П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

20.04.2017 г.,

 гр. София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 28-ми състав в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС А.

      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Н.Д.         

                                                      Л.К.

 

При секретаря Т.М. и прокурора Нина К., като разгледа докладваното от съдия А. НОХД № 1466 по описа на съда за 2016 г., въз основа на закона и доказателствата по делото

 

 

                          П Р И С Ъ Д И:

 

 

ПРИЗНАВА  Ж.А.П., роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, ЕГН: ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода от 29.05.2014 г. до 03.06.2014 г., в гр. София, поискал от М.К.Н. дар – сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/ и приел сумата от 500 лв. /петстотин лева/, който не му се следва, за да наруши служебните си задължения в качеството си на вещо лице, назначено по гр.дело №1390/2014г., САС, ГО, І-ви състав, да изготви вярно, обективно и безпристрастно заключение по възложената му от САС графическа експертиза, с обект подписа на М.К.Н., положен върху копие от разписка с дата 20.05.2009г., като даде заключение, че „категорично“ подписът не е положен от М.К.Н., поради което и на основание чл. 305, ал. 1, вр. чл. 301, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, като на основание чл. 66 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, ГЛОБА в размер на 1 500 лева, както и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАЖНЯВА ОПРЕДЕЛЕНА ДЕЙНОСТ – ВЕЩО ЛИЦЕ – СПЕЦИАЛИСТ ПО ГРАФИЧЕСКИ ЕКСПЕРТИЗИ за срок от ТРИ ГОДИНИ, като го оправдава по обвинението, че престъплението е извършено при условията на продължавана престъпна дейност по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, чрез осъществени три отделни деяния, съответно на датите 29.05.2014 г., на 3.06.2014 г. и на 3.06.2014 г.

ВРЪЩА на М.К.Н. приложените по делото като веществени доказателства - пари в размер на 500 лева, приложени в запечатен в съдебно заседание на 20.04.2017 г. хартиен плик, след предявяването им две банкноти от по 100 лв. и 6 банкноти от по 50 лв., описани в протокола за съдебно заседание.

ВРЪЩА на Ж.А.П. приложените по делото като веществени доказателства сума пари в размер на 80 лева, приложени в полиетиленов плик 8 бр. банкноти от по 10 лв. и описани в протокола за съдебно заседание, както и съхранявания като веществено доказателство по делото мобилен апарат „Нокиа“, ведно със СИМ карта.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК Ж.А.П. да заплати по сметка на държавния бюджет разноските по делото в досъдебната фаза в размер на 201,97 лв. както и да заплати по сметка на ВСС разноските по делото в съдебната фаза в размер на 754,30 лв., както и сумата от 10 лв. държавна такса за издаване на два изпълнителни листа.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок пред Софийски апелативен съд.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

 

 

 

       2.

 

М    О    Т    И    В    И

                  към присъда по НОХД № 1466/2016 г. на СГС, НК, 28 с-в 

 

Софийска градска прокуратура е внесла в съда обвинителен акт против Ж.А.П. за извършено престъпление по чл. 305, ал. 1, вр. чл. 301, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК – за това, че на различни дати в периода 29.05.2014 г. – 03.06.2014 г., в сладкарница „Роза”, намираща се в гр. София, ж. к. „******”, при условията на продължавано престъпление, поискал и приел от М.К.Н. дар – суми, които не му се следват, за да наруши служебните си задължения в качеството си на вещо лице, назначено по гражданско дело № 1390/2014 г. по описа на САС, ГО, І-ви въззивен състав – да изготви вярно, обективно и безпристрастно заключение по възложената му от САС графическа експертиза с обект подписа на М.К.Н., положен върху копие на разписка с дата 20.05.2009 г., като даде заключение, че подписът обект на същата „категорично” не е положен от Н., както следва:

1. На 29.05.2014 г. в сладкарница „Роза”, намираща се в гр. София, ж. к. „******”, поискал от М.К.Н. дар, който не му се следва – сума в размер на 1 500 лв., за да наруши служебните си задължения в качеството си на вещо лице, назначено по гражданско дело № 1390/2014 г. по описа на САС, ГО, І-ви въззивен състав – да изготви вярно, обективно и безпристрастно заключение по възложената му от САС графическа експертиза с обект подписа на М.К.Н., положен върху копие на разписка с дата 20.05.2009 г., като напише в заключението си „категорично”, че подписът не е положен от М.Н.;

2. На 03.06.2014 г. в сладкарница „Роза”, намираща се в гр. София, ж. к. „******”, приел от М.К.Н. дар, който не му се следва – сума в размер на 500 лв. /представляваща част от поисканата от него на 29.05.2014 г. сума в размер на 1 500 лв./, за да наруши служебните си задължения в качеството си на вещо лице, назначено по гражданско дело № 1390/2014 г. по описа на САС, ГО, І-ви въззивен състав – да изготви вярно, обективно и безпристрастно заключение по възложената му от САС графическа експертиза с обект подписа на М.К.Н., положен върху копие на разписка с дата 20.05.2009 г., , като напише в заключението си „категорично”, че подписът не е положен от М.Н.;

3. На 03.06.2014 г. в сладкарница „Роза”, намираща се в гр. София, ж. к. „******”, поискал от М.К.Н. дар, който не му се следва – сума в размер на 1 000 лв. /представляваща част от поисканата от него на 29.05.2014 г. сума в размер на 1 500 лв./, за да наруши служебните си задължения в качеството си на вещо лице, назначено по гражданско дело № 1390/2014 г. по описа на САС, ГО, І-ви въззивен състав – да изготви вярно, обективно и безпристрастно заключение по възложената му от САС графическа експертиза с обект подписа на М.К.Н., положен върху копие на разписка с дата 20.05.2009 г.

 

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа така повдигнатото обвинение, като счита, че то е доказано от събраните по делото доказателства по  несъмнен начин. Позовава се на показанията на свид. М.Н., които по последователен, подробен и съответстващ на останалите събрани по делото доказателства начин установявали изложената в обвинителния акт фактическа обстановка относно поисканата от подсъдимия сума за даване на категорично заключение, че подписът в изследвания от него документ не е положен от свид. Н., за проведените срещи между последната свидетелка и подсъдимия и за получаване на сумата от 500 лв. Пледира да не бъдат кредитирани, като обосноваващи защитна теза обясненията на подс. Ж.П. и показанията на свид. С.Б., според които инициатор на даването на инкриминираната сума била свид. Н.. Счита, че справедливо наказание на подсъдимия се явява лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване бъде отложено за срок от три години, както и глоба в размер на 1 500 лв. и лишаването му от право да упражнява професията вещо лице по графически експертизи за срок от три години.

Защитникът на подс. Ж.П. счита, че изложената в обвинителния акт фактическа обстановка не е установена в хода на съдебното следствие. Поддържа, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свид. М.Н., като тенденциозни, изолирани и опровергани от показанията на свид. Б., който единствен бил безпристрастен и независим от разпитаните по делото свидетели. Счита, че не следва да бъдат кредитирани и показанията на свид. К., доколкото тя не е възприела непосредствено фактите, за които е свидетелствала, а е възпроизвела чутото за тях от свид. Н.. Излага и доводи, че по делото не е установено подс. П. да е нарушил служебните си задължения при изготвяне на инкриминираното заключение, доколкото същото е било правилно. Според защитника на подсъдимия, от събраните по делото доказателства се установява, че поведението на свид. М.Н. представлява провокация към подкуп по смисъла на чл. 307 от НК, което също е основание за постановяване на присъда, с която подс. Ж.П. бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

 

Подс. Ж.П. дава обяснения, в които отрича да е искал и съзнателно да е получавал посочените в обвинителния акт сума, за да наруши служебните си задължения като вещо лице по възложена му експертиза. Счита, че воденото срещу него наказателно производство е преднамерено организирано с цел да бъде злепоставен. Твърди, че е изпълнил съвестно всички свои задължения, като назначено вещо лице по посоченото в обвинителния акт гражданско дело, като в изпълнение на тези задължения са запознал със свид. Н. в офиса на свид. К., за да вземе необходимия за изготвяне на заключението сравнителен материал. Според подс. П., още при тази първа среща, свид. Н. проявила съмнително поведение, като обяснението ме за това е че тя е носила записващо устройство в себе си. Подс. П. твърди, че на излизане от офиса на свид. К., свид. Н. тръгнала с него и му предложила сумата от 500 лв. под претекст, че хонорарите на вещи лица били ниски, на което той отговорил, че принципите, които следва, не му позволяват да взима различни суми от определеното му от съда възнаграждение по назначени експертизи. Според обясненията на подсъдимия, той споделил със колегата си свид. С.Б. за това поведение на свид. Н., при проведена среща между двамата, от който поискал мнение дали е прав в становището си, че изследваният в експертизата подпис не е положен от Н.. Подс. П. твърди, че след като изготвил безпристрастно и основано само на експертните му знания заключение, се обадил на свид. Н. и й предложил да й покаже експертизата, като при проведената между двамата среща тя „хвърлила“ нещо в чантата му и едва след това подсъдимият разбрал, че това са пари. Счита, че нарочно свид. Н. се е здрависала с него и после е хвърлила банкнотите, за да бъде полепено по ръката му веществото, с които те са били обработени. Подсъдимият отрича при проведения по време на тази среща разговор да е поисквал други суми и обяснява, че само е разяснил на свид. Н. какво може да стане в по-нататъшния ход на гражданското дело. Моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

 

          Софийски градски съд, като обсъди доказателствата по делото, изслуша доводите на страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено следното:

         

Подсъдимият Ж.А.П. е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, с ЕГН **********.

 

Подс. Ж.П. бил включен в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал. 1 от ЗСВ за съдебния район на Софийски градски съд, обнародван в Държавен вестник бр. 76 от 30.08.2013г. в частта за специалисти по криминалистични експертизи на писмени доказателства, със специалност:    право, организация на производството и управлението в промишлеността, експерт- криминалист, експерт по почеркови, балистически, трасологически експертизи, дактилоскопия, химически и физико- химически експертизи.

Свид. М.Н. била ответник по гр. дело № 16495/2011 г. по описа на СГС, І ГО, І състав, което било образувано по искова молба от М. А.Х.за заплащане на сумата от 126 257,54 лв. на основание договор за заем за 55 000 лв., по който той бил заемодател, а свид. Н. заемател. В исковата молба се твърдяло, че свид. Н., след сключването на този договор, получила посочената сума, като удостоверила това, подписвайки разписка от 20.05.2009 г. Производството по посоченото гражданско дело приключило с постановяване на решение от 21.12.2013 г. от СГС, І ГО, І състав, с което искът бил отхвърлен, тъй като в хода на производството ищецът не представил оригинала на разписката от 20.05.2009 г., чиято истинност била оспорена от ответника свид. Н., а назначеното вещо лице Светла Чакърова в свой доклад до съда посочила, че не може да проведе изследване по наличното по делото копие от документ.

Решението на СГС, І ГО било обжалвано от ищеца М. А.Х.пред Софийски апелативен съд и по подадената въззивна жалба било образувано гражданско дело № 1390/2014 г. по описа на САС, ГО, 1-ви състав. С определение от 30.04.2014 г. съставът на САС, разглеждащ делото, се произнесъл по направените във въззивната жалба и в отговора на ответната страна по нея свид. Н. доказателствени искания, като допуснал поисканата от жалбоподателя М. А.Х.съдебнографологична експертиза със задача: „Подписана ли е представената с исковата молба разписка с дата 20.05.2009 г. от М.К.Н.?“. С определението било определено и възнаграждение за изготвяне на експертизата в размер на 190 лв., вносимо от жалбоподателя, като било постановено след внасяне на депозита, делото да се докладва за определяне на вещото лице, което да изготви заключението.

С молба, внесена в САС на 22.05.2014 г., жалбоподателят М. А.Х.представил квитанция за внесения депозит в размер на 190 лв. и с разпореждане от 23.05.2014 г. съдията - докладчик по въззивното дело назначил подс. Ж.П. за вещо лице, което да изготви допуснатата експертиза.

Подс. Ж.П. бил уведомен за назначаването му като вещо лице по експертизата на 26.05.2014 г., в 11,30 ч., което било удостоверено писмено от деловодителя на въззивния съдебен състав върху листа с разпореждането от 23.05.2014 г.

След като бил уведомен за така поставената му задача, подс. Ж.П. се свързал със свид. Р. К., адвокат от САК, която била процесуален представител на свид. М.Н. по воденото срещу нея от М. Х.гражданско дело. Подс. П. и свид. К. уговорили среща в кантората на последната, на която да присъства и свид. Н., за да й бъде снет от подсъдимия необходимия за изготвяне на експертизата сравнителен материал.

Така уговорената среща се състояла на 29.05.2014 г., когато в 14,00 ч. подс. Ж.П. отишъл в кантората на свид. Р. К., намираща се в гр. София, бул. „********, където били свидетелките К. и Н.. След като взел от свид. М.Н. сравнителен материал от нейния почерк, подс. П. казал, че ще са му необходими и документи, писали и подписвани от Н. в миналото, за да бъдат ползвани също като сравнителни образци.

Подс. П. и свид. Н. си тръгнали заедно от кантората на свид. К. и като излезли на улицата, в хода на уговарянето да се видят, за да предаде Н. допълнителния сравнителен материал, подсъдимият Ж.П. й казал, че за да изготви заключение в нейна полза, а именно, че тя не е подписвала изследваната разписка, тя трябва да му даде сумата 1 000 лв. След това двамата се разделили и се разбрали да се чуят по-късно по телефона и да се срещнат в сладкарница „Роза” в кв. „******”.

Свид. М.Н. се обадила по телефона на свид. Р. К., разказала й за поисканата от подс. Ж.П. сума от 1 000 лв. за изготвяне на експертизата в нейна полза и поискала съвет какво да прави. Свид. К. казала на свид. Н., че не е редно това, което подсъдимият е поискал, но че тя трябва сама да вземе решение какво да направи.

Около 19,30 ч. на същия ден, 29.05.2014 г., свид. М.Н. и подс. Ж.П. се срещнали в сладкарница „Роза” в кв. „******”, като свид. Н. носила документи, съдържащи нейния почерк и подпис. В хода на срещата подс. П. отново казал, че за да изготви заключение в полза на свид. Н., тя трябва да му даде допълнително пари и на въпрос от нейна страна каква сума, казал около 1 300 – 1 400 лв. Свид. М.Н. поискала подсъдимият да уточни конкретно сумата, на което подс. П. отговорил, че за да даде „категорично” заключение, че подписът в оспорваната по гражданското дело разписка не е неин, свид. Н. трябва да му даде сумата 1 500 лв. Свид. Н. казала, че не разполага с толкова пари и че може да даде само 500 лв. Тогава подс. Ж.П. казал на свид. М.Н., че тя може да му даде сумата от 500 лв., когато той изготви експертизата и й я покаже, а останалите 1 000 лв., след съдебното заседание по гражданското дело на САС. Подс. П. посочил и дата, на която щял да е готов със заключението и ще го покаже на свид. М.Н. – 3.06.2014 г., което било следващия вторник.

          След така проведената среща в сладкарница „Роза” с подс. Ж.П., свид. М.Н. отново се обадила на своя адвокат свид. Р. К. и й разказала за случилото се. Свид. К. и при този разговор казала на свид. Н., че тя самата трябва да реши какво да направи при така поисканите й от подсъдимия суми.

          На 31.05.2014 г. свид. М.Н. отишла в СДВР и подала молба за съдействие по повод на поисканите й от подс. Ж.П. пари. След като били снети обяснения от свид. Н. за изложените в молбата й обстоятелства, материалите по преписката били изпратени на СГП и било образувано наказателното производство по делото.

          На 2.06.2014 г. свид. М.Н. предала в СДВР следните банкноти:

-         1 бр. банкнота с номинал 100 лв. и сериен номер АВ 5252867;

-         1 бр. банкнота с номинал 100 лв. и сериен номер АД 1989976;

-         1 бр. банкнота с номинал 50 лв. и сериен номер БД 4806733;

-         1 бр. банкнота с номинал 50 лв. и сериен номер АЕ 1295226;

-         1 бр. банкнота с номинал 50 лв. и сериен номер БГ 3856375;

-         1 бр. банкнота с номинал 50 лв. и сериен номер ББ 3916949;

-         1 бр. банкнота с номинал 50 лв. и сериен номер БЕ 0231877 и

-         1 бр. банкнота с номинал 50 лв. и сериен номер БГ 2722378.

За предаването на посочените банкноти била съставена разписка и същите били описани и фотографирани.

На същия ден, 2.06.2014 г. свид. М.Н. подписала деклаация по чл. 12, ал. 2 от ЗСРС, в която дала съгласие спрямо нея да бъдат прилагани специални разузнавателни средства.

След направени искания за прилагане на специални разузнавателни средства, от СГС били издадено разрешение по чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 9 от ЗСРС, във вр. е чл. 12, ал. 2 от ЗСРС по отношение на свид. М.Н. и по чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от ЗСРС по отношение на подс. Ж.П..

По искане за използване на CPC peг. № RB421132-001-09/21-11 от 02.06.2014 г. по описа на СГП и разрешение с peг. № 14-1596 от 02.06.2014 г. по описа на СГС предадените от свид. М.Н. банкноти, след описването им, били белязани със специално химическо вещество от служители на ДА”ТО”, а от използваното специално химическо вещество била оставена сравнителна проба, за което е бил съставен протокол peг. № RB202010-001-05/5-5641 от 03.06.2014 г. на ДА”ТО”.

Междувременно подс. Ж.П. изготвил заключение по назначената от САС графическа експертиза, в които онагледил извършено от него изследване на копие от разписката от 20.05.2009 г., приложено по гр. дело № 16495/11 г. по описа на СГС и сравнителен материал – снети експериментални образци от подписи на свид. М.Н. и документи, съдържащи нейни подписи. В експертизата било дадено заключение, че са установени различия между подписа за свид. Н. в изследваната разписка от 20.05.2009 г. и подписите, поставени от нея в документите, представляващи сравнителен материал, които различия са характерни, устойчиви, индивидуални и разгледани в своята съвкупност и взаимосвързаност, дават основание за извода, че подписът в разписката „Не е изпълнен от М.К.Н.” /курсивът е използван в заключението/.

На 03.06.2014 г., в 16.07 ч., подс. Ж.П. се обадил по мобилния си телефон на свид. М.Н., казал й, че е готов със заключението и може да й го покаже, като двамата се оговорили да се видят към 18.00 ч. пред 28 СОУ „Алеко Константинов” в кв. „******”.

След като се срещнали, подс. П. и свид. Н. седнали на маса в сладкарница „Роза” и подсъдимият показал заключението, като обяснил, че е дал категорично заключение, че подписът в разписката от 20.05.2009 г. не е неин. Свид. Н. попитала какво ще стане, ако другата страна по гражданското дело оспори експертизата, на което подс. П. отговорил, че в такъв случай може да поиска назначаване на тройна експертиза и че ако той бъде включен в нея, няма да има проблеми със заключението. Свид. Н. казала на подс. П., че е приготвила и носи в себе си 500 лв., като го попитала колко още трябва да даде и кога, на което подсъдимият отговорил, че тя трябва да му даде още 1 000 лв. до 11.06.2014 г., ден преди съдебното заседание по гражданското дело в САС, което било насрочено за 12.06.2014 г. На въпрос на свид. М.Н.: „Преди делото трябва да ви ги дам”, подс. П. отговорил: „Да. Това е, няма какво да се притесняваш. Приготвяш парите. Аз оттам нанатък си поемам ангажимента.”.

Свид. Н. попитала подсъдимия дали и при назначаване на тройна експертиза ще й бъдат искани пари и подс. П. отговорил, че не по-малко от 1 500 лв. на вещо лице тя ще трябва да даде, но няма да е за повече от две вещи лица, като изразил надежда, че и той ще е включен в състава й и обещал да бъда „голяма опора”.

Свид. Н. изразила учудване как е възможно да няма нормален начин да докаже, че не е подписвала разписката, на което подсъдимият отговорил, че тя няма какво да се учудва, защото хората „дават пари”, а на неин последващ въпрос какво става за тези, които нямат пари, подс. П. казал „Губят. Губят”, както и че „Вече всичко е пари”.

След това подс. П. предложил да се качат в колата на свидетелката Н.. Двамата се придвижили до паркирания наблизо лек автомобил „Шевролет Каптива” с ДК № ********, собственост на свид. М.Н. и се качили вътре. Свид. Н. подала на подс. Ж.П. шестте банкноти от по 50 лв. и двете от по 100 лв., описани и белязани преди това в СДВР, като му предложила той да ги преброи. Подс. П. преброил банкнотите, казал, че са толкова и ги прибрал в чантата си. След това подсъдимият П. казал на свид. Н.: „И аз водя едно дело, и аз плащам. На колеги плащам. Няма как”. След като отново дал уверения на свид. Н., че всичко ще е наред с експертизата му и че ако се назначи тройна и той е в състава й, ще направи каквото може, подс. П. потвърдил на въпрос на Н., че трябва да „се оправят” до сряда – 11.06.2014 г.

След като слязъл от автомобила на свид. Н., подс. Ж.П. бил задържан от намиращите се в близост служители на СДВР, свидетелите Г.Х. и Н.К..

При извършения впоследствие обиск на подс. Ж.П., в носената от него чанта били намерени и иззети показаната преди това от него на свид. М.Н. съдебно-почеркова експертиза по гр. дело № 1390/2014 г. по описа на САС, ГО, 1-ви състав, както и описаните на 02.06.2014 г. в СДВР и белязяни банкноти:

-         1 бр. банкнота с номинал 100 лв. и сериен номер АВ 5252867;

-         1 бр. банкнота с номинал 100 лв. и сериен номер АД 1989976;

-         1 бр. банкнота с номинал 50 лв. и сериен номер БД 4806733;

-         1 бр. банкнота с номинал 50 лв. и сериен номер АЕ 1295226;

-         1 бр. банкнота с номинал 50 лв. и сериен номер БГ 3856375;

-         1 бр. банкнота с номинал 50 лв. и сериен номер ББ 3916949;

-         1 бр. банкнота с номинал 50 лв. и сериен номер БЕ 0231877 и

-         1 бр. банкнота с номинал 50 лв. и сериен номер БГ 2722378.

Същия ден, 03.06.2014 г., било извършено и освидетелстване на подсъдимия Ж.П., при което били иззети натривки от двете му ръце.

Впоследствие, в хода на досъдебното производство била назначена химическа експертиза, която дала заключение по протокол № 14/ ФЗХ- 249 от 08.08.2014 г., според което сравнителната проба, оставена за сравнение и идентификация при извършване на белязването на банкнотите от служителите на ДА „ТО” и иззетите от ръцете му обтривки и контролна проба при извършеното на същата дата освидетелстване на подс. същия, по която вещите лица са дали от заключение, че по предоставените за изследване обтривки от лява и дясна ръце на подс. Ж.П., както и по изследваните иззети при обиска 2 бр. банкноти с номинал 100 лв. и 6 бр. банкноти с номинал 50 лв., е установено наличие на флуоресциращо вещество, идентично по химичен състав с веществото от сравнителната проба, използвано за белязване на банкнотите с протокол peг. № RB202010-001-05/5-5641 от 03.06.2014 г. на ДА”ТО”.

 

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, след анализ на събраните по делото доказателства: обясненията на подс. Ж.П., дадени в съдебно заседание; показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели: Р. Т.- К. /включително и показанията й от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, М.Н. /включително и показанията й от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 283, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/, А.В. /включително и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, Г.Х., Н.К., С.Б. /включително и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, А.П.; заключенията на приетите по делото: химическа експертиза /л. 52 – 58 от д. п./, съдебно-медицинска експертиза /л. 93 – 94 от съдебното дело/; писмените доказателства и протоколите за извършени действия по разследването, приложени по делото; протоколите за веществени доказателствени средства, изготвени при прилагането на специални разузнавателни средства.

 

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи в самото начало на доказателствения анализ, че извън предмета на установяване по настоящето дело е въпросът дали свид. М.Н. е подписала оспорваната по гражданското дело, образувано срещо нея, разписка с дата 20.05.2009 г. Съдът се е ограничил да изследва фактическата обстановка, която е относима към предмета на делото, съгласно повдигнатото обвинение, което касае действията на подс. Ж.П. по изготвянето на назначената по същото гражданско дело експертиза, но не в аспекта дали той е дал правилно и обосновано заключение, а дали, за да изготви заключението е поискал инкриминираните суми и дали е сторил това за да наруши вменените му в обвинителния акт нарушения, сред които изрично в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено задължението за безпристрастност и разпоредбата на чл. 43 от Наредба № 3 от 30.11.2012 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, според която вещите лица не могат да приемат каквито и да е подаръци, услуги, ангажиране по други дела, ангажиране за работа, услуги или консултации от страна по делото или нейни представители до приключване на делото. По делото не е повдигнато обвинение на подсъдимия за съзнателно или непредпазливо даване на невярно заключение, доколкото подс. П. не е обвиняван в извършване на престъпление по чл. 291, ал. 1 или ал. 2 от НК, а невменяването на такова престъпление произтича и от текста по чл. 301, ал. 2, който е част от квалификацията на обвинението по делото. 

По категоричен и безспорен начин от изисканото и приложено в копие по настоящето дело гражданско дело № 16495/2011 г. по описа на СГС, І ГО, І състав, както и въззивното спрямо него гражданско дело № 1390/2014 г. по описа на САС, ГО, 1-ви състав, се установява качеството на ответник на свид. М.Н. по подадената искова молба от М. А.Х., както и спорното по същото дело обстоятелство дали свид. Н. е подписвала приложената в копие към исковата молба разписка от 20.05.2009 г. в качеството си на заемател, получил сумата по договор за заем.

По категоричен начин се установяват и обстоятелствата по назначававане в хода на въззивното производство пред САС съдебно-почеркова експертиза при определено възнаграждение от 190 лв., внасянето на депозит за същата сума от подалия въззивната жалба ищец в първоинстанционното производство и последвалото назначаване на подс. Ж.П. за вещо лице, което да изготви заключението.

Няма противоречия измежду събраните по делото гласни доказателства – обясненията на подс. Ж.П. и показанията на свидетелите М.Н. и Р. К., че на 29.05.2014 г. е проведена среща между тримата в кантората на свид. К., която среща е била уговорена, за да бъде взет сравнителен материл от подписите на свид. Н., необходим за изготвянето на експертизата, възложена от САС на подсъдимия П.. Въз основа на частта от показанията на свид. Р. К. от досъдебното производство, приобщена по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, в която се сочи часът за провеждане на срещата, съдът прие за установено, че това е станало около 14,00 ч. на посочената дата. В тази им част показанията на свид. К. не са опровергани от други доказателства по делото, същите са логични и последователни и няма основание да не бъдат кредитирани.

Няма противоречия сред обясненията на подс. П. и показанията на свидетелките К. и Н. и за това, че подсъдимият снел необходимите му образци за изготвяне на експертизата от свид. Н. и поискал тя да му представи и документи, подписани от нея в миналото, като допълнително необходим сравнителен материал.

Съдът не кредитира обясненията на подс. Ж.П., в които той твърди, че поведението на свид. М.Н. при срещата им в кантората на свид. К. било странно, изразяващо се във внезапна промяна на настроението – първоначално „ревяла”, а изведнъж се успокоила, което било индиция, че тя носила подслушвателно устройство. Тези обяснения, освен, че се явяват изолирани и неподкрепени от показанията не само на свид. Н., но и на свид. К., се явяват вътрешнопротиворечиви и на обясненията на самия подсъдим в друга тяхна част, в който той твърди, че принципно е необходимо лицето, от което взима сравнителен материал да е спокойно при снемане на съответните образци. Съмненията но подсъдимия, че свид. Н. е носила записващо устройство не са подкрепени от материалите по настоящето дело, от които е видно, че първото оплакване на същата свидетелка до СДВР е било направено два дена по-късно, а прилагането на специални разузнавателни средства е било разрешено още по-късно.

Съдът намира за несъществено противоречието между обясненията на подсъдимия П. и показанията на свид. Н. относно обстоятелството дали двамата заедно са излезли от кантората на свид. К. или първо е тръгнал подсъдимия и бил настигнат на стълбите от Н., която му предложила да слязат заедно. Това противоречие не беше изяснено чрез проведената очна ставка между двамата, то няма и съществено значение, дотоколкова няма противоречие между обясненията на подс. Ж.П. и показанията на свид. М.Н. за това, че двамата са се оказали заедно на улицата пред сградата, в която се е намирала кантората и са започнали да уговарят среща, на която свид. Н. да предаде на подсъдимия поисканите от него за сравнителен материал подписвани от нея в миналото документи.

Основният спорен фактически въпрос по делото е кой пръв е поставил на обсъждане даването на парична сума, извън определеното от САС възнаграждание, за изготвяне на експертизата, възложена на подсъдимия. Съдът кредитира показанията на свид. М.Н., според които подсъдимият е поискал от нея пари, за да изготви в нейна полза заключението и отхвърля обясненията на подс. П., с които се отричат показанията на свид. Н. и се твърди, че тя, под претекст, че са ниски възнагражденията на вещите лица, му предложила допълнително пари.

Съдът счете, че обясненията на подсъдимия Ж.П., в които се твърдят горепосочените обстоятелства, са вътрешнопротиворечиви, нелогични и непоследователни, като в същото време са й опровергани от останалите събрани по делото доказателства. На първо място подсъдимият не можа да даде логично обяснение защо, ако свид. М.Н. му е предложила пари, извън определеното от съда възнаграждение при назначаването на експертизата и той, съзнавайки нередността на това предложение, го е отхвърлил, е продължил да работи по назначената експертиза, както и да поддържа контакти със свид. Н. и то до степен и да уговори среща с нея, на която предварително да я запознае с изготвеното заключение, в противоречие, както сам твърди, с практиката си по останалите дела, по които е изготвял експертизи. Подсъдимият П. в своите обяснения демонстрира наличие на съзнание, че предлагането на парична сума от страна по дело на вещо лица във връзка с работата му по изготвяне на експертиза по делото, представлява престъпление, но не можа да обясни логично защо, след като твърди, че свид. Н. е извършила такива действия, нито е уведомил гражданския съд, нито полицията или прокуратурата, нито се е оттеглил от работата по назначената експертиза.

Единственият доказателствен източник по делото, в който обясненията на подсъдимия П. намират подкрепа, се явяват показанията на свид. С.Б.. Съдът обаче констатира съществени противоречия между обясненията на подсъдимия и показанията на свид. Б., а същевременно и вътрешни противоречия между показанията на същия свидетел, които не позволяват въобще да бъдат кредитирани неговите показания. Противоречия между обясненията на подсъдимия Ж.П. и показанията на свид. С.Б. са налице както относно обстоятелството по чия инициатива и какъв повод двамата са се видяли, когато твърдят, че подсъдимият разказал за предлагани му пари от страна по делото и показал изследваната разписка и сравнителен материал, така и по отношение на въпроса показвал ли е подс. П. на свид. Б. готовото заключение по назначената от САС експертиза. Съдът констатира и непоследователност в обясненията на подсъдимия дали той е търсил становището на свид. Б., като на опитен колега или последният сам поискал да види сравнителния материал и да изкаже своето мнение. Множество и съществени противоречия съдът установи и между показанията на свид. Б., дадени в съдебно заседание и показанията му от досъдебното производство, които бяха приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, относно обстоятелствата колко пъти са се срещали свидетелят и подсъдимият П. и са разговаряли за експертизата, възложена на последния по делото на САС; дали подсъдимият е използвал уговорена по друг повод среща, за да го запознае със случая или го е потърсил нарочно, за да вземе мнението му; какъв материал е показал подс. П. на свидетеля Б.; препоръчвал ли е Б. на подсъдимия да бъде взет допълнителен сравнителен материал и какво е отговорил подс. П.. Тези противоречия не бяха изяснени от свид. Б. по логичен и последователен начин след прочитането на съответните части от показанията му от досъдебното производство. В същото време допълнително възникнаха съмнения за достоверността на даваните от свид. Б. показания, доколкото, след прочитане на показанията му от досъдебното производство, в които той твърди, че само веднъж е разговарял с подсъдимия за възложената му експертиза за подписа на свид. Н. в изследваната от подс. П. разписка, свидетелят посочи, че всъщност в две различни техни срещи са обсъждсали темата. На въпрос уточняващ въпрос на съда през колко дни са били тези две срещи, свид. Б. колебливо посочи широки времеви граници, но и минималните такива не съответстваха на действително изминалия период от време между първоначалната среща на подсъдимия и свид. Н., при която подс. П. е взел образци от подписа й, осъществена на 29.05.2014 г., веднага след която подсъдимият твърди, че се е видял със свид. Б. и 3.06.2014 г., когато подс. Ж.П. е бил задържан с вече изготвеното заключение.

Съдът кредитира, като последователни, логични и съотвестващи на останалите събрани по делото доказателства, показанията на свид. М.Н., в които тя разказва обстоятелствата, при които след излизането им от срещата в кантората на свид. К. на 29.05.2014 г., по време на уговорянето с подсъдимия П. за следваща среща, на която тя да му занесе необходимите за изготвянето на експертизата подписани в миналото от нея документи, подсъдимият поискал пари, извън определеното от съда възнаграждение, а именно сумата от 1 000 лв., за да изготви заключение в нейна полза. В тази им част, както и в частта, в която тя посочва, че след този разговор се обадила, за да уведоми своя адвокат по гражданското дело и да поиска съвет какво да прави, показанията на свид. Н. се подкрепят напълно от показанията на свид. К..

Показанията на свид. К. напълно подкрепят показанията на свид. Н. и в частта, в която последната свидетелства за проведената около 19,00 ч. среща с подс. П. в сладкарница „Роза” в кв. „******”, по време на която подсъдимият П. отново поискал пари от М.Н. и конкретизирал сумата от 1 500 лв., за да даде заключение в експертизата по гражданското дело в САС, че подписът в спорната по същото дело разписка категорично не е положен от Н..

Съдът счита, че останалите събрани по делото доказателства също напълно съответстват на показанията на свид. Н. и относно  сочените от нея обстоятелства, че при срещата в сладкарница „Роза” вечерта на 29.05.2014 г., след конкретизирането от страна на подсъдимия Ж.П. на сумата от 1 500 лв., като искана от него за изготвяне на категорично заключение, че подписът в оспорената по гражданското дело разписка не е полаган от М.Н., тя е казала, че не разполага с такава сума и може да даде само 500 лв., при което подсъдимият се съгласил 500-те лева да бъдат първоначално плащане, а останалите 1 000 лв. впоследствие. Тези показания на свид. Н., както и показанията й за поведението на подс. П. при осъществяване на срещата между двамата на 3.06.2012 г. първоначално на маса в сладкарница „Роза” в кв. „******” напълно се подкрепят от съдържанието на протоколите за веществени доказателствени средства, съставени въз основа на използвани специални разузнавателни средства за документиране чрез наблюдение и подслушване на срещата; протоколът за белязване на описаните по-горе в настоящите мотиви 2 бр. банкноти от по 100 лв. и 6 бр. банкноти от по 50 лв.; протоколите за обиск на подс. П., за освидетелстването му; заключението на назначената по делото химическа експертиза.

Протоколите за веществени доказателствени средства, изготвени при прилагане на специални разузнавателни средства са годен доказателствен източник, същите са изготвени при спазване на процесуалните изисквания за форма и съдържание и след надлежно издадени разрешения от председателя на СГС за използване на специални разузнавателни средства по отношение на подс. Ж.П. и свид. М. Н. по образуваното досъдебно производство за корупционно престъпление.

От съдържанието на документирания чрез използване на специални разузнавателни средства разговор между подс. П. и свид. Н., проведен при срещата им на 3.06.2014 г. се установява по обективен начин достоверността на показанията на свид. М.Н., че в предходна среща с нея подсъдимият е поискал сума в размер на 1 500 лв., от които 500 лв. тя му даде при показване на готовата експертиза, а останалите 1 000 лв. – в предния ден на деня на провеждане на насроченото за 12.06.2014 г. заседание по гражданското дело на САС, по което е била назначена експертизата. От съдържанието на протокола за веществени доказателствени средства, изготвен след прилагането на специални разузнавателни средства при разговора на 3.06.2014 г. между свид. Н. и подс. П. се установява и че посочената сума е поискана от подсъдимия, за да даде той, като вещо лице, назначено по допусната от САС експертиза, категорично заключение, че подписът в изследваната от експертизата разписка не е положен от свид. М.Н.. Това става недвусмислено ясно както от заявлението на подсъдимия „Това е, няма какво да се притесняваш. Приготвяш парите. Аз оттам нататък си поемам ангажимента.”, така и от неколкократно дадените от него уверения в хода на разговора, че ще поддържа становището си в нейна полза и ако бъде назначен в състава на тройна експертиза, където ще бъде „голяма опора”. Съдържанието на отразения в протокола за ВДС разговор между свид. М.Н. и подс. Ж.П., проведен при срещата между двамата на 3.06.2014 г., установява по категоричен начин и възприемането от страна на подсъдимия като напълно нормално даването на пари от страни по дела на вещи лица за изготвяне на експертизи в тяхна полза – по никакъв друг начин не могат да се обяснят репликите на подс. П., че няма защо свид. Н. да се учудва, че трябва да дава пари, за да докаже, че не е подписвала спорната по гражданското дело разписка, защото хората „дават пари”, че тези, които нямат пари „Губят. Губят”, както и че „Вече всичко е пари”. В същата насока са и думите на подсъдимия от същия разговор „И аз водя едно дело, и аз плащам. На колеги плащам. Няма как”.

Съдът счита, че съдържанието на протокола за белязване на банкноти; протоколът за ВДС, отразяващ разговора между свид. Н. и подс. П. при срещата им на 3.06.2014 г.; протоколите за обиск и за освидетелстване на подсъдимия, както и заключението на химическата експертиза напълно и по обективен начин подкрепят показанията на свид. М.Н., че след като по предложение на подс. Ж.П. двамата се се качили в паркирания наблизо до сладкарницата неин лек автомобил „Шевролет Каптива”, тя е дала на подсъдимия шестте банкноти от по 50 лв. и двете от по 100 лв., описани и белязани преди това в СДВР и той лично е взел банкнотите. Ясно в протокола за ВДС, отразяващ подслушания разговор в автомобилба на свид. Н. са отразени репликите съпътстващи предаването на банкнотите - предложението на свид. М.Н. към подсъдимия Ж.П. той да преброи парите, съгласието на подсъдимия да стори това и последвалото потвърждение от него, че парите са точно. Намирането и изземването впоследствие, след задържането на подсъдимия П., на осемте предварително описани и белязани банкноти в носената от него чанта, както и наличието на следи от веществото, с които банкнотите са били белязани и по двете му ръце, категорично опровергават обясненията на подсъдимия, според които свид. Н. „пуснала” в чантата му нещо, че той само забелязал, че това са пари, но тъй като „ушите му бучали” и се чудил какво да прави, излязъл от автомобила с чантата, в която били така „подхврълените” му банкноти. Нелогично е обяснениято на подсъдимия Ж.П. и за наличието на химично вещество, с което банкнотите са били белязани по ръцете му с това, че свид. Н., която била пипала същите банкноти нарочно с голи ръце, се здрависала с него – това обяснения би могло да се възприеме, ако само по едната ръка, с която подсъдимият се е здрависал, беше намерено такова вещество, но не и по лявата и дясната му ръце.

Неоснователни са поддържаните от защитата на подсъдимия Ж.П. доводи за непоследователност, изолираност и тенденциозност на показанията на свид. М.Н. относно обстоятелствата кога, при какви условия и какви суми й поискал подс. П.. Относно тези обстоятелства, както съдът вече посочи, свид. Н. е дала последователни, логични и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства показания, като относно тях съдът не констатира и противоречия между показанията, дадени от същата свидетелка в хода на съдебното следствие и досъдебното производство. По последователен и подробен начин свидетелката Н. разказа, че първоначално – при разговора пред кантората на свид. К., подсъдимият П. е споменал сумата от 1 000 лв., като такава, която тя следва да му даде, за да представи той заключение в нейна полза, а при последвалата среща същия ден в сладкарница „Роза“  е посочвал различни суми, надвишаващи 1 000 лв., докато е конкретизирал сумата от 1 500 лв., като необходима, за да даде категорично заключение, че подписът в оспорваната по гражданското дела разписка не е неин. В този смисъл и съдът на намира основания да приеме, че показанията на свид. Н. са вътрешнопротиворечиви и установят различна от изложената в обвинителния фактическа обстановка относно поисканите от подсъдимия суми и соченото от него основание за това.

Неподкрепени с никаква доказателствена основа са и доводите на подсъдимия Ж.П. и неговия защитник за тенденциозност и пристрастност на показанията на свид. М.Н.. По делото не беше установено тя да е имала мотив да набеди в извършване на престъпление подс. П. или да провокира корупционно поведение от негова страна – двамата не са се познавали преди срещата в кантората на свид. К. по повод назначаването на подсъдимия за вещо лице по гражданското дело на САС, не са имали каквито и да е лични или имуществени отношения, никакъв интерес и свид. Н. не е имала да инициира наказателното производство срещу подсъдимия за целите на гражданското дело, по което е била ответник.

Съдът намери за неоснователни и доводите на защитата относно пристрастност и заинтересованост на свид. К., доколкото тези доводи също не почиват на никаква конкретна доказателствена основа. Същевременно съдът отхвърли и доводите на защитата, според които единственият безпристрастен и независим свидетел по делото бил свид. С.Б., доколкото настоящият съдебен състав установи конкретни непълноти, вътрешни противоречия, нелогичност и несъответствия на показанията на свид. Б., дадени в хода на съдебното следствие, както с показанията му от досъдебното производство, така и с обясненията на подсъдимия П..

Изключително неубедителни и несъответстващи на събраните по делото доказателства са и доводите на защитата, обясняващи поведението на подс. Ж.П. по време на документирания с използване на специални разузнавателни средства разговор между него и свид. М.Н. при срещата им на 3.06.2014 г. По никакъв начин от отразените в протокола за ВДС реплики на подсъдимия не може да се счете, че поведението му е било болестно повлияно, да е било съпроводено с нервно напрежение и да се отличава със словесна несвързаност. Напротив, подсъдимият П. ясно аргументира тезите си, сочи примери и защитава позицията от необходимост и нормалност за „даване“ на пари от страни по дела на вещи лица.       

      

При така установената от доказателствата по делото фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимият Ж.А.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 305, ал. 1, вр. чл. 301, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като в периода от 29.05.2014 г. до 03.06.2014 г., в гр. София, поискал от М.К.Н. дар – сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/ и приел сумата от 500 лв. /петстотин лева/, който не му се следва, за да наруши служебните си задължения в качеството си на вещо лице, назначено по гр.дело №1390/2014г., САС, ГО, І-ви състав, да изготви вярно, обективно и безпристрастно заключение по възложената му от САС графическа експертиза, с обект подписа на М.К.Н., положен върху копие от разписка с дата 20.05.2009г., като даде заключение, че „категорично“ подписът не е положен от М.К.Н..

Подсъдимият е бил годен субект на престъпление по чл. 305, ал. 1, вр. чл. 301, ал. 2, вр. ал.1 от НК, доколкото е бил назначен за вещо лице по гр. дело № 1390/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд.

Действия, с които е започнал осъществяването на формата изпълнителното деяние, предвидена в чл. 305, ал. 1, вр. чл. 301, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК, подс. Ж.П. е извършил на 29.05.2014 г., когато след проведената среща в кантората на свид. Р. К., пред сградата, в която се е намирала същата кантора подсъдимият е провел разговор със свид. М.Н. и й е казал, че за да изготви заключение в нейна полза по назначената по делото в САС експертиза, Н. трябва да му даде сумата от 1 000 лв. Тези действия на подсъдимия, макар и да не са посочени в диспозитива на обвинителния акт, са отразени в обстоятелствената му част, поради което и съдът не допуска процесуално нарушение по вменяване на подсъдимия на факти, липсващи от обвинението. Тези действия на подсъдимия нямат и самостоятелен характер, доколкото подсъдимият е продължил извършването на същото деяние, като при проведената на същия ден, около 19,30 ч. среща със свид. М.Н., подс. П. е конкретизирал искането си, като е посочил, че ако Н. му даде сумата от 1 500 лв., той ще даде категорично заключение по назначената по делото на САС експертиза, че подписът в спорната разписка не е неин. Така поисканата на 29.05.2014 г. сума в размер на 1 500 лв. е представлявала дар – имуществено благо, което не се е следвало на подсъдимия Ж.П. – за работата си като вещо лице по назначената по делото на САС експертиза му е било определено възнаграждение от гражданския съд в размер на 190 лв., бил е внесен съответният депозит от задължената страна по делото и цитираната в обвинителния акт разпоредба на действащата тогава разпоредба на чл. 43 от Наредба № 3 от 30.11.2012 г. за вписването,квалификацията и възнагражденията на вещите лица не е допускала получаване на друго възнаграждение, платимо от страна по делото, освен определеното от съда. Подсъдимият Ж.П. е поискал посочения неследващ му се дар, за да наруши задълженията си като вещо лице. Тези задължения, произтичащи от цитираните в обвинителния акт норми на чл. 397 от ЗСВ, чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК и чл. 43 от Наредба № 3 от 30.11.2012 г. са изисквали подсъдимият, като назначено по гражданско дело вещо лице, да не се поставя в зависимост и пристрастност от страните по делото, а да даде заключение по възложената му задача, въз основа на специалните му знания, което заключение е вярно, обективна и безпристрастно. Вместо това, подсъдимият П. е обусловил даването на конкретно заключение – че категорично подписът в изследваната от експертизата разписка не е положен от свид. М.Н., от даването от страна на Н. на поискания от него неследващ се дар. Така извършените от подсъдимия действия и етапа, на който са извършени – непосредствено след взимането на образци от подписа на Н. и няколко часа след това, при което тепърва е предстояло извършването на необходимото за даване на заключението изследване – недвусмислено сочат, че подс. П. е поискал сумата, като е обещал даване на категорично заключение в полза на свид. М.Н., независимо от резултатите от изследванията, които иначе е бил длъжен да извърши по начин, по който да формира вярно, обективно и безпристрастно заключение. В този смисъл и неотносим за съставомерността на деянието на подсъдимия е въпросът дали в действителност изготвеното от него заключение е било вярно, доколкото е инкриминираната дейността му по поискване на неследващата се облага за предварително обещан от него конкретно формулиран резултат на експертизата до степен на категоричност, самото предварително обещаване на какъвто резултат е несъвместимо с изискванията заключението да е основано на компетентно и обективно изследване. За съставомерността на посочената като започната да бъде осъществявана  форма на изпълнителното деяние, изразяваща се в поискване на неследващ се дар, няма значение и обстоятелството, че при втората среща със свид. Н. на 29.05.2014 г. в сладкарница „Роза“ подсъдимият се е съгласил от конкретизираната по размер като поискана сума 1 500 лв., 500 лв. да му бъдат дадени при изготвяне на заключението и показването му на Н., а останалите 1 000 лв. – преди заседанието по делото. Това „разсрочване“ на исканата сума не означава искане на различни по размер отделни суми.    

Така започната от подсъдимия Ж.П. дейност по осъществяване на състава на престъплението по чл. 305, ал.1, вр. чл. 301, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е продължена и на 3.06.2014 г., при проведената негова среща със свид. М.Н., когато той е потвърдил, че продължава да иска сумата от 1 500 лв., за да поддържа пред съда вече изготвеното и показано й заключение в съответствие с обещаното на 29.05.2014 г., като е съгласен веднага да получи носената тогава от свид. Н. сума от 500 лв., а да се „оправят“ с остатъка от 1 000 лв. до 11.06.2014 г. – един ден преди насроченото гражданското дело съдебно заседание.

Също така част от извършването на същата престъпна дейност, само че под формата на изпълнителното деяние по чл. 305, ал. 1, вр. чл. 301, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 2, е било приемането от страна на подс. Ж.П. на сумата от 500 лв. при проведената на 3.06.2014 г. среща между него и свид. М.Н.. Тези 500 лв. са били част от поискания от подсъдимия първоначално на 29.05.20014 г. неследващ му се дар от свид. М.Н., за да наруши задълженията си като вещо лице по назначената от САС експертиза, като изготви вярно, обективна и безпристрастно заключение. Приемането от страна на подсъдимия П. на сумата от 500 лв. е осъществено чрез съзнателното от негова страна взимане на банкнотите и слагането им в чантата му. По този начин подсъдимият е имал възможност, след оставянето на банкнотите в носената от него чанта, да упражнява фактическа власт върху тях.

От субективна страна подсъдимият е съзнавал, че има качеството на назначено по гражданско дело вещо лице, дългогодишният му опит като такова е обусловял и наличие на съзнание, че не му се следва поисканата от него от страна по делото сума от 1 500 лв., от които и 500 лв. впоследствие приети. Действията на подсъдимия в цялата им логична последователност сочат, че той е поискал сумата от 1 500 лв. от свид. Н., като част от същата сума в размер на 500 лв. е и приел, за да наруши задълженията си като вещо лице, които са изисквали даване на заключение, основано на безпристрастно, обективно и точно изследване, а не като предварително обещан резултат в полза на страната по делото, от която е поискал подкуп.

При така осъществените две форми на изпълнителното деяние на едно и също престъпление, подс. Ж.П. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 305, ал. 1, вр. чл. 301, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а не в осъществяване на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, чрез извършване на три отделни деяния, с които на посочените в обвинителния акт дати – 29.05.2014 г., 3.06.2014 г. и 3.06.2014 г. поотделно да е осъществил състава на посоченото престъпление. Обективните и субективните характеристики на осъществената от подсъдимия престъпна дейност категорично сочат, че с различни проявни форми на изпълнителното деяние – искане на сумата от 1 500 лв. и получаване на 500 лв. от тях, подсъдимият е осъществил намислено като едно престъпление, насочено към един престъпен резултат – целено получаване на неследващ се дар в размер на 1 500 лв. за нарушаване на съвкупност от задълженията му като вещо лице по гражданско дело, чрез изготвяне на заключение по предварително обещан на страната, от която иска подкупа, резултат. В този смисъл и усложненията при осъществяването на престъплението, произтекли от това, че подсъдимият се е съгласил да „разсрочи“ получаването на поисканата сума от 1 500 лв., като първоначално при показване на експертизата на свид. Н. тя му даде 500 лв., а останалите 1 000 лв. до деня, предхождащ насроченото за 12.06.2014 г. съдебно заседание по делото, респективно и получаването на сумата от 500 лв. на 3.06.2014 г., не разкъсват единството на осъществяваната от подсъдимия под формата на едно престъпление дейност до степен, че да се приеме, че той на посочените в обвинителния акт дати е осъществил три отделни деяния, при две от които е поискал, а при едно приел различни суми, за да наруши задълженията си като вещо лице по гражданското дело – отделните суми, посочени в обвинителния акт, са били части от един поискан подкуп за нарушаване на задълженията на подсъдимия като вещо лице, чрез изготвяне на едно заключение по обещан предварително от него на една от страните по едно и също дело резултат.   

 

За извършеното от подс. Ж.П. престъпление по чл. 305, ал. 1, вр. чл. 301, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до осем години и глоба до десет хиляди лева.

За смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчита напредналата му възраст, здравословното състояние, влошаването на което е станало причина да не могат да бъдат извършвани процесуални действия по делото в няколко заседания, добрите характеристични данни на подсъдимия, обстоятелството, че не по негова вина делото се разглежда за втори път от първоинстанционния съд. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчита размера на поискания подкуп, проявената от подсъдимия престъпна упоритост при извършване на деянието в две от формите на изпълнителното деяние, ясно изразената безскрупулност при извършването му, видна от репликите на подсъдимия при получаването на част от исканата сума, отразени в протокола за ВДС от прилагането на СРС при проведената на 3.06.2014 г. среща между подсъдимия Ж.П. и свид. М.Н..

 Отчетените по делото смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, поради което и наказанието на подсъдимия не може да бъде определено по реда на чл.55 от НК, а следва да бъде приложен предвидения в чл.54 от НК ред. С оглед отчетения превес на смекчаващите отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, следва да му бъде наложено наказание лишаване от свобода към предвидения в общата част на НК минимум за това наказание, поради което съдът счете за справедливо наказание лишаване от свобода за срок от една година.

С оглед на така определения размер на наказанието лишаване от свобода и чистото съдебно минало на подсъдимия, са налице предвидените в чл. 66 от НК формални предпоставки за отлагане на изтърпяването на наказанието. Същевременно съдът намира, че с оглед на данните за здравословното състояние на подсъдимия и възрастта му, не се налага непременно ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, доколкото целите на наказанието могат да бъдат постигнати спрямо него и чрез постановяване на условно осъждане. По тези съображения съдът отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за минималния установен в закона изпитателен срок от три години.

При съобразяване на отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и като взе предвид размера на поискания подкуп, като взе предвид и липсата на данни за добро имуществено състояние на подс. Ж.П., съдът счете, че следва кумулативно предвиденото наказание за престъплението глоба да бъде определено в размер на 1 500 лв.

Следва, на основание чл. 305, вр. чл. 301, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК подсъдимият да бъде лишен от право да упражнява дейност като вещо лице – специалист по графически експертизи. Като взе предвид размера на основното наказание лишаване от свобода и изпитателния срок, за който изтърпяването му е отложено, съдът счете, че следва лишаването от посоченото право да е за срок от три години.

 

Следва, в съответствие със задължителните указания за приложение на закона, дадени в ТР №2/2011г. на ОСНК, да бъде върната на свид. М.К.Н. сумата от 500 лв., съставена от съхранявани като веществени доказателства по делото банкноти, подробно описани в протокола за съдебното заседание от 20.04.2017 г.

 

Следва да бъдат върнати на подсъдимия Ж.П. иззетите при обиска му лични пари и вещи.

 

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Ж.П. следва да заплати направените по делото разноски - по сметка на държавния бюджет разноските по делото в досъдебната фаза в размер на 201,97 лв. както и да заплати по сметка на ВСС разноските по делото в съдебната фаза в размер на 754,30 лв., както и сумата от 10 лв. държавна такса за издаване на два изпълнителни листа.

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ на съдебния състав: