Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 30.03.2009 г.
Пазарджишкият
районен съд, гражданска колегия, в
открито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и девета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Г.К.
при участието на секретаря Е.П., като разгледа
докладваното от съдия К. гражд. дело № 2529/2008 г.
по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното
:
Предявен е иск с правно основание чл. 99, ал.1 от
Семейния кодекс ( СК ) от Н.А.С., ЕГН **********, против Й.П.С., ЕГН **********.
Ищцата твърди, че бракът с ответника бил сключен на ………….
г., а от този брак е родено едно дете – М., роден на …….. г. Сочи, че след
сключване на брака заживели в дома на родителите на ответника. Поддържа, че
ответникът е проявявал неуважение към нея – имал извънбрачни връзки, а и
предизвиквал скандали въз основа на безпричинна ревност, проявявана към нея.
Ищцата излага доводи, че през месец януари
Ответникът не оспорва иска за развод и изразява
съгласие бракът да бъде прекратен, но претендира предоставяне на родителските
права на него.
Пазарджишкият районен съд, гражданска колегия, като
обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното :
Видно от удостоверение за раждане на дете, М. е роден
на ………… г. с родители Н.С. и Й.С..
От представеното удостоверение за граждански брак се установява,
че същият е сключен на ……….. г., за което е съставен акт № 4 от същата дата в
община Септември.
Изготвеният по делото социален доклад съдържа данни,
че М. е усмихнато и контактно дете, привързано към двамата родители, няма риск
за живота и здравето му. От извършената социална анкета се установява, че
доходите на майката са в размер на 260 лева, а на бащата – 520 лева месечно.
От представеното удостоверение от ОДЗ – Септември се
установява, че дължимата месечна такса е 30 лева.
В хода на производството по делото са събрани гласни
доказателства – разпитани са свидетелите А. Г., Ю. П., Н. А., М. С. и И. С.. Според свидетелката А. Г., сестра на ищцата, Й. имал
властен характер и проявявал желание да контролира нейната сестра чрез
непрекъснати разпореждания. От разпита на свидетелката Г. се установява, че
нейната сестра имала съмнения за извънбрачна връзка на Й. с В. – жена от
приятелско семейство, като свидетелката е присъствала на скандал, провокиран от
размяна на ласки на Й. с В. на публично място – в стопанисваното от Н. и Й.
заведение. Според свидетелката Г. и нейната сестра понякога поверява детето на
грижите на майка си, когато е на работа, но Й. също постъпва по този начин и не
се грижи сам за детето. От разпита на свидетелката П. се установява, че
първоначално отношенията в семейството се развивали добре, но после разбрала от
свой братовчед, че Н. ходи на работа насинена. Свидетелката П. знае, че са
възниквали скандали между Н. и Й. по повод негови извънбрачни връзки. П.
свидетелства, че по време, когато Й. е взел детето, той посещава дискотека, а
оставя сина си на грижите на своите близки. От разпита на свидетелката А. се
установява, че Н. се е оплаквала от грубо отношение на Й. към нея – нагрубяване
и заповеден тон. Според свидетелката А. Н. разбрала за извънбрачна връзка на Й.,
тъй като го видяла с друга жена в кафето, а и прочела изпратени съобщения да
нея от компютъра на Й.. И свидетелят М. С., и И. С.
сочат, че не им е известно Й. да е имал извънбрачна връзка, не знаят и
причините за настъпилата фактическа раздяла. Според свидетеля М. С. понякога и
той взема детето от детска градина, но това се е случвало и по време на брака.
Свидетелят И. С. е категоричен, че Й. добре се грижи за детето, докато е в дома
му.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна, че бракът следва да бъде прекратен с развод.
Фактическата раздяла между страните, продължила около една година, наред с
липсата на всякаква връзка между съпрузите, налага разбирането, че бракът е
изпразнен от съдържание. Не се наблюдават характерните за брачното правоотношение
взаимно уважение между съпрузите и зачитане личността на другия. Напротив,
събраните по делото доказателства мотивираха съда да приеме, че страните са се
отчуждили и запазването на брака не е в техен интерес, тъй като съществува само
формално. По тази причина съдът намира, че искът за прекратяване брака с развод
се явява основателен.
Предвид това, че приема, че искът за развод следва да
бъде уважен, Пазарджишкият районен съд дължи произнасяне относно вината за
настъпване на брачното разстройство. Вината е конкретно психично отношение към
състоянието на брачната връзка, а нейна външна проявна
форма са брачните провинения, които представляват действия, несъвместими с
установените от СК и моралноетичните норми относно
отношенията между съпрузите. Предвид това, че съдът преценява въпроса за вината
за настъпване брачното разстройство въз основа на анализ на събраните
доказателства, то по отношение на съпругата не се установяват конкретни брачни
провинения. Същевременно от свидетелските показания на Г., П. и А., които са
съвпадащи и хармонизиращи помежду си, се установява за предизвикан раздор в
семейството по повод съмнения за извънбрачни връзки, провокирани от поведението
на Й.. Посочените свидетелски показания еднозначно сочат и на прояви на властно
отношение на Й. към Н.. В този смисъл съдът намира, че вина за настъпване
разстройството на брака има съпругът – ответник.
Пазарджишкият районен съд приема, че упражняването на
родителските права по отношение на детето М. следва да бъдат предоставени на
майката. Възрастта на детето – 3 години и 6 месеца, обосновава разбирането, че
е в негов интерес да бъде отглеждано от майката. В тази насока социалният
доклад съдържа данни за притежавания от нея родителски капацитет и
привързаността на детето към майката. При определяне режима на лични контакти
на бащата с детето следва да бъде отчетено, че за осигуряване нормалното му
физическо и психическо развитие трябва да бъде съхранена емоционалната връзка с
бащата. В тази насока, макар да приема, че има вина за настъпване на брачното
разстройство съдът счита, че бащата, също както и майката, е отговорен родител,
привързан към детето, който разполага с родителски капацитет да обезпечи
базовите потребности, свързани с отглеждане и възпитание на детето. Съдът
приема, че следва да бъде установен режим на контакти всяка събота и неделя от
10,00 часа в съботния ден до 17,00 часа в неделя, както и един месец през
лятната ваканция по време, което не съвпада с отпуска на майката. От една
страна, този режим обезпечава пълноценното общуване на детето М. не само с
майката, а и с бащата, а същевременно е приложим предвид това, че и двамата
родители живеят в едно и също населено място – гр. С..
При определяне размера на издръжката съдът приема, че
искът следва да бъде уважен в пълния претендиран
размер от 80 лева. Действително първоначално посоченият в отговора размер,
който е съгласен да заплаща, е по-нисък, но с оглед промяната в становището на
ищеца и с оглед охраняване интересите на детето следва да бъде определена
издръжка в пълния претендиран размер. В тази насока
съдът взе предвид, че предоставените от социалния доклад данни са за получавано
двойно по-високо възнаграждение от бащата спрямо получаваното от майката, както
и отчете социално-икономическите условия и равнището на цените на стоките,
предназначени за потребление от деца, което обосновава разбирането, че
определянето на възможно най-високия размер на издръжка гарантира по най-добър
начин интересите на детето.
Предвид това, че семейното жилище е собственост на
родителите на ответника и с оглед обстоятелството, че ищцата и детето са
напуснали същото и живеят при семейството на ищцата, т.е. осигурено е жилище,
където майката да отглежда детето, както и като взе предвид, че ищцата няма
претенции за семейното жилище, приема, че същото следва да бъде предоставено на
ответника.
Пазарджишкият районен съд намира, че фамилното име на
ищцата следва да бъде променено като възстанови предбрачното
си фамилно име Г.. Разпоредбата на чл. 103 от СК предвижда, че запазване
брачното фамилно име е допустимо при съгласие на другия съпруг и придобита
известност в обществото с това име. В конкретния случай е налице изрично искане
за възстановяване предбрачното фамилно име, а и
същевременно бракът е продължил само няколко години, а и упражняваната от
ищцата професионална дейност не сочат на придобиване известност с брачното
фамилно име, следва да бъде постановено ищцата да носи предбрачното
си фамилно име.
С оглед изхода от делото в тежест на ответника на
основание чл. 329 от ГПК следва да бъдат възложени разноските в размер на 425
лева, сторени от ищцата.
На основание чл. 6 и чл. 7 от Тарифата за държавните
такси следва да бъде определена и окончателна държавна такса в размер на 25
лева, както и следва да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 57,60 лева
дължима държавна такса върху определената издръжка.
С оглед това, че се присъжда издръжка, следва да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението в тази част.
Така мотивиран, Пазарджишкият
районен съд
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА като дълбоко и непоправимо разстроен брака между Н.А.С.,
ЕГН **********, и Й.П.С., ЕГН **********, сключен с акт № 4/….. г. на община
Септември.
ПОСТАНОВЯВА,
че вина за настъпване разстройството
на брака има Й.П.С..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето М. Й. С., ЕГН **********, на майката Н.А.С..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето М. Й. С., ЕГН **********,
с бащата Й.П.С. всяка събота и неделя от 10,00 часа на съботния ден до 17,00
часа на неделния ден, както и един месец през лятото, когато майката не е в
годишен отпуск.
ОСЪЖДА Й.П.С., ЕГН **********, да заплаща издръжка за
малолетното си дете М. Й. С., чрез неговата майка и законен представител Н.А.С.,
в размер на 80 ( осемдесет ) лева месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба – 26.11.2008 г. до настъпване на основания за изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано
от падежа до окончателното изплащане.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдената издръжка.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, собственост на
родителите на Й.П.С.,***„Х. Б.” № 7, на Й.П.С..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака Н.А.С. да носи предбрачното си фамилно име Г..
ОСЪЖДА Й.П.С., ЕГН **********,***„Х. Б.” № 7 да заплати на Н.А.С.,
ЕГН **********,*** сумата от 425 (четиристотин двадесет и пет ) лева – сторени съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА Й.П.С., ЕГН **********,***„Х. Б.” № 7 да заплати
сумата от 82,60 лева ( осемдесет и два лева шестдесет стотинки ),
представляваща дължима държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Пазарджишкия районен съд.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му, а в
частта относно допуснатото предварително изпълнение – с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :