Определение по дело №1062/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК и чл.537 ал.2 от ГПК от А. М. Б., с адрес: Б., ул.”Д. Хр.Т.” №*. В. “В”, . З, А. 5, със съдебен адрес: Б., ул. “Т. А.” №*, .1, О. 1. - адвокат Р.И. и Т. К. М., от гр.С. ж.к."Г.Д." бл.* В. .1 А.1, заместила починалата в хода на производството М. М. Б., против М. А. Б., М. С. Б., А. С. Б., тримата с адрес за призовава: Б., ул. “В. Л.” № 3, В. “А”, . 2, А. и третия с настоящ адрес: гр. С., 16-ти Р., ЖК “С. г.”, бл. *, В. Б, А. 220, и М. И. Ф., с адрес: гр. П., Р. 06, ЖК “Т.” № *, В. А, . 7, А. 21.

В исковата молба се твърди, че първите трима ответници са съпруга и деца на починалия през 1986 г. брат на ищците - С. М. Б., както и че ищците и ответниците М. и А. Б.и са съсобственици, както следва: ищците – с по 1/3 /една трета/ ид. част, а М. и А. Б.и - по право на заместване - общо двамата на 1/3 ид.част, на основание наследствено правоприемство, от родителите на ищците, съответно баба и дядо на ответниците - М. М. Б. и К. С.а Б., на следни недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с предназначение жилище, апартамент, с идентификатор № 04279.616.1.1.22 /нула четири хиляди, двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и шестнадесет, точка, едно, точка, едно, точка, двадесет и две/, който представлява самостоятелен обект № 22 /двадесет и две/ в сграда № 1 /едно/, в поземлен имот № 1 /едно/, ЕКАТТЕ № 04279 /нула, четири хиляди, двеста седемдесет и девет/ в кадастрален Р. 616 /шестстотин и шестнадесет/ по кадастралната карта на Б., одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, вписан с административен адрес: ул. “В. Л.” № 3 /три/, вход „А", етаж 3 /три/, апартамент № 4 /четири/, с площ от 93.49 кв.м. /деветдесет и три цяло, четиридесет и девет стотни квадратни метра/, съгласно Схема № 4987/10.04.2009 г., издадена от АК - Б., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: обект с идентификатор № 04279.616.1.1.23, под обекта: обект с идентификатор №04279.616.1.1.14, над обекта: обект с идентификатор №04279.616.1.1.30, ведно с прилежащи части МАЗЕ №12 /дванадесет/, таванско помещение № 6 /шест/ и 7.01% /седем цяло и една стотна процента/ идеални части от общите части на сградата, който имот по документ за собственост - Нотариален акт за собственост на апартамент по чл.55 от ЗПИНМ № 6, том III, дело № 411/1974 г. по описа на Благоевградския районен съд, представлява: АПАРТАМЕНТ № 4, вход „А", блок „М.", кв.1., етаж III, на ул. “В.К.”, с обща застроена площ от 93.49 кв.м., състоящ се кухня, хол, две стаи, клозет-баня и разпределителни антрета, при съседи на апартамента: на СИ: ул. “Б.Д.”, на ЮИ - двор и апартамент на С.а Николова Сингилиева, на ЮЗ - стьлбище и апартамент на С.а Николова Сингилиева, на СЗ - бул. “В. К.”, ведно с прилежащото МАЗЕ № 12, граничещо: на СИ-мазе на Е. Й. Д., на ЮИ - двор, на ЮЗ - проход, на СЗ - коридор и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 6 /шест/, граничещо: на СИ - таван на И.И.А., на ЮИ - двор, на ЮЗ – таван на М.Н.Г., на СЗ - стълбище, заедно със 7.01% /седем нула един процента/ идеални части от общите части на сградата, която е построена върху държавна земя, съставляваща парцел пл.№ № 2395, 2396, 2397 и 2398, кв.1., ул. “В. К.” по плана на Б..

Сочи се в исковата молба, че към настоящия момент жилището се ползва от първите трима ответници, като до смъртта си наследодателите М. М. Б., починал през 1992 г. и К. С. Б., починала през 2001 г., не са се разпореждали с имота си в полза на ответниците, нито пък са правили волеизявления той да остане собственост само на ответниците след смъртта им. Ищците провеждали многократно разговори с племенниците си - вторият и третият ответник, като им предлагали да разделят наследствените имоти с уговорката, че ищците нямат нищо против процесният апартамент да остане в дял на ответниците, но до доброволна делба така и не се стигнало.

При плащане на данъци ищците случайно установили, че от 2003 г. за целия имот се води втора партида в Данъчна служба - Б., по която целият данък се изплаща от ответниците. Втората партида на имота била открита по декларация на ищците, че притежават същия на самостоятелно правно основание - давностно владение. Ищците извършили справка в Службата по вписвания -Б. и установили, че ответниците са се снабдили на свое име с Констативен нотариален акт за собственост върху процесния жилищен имот на основание давностно владение – Нотариален акт № 150, т.ІІ, рег. № 7413, д. № 332/2003 г. по описа на Нотариус К. Д., което ги мотивирало да предявят настоящите искове – да се признае за установено, че ответниците не са собственици на описания по-горе имот на основание давностно владение и да се отмени издадения констативен нотариален акт за собственост. Данъчната оценка на имота е 53 195.30 /петдесет и три хиляди сто деветдесет и пет лева и тридесет стотинки/ лева.

Поддържат също, че като се изключи добрата воля на техните родители приживе, и съгласието на ищците- след тяхната смърт ответниците да ползуват безвъзмездно семейното им жилище, и че двамата ищци са плащали винаги след смъртта на родителите им данъка за този техен общ с последните двама ответници наследствен фамилен имот, извън моралната страна на казуса, считат, че липсва изискуемото се от закона 10-годишно давностно владение в полза на тримата ответници / считано от смъртта на майка ни К. Б.-08.06.2001год./, което да ги направи собственици на целия имот. Отделно от това твърдят, вторият и третият ответници са индивидуалнисобственици на 1/3 ид.част от гореописания недвижим имот по силата на наследствено правоприемство, а позоваването на тримата ответници на давност, като придобивно основание съгласно констативния им нотариален акт включва ехе lеgе и съпругата на М. Б. към 2003г. като съсобственица по силата на съпружеска имуществена общност.В този смисъл посоченото в цитирания констативен нотариален акт № 150/2003 год. е погрешно придобивно основание и включва като собственици и трети лица / първата и четвърта ответници по настоящия иск/, които НЕ са и НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ собственици по давностно владение на имота, което обосновава правния им интерес за настоящия иск, както и за обезсилване на целия констативен нотариален акт. Отмяната на нотариалния акт за целия недвижим имот, който претендират с настоящата искова претенция, НЕ засяга правата на втория и третия ответници до размер общо на 1/3 ид.част- в качеството им на индивидуални собственици на действителното основание, а именно наследственото правоприемство.

Иска се на основание чл.124, ал.1 от ГПК, да се признае по отношение на четиримата ответници, че не са собственици на основание давностно владениена подробно описания по-горе недвижим имот, а на основание чл. 537, ал.2 от ГПК де се отмениконстативния нотариален акт за собственост на основание давностно владение - Нот.акт № 150, т.И, рег.№ 7413, д.№ 332/2003г. по описа на нотариус с рег.№ 202 К.Д., вписан в Служба по вписвания-Б. с В.рег.№ 2353/30.10.2003г., акт № 110, т.УШ, д.№ 1888/2003 год.. Претендират се сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

В отговора си на исковата молба първите трима ответници-М. А. Б., М. С. Б. и А. С. Б.- оспорват предявения отрицателен установителен иск. Считат същият за недопустим, тъй като за ищците липсва правен интерес от предявяване на същия. Твърдят, че ищците прехвърлят доказателствената тежест върху ответниците, и ако съдът отхвърли предявения отрицателен установителен иск и решението влезе в сила, то поради формираната сила на присъдено нещо ищците не биха могли да предявят положителен установителен иск за установяване на собствените си права на собственост. Твърдят, че за ищците е налице правен интерес от предявяване на ревандикационен иск, тъй като първите трима ответници владеят процесния имот. Поддържат, че съобразно трайно установената практика на ВКС е недопустимо да се предяви установителен(положителен или отрицателен) иск за собственост, ако имотът е във владение на ответниците, тъй като в този случай ищците няма да постигнат целения резултат.

Навеждат се и доводи за неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че първите трима ответници са собственици на процесния апартамент като са придобили правото на собственост върху него на основание оригинерен способ, изтекла в тяхна полза придобивна давност. Ответницата М. А. Б. упражнява фактическа власт - живее в жилището, считано от септември 1976 г. до настоящия момент. Със съпруга й С. М. Б. сключили брак на 12.04.1975 год.. При сключването на гражданския брак родителите на съпруга й-М. и К. Б.и заявили пред тях, нейните родители и близки, че са купили на първородния си син С. жилище като им предоставили ключовете от придобитото от тях жилище в гр.Б., ул."В.К.", етаж 3 и заявили, че им дават жилище, а нейните родители трябва да купят обзавеждането. Жилището не било довършено-липсвали както настилки, така и част от вратите, не било измазано и шпакловано. През периода от май 1975 г. до септември 1976 г. тя и съпруга й С. извършили ремонт на жилището със средства в размер на 7 000 лв., отпуснати на съпруга й като заем от ДСК. В това жилище се родили децата им-втория и третия ответник. Със съгласието на собствениците всички те и съпругът й започнали да своят апартамента. Във вътрешните им отношения - М. и С. Б.и, от една страна, и М. и К. Б.и, от друга страна, нямало спор, че владеят за себе си, а не държат апартамента за родителите на С.. Съпругът й С. починал на 04.01.1986 г. като тя и първата ответница продължили да живеят в жилището заедно с родените от брака й със С. двама синове. Ответникът М. С. Б. живее в жилището от месец септември 1976 г. до настоящия момент.Ответникът А. С. Б. живее в апартамента от раждането си на 22.01.1980 г. до настоящия момент. Поддържат, че са придобили правото на собственост върху процесния апартамент на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. Като начало на отпочване на давностно владение първата ответница сочи септември 1976 г. и край септември 1986 година. Синовете й С. и А. са продължили владението на баща си С. от момента на откриване на неговото наследство на 04.01.1986 г. На 30.10.2003 г. първите трима ответници се снабдили с нот.акт №110, том VIII, дело №1888/2003 г., с който на пр.основание чл.483 ГПК/отм./ удостоверили вече съществуващото си право на собственост върху апартамента. Владението им бе непрекъснато, явно и спокойно и довело до придобиване правото на собственост върху жилището от тях- първите трима ответници. Родителите на съпруга до смъртта на всеки от тях-М. Б. починал на 29.02.1992 г., а К. Б. починала на 08.06.2001 г., като собственици не са се противопоставяли, нито са възразявали на изявената от ответниците и достигнала до тяхното съзнание воля да придобият собствения им апартамент на основание давност. След смъртта на съпруга й С., настъпила на 04.01.1986 г., отношенията между първата ищца и свекър й М. се влошили. Поводът за тяхното влошаване бил нанесен й побой от него, причина, за който бяха негови съмнения, че съм установила връзка с друг мъж. Въпреки тези влошени отношения в нито един момент до смъртта си през 1992 г. М. Б. не е оспорвал правото им на собственост върху процесния апартамент. Напротив, в болницата преди смъртта си същият ми поиска прошка за това, че след смъртта на сина си С. е отказал всякаква финансова помощ, която била необходима за отглеждане на децата. Нито свекърът М. Б., нито свекървата К. Б. са предприемали действия, които да водят до прекъсване на теклата в тяхна полза придобивна давност. Родителите на съпруга й освен С. имат още две деца-ищците А. Б. и М. Б.-Петрова. М. и К. Б.и купили на сина им А. жилище в гр.Б., ж.к."Е.", блок 59, вход "Б, етаж 6, А.№17, а на дъщеря им М. Б. предоставили парична сума. Считат, че са налице както обективните признаци на владението-упражнявана от първите трима ответници фактическа власт(корпус), както и субективните признаци на владението, манифестирано на собствениците(М. и К. Б.и) намерение за своене (анимус), поради което собствениците М. и К. Б.и са изгубили правото на собственост върху описания по-горе апартамент, тъй като ответниците са го придобили на основание оригинерен способ. Твърдят, че първите трима ответници са плащали и дължимите се данъци/ сграда и такса смет/ за периода, през който са упражнявали фактическа власт върху апартамента, извършвали сме подобрения през периода 1976 г.-2009 г., чиято стойност възлиза общо на 34 650 лева. Оспорват твърдението на ищците, че са плащали данък сграда и такса смет за процесния апартамент. Извършваното от тях плащане било за обект на друг административен адрес. Твърдят, че е нсъстоятелна тезата на ищците, че четвъртата ответница М. И. Ф. е собственица ех 1еgе, тъй като е била съпруга на М. Б. към 2003 година, когато са се снабдили с нотариален акт, удостоверяващ вече съществуващото им право на собственост. Горното би било вярно, ако са придобили правото на собственост на основание деривативен способ-сделка.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства. Открито е производство по оспорване съдържанието на удосдтоверение № 23/22.05.2009 год. на Община Б. досежно местоживеенето и регистрацията на М. А. Б., М. С. Б. и А. С. Б..

Анализа на събраните доказателства, сочи на установено от фактическа страна следното :

Първите трима ответници- М. А. Б., М. С. Б. и А. С. Б., са съпруга и деца на починалия през 1986 год. С. М. Б.- брат на ищеца А. М. Б.. Ищцата Т. М. е дъщеря на починалата в хода на процеса М. М. Б., сестра на С. М. Б.. Тяхните родители- М. М. Б., поч. на 29.02.1992 год., и К. С.а Б., поч. на 08.06.2001 год., приживе през 1974 год. придобили чрез покупко-продажба жилище, таванско помещение е мазе-апартамент № 4 В. етаж 3 блок "М." на жилищен комплекс "В.К.", кв.1. по плана на гр.Б./ л.5, нотариален акт № 6 том. ІІІ дело № 411/1974 год./, а понастоящем САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с предназначение жилище, апартамент, с идентификатор № 04279.616.1.1.22 /нула четири хиляди, двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и шестнадесет, точка, едно, точка, едно, точка, двадесет и две/, който представлява самостоятелен обект № 22 /двадесет и две/ в сграда № 1 /едно/, в поземлен имот № 1 /едно/, ЕКАТТЕ № 04279 /нула, четири хиляди, двеста седемдесет и девет/ в кадастрален Р. 616 /шестстотин и шестнадесет/ по кадастралната карта на Б., одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, вписан с административен адрес: ул. “В. Л.” № 3 /три/, вход „А", етаж 3 /три/, апартамент № 4 /четири/, с площ от 93.49 кв.м. /деветдесет и три цяло, четиридесет и девет стотни квадратни метра/, съгласно Схема № 4987/10.04.2009 г., издадена от АК - Б., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: обект с идентификатор № 04279.616.1.1.23, под обекта: обект с идентификатор №04279.616.1.1.14, над обекта: обект с идентификатор №04279.616.1.1.30, ведно с прилежащи части МАЗЕ №12 /дванадесет/, таванско помещение № 6 /шест/ и 7.01% /седем цяло и една стотна процента/ идеални части от общите части на сградата, който имот по документ за собственост - Нотариален акт за собственост на апартамент по чл.55 от ЗПИНМ № 6, том III, дело № 411/1974 г. по описа на Благоевградския районен съд, представлява: АПАРТАМЕНТ № 4, вход „А", блок „М.", кв.1., етаж III, на ул. “В.К.”, с обща застроена площ от 93.49 кв.м., състоящ се кухня, хол, две стаи, клозет-баня и разпределителни антрета, при съседи на апартамента: на СИ: ул. “Б.Д.”, на ЮИ - двор и апартамент на С.а Н. С., на ЮЗ - стьлбище и апартамент на С.а Н. С., на СЗ - бул. “В. К.”, ведно с прилежащото МАЗЕ № 12, граничещо: на СИ-мазе на Е. Й. Д., на ЮИ - двор, на ЮЗ - проход, на СЗ - коридор и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 6 /шест/, граничещо: на СИ - таван на И.И.А., на ЮИ - двор, на ЮЗ – таван на М.Н.Г., на СЗ - стълбище, заедно със 7.01% /седем нула един процента/ идеални части от общите части на сградата, която е построена върху държавна земя, съставляваща парцел пл.№ № 2395, 2396, 2397 и 2398, кв.1., ул. “В. К.” по плана на Б.. Този факт не се оспорва от страните. Към настоящия момент жилището се ползва от първите трима ответници.

По делото не се събраха доказателства до смъртта си, 2001 год., наследодателите на страните да са се разпореждали с процесното жилище. Видно от приложеното удостоверение № 70-00-2459/14.10.2010 год. издадено от Община Б., процесният имот, с партиден № *002, е деклариран от К. С.а Б. на 17.03.1998 год. с декларация по чл.14 от ЗМДТ с В.№ 36157, в която като съсобственици са посочени: К. С.а Б.-5/8 ид.ч.,М. М. Б.-1/8 ид.ч., А. М. Б.-1/8 ид.ч., М. С. Б.-1/16 ид.ч. и А. С. Б.-1/16 ид.части. Тази партида е закрита до 12.2001 година. Същият имот с партиден № *002, е деклариран от М. М. Б. на 10.08.2001 год. с декларация по о чл.14 от ЗМДТ с В.№ 1043. В декларацията като съсобственици са посочени: М. М. Б.-1/3 ид.ч., А. М. Б.-1/3 ид.ч., М. С. Б.-1/6 ид.ч. и А. С. Б.-1/6 ид.части. Към настоящия момент по тази партида плащат данъци М. и А. Б.и, а идеалните части на М. и А. Б.и са закрити до 12.2003 година.

От събраните писмени доказателства по делото, съдържащи се в преписка № 94-00-208/13.12.1993 год. на Община Б./ л.128-л.146/ се установява, че ответницата М. А. със Заповед № 132/27.05.1992 год. на Председателя на ОНС е била настанена с тричленното си семейство № 19 .5 и мазе № 19 в жил.блок № 48 ж.к."О.", което закупила на 31.03.1994 год. с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти.

На 30.10.2003 год. въз основа на обстоятелствена проверка ответниците М. Б., М. Б. и А. Б. се снабдили за процесния апартамент, таванско помещение и мазе, с нотариален акт № 150 том ІІ дело 332/ 2003 год. на нотариус К.Д.. Към момента на издаване на този нотариален акт ответникът М. Ст. Б. се е намирал в законен брак, сключен на 03.05.2003 год. в гр.С., с четвъртия ответник-М. Ф..

По делото са представени удостоверения,от които е видно каква е адресната регистрация на М. С. Б., А. С. Б. и М. А. Б..

В показанията си свидетелите М. Б. и К. Г. сочат, че по различни причини М. и К. Б.и не успяли приживе да разделят двата апартамента и вилата, които притежавали, между децата си. Процесният апартамент останал да се ползва от децата на С., а другия апартамент се ползва от ищеца А. Б.. Приживе М. и К. Б.и живяли при сина си А. Б..

В показанията си свидетелката Т. Я. сочи, че приживе М. и К. Б.и не са живяли в жилището на сина им С./процесният апартамент/. С. се нанесъл да живее в процесното жилище през 1976 год. със семейството си, като със съпругата си, ответницата М. Б., направили ремонт на същото. Свидетелката не знае чия собственост е жилището, но е останала с впечатлението, че същото е на С..

Свидетелката М. В., майка на ответницата М. Б., сочи в показанията си, че приживе М. Б. е предоставил за живеене процесното жилище на сина си С. със семейството му, и последният го е смятал за свое. Бил направен и ремонт на жилището. Жилището в ж.к."О." дъщеря й използвала като кабинет, като по-късно го прехвърлила на брат си Г. В.. Пред свидетелката не е бил провеждан разговор между страните за делба на наследствените им имоти.

Свидетелят Г. Р., първи братовчед на ищеца, сочи в показанията си, че знае процесният апартамент да е собственост на С.. Когато идвал в Б. винаги отсядал в процесния апартамент и страните не са имали спорове досега за това жилище.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Предявеният отрицателен устаноиветелен иск е процесуално допустим- налице са активно и пасивно легитимирани страни и правен интерес от неговото предявяване. В тази насока са и дадените указания от Върховния касационен съд.

По съществото на доводите :

Безспорно се установи по делото, че процесния апартамент е бил собстевност на наследодателите на страните-М. и К. Б.и, които са го придобили по време на брака си по възмезден начин. По делото не се събраха доказателства двамата приживе да са извършвали някакво разпореждане с това жилище. Има представено писмено доказателство-данъчна декларация на К. Б., че след смъртта на съпруга си М. Б. е декларирала пред Данъчна служба Б. собствеността на процесния имот като наследствен на нея и децата й- А., М. и двамата й внуци М. и А./ деца на починалия С. Б./. Има и подадена на 10.08.2001 год. писмена декларация от М. Б. за придобит наследствен имот/процесния/ от нея, брат й А. и племенниците й М. и А., подадена след смъртта на К. Б./ вж. л.86/. До откриването на втора партида за процесния имот по ЕГН на ответницата М. Б. през 2003 год. на база предоставен от нея констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, процесният имот се е водил и данъци за него са внасяни както от ищците, така и от ответниците М. и А. Б.и по партидата на М. М. Б., след неговата смърт-по партидата на К. Б., и селд нейната смърт-по партидата на М. Б., открита от нейна декларнация за придобит наследствен имот от ищците и от втория и третия ответник.

С оглед на така събраните писмени и гласни доказателства се налага извода, че предявения иск е основателен и доказан. Наследодателите ан страните-М. и К. Б.и-след придобиване собствеността върху процесното жилище са предоставили същото за ползване на сина си С. Б., предвид обстоятелството, че същият е бил семеен. В тази насока са всички събрани по делбото гласни доказателства. По делото не събраха доказателства двамата родители приживе да са демонстрирали по някакъв начин, че се отказват от собстевеността. Събраха се доказателства в обратната насока/показанията на свидетелките М. Б. и К. Груева/, че двамата родители са имали намерение приживе да разпределят между децата си собствените имоти, но поради различни причини не ся успяли да сторят това. Двамата родители са живяли в едно от жилищата, ползвано от ищеца, а процесното предоставили за ползване на другия си син. Безспорно е установено, че след смъртта на собствениците на апратамента М. и К. Б.и, ищците са били съгласни с това ответниците да продължат да ползват процесния апартамент. Упражняването на фактическа власт обаче не е достатъчно, за да се приеме, че е налице своене.

При наследствено правоприемство, каквото има в случая, сънаследниците придобиват собствеността в определен обем права. В техните вътрешни правоотношения се счита, че всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални части. Наследникът, който се позовава на придобивна давност трябва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на другия сънаследник. Промяната в намерението и преобръщането на държането във владение (interversio possessionis) не трябва да остане скрита, а трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия, които да бъдат насочени към съответния друг наследник, както и да показват несъмнено, че наследникът, който упражнява фактическата власт отрича неговите права върху имота и го владее само за себе си. В настоящия случай такива действия от страна на ответниците спрямо ищците не са предприемани, с изключение на снабдяването с атакувания нотариален акт по обстоятелствена проверка от 30.10.2003 год.. Но до завеждането на делото-21.04.2009 год.- не е изтекъл необходимия минимален десетгодишен давностен срок, в който ответниците да са придобили по давност собствеността върху процесния имот. Изложените в тази насока доводи от страна на ищците съдът възприема изцяло.

Общите наследодатели на страните- М. и К. Б.и- не са изгубвали правото си на собственост върху процесния имот, тъй като не са се разпореждали с него, не са променяли отношението си спрямо процесния имот, поради което и до 30.10.2003 год. ответниците не са могли да го придобият по давност. И за този период не се доказа поведение на ответниците, изразяващо се в демонстриране, в предприемане на конкретно фактическо действие, отричащи правата на собствениците, не се доказа манефистиране спрямо собствениците на процесния апартамент на субективно отношение за своене на имота. Както бе спомената по-горе М. Б. е починал на 29.02.1992 год.. В административната преписка за покупко-продажбата на жилището в ж.к."Октомври" от ответницата М. Б., се съдържа декларация от 23.12.1993 год.,изходяща от нея, че не притежава други недвижими имоти. Към 19.03.1998 год. К. Б. е подала декларация, в която е посочила като съсобственици на процесния имот себе си, децата си М. и А., и внуците си М. и А.. След нейната смърт, 08.06.2001 год. до снабдяването с нотариален акт от ответниците по обстоятелствена проверка-30.10.2003 год.- са изтекли по-малко от две и половина години.

С оглед на изложеното съдът намира предявения иск за основателен и доказан. Ответниците не са могли да придобият по давност собствеността по отношение на целия процесен недвижим имот, като придобивно основание съобразно констативния им нотариялен акт. В този смисъл предявеният иск следва да бъде уважен.

Съдът счита, че не се доказа оспорването по реда на чл.193 ал.1 от ГПК на съдържанието на удостоверение № 23/22.05.2009 год. на Община Б., досежно местоживеенето и адресната регистрация на М. А. Б., М. С. Б. и А. С. Б./приложено към първоначалната искожва молба на л.44/. От представените от ответниците удостоверения № 46811/19.11.2010 год., № 35693/25.06.2009 год. и № 35695/25.06.2009 год. на ОД на МВР-Б. се установява, че адресната им регистрация посочена в същите съвпада с отразената адресна регистрация в удостоверение № 23/22.05.2009 год. за постоянен и настоящ адрес. Оттук и извода, че съдържанието на удостоверие № 23/22.05.2009 год. съответства на съществуващото фактическо положение. Ето защо следва да се признае, че оспорването не е доказано.

Основателността на предявения иск по чл.124 ал.1 от ГПК налага уважаването и на иска по чл.537 ал.2 от ГПК, като се отмени нотариалния акт № 150 том ІІ рег.№ 7413 дело 332/2003 год. по описа на нотариус с рег.№ 202 К.Д. , вписан в Служба по вписванията с в рег.№ 2353/30.10.2003 год., акт.№ 110 том VІІІ дело 1888/03 година. Отмяната на нотариалния акт се налага и на още едно основание: същият е издаден в нарушение на чл.483 ал.2 и ал.3 от ГПК/отм./, съгласно които нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване собствеността по давност чрез разпит на свидетели, като въз основа на съответния протокол за разпит на свидетели нотариусът се произнася с мотивирано постановление, с което признава собствеността на молителите и издава нотариален акт за собственост върху недвижимия имот. В настоящия случай не е издавано постановление от нотариуса, не е извършван и разпит на свидетели. Ето защо посоченият нотариален акт следва да бъде отменен изцяло.

С оглед изхода на спора, и като взе предвид изрично направеното искане от ищците за присъждане на направените по делото разноски, съобразно приложения списък,съдът намира, че ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят: на А. М. Б. сумата от 1527,00/хиляда петстотин двадесет и седем/лева, която включва 900,00 лева адвокатски хонорар, 572,00 лв. заплатена държавна такса, такса за вписване на искова молба 15,00 лева и такса за допусдкане на обезпечението-40,00 лева; на Т. К. М. сумата от 1150,00/хиляда сто и петдесет/лева, която включва суми платени като адвокатски хонорар от нея и починалата в хода на производството М. Б..

Водим от горното и на основание чл.124 ал.1 от ГПК и чл.537 ал.2 от ГПК съдът,

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. М. Б., с адрес: Б., ул.”Д. Хр.Т.” №*. В. “В”, . З, А. 5, и Т. К. М., от гр.С. ж.к."Г.Д." бл.* В. .1 А.1, че ответниците М. А. Б., М. С. Б., А. С. Б., тримата с адрес за призовава: Б., ул. “В. Л.” № * В. “А” . 2 А. и третия с настоящ адрес: гр. С., 16-ти Р., ЖК “С. г.”, бл. *. Б А. *, и М. И. Ф., с адрес гр. П., Р. 06, ЖК “Т.” № * В. . 7 А. 21, не са собственици на основание давностно владение на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с предназначение жилище, апартамент, с идентификатор № * /*/, който представлява самостоятелен обект № 22 /двадесет и две/ в сграда № 1 /едно/, в поземлен имот № 1 /едно/, ЕКАТТЕ № 04279 /нула, четири хиляди, двеста седемдесет и девет/ в кадастрален Р. 616 /шестстотин и шестнадесет/ по кадастралната карта на Б., одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, вписан с административен адрес: ул. “В. Л.” № * /*/, вход „А", етаж 3 /три/, апартамент № 4 /четири/, с площ от 93.49 кв.м. /деветдесет и три цяло, четиридесет и девет стотни квадратни метра/, съгласно Схема № 4987/10.04.2009 г., издадена от АК - Б., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: обект с идентификатор № 04279.616.1.1.23, под обекта: обект с идентификатор №04279.616.1.1.14, над обекта: обект с идентификатор №04279.616.1.1.30, ведно с прилежащи части МАЗЕ №* /*/, таванско помещение № 6 /шест/ и 7.01% /седем цяло и една стотна процента/ идеални части от общите части на сградата, който имот по документ за собственост - Нотариален акт за собственост на апартамент по чл.55 от ЗПИНМ № 6, том III, дело № 411/1974 г. по описа на Благоевградския районен съд, представлява: АПАРТАМЕНТ № 4, вход „А", блок „М.", кв.*., етаж *, на ул. “В.К.”, с обща застроена площ от 93.49 кв.м., състоящ се кухня, хол, две стаи, клозет-баня и разпределителни антрета, при съседи на апартамента: на СИ: ул. “Б.Д.”, на ЮИ - двор и апартамент на С.а Н. С., на ЮЗ - стьлбище и апартамент на С.а Н. С., на СЗ - бул. “В. К.”, ведно с прилежащото МАЗЕ № 12, граничещо: на СИ-мазе на Е. Й. Д., на ЮИ - двор, на ЮЗ - проход, на СЗ - коридор и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 6 /шест/, граничещо: на СИ - таван на И.И.А., на ЮИ - двор, на ЮЗ – таван на М.Н.Г., на СЗ - стълбище, заедно със 7.01% /седем нула един процента/ идеални части от общите части на сградата, която е построена върху държавна земя, съставляваща парцел пл.№ № 2395, 2396, 2397 и 2398, кв.1., ул. “В. К.” по плана на Б..

ОТМЕНЯ нотариалния акт № 150 том ІІ рег.№ 7413 дело 332/2003 год. по описа на нотариус с рег.№ 202 К.Д. , вписан в Служба по вписванията с в рег.№ 2353/30.10.2003 год., акт.№ 110 том VІІІ дело 1888/03 година.

ПРИЗНАВА оспорването на съдържанието, на удостоверение № 23/22.05.2009 год. на Община Б. за местоживеенето и адресната регистрация на М. А. Б., М. С. Б. и А. С. Б., за недоказано.

ОСЪЖДА М. А. Б., М. С. Б., А. С. Б., тримата с адрес за призовава: Б., ул. “В. Л.” № *, В. “А”, . 2, А. и третия с настоящ адрес: гр. С., 16-ти Р., ЖК “С. г.”, бл. *, В. Б, А. 220, и М. И. Ф., с адрес: гр. П., Р. 06, ЖК “Т.” № *, В. А, . 7, А. 21, да заплатят на А. М. Б., с адрес: Б., ул.”Д. Хр.Т.” №*. В. “В”, . З, А. 5 сумата от 1527,00/хиляда петстотин двадесет и седем/лева разноски по делото, и на Т. К. М., от гр.С. ж.к."Г.Д." бл.* В. .1 А.1, да заплатят сумата от 1150,00/хиляда сто и петдесет/лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр.С..

Председател: