№ 316
гр. София , 18.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Емил Дечев
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Емил Дечев Въззивно частно наказателно
дело № 20211100601978 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХІI от НПК.
Образувано е по подаден частен протест от прокурор при Софийска районна
прокуратура против Протоколно определение от 07.04.2021 г., постановено в
разпоредително заседание по НОХД № 17059/2020 г. по описа на Софийски районен съд,
НО, 13 състав, с което решаващият съд е прекратил съдебното производство и е върнал
делото на СРП за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, довели
до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, при условията на чл. 249, ал. 2, вр.
с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.
В частния протест, представителят на държавното обвинение излага съображения,
поради които не споделя изводите на съда, довели до постановяване на атакуваното
определение, позовавайки се на изявленията на обвиняемото лице и неговия защитник за
липса на допуснато в хода на досъдебното производство нарушение на процесуалните
правила довело до ограничаване на процесуалните правила на обвиняемия, както и на
желанието им делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, в
неговата разновидност по чл. 371, т. 2 от НПК. В този смисъл приема, че позицията на
обвиняемия е, че разбира обвинението, както и че процесуалните му права не са били
ограничени в изтълкувания от съда смисъл. Настоява, че внесеният от СРП обвинителен акт,
отговаря на законовите изисквания предвидени в чл. 246, ал. 2 от НПК, касателно
задължителното съдържание на обстоятелствената му част и е изцяло съобразен с ТР № 2 от
07.10.2002 г. по н.д. № 2/2002 г, ОСНК на ВКС и по конкретно в него са очертани фактите,
които обуславят престъпната съставомерност на деянието, в което подс. П. е обвинен, чрез
посочване на времето, мястото, начинът на извършването му. Конкретно посочва, че
използването на предлога „около“ е било продиктувано от обстоятелството, че размера на
паричната сума, предмет на престъплението не е бил проследяван ежедневно, предвид
факта, че става въпрос за парични средства от кутия за дарения. Според прокурора както в
обстоятелствената, така и в диспозитивната част на обвинителния акт не се съдържат
неясноти, които да препятстват правото на обвиняемия да разбере обвинението, като в тази
1
насока се сочи, че в обвинителния акт ясно е индивидуализирана и конкретно посочена
общата стойност на отнетите вещи /пари и кутия/. Моли се за отмяна на разпореждането и
връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в протеста, атакуваното
разпореждане и материалите по делото, намира за установено следното:
Съдебното производство пред СРС, НО, 13 състав е образувано въз основа на
обвинителен акт, с който Д. Т. П. е предаден на съд за това, че на 07.12.2019 г. около 19.50
часа в гр. София, бул. ****, от бюро „Информация“ в магазин „Х.Х.“, като непълнолетен,
но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
е отнел чужди движими вещи – 1 бр. кутия за дарения на стойност 15,00 лева, съдържаща
сума пари в размер на около 1000,00 лева /хиляда лева/, общо на стойност 1015,00 лева от
владението на Д.В.В., зам. управител на магазин „Х.Х.“, без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, явяващо се престъпление по чл. 194, ал. 1,, вр. с чл. 63, ал. 1,
т. 3 от НК.
С протестираното протоколно определение от 07.04.2021 г. съдът е счел, че
съдебното производство следва да бъде прекратено, тъй като правата на обвиняемия са
нарушени. Съдът е приел, че на досъдебното производство – в изготвения обвинителен акт и
постановлението за привличане на обвиняем, е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в допусната неяснота относно точната
стойност на предмета на престъплението, която прокуратурата е извела само като
приблизителен размер - „около хиляда лева“.
При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав намира
следното:
Частният протест е процесуално допустим - подаден е в срок, от страна със защитен
от закона интерес и срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен
контрол.
По същество протестът е неоснователен по следните съображения:
Въззивният съд намира за несъстоятелни възраженията на прокурора досежно
констатираната от първостепенния съд неяснота на обвинителния акт и постановлението за
привличане на обвиняем относно точния размер на инкриминираната парична сума. По
мнение на СГС, процесуалното нарушение е налично, тъй като деянието, предмет на
повдигнатото от СРП обвинение не е конкретизирано по предмет. Прокурорът е посочил, че
предмет на това деяние представлява „парична сума в размер на около хиляда лева“, върху
която обвиняемият е установил фактическа власт. Размерът на отнетата парична сума
задължително трябва да бъде посочен по ясен и недвусмислен начин, тъй като има
отношение както за квалифицирането на деянието, така и при индивидуализация на
наказанието. В тази връзка не е достатъчно в обстоятелствената част от прокурорския акт,
посочването на една приблизителна стойност от „около“ 1000 лева. За да се определи тази
стойност е необходимо да има яснота по отношение на конкретния размер на съдържащата
се в кутията за дарения, парична сума. Очевидно е, че при предявяване на обвинението
прокуратурата е имала затруднение в тази посока. То обаче е преодолимо - чрез
конкретизация на размера на кражбата на основата на наличните доказателства (свидетелски
показания и протоколи за доброволно предаване, обиски или за претърсване и изземване),
или, ако това е невъзможно - чрез упражняване на другите правомощия по чл. 242 от НПК.
В този вид обаче обвинението се явява негодно формулирано, защото води до неяснота
каква е действителната стойност на предмета на престъплението, което на свой ред води до
2
невъзможност да се организира и упражни в пълнота правото на защита на подсъдимото
лице по внесеното обвинение. Отделно от това, надлежното посочване на размера на
отнетата парична сума, засяга и упражняването на правото на пострадалия, който може да
претендира връщането й, а неговото искане е обвързано с предложеното от прокурора
обвинение, върху което същият не разполага с легален инструмент за корекция. Без
значение е изтъкнатото от прокурора в частния протест обстоятелство, че защитникът и
подсъдимият не са взели отношение, респ. не са отбелязали да е налице процесуално
нарушение в такава насока. Порокът на обвинителния акт, а също така и на
постановлението за привличане на обвиняем, е обективно налице и не може да бъде саниран
поради процесуално бездействие на страните. Установеното процесуално нарушение
несъмнено е допуснато при действията по привличане на обвиняем и при изготвяне на
обвинителния акт. Едновременно с това, нарушението е и отстранимо по критериите на чл.
249, ал. 4 т. 1 от НПК и т. 3 от ТР № 2 по н.д. № 2/2002 г. на ОСНК, ВКС. Неговото
преодоляване е възможно след връщане делото на прокурора и трябва да се реализира чрез
ново привличане на подсъдимия П. в качеството на обвиняем, като под контрола на
прокурора (чл. 219, ал. 1 от НПК), във фактическото описание на престъплението следва
изчерпателно да се посочат всички негови обективни елементи, включително точната
стойност на отнетите парични средства, и прецизно да се изчисли общия размер на
причинените с деянието имуществени вреди в пари.
По изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 2 от НПК, Софийски
градски съд, НО, XIV въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 07.04.2021 г., постановено по НОХД
№ 17059/2020 г. по описа на СРС, НО, 13 състав, с което е било прекратено съдебното
производство по делото и същото е върнато на СРП за отстраняване на съществени
процесуални нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3