитането им в съдебно заседание свидетелят е заявил, че не е вярно и това,
че е взимал заем от Ж. Н., а всъщност е взел парите от Я. Н., на когото „на своя глава“ е
върнал 1 200 лв.; не знае защо е протоколирано името на Ж. вместо това на Я.. Налице е
съществено противоречие между досъдебни показания и такива пред съд, което не може да
се отстрани, тъй като няма други доказателствени средства по въпроса с взетия от В. В. заем
и не е определимо към кого точно от двамата братя Я. са насочени показанията на
свидетеля.
Цялостно преценени, показанията на В. В. не могат да обосновават твърденията в
обстоятелствената част на ОА за действия на подсъдимите в ОПГ – защото в тези показания
няма твърдения за заплаха, целяща връщане на заем и защото са насочени само към един от
подсъдимите, при това – неопределимо по несъмнен начин към кого точно.

Свидетелят Р. Х. в разпита си пред съда на 13.12.2022 г. (НОХД, т. 1, л. 248 гръб-251)
заявява, че преди три-четири години (т.е. през 2018-2019 г.) е взимал паричен заем – 5 000
или 8 000 евро, без уговорена лихва, получени от Ж. Н.; към разпита му пред съда Х. все
още не бил върнал парите на Ж. Н.. Във връзка с този заем свидетелят Х. заявява, че с Ж. Н.
имали „малко пререкания, но само приказки, нищо друго…“, във връзка с невъзможността
на свидетеля да върне парите.
От останалите трима подсъдими свидетелят Х. познава Я. Н. – без да има каквито и
да е отношения с него, и не познава С. С. и Д. Г..
Били са прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК досъдебните показания на
свидетеля Р. Х. от 02.0.2018 г. (ДП, т. 5, л. 145-146). Дори да се приеме, че посочената в
датата на протокола за разпит година (2018 г.) е резултат на грешка (изяснима при
обвързването на този протокол със следващия, за разпознаване на Ж. Н. – ДП, т. 5, л. 147-
148, който е от 02.09.2019 г.), и досъдебните показания на Р. Х. не обосновават
обвинителната теза. В досъдебните си показания Р. Х. е посочил като време на вземане на
заема май 2018 г. Досъдебните твърдения на Р. Х., намиращи се в съществено противоречие
или представляващи допълнителни факти спрямо изявленията му пред съда, са: че заемът е
бил лихвоносен – което няма връзка с доказването на ОПГ (предвид оправдаването на Ж. Н.
за престъпление по чл. 255 от НК и липсата на протест); че няколко пъти Ж. Н. и Я. Н.
идвали заедно до дома на Х., за да говорят за парите – без да има твърдения за конкретни
заплахи с цел връщането им, от когото и да било от двамата братя Н.; че Ж. Н. казвал на Р.
Х., че парите са на друг, непознат на Х. човек, когото Х. чул, че попитал „Кой да го
(неуточнено кого) изяде, аз или Ж.?“ - докато Х. водел поредния разговор по телефона с Ж.
Н.. Изрично и в досъдебните си показания свидетелят Х. заявява (финалното изречение), че
Ж. Н. не го е заплашвал с цел връщане на заема; пререкания или настояване да се върне
даден заем не могат еднозначно да се определят като заплаха. След прочитането на
досъдебните показания свидетелят Х. е пояснил, че лихвата в смисъл на пари „отгоре“ не е
била уговаряна, а е била давана от свидетеля Х. при възможност от негова страна; не е питал
Ж. Н. кой е бил човекът до Н., когото Х. чул да пита кой ще го изяде – защото Х. имал работа
с Н. и не е възприел тези думи на непознатия като заплаха. Тези досъдебни показания нямат
пълноценна доказателствена сила – предвид забраната на чл. 281, ал. 8 от НПК и предвид
липсата на други доказателствени средства относно противоречието и несъответствията
между досъдебни и съдебни показания на този свидетел с цел проверката им. Дори да бяха
пълноценно доказателствено средство обаче, показанията на свидетеля Р. Х. – и пред съда, и
от ДП, са категорични по въпроса, че спрямо него не е била отправяна заплаха от никого от
двамата подсъдими, с които е контактувал – Ж. Н. и Я. Н.; показанията на свидетеля Х. не
съдържат никакви твърдения с персонификация на поне трима от подсъдимите, които
8
твърдения да са за съставомерни за ОПГ действия.

Свидетелят с тайна самоличност (СТС) № 473 в разпита си на 31.01.2023 г. пред съда
(НОХД, т. 1, л. 361-363) е заявил, че не помни какво е говорил преди – пред съдия. Били са
прочетени ДП-показанията му пред съдия на 02.09.2019 г. (ДП, т. 5, л. 131-133), в които е
заявил, че братята Ж. и Я. Н.и предоставят лихвоносни заеми на хората от кв. „Христо
Ботев“; поради невъзможност на длъжниците да върнат парите – защото лихвите са „ужасно
големи“, лихвата се увеличава и „следва психически тормоз да те притесняват да звънят
могат да те бият“. По-нататък СТС пояснява, че и двамата братя Ж. Н. и Я. Н. дават пари на
лихва, а ако длъжник не върне парите, може да отидат в дома му и да заплашват длъжника,
че ще го бият и си искат парите; в дома на закъснелия длъжник отива този от братята Н.,
който е дал заема. СТС заявява изрично, че не знае друг (освен Ж. Н. и Я. Н.) да се занимава
с тази дейност. Преценени съдържателно, тези показания съдържат данни, насочени само
към двамата братя Н., за възможен тормоз (заплахи с бой), но без уточнение на (поне двама)
конкретни длъжници. На самия СТС му се е случвало да взема пари назаем; не сочи бил ли е
принуждаван да го връща.
СТС е заявил още, че освен с лихварство Ж. Н. доставя („урежда“) кокаин, пласиран
от брат му Я. Н.; според СТС, братята Я. продават само кокаин (не знае за други вещества),
от около половин година (т.е. от март 2019 г. до досъдебния разпит на 02.09.2019 г.).
След прочитането на досъдебните му показания пред съдия СТС 473 е заявил, че
прочетеното е вярно. Недостатъкът на тези показания е, че изказът на свидетеля не
позволява еднозначен извод дали този свидетел пряко е възприел твърдените във връзка с
други лица събития, че се сочат само двама от подсъдимите и че няма никакви конкретни
твърдения относно поне двама принуждавани длъжници (т.е. относно поне две престъпления
предвид изискването на чл. 321 от НК за сговор за „престъпления“, следователно - за повече
от едно). На изрично поставени въпроси от страните в съдебно заседание СТС 473 е
отговорил, че познава С. С. и Д. Г., но не знае дали са свързани с лихварската дейност на Ж.
и Я.. Във връзка със самия себе си заявява, че му е било приложено „насилие“ , но не може
да каже физическо или психическо и конкретните обстоятелства – за да не разкрие
самоличността си. Лично е виждал Ж. и Я. да разпространяват кокаин – но няма да обясни
при какви обстоятелства (на кого и кога), по същата причина; само добавя, че ги е виждал и
„да продават на малки деца“, като не иска да посочи какво значи „на малки деца“.
Ако почти пълната липса на конкретика в показанията на СТС се дължи на уплаха,
това би обяснило почти пълната им неинформативност спрямо обвинението срещу
четиримата подсъдими за връзката им в ОПГ. Това обаче по никакъв начин не преодолява
изискването на процесуалния закон за несъмнена доказаност на обвинението, а при това им
съдържание показанията на СТС по никакъв начин не подпомогат обвинителната теза за
ОПГ между конкретните четирима подсъдими или поне - между трима от тях.

При изследване на показанията на други разпитани свидетели по делото въззивният
състав отново не открива фактически данни в подкрепа на обвинителната теза за връзка в
ОПГ между четиримата подсъдими:
В разпита си на 12.01.2023 г. пред съда (НОХД, т. 1, л. 331 гръб-335) свидетелката Е.
К. е заявила – със сигурност, че не знае кой разпространява наркотици в квартала й („Христо
Ботев“) и не е виждала Я. Н. да разпространява наркотици в квартала, нито знае кой отпуска
парични заеми. Преди прочитане на досъдебните й показания заявява, че докато ги давала
пред полицаите от ГД „БОП“ – с насочване от тях за смисъла им, чувала как други доведени
да свидетелстват хора ги бият в момента. Били са прочетени – по реда на чл. 281, ал. 4 от
НПК, досъдебните й показания от 02.09.2018 г. в ДП, т. 3, л. 101-102 (отново анахронична
година на разпита като предхождаща началото на ДП на 02.09.2019 г., макар и изяснима: в
с.з. К. е заявила, че в един и същи ден са били проведени разпитът й и разпознаването с
нейно участие, което е протоколирано като на 02.09.2019 г. – ДП, т. 5, л. 103). В досъдебните
9
показания на К. характерният изказ е „знам, че …“, като няма нито едно твърдение на
свидетелката лично да е възприела разпространение на наркотици от страна на Я. Н. и не е
ясно (поне не е протоколирано) дали лично е присъствала на вземането на заем от страна на
приятеля й Стефан „преди около три години“ (спрямо сгрешената година на протокола й за
разпит) от Ж. Н.. Освен това дори и в досъдебните показания на К. липсват каквито и да
било твърдения да е възприела лично действия, можещи да се изследват представляват ли
заплаха и/или физическо въздействие с цел връщане на взет заем – такива твърдения няма за
никого от подсъдимите, дори за Ж. Н.. След прочитането на досъдебните й показания
свидетелката К. е заявила, че прочетеното не е вярно. Тези досъдебни показания притежават
горепосочените характеристики, лишаващи ги от възможност да доказват обвинителната
теза за ОПГ: нямат самостоятелна доказателствена сила съобразно чл. 281, ал. 8 от НПК; не
съдържат твърдения за лично възприети от свидетелката факти; не съдържат твърдения за
факти, можещи да се разглеждат като съставомерни за ОПГ, които факти да са
персонифицирани с поне трима от подсъдимите.
С. С. в разпит на 07.03.2023 г. пред съда (НОХД, т. 1, л. 433 гръб-434) е заявил, че
познава подсъдимите като съкварталци и знае за какво е делото срещу тях, но не знае с
какво се занимават. Първия път дошъл пред съда с приятелката си Е., но не знае тя да е
имала проблеми с някого от подсъдимите; той самият не е възприемал никакви
противообществени прояви на някого от подсъдимите.
Р. А. (НОХД, т. 1, л. 335 гръб-337) взимала многократно безлихвени малки заеми – от
Ж. Н., от Я. Н. и от Д. Г., защото не работела и постоянно играела комар. Не й бил поставян
срок: не се знаело кога ще изкара пари от казиното, за да й поставят срок; не е била
заплашвана, за да връща заем; по време на разпита й в ГД „БОП“ й казвали да заяви, че
имало лихва, но тя не го направила, защото не било истина. Били са прочетени по реда на
чл. 281, ал. 4 от НПК досъдебните й показания на 02.09.2019 г. (ДП, т. 5, л. 29), в които е
заявила, че има неиздължен безлихвен паричен заем от 8 000 лв. към Я. Н., че е върнала
безлихвен заем от 50 лв. на Ж. Н., че не е била заплашвана от Я. Н. (с цел връщане на
заема), а неконкретизирани в разпита й хора й казали, че Ж. Н. е ходил при хората от
заложната къща, където е ипотекирала жилището си, като им предлагал да продадат къщата
й и да си разделят парите (заложната къща и Ж. Н.). В досъдебния разпит на Р. А. няма нито
едно твърдение за пряко възприето от свидетелката конкретно фактическо действие на
когото и да е подсъдимите, което действие да може да се изследва за белези на заплаха или
физическа сила, и няма нито едно твърдение за фактически обстоятелства, позволяващи
изследването им за връзка в смисъл на ОПГ между поне трима от подсъдимите.
А. Р.-Ш. (НОХД, т. 1, л. 337 гръб-342) заявява, че никога не е имал парични
отношения с подсъдимите (от които познава всички), а също така лично не е виждал да дават
пари на хора - само го бил чувал. По време на досъдебния му разпит в ГД „БОП“ много го
били – още от асансьора; по време на разпита му търсили данни за някаква тетрадка на Ж.
Н., казвали му да каже определени неща, а той само отговарял, че нищо не знае. По време на
досъдебния разпит пред съдия не споделил, че в ГД „БОП“ му е бил нанесен побой – защото
по време на разпита полицаите седели до него и се страхувал, че пак ще го бият.
В досъдебния си разпит пред съдия на 03.09.2019 г. (ДП, т. 5, л. 150-151) е заявил, че
Ж. Н. дава лихвоносни парични заеми, с цел чието връщане при неиздължаване Ж. Н.
стресира длъжника – като отива при него и му вика, а понякога бие длъжниците (удря им
шамари) с брат си Я. Н.. Посочил е като известни му длъжници, спрямо които е била
приложена принуда от Ж. Н. и от Я. Н.: К. Ч. (К. Б.), когото двамата братя били през 2015 г.
– т.е. преди инкриминирания период, който получил травма и оттогава се крие в Германия;
К. и брат й Г. (К. А.), като Ж. Н. биел шамари на Г. всеки път, като го видел (фактология във
връзка с брата на К. А. не е инкриминирана); П. Б., който се скрил в Гърция поради
неиздължен заем (П. П., обсъден по-горе). В този разпит А. Р. е заявил, че Ж. Н. предоставя
заемите и решава кой да бъде заплашен; Я. Н. придружава брат си Ж., когато трябва да
заплашат някого да го бият; от около година С. и Д. почнали да придружават Ж. Н. и да му
помагат, като „се занимават със силова дейност“. Свидетелят не заявява със свои думи
10
конкретно възприети от него действия на четиримата подсъдими, които действия да са
обвързани с целта да се предадат определени пари (да се върне заем, с лихва) на Ж. Н..
Изследването на показанията на А. Р. установява относно доказателствената им стойност във
връзка с целта на ОПГ да осъществява изнудване и користна принуда по чл. 214 от НК, че не
е налице хипотеза на чл. 117 от НПК, тъй като свидетелят не е възприел – непосредствено,
лично, факти, които допринасят за разкриване на обективната истина (във връзка с предмета
на делото), а препредава станала му известна от други лица информация.
По-нататък в този ДП-разпит пред съдия А. Р. заявява, че Ж. и Я. понякога изчезвали
и след около два-три дни на Я. телефона почвал да звъни, вземал поръчки и на Ж. сина му
започвал да раздава в квартала кокаин; свидетелят Р. бил виждал момчета, които си купуват
от сина на Ж. (С.) кокаин и шмъркат. С. понякога разнасял поръчките за кокаин с колело,
понякога пеша, понякога Д. карал С. с колата.
Относно тези прочетени показания в съдебно заседание на въпроси свидетелят Р. е
заявил, че „Отиват некъде и не се връщат. После като се върнат, седат и траят“ – без каквато
и да е конкретика за кокаин и разпространението му, от определени лица на определени
хора; следва и изрично изявление на свидетеля, че лично не е виждал продажба на
наркотични вещества от страна на подсъдимите, нито даване на лихвоносни парични заеми,
нито физическо насилие – само е чувал от хора от махалата, от хорски приказки. От казаното
пред съдия лични възприятия на свидетеля били само твърденията му за лихварство: виждал
е как Ж. Н. дава пари. Отговаря на конкретен въпрос, че е виждал момчета, които си купуват
от сина на Ж. – С., кокаин (макар да не е виждал чак да смъркат). Виждал е лично – стоейки
случайно на улицата, и веднъж-два пъти Я. да продава бели хартиени пакетчета на
непознати за свидетеля хора, за които пакетчета не може да заяви с категоричност, че са
наркотици.
Досъдебните показания пред съдия на А. Р.-Ш., разгледани съвместно с поясненията
му относно тях в съдебно заседание, се характеризират с липса на хипотеза на чл. 117 от
НПК спрямо предмета на делото относно ОПГ конкретно с цел престъпления по чл. 354а от
НК, тъй като липсват лични (т.е. непосредствени) възприятия на свидетеля относно
разпространение на наркотици, която деятелност освен това да е и персонализирана с поне
трима от подсъдимите; поради това чрез тези досъдебни показания пред съдия на Р. не може
да се приеме за доказано по несъмнен начин обвинението за сдружаване, на поне трима от
подсъдимите, и с тази конкретна цел – разпространение на наркотици.
Били са прочетени - по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, и досъдебните показания на А.
Р.-Ш. от 03.09.2019 г. (ДП, т. 5, л. 142-143), в които е заявил, че от шест-седем години Ж. Н.
дава лихвоносни заеми, във връзка с които заплашва неизправните длъжници, като тогава
води със себе си брат си Я. Н., ако е необходимо – и сина си С. С., а понякога и приятеля му
Д. Г. *** (който ги вози с колата си); при нерезултатност на заплахите, Ж. Н. прибягва към
насилствени М., като той и „останалите“ бият длъжниците. Освен това много често двамата
братя отиват някъде, после Я. почва да приема обаждания за поръчки на кокаин от хора от
махалата (кв. „Христо Ботев“), след това Я. Н. изпраща С. С. да занесе поръчания кокаин, а
понеже С. няма шофьорска книжка, го кара приятелят му Д. с колата си (сив „Мерседес“ Е-
класа). Според свидетеля Р., Д. Г. е наясно с продажбата на кокаина.
Тези показания на А. Р.-Ш. биха били информативни спрямо обвинението срещу
четиримата подсъдими за сдружаването им в ОПГ с инкриминираните цели (престъпления
по чл. 213а, чл. 214 и чл. 354а от НК) - ако за тези показания не беше характерна отново
липсата на хипотеза на чл. 117 от НПК (предвид изявленията на Р. в съдебно заседание, че
няма лични възприятия, а препредава „хорски приказки“) и ако самостоятелната им
доказателствена сила не беше отречена от чл. 281, ал. 8 от НПК.
Пак в досъдебните показания пред разследващ орган във връзка с начина на събиране
на лихвоносни заеми свидетелят Р. сочи като конкретен случай на бит от Ж. и Я. Н.и с
метална палка неизправен длъжник К. Ч. (К. Б.), който в момента се криел от тях;
показанията на К. Б. ще бъдат обсъдени по-нататък в настоящото изложение. За К. (К. А.) и
брат й Г. свидетелят Р. е заявил само, че знае, че дължат пари на Ж. Н., без да прави
11
твърдения за упражнена заплаха или сила спрямо К. А.; за Г. е казал, че Ж. Н. много често го
бие – „основно пет-шест шамара“, но прокуратурата не е инкриминирала деятелност на
някого от подсъдимите във връзка с брата на К. А.. Друг конкретен посочен от свидетеля Р.
случай е на П. Б. (П. П.), за когото Р. казва само, че след като взел пари, също се криел от Ж.
Н. (показанията на П. бяха обсъдени по-горе). След прочитането на тези досъдебни
показания, в съдебно заседание свидетелят Р. е отговорил на изричен въпрос, че не е бил
пряк очевидец на събития, а знае за тях от „хорските приказки“; за конкретно посочените
длъжници Р. е заявил, че знае обстоятелствата от самите длъжници – т.е. отново препредава
невъзприета пряко от него информация. За тези досъдебни показания Р. заявява в съдебно
заседание, че може да се каже, че са дадени вследствие на тормоза в ГД „БОП“.
Изследването на показанията на свидетеля Р. относно източника на информацията му и
относно доказателствената им сила установява, че и за тази част от досъдебните показания
на свидетеля А. Р. (относно начина на събиране на лихвоносни заеми при конкретни
длъжници) са налице две непреодолими процесуални пречки да докажат несъмнено
обвинението: липса на хипотеза на чл. 117 от НПК и забрана по чл. 281, ал. 8 от НПК.

Свидетелят К. П. в разпита си на 07.03.2023 г. пред съда (НОХД, т. 1, л. 431 гръб-433)
заявява, че преди време (посочено в началото на разпита като през 2018 - 2019 - 2020 г., след
това - като преди три-четири години, а накрая - като в рамките на два месеца през
приблизително 2018-2019 г.) повече от 10 пъти си купувал кокаин от Я. Н. – половин грам за
50 лв., един грам за 100 лв.; купувал си обикновено пред къщата на братята Н., след
уговорка по телефона с Я. Н.. Обикновено Я. Н. предавал наркотика на П., но веднъж му
пратил „това детенце“ С. (сочи в залата подсъдимия С. С.), който му предал наркотика и
взел парите от П..
Последния път, когато П. си закупил кокаин от Я. Н., П. бил задържан на улицата от
патрул и бил осъден за този кокаин, като на делото (различно от настоящото наказателно
производство) не казал от кого го е купил (от Я. Н.).
При поредната (през 2019 г.) покупка на „бяло“ от Я. Н., П. му дължал 100 лв., но ги
бил ги „забатачил“ известно време. Заради това Я. Н. го заплашвал с побой. Друг път освен
заплахата го и ударил, за което К. П. има медицинско удостоверение за хематом на лявото
(според свидетеля) око и за което пуснал жалба срещу Я. Н.. В деня на снабдяване с
медицинското удостоверение П. тръгнал с колата си към РПУ да подаде жалба, но по пътя
срещнал Я. Н. и Ж. Н.; те го подгонили с тяхната кола, спрели го на кръстовище, където
блъскали по прозорците на колата му и му казвали да слезе, че ще бъде пребит; свидетелят
П. успял да избяга до вкъщи, откъдето се обадил на тел. 112, а братята Н. избягали.
Били са прочетени на основание чл. 281, ал. 1 от НПК досъдебните показания пред
съдия на К. П. от 14.08.2019 г. (ДП, т. 5, л. 118-121), в които свидетелят К. П. е заявил, че
лично си е купувал (т.е. не веднъж) наркотици от подсъдимия Я. Н.. През февруари 2019 г.
свидетелят К. П. се намирал на площада в кв. „Христо Ботев“ в София заедно с братовчед си
К. Г., който поръчал по телефона на подсъдимия Я. Н. два грама кокаин; след около 15-20
минути подсъдимият Я. Н. дошъл с личната си кола Шкода (такси) на площада и предал
кокаина на Г., като уговорката с подсъдимия била П. и Г. да го платят по-късно; Г. казал на
П., че ще плати и частта на П., но не го направил, а платил само своята част; така свидетелят
П. се оказал длъжник на Я. Н. за 100 лв. за кокаина. По този повод подсъдимият Я. Н.
почнал да търси свидетеля в дома му и да му звъни по телефона, като си търсел парите
(дотук свидетелят не сочи конкретни изявления, представляващи заплаха), а свидетелят
отговарял, че няма пари.
След няколко дни, отново през февруари 2019 г. – вече средата на месеца,
подсъдимият Я. Н. изчакал свидетеля пред заложна къща на ул. „Владимир Минков-Лотко“
и след като П. казал, че няма пари, Н. го ударил няколко пъти в главата; П. получил синини
от тези удари, за които се снабдил с медицинско удостоверение, предадено на полицията.
Половин час след тези удари от Я. Н. по К. П. и след като свидетелят вече бил в колата си,
дошли с БМВ-то на Ж. Н. двамата братя Н. и още двама непознати на свидетеля мъже;
12
четиримата с управляваната от Ж. Н. кола почнали да преследват свидетеля, като карали
след него и го засичали. Когато свидетелят спрял колата си на кръстовище, Я. Н. слязъл от
тяхната кола и почнал да удря по прозореца на заключената кола на К. П., като му крещял да
слиза и че сега ще го пребие. При зеления сигнал на светофара К. П. потеглил и успял да се
прибере в къщи, откъдето се обадил на тел. 112, а преследвачите му се отказали и си отишли.
След като бил набит, свидетелят К. П. се почувствал принуден и върнал парите на Я. Н. –
към края на февруари 2019 г.
След тази случка К. П. отново си купувал кокаин от Я. Н.. Първия път било през март
2019 г., когато П. си купил наркотика от Я. Н.. Втория път било през август 2019 г., когато П.
уговорил двукратно за този ден (в рамките на два-три часа) покупка по телефона с Я. Н., но
поради отсъствието му от София, Н. бил заместен при двукратното физическо предаване на
наркотика на П. и получаването на парите за него от С. С.; при тези две покупки в един и
същи ден свидетелят П. видял на мястото на предаването – в близост до притежавана от Я.
Н. къща, че С. С. след пристигането си първо влизал в къщата на чичо си Я. Н., а след като
излизал оттам, тогава дал (на два пъти) на П. по едно топче 0,5 грама кокаин. Третия път
било през август 2019 г., като П. се уговорил по телефона с Я. Н., който лично му донесъл
(пред къщата на майката на свидетеля в кв. „Христо Ботев“) наркотика и лично взел парите.
Преди две-три години (спрямо разпита, т.е. през 2016 г. - 2017 г., което е в
инкриминирания период) Ж. Н. предложил на свидетеля К. П. да му намери пазар за хероин
в Пловдив, където свидетелят имал роднини; свидетелят категорично отказал.
Били са прочетени – по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК досъдебните показания на К. П.
от 07.08.2019 г. (ДП, т. 5, л. 36-41) свидетелят К. П. е заявил същите обстоятелства като в
разпита си на ДП пред съдия, с допълнителни данни относно: денят, в който Я. Н. ударил
няколко пъти в областта на лявото око К. П. пред заложната къща, е 24.02.2019 г.; при
спирането на светофар с колата на свидетеля К. П. и двамата братя Н. слезли от тяхната кола
и двамата дърпали вратите на колата на П.; след като свидетелят успял да се прибере в
къщи, докъдето го последвали с колата четиримата преследвачи, двамата братя Н. през
оградата заплашвали П. – да излезе, за да му счупят зъбите. П. твърди, че медицинското
удостоверение е от 25.02.2019 г. и е от КСМД-София; датата на последната покупка на
кокаин от страна на свидетеля П. лично от Я. Н. е събота, 03.08.2019 г. (съответства на
календара).
Били са прочетени – на основание чл. 281, ал. 4 от НПК, досъдебните показания на К.
П. и от 02.10.2019 г. (ДП, т. 5, л. 169-170), в които е заявил, че си е купил (отново) кокаин от
Я. Н. – в началото на септември 2019 г., като Н. лично донесъл кокаина на свидетеля;
веднага след тръгването на подсъдимия Н., свидетелят П. бил задържан от полицейски
патрул на 01-во РУ-СДВР и по повод откритото у него току-що закупено топче кокаин
срещу свидетеля било водено наказателно дело, по което бил привлечен като обвиняем (към
момента на този разпит), но не посочил като продавач подсъдимия Я. Н..
В ДП, т. 2, л. 11 е приложено копие на СМУ № V-49 от 25.02.2019 г., удостоверяващо,
че доц. д-р А. А. в КСМД – МУ-София е прегледал на 25.02.2019 г. в 13:40 ч. К. Т. П., който
е съобщил, че на 23.02.2019 г. бил бит от двама познати братя. При прегледа е установено
кръвонасядане във външния край на клепачите на дясното око, дължащо се на удар с или
върху твърд тъп предмет с ограничена контактуваща повърхност, какъвто би могъл да бъде
и ударът с юмрук и би могло да бъде получено по начин и време, както е съобщил
освидетелстваният. То му е причинило болка.
Съдът намира, че са налице са несъответствия и недостатъчна определеност в
показанията на К. П. от различно време относно това кога е купувал многократно кокаин от
Я. Н.: пред съда периодът е посочен по три различни начина, а на ДП не е конкретизиран.
Налице е недостатъчна определеност и несъответствие в показанията на К. П. от различно
време и относно това дали удрянето му от Я. Н. е било в един и същи ден с преследването на
свидетеля с кола от братята Я. и Ж. Н.и: пред съда свидетелят не обвързва по време
удрянето от Я. Н. с преследването от страна на двамата братя, а обвързва само
преследването с деня на медицинското удостоверение (25.02.2019 г.) като станали в един и
13
същи ден; на ДП пред съдия е заявил, че преследването от страна на двамата братя Н. е било
извършено половин час след удрянето от страна на Я. Н., като няма ясно изявление дали
медицинското удостоверение е било издадено в деня на причиняване на нараняването по
лицето; на ДП пред разследващ орган П. е заявил, че Я. Н. го ударил в лицето на 24.02.2019
г., няма обвързване на този ден с деня на преследването с кола от двамата братя Н. и още П.
е заявил, че медицинското удостоверение е от 25.02.2019 г. (съответстващо на датата и в
самия документ). Пред преглеждащия го лекар пък П. е заявил, че е бил ударен на
23.02.2019 г. (съобразно записаното в удостоверението). Налице са противоречия между
показанията на К. П. и друго доказателствено средство относно мястото, на което е бил
ударен в лицето: в областта на лявото око според свидетеля (показания пред съда и на ДП
пред разследващ орган), в областта на дясното око - според медицинското удостоверение.
Посочените противоречия, несъответствия и непълноти биха могли да бъдат преодолени при
съвкупен анализ на показанията на свидетеля П. от всички фази на производството и
съвместното им разглеждане със съдържанието на медицинското удостоверение. Налице е
обаче непреодолима пречка тази доказателствена съвкупност да докаже именно твърденията
в ОА (НОХД, т. 1, л. 7 гръб): „На 01.03.2019 г. двамата обвиняеми Ж. С. Я.в и Я. С. Я.в
отишли с автомобила на обв. Ж. Н. в ж.к. „Христо Ботев“, ул. „513-та“ № 23 в София при св.
К. Т. П., за да го принудят чрез сила и заплашване да им предаде сумата от 100 лева,
противно на волята му. На 01.03.2019 г. в гр. София, ж.к. „Христо Ботев“, ул. „513-та“ № 23
обв. Я. С. Н. и обв. Ж. Н. нанесли на св. П. удари по главата и тялото и отправили заплаха
към него, че ще му бъдат счупени зъбите. Св. П. се изплашил и платил сумата от 100 лева
като ги дал на обв. Я. Н..“. Свидетелят П. устойчиво и изрично заявява, че е бил удрян в
лицето само от Я. Н.; категорично и ясно е заявил (на ДП пред съдия), че е върнал
дължимите на Я. Н. пари в края на февруари 2019 г., и то - при отстояние във времето между
това връщане и заплахите от Я. Н., удрянето му от Я. Н. и преследването му от двамата
братя Я. и Ж. Н.и с автомобил (придружено със заплаха за чупене на зъби). Никъде в
показанията на свидетеля П. не се сочи датата 01.03.2019 г. като време на упражнена спрямо
него користна принуда, а най-късно посоченото от свидетеля П. време (края на февруари
2019 г.) е времето на принудително извършеното от него действие (връщането на пари на Я.
Н.). Предвид изложеното се обуславя извод, че са налице фактически данни в показанията на
К. П., можещи да се обсъждат за несъмнено доказване на определена престъпна деятелност
от Я. Н. и съвместно от Я. Н. и Ж. Н.. Това обаче не може да доведе до осъдителна присъда в
конкретния случай, включително поради неумело събиране на значими данни в разпити
(което е трябвало да стане и своевременно, преди спомените да станат непълни и
несигурни), но най-вече - поради неумело инкриминиране в ОА спрямо обективните податки
от доказателствените средства за време и авторство на престъпна деятелност и поради
неразличаване в ОА на време на прилагане на користна принуда по чл. 214 от НК (период от
време, брой деяния през него, конкретна форма на принуда при всяко от тях) от времето на
настъпване на престъпния целян с нея резултат. Поради това съдът намира, че държавното
обвинение изначално (още чрез ОА) се е самолишило от възможността в случая с К. П. да се
докаже престъплението по чл. 214 от НК спрямо него, което е вменено на подсъдимите Ж.
Н. и Я. Н. – по начина, по който е вменено с ОА. Същевременно, поради данните от
свидетеля К. П. за противозаконни действия спрямо него само от двама от четиримата
подсъдими по делото, този случай не би могъл да обслужи обвинителната теза и за
съдружие между (поне трима) от конкретните четирима подсъдими в ОПГ с
инкриминираните цели (в случая – користна и престъпление по чл. 214 от НК). Данните пък
от свидетеля П. за многократно разпространение на наркотици от страна на Я. Н. не са били
последвани от обвинение за такава престъпна деятелност от този подсъдим.

Свидетелят К. Б. беше разпитан за пръв път пред съд в хода на настоящото въззивно
производство (ВНОХД, л. 113 гръб-115). Във връзка с този свидетел по делото държавното
обвинение е инкриминирало два случая – единият за користна принуда по чл. 214 от НК като
извършена от двамата братя Ж. Н. и Я. Н., а другият – за изнудване по чл. 213а от НК като
извършено от четиримата подсъдими по делото.
14
Малкото значима за предмета на делото конкретика, която свидетелят Б. заяви в
съдебно заседание, беше за сбиване може би през 2010-2011 г. между него и братята Ж. и Я.
Н.и, при което на свидетеля била счупена челюстта; Б. обаче не помни какъв е бил поводът
за това сбиване. Също така свидетелят заяви, че в близко до сбиването време имал да връща
паричен заем – но не на подсъдимия Я. Н., а на кума или на Я. Н., или на Ж. Н.; във връзка с
това Я. Н. казал на свидетеля, че си иска парите и свидетелят и Я. Н. се разбрали помежду
си.
Свидетелят Б. заяви, че не разграничава по лице двамата братя Я. Н. и Ж. Н. – много
си приличали и свидетелят ги бърка. Заяви в началото на разпита си, че не познава по лице в
залата подсъдимия С. С., но в края на разпита си го посочи, заявявайки обаче, че не знае на
кого е син С. – на Ж. Н. или на Я. Н.; заяви още, че разпознатият през 2019 г. от него на ДП
по снимка С. С. не прилича на подсъдимия в залата. Свидетелят Б. заяви, че не познава по
лице в залата подсъдимия Д. Г., за когото се ориентира кой е по баща му, присъстващ в
залата, с когото Б. се познава.
Бяха прочетени на основание чл. 281, ал. 4 от НПК досъдебните показания на К. Б. от
13.08.2019 г. (ДП, т. 5, л. 66-71). Тогава свидетелят е заявил, че през 2011 г. взел (за втори
път) лихвоносен паричен заем от 400 лв. – уговорен с подсъдимия Ж. Н. и фактически
предаден от подсъдимия Я. Н.. Поради неиздължаване на Б. в срок (вследствие на
непрекъснато увеличаване на лихвата заради поредно закъснение и заради това и
непрекъснато увеличаване на търсената сума), след това братята Я. и Ж. Н.и заплашвали
неколкократно Б. по телефона – че като го видят, ще му счупят крак или ръка. Свидетелят Б.
се крил в продължение на четири години от братята Н., включително като се преместил в
друг квартал. През пролетта на 2015 г. обаче двамата братя Н. видели свидетеля Б. на
площада в кв. „Христо Ботев“ и му казали да се качи в колата им. После докато Ж. Н.
шофирал, Я. Н. удрял Б. с метална разтегаема палка по ръцете и краката; след като колата
спряла, Б. бил накаран да слезе от колата и извън нея двамата братя Н. го удряли по главата
и цялото тяло, а когато Б. се опитал да избяга, Ж. Н. хвърлил по него тротоарна плочка, от
който удар Б. паднал на земята и двамата братя продължили да го бият. След като
приключили побоя, братята Н. казали на Б., че ще го търсят до една седмица да върне
главницата и лихвите. От този побой свидетелят имал счупване на челюстта.
След този случай Б. заминал за Германия – в началото на 2016 г., събрал известна
сума от работа там и се върнал в началото на декември 2016 г. в България; тогава сам
потърсил Ж. Н. и му дал 600 евро за връщане на част от претендираната от братята Н. сума
във връзка със заема, взет през есента на 2011 г.
След това свидетелят Б. продължил да се крие от братята Н., тъй като те
претендирали още пари. През юни 2019 г. обаче свидетелят Б. бил открит в тогава
обитаваното от него с В. Б. жилище в София, кв. „Христо Ботев“ на ул. „503-та“. Тогава с
такси марка Шкода дошли според свидетеля: „Я. със сина си С., Ш. и още едно момче, което
не познавам.“. Четиримата заплашвали свидетеля Б. през оградата на къщата му – да
внимава, защото знае какво ще се случи със семейството му и с него. Свидетелят се обадил
на тел. 112 и четиримата мъже си тръгнали.
Никъде в тези досъдебни показания свидетелят Б. не сочи подсъдимия Д. Г.; измежду
проведените с този свидетел разпознавания по снимки няма разпознаване - своевременно,
през 2019 г. - на Д. Г..
След прочитането на тези показания свидетелят Б. заяви, че нищо от тях не е вярно,
освен че е имал счупена челюст преди време.
Бяха прочетени на основание чл. 281, ал. 1 от НПК и досъдебните показания пред
съдия на К. Б. от 13.08.2019 г. (ДП, т. 5, л. 115-117), в които той е изложил същите събития
като в досъдебния си разпит пред разследващ орган, проведен същия ден сутринта. Пред
съдия допълнително спрямо предходния разпит на ДП от същия ден свидетелят Б. е заявил,
че по време на целия побой от братята Н. през 2015 г. (с юмруци, ритници, метална палка и
паве) те го питали кога ще им издължи парите. Относно четиримата мъже, които го
15
заплашвали през юни 2019 г. през оградата на двора му свидетелят Б. е заявил, че това са
били „Я., синът му, Ш. и още едно момче, което аз го знам от малък.“. Разпознавания след
ДП-разпита пред разследващ орган и преди ДП-разпита пред съдия свидетелят Б. е направил
по снимки на подсъдимите Ж. Н., Я. Н., С. С. и на свидетеля А. Р. (ДП, т. 5, л. 72-87). Повече
данни относно четвъртия човек не са налични в разпита на свидетеля Б. пред съдия – когато
е било възможно своевременното им събиране; тези данни са в противоречие с твърдението
в ДП-разпита пред разследващ орган само няколко часа преди това – че Б. не познава
четвъртия човек; разпознаване на Д. Г. от страна на свидетеля Б. не е било провеждано.
След прочитането на досъдебните му показания пред съдия, свидетелят Б. заяви пред
въззивния състав, че не си спомня да е говорил такива неща.
Данни за рентгеново изследване на свидетеля Б. във връзка с твърденията му за
счупена през 2015 г. челюст има – но чрез образна графия чак на 09.08.2019 г. (ДП, т. 1, л. 18
– разчитане, и снимка).
Изследването на характеристиките на показанията на свидетеля Б. от всички фази на
производството и съпоставката им със съдържанието на ОА обуславя следните изводи:
Във връзка с предаването конкретно на 600 евро (със съответствие в ОА - 1 170 лв.)
през месец декември 2016 г. свидетелят Б. не сочи да е била упражнена спрямо него принуда
именно през декември 2016 г., представляваща изричане на думи „че ще му бъде нанесен
побой“, както и „нанасяне на удари по главата и тялото му“ – каквато деятелност е
инкриминирана и в обстоятелствената част на ОА, и в заключителната му част. Обратното,
свидетелят Б. заявява, че за предаването конкретно на тези 600 евро сам потърсил Я. Н., за да
му ги даде. А в ОА, който възпроизвежда показанията на К. Б. от ДП пред съдия, няма
твърдение в обстоятелствената част за упражнена принуда спрямо Б. конкретно през
декември 2016 г. и то – конкретно във връзка с предаването на инкриминираните 600 евро
(1 170 лв.). Очевидно при този свидетел съобразно показанията му от ДП мотивацията му за
даването на 600 евро чрез принудителни действия от страна на някого от подсъдимите е
продължителен предходен (на предаването на 600-те евро) процес – от есента на 2011 г. до
заминаването на свидетеля в Германия след побоя през лятото на 2015 г. Продължителността
и конкретното разположение във времето на този процес са пренебрегнати от прокуратурата
при формулирането на заключителната част на ОА за това конкретно деяние и
прокуратурата е инкриминирала в ОА несполучливо спрямо наличните фактически данни в
показанията на свидетеля Б. на ДП: телефонните заплахи от двамата братя според
показанията са били през 2011 г., побоят - през лятото на 2015 г., а конкретно относно
срещата през месец декември 2016 г. К. Б. твърди, че сам се обадил на Ж. Н. и му предал 600
евро. Никъде няма твърдение на свидетеля, че през инкриминирания в ОА месец декември
2016 г. и конкретно преди и/или по време на предаване на парите спрямо него е била
упражнена някаква принуда от някого от подсъдимите Я. и Ж. Н.и, а именно месец декември
2016 г. е посочен от прокуратурата като времето, когато Ж. Н. и Я. Н. са казали на К. Б., че
ще му бъде нанесен побой и когато са му нанесли удари по главата и тялото. Това
предопределя изначално (още с ОА) невъзможността за осъдителна присъда за вмененото на
подсъдимите Ж. Н. и Я. Н. престъпление по чл. 214 от НК спрямо К. Б..
Отново несполучливо инкриминиране в ОА се установява и относно вмененото на
всичките четирима подсъдими по делото изнудване по чл. 213а от НК спрямо свидетеля Б.
през юни 2019 г., като акцентът тук е при авторството на подсъдимите. Относно подсъдимия
Д. Г. свидетелят Б. никъде не дава персонализиращи го изявления – в разпита на ДП пред
разследващ орган четвъртият изнудвач е посочен като непознат на свидетеля, а в разпита на
ДП пред съдия е посочен крайно неиндивидуализиращо; няма проведено своевременно
разпознаване. Поради това обвинението за това престъпление срещу подсъдимия Д. Г. е
изначално доказателствено необезпечено и остава съвсем недоказано и към настоящия
момент. Устойчивото посочване на ДП от страна на свидетеля Б. на свидетеля А. Р.-Ш. като
един от участващите в групата от четирима изнудвачи (включително – чрез разпознаване,
обвързано с разпита пред разследващ орган), ограничава кръга на възможните да са
участвали в това престъпление конкретни четирима подсъдими вече само до двама – което
16
категорично изключва възможността обвинението конкретно за това престъпление да
послужи за обосноваване на връзка между поне трима от подсъдимите в ОПГ. При останала
окончателна възможност двама от участниците в това престъпление да са някои от тримата
подсъдими – Ж. Н., Я. Н. и С. С., се явява непреодолима пречка за именно несъмненото
определяне на авторството. Свидетелят Б. устойчиво на ДП сочи подсъдимия Я. Н. като
един от извършителите, но – при изрично обвързване с лице, което свидетелят сочи като
„син“; според свидетеля Б., този син е син на Я. Н. (заявено двукратно), а на ДП пред
разследващ орган синът е и поименно посочен – като С.. Подсъдимият С. С. обаче е син на
подсъдимия Ж. Н. – който пък не е посочен въобще от свидетеля Б. като участник в това
престъпление, в нито едни показания; същевременно в съдебно заседание свидетелят Б.
заяви, че почти не различава един от друг двамата братя Ж. Н. и Я. Н.. Възможностите за
персонифициране на изнудвачите на свидетеля Б. не са оползотворени пълноценно на ДП, а
към настоящия момент както поради почти пълната неинформативност на показанията на
свидетеля пред съда, така и поради изминалото време от възпроизвежданите събития досега,
такова адресиране на обвинението до конкретен подсъдим от двамата братя Н. и С. С. не
може да стане по изискуемия несъмнен начин. Поради това въззивният съд намери, че
въпреки принципната възможност за изследване на показанията на свидетеля Б. от различно
време с цел отстраняване на вътрешни противоречия и несъответствия и съпоставката им с
данни от рентгенографско изследване, няма обективна възможност към настоящия момент
да се установи по несъмнен начин от тримата подсъдими Ж. Н., Я. Н. и С. С. кои точно
двама са действали в група от четирима души при изнудване на К. Б. през юни 2019 г. Тази
невъзможност да се установи несъмнено авторството на това престъпление рефлектира в
насока за недоказаност на обвинението както срещу всеки от четиримата подсъдими за
конкретно изнудване, така и срещу всеки от четиримата подсъдими за участие в ОПГ с
проявна форма – и това престъпление.

На 09.10.2023 г. в съдебно заседание е разпитана жената, с която К. Б. живее заедно на
фактически начала – Д. К. (НОХД, т. 2, л. 706-707). Тя е заявила във връзка с
инкриминираните в ОА факти, че е чувала от К. Б. - без да е възприела лично нито едно от
тях, следните фактически обстоятелства: К. Б. взел паричен заем от Я. Н.; във връзка с
връщането му Б. бил „тормозен“ – неуточнено от кого спрямо всичките четирима
подсъдими, за които К. е говорила общо в множествено число непосредствено преди това, а
после уточнява, че не познава от тях Д. Г.; веднъж Б. се върнал вкъщи с разбито чене - за
който случай й казал, че се сбили на площада с Я. Н. (без да посочва други хора). Прочетени
са – по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, ДП-показанията й от 13.08.2019 г. (ДП, т. 5, л. 88-90), в
които е заявила, че през януари 2019 г. живеела с К. Б. (на семейни начала) и петте им деца в
жилище в адрес ***; в това жилище дошли подсъдимите Я. Н. и Ж. Н., като й казали да
предаде на К. Б., че ако не им върне дължимите пари, ще му счупят ръцете и краката. След
прочитането на тези показания е заявила на въпроси на съда, че не е съгласна с прочетеното
и не са идвали при нея Я. и Ж., у дома, само му било разбито ченето на К..
Освен липсата на твърдения за преки възприятия в показанията пред съда има и
липса на самостоятелна доказателствена сила съобразно забраната на чл. 281, ал. 8 от НПК
на прочетените досъдебни показания за опосредено (чрез К.) заплашване на К. Б. от
подсъдимите Я. Н. и Ж. Н.; отделно от това, досъдебните показания се отнасят за
неинкриминирано време – януари 2019 г., тъй като прокуратурата инкриминира в ОА като
време на извършени спрямо Б. принудителни действия - декември 2016 г., и като време на
извършени спрямо Б. изнудващи действия - юни 2019 г. Поради това практически
показанията на Д. К. не могат да подкрепят показанията на К. Б. (от ДП) конкретно във
връзка с предмета на делото, както е очертан в ОА.
По делото е била разпитана пак във връзка с К. Б. и свидетелката В. Б., живяла заедно
с К. Б. преди Д. К.. Отношенията на Б. с К. Б. били по-скоро приятелски, не живели
непрекъснато заедно за продължителен период, но се виждали често и той идвал в дома й
няколко пъти седмично в периода от януари 2018 г. до януари 2019 г. В показанията на
17
30.01.2024 г. пред съда (НОХД, т. 2, л. 803-804) Б. е заявила, че няма лични възприятия, а
само е чувала от К. Б. и следващата му фактическа съжителка Д. К. да й се оплакват, че
спрямо него имало заплахи – отправени преди повече от четири години; заплахите били
относно материални средства; не знае съдържанието на заплахите. На въпроси на защитник
свидетелката Б. е отговорила, че е казала, че К. постоянно й се оплаквал, че го притесняват
подсъдимите, но не е била свидетел – той й споделил, че има финансови въпроси между тях.
Освен че не са резултат на преки възприятия на свидетелката Б., показанията й пред съда – в
частта им относно общото им адресиране към подсъдимите, страдат от липса на конкретика
за време, естество на притесненията и персонификация относно определени подсъдими.
Били са прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК досъдебните показания на В. Б. от
09.08.2019 г. (ДП, т. 5, л 54-57). Тогава е заявила, че около 10-11.12.2018 г. в заведението,
където били с К. Б., дошъл подсъдимият Ж. Н., с когото Б. я запознал; после Б. отишъл на
масата на Н. и след това й казал да стават и да си тръгват, защото се притеснява за нея -
споделил й, че Ж. му казал, че ще убие не само него, но и хората с него, без да й казва защо.
Края на януари-началото на февруари 2019 г. Б. и Б. били на Герена, където срещнали Ж. Н.,
който бил с брат си Я. Н.; двамата братя започнали да крещят по К. Б. – че ще го убият и че
имат сметки за уреждане; тя стояла по-настрани; след известно време К. Б. дошъл при нея и
й казал, че Я. и Ж. го заплашват, че ще го причакат някъде и ще го пребият за някакви пари.
След тази среща с Б. тя се притеснила за собствените си деца и казала на К. Б. повече да не
идва в жилището й и вече не живеят заедно. Мисли, че на 11.05.2019 г. била с Б. в кв.
„Левски“ и на улицата ги срещнали братята Я. и Ж. Н.и с колата им, които почнали да
крещят по К. Б.; той й казал да продължава напред и останал да говори с тях – тя не чула
какво; после я настигнал и тя не е чула за какво говорят и не свидетелства той да й е
споделил.
След прочитането им свидетелката В. Б. заявява, че е присъствала на такива срещи (с
Я. и Ж.) с крясъци за пари, но К. имал конфликти и с други хора, които в момента не помни
и не може да посочи; освен крясъците е виждала и „физическа саморазправа“, което
пояснява, че е посягане – но не е уточнила от кого от двамата братя Н.. Не може да уточни
съдържанието на крясъците, какви думи. К. й се оплаквал ежедневно за отправени към него
и семейството му заплахи от Я. и Ж., но също и от други хора; заплахите били в смисъл, че
някой на някого дал пари и после си ги търсят по физическа саморазправа.
Досъдебните показания на В. Б. се отнасят само до двамата братя Н. – поради което
няма как да подпомогнат обвинителната теза относно наличието на ОПГ. Ориентирани във
времето предвид инкриминиране на две престъпления срещу К. Б., тези показания биха
могли да бъдат свързани само с обвинението за изнудване през месец юни 2019 г., тъй като
се отнасят за възприятия на свидетелката след декември 2016 г. - за 10-11.12.2018 г., края на
януари –началото на февруари 2019 г. и 11.05.2019 г. Такива дати и периоди обаче не са
инкриминирани в ОА във връзка с К. Б. и изнудване през месец юни 2019 г. – ОА е
обосноваван и в обстоятелствената, и в заключителната му част само с показанията на К. Б.
и няма данни при изготвянето му да са отчетени показанията на В. Б.. Поради
непълноценното използване на податките от доказателствените средства, налични към
изготвяне на ОА, принципно възможното обвързано изследване на показанията пред съда и
на ДП на В. Б. не може да има реално практическо измерение в насока за несъмнена
доказаност на обвинението във вида, в който е формулирано.
Изложеното дотук обуславя следните изводи:
Доказателствената съвкупност към момента е изчерпателно оформена, тъй като няма
възможност за приобщаване на несъбрани досега доказателствени източници. Наличните
доказателствени средства, предимно – гласни (показания на свидетели), преценявани спрямо
обвинението срещу всеки от четиримата подсъдими за участие в ОПГ с конкретни
престъпни цели и спрямо обвиненията срещу различните подсъдими за отделни
престъпления в различно съучастие помежду им, страдат от липса на доказателствена сила.
В повечето случаи свидетелите нямат преки възприятия, т.е. не са чули и/или видели лично
твърдени значими фактически обстоятелства - защото препредават нещо чуто от някой друг,
18
в повечето случаи – и неопределимо от кого точно. В случаите, когато препредават
съдържание на друго доказателствено средство, не свидетелските показания, а съответното
ВДС за СРС е прекият доказателствен източник, но без самостоятелна доказателствена сила
съобразно чл. 177, ал. 1 от НПК; при горепосочените характеристики на съответните
свидетелски показания, не е възможно да се конкретизират по еднозначен и несъмнен начин
данните от СРС за естество на уговорки и разговори. За най-информативната спрямо
обвиненията част от показанията на свидетелите – в разпит на ДП пред разследващ орган,
предвид условията на приобщаването им – по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, важи забраната
на чл. 281, ал. 8 от НПК да са достатъчни сами по себе си за несъмнено доказване на
обвинението в съответната му част. Поради ограничената им персонификация спрямо
подсъдимите, тъй като се отнасят или само до двама, или дори само до един от подсъдимите,
няма свидетелски показания със съдържание, можещо да обвърже поне трима от четиримата
подсъдими в група с характеристики по чл. 93, т. 20 от НК, при това – с инкриминираните
цели (користна и извършване на престъпления по чл. 213а, чл. 214 и чл. 354а от НК).
Инкриминирането в ОА – и обстоятелствена, и заключителна част, е непълноценно,
несполучливо и несъответно на фактическите податки за време, действия и лица в
доказателствените средства, събрани до изготвянето му. Съобразно това, въззивният съд
прие за недоказано обвинението срещу всеки от четиримата подсъдими за ръководство или
участие в ОПГ, както и прие за недоказано всяко от обвиненията срещу съответния
подсъдим за участието му в инкриминираните престъпления по чл. 213а от НК (с
пострадали К. Б. и К. П.) и по чл. 214 от НК (с пострадал К. Б.).

Въззивният съд намери за доказано измежду всички предявени обвинения само това
за престъпление по чл. 354а от НК срещу подсъдимия С. С..
По делото е приложен протокол за претърсване и изземване на 02.09.2019 г. от 06:30
ч. до 08 ч. на едноетажна къща в адрес ***, обитавана от С. С. (с адрес по лична карта в
адрес ***), който е присъствал на претърсването. В спалнята на най-горния рафт на секция е
намерен найлонов плик, в него – друг найлонов плик, обвит с хартиено тиксо, в който плик е
намерено бяло вещество. Ръкописното обяснение на С. С. в протокола е, че е намерил
наркотика. Разрешението за претърсването на точно този адрес (***) във връзка точно със С.
С. е предварително, с определение на съд от 30.08.2019 г. (ДП, т. 3, л. 21).
Иззетото при претърсването бяло вещество е изследвано експертно (Протокол №
20/НАР-455 от 11.05.2020 г. на д-р (химик) Л. И. – ЦЕКИ – НИК-МВР; ДП, т. 8, л. 17-18 вр.
НОХД, т. 2, л. 604). Така е определено теглото му - 11,19 грама; след газова хроматография,
газова хроматография-масспектрометрия и капкови реакции, е определен и видът му –
кокаин, 89 % тегловни от целия обект.
СИЕ от май 2020 г. на вещото лице Р. Ш. (ДП, т. 8, л. 39-40 вр. НОХД, т. 2, л. 518)
оценява 11,19 грама с 89 % съдържание на кокаин на 3 133.20 лв. към датата на деянието
(претърсването е на 02.09.2019 г.).
Както мястото на откриване на кокаина (обитавано от подсъдимия С. С. жилище),
така и свидетелски показания обосновават несъмнен извод за държането му именно от С. С..
Количеството на кокаина и високият процент на съдържанието му в общото тегло съвкупно
със свидетелски показания установяват според въззивния състав несъмнено и това, че е било
предназначено за разпространение. А. Р. твърди пред съда(НОХД), че е виждал
неколкократно подсъдимия С. С. да продава кокаин на техни съкварталци в кв. „Христо
Ботев“; К. П. твърди (НОХД), че през август 2019 г. след като уговорил по телефона
двукратно в рамките на един и същи ден с Я. Н. покупката на кокаин, го получил двукратно
същия този ден именно от подсъдимия С. С., когото П. видял да влиза и излиза в къщата на
Я. Н. непосредствено преди физическото предаване на кокаина на П.. Данните за
неколкократна продажба на кокаин именно от С. С. в предхождащ претърсването на дома му
период, разглеждани съвкупно с количеството и процентното съдържание на иззетия при
претърсването кокаин обуславят извод, че държането към деня на претърсването (02.09.2019
г.) на инкриминираните 11.19 грама кокаин от страна на подсъдимия С. С. в дома му е било
19
именно с цел разпространението им. Тези несъмнено установени факти обуславят извод за
доказаност на извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК от страна на С. С.,
който към извършване на това престъпление е бил непълнолетен (16-годишен). Поради
недоказване по гореизложените съображения на участието на С. С. в ОПГ, създадена с цел
включително – разпространението на наркотици, не беше доказано и престъплението по чл.
354а от НК да е било извършено от С. в изпълнение на решението на ОПГ, т.е. не се
установиха по несъмнен начин фактически данни за квалифициране на престъплението по
ал. 2-ра, т. 1 на чл. 354а от НК. Поради това за тази квалификация на престъплението по чл.
354а от НК подсъдимият С. беше оневинен и оправдан.
Това обуслови определяне на наказанието на подсъдимия С. в граници, различни от
тези, при които е било определяно от първоинстанционния съд.
За престъпление по чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от три месеца до три години; предвид изчерпателното изброяване в чл.
62 от НК, на непълнолетния към извършване на престъплението С. С. не може да бъде
наложена глоба, каквато се предвижда в чл. 354а, ал. 1 от НК за съвместно налагане с
лишаването от свобода.
И към извършване на престъплението, и сега подсъдимият С. С. не е осъждан. От
извършване на 8престъплението досега е изминал период от почти пет години, който срок е
значителен при съпоставката му с фактическата и правна сложност на това конкретно
престъпление. Тези обстоятелства смекчават отговорността на подсъдимия. Тя от друга
страна се отегчава от събраните по делото данни за многократна и осъществявана през
относително продължителен период продажба на наркотици от страна на подсъдимия С..
Съпоставката на относителната тежест на двете групи противовесни обстоятелства –
определяна предвид естеството им, обуславя извод за превес на тежестта на смекчаващите
до степен, при която съответното на конкретното деяние и на конкретния деец наказание е
под средата на законовия диапазон (която е една година и шест месеца), но по-близо до тази
среда, отколкото до минимума от три месеца (съобразно чл. 39, ал. 1 от НК). Съобразно това
въззивният съд намери, че справедливото наказание в случая е една година лишаване от
свобода. Предвид неосъждането досега на С. и предвид липсата на данни за негови
противозаконни прояви от 02.09.2019 г. досега, въззивният съд намери, че следва да използва
възможността по чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане под условие на изпълнението на лишаването
от свобода, тъй като към настоящия момент данните за подсъдимия са в насока, че за
поправянето му не е наложително да изтърпява лишаването от свобода. Предвид
непълнолетието на С. при извършване на престъплението, съобразно чл. 69, ал. 1 от НК
продължителността на изпитателния срок беше определена в границите от една до три
години на три години, т.е. максималната; съдът прецени, че това се налага предвид данните
за многократно разпространение на наркотици от страна на подсъдимия С., на което
съответства необходимостта от изпитване за максимално предвиденото в закона време на
устойчивостта на нагласата му за законосъобразен начин на живот.
Предвид изхода на делото по въпросите за вината, на подсъдимия С. съобразно чл.
189, ал. 3 от НПК бяха възложени за заплащане само разноските, направени по обвинението,
по което е признат за виновен, т.е. тези за ФХЕ и СИЕ (ДП: т. 8, л. 15 и т. 1, л. 158).
Останалите разноски по делото, като относими към обвиненията за ОПГ и престъпления по
чл. 213а и чл. 214 от НК, по които обвинения всички подсъдими са оневинени и оправдани,
съобразно чл. 190, ал. 1 от НПК беше постановено да останат за сметка на държавата.
Предвид липсата на протест срещу оправдаването на подсъдимия Ж. Н. по
обвинението за престъпление по чл. 252 от НК и срещу оправдаването на всеки от
подсъдимите за цел на ОПГ извършване и на престъпления по чл. 252 от НК, в тези й
съответни части присъдата следваше да бъде потвърдена.
Предвид изложеното въззивният съд постанови присъдата си, с която
първоинстанционната присъда беше изменена - чрез потвърждаване в оправдателните й
части, чрез отмяна на почти всичките й осъдителни части, чрез потвърждаване на
осъдителната й част само спрямо подсъдимия С. С. само за престъплението по чл. 354а от
20
НК (но при оневиняване и оправдаване за квалификацията по ал. 2-ра на този текст и
определяне на по-леко наказание с прилагане на чл. 66 вр. чл. 69 от НК) и чрез изменение в
частта относно разноските.

21
Съобщи за изтекли лични данни