Присъда по дело №276/2021 на Софийски окръжен съд

Мотиви към присъда от 20.09.2021 г., постановена по ВНОХД № 276/2021 г. по описа на
Софийски окръжен съд

С присъда № 27 от 22.11.2018 г., постановена по НОХД № 307/2018 г. по описа на РС
С., състав на този съд е признал подсъдимия И. Г. С. за виновен в това, че на 14.10.2014 г.
по горски път в м. „Д. д.“, подотдел „207ш1“, землището на с. Д., общ. С., без редовно
писмено позволително транспортира с МПС – т.а. „Урал“, регистрационни табели .
незаконно добит от другиго (неизвестен за разследването извършител) дървен материал, а
именно 28 броя трупи от бял и черен бор, с общ размер 11.82 куб. м. на стойност 1465.30 лв.
без ДДС (или 1758.36 лв. с ДДС), без наличието на превозен билет и неотбити с
действащата към тази дата експедиционна горска марка – престъпление по чл. 235, ал.2, пр.
3 вр. ал. 1 от НК, като го осъдил на лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в
размер на 1000 лв.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода
съдът отложил за срок от три години.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложил на подсъдимия С. осъществените
в хода на производството разноски в общ размер на 269.90 лв.

В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпила жалба от защитника на подсъдимия С. –
адв. Ц.Т. от САК, с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата и
постановяването ѝ в противоречие с материалния закон и събраните доказателства.
Като допълнителни доводи в подкрепа на оплакванията се твърди ,че дървеният
материал е бил добит законно от фирма „П. л.“, за чиято дейност към онзи момент е
отговарял свидетелят Е.П., а за сечта в конкретните отдели – инж. А. Л., в качеството си на
лицензиран лесовъд на фирмата и лице, на което са били издадени позволителните за сеч.
Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че събраните по делото доказателства не
установяват в местността „Д. д.“ да има временен склад за дървесина на посоченото
дружество и се сочи, че отделът „207ш1“, местност „Д. д.“ се явява временен склад за
дървесината, изрично посочен в наличните по делото позволителни за сеч. Твърди се, че за
посочената в обвинителния акт дата 14.10.2014 г. заявка за извоз на дървесина е била
направена от свидетеля П., който е поръчал и извоза на дървесината, а защо свидетелят
И.П. не е бил навреме на обекта, за да маркира дървесината, може само той да отговори.
Подчертава се, че подсъдимият е бил извикан от брат си свидетеля Б.С., за да извози
дървесина не самоволно и откъдето и да било, а от обект за добив на дървесина на фирма
„П. л.“ и само това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че не е реализиран съставът
на престъплението, за което е обвинен. Твърди се, че без значение е обстоятелството дали
материалът е бил маркиран и е издадено позволително за сеч или не, тъй като е
транспортиран единствено от сечището до временния склад. Оспорва се наличието на
умисъл у подсъдимия С. за извършване на престъплението, с твърдението, че той е нямал
съзнанието, че извършеният от него превоз е незаконосъобразен.
Иска се отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова (въззивна) такава, с
която подсъдимият С. бъде признат за невинен по повдигнатото обвинение.
По подадената от защитника адв. Т. въззивна жалба срещу присъдата е образувано
ВНОХД № 276/2021 г. по описа на СОС.
1

Първоначално по внесения в РС С. обвинителен акт срещу И.С. е било образувано
НОХД № 504/2018 г. по описа на същия съд, като производството по делото е приключило с
присъда №24/11.04.2017 г., с която подсъдимият И.С. е бил признат за виновен в
извършване на посоченото по-горе престъпление и му е било наложено наказание лишаване
от свобода за свобода за срок от три месеца и глоба в размер на 1000 лв., а на основание чл.
66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода съдът отложил за срок от
три години.
Така постановената присъда е била проверена от СОС по жалба на адв. Т., като с
решението по ВНОХД № 51/2018 г. на СОС присъдата е била отменена, с изложени
аргументи за налични недостатъци в обвинителния акт, препятстващи правото на защита на
подсъдимия, и делото е било върнато на друг състав на РС С., от стадия на подготвителните
действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.
В РС С. е било образовано НОХД № 208/2018, като в разпоредителното заседание по
делото е било прекратено съдебното производство и делото е било върнато на РП С., за
отстраняване на допуснати отстраними съществени процесуални нарушения в хода на
досъдебното производство.
Новият обвинителен акт е бил внесен за разглеждане в РС С. и било образувано
НОХД № 307/2018 г. по описа на същия съд, присъдата по което е поставена на вниманието
на настоящия съдебен състав.

При прегледа на материалите по делото въззивният съд установи, че при
разглеждането на делото от РС С. двукратно е взел участие съдебният заседател В. Г.,
въпреки забраната на чл. 29, ал. 1, т. 1, б. А от НПК. Поради това въззивният съд което
проведе пълно съдебно следствие. В хода на същото се установи следната фактическа
обстановка.
През 2014 г. свидетелят И.И. работел като горски надзирател в Общинско
лесничейство С. и като такъв следвало да охранява и контролира сечта и експедирането на
дърва за огрев в отдели в землището на с. Злокучене, собственост на общината. Сред
отделите бил и този с номер 204, подотдел В – съседен на отделите в землището на с. Д..
На 14.10.2014 г. сутринта – около 09.30 часа, свидетелят И. се намирал в подотдел
204В, когато чул в близост шум от двигател. Свидетелят се насочил в посока на шума и на
границата между общинското лесничейство и държавното горско стопанство видял как от
черен път излиза товарен автомобил марка „Урал“ с рег. № .. Когато камионът преминал
покрай свидетеля, той видял, че е натоварен с немаркирани с контролна горска марка (КГМ)
трупи от бял бор (едра строителна дървесина). Камионът бил управляван от подсъдимия
И.С.. Свидетелят знаел, че в района се добива само технологична дървесина (целулоза) и се
усъмнил, че се касае за незаконен добив и транспортиране на едра строителна дървесина.
Непосредствено след този камион се появил втори с рег. № ******, с щипка/кран за
товарене, който спрял до фигури от технологична дървесина в близост до отдела на ДСГ С.,
в който целулоза добивала фирма „П. л.“. Автомобилът бил управляван от свидетеля Б.С.,
брат на подсъдимия И.С.. Водачът на камиона с щипка/кран започнал да товари от фигурите
с целулоза в камиона си.
За да установи откъде е добита иглолистната дървесина, свидетелят И. се придвижил
пеша до намиращия се в съседство с този на ДГС отдел общинска собственост и установил
извършена незаконна сеч на бяла борова иглолистна дървесина, при което незабавно се
2

обадил на началника на участъка на ГСУ С. към Общинско лесничейство С. – свидетеля
В.В. и съобщил какво е видял.
След това свидетелят И. потеглил със служебния автомобил по следите на камиона,
превозващ немаркираната едра строителна дървесина - през поляната в местността „Д. д.“, в
посока общинското сметище, от което имало път до задния двор на фирма „П. л.“, като
обектът на фирмата се намирал в бившия стопански двор на с. Д.. Свидетелят И. видял как
камионът обърнал посоката си на движение, потеглил към местността „Д. д.“ и се върнал на
празната допреди това поляна в момента, когато там вече се намирал вторият товарен
автомобил и разтоварвал натоварената преди това целулоза. През цялото време свидетелят
И. поддържал връзка по телефона с началника на участъка В., като същевременно се обадил
и на началника на РУ С..
Автомобилът на подсъдимия С. спрял до този с щипката/крана, подсъдимият извикал
към шофьора му да стоварва бързо и срязал коланите за стягане на трупите. След това
водачът на втория камион – свидетелят Б.С., започнал с щипката да разтоварва безразборно
трупите от камиона на подсъдимия.
Свидетелят И. понечил да се обади отново по телефона на началника на участъка.
Когато видял това, подсъдимият се нахвърлил върху му с обидни думи и заплашил да вземе
телефона му, а след това заедно с брат си започнали да блъскат свидетеля с ръце в областта
на гърдите. Последният преценил, че няма какво да стори сам срещу двамата и се качил в
служебния автомобил, като се отдалечил с него от мястото.
Междувременно свидетелите Д. К. – старши специалист горски инспектор в РДГ С.
офис С., и А.К. – главен горски инспектор в РДГ С. офис С., били заедно, когато на втория
от тях се обадил по телефона свидетел В. и му казал за подадения от свидетеля И. сигнал за
камиона с едра строителна дървесина. К. и К. се насочили незабавно към обекта на „П. л.“ в
бившия стопански двор на с. Д., където извършили проверка на камион с кран, натоварен с
целулоза от бял и черен бор, частично маркирана – както било видно, с КГМ А5053, за която
установили, че не е поставена от свидетеля И.П., а така също и че П. не е издавал превозен
билет за дървесина от бял бор.
По време на проверката, за която бил повикан и свидетелят И.П., на свидетеля К.
отново се обадил В. и му казал за предприетите от подсъдимият С. действия по обръщане
посоката на движение на камиона. Тогава К. и К. тръгнали със служебен автомобил към
местността „Д. д.“, като в автомобила се качил и свидетелят Б.К., служител на РУ С., който
бил облечен с полицейска униформа със служебна светлоотразителна жилетка и на нея
имало поставен бадж с имената му. С тях потеглил и втори автомобил със служители на
Общинско лесничейство С.. Пристигайки в местността „Д. д.“, свидетелите К., К. и К.
видели товарния автомобил с щипка/кран, в който бил седнал свидетелят Б.С. и разтоварвал
трупите от товарния автомобил на подсъдимия С.. Самият подсъдим стоял встрани от
автомобила и когато видял приближаващите служебни автомобили се затичал и се качил на
шофьорската място на товарния автомобил марка „Урал“ с рег. № ., привел двигателя му в
работен режим и започнал да маневрира, а в товарната част на автомобила останали десет
неразтоварени трупи. Подсъдимият потеглил с автомобила първоначално назад, с ниска
скорост, а свидетелят Б.К. – познат на подсъдимия С. отпреди, се затичал към него, успял да
се качи на страничната степенка при вратата на подсъдимия и през отвореното стъкло на
прозореца му извикал да спре, за да бъде извършена проверка на товара на автомобила.
Подсъдимият С. не се подчинил и продължил на маневрира с товарния автомобил, а
свидетелят К. стоял на степенката и същевременно бръкнал с дясната си ръка през
прозореца, за да опита да извади ключа от контакта на автомобила. В този момент
3

подсъдимият изблъскал ръката му, свидетелят загубил равновесие и бил принуден да скочи
от степенката, като при досега си с терена усетил силна болка в глезена на левия си крак.
Подсъдимият С. се отдалечил с автомобила си, а свидетелят К. извикал силно след него
„Стой, ще стрелям“ и когато автомобилът не спрял, свидетелят произвел няколко
предупредителни изстрела нагоре във въздуха със служебното си оръжие. Въпреки това
подсъдимият не спрял камиона, а продължил да се движи и тогава след него потеглили със
служебние автомобил свидетелите К. и К.. Свидетелят И. останал на място и по негово
разпореждане свидетелят Б.С. угасил двигателя на камиона с щипката/крана. Служебният
автомобил, с който К. и К. следвали камиона на подсъдимия, се повредил и те не успели да
го достигнат, а междувременно останалите в каросерията на камиона дърва били изсипани
от подсъдимия на пътя, чрез няколкократни движения на камиона напред – назад по стръмен
пътен участък.
Превозваните от подсъдимия С. трупи не били придружени от редовно писмено
позволително, не били отбити с КГМ, за тях нямало издаден превозен билет.
Тази фактическа обстановка въззивният съд изведе от гласните доказателства,
приобщени в хода на въззивното съдебно следствие по съответния процесуален ред, които
кореспондират с писмените доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие,
фотоалбум към протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за претърсване и
изземване, фотоалбум към протокол за претърсване и изземване, протоколи за приемане на
отговорно съхранение на веществени доказателства, позволително за сеч № 0181758 (със
срок за провеждане на сечта от 04.07.2014 г. до 10.12.2014 г. – сеч в отдел 209, подотдел х,
землище Д., площно сечище от 0.700 хектара, собственост на ДГТ; за едра строителна
дървесина черен бор, средна строителна дървесина черен бор и дърва черен бор, като е
посочено, че материалите ще се извозват до склад „Д. д.), позволително за сеч № 0181748
(със срок за провеждане на сечта от 04.07.2014 г. до 25.12.2014 г., отдел № 204, землище
Злокучене, площно сечище от 1.5 хектара, собственост ДГТ, средна строителна дървесина
бял бор, дребна строителна дървесина бял бор и дърва бял бор), позволителни за сеч – за
землище Ново село и землище Д., протокол за доброволно предаване с документи (копия на
позволителни за сеч, технологични планове, карнет-описи, сортиментни ведомости), заповед
№ 429-01.10.2014 г. на директора на ЮЗДП ДП Б., протокол за оглед на веществени
доказателства (оглед на товарния автомобил Урал с рег. № ******, натоварен с иглолистна
дървесина), фотоалбум към протокол за оглед на веществени доказателства, протокол за
доброволно предаване – с който свидетелят И.П. предава КГМ, приемателно-предавателен
протокол, протокол за доброволно предаване и документи (констативен протокол, АУАН,
превозен билет), протокол за доброволно предаване с документи (Заповед № 323/17.10.2014
г. на директора на РДГ С. и констативен протокол), дневник превозни билети, превозни
билети, констативни протоколи, констативни протоколи за извършени съвместни проверки
от служители на РДГ С., ЮЗДП ДП Б. и ТП ДГС С. на 22.10.2014 г. и 04.11.2014 г.,
протоколи, сортиментни ведомости, справка от Търговски регистър, договор за покупко-
продажба на МПС, пълномощно за ЕМ. ИВ. П. за управление, СРМПС 1 част (за Урал 375 с
рег. № ******), копия на констативен протокол и АУАН, разписка, анекс към договор № В-
117/17.11.2014 г. между ТП ДГС „Р. м.“ и „П. л.“ ООД, договор № В-117/17.11.2014 г. между
ТП ДГС „Р. м.“ и „П. л.“ ООД, договор № В-007/12.01.2015 г., констативен протокол от
15.10.2015 г., доклад за извършена проверка от А.К., АУАН – 2 бр. срещу ЛЮБ. Г. Т.,
констативен протокол, сортиментни ведомости, таксационно описание, позволителни за
сеч, технологичен план, карнет опис за извършено маркиране, скица на насаждението,
протокол за извършена на 04.11.2014 г. проверка, длъжностна характеристика на старши
лесничей, протокол за освидетелстване на сечища, таксационно описание, протокол за
доброволно предаване с диск, дневник за постъпилите, преработени и експедирани
материали на „П. л.“ ООД – веществено доказателство, справка от ДП ДГС С. с копие от
4

регистър на заявки.
Съдът кредитира с доверието си показанията на свидетелите – горски служители и
полицейски служител, които са логични, вътрешно непротиворечиви и същевременно
кореспондиращи помежду си, като свидетелите – всеки в зависимост от времето и мястото
на възприемане на релевантните за установяване на обективната истина факти, съобщават в
тяхната последователност случилото се на инкриминираната дата и в частност какво е било
поведението на подсъдимия И.С. и неговия брат свидетелят Б.С.. Заявеното от последния,
поради очевидното му противоречие с останалата събрана доказателствена съвкупност,
съдът счита за недостоверно и депозирано за обезпечаване на защитната теза на
подсъдимия. Освен това, тъй като е негов брат, житейски недостоверно е заявеното от
свидетеля С., че не познава водача на товарния автомобил, от който е разтоварвал трупите
от бял бор.
Заключенията на трасологичната експертиза и допълнителната трасологична
експертиза установяват несъответствието на отбитата КГМ на дървесината в обекта на „П.
л.“ с КГМ на свидетеля И.П..
От лесовъдските експертизи се установява стойността на инкриминирания дървен
материал 28 броя трупи от бял и черен бор, с общ размер 11.82 куб. м., а именно 1465.30 лв.
без ДДС (или 1758.36 лв. с ДДС).

При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване,
настоящата инстанция приема, че се установява по несъмнен начин извършено от обективна
и субективна страна престъпление по чл. 235, ал.2, пр. 3 вр. ал. 1 от НК от подсъдимия И.С..
Транспортираният от подсъдимия И.С. без редовно писмено позволително с МПС – т.а.
„Урал“, регистрационни табели . дървен материал, а именно 28 броя трупи от бял и черен
бор, с общ размер 11.82 куб. м. на стойност 1465.30 лв. без ДДС (или 1758.36 лв. с ДДС), е
незаконно добит от друго лице - такова с неустановена по делото самоличност. Видно от
гласните и писмени доказателства по делото, транспортирането е сторено от подсъдимия
без наличието на превозен билет, а дървените трупи не са били отбити с действащата към
14.10.2014 г. експедиционна горска марка. В конкретния случай, поведението на
подсъдимия С. покрива съдържанието на изпълнителното деяние „транспортиране“ на
незаконно добит от другиго дървен материал, тъй като от доказателствата по делото
несъмнено се установява, че именно той е управлявал процесния товарен автомобил, чрез
който се е осъществявало пренасянето на товара в пространството. По делото няма
доказателства подсъдимият лично да е добил процесните трупи, за да носи той отговорност
по реда на чл. 235, ал. 1 от НК. Добивът на дървесина е определен в §1, т. 21 от ДР на Закона
за горите като сеч и извозване на дървесина до временен склад, а временният склад (т. 6 от
същия параграф) е терен, утвърден с технологичния план за сеч и извоз, подходящ за
складиране на добитата в сечището дървесина преди транспортирането й. За да бъде
извършена сеч, е необходимо насаждението да е маркирано и да е издадено позволително за
сеч, т. е. за да е законно добит дървения материал, той трябва да е законно отсечен и извозен
до временен склад. Тъй като инкриминираният дървен материал не е бил маркиран и за него
не е имало издадено писмено позволително са сеч, то той е незаконно отсечен и
следователно не може да се счита за законно добит. Сечта и извозът до временен склад са
кумулативно обвързани дейности и следователно е невъзможно извозът до временния склад
да е законен, а сечта – незаконна. В случая не се касае до извоз на дървен материал до
временен склад, каквито доводи се навеждат от защитника, защото този дървен материал не
е отсечен при спазване изискванията на закона – не е маркиран и липсва позволително за
5

сеч. Когато дървеният материал е незаконно отсечен от другиго и се превозва в
пространството, независимо дали в или извън границите на гората или горската територия,
деецът осъществява изпълнителното деяние транспортиране. (Решение № 85 от 19.07.2016
г. на ВКС по н.д. № 238/2016 г. на III н.о.).
Престъплението е извършено от подсъдимия С. при форма на вината умисъл, на
каквито обстоятелства сочи и конкретиката по настоящото дело. Така подсъдимият и брат
му блъскали в гърдите свидетеля И., а подсъдимият С. е побягнал с камиона след появата на
повиканите от И. служебни лица, изблъсквайки ръката на униформения К. от прозореца на
превозното средство - което според съда недвусмислено сочи, че подсъдимият е съзнавал
елементите на извършеното престъпление и поради това е предприел действия за осуетяване
реализирането на наказателната отговорност за стореното от него.
Въззивната инстанция намира, че при определяне на вида и обема на наказателната
репресия спрямо подсъдимия И.С. следва да бъде взето предвид наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото му съдебно минало, събраните добри
характеристични данни за него и изрядното му процесуално поведение, които сочат на
личност с ниска степен на обществена опасност. Освен това, продължителният период от
седем години, през който е разглеждано настоящото наказателно производство, освен
несъответен на фактическата и правна сложност на казуса, не може да се свърже с
недобросъвестно поведение на подсъдимото лице, тъй като С. не е ставал причина за
отлагане разглеждането на делото – което също следва да бъде разглеждано като
смекчаващо отговорността обстоятелство.
Ето защо съдът счете, че прилагането на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. б от НК
и определяне на наказание пробация, с налагане на кумулативно предвиденото наказание
глоба в минимално допустим размер, ще отмери правилно необходимата за изпълнение
целите на чл. 36 от НК санкция спрямо подсъдимия И.С.. Като изследва фактическите
данни, свързани с личността на подсъдимия и по-специално липсата на отрицателни данни
за личността му, въззивната инстанция прие, че наказанието пробация също следва да бъде
определено в минималния допустим от закона размер - от шест месеца, за пробационните
мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред
пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител. Наказанието глоба съдът отмери в размер на 500 лева.
По този начин, счита съдът, подсъдимият ще се поправи и превъзпита към спазване на
закона и добрите нрави, и същевременно ще се подейства предупредително и възпитателно
върху него и останалите членове на обществото.
Осъществените по делото разноски от ОДМВР в размер на 269.90 лв. съдът възложи
на подсъдимия, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

По изложените мотиви Софийски окръжен съд отмени присъдата на РС С. и постанови
нова такава в смисъла, посочен по-горе.

6

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

ЧЛЕНОВЕ: 1:………………

2:…………….

7

Номер на акта:	5
Дата:	20 септември 2021 г.
Съдия:	Анелия Маринова Игнатова

Дело:	20211800600276
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 май 2021 г.

Присъда по дело №276/2021 на Софийски окръжен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите