Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 26.08.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и осми юли
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 13633 по описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Б.Н.М. против Г.Ф., с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание във
вр.с чл.288, ал.11 от КЗ /Обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016
г./, във връзка с чл.45 от ЗЗД и иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се, че на 19.09.2015 г.
около 07,15 часа в гр.София, на пътния възел между бул. „Околовръстен път“ и
бул. „Симеоновско шосе“ неизвестен водач на МПС, с
неустановена марка, модел и регистрация на лекия автомобил, при маневра „ляв
завой“ нарушавайки правилата за движение по пътищата, е реализирал ПТП с ищеца,
в резултат на което на същия му е нанесена средна телесна повреда, изразяваща
се във фрактура на дясната раменна става. Твърди се, че ищецът управлявал
велосипед от дясната страна на пътното платно на бул. „Симеоновско
шосе“. Поддържа се, че водачът на неустановения автомобил не е пропуснал ищеца,
който бил с предимство, като ищецът виждайки че ще се удари в лекия автомобил и
за да избегне ПТП, извърта колелото си в ляво и с дясната си част на тялото се
удря в лекия автомобил. Поддържа се, че тази травма е причинила на ищеца трайни
във времето болки и страдания. Възстановителният процес бил съпътстван от силни
болки и страдания. Поддържа се, че ищецът не могъл да се обслужва сам, бил 97
дни в болнични. Твърди се, че и в момента ищецът продължава да има болки в
раменната става, ограничена подвижност при движението й, получил е изкривяване
на тялото, изпитва силна болка дори когато лежи. Поддържа се, че ищецът е
сезирал ответника на 21.06.2016 г. с
искане за заплащане на обезщетение в размер на 40 000 лв., но с писмо от
07.09.2016 г. ответникът е отказал изплащането му.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 30 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили вследствие
на ПТП от 19.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез процесуалния ме представител юрисконсулт В.,
надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора.
Оспорва исковата претенция изцяло
по основание и размер. Поддържа липсата на фактическия състав на риска
„Гражданска отговорност“, предвид механизма, обстоятелствата и причините за
настъпване на ПТП. При условията на евентуалност заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, с
твърдението, че последният в резултат на загуба на управление на велосипеда,
без да има съприкосновения с движещото се МПС, е паднал върху платното за
движение. Оспорва исковата молба по размер с твърдението, че претендираният такъв не кореспондира със задължителната
съдебна практика
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията на
ответника заявени с отговора и прави доказателствени
искания. Представя на основание чл.127, ал.4 от ГПК банкова сметка.
***тговор.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител.
Претендира направените по делото разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените
искове. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, както и направените разноски, съобразно представен списък.
Заявява възражение за прекомерност на претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С констативен
протокол № 786 от 19.09.2015 г., протокол за оглед на
местопроизшествие от 19.09.2015 г., скица и албум към
него, намиращи се в приобщеното
към доказателствата по делото досъдебно производство№
11423/15 г. по описа на СРТП ОДП СДВР, пр.пр. № 38432/15 г. по описа на
СРП, както и с неоспореното
от страните заключение на САТЕ се установява,
че на 19.09.2015 г. в гр. София, около 07,15 часа, неустановен
автомобил се движил по бул.
«Симеоновско шосе» с посока ж.к. «Студентски град» към ул. «Околовръстен път». След преминаването си под
моста на ул. «Околовръстен път»,
автомобилът предприел завой наляво в посока на гр. Пловдив. В същото време по бул. «Симеоновско шосе» в посока от кв. «Симеоново» към ж.к. «Студентски град», се движил ищеца, управлявайки
велосипед. Последният възприемайки
маневрата на лекия автомобил, отклонява велосипеда наляво. Настъпва удар между
велосипеда в областта на дясната
част от кормилото му и дясната странична част на неустановения автомобил. При този удар велосипедистът е
загубил равновесие и паднал на пътната
настилка. Вещото лице установява,
че е имало съприкосновение
между дясната част от кормилото
на велосипеда и дясната странична
част на неустановения автомобил.
Тези изводи на експертизата кореспондират и със свидетелските показания на очевидеца Й.Н.Й., който установява, че карал след автомобила, в който ищецът се
блъснал с колелото си. Автомобилът завивал на ляво, а велосипедистът идвал
отгоре. Свидетелят установява, че шофьорът на автомобила слязъл веднага и
заедно със свидетеля помогнали на ищеца да седне на бордюра до пътя. Нямало
видимо кръв, изпитвал болки отстрани, защото се ударил странично в колата.
От приетите
по делото СМЕ и комплексна СМЕ и САТЕ, се установява, че в пряка причинна връзка от така описаното произшествие, ищецът е получил
фрактура на дясната скапула
/лопатка/, което е довело до трайно
затрудняване на движенията
на десния горен крайник за период по-дълъг от 30
дни. Проведеното лечение е консервативно /ортеза за 30-45 дни/-обездвижване
на раменната става. Към
момента фрактурата е зарастнала
анатомично и има пълен обем на движения на дясната раменна става.
Установява се, че възстановителният период при неразместена
фрактура продължава около три месеца,
които включват обездвижване на раменната става
за период от 30-40 дни и рехабилитация за период от
30-40 дни.
От приетата
по делото СПЕ се установява,
че вследствие претърпяната пътна
злополука, при ищеца са възникнали негативни
емоционални преживявания с оплаквания от диссомния,
притеснение и страхово напрежение,
което диагностично се определя като адаптационна
реакция. При ищеца няма данни за трайни последици от психичен характер
след процесния пътен
инцидент.
Свидетелят М.С.З.-племенник на
ищеца, установява, че вуйчо му бил с доста тежка контузия, тежко счупване на
дясна ръка. Свидетелят бил три месеца почти неотлъчно до ищеца, който до
произшествието, бил активен спортист, а от 30 години се придвижвал изцяло с
велосипед. Свидетелят помагал на ищеца за най-малките ежедневни нужди-къпане,
пазаруване, преместване на леглото и респ. придвижване в града, защото той
нямал с какво да се придвижи. Изпитвал сериозни болки. След травмата получил
изкривяване на дясната му страна, което и до момента го притеснява и не може да
практикува спортовете, които е практикувал и придвижването му в града
ежедневно. От изкривяването рамото му е увиснало, не може да носи раница на
гърба, пада презрамката. Не може да кара велосипед, защото му изтръпва ръката.
С молба с вх. № 24-01-360 от 21.06.2016
г. ищецът е сезирал ответника с искане за заплащане на обезщетение, като
последният е отказал заплащането му с писмо изх. № 24-01-360/07.09.2016 г.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск
за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени
вреди, който съдът квалифицира по чл.288, ал.11 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във
връзка с чл.45 от ЗЗД.
С оглед
установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира, че са установени елементите от фактическия състав на чл. 288, ал. 1, т. 1 от
Кодекса за застраховането /отм./, а именно: наличие на увреждане настъпило на територията на
Република България, причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, противоправното
поведение и вината на водача на неидентифицираното моторно превозно средство, както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищеца неимуществени
вреди от телесните увреждания.
Противоправното поведение и вина на неизвестния водач се
установяват със заключението на САТЕ и комплексната СМЕ и САТЕ, неоспорени от
ответника.
С
поведението си на пътя, водачът е нарушил нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, която му
вменява задължение, при завиване наляво за навлизане в друг път, да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства.
Като не
пропуснал насрещно идващия велосипедист и в пряка причинна връзка от това
поведение на водача, ищецът е получил увреждане- фрактура на дясната скапула
/лопатка/, което е довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен
крайник за период по-дълъг от 30 дни.
Не се
установи принос на ищеца за настъпване на произшествието, изразяващ се в загуба
на управление на велосипеда, при което и без да има съприкосновения с движещото
се МПС, е паднал върху платното за движение.
Безспорно
със заключенията на САТЕ и показанията на свидетеля очевидец, се установява
съприкосновение между велосипеда и неидентифицираното МПС, от което ищецът е
загубил равновесие и паднал на терена.
Пряката
причинна връзка между уврежданията на ищеца и процесното
ПТП се установяват с приетата по делото комплексна СМЕ и САТЕ.
Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск е доказан в своето
основание.
По
отношение на размера на предявения иск:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен
еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за
тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната към датата на увреждане и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 15 000 лв.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищеца болки и страдания.
Ищецът е
получил травматична увреда, от която се е възстановил
напълно в рамките на около три месеца. Не е постъпвал за болнично лечение, не е
провеждано оперативно лечение. Последното е било изцяло консервативно, чрез
обездвижване на раменната става. Към момента не са налице невъзстановени
увреди. По време на инцидента ищецът не е бил в състояние на емоционален стрес
или уплаха. Единствените негативни емоции и страх са преживени във връзка с
провалените му планове, както и страх дали ще се възстанови ръката му. По време
на лечението, когато е бил в отпуск по болест, ищецът се е включвал епизодично
в работата на фирмата, в която работел.
Предвид изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди е в размер на 15 000 лв., поради което и за тази сума искът ще следва да
бъде уважен и отхвърлен за разликата над тази сума до претендирания
размер от 30 000 лв. като неоснователен.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава. Този иск е с правна квалификация чл.86, ал.1
от ЗЗД и предвид основателността и доказаността на
главната претенция, се явява основателен.
Лихвата върху обезщетението се
дължи, съгласно императивната норма в
чл. 558, ал.1, изр. 2, във връзка с чл.497 КЗ, съобразно която лихвите
за забава на ГаранционнияФ. се изчисляват и изплащат
при спазване на чл. 497.
По силата на чл. 497, ал.1 КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето
на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
От ангажираните в процеса
доказателства не се установи ответникът да е изисквал от ищеца писмени
доказателства по реда на чл.106, ал.3 от КЗ, респ. последният да не ги е
представил.
Ето защо съдът намира, че с
изтичането на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ ответникът е изпаднал в
забава и от този момент дължи лихви. Ищецът е сезирал ответника на 21.06.2016
г., следователно тримесечният срок е изтекъл на 21.09.2016 г и от 22.09.2016 г.
ответникът е изпаднал в забава.
Ищецът обаче претендира лихва от
датата на исковата молба-23.10.2017 г., поради съдът присъжда законната лихва
от тази дата.
По разноските в настоящия процес:
При този изход на процеса разноски
се дължат и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлената част от иска.
Ищецът е направил разноски в общ
размер на сумата от 2760 лв., от която сума и на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1380 лв.,
която е съответна на уважената част от иска.
Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв. Същото дори е под дължимия минимум от 1430 лв., определен при
иск с материален интерес от 30 000 лв. на основание чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът е направил разноски в
размер на 400 лв.-депозити за вещи лица, и 350 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25,
ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ, т.е. общо 700 лв., от която
сума и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да
заплати на ответника 375 лв., която е съответна на отхвърлената част от иска
/15000 лв./.
Или по компенсация /1380-375=1005/,
ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 1005 лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., *** да заплати на
основание чл.288, ал.11 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с чл.45 от ЗЗД и на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД на Б.Н.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат
Ц. Стефанов С. сумата от 15000 лв. /петнадесет хиляди лв./, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили вследствие
на ПТП, реализирано на 19.09.2015 г. в гр.София, виновно причинено от
неидентифицирано моторно превозно средство, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск за неимуществени вреди
за сумата над 15000 лв. до пълния претендиран размер
от 30000 лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от 1 005
лв. /хиляда и пет лв./ разноски по компенсация.
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ могат да бъдат
преведени по сметка IBAN: ***, BIC: ***, „Уникредит Булбанк“ АД
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: