Решение по дело №316/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 311
Дата: 9 август 2019 г. (в сила от 9 август 2019 г.)
Съдия: Димитър Михайлов Ковачев
Дело: 20191700500316
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 311

09.08.2019г.   град Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 09.07.2019г., в следния състав :

                                                                       Председател : Методи Величков

Членове : Рени Ковачка 

                                                                                   Димитър Ковачев 

При участие на секретаря Катя Станоева като разгледа докладваното от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 316 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 258 сл.  ГПК.

Образувано е по въззивни жалби от „НД Мениджмънт“ООД и С.М.С. срещу Решение № 55 от 14.02.2019г., постановено по гр. д. № 6221/2018г. по описа на Пернишки районен съд.

„НД Мениджмънт“ООД обжалва решението в частта за отхвърляне на главните искове, предявени от дружеството срещу С.С..

С.С. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от него насрещен иск.

ПОС след преценка на твърденията и възраженията на страните в хода на делото с оглед на събраните доказателства намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество и за правилно като краен резултат по следните съображения:

От фактическа и правна страна по делото се установява с оглед на твърденията на страните включително във въззивното дело и с оглед на събраните доказателства (договор за потребителски кредит, запис на заповед), че между страните е подписан договор за потребителски кредит за сумата от 600,00 лева, обезпечен със запис на заповед, издаден от кредитополучателя за същата сума.

В договора е посочено, че сумата се връща на седмични вноски от по 15 лева и договора е със срок от 40 седмици с падежна дата 07.12.2018г.

Изрично е посочено, че всяка вноска включва главница и лихва. Същевременно никъде не е посочен размера на лихвата.

В договора е посочено, че той се сключва при общи условия и те са неразделна част от него, но такива не са представени по делото и не се твърди да са подписани съгласно изискванията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК.

Ищецът по главните искове не оспорва, че е платена сумата от 300,00 лева от ответника.

В съдебно заседание пред ПОС ответника признава, че подписа по договора за кредит е негов.

При така установените факти ПОС намира, че договора за потребителски кредит макар и съставен в изискуемата от закона писмена форма за действителност и подписан от ответника е недействителен на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит.

В договора съществува очевидна неяснота дали има уговорена лихва и съответно за нейния размер.

В таблицата инкорпорирана в договора изрично е посочено, че дължимите вноски включват главница и лихва. Същото е записано и в графата „общо дължима сума“ по кредита (която е посочена като 600,00 лева и е записано, че включва главница, лихва и разходи). Като лихвен процент пък е посочено нула в чл. 9. Но в чл. 5 изрично предвижда възнаграждение за предоставянето на сумата- тоест лихва. Чл.7 също се предвижда, че има лихва.

На следващо място представеното приложение 1, което според договора е погасителен план не отговаря на изискванията на ЗПК (чл. 11, ал. 1, т. 11) за съдържанието на погасителния план, което води до извод, че погасителен план липсва.

Същевременно сумата от 600,00 лева е посочена и като „общ размер на кредита“ и като „общо дължима сума“. Самият ЗПК разграничава двете понятия в чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 10. Това води до неяснота не само за лихвата, но какъв е размер на главницата.

В договора е предвидено, че искането за кредит е неразделна част от него, но в приетото и неоспорено от ищеца искане, представено от ответника е посочена сумата от 440 лева.

Горните противоречия в самия договор водят до неяснота каква е била действителната воля на страните и дали има съгласие за основните елементи на договора. Липсата на съгласие е основание за нищожност на договора, за който порок в случая на потребителски договор съдът следи служебно.

Даже да се приеме, че има съгласие договор е недействителен на самостоятелно основание - липсата на доказателства за подписани от двете страни общи условия към които препраща самия договор, което закона за потребителския кредит е въздигнал във формално основание за недействителност на договора.

Поради недействителността на договора, издадения за неговото обезпечаване запис на заповед също е недействителен и сумата по него не се дължи на ищеца, което налага извод за неоснователност на иска, предявен за установяване на дължимост на вземането по записа на заповед.

Ето защо решението, с което главните искове са отхвърлени е правилно и следва да се потвърди.

Решението по предявеният от ответника по главните искове насрещен иск също е правилно.

Предявяването на права за защита от съд каквото е направил ищеца по главните искове не е противоправно действие, което да ангажира отговорност по чл. 45 ЗЗД. Злоупотребата с право на иск влече отговорност за вреди, но ако се докаже недобросъвестно упражняване на правото на иск по смисъла на чл. 3 от ГПК-тоест умишлено, знаейки, че не притежава съответното материално право лицето упражнява правото си на иск и го е предявило пред съда. Конкретния случай не е такъв.

Не е противоправно действие посочването на ЕГН на ответника в книжа адресирани до съда и държавните органи, тъй като те по закон са длъжни да опазват личните данни, а няма доказателства негови лични данни да са предоставени от ищеца по главния иск на финансови институции както се твърди в исковата молба с която е предявен насрещния иск.

Липсата на доказателства за противоправно поведение изключва наличието на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.

Няма доказателства да са настъпили негативни психологични изживявания или други неимуществени вреди за ищеца по насрещния иск. Изложени са само твърдения за такива, няма доказателства за жизнен дискомфорт.

Твърдяната документна измама е престъпление по НК, което се установява по различен ред, а и ответника по главния иск признава пред ПОС, че подписал договора, което изключва да е налице подправка на документа.

Ето защо решението на ПРС следва да се потвърди и в частта по насрещния иск.

При този изход на делото страните не си дължат разноски.

 

 

 

Водим от горното ПОС

РЕШИ   :

 

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 55 от 14.02.2019г., постановено по гр. д. № 6221/2018г. по описа на Пернишки районен съд

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

Председател :                                 Членове:  1.                         2.