№ 692
гр. София, 16.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 12 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Даниела Талева
СъдебниЛюбомир К. Трифонов
заседатели:Снежанка М. Коларова
при участието на секретаря Алина К. Т.
и прокурора К. Евг. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Талева Наказателно дело от
общ характер № 20231100200567 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 12:30 часа се явиха:
ЗА СГП – редовно призована, се явява прокурор А..
ПОДСЪДИМИЯТ К. П. Г. – редовно призован, се явява лично, доведен
от затвора гр. София.
ЗА НЕГО СЕ ЯВЯВА адв. Б. – редовно призована, упълномощен
защитник на подсъдимия.
СЪДЪТ ПРОВЕРЯВА получаването на книжата по чл. 247в, ал. 1 НПК
от страните.
ПРОКУРОРЪТ: Получил съм преди повече от седем дни
разпореждането за насрочване на разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ: Получил съм преди повече от седем дни
разпореждането за насрочване и ОА.
АДВ. Б.: Аз също съм получила преди повече от седем дни
разпореждането за насрочване на разпоредително заседание.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид становището на страните по хода на
разпоредителното заседание, както и обстоятелството, че всички те са
1
получили книжата по чл. 247в, ал. 1 НПК преди повече от 7 дни намери, че не
са налице процесуални пречки за провеждане на разпоредителното заседание
днес. Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
СНЕМА самоличност на подсъдимия.
К. П. Г., роден на **** г., в гр. София. Българин, български гражданин,
ЕГН **********, неженен със средно образование, осъждан.
Самоличността на подсъдимия снета по негови данни, проверена по
представен формуляр за досие.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на подсъдимия правата му в настоящето
наказателно производство.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.: Разбирам правата си.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на подсъдимия правото му на отвод спрямо
съдебния състав, секретаря и прокурора.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.: На този етап нямам искания за отводи.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на страните правото им за отвод.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания за отводи спрямо изброените
лица.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА възможност на страните да изложат становището си по
въпросите на чл. 248, ал. 1 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: По въпросите, които подлежат на обсъждане в
разпоредителното заседание, взимам следното становище: съобразно
фактическата и правна рамка на повдигнатото на подсъдимия Г. обвинение,
делото е подсъдно на СГС като първа инстанция. Няма основания за
прекратяване и спиране на наказателното производството. Считам, че в
рамките на ДП не е допуснато съществено и отстранимо нарушение на
2
процесуалните правила, което да е ограничило правата на обвиняемото лице.
Съобразно повдигнатото обвинение е налице възможност за
разглеждане на делото както по реда на глава 27, така и по реда на глава 29
НПК, но с оглед липсата на изявление от страна на защитата в тази насока
считам, че към момента не са налице основания за провеждане на тези
диференцирани процедури.
Считам, че не се налага разглеждане на делото при закрити врата,
привличането на резервни членове на съдебния състав. Защитата е осигурена
в лицето на упълномощения му защитник, както и допълнително привличане
на вещо лице, преводач, тълковник и извършването на съдебно следствени
действия извън района на СГС.
Считам, че мярката за процесуална принуда, взета по отношение на
подсъдимия, а именно най-тежката такава „Задържане под стража“, към
настоящия момент постига целите си и отговаря на законовите изисквания,
поради което моля да бъде оставена в сила от съдебния състав.
Искания за събиране на нови доказателства освен обективираните в
приложението към ОА, нямам. Моля да насрочите делото по общия ред за
разглеждане с призоваване на посочените свидетели.
АДВ. Б.: Считам, че съгласно повдигнатото обвинение настоящият съд
е компетентен съгласно родовата и местна подсъдност. По отношение на т. 2
на чл. 248 НПК, не са налице специфични основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство.
По отношение на т. 3 от чл. 248 НПК, не са налице допуснати
процесуални нарушения, които да накърняват правото на защита на моя
подзащитен.
По отношение на т. 4 от чл. 248 НПК, към настоящия момент
подзащитният ми не дава съгласие да бъде разгледано делото по някоя от
диференцираните процедури, а желае същото да продължи по общия ред.
По отношение на т. 5 от чл. 248 НПК, считам че не са налице основания
за разглеждане на делото при закрити врата, привличането на резервен съдия,
съдебен заседател, назначаването на защитник, преводач и тълковник, както и
извършване на съдебно следствени действия по делегация. При необходимост
в хода на производството би могло да бъде направено искане за назначаване
на експерт, но това ще бъде решено в един бъдещ процес.
По отношение на т. 6 от чл. 248 НПК, съм на различно мнение от страна
3
на държавното обвинение във връзка с това каква следва да бъде мярката за
неотклонение, която търпи към настоящия момент моят подзащитен.
Действително с протоколно определение на СГС от 14.10.2022 г. по
отношение на К. Г. е определена най-тежката мярка за процесуална принуда,
която той търпи вече повече от 4 месеца към настоящия момент в затвора на
гр. София. Факт е, че действително е осъждан, което е изиграло и съществена
роля при определянето на тази най-тежка мярка за процесуална принуда, но
съгласно константната европейска практика по правата на човека, когато
измине известен период от време, дори и първоначално да бъде изведен извод
за наличие на опасност едно лице да извърши престъпление с оглед
предходното му осъждане, самият срок, който е изтекъл, се приема, че е
извършил своята превантивна роля и че лицето е взело своята поука за едно
праволинейно бъдещо поведение.
Отделно от това клиентът ми е с установена по делото самоличност,
адресно регистриран е и при определяне на следващата по степен мярка за
неотклонение, каквато се явява „Домашен арест“, биха могли да бъдат
охранени както неговите лични права, така и тези на обществото, защото от
една страна на него ще му бъде дадена възможност да организира правилно
защитата си в домашна обстановка в този бъдещ процес, а от друга страна ще
бъде възпрепятствана изцяло възможността той да напуска територията на
своето жилище. Т. е. придвижването му ще бъде ограничено в максимална
степен, а от друга страна ще има шанса да предприеме мерки за своето
лечение.
Настоящият съдебен състав не е запознат с всички заболявания, които
има моя клиент, но в производство по чл. 65 НПК, както и в производство по
чл. 64 НПК, бяха представени множество писмени доказателства във връзка с
диагностицирано чрез образно изследване, за заболяване на гръбначния стълб
на моя подзащитен, във връзка с което е бил настаняван няколко пъти в
болнично заведение за провеждане на рехабилитационна дейност и тези
оплаквания не са престанали в условията на ареста, напротив – обострили са
се.
В производството по чл. 65 НПК не е била назначавана СМЕ, но в
случай, че днес настоящият съдебен състав не вземе отношение за редуциране
на неговата мярка, съответно ще бъде почната процедура по чл. 270 НПК за
изискване на допълнителна информация доколко здравословното състояние
на моя подзащитен е адекватно към репресията, която се осъществява към
него.
4
Друг факт, който не е известен на съда е, че клиентът ми има само един
родител, който е с 80% трудова намалена работоспособност поради
онкологично заболяване. Ноторно известно е, че при такъв род заболявания
на член от семейството, е нужна не само физическата, но най-вече морална
подкрепа и препятстването на една допълнителна натовареност на психиката
на този човек, който при личните ми контакти с него, е сринат от факта, че
неговият син е в ареста. Ето защо моля да приемете, че 4-месечното
задържане, което търпи към настоящия момент моят клиент, е изиграло
своята превантивна роля, а пък с промяната на неговата мярка със следващата
по тежест биха могли да бъдат постигнати в максимална степен целите на
мерките визирани в нормата на чл. 57 НПК.
Ето защо моля да измените мярката му за неотклонение в по-лека във
връзка с изложените към настоящия момент аргументи.
Що се отнася по останалите точки, по които следва да бъде взето
становище от страна на защитата считам, че при насрочване на делото по
общия ред следва да бъдат призовани за първото с. з. първите четирима
свидетели, тъй като свидетелите са осем и няма как да бъдат разпитани в едно
съдебно заседание, след което да се насрочи заседание за призоваване на
вещите лица.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че в залата присъства Н.А., която е посочена и
като свидетел по делото, поради което същата бе изведена от съдебната зала.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че в залата присъства П. Г., брат на
подсъдимия, който също е посочен като свидетел по делото, поради което
същият бе изведен от съдебната зала.
СЪДЪТ дава думата за лична защита на подсъдимия.
ПОДСЪДИМИЯТ: Моля за по-лека мярка, а именно „Домашен арест“,
тъй като не бих се укрил и не бих извършил друго престъпление.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, като изслуша становището на страните
по въпросите на чл. 248, ал. 1 НПК, запозна се с материалите събрани по
делото, по посочените въпроси намира следното:
Непроменена остава преценката, изразена от съдията-докладчик при
насрочване на разпоредителното заседание, че с оглед дадената в ОА правна
5
квалификация на деянието и изложените твърдения в ОА, че деянието е
извършено на територията на гр. София, делото се явява родово и местно
подсъдно на СГС.
Съдебният състав също намира по т. 2, че няма основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство.
По т. 3, дали е допуснато съществено процесуално нарушение, което да
е накърнило правото на защита на обвиняемия, съответно подсъдимия,
мнението на съдебния състав се различава от становището на страните взето в
днешното с. з.
Според съдебния състав с така внесения в съда ОА е допуснато
съществено и отстранимо процесуално нарушение, което е накърнило
правото на защита на предаденото на съд лице и това процесуално нарушение
се изразява в следното:
ОА представлява съвкупност от обстоятелствена и диспозитивна част,
като в обстоятелствената част се описват фактите, които прокурорът е приел
за установени от събраните по делото доказателства и които според него
сочат на извършено престъпление от общ характер, времето и мястото на
извършване на деянието, начина по който е било извършено, а в диспозитива
се посочва извършеното престъпление и неговата правна квалификация. За да
може предаденото на съд лице да осъществи пълноценно защитата си е
необходимо фактите, описани в обстоятелствената част на ОА, да са
съответни на правната квалификация на деянието, посочена в диспозитива.
В настоящия случай в така внесения в съда ОА липсва почти всякакво
описание на факти. Единствените факти, изложени в описателната част, се
изразяват в посочване къде са били съхранявани инкриминираните
наркотични вещества, кой е наел процесната гаражна клетка и кой е
разполагал с ключовете и с дистанционното, осигуряващи достъп до гаража.
Следват твърдения на прокурора, че само подсъдимият е упражнявал
фактическа власт върху наркотичните вещества на 29.04.2022 г., на конкретно
посоченото място е държал инкриминираните наркотични вещества, с които
се бил снабдил по неустановен начин, лично бил разположил същите в
гаражната клетка и упражнявал върху тях своя трайна фактическа власт, че
имал намерение да ги продаде на неустановени лица, а описаните
обстоятелства били възприети от свидетелите Г. и Н., полицейски служители,
както и че при извършеното претърсване и изземване на гаражната клетка
били намерени и иззети описаните наркотични вещества. Посочените
твърдения на прокурора не кореспондират с факти, които да са описани в ОА.
6
На практика липсва описание на каквато и да било фактическа обстановка, от
която да следват изводите на прокурора, че на конкретната дата и място
именно подсъдимият е държал с цел разпространение описаните наркотични
вещества.
Подсъдимият се защитава освен по правната квалификация на деянието
и по фактите, описани в ОА. Още повече, че ОА трябва да е съставен така, че
да очертае рамките на доказване в образуваното въз основа на него
наказателно производство. Така внесения ОА не може да изпълни тези
функции, защото в него липсва описание на факти, които да сочат на
твърдяното престъпление, състои се само от твърдения за извършването на
конкретно деяние и за автора на същото, без да става ясно от кои факти
произтичат изводите на прокурора, липсва описание на начина на извършване
на деянието, как е било разкрито твърдяното престъпление. При този
недостатък на ОА липсва яснота за предаденото на съд лице срещу кои факти
трябва да се брани, кои факти е приело държавното обвинение за установени
и въз основа на какви доказателства. Този ОА не е в състояние да обуслови и
рамката на доказване в образуваното наказателно производство. Ето защо
съдът счита, че с така внесения ОА е допуснато съществено и отстранимо
процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на
предаденото на съд лице, налагащо прекратяване на съдебното производство
и връщане на делото в предходната му процесуална фаза, за изготвяне на нов
ОА, който да отговаря на изискванията на чл. 246 НПК.
Въпреки становището на съдебния състав, че следва да се прекрати
съдебното производство и делото да се върне в предходната му процесуална
фаза, с оглед възможността въззивният съд да не сподели становището на
първоинстанционния съдебен състав, съдът намира, че следва да се произнесе
и по останалите точки, посочени в чл. 248, ал. 1 НПК.
По т. 4, с оглед изразеното от страните становище съдебният състав
счита, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила.
Не са налице основанията на закона за разглеждане на делото при
закрити врати, привличането на резервен съдия и резервен съдебен заседател,
доколко делото не се отличава с някаква фактическа и правна сложност, нито
със значителен обем на събраните материали, така че да предполага по-дълго
разглеждане на делото във времето, поради което съдът намира, че не са
налице предпоставките за привличане на резервен съдия или резервен
съдебен заседател.
7
Няма причина да бъде назначаван защитник на подсъдимия в настоящия
етап от производството, тъй като той вече има упълномощен такъв.
Не са налице на този етап от производството основания за назначаване
на вещо лице, преводач или преводач на български жестов език, както и не са
налице основания за извършване на съдебно-следствени действия по
делегация.
По отношение взетата мярка за неотклонение спрямо подсъдимия Г.,
която към настоящия етап е „Задържане под стража“, съдът намира, че от
събраните в хода на ДП доказателства може да се направи обосновано
предположение за вероятна съпричастност на подсъдимия към деянието, за
което е предаден на съд и събраните досега доказателства не разколебават
наличието на обосновано предположение, нито пък са в състояние да го
оборят.
Тази констатация съдът прави с вметката, че ако в хода на съдебното
следствие бъдат събрани доказателства, които по някакъв начин да
разколебават или да оборват наличното към момента обосновано подозрение,
то и становището на съдебния състав по този въпрос ще бъде променено.
По отношение на опасностите, които също следва да бъдат
преценявани, за да бъде изяснен въпроса каква мярка за неотклонение следва
да бъде взета спрямо подсъдимия, съдът счита, че и двете кумулативно
предвидени в закона опасности в настоящия случай са налице. Опасността от
извършване на престъпление се извлича от естеството и начина, по който е
извършено настоящето деяние, както и от обстоятелството, че то е извършено
в изпитателния срок на предходно осъждане на подсъдимия, и то само три
месеца след предходно наложено му условно наказание. На следващо място,
касае се за голямо количество наркотични вещества, които са на значителна
стойност, поради което съдебният състав счита, че е налице висока степен на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца и те водят до
наличието на реална опасност от извършване на друго престъпление. Макар
че до настоящия момент подсъдимият е задържан около четири месеца, съдът
счита, че този срок на задържане не е достатъчен, за да бъде редуцирана
опасността от извършване на друго престъпление до степен такава, че на нея
да може да бъде противодействано и с друга мярка за неотклонение, по-лека
от „Задържане под стража“.
Според съда е налице и опасността от укриване, тъй като видно от
материалите по делото, в продължителен период от време подсъдимият е бил
издирван и не е могло да бъде установен от компетентните органи, тъй като
8
същият се е укривал, което сочи, че при изменение на мярката му за
неотклонение от „Задържане под стража“ в друга по-лека такава, напълно е
реална опасността подсъдимия да се укрие, за да избегне евентуално
изтърпяване на ефективно наказание, в случай, че по делото бъдат събрани
доказателства за неговата виновност по така повдигнатото му с настоящия
ОА обвинение.
С оглед на това съдът намира, че претендираната мярка за
неотклонение от защитата, а именно „Домашен арест“, на настоящия етап от
производството не е в състояние да изпълни целите на мерките за
неотклонение, предвидени в чл. 57 НПК.
Що се отнася до твърдените здравословни проблеми на подсъдимия, в
настоящето производство няма как да бъде назначавана СМЕ, която да
изследва въпроса дали настоящето здравословно състояние на подсъдимия
позволява престой в помещенията на Следствения арест. Този въпрос може да
бъде изследван при подаването на следваща молба по реда на чл. 270 НПК,
поради което и съдът счита доводите на защитата в тази насока за
неоснователни. Още повече, че при влошаване на здравословното състояние
на подсъдимия ЗИНЗС предвижда редица възможности да му бъде оказвана
адекватна медицинска помощ, съответно да бъде извеждан за прегледи и
лечение и във външно лечебно заведение, когато това е наложително за
подобряване на неговото здравословно състояние. Ето защо съдът намира, че
този довод за изменение на мярката му за неотклонение в по-лека такава на
този етап от производство се явява неоснователен.
Като неоснователен съдебният състав прецени и следващия довод за
влошено здравословно състояние на единствения родител на подсъдимия и
съображенията на съда в тази насока са наличието и на брат на подсъдимия,
който както бе установено в днешното с. з., е на свобода, свободно се
придвижва и съответно няма никаква пречка да оказва съдействие на баща си
в случай на нужда във връзка с неговото усложнено здравословно състояние.
Що се отнася до твърденията, че бащата на подсъдимия търпи
психически неразположения от обстоятелството, че синът му е задържан и се
намира в помещенията на ареста, респ. на затвора, това е нещо, което всеки
родител би преживял независимо от здравословното си състояние, ако детето
му бъде задържано по обвинение за извършено престъпление, като
единствено е било във възможностите на подсъдимия да предотврати подобна
ситуация, като се въздържа от действия, които да водят до обоснованост на
подозрение за негово вероятно участие в извършване на престъпление. Още
9
повече, че интересите на конкретния индивид - има се предвид психическото
и здравословно състояние на бащата на подсъдимия, няма как да бъдат
поставени преди интересите на обществото, то да бъде предпазено от
евентуално извършване на престъпление от страна на подсъдимия.
На този етап съдът намира, че не са налице предпоставки за събиране на
нови доказателства, различни от събраните в хода на ДП. Единствено съдът
счита, че не следва да се произнася по т. 8 на чл. 248, ал. 1 НПК, т. е. да
насрочва делото в с. з., като това може да стане и от закрито с. з., разбира се в
състав, в случай, че определението на настоящия съдебен състав бъде
отменено от въззивната инстанция и делото бъде върнато за продължаване на
неговото разглеждане по същество. Мотивиран от всичко гореизложено
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТАТИРА, че на ДП е допуснато съществено и отстранимо
процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на
обвиняемия, респ. подсъдимия.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 567/2023 г., по
описа на СГС, НО, 12 състав.
ВРЪЩА делото на СГП за изпълнение на указанията дадени в
мотивната част на определението на съда.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Задържане под стража“,
взета и действаща спрямо подсъдимия К. П. Г., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда по т. 3 и т. 6 на чл. 248, ал. 1 НПК, подлежи
на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес по реда на глава 22
НПК, с частна жалба и частен протест пред САС.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в с. з., което приключи в 13.20 ч.
Председател: _______________________
Заседатели:
10
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11