№ 542
гр. Враца, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20241400500588 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 6659/04.09.2024г., подадена от Р. И. Л., действащ като ЕТ „Р. Л." с ЕИК ***,
гр. Враца, чрез пълномощник адв. Ц. С., вписан в АК гр. Враца, против
решение № 438/05.07.2024г. по гр.д. № 1548/2023г. на Районен съд – Враца в
частите, с които е отхвърлен като неоснователен предявеният от него против
Община Враца, Булстат ***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ищецът е собственик на следния недвижим
имот: самостоятелен обект с идентификатор 12259.1023.185.2.25 в гр. Враца,
община Враца, област Враца по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 43/16.09.2005 г. на Изпълнителния
директор на АК, последно изменение на КК и КР от 13.01.2023 г., с адрес на
имота: ***, в сграда с идентификатор 12259.1023.185.2, с предназначение на
самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ
81,50 кв.м по КК и 95,00 кв.м. съгласно акта за частна общинска собственост,
при съседи: на същия етаж: 12259.1023.185.2.5, под обекта: няма, над обекта:
12259.1023.185.2.14, 12259.1023.185.2.13, на основание изтекла придобивна
давност; осъден е да заплати на Община Враца следните суми: на основание
чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД сумата 40,45 лева - дължими наемни вноски за
периода от 11.09.2020 г. до 01.07.2022 г. по Договор за наем № 93-
125/11.10.1993 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
1
на депозиране на исковата молба - 04.09.2023 г., до окончателното изплащане
на вземанията; на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД сумата 570 лева - обезщетение
за ползване на недвижимия имот след изтичане на срока на Договор за наем №
93-125/11.10.1993 г. и въпреки противопоставянето от наемодателя за периода
от 01.07.2022 г. до 10.08.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба - 04.09.2023 г. до
окончателното изплащане на вземанията; на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД
сумата 3 049,50 лева - обезщетение за ползване на недвижимия имот след
изтичане на срока на Договор за наем № 93-125/11.10.1993 г. и въпреки
противопоставянето от наемодателя за периода от 19.09.2022 г. до 23.04.2023
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба - 04.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземанията и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата 952,71 лева, представляваща
разноски в производството.
Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваните му части е
неправилно и незаконосъобразно, че предявеният от него иск е основателен и
изцяло доказан, а насрещните искове на Община Враца са изцяло
неоснователни и недоказани в уважените размери. Поддържа, че неправилно и
незаконосъобразно PC - Враца е приел, че за времето от 10.04.1997 г. до
30.06.2022 г. страните са били обвързани от сключения между тях договор за
наем, по силата на който ищецът е бил единствено държател на имота, а не
негов владелец, поради което няма как да е изтекла давността - нито кратката,
нито дългата 10-годишна давност. Посочва, че от разпита на свидетелите и от
представените от него документи е доказано, че в негова полза е изтекла
придобивната давност за процесния имот, че с влязло в законна сила решение
№ 190/09.02.2007г. по гр.д. 1346/2006 г. по описа на PC – Враца е отхвърлен
като неоснователен предявеният от Община Враца против него иск за
признаване за установено, че Общината е собственик на недвижимия имот и
за осъждането му да отстъпи собствеността и предаде владението върху
имота, както и че за времето от влизането в сила на това решение Общината не
е предприела никакви действия до 24.04.2023 г., когато имотът е иззет от него
след влизането в сила на Решение № 2802/16.03.2023 г. по адм. дело №
321/2023 г. по описа на ВАС. Счита, че в случая следва да се съобрази и
отмяната на мораториума за придобиване по давност на държавни и общински
имоти. Изтъква, че Общината не е доказала на какво основание е придобила
процесния имот, поради което следва да се приеме, че е съставила акта на
основание чл.6 от ЗС в първоначалната му редакция, т.е. поради това, че имота
няма друг собственик. Счита, че посоченото в АЧОС основание не е вярно,
поради което е оборена доказателствената му сила и тъй като имота не е
общински, за него не действа забраната за придобиване по давност и не е
спряло течението на придобивната давност. Твърди, че незаконосъобразното
отхвърляне на предявения установителен иск за собственост е довело и до
незаконосъобразното уважаване на предявените насрещни искове срещу него
от Община Враца. Поддържа, че неправилно и незаконосъобразно PC - Враца
2
е счел, че е ирелевантно за наличието на давност у коя от страните е
причината за несключването на приватизационният договор, както и че е
неправилен и незаконосъобразен извода на съда, че щом влезлият в сила
административен акт на органа по чл. 3 ЗППД06П /отм./, определящ купувача,
не е основание за начало на добросъвестно владение, на още по-малко
основание такова е решението за приемане на предложението на лицето по чл.
35 ЗППД06П /отм./, с което фактически се слага началото на процедурата по
приватизация. Посочва, че като последица от разрешаването на ползването на
стоежа е разрешено ползване с акт № 63/23.12.1997 г. като собствеността е
отразена на ЕТ "Р. Л.", което обстоятелство доказва по обективен и субективен
признак владението като факт. Изтъква, че от деня на вземането на решението
на ОбС Враца за продажба на имота от държател на имота е станал негов
владелец и е започнал да владее същия като свой, на правно основание, годно
да го направи собственик. Твърди, че АЧОС № 300 е съставен 4 години след
решението за приватизация, че същия няма правопораждащо действие, тъй
като не създава и не прекратява права, с оглед на което спорът за материално
право следва да се разреши в исково производство по реда на чл. 64, ал. 2 ЗОС.
Поддържа, че в съставения АЧОС не е посочено нито фактическо, нито правно
основание за придобиване на собствеността от общината, поради което
същият няма легитимиращо действие досежно правото на собственост на
Общината. Посочва, че PC - Враца в обжалваното решение не се е съобразил с
въведените от закона ограничения в специалната уредба за отдаване под наем
на имоти общинска собственост, с което незаконосъобразно е признал
възможността Община Враца да заобикаля закона след изтичането на
предвидения в тях срок на действие чрез превръщането им в такива за
неопределен срок в хипотезата на чл.236, ал.1 ГПК. Моли съда да отмени като
неправилно и незаконосъобразно в обжалваните му части решението на PC –
Враца и да се произнесе по съществото на спора като уважи предявения от
него установителен иск за собственост на основание изтекла придобивна
давност в негова полза и отхвърли предявените против него насрещни искове
на Общината, както и да му присъди направените разноски по производството
и за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Община Враца, чрез
пълномощник гл. юрк. Г. С., е постъпил писмен отговор, с който оспорва като
неоснователна въззивната жалба. Счита обжалваното решение на Районен
съд, гр. Враца за допустимо, валидно и правилно. Твърди, че сградата на ***, в
която се намира самостоятелният обект, предмет на делото, е построена върху
държавна земя, като предназначеното за обществени нужди помещение -
обществен клуб (ОФ клуб) е било държавна собственост, което по силата на §
7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА и § 42 от преходни и заключителни разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост (обн.
1999 г.) е преминало в собственост на Община Враца, която от своя страна го е
отдала под наем чрез Договор за наем № 93-125/11.10.1993 г. на ЕТ „И. Л.“ -
праводател на ЕТ „Р. Л.“. Поддържа, че наемателят-ищец винаги е бил
3
държател на наетото помещение, което се потвърждава и от събраните гласни
доказателства, от които също се установява, че ищецът ЕТ „Р. Л.“ никога не е
заявявал собственически права върху обекта. По-нататък в отговора
въззиваемата страна описва подробно хронологично отношенията между
страните във връзка с процесното помещение, като прави извод, че ищецът ЕТ
„Р. Л.“ от момента на сключване на договора за наем до настоящия момент
винаги е бил държател на имота, като същият не е успял да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е владял имота явно и
необезпокоявано като свой, с намерение да го придобие в рамките на повече
от 10 години. Посочва, че държането на имота от ищеца и неговия праводател
не може да доведе до придобиване на последния по давност и поради
забраната на § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, поради
което не е изтекъл изискуемият се по чл. 79 ЗС 10-годишен давностен срок за
придобиване. Моли съда да остави в сила обжалваното решение на РС-Враца,
като отхвърли въззивната жалба като неоснователна и недоказана, и да му
бъдат присъдени направените разноски за двете инстанции.
С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не
правят доказателствени искания.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК,
въззивният съд констатира, че първоинстанционното съдебно решение е
валидно и допустимо, постановено в съответствие е основанието и петитума
на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд - Враца е бил сезиран с искова молба от Р. И. Л., действащ
като ЕТ „Р. Л." с ЕИК ***, гр. Враца, с която против Община Враца, Булстат
*** е предявен положителен установителен иск за установяване, че ищецът е
собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 12259.1023.185.2.25 в гр. Враца, община Враца, област Враца
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, последно
изменение на КК и КР от 13.01.2023 г., с адрес на имота: ***, в сграда с
идентификатор 12259.1023.185.2, с предназначение на самостоятелния обект:
за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ 81,50 кв.м, при съседи: на
същия етаж: 12259.1023.185.2.5, под обекта: няма, над обекта:
12259.1023.185.2.14, 12259.1023.185.2.13, на основание изтекла придобивна
давност, считано от 10.04.1997 г.
В исковата молба и в уточнителните такива се твърди, че на 11.10.1993 г.
между кмета на Община Враца и ЕТ „И. Л.“, чиито правоприемник е ищецът
4
ЕТ „Р. Л.“, е сключен договор за наем на подблоково пространство в ***, на
адрес: ***, за срок от 5 години. Уговорено е, че месечният наем е за сметка на
довършителните работи в обекта по ПСД. Поддържа се, че на основание чл.
35, ал. 1, т. 2 ЗППДОбП /отм./ и Наредбата за реда за изкупуване на
предприятия и обособени техни части без търг и конкурс от лица по чл. 35
ЗППДОбП Врачанският общински съвет е приел предложението на ЕТ „И. Л.“
№ П-94-И-5/11.11.1994 г. и е взето Решение № 117/10.04.1997 г., обнародвано в
ДВ, бр. 40/1997 г., да му продаде процесния имот. Посочва се, че продажбата
не е довършена поради бездействието на общинската администрация, която
следвало да изготви договор, но такъв не бил сключен. Счита се, че от деня на
взимане на решението за откриване на процедура по приватизация на ОбС -
Враца ЕТ „И. Л.“ от държател е станал владелец на имота и е започнал да го
владее като свой. Изтъква се, че решението на ОбС - Враца е правно
основание, годно да направи ищеца собственик. В подкрепа на твърдението на
ищеца за осъществявано владение се посочва и участието на Р. Л., в
качеството му на инвеститор, на 16.12.1997 г. в комисия, назначена със заповед
на Ръководителя на РИТСК - Враца, както и издаденото разрешение за
ползване на строежа с акт № 63/23.12.1997 г., като собствеността е отразена на
ЕТ „Р. Л.“. Твърди се също, че за времето от момента на решението за
приватизация до момента на подаване на исковата молба ищецът владее имота
като свой и извършва всички действия като собственик, постоянно и
непрекъснато, владението му е несъмнено, спокойно и явно, не е било
прекъсвано или смущавано и до момента. Ищецът счита, че е добросъвестен
владелец, тъй като владее на правно основание, годно да го направи
собственик - решението за приватизация на процесния имот.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
община Враца, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Твърди се, че сградата, в която се намира процесният имот, е построена върху
държавна земя въз основа на Заповед № 867/21.08.1984 г. на Председателя на
ИК на ОбНС, с която е отстъпено право на строеж за изграждане на *** - за
задоволяване на жилищните нужди на членовете на кооперацията. Поддържа
се, че в сградата е изграден обществен клуб (ОФ клуб) със салон за събирания,
библиотека, фоайе и обслужващи помещения, актуван с АЧОС №
300/10.05.2001 г. с инвеститор Община Враца. Посочва се, че с Решение № 61
по Протокол № 8/26.03.1992 г. на Общински съвет Враца, е приета Наредба за
условията, реда и процедурите за отдаване под наем чрез анонимен конкурс,
като на основание чл. 10 е обявен конкурс за отдаване под наем на Подблоково
пространство на *** (до ***) с площ 96 кв.м, без заплащане на наем, за
определен срок, срещу „довършване” на строителните работи по
помещението. Изтъква се, че след провеждане на процедурата е сключен
Договор № 93-125/11.10.1993 г., с който Община Враца е отдала под наем на
ЕТ „И. Л.“ /праводател на ищеца ЕТ „Р. Л.“/, обект „Обособена част от
подблоково пространство“ в ***, ***, за срок от 5 години, изтекъл на
11.10.1998 г., за „Производствена дейност на охранителни системи и монтаж
5
на същите“. В чл. 4.2 от договора между страните е уговорено заплащането от
страна на наемателя на месечна наемна цена в размер на 1870 лв.
неденоминирани лева, като на последната страница от договора е отразено, че
„наемът е за сметка на довършителните работи съгласно ПСД“. С протокол-
образец № 16 от 23.12.1997 г. на Държавна приемателна комисия е прието, че
извършеното от инвеститора и бъдещ ползвател на строежа ЕТ „Р. Л.“
преустройство на обекта в ***, който първоначално е предназначен за ОФ
клуб на Община Враца, е изпълнено съгласно одобрените проекти и може да
се използва с предназначение за „Магазин за алармени системи на
автомобили“. Не се оспорва, че с Решение № 117/10.04.1997 г. на Общински
съвет-Враца за обекта е открита процедура за приватизация по реда на чл. 35
ЗППДОбП (отм.), както и че с Решение № 3192/09.04.2004 г. по адм. дело №
9827/2003 г. по описа на ВАС, по силата на § 7 ПЗР на ЗППДОП (отм.)
наемният договор е счетен за безсрочно сключен от момента на приемане на
решението за приватизирането му. Също така не се оспорва, че започналата
процедура по приватизация не е завършена, но се сочи, че причината за това е
изразено несъгласие от страна на правоприемника ЕТ „Р. Л.“ за приемане на
съобщената цена, обективирана в проекто-оценка на обекта и договор за
покупко-продажба по реда на чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗППДОП (отм.) не е сключен.
Твърди се, че за периода от 11.10.1998 г. до 01.07.2022 г. ЕТ „Р. Л.“ не е
заплащал наемната цена за ползвания обект, поради което с писмо-
предизвестие изх. № 7000-115/27.05.2022 г. на Община Враца, е уведомен, че
наемното правоотношение, възникнало между праводателя му ЕТ „И. Л.“ и
Община Враца, е прекратено, считано от 01.07.2022 г. /виж уточнителна молба
вх. № 14715/28.11.2023 г. - л. 166/. Поддържа се, че със Заповед №
1197/27.07.2022 г. на Кмета на Община Враца е наредено изземването на
общинския имот - частна общинска собственост, поради това, че лицето го
държи без правно основание. Посочва се, че предварителното изпълнение на
тази заповед по жалба на ЕТ „Р. Л.“ е отменено с Определение №
7858/13.09.2022 г. по административно дело № 7685/2022 г. по описа на ВАС и
със Заявление № 9400-0-12407/15.09.2022 г. ЕТ „Р. Л.“ е поискал предаването
на помещението, предмет на заповедта за изземване, като същото е извършено
на 19.09.2022 г. Заповедта за изземване е обжалвана от ЕТ „Р. Л.“, като същата
е потвърдена като законосъобразна с влязло в сила Решение №
2802/16.03.2023 г. по адм. дело № 321/2023 г. по описа на ВАС и е
принудително изпълнена на 24.04.2023 г., когато имотът е иззет от
физическото лице-търговец. Изтъква се, че след прекратяване на договора за
наем и по-конкретно за периодите от 01.07.2022 г. до 10.08.2022 г. и от
19.09.2022 г. до 23.04.2023 г., ЕТ „Р. Л.“ е продължил да ползва недвижимия
имот - частна общинска собственост, въпреки противопоставянето от страна
на наемодателя, поради което с писмо изх. № 2600-2536/30.09.2022 г. е
поканен да заплаща на Община Враца месечно парично обезщетение в размер
427,50 лв., определено съгласно Приложение 1 - Тарифата за определяне на
началния размер на месечния наем за 1 кв. м. при предоставяне на помещения,
6
терени и места към Наредба за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество, но той отказал. Твърди се, че за
посочените периоди на ответната община й се дължи обезщетение за
пропуснати ползи в размер на средния пазарен наем на вещта /виж молба вх.
№ 15795/18.12.2023 г. – л. 173/.
В отговора на исковата молба са инкорпорирани и предявени за
съвместно разглеждане насрещни осъдителни искове, уточнени с молби вх. №
14715/28.11.2023 г. /л. 166/, вх. № 15795/18.12.2023 г. /л. 173/ и вх. №
3100/01.03.2024 г. /л.182-183/, изменени в проведеното на 24.04.2024 г.
открито съдебно заседание, против Р. И. Л., действащ като ЕТ „Р. Л.“, ЕИК
***, за осъждането му да заплати на Община Враца следните суми: 12 474,83
лева /21 месеца и 19 дни по 576,65 лв. месечно/ - дължими наемни вноски за
периода от 10.08.2019 г. до 01.07.2022 г., на основание чл. 232, ал. 2, предл.
първо ЗЗД; 692,87 лева /1 месец и 10 дни по 519,65 лв. месечно/ - обезщетение
за периода от 01.07.2022 г. до 10.08.2022 г., на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД; 3
808,49 лв. /7 месеца и 4 дни по 533,90 лв. месечно/ - обезщетение за периода от
19.09.2022 г. до 23.04.2023 г., на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по
насрещните искове, с който същите се оспорват като недопустими и
неоснователни. Заявява възражение за погасяване на претендираните суми за
периода от месец август 2019 г. до месец ноември 2020 г. поради изтекла
давност. Иска се отхвърляне на предявените насрещни искове и присъждане
на сторените разноски.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства и е допусната и изслушана съдебно-оценителна експертиза, въз
основа на които предявеният главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване за установено, че ищецът е собственик на процесния недвижим
имот, на основание изтекла придобивна давност, е отхвърлен, като
неоснователен, а насрещните искове са уважени отчасти.
Въз основа на събраните в първоинстанционното производство
доказателства въззивният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
Между страните не се спори, и от доказателствата по делото се
установява, че земята, върху която е построена сградата, в която се намира
спорното търговско помещение, е била държавна. Със Заповед №
1237/25.08.1978 г. на Градски народен съвет - Враца и Заповед №
30/19.01.1982 г. на Общински народен съвет - Враца са отчуждени в полза на
държавата посочените в заповедите парцели срещу обезщетение за техните
собственици /парично или имотно/. Имотите са актувани с издадени от
Общински народен съвет - Враца Акт за държавна собственост №
6033/17.08.1984 г. /за имоти пл. №№ 3311, 4370 от кв. 232-232а/ и Акт за
държавна собственост № 6035/17.08.1984 г. /за имот пл. № 3312 от кв. 232-
232а/.
7
Със Заповед № 867/21.08.1984 г. на Общински народен съвет - Враца е
отстъпено право на строеж върху държавна земя на *** в отредените за
строителство имоти с дв. пл. №№ 4378, 4368, 3309, 3304, 4377, 3311, 4370,
4369, 4368 от кв. 232 и 232а по плана на гр. Враца, като е посочено, че
строителните петна са одържавени с актове за държавна собственост №№
6027, 6028, 6029, 6030, 6031, 6032, 6033, 6034 и 6035, всички от 17.08.1984 г.
Записано е, че строителите се задължават в посочените дворища да построят
жилищна сграда за задоволяване на жилищните нужди на членовете на ЖСК.
За строежа на сградата е издадено строително разрешение № 251/31.08.1984 г.
Видно от генералната сметка за стойността на жилищен *** и скица на
разпределението, на партерен етаж в тяло В на *** е предвидено изграждането
на библиотека, салон за събрания и фоайе с гардероб.
Между страните е отделено за безспорно, а и от Разпределителен
протокол от 24.02.1983 г. е видно, че подблоковото пространство не е
участвало в разпределението на обектите от член-кооператорите на ***.
Не се спори също така и че въз основа на Договор № 93-125/11.10.1993
г., Община Враца е отдала под наем на ЕТ „И. Л.“ /праводател на ET „Р. Л.“/
следния обект: „Подблоково пространство“ в *** /чл. 1/, за срок от 5 г. /чл. 8/.
В чл. 4 е уговорено, че наемът се определя по реда на Наредба № 3 за
предоставяне под наем на помещения - общинска собственост и места за
развитие на стопански и административни дейности и е в размер на 1 870
/неденомирани/ лева. В края на договора е записано, че наемът е за сметка на
довършителните работи съгласно ПСД, което съответства и на отпечатаната
във в. „Зов“, бр. 15, обява за конкурс, съгласно която подблоковото
пространство се отдава без наем за определен срок срещу довършване.
Издадено е разрешение за строеж в полза на Община Враца и ползвател
ЕТ „И. Л.“ да извърши вътрешно преустройство на подблоково пространство“
в ***, *** за направа на магазин за алармени системи и монтаж на автомобили
съгласно договора с общината.
С предложение вх. № П-94-И-5/11.11.1994 г., И. Ц. Л., действащ като ЕТ
„И. Л.“ е отправил предложение по реда на чл. 35 ЗППДОбП /отм./ за
изкупуване на отдадения му под наем обект без търг или конкурс.
След смъртта на И. Ц. Л., неговият наследник - ищецът Р. И. Л. е поел
предприятието на ЕТ, което е вписано с Решение от 24.01.1996 г. по ф. д. №
4455/1991 г. по описа на Окръжен съд - Враца.
С писмо рег. № П-94-И-5/23.04.1997 г. Общинска дирекция по
приватизация - Община Враца е уведомила предложителя, че приема
предложението му по реда на чл. 35 ЗППДОбП /отм./, което следва да
потвърди в 5-дневен срок. Видно от отбелязването върху първоначалното
предложение, същото е потвърдено от ищеца на 05.05.1997 г. Решение №
117/10.04.1997 г. на Общински съвет - Враца за откриване на процедура за
приватизация чрез изкупуване без търг или конкурс на общински нежилищен
8
имот - подблоково пространство на ***, стопанисван от ЕТ „И. Л.“ - И. Ц. Л.,
е обнародвано в Държавен вестник, бр. 40 от 1997 г.
С протокол образец 16 от 23.12.1997 г. е приет строежът „Преустройство
на подблоково пространство“ в ***, *** за магазин за алармени системи за
автомобили“. Издадено е Разрешение за ползване № 63/23.12.1997 г. от
РИТСК.
За спорния имот е издаден Акт за частна общинска собственост №
300/10.05.2001 г., с основание: чл. 56 ЗОС, чл. 30, ал. 1 ППЗОС, чл. 2, ал. 1, т. 9
ЗОС, инвеститор на обекта - Община Враца.
Не е спорно между страните, че договор за покупко-продажба по реда на
ЗППДОП /отм./ не е сключен. От доказателствата по делото - писмо изх. №
9400- 8522/13.03.2003 г. /л. 88/ се установява, че окончателна оценка на
процесния имот по реда на ЗППДОбП /отм./ не е била извършена, тъй като
според Община Враца ищецът е имал неплатени задължения по наемния
договор.
На гърба на Акт за държавна собственост № 6033/17.08.1984 г. и Акт за
държавна собственост № 6035/17.08.1984 г. в полето за промени е вписано, че
със Заповед от 31.07.2007 г. на Областния управител на Враца на основание
чл. 78, ал. 1 ЗДС, §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, актуваните недвижими имоти се
отписват от актовите книги за държавна собственост в полза на Община
Враца. Издаден е и Акт за частна общинска собственост № 3845/13.06.2023 г.,
с правно основание: чл. 56, ал. 1 ЗОС, чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗОС, чл. 3, ал. 3 от ЗОС.
С писмо-предизвестие изх. № 7000-115/27.05.2022 г. на Община Враца
/л. 109/, ищецът е уведомен, че наемното правоотношение, възникнало между
праводателя му ЕТ „И. Л.“ и Община Враца, се прекратява след изтичането на
едномесечен срок от получаване на писмото. Същото е получено от ищеца на
30.05.2022 г., видно от известие за доставяне ИД PS 3000 01DIL4 5 /л. 167/.
С протокол от 11.08.2022 г. и на основание Заповед № 1197/27.07.2022 г.
на Кмета на Община Враца, е имотът е иззет от ищеца.
Предварителното изпълнение на тази Заповед по жалба на ЕТ „Р. Л.“ е
спряно с Определение № 7858/13.09.2022 г. по адм. дело № 7685/2022 г. по
описа на ВАС и със Заявление № 9400-0-12407/15.09.2022 г. ЕТ „Р. Л.“
поискал предаването на помещението, предмет на заповедта за изземване,
като предаването е извършено на 19.09.2022 г. с протокол.
Заповед № 1197/27.07.2022 г. на Кмета на Община Враца за изземване на
имота е обжалвана от ЕТ „Р. Л.“, като същата е потвърдена като
законосъобразна с влязло в сила Решение № 2802/16.03.2023 г. по адм. дело №
321/2023 г. по описа на ВАС и е принудително изпълнена на 24.04.2023 г.,
когато имотът е иззет от физическото лице-търговец.
По делото е изслушано и прието заключение по съдебно-оценителна
експертиза, по която вещото лице е изчислило, че за периода от 10.08.2019 г.
до 01.07.2022 г. месечният наем, изчислен по Приложение № 1 - Тарифа за
9
определяне началния размер на месечния наем за 1 м2 при предоставяне на
помещения, терени и места към Наредба за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 292/2008 г. на
Общински съвет Враца, е в размер на 427,50 лева или сумата от 14 834,25
лева, а за същия период средният пазарен месечен наем е 576,65 лева или
сумата от 20 009,75 лева.
За периода от 01.07.2022 г. до 10.08.2022 г. месечният наем, изчислен по
Приложение № 1 - Тарифа за определяне началния размер на месечния наем за
1 м2 при предоставяне на помещения, терени и места към Наредба за реда за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с
Решение № 292/2008 г. на Общински съвет Враца, е в размер на 427,50 лева
или сумата от 570 лева, а за същия период средният пазарен месечен наем е
519,65 лева или сумата от 692,87 лева.
За периода от 19.09.2022 г. до 23.04.2023 г. месечният наем, изчислен по
Приложение № 1 - Тарифа за определяне началния размер на месечния наем за
1 м2 при предоставяне на помещения, терени и места към Наредба за реда за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с
Решение № 292/2008 г. на Общински съвет Враца,е в размер на 427,50 лева
или сумата от 3 049,50 лева, а за същия период средният пазарен месечен наем
е 533,90 лева или сумата от 3 808,49 лева.
Заключението по допусната експертиза не е оспорено от страните и
първоинстанционният съд го е кредитирал като правилно и обосновано; като
такова го възприема и настоящия съдебен състав.
По делото в първоинстанционното производство са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Б. В. А., Ц. Г. М., П. Ц.
Г., Ц. В. Т., Т. С. Т. и Ц. Й. Х..
Показанията на Б. В. А., Ц. Г. М., П. Ц. Г. и Ц. Й. Х. са еднопосочни и
еднозначни, като всички те познават Р. Л. от 20 или 30 години и твърдят, че
той е построил процесното помещение, като всеки от свидетелите му е
помагал в строителството по някакъв начин. След това в това помещение
ищецът е поставял аларми на автомобили. Никой от свидетелите не знае дали
ищецът е собственик на помещението, нито знае някой да му оспорва
ползването. Противоречие в показанията на свидетелите се наблюдава
досежно крайния момент, до който търговския обект е функционирал, като
това обстоятелство е ирелевантно за спора, доколкото не се установява по
делото ищецът да е изоставил имота.
Свидетелите Ц. В. Т. и Т. С. Т. сочат, че са членове на ЖСК от
учредяването й и спорното помещение е било на общината за ОФ клуб или
пенсионерски клуб, вече не си спомнят. След това помещението е
стопанисвано от Р. Л., като последно е функционирало през 2002-2003 г.
Настоящият въззивен състав кредитира показанията на разпитаните
свидетели, тъй като същите са преки, непосредствени, логични и
10
безпристрастни и са в унисон помежду си, считайки, че те са пряко относими
към предмета на доказване в настоящето производство.
Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е
изложена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал
всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал
до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са
ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от
районния съд фактическа обстановка, поради което, окръжният съд я
възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК.
В обжалваното решение районният съд обосновано и изчерпателно се е
произнесъл по всички твърдения на ищеца и по всички възражения на
ответната община, въз основа на обстоен и обоснован анализ на събраните по
делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон.
Въззивната инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на
районния съд за неоснователност на предявеният главен иск и частичната
основателност на насрещните искове, като препраща към мотивите на
решението на основание чл. 272 ГПК.
В допълнение към изложеното от районния съд и съобразно наведените
във въззивната жалба оплаквания, въззивният съд намира следното от правна
страна:
Претенцията на ищеца за признаване правото му на собственост върху
процесния недвижим имот с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК се основава
на изтекла в негова полза придобивна давност въз основа на осъществявано от
него добросъвестно владение, считано от 10.04.1997 г. - датата на взимане на
решение от Общински съвет - Враца за откриване на процедура за
приватизация чрез изкупуване без търг или конкурс на спорния имот.
Придобиването на собственост върху недвижим имот въз основа на
кратката 5-годишна придобивна давност изисква придобиване на
фактическата власт върху имота на основание, годно да направи ищеца
собственик, упражняване на фактическа власт върху имота, което законът
свързва с владеене за времето от 10.04.1997 г. и изтичане на период от време
на непрекъснато упражняване на фактическата власт. В тежест на ищеца е да
докаже наличието на посочените предпоставки.
Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на
владение, което да е явно /да не е установено и поддържано чрез насилие или
скрит начин/ и непрекъснато. Самото владение е установено фактическо
11
господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от
друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но
упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото
и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя,
тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по
давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането
във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В този
случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в
намерението, фактическата власт да се упражнява вместо за другиго
изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия,
които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или
владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит
начин. Съгласно презумпцията на чл. 69 ЗС предполага се, че този който
упражнява фактическа власт върху вещта я държи за себе си, докато не се
установи, че я държи за другиго. Когато фактическата власт е придобита на
правно основание, то упражняващият се явява държател и в този случай
презумпцията на чл. 69 ЗС е опровергана, а съответно в тежест на този, който
се позовава на придобивна давност е да установи, че такава е започнала да
тече чрез явна промяна на държането във владение.
В настоящият случай, с оглед събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав намира, че за твърдяния период ищецът не е бил
владелец, а е бил държател на процесния недвижим имот по силата на
сключения между страните договор за наем № 93-125/11.10.1993 г. Именно
договорът за наем е правното основание, на което ищецът е придобил
фактическата власт върху имота. Наемателят по договор за наем е държател
на вещта, който я държи за наемодателя. Наемателят не е владелец и не може
да придобие имота по давност, а упражнява фактическата власт за друг.
Наличието на този наемен договор не се оспорва от страните, нито
неговите уговорки. Сключеният между страните по делото наемен договор е
бил за определен срок - 5 години. Същият все още е бил в сила, както към
датата на отправяне на предложението за неговото купуване без търг и
конкурс по ЗППДОбП /отм./, така и към датата на взимане на решението от
Общински съвет - Враца, с което се поставя началото на приватизационната
процедура. Съгласно §7, ал. 1 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./, срочните договори
за наем се смятат за безсрочно сключени от момента на приемане на
решението за приватизирането им по предвидения в закона ред - при
започнала процедура по приватизация срочните договори се трансформират в
безсрочни и могат да се прекратят с едномесечно предизвестие. Следователно
след откриване на процедурата за приватизация на наетия имот - частна
12
общинска собственост (в случая от 10.04.1997 г. - датата на Решение № 117 на
Общински съвет Враца), сключеният между страните договор за наем е
трансформиран в безсрочен. Този безсрочен договор е бил прекратен
едностранно от кмета на общината с писмено предизвестие едва през 2022 г., в
което е посочено, че наемното правоотношение се счита за прекратено с
изтичането на едномесечен срок от получаването на писмото. Предизвестието
е получено от ищеца на 30.05.2022 г. и считано от 01.07.2022 г. наемното
правоотношение е прекратено.
Наличието на наемен договор между страните е констатирано в решение
№ 3192/03.04.2004г. по адм. дело № 9827/2003г. на ВАС, III отд., с което е
оставено в сила решение № 87/28.07.2003г. по адм. дело № 77/2003г. на ОС-
Враца. Нещо повече, именно защото между страните е съществувал наемен
договор, чийто срок е изтичал през месец 10.1998г., а по силата на §7, ал. 1 от
ПЗР на ЗППДОбП /отм./, този договор се е трансформирал в безсрочен, съдът
е приел, че ищецът е владял или държал имота на правно основание, което е
обусловило отмяна на заповедта на кмета на община Враца, с която е наредено
изземване на имота от ищеца.
Именно съществуването на договора за наем от 1993 г. между страните е
обусловило отхвърлянето на предявеният от Община Враца срещу ЕТ „Р. Л.“
иск с правно основание чл. 108 ЗС за имота, с Решение № 190/09.02.2007 г. по
гр. д. № 1346/2006 г. по описа на Районен съд - Враца. Видно от мотивите на
решението ревандикационния иск е отхвърлен не защото Община Враца не е
собственик на имота /напротив, точно обратното е прието в мотивите на
съдебния акт/, а защото ЕТ „Р. Л.“ го държи с основание - сключения между
тях договор за наем от 1993 г.
С оглед изложеното са неоснователни възраженията на жалбоподателя,
че от момента на взимане на решението за откриване на приватизационната
процедура, е станал владелец на имота. Правилно и законосъобразно
районният съд е приел, че за времето от 10.04.1997 г. до 30.06.2022 г. ищецът е
бил единствено държател на имота по силата на сключения между страните
договор за наем, а не негов владелец, поради което няма как да е изтекла
давността - нито кратката, нито дългата 10-годишна давност.
Не може да бъде споделено и възражението на жалбоподателя, че
районният съд неправилно е приел, че не е налице добросъвестно владение.
Съгласно чл.70 от ЗС добросъвестно е владението, което е установено на
правно основание, което е годно да направи владелеца собственик, без той да
знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма
е опорочена, като тази добросъвестност се преценява към момента на
възникване на правното основание и се предполага до доказване на
противното. По въпроса какво е правното основание на добросъвестното
владение по чл. 70, ал. 1 ЗС има многогодишна практика на Върховния съд, а
13
по-късно и на Върховния касационен съд. Така, в т. 9 от раздел III на
Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр. дело № 9/1974 г. на Пленума на
Върховния съд макар и примерно са посочени всички прехвърлителни
(транслативни) двустранни или едностранни сделки, административните
актове с вещноправни последици и съдебните решения по конститутивни
искове относно право на собственост или ограничено вещно право. Очевидно
е, че все се касае за правни актове, т. е. за юридически действия с
прехвърлителен ефект.
В случая не съществува прехвърлителен акт и това се признава от ищеца
в исковата молба, като се твърди, че договор за продажба по ЗППДОбП /отм./
с ответната община не е сключен.
Касае се за недовършен фактически състав на приватизационната
процедура, която включва: решение за приватизиране на имота, прието от
общинския съвет /чл. 3, ал. 4 ЗППДОбП /отм./, което се обнародва в
„Държавен вестник“ /чл. 3, ал. 5 ЗППДОбП /отм./; оценка на обекта /чл. 16, ал.
3/ и прехвърляне на собствеността в едномесечен срок от получаване на
писменото съгласие на предложителя за изкупуване по определената цена /чл.
39, ал. 1 ЗППДОбП /отм./. В случая приватизационната процедура е останала
на етап решение на органа по чл. 3 ЗППДОбП /отм./ за приватизиране на
обекта и неговото обнародване в ДВ, поради което не може да се приеме, че
ищецът има качеството на добросъвестен владелец на спорния имот въз
основа на това решение.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че общината не е
доказала своето право на собственост върху имота, че не е доказала
основанието, на което е придобила имота, както и че посоченото в АЧОС
основание не е вярно, поради което е оборена доказателствената му сила.
С оглед на тези възражения на първо място следва да се посочи, че при
предявен положителен установителен иск за собственост (какъвто е
настоящия случай) предмет на доказване е правото на собственост на ищеца
върху имота. Ищецът по положителен установителен иск за собственост
следва да докаже чрез способа на главното и пълно доказване качеството си на
собственик /съобразно твърдяното придобивно основание/ и действията на
ответника, накърняващи упражняването на правото на собственост, които
обуславят и правния интерес от предявяване на иска. Ответникът по този иск
няма задължение да доказва своето право на собственост, тъй като същото не
е предмет на иска. В тази връзка районният съд с определението по чл.140 от
ГПК ясно и подробно е указал доказателствената тежест на страните, като е
посочил конкретните факти, които е следвало да докаже ищеца в
производството, за да се приеме, че той е собственик на процесния имот на
твърдяното оригинерно правно основание - изтекла в негова полза кратка 5-
годишна придобивна давност, както и че в тежест на ответника е да докаже
14
единствено възражението си, че ищецът е имал качеството на наемател по
сключен между страните договор за наем, въз основа на който е бил държател
на имота, а не владелец.
Независимо от горното следва да се посочи, че по делото е установена
собствеността на общината върху спорния имот.
Актът за общинска собственост е официален удостоверителен
(свидетелстващ) документ, който с обвързваща съда материална
доказателствена сила установява право на собственост в полза на Общината
върху съответния недвижим имот. Необходимо е, за да отпадне тази
задължителна сила, актът да бъде оспорен по предвидения за това в ГПК ред,
а именно - чл. 193 и сл. от ГПК. При положение, че това производство не е
развито по почин на страната, имаща интерес от оспорването, противното на
отразеното в акта за общинска собственост не може да се приеме за вярно.
При заявен положителен установителен иск за собственост срещу общината, в
тежест на ищеца, претендиращ собствеността на имота на лично придобивно
основание, е да установи правото си на собственост върху претендирания
имот, като по този начин обори придобивното основание на ответника,
отразено в акта за общинска собственост.
В настоящото производство ищецът-жалбоподател не доказа правото си
на собственост върху претендирания имот, поради което не е оборена
доказателствената сила на издадения Акт за частна общинска собственост №
3845/13.06.2023 г., удостоверяващ правото на собственост на общината върху
имота.
С оглед всичко гореизложено и при наведените от ищеца твърдения и
придобивно основание, искът за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът е собственик на спорния имот на основание
изтекла придобивна давност като добросъвестен владелец, считано от
10.04.1997 г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на частичното уважаване на насрещните искове от
първоинстанционния съд във въззивната жалба не са изложени конкретни
оплаквания, поради което, съгласно чл.269, изр. второ ГПК, въззивният съд не
следва да излага мотиви и препраща към мотивите на решението на районния
съд на основание чл. 272 ГПК.
В обобщение, всички наведени във въззивната жалба оплаквания и
възражения са били подборно и детайлно обсъдени от районния съд в
обжалваното решение, като мотивите, които той е изложил, произнасяйки се
по тях, се споделят напълно от въззивния съд.
В заключение съдът намира, че районният съд правилно и
законосъобразно е отхвърлил като неоснователен предявеният от ищеца
положителен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК и е уважил
15
предявените насрещни искове в посочените в решението размери, като
основателни.
Като се присъединява изцяло към мотивите на първостепенния съд и
препраща към тях по реда на чл. 272 ГПК, окръжният съд намира, че
първоинстанционния съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден в обжалваните му части.
В частите, в които насрещните искове са отхвърлени като
неоснователни, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира въззивната жалба за
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8, във вр. с чл.
273 ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и
предвид изричното искане в полза на въззиваемата община следва да се
присъдят разноски за въззивното производство за юрисконсултско
възнаграждение, чиито размер съдът определя на 300 лева.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на въззивника не се
следват разноски за въззивното производство.
Предвид гореизложеното, на основание чл.272 ГПК, Врачанският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 438/05.07.2024г. постановено по гр.д. №
1548/2023г. на Районен съд – Враца в обжалваните му части.
ОСЪЖДА Р. И. Л., действащ като ЕТ „Р. Л.“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Община Враца, Булстат ***, с
адрес: ***, представлявана от кмета сумата 300 лева, представляваща
деловодни разноски във въззивното производство за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
на препис от него на страните.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17