Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……………
/ 03.06.2020г. гр. Варна,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХХХІІІ – ти състав, в
публично заседание, проведено на
15.05.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16363 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
уточнена с молба от 18.11.2019г., подадена
от
М.Я.К. ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" Към
Министерство на вътрешните работи, със Седалище и адрес на управление:
гр.София 1202 Бул***" 46, която
искова претенция след изменение, посредством увеличаване размера на исковата
сума за главница, на основание чл.214 ал.1, пр.3-то от ГПК, допуснато с
определение от с.з. на 15.05.2020г.,
е както следва: за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 2281,12лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, за периода от 11.10.2016г. до 11.10.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд, както и законната лихва върху
тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда - 11.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 220,92лв., представляваща
общ размер на обезщетение за забавата върху главницата изчислено от
първо число на месеца следващ месеца на дължимото плащане, до датата на
предявяване на иска 11.10.2019г.
Отправя се искане за присъждане на всички направени по
делото разноски, включително адв.хонорар.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтичат претендираните
права, са следните: Сочи се от ищецът, че М.Я.К. ЕГН ********** е държавен
служител и работи в ГД"Гранична полиция" при МВР. Към настоящият
момент е на длъжност „полицейски инспектор V-та
степен".
Основното трудово възнаграждение, което получава е в размер
на 1148 лева.
През периода от
11.10.2016г.
до 11.10.2019г. изпълнявал служебните си
задължения на ГКПП летище - гр.Варна на
смени всяка с продължителност от 12 часа
съгласно графици при сумирано отчитане на работното време.
За периода, отработеният от служителя нощен труд не е
превръщан в дневен съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата в МВР с коефициент равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време или 1,143.
За процесният период на служителя
не му е заплащано допълнително възнаграждение в резултат на преизчисляването на
нощните часове в дневни.
Общо дължимото на служителя допълнително възнаграждение за
положен от него извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на нощен
труд за периода от 11.10.2016г. до
11.10.2019г. е в размер на 1632,61/хиляда шестстотин тридесет и два лева и 61 стотинки/лева.
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение
за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, като за това е установен и срок. Предвид това работодателя е
изпаднал в забава от падежа на всяко изискуемо вземане до датата на предявяване
на исковата претенция, което според ищеца възлиза в общ размер на 220.92лв.
На осн. чл.127 ал.4 от ГПК се
представя банкова сметка ***: BG23STSA93000005796202.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, е
депозирал отговор, с който изразява становище за оспорване на исковете, както
по основание, така и по размер. Считат се за недоказани
предявените искове срещу ГДГП.
Сочи, че е неоснователна
е претенцията за осъждане на ГДГП-МВР да заплати на ищеца сумата от 1632,61
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен труд през нощта от
22:00 до 06:00 часа, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд
с коефициент „1,143", ведно с лихва за забава в размер на 220,92 и
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
За процесния
период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и
нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е
изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане
на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при
надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата
на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд.
При изчисляване на времето,
отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е
приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР. На основание чл. 187,
ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
С Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. (обн. ДВ, бр. 69 от 2014 г., изм. и
доп., бр. 15 от 2015 г., отменена с § 4. от ДР на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) е регламентиран редът, касаещ спорния въпрос преди посочения в исковата молба
период, тъй като действащата към този момент наредба е била отменена, а сега
действащата - е влязла в сила на 02.08.2016 г. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредба
№ 8121з-407 от 2014 г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по
0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период.
Към настоящия момент, редът е
регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн.
ДВ. бр. 60 от 2 Август 2016 г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и
Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67
от 14 Август 2018 г.).
Не се възразява, че страните по
делото са били в служебни правоотношения през процесния
период. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ)
обаче не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях
в процесния период е действала друга наредба, в която
липсва изрична норма, която допуска превръщането на нощните часове положен труд
в дневни с определен коефициент. Налице е и специална нормативна уредба по
отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, и следователно не може
да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ. Тази разпоредба е
непригодна за прилагането й към държавните служители в МВР, тъй като само при
кумулативното наличие на четирите необходими предпоставки в нея (1. подневно отчитане на работното време; 2. работа на смени;
3. продължителност на нощно работно време, по-малка от продължителността на
дневното и 4. трудово възнаграждение, заработено по трудови норми), може да се
въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време. В чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР дневното и
нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа. Не е налице и
работа по трудови норми за определяне размера на трудово възнаграждение по чл.
247 и чл. 250 от КТ.
За да се твърди, че е налице
положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника, следва ищецът
действително да е работил извън установеното за него работно време по график и
да не му е изплатено съответното възнаграждение, а в случая всеки положен от
него час труд, включително за извънреден и нощен труд, своевременно му е
заплащан
ежемесечно, видно от платежните
бележки. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1, 143 е
установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително
възнаграждение от 0,25 лв., а не за генериране и заплащане на извънреден труд.
Както бе посочено по-горе, в МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за
разлика от другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7
часа нощен труд. Това води до неприложимост на посочения коефициент, тъй като
същият се получава от съотношението на 8 часа дневен труд към 7 часа нощен
труд. Ако се извърши заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР
същото ще е 8 часа дневен труд към 8 часа нощен труд, при което се получава
коефициент 1. В тази връзка считам, че ГДГП вече е изпълнила задължението си и
е изплатила изцяло и своевременно положения от ищеца както извънреден, така и
нощен труд.
Относно доказателствените
искания:
Не се оспорва обстоятелството, че
за процесния период ищецът е заемал длъжността,
посочена в исковата молба.
Не се възразява срещу искането за
назначаване на експертиза. Моли се да се приемат като доказателства заверени
копия от следните документи: платежни бележки относно извършените начисления на
М.Я.К. 01.10.2016 г.-31.10.2019 г. Възразява
срещу искането за представянето на останалите доказателствени
искания, касаещи претенцията по настоящия иск, считат се същите за
неоснователни, тъй като са с голям обем и касаят продължителен период от време.
При изготвяне на експертизата, вещото лице ще има възможност да се запознае със
съдържанието им и въз основа на тях да изготви заключението си.
С оглед гореизложеното, се
отправя молба за отхвърляне предявените от ищеца искове като неоснователни
и недоказани, като се присъдят направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение на ответната страна.
В случай, че съдът приеме
исковата молба за основателна, моли се направените от ответната страна разноски
за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК да бъдат
редуцирани до минимално определения размер, посочен в Наредбата по чл. 36 от Закона
за адвокатурата, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
Не е спорно между страните, че в процесният
период ищецът се е намирал в служебно правоотношение с ответника и е изпълнявал длъжността „полицейски
инспектор V-та степен“ в Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, като същото
се потвърждава от заключението на вещото лице и представените от страните
писмени доказателства.
Спорно между страните е какъв е размерът на дължимите от
ответника възнаграждения за положен извънреден труд, както и дали тези
възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца, както се поддържа с отговора на
исковата молба.
За изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани
специални знания посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението на вещото лице се посочва, че стойността на претендираното допълнително възнаграждение за положен извънраден труд, съобразно твърденията на ищеца след
приравняване на нощни часове към дневни за периода от 11.10.2016г. до
11.10.2019г., при отчитане на ползван от ищеца отпуск за временна
неработоспособност и платен годишен отпуск, е в размер на 2281,12лв., за
начислени 245 часа.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно,
обективно и компетентно дадено /л.77-88/.
Ищецът е предявил иск за заплащане на възнаграждение за
положен от него извънреден труд.
Съгласно чл.176 ЗМВР „Брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения“.
Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения
е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.
Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР, „Редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи“.
В процесния период от 11.10.2016г.
до 11.10.2019г. приложима към спора касаещ нощния
труд полаган от служителите в МВР е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
издадена от министъра на вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според
чл.3, ал.3 от наредбата „При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба № 8121з-779 /обн., ДВ,
бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение №
16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС,
петчленен състав/, липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от
предходно действалата в периодите от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от
11.07.2016г. до 02.08.2016г. Наредба №8121з-407
/ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче
не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична
забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ
бр. от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Действително в
чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР, е предвидена възможност полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Разпоредбата определя допустимата продължителност на полагания
нощен труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен. При действието на посочената
норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба №8121з-407 от
министъра на вътрешните работи, в която изрично е предвидено преизчислението на часовете положен нощен труд.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
своето основание. При липсата на специална уредба за служителите в МВР
основание за преизчисляване на часовете
положен нощен труд е субсидиарно приложимата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата. По отношение на претендирания размер, то същият следва да се приеме за
доказан, тъй като съответства на изчисленията направени от вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, която се кредитира от съда.
Ответникът не е изплатил дължимото на ищеца възнаграждение
за извънреден труд в пълния размер и дължи обезщетение за забава, като сборът
на дължимите обезщетения за забава за всяка забавно плащане на дължимо
възнаграждение за извънреден труд се установява от заключението на вещото лице.
По разноските:
С оглед изхода от спора в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски. Сторените от ищеца разноски са в размер
на 380,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Ответната страна
своевременно е направила възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, предвид
факта, че минималния еднократен размер по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията, обн. ДВ, бр. 28 от 2014г./, възлиза над заплатения от ищеца
или в размер на 405.14лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 300,08
лева, представляваща сбор от дължимата държавна такса за производството в
размер на 100,08 лева и 200,00 лева възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и
чл.86 от ЗЗД, ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" Към Министерство на вътрешните работи, със
Седалище и адрес на управление: гр.София 1202 Бул***" 46, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА М.Я.К. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2281,12лв.,
представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от
11.10.2016г. до 11.10.2019г., получен
в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране
на исковата молба в съда - 11.10.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от 220,92лв., представляваща
общ размер на обезщетение за забавата върху главницата, изчислено от
първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на
предявяване на иска 11.10.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" Към Министерство на
вътрешните работи, със Седалище и адрес на управление: гр.София 1202 Бул***"
46, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА М.Я.К.
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 380,00лв., представляваща направени по делото разноски за адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" Към Министерство на вътрешните работи, със
Седалище и адрес на управление: гр.София 1202 Бул***" 46, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата
от 300,08лв., представляваща сбор от
дължимата държавна такса за производството в размер на 100,08 лева и 200,00 лева
възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС
от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: