РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер      2360/           04.06.2013   Година                        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                    I брачен състав

На    четвърти  юни                       две хиляди и тринадесета  Година

В публично заседание на двадесет и девети май   две хиляди и тринадесета година в следния състав:

 

           Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  1390                                                   по описа за   2013 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.150 от СК.

 

Производството е образувано по искова молба на К. Ф. А. ЕГН ********** и А. Ф. А. ЕГН ***********, действащи чрез своя баща и законен представител Ф.А.Х. ЕГН ********** против Н.С.А. ЕГН **********. Ищците твърдят, че ответника е тяхна майка, като с Решение, постановено по гр. д. № 17443/2010г. по описа на ПРС-ІІІбр.с. родителските права върху отглеждането им били предоставени на бащата, а майката била осъдена да им заплаща месечна издръжка в размер на по 80лв. за всяко дете. Твърди се, че от тогава е изминал значителен период от време, понастоящем разходите за ищците са нараснали и те има нужда от по-висок размер на издръжката, заплащана от майката. Поради това се прави искане да бъде изменен размера на дължимата от ответника издръжка от по 80 лв. месечно на по 150лева месечно за всяко дете. Представя писмени доказателства.

В определения срок не е постъпил писмен отговор от ответника Н.С.А. ЕГН **********.

 

Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори, и от представените по делото препис от Решение и Удостоверения за раждане се установява, че К. Ф. А. ЕГН ********** и А. Ф. А. ЕГН *********** са деца на Ф.А.Х. ЕГН ********** и Н.С.А. ЕГН **********. Безспорни между страните са и обстоятелствата, че с Решение, постановено по гр. д. № 17443/2010г. по описа на ПРС-ІІІбр.с. ответникът бил осъден да им заплаща месечна издръжка в размер на по 80лв.

Страните не спорят, а и от показанията на свидетел по делото – А. Ю. А. се установява, че децата се отглеждат от своя баща и неговите роднини, като К. е ученичка във *** клас, а А. е в *** ***. Свидетелят твърди, че бащата на ищците работи в ***-П. и получава месечно възнаграждение от 142лв., а майката-ответник не се интересува от тях от ***г., когато напуснала семейството. Последната не плащала редовно дължимата издръжка и правела това едва когато срещу нея били подавани жалби в прокуратурата. Освен това свидетелят заявява, че детето К. е с *** ***, а при по-малкото било налице заболяване, което изисквало ежемесечни средства за лечение.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, при условията на чл.172 от ГПК, като обективни, логични, последователни и непротиворечиви, доколкото в тях същият споделя собствените си впечатления относно доходите и семейното положение на страните.

По делото са събрани доказателства за доходите както на родителя, който фактически отглежда децата – техния баща, така и за тези на майката-ответник по делото. От представените писмени доказателства е видно, че ответникът не работи, не получава месечни доходи и притежава автомобили, а бащата на ищците не от получава месечно трудово възнаграждение.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.  142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство съдът намира от една страна, че действително е налице сериозна промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на децата К. и А., макар същата да е присъдена преди една година. За изминалия период от време е налице съществена и трайна промяна преди всичко на икономическата обстановка в страната, при която обективно е напълно невъзможно едно дете да бъде издържано със средства от общо около 100лева на месец. Особено същественото в случая е това, че при определяне на първоначалния размер на дължимата издръжка децата те са имали нужда от по-малко средства за посрещане на ежемесечните им нужди. Това се дължи на факта, че за разлика от тогава, понастоящем те са пораснали, К. е в *** възраст, а А. – в *** такава, а това неизбежно е свързано с допълнителни разходи за облекло, учебни помагала, храна и други.

Предвид гореизложеното съдът е на становище, че понастоящем нуждите на децата К. и А. от издръжка действително са нараснали.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на децата, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да им осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне по 200,00 лева, от които минимум 90лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на децата. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че децата се отглежда от бащата и същият полага ежедневни грижи за тях.

Настоящият съдебен състав намира, че майката следва да осигурява по 120,00 лева месечна издръжка на децата К. и А., а останалите средства следва да се поемат от бащата, който полага грижи за фактическото им отглеждане.

Съдът счита, че не са налице основания да се приеме, че ответникът би бил особено затруднен да заплаща издръжка в размер на така посочения. Действително по делото се ангажираха доказателства за конкретните доходи на същия, като се доказа, че не получава месечен доход. Това, обаче, както и липсата на задължение на ответника да се грижи за издръжката на други свои низходящи, не променя по никакъв начин задължението му да издържа сина и дъщеря си, още повече, че непосредствените грижи по отглеждането им, които са и задължение на всеки родител, се полагат единствено от бащата. В случая съдът намира, че ответникът е в трудоспособна възраст и е изцяло в състояние да реализира доходи от трудова дейност в размер, позволяващ му да задоволи собствените си нужди, както и тези на децата му, като това да бъде в горепосочения размер на месечната издръжка. Освен това горепосочената издръжка, която майката трябва да осигури на децата си, не надвишава дори два пъти минималния размер, предвид възрастта им и техните специфични нужди. Този размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът, при подходяща трудова заетост, би могъл да осигурява същата без особени затруднения.

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на по 120 лева месечно за децата К. и А., считано от датата на подаване на исковата молба – 19.02.2013г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, поради което и следва да бъде уважен в този размер. За разликата над сумата от 120 лева на месец до пълния предявен размер от по 150лв. месечно, искът следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като, от една страна, не се установи децата да имат завишени нужди от издръжка по здравословни или други обективни причини, а от друга не се установи майката да получава доходи в размер, който да й позволи да покрива такова задължение. Също така не е допустимо целия размер от необходимата на детето издръжка да бъде възложен в тежест само на единия родител, след като и другият такъв е в трудоспособна възраст и има възможност да реализира доходи, с които да го издържа.

 

С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска, а ответника – съразмерно с отхвърлената им част.

Същевременно по делото липсва заявена претенция за присъждане на такива от която и да било от страните, поради което и не следва да се присъждат. 

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса съразмерно с уважения размер от иска, която възлиза на 50 лева. Последният дължи и държавна такса върху размера на издръжката в размер от 345.60лева за периода на три годишните платежи.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ  размера на присъдената с Решение, постановено по гр. д. № 17443/2010г. по описа на ПРС-ІІІбр.с., месечна издръжка, дължимата от Н.С.А. ЕГН ********** на К. Ф. А. ЕГН ********** и А. Ф. А. ЕГН ***********, действащи чрез своя баща и законен представител Ф.А.Х. ЕГН **********, като УВЕЛИЧАВА същата от по 80лв. за всяко дете на по 120 лева (сто и двадесет лева) месечно за всяко дете, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.02.2013г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 120 лева (сто и двадесет лева) месечно до пълния предявен размер от 150 лева (сто и петдесет лева) месечно.

ОСЪЖДА Н.С.А. ЕГН ********** да заплати по сметка на ВСС сумата от 345.60лева (триста четиридесет и пет лева и шестдесет стотинки) – държавни такси в настоящото производство.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ Т. Спасова

 

 

Вярно с оригинала.

С.А.