Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
10.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ
БОЖКОВА
при секретаря Мариана Кадиева
и с участието на Бонка Василева – прокурор в
ОП Кърджали
като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 89 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Сириуселтранс“ ЕООД с ЕИК ***
и седалище и адрес на управление:***, подадена от, упълномощен от управителя,
процесуален представител. Оспорва се Решението по а.н.д. № 47/2020 г. по описа
на РС – Кърджали като неправилно поради постановяване в нарушение на
материалния закон и необоснованост. Изложени са съображения, че съдът, както и
АНО , не е обсъдил начина, по който е отчетено работното време на А. Д. в
индивидуалния му дневник, воден от работодателя на основание чл.11, ал.1 от
Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват
транспортни дейности в автомобилния транспорт. Посочва се, че съдът не е взел
предвид, че контролният орган не е съобразил, че ако няма въведено сумирано
изчисляване на работното време, не се прилагат общите разпоредби на КТ, а
специални разпоредби. Това обстоятелство било отбелязано и в Правилника за
вътрешния трудов ред на предприятието.
Като следващо
основание за неправилност на решение се сочи, че районният съд не е съобразил,
че контролният орган не е доказал,че в предприятието за транспортните работници
не е въведено сумирано изчисляване па работното време. Твърди се, че двата
документа – Обяснение от Е. К. от *** г. и Обяснение с вх. № ***/***г. на които
се основава извода,че в предприятието не е въведено сумирано изчисляване на
работното време са неавтентични. Със съдебно-почеркова
експертиза било установено, че Е. Т. К. не е подписала тези частни документи,
но им е придаден вид, че изявлението изхожда от нея. Изложен е довод, че след
като извода на АНО е основан на неистински документи, то той не съответства на
обективната истина. Твърди се, че контролният орган не е изискал и не е
приложил други доказателства, които да установяват,че няма въведено сумирано
изчисляване на работното време.
На следващо място в
касационната жалба се сочи, че дори да се приеме твърдението, макар и
недоказано, че в предприятието няма въведено сумирано изчисляване на работното
време, то работното време на работниците, осъществяващи транспортна дейност не
се определя автоматично съгласно разпоредбите на Кодекса на труда за редовно
работно време и съответстващите му седмични почивки. Твърди се, че на основание
чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, приложение намира
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране
на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт.
Посочва се, че от
индивидуалния работен дневник на извършващия транспортна дейност А. Д. за
м.септември 2018г. се установява,че той започва работа на 10.09.2018г.
(понеделник). 3а две последователни седмици,включващи периода от 10.09.2018г.
до 23.09.2018г. (неделя) работникът е имал една непрекъсната почивка в размер
на 71 часа и 10 минути.Тази почивка той ползва от 15.00ч. на 13.09.2018г. до
14.10ч на 16.09.2018г. Следващата непрекъсната почивка започва от 12.00ч. на 18.09.2018г.
и продължава до 6.00 ч. на 20.09.2018г., като нейната продължителност е 42
часа. В този двуседмичен период има още една непрекъсната почивка,която започва
от 21.00ч. на 21.09.2018г. и продължава до 15.00 на 23.09.2018г., чиято
продължителност е 42 часа. Следователно в две последователни седмици
транспортният работник е имал три непрекъснати седмични почивки.
Съгласно измененията
на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент чл.8,т.6 седмичната
почивка започва не по-късно от края на шест 24-часови периода от края на предишната
седмична почивка. Транспортният работник ползва първата за периода седмична
почивка от 24 часа, считано от 10.00 ч. на 24.09.2018г. до 10.25ч на
25.09.2018г. Следващата седмична почивка е от 12.45ч. на 29.09.2018г. до
16.30ч. на 30.09.2018г. в размер на 27 часа.Третата почивка за двуседмичния
период е от повече от 47 часа в периода 5-7 октомври 2018г. И в тези две
последователни седмици е спазено изискването за ползване на една нормална и две
кратки седмични почивки.
Като следващо
основание за неправилност на решението се посочва, че въззивният
съд не е обсъдил въведеното твърдение, че АУАН е съставен в нарушение на
изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Иска се да се отмени
оспореното решение. В съдебно заседание, чрез пълномощник, поддържа жалбата, като
развива подробни доводи за неправилност на оспореното решение.
Ответникът – директорът
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кърджали, чрез пълномощник, оспорва жалбата
като неоснователна.
Представителят на ОП
– Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
правилност на обжалваното решение на РС – Кърджали.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 47/2020 г. по описа на РС – Кърджали, за която
оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, е неоснователна по следните съображения:
С оспореното решение
РС – Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 09-002250 от
28.10.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”
гр.Кърджали, с което на „Сириуселтранс” ЕООД с ЕИК *** и седалище и адрес на управление:***, за
нарушение на чл.153 ал.1 от КТ, на основание чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда
е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
1500,00лв.
РС – Кърджали е
установил следната фактическа обстановка:
По повод получени
сигнали в Дирекция „Инспекция по труда“- Кърджали контролни органи на тази
дирекция извършили проверка по документи на фирма „Сириуселтранс”ЕООД-
*** в периода от 28.06.2019г. до 16.08.2019г. При анализ на събраните писмени доказателства
проверяващите установили, че в периода от 24.09.2018г. до 02.10.2018г.
включително, работодателят „Сириуселтранс“ ЕООД- ***
е възлагал на работника А. Д. непрекъсната работа в продължение на 9 дни без
нито един почивен ден. По този начин работодателят не е осигурил непрекъсната
седмична почивка на Д., който работел като „***“ в дружеството, в размер на 48
часа. Съгласно представеният им Правилник за вътрешния трудов ред и Заповед №
5/ 18.11.2016г. работният ден започвал в 8.30ч. и завършвал в 17.30ч. всеки ден
от седмицата, а седмичната почивка при петдневна седмица е поначало в неделя и
се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка, а при сумирано
изчисляване на работно време- непрекъснатата почивка е не по-малко от 36 часа.
Тъй като работодателят не представил документи установяващи сумирано
изчисляване на работния ден, проверяващите свидетели приели, че в проверяваното
дружество не е налице такова, а работникът Д. работи на 8 часов работен ден -
40 часа седмично. За това, че в периода от 24.09.2018г. до 02.10.2018г. работодателят не е осигурил
седмична почивка от 48 часа в два последователни дни, на 16.08.2019г. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.153 ал.1 от КТ,
който бил подписан от упълномощено лице. Впоследствие било издадено и
наказателно постановление. РС – Кърджали е приел, че нарушението е доказано,
АУАН и НП са съставени и надлежно оформени според задължителните реквизити на
ЗАНН.
Решението е правилно.
Правилно и в
съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел
за доказано по делото, че за процесния период в „Сириуселтранс“ ЕООД *** не е било въведено сумирано
изчисляване на работното време. В тази връзка, в хода на извършената проверка
от служители на инспекция по труда, приключила с издавеното на процесния АУАН, не са представени доказателства от страна
на „Сириуселтранс” ЕООД – *** за въведено сумирано изчисляване на работното
време. Такива доказателства не са представени и в производството пред районния
съд и касационното производство.
Наличната в административнонаказателната преписка Заповед №
5/18.11.2016 г., не установява това обстоятелство. Безспорно е, че съгласно чл.
142, ал. 2 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на
работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не
може да бъде повече от 6 месеца, но това установяване следва да е подчинено на
редица условия, едно от които е заповед на работодателя. Нормата на чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските въвежда изискванията едновременно с
установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ
работодателят да утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е
установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3
години след края на периода, както и работодателят да запознава работниците или
служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Такива
графици не са представени по делото и не се твърди да са съставяни в
дружеството през процесния период. Представеният и
приети индивидуален дневник на А. Д. не разкриват характеристиките на график по
смисъла на горепосочената разпоредба.
По изложените
съображения съдът намира, че касторът не установява
по делото твърдението си, че за процесния период в „Сириуселтранс” ЕООД – *** е било въведено сумирано
изчисляване на работното време. Предвид това в случая намира приложение нормата
на чл. 142, ал. 1 от КТ, а именно, че работното време се изчислява в работни
дни - подневно. В този случай седмичната почивка на
работника А. Д. се определя съгласно правилата на чл. 153, ал. 1 от КТ,
регламентиращ задължението на работодателя да осигури право на седмична почивка
в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В
тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа
непрекъсната седмична почивка. В случай, че в предприятието е било въведено
сумирано изчисляване на работното време, то релевантна за случая би била
разпоредбата на чл. 153, ал. 2 от КТ, съгласно която непрекъснатата седмична
почивка е не по-малко от 36 часа. Следва да се отбележи, че непрекъсната
седмична почивка по чл. 153, ал. 1 от КТ има отношение към работното време в
неговата цялост (като съвкупност от задължения с определена трудова
специфичност). Осигуряването на регламентираната в чл. 153, ал. 1 от КТ
непрекъсната седмична почивка от не по-малко от 48 часа е в съответствие, както
с целите на КТ, така и с целите на Регламент 561/2006 г. и Наредба за
организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности
в автомобилния транспорт, а именно да бъде осигурено на достатъчно време за
възстановяване на силите на работниците/в конкретния случай шофьор на товарен
автомобил/, респ. опазване здравето и живота на водачите, както и сигурността
на превозите и за избягване на ПТП. Безспорно е, че в конкретния случай се
касае за работник, осъществяващ транспортна дейност като водач на товарен
автомобил. Предвид това, несъмнено при осъществяване на автомобилен превоз ще
следва да бъдат спазени изискванията на чл. 78, ал. ЗАвП
във вр. с Регламент (ЕО) № 561/2006 г. на Европейския
парламент. С въведената в Регламента уредба, обаче, се урежда времето на управление,
прекъсванията и почивките на водачите при извършване на превози, докато по
отношение на работното време, вкл. почивките, на шофьорите на товарни
автомобили, намира приложение уредбата в Кодекса на труда. Съществува разлика
между понятията „време на управление“ (времето, през което лицето е управлявал
МПС) и „работно време“ (период, през който работникът или служителят е длъжен
да изпълнява работата, за която се е уговорил). Второто понятие е по-обширно и
включва в себе си първото, наред с времето, в което се изпълняват и други
задължения, освен управление на МПС, включени в длъжностната характеристика.
През това време работникът или служителят осъществява различни видове работа и
изпълнява задължения съобразно професията, специалността и квалификацията си в
съответствие с клаузите на индивидуалния трудов договор, правилника за
вътрешния трудов ред на предприятието и колективния трудов договор. Работното
време е един критериите, по който се измерва всеки вид труд и представлява
период от време, през който се реализира трудова дейност.
Съгласно действащия в
„Сириуселтранс“ ЕООД Правилник за вътрешния трудов
ред/раздел V, т. 1.1/, работещите, които са в трудови правоотношения с
работодателя във фирмата, работят на пълно работно време (8 часа), като нормалната
продължителност на седмичното работно време е 40 часа. Предвид това и тъй като
трудовият договор с А. Д. е сключен при 8 часов работен ден, доколкото не се
установява работодателят да е въвел сумирано изчисляване на работното време в
предприятието по отношение на работещите на длъжността „***“, както и с оглед
доказаното в процеса обстоятелство, че за периода от 24.09.2019 г. – 02.10.2019
г. включително, А. Д. е работил без прекъсване 9 дни, изводите на районния съд
за наличие на извършено нарушение на чл. 153, ал. 1 от КТ са правилни.
Обстоятелството, че АУАН
е бил съставен преди в сградата на ДИТ да пристигне представителят на
работодателя и е бил подписан от свидетеля по него, макар и в противоречие с
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, не представлява нарушение на производствените правила от
категорията на съществените. Това е така, защото констатираното нарушение не е
възпрепятствало правото на защита на санкционирания субект – налице е подадено
възражение срещу акта в законовия срок. В случая АУАН е подписан от свидетеля К.
С., която е участвала в проверката на дружеството и е надлежно връчен на
упълномощено лице от работодателя, което при връчването е отбелязало в него, че
ще депозира възражения в срок.
Не са налице
предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото административно
деяние е формално, на просто извършване, като за съставомерността
му не е необходимо възникването на вредни последици. Нарушението е с типичната
за този вид обществена опасност и не се отличава с изключително ниска
обществена опасност в сравнение с тази на други нарушения от същия вид.
Поради изложеното,
настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
Обжалваното решение на Районен съд - Кърджали като правилно следва да бъде
оставено в сила.
Ето защо и на
основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, предл. 2-ро от
ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 146/ 12.06.2020 г., постановено по а.н.д. № 47/2020г. по описа
на РС – Кърджали.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.