Определение по дело №4601/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1571
Дата: 10 декември 2021 г. (в сила от 8 март 2022 г.)
Съдия: Доротея Кехайова
Дело: 20211100204601
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1571
гр. София, 10.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова

Любомир Игнатов
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
в присъствието на прокурора Радост Димитрова Нацева (СГП-София)
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Частно наказателно дело №
20211100204601 по описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 457, ал. 3 НПК ПРИЕМА за изпълнение влязла в сила на 16.07.2018
г. присъда № 192/2018 г., постановена на 15.06.2018г. по дело № 393/2017 г. от Окръжен
народен съд, Хавана, Република Куба, с която българският гражданин К. М. М., роден на
**** г., в гр. София, българин, български гражданин, с постоянен адрес гр. София, ж.к.
*****, със средно образование, неженен, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********, Е
ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл. 251.1 и чл. 328.1, b), 2, ch),
вр. чл. 10.1, а) и чл. 11.1 от Наказателния кодекс на Република Куба, за което е осъден на
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ.
КВАЛИФИЦИРА деянието по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС първоначален „СТРОГ“
режим на изтърпяване на наказанието от петнадесет години лишаване от свобода.
На основание чл. 457, ал. 5 НПК ПРИСПАДА: времето на предварителното задържане
и времето, през което М. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в държавата, в която е
постановена присъдата, считано от 17.12.2016 г. до 02.11.2021г. и задържането му по
настоящото дело в Република България, считано от 03.11.2021г. до влизане в сила на
определението.
Определението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред САС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
1
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ по НЧД № 4601/21 г. по описа на СГС, НО, 9 с-в

Съдът е сезиран с предложение от Главния прокурор на Република България на
основание чл. 457 от НПК за постановяване на определение за приспособяване на
влязла в сила на 16.07.2018 г. присъда № 192/2018 г., постановена на 15.06.2018г. по
дело № 393/2017 г. от Окръжен народен съд, Хавана, Република Куба, с която
българският гражданин К. М. М. е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от
петнадесет години за престъпление, извършено на територията на РКуба. С
предложението до съда се иска да бъдат решени въпросите, свързани с изпълнение на
присъдата - да се определят текстовете от Наказателния кодекс на Република България,
на които съответства извършеното от М. престъпление, режимът на изтърпяване на
наказанието на територията на Република България и определяне на размера на
изтърпяната и предстоящата за изтърпяване част от наказанието.
В съдебно заседание представителят на СГП изразява становище, че следва да се
приеме за изпълнение постановената от чуждестранните компетентни органи присъда,
с която е наложено наказание от петнадесет години „лишаване от свобода“ за
извършено престъпление, съответстващо на текстовете на чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК и
чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК на РБългария. Прави се
искане да бъде определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието,
като бъде приспаднато изцяло времето, през което лицето е било задържано под
стража, както и времето, през което е изтърпявало наказание лишаване от свобода,
включително и времето на задържането му в РБългария.
Защитникът на осъденото лице, в съдебно заседание, изразява становище за
постановяване на определение на съда, като му бъде определено наказание в
съответствие с механизма, по който то е било индивидуализирано в издалата присъдата
държава и максималният, предвиден в НК на РБългария размер на наказанието бъде
намален с ¼, както това е било сторено от съда в РКуба, който не е наложил
максималния, предвиден за това престъпление срок на наказанието от 20 години
лишаване от свобода.
Осъденото лице М. изразява позиция, че би желал да му бъде даден шанс да
възстанови връзката със сина си, тъй като това е било силно затруднено поради
изключително лошите условията, в които е изтърпявал наказанието в РКуба.
СГС като взе предвид становището на страните и материалите по делото, намери
за установено следното:
За да се произнесе по настоящото производство, съставът на съда следва да вземе
предвид, както разпоредбите на вътрешното законодателство, така и разпоредбите на
Конвенцията за трансфер на осъдени лица от 21.03.1983 г., ратифицирана от нашата
страна и обнародвана в ДВ бр. 39/10.05.1994 г., както и допълнителния протокол към
нея, ратифициран със закон, приет на 28.01.2004 г., в сила за Република България от
01.07.2004г.
К. М. М. е роден на ***** г., в гр. София, българин, български гражданин, с
постоянен адрес гр. София, ж.к. ****, със средно образование, неженен, неосъждан
/реабилитиран/, ЕГН **********.
М. е осъден с влязла в сила на 16.07.2018 г. присъда № 192/2018 г., постановена на
15.06.2018г. по дело № 393/2017 г. от Окръжен народен съд, Хавана, Република Куба, с
която му е наложено наказание 15 години „лишаване от свобода“ за престъпление по
1
чл. 251.1 и чл. 328.1, b), 2, ch), вр. чл. 10.1, а) и чл. 11.1 от Наказателния кодекс на
Република Куба, а именно за това, че в периода от 01.11.2016 г. до 11.12.2016 г. заедно
с други лица е фалшифицирал банкови и търговски документи, като средство за
извършване на престъплението кражба с взлом при условията на продължавано
престъпление в група от повече от три лица. Наложеното наказание от 15 години
лишаване е с определено начало 17.12.2016 г.
Поради изразено желание от страна на М. и констатирано наличие на условията
по Конвенцията за трансфер на осъдени лица /Страсбург, 1983 г./ на 06.04.2016 г. М. е
преведен на територията на РБългария и настанен в СЦЗ.
Видно от изложеното престъплението, за което е осъден М. в РКуба съответства
на престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК на Република България. Това
е така, т. к. от мотивната част на съдебния акт, с който М. е бил признат за виновен се
установява, че на 01.11.2016 г. същият е пристигнал в Хавана, носейки електронни
устройства, позволяващи да се вписват данни върху магнитни ленти, както и
информация за законни банкови карти, издадени от банки от различни европейски
страни и САЩ. От този момент той и други две лица разпределили функциите си и
започнали да клонират карти и да теглят пари в брой от различни банкомати в
столицата и някои провинции в РКуба. Следователно, касае се за осъществяване на
дейност, насочена към създаване на организирана престъпна група с користна цел – за
получаване на доходи от престъпна дейност и извършване на престъпления по чл. 243,
ал. 2, т. 3 НК и чл. 249, ал. 1 от НК, чрез установяване на устойчиви връзки между
членовете на групата и осигуряването на условия за съществуването й. Противно на
предложеното от СГП, съдът намира, че от фактическото обвинение не може да бъде
направен извод за това, че М. е извършил и е бил наказан за множество престъпления,
поради което прие, че престъпната му дейност следва да бъде квалифицирана именно
по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 НК.
В санкционната част на разпоредбата на чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 НК е
визирано наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години, за лице, което
организира престъпна група с користна цел. В този смисъл наложеното от
компетентните органи в РКуба наказание за срок от 15 години лишаване от свобода, не
надвишава максималния размер на наказанието, предвидено в българския наказателен
закон, поради което не подлежи на редукция. С оглед изложеното наложеното
наказание от 15 години лишаване от свобода следва да бъде прието за изпълнение.
Постъпили са и формално изискуемите документи, а българската държава е обвързана
с правния характер и срока на наказанието лишаване от свобода, определено от
осъдилата държава. Поради това и искането на защитата на осъдения български
гражданин за провеждане на собствен подход за индивидуализация на наказанието от
българския съд е неприложимо и като такова следва да бъде отхвърлено.
Съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗИНЗС съдът определя първоначалния режим за
изтърпяване на наказанието. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС макар предаденото
лице да не е осъждано, но доколкото приетото за изпълнение наказание е над 5 години
лишаване от свобода, то следва да бъде определен първоначален строг режим на
изтърпяването му.
С оглед изложеното и съобразявайки императивните изисквания на приложимия
пенитенциарен закон наказанието лишаване от свобода за срок от 15 години следва да
бъде изтърпяно от осъденото лице при първоначален строг режим.
Времето на предварителното задържане на М., времето, през което е изтърпявал
2
наказанието на територията на Република Куба, считано от 17.12.2016 г. /начало на
задържането му/ до 02.11.2021г. /датата преди превеждането му в Република България
и настаняването му в СЦЗ/, както и времето на задържането му на територията на
страната, считано от 03.11.2021 г. до влизане в сила на настоящето определение следва
да бъдат приспаднати от определеното наказание.
Наложеното наказание в Република Куба не надвишава максималното предвидено
наказание за съответното престъпление по българския НК, поради което не се налага
корекция на наказанието, наложено от чуждестранния съдебен орган.

Така мотивиран съдът постанови определението си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
3