Р Е Ш Е Н И Е
№
417
гр.
Плевен, 14.07.2021
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при
секретаря Цветанка Дачева и с участието
на прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Дилова касационно
административнонаказателно дело № 395 по описа за 2021г. на Административен съд
- Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.
63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.
348 НПК и чл.
208 и сл. АПК.
С
решение № 260126/02.04.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 2278/2021г., Районен
съд – гр. Плевен е потвърдил наказателно постановление № 20-0938-003453 от
03.09.2020 г. на Началник Сектор “Пътна полиция” към ОДМВР – Плевен, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП; чл. 183, ал. 1, т. 1
от ЗДвП на А.И.Т., с ЕГН: ********** *** е наложено административно наказание –
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10
лв. за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание
Наредба № Iз-2538 на МВР са отнети общо 10 контролни точки, като правилно и
законосъобразно.
Против
горното решение е постъпила касационна жалба от А.И.Т. ЕГН ********** от
гр.В.Търново чрез адв. Пл.Ч., в която се излагат доводи, че решението на РС е
неправилно и незаконосъобразно.Жалбоподателят излага, че не е могъл да
знае факта, че управляваното от него
МПС е със служебно прекратена
регистрация, поради което не е извършил виновно деянието по смисъла на чл.7 от ЗАНН, тъй като не е собственик на МПС, съответно не е имал задължение да
предприеме каквито и да било действия за пререгистрация и най-вече предвид
наличието на външни белези, сочещи на редовно регистриран автомобил.Твърди се,
че превозното средство е било оборудвано с две регистрационни табели поставени
на съответните места, както и с всички необходими документи съпътстващи
управлението на автомобила, вкл. свидетелство за регистрация, които са представени
от водача в хода на проверката. Излага, че липсват каквито и да било признаци
за прекратяване на регистрацията, които водачът би могъл да възприеме, преди да
предприеме управление на превозното средство, за да осъществи виновно състава
на нарушението. Излага, че жалбоподателят е бил уведомен по какъвто и да е
начин за служебната дерегистрация на автомобила, за която се предполага че
собственика знае, но не и третите лица, които управляват въпросното МПС. Прави
искане решението на РС Плевен да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно и да се постанови друго, с което да се отмени обжалваното НП.
В
съдебно заседание касаторът редовно призован
не се явява.Представлява се от адв. Ч., който изразява становище че поддържа жалбата. Прави
искане за присъждане на разноските направени по делото.
Ответникът
не изпраща процесуален представител и не ангажира становище по основателността
на касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна,
а решението на РС- Плевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила. Изразява, че видно от справката приложена по делото е, че
около месец по-рано на 02.07.2021г.жалбоподателят е бил санкциониран за друго
такова деяние.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
допустима.
Разгледана
по същество, същата е основателна.
Съобразно
разпоредбата на чл.
218, ал. 1 АПК настоящият съдебен състав следва да
обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.
218, ал. 2 АПК служебно следи за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
В
конкретния случай с касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на
въззивното решение, касаещи субективната страна на нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателят.
За
да постанови обжалваното решение РС е приел за установено, че на 18.08.2020 г. в 15:40 часа в гр. Плевен, ул.
„Иван Вазов“до номер 2, с посока на движение към ул. „Димитър Константинов, А.Т.
като водач на товарен автомобил „БМВ
Х5“, с рег. ***е извършил следното: управлява горепосоченото МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на дата 25.06.2020 г. и не носи СРМПС част 2. Във връзка с констатираното
нарушение е издаден Акт за установяване на административно нарушение Серия GА №
268533 от 18.08.2020 г., съставен от актосъставителя Б.П.М.– мл.
автоконтрольор.Жалбоподателят е подписал акта без възражение.
За
да постанови обжалваното решение съдът е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на
атакуваното НП са спазени всички изисквания, визирани в разпоредбите на чл.42 и
чл.57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички
изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при
които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както
и нарушените законови разпоредби и нормите, въз основа на които са определени
санкциите.Съдът е приел, че не са налице формалните предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила,водещи до порочност на воденото против него
административно наказателното производство. Първостепенният съд е изложил
мотиви, че не споделя направените от жалбоподателя и процесуалния му
представител възражения, че нарушението
не е извършено умишлено, като е приел, че твърденията му противоречат на
събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя и
свидетеля по акта дадени непосредствено и устно в съдебно заседание. Съдът е
приел, че фактическа обстановка е категорично установена от представените по
делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитания в хода на
делото неутрален свидетел. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите Б.П.М.и
М.П.Н.относно обстоятелствата, свързани с установяване на нарушението и на
обстоятелствата, изложени в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Изложил е мотиви защо
дава вяра на показанията на св. Н., който има преки и непосредствени
впечатления относно обстоятелствата, свързани с изводите управлявал ли е
жалбоподателят МПС и конкретно, че същото не е било регистрирано по надлежния
ред, както и относно самоличността на водача на превозното средство, пряко
касаещи въпросите за наличие на деяние и на авторството.
По делото няма спор, че горната
фактическа обстановка кореспондира със събраните в хода на съдебното
производство доказателства. Несъмнено е установено, че управляваният от Ал.Т. автомобил
е бил оборудван с регистрационни табели. Това се установява и от показанията на
актосъставителя Бл.М.и св. М.Н., както и
от отбелязването в АУАН, че регистрационните табели на автомобила са иззети.
Недоказано
по делото обаче е останало обстоятелството знаел ли е Ал.Т., че управлява автомобил със
служебно прекратена регистрация.Прекратяването на регистрацията на процесното
МПС е извършено по реда на чл.
143, ал. 15 от ЗДвП, т. е. служебно с отбелязване в
автоматизираната информационна система на собственик, който в двумесечен срок
от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
По делото е представено постановление на прокурор при РП Плевен за отказ да се
образува досъдебно производство от 01.09.2020г., от което се установява, че задължението да
регистрира превозното средство в двумесечен срок от придобиването не е
изпълнено от лицето придобило автомобила- Л.А.Т.. Съгласно разпоредбата на чл.
144 ал.1 и 2 от ЗДвП правото на собственост върху МПС се придобива с писмен
договор с нотариална заверка на подписите. Или когато едно лице закупи МПС, по
надлежния ред – с оформен писмен договор за покупко-продажба, с нотариално
заверени подписи на страните по него, се произвежда вещно-правния ефект на тази
сделка, именно на основание този договор, то става собственик на МПС.
Допълнително за подобно лице възниква и административното задължение в 30
дневен срок да се яви в съответната служба на сектор "ПП" на МВР и да
извърши регистриране на свое име придобитото МПС, т. е. да бъдат изготвени нови
документи на автомобила /чл. 145, ал. 1 от ЗДвП/. След изтичане на тази срок,
собственикът на МПС може да бъде санкциониран с наказание "глоба" и
"лишаване от правото да управлява МПС", на основание чл. 175, ал. 3
предл. І от ЗДвП, а след изтичане на още 30 дни – т. е. общо след два месеца от
момента на придобиване на МПС, контролиращият орган – МВР, Сектор
"ПП", без да е обвързан със задължението да го уведоми извършва вече
и служебното прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Това става с
отбелязване в електронната система на "ПП", което се извършва
"автоматично" от самата система АИС "КАТ- Регистрация на ППС и
собствениците им" т. е. прекратяването на регистрацията се извършва изцяло
от системата без намесата на оператор и за това не се изисква издаването на
конкретен акт, който да бъде връчен на собственика на МПС. Това се установява и
от представената по делото справка / стр.15/
за история на ПК с рг.№ ВТ 0504 ВХ, от която се установява че
регистрацията е прекратена по реда на чл. 143 ал.15 от ЗДвП.Тъй като по делото
не е доказано, че жалбоподателят е собственик, съдът приема, че жалбоподателят е лице, което не е
собственик на процесното МПС, не е имало как да знае, че същото е било със
служебно прекратена регистрация. В административнонаказателното производство
тежестта на доказване е на административния орган. От страна на последния не са
ангажирани доказателства, които да обосноват субективната страна на деянието, а
именно наличието на знание у страна на дееца за обстоятелството, че
управляваното от него МПС е с прекратена регистрация. Не е имало и обективни
признаци, от които деецът да си направи този извод, тъй като автомобилът е бил
с регистрационните си табели към датата на проверката. Ето защо настоящият съд
намира, че нарушението, предмет на оспореното НП не е осъществено от субективна
страна. В съдебно заседание представителят на ОП Плевен е направил възражение,
че жалбоподателят е знаел че управляваният от него автомобил е с прекратена
регистрация, тъй като е бил санкциониран на 02.07 за друго такова нарушение.
Видно от представената по делото справка е, че със Заповед за ПАМ № 20-0258-000109/02.07.2020г. издадена от
ОД на МВ Габрово на осн. чл.171 т.-2 а
б.“а“ от ЗДП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 м. и са иззети 2
бр. рег.табели на лек автомобил с рег. № ***. По делото не са представени
доказателства, че управлявания от
жалбоподателят автомобил е идентичен с този с прекратена регистрация ***,
за да се приеме че жалбоподателят
умишлено е управлявал МПС автомобил марка „БМВ Х5“ с *** също с прекратена
регистрация. В случая се касае за две различни МПС, поради което не може да се
приеме наличието на знание на жалбоподателя.
Ето защо
настоящият съд намира, че нарушението, предмет на оспореното НП не е
осъществено от субективна страна.Ответникът не е ангажирал никакви официални
писмени доказателства за собствеността, регистрацията и служебната
дерегистрация на автомобила, от които да може да се направи извод, че водачът е
знаел, могъл е да предполага или е бил длъжен да знае, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация на осн. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, поради това че
собственикът не е регистрирал МПС след промяна на собствеността му. В този
смисъл административно-наказателната отговорност на водача в случая не би могла
да бъде ангажирана и за извършването на непредпазливо деяние. Ответникът в хода
на съдебното производство не е ангажирал никакви доказателства, които да обосноват
извод за виновно поведение у жалбоподателя при някоя от формите на вината -
умисъл или непредпазливост. В случая липсва виновно поведение у жалбоподателя
за извършване на соченото нарушение от субективна страна, с което не са
изпълнени изискванията на чл. 7 от ЗАНН. Като е обосновал извод за
потвърждаване на наказателното, първоинстанционният съд е постановил неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен в тази му част.
В останалата
част решението на ПлРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила. Обсъдени са доказателствата, относими именно към така обжалваното НП, в
частта относно нарушението по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и са изложени мотиви,
които изцяло се споделят от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
По
изложените съображения настоящият касационен съдебен състав приема, че
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта , в която е потвърдено
наказателно постановление № 20-0938-003453/03.09.2020г. на Началник Сектор ПП
към ОД на МВР Плевен, с което на което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП; чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на А.И.Т., с ЕГН: **********
*** е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2538 на МВР са отнети общо 10
контролни точки като неправилно и незаконосъобразно. В частта, в която е
потвърдено наказателно постановление № 20-0938-003453/03.09.2020г. на Началник
Сектор ПП към ОД на МВР Плевен, с което на което на основание чл. 53 от ЗАНН е
наложено наказание глоба в размер на 10 лв. за
извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП решението на РС е правилно
и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед
изхода на делото съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за адвокат в размер на 300лв.
Воден от
горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 222, ал.
1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 260126/02.04.2021 г. постановено по НАХД № 2278/2021г. по описа на РС
Плевен, с което е потвърдено наказателно постановление № 20-0938-003453 от
03.09.2020 г. на Началник Сектор “Пътна полиция” към ОДМВР – Плевен, в частта в
която на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП; чл. 183, ал.
1, т. 1 от ЗДвП на А.И.Т., с ЕГН: ********** *** е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на
основание Наредба № Iз-2538 на МВР са отнети общо 10 контролни точки, като НЕПРАВИЛНО
И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 20-0938-003453 от 03.09.2020 г. на Началник Сектор
“Пътна полиция” към ОДМВР – Плевен, в частта в която на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП; чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на А.И.Т., с
ЕГН: ********** *** е наложено административно наказание – глоба в размер на
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2538 на МВР са
отнети общо 10 контролни точки.
ОСТАВЯ в
сила решение № 260126/02.04.2021 г. постановено по НАХД № 2278/2021г. по описа
на РС Плевен, с което е потвърдено наказателно постановление № 20-0938-003453
от 03.09.2020 г. на Началник Сектор “Пътна полиция” към ОДМВР – Плевен, в
частта в която на основание чл. 53 от ЗАНН на А.И.Т., с ЕГН: ********** *** е
наложено административно наказание –глоба в размер на 10 лв. за извършено
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на
МВР Плевен представлявано от Директора да заплати на А.И.Т. ЕГН **********
сумата 300 лв представляваща направени по делото разноски за адвокат.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.