№ 23083
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н.А
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110125511 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от В. А. С., Д. А. Н. и А. В. Н.
срещу *** СУ „Г. И.“ субективно активно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 222, ал. 3 КТ във връзка с чл. 219, ал. 6 ЗПУО във връзка с чл. 31, ал. 1,
т. 2 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование № Д01-269/06.12.2022 г.
Ищците твърдят, че са наследници по закон на В. Д. Н.а, починала на 17.10.2023
г., която по образование е била начален училищен педагог, като по-голямата част от
професионалния път е преминала в упражняване на педагогическа работа. До
настъпването на смъртта В. Н.а е заемала длъжност „старши учител“ при ответника,
като трудовото правоотношение между наследодателката на ищците и ответното
училище е прекратено на 18.10.2023 г. на основание чл. 325, ал. 1, т, 11 КТ - поради
смърт на служителя. Твърдят, че във връзка с изплащането на обезщетението по чл.
222, ал. 3 КТ ищците са депозирали молба с вх. № 507 от 17.11.2023 г., с която са
заявили искането си да им бъде изплатено дължимото обезщетение на посоченото по-
горе основание. Въпреки така депозираната молба, до момента на депозиране на
исковата молба в съда ответникът не е заплатил дължимото обезщетение. Ищците
поддържат, че законът не въвежда изисквания по отношение на конкретно основание
за прекратяване на правоотношението, за да възникне правото на обезщетение и
същото е дължимо, независимо от прекратителното основание. Ищците твърдят, че
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение В. Н.а е придобила право на
1
пенсия по чл. 69в КСО, тъй като е навършила възраст от 60 години, съответно и
изискуемите 59 години, каквато възраст изисква цитираната разпоредба за жените
през 2023 г., и има учителски осигурителен стаж в размер на 25 години 07 месеца 08
дни. Излагат твърдения, че на основание чл. 51б КТ е сключен Колективен трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование № ДО 1 -
269/06.12.2022 г., съгласно чл. 31, ал. 1, т, 2 от който на педагогическите специалисти,
които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на
педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна
издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, се изплаща
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 11 брутни работни заплати. Твърдят, че
В. Н.а е била член на синдикална организация, страна по същия, съответно
договореностите по него намират приложение в настоящия случай. Поддържат, че
основната брутна заплата на В. Н.а е била в размер на 1763 лева, а допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит - 33%, равняващи се на 505,89
лева, поради което общият размер на месечното брутно трудово възнаграждение е
възлизало на 2 268,89 лева. Излагат се доводи, че В. С. и Д. Н. са наследници от първи
наследствен ред и на основание чл. 5 ЗН всеки от тях има равна част от наследството
на В. Н.а, а ищецът А. Н. е съпруг на В. Н.а, който на основание чл. 9 ЗН, наследява
част, равна на частта на всяко дете. Предвид изложеното, ищците молят съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на всеки от тях сумата от
8597,56 лева /след допуснато изменение на иска/, представляваща полагащата се на
всеки от ищците част, съобразно наследствения му дял, от обезщетение, дължимо на
техния наследодател – В. Д. Н.а при прекратяване на трудовото правоотношение
след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.05.2024 г. до окончателното
плащане.
В законоустановия срок по чл. 131 ГПК ответникът *** СУ „Г. И.“ не е подал
писмен отговор на исковата молба.
В първото открито по делото съдебно заседание ответникът, представляван от
упълномощен представител, оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че
лицето е отговаряло на условията за пенсиониране по чл. 69в КСО и наследниците
нямат право да получат обезщетение. Не оспорва наследодателката на ищците да е
работила в училището през последните 10 години, както и да е била член на
синдикален орган.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ във връзка с чл. 219, ал. 6 ЗПУО
2
във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 2 от Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г. в тежест на
всеки ищец е да докаже: че е наследник на В. Д. Н.а; наличието на трудово
правоотношение между В. Д. Н.а и *** СУ „Г. И.“, което е прекратено; че В. Д. Н.а е
работила при същия работодател 10 години през последните 20 години; че към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение В. Н.а е заемала учителска
или възпитателска длъжност; че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение В. Н.а е имала учителски осигурителен стаж от 25 години 08 месеца;
че в КТД е уговорен размер на обезщетението, дължимо на основание чл. 222, ал. 3 КТ
в размер на 11 брутни заплати; размерът на последното получено от работника
месечно брутно трудово възнаграждение. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже погасяване на претендираните вземания.
С доклада по делото, допълнен след изслушване на становището на ответника в
първото съдебно заседание, на основание чл. 153, вр. чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че В. Д. Н.а е
работила през последните 10 години при ответника, както и че е била член на
синдикална организация.
Не се спори по делото и се установява от представени писмени доказателства –
препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, че В. Д. Н.а, родена
на 05.01.1963 г., е починала на 17.10.2023 г. и е оставила като свои наследници по
закон А. В. Н. /съпруг/, В. А. С. /дъщеря/ и Д. А. Н. /син/.
Не се оспорва и се установява също, че трудовото правоотношение при
ответното училище на длъжност „старши учител“ продължило включително през
последните 10 години преди смъртта , е прекратено на чл. 325, ал. 1, т. 11 КТ –
поради смърт на служителя.
По делото е представен колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г.,чл. 31, т. 2 от
който предвижда, на основание чл. 222, ал. 3 КТ на педагогическите специалисти,
които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на
педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна
издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, да се изплаща
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 11 брутни работни заплати, изплащани по
Национална програма.
По делото е представено от ответника писмо от НОИ изх. № 1030-21-1821Н2,
видно от което за учителски стаж се счита осигурителният стаж, положен на учителска
длъжност в учебни и възпитателни заведения на различни длъжности, в това число
преподавател и се сочат разяснения относно правото на рано пенсиониране на
конкретно лице /което не е назовано в писмото, дадено в отговор на запитване/,
3
респективно и относно правото да получи пенсия при ранно пенсиониране, което е
лично и не се наследява, както и добавката от учителския пенсионен фонд. В
настоящото производство се претендира вземане за обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ,
което е различно от правото на пенсия, включително от получаването на добавка от
учителския пенсионен фонд, поради което становището от НОИ е неотносимо към
предмета на спора.
От приложеното по делото допълнително споразумение от 30.11.2022 г. се
установява, че към този момент В. Д. Н.а е имала трудов стаж от 33 години, 0 месеца и
29 дни. Следователно към датата на смъртта на 17.10.2023 г. и при данни, че
последното трудово правоотношение е продължило до смъртта , трудовият стаж
е близо 34 години.
Съгласно чл. 69в, ал. 1 КСО учителите придобиват право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от
жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години
и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г.
възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както
следва: 1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за
всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна
година до достигане на 62-годишна възраст; 2. до 31 декември 2017 г. възрастта за
мъжете се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2018 г. –
с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст.
Следователно през 2023 г., когато е настъпила смъртта на наследодателката на ищците,
възрастта за пенсиониране на учителките е увеличена с 14 месеца над първоначално
изискуемите 57 години, т.е. била 58 години и 2 месеца. Съгласно подзаконовата
нормативна уредба, обективирана в чл. 19б, т. 8 от Наредба за пенсиите и
осигурителния стаж /НПОС/, от 1 януари 2023 г. лицата по чл. 69в, ал. 1 КСО
придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършени 59 години
за жените и 61 години за мъжете.
Към датата на смъртта си В. Н.а е имала 60 навършени години и над 33 години
трудов стаж. При така приложимата нормативна уредба и с оглед установената възраст
и осигурителен стаж В. Н.а към датата на смъртта си е придобила право на
пенсиониране по чл. 69в, ал. 1 КСО.
Предвиденото в чл. 222, ал. 3 КТ обезщетение в завишен размер от 6 брутни
работни заплати, съответно по чл. 31, ал. 1, т. 2 от Колективния трудов договор – от 11
брутни работни заплати, има възнаградителен характер и целта му е да даде една
допълнителна награда за лоялността на работника/служителя към работодателя.
Граматическото тълкуване на изискването в цитираната разпоредба
работникът/служителят да е „придобил право“ на пенсия за осигурителен стаж и
4
възраст сочи на извода, че достатъчно е той да е отговарял на условията за
придобиване на това право, без да е необходимо вече да го е упражнил. Този извод е
несъмнен и предвид посоченото в същата разпоредба правото на това обезщетение да
се придобива независимо от основанието за прекратяване на правоотношението.
Предвид изложените изводи, че наследодателят на ищците е навършила
изискуемата възраст и е притежавала необходимия стаж по чл. 69в, ал. 1 КСО, то в
нейна полза е възникнало и правото да получи обезщетение. Последното не зависи от
личната преценка на лицето, в чиято полза се дължи, и е наследимо. Предвид
разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ, съгласно която обезщетението се дължи независимо
от основанието за прекратяване на правоотношението, то и при прекратяването му на
основание чл. 325, ал. 1, т. 11 КТ – поради смърт на работника, това обезщетение също
се дължи. Като имуществено право, то е включено в наследството. Ето защо на
основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН всеки от наследниците има право да получи по
1/3 от така дължимото обезщетение.
Съгласно заключение по съдебно-счетоводна експертиза брутното трудово
възнаграждение на В. Н.а е било в размер на 2344,79 лв. При това дължимото
обезщетение по чл. 31, ал. 1, т. 2 от колективния трудов договор, вр. чл. 222, ал. 3 КТ е
в размер на 25 792,69 лв., следователно всеки от ищците има право да получи по
8597,56 лв.
Въз основа на изложеното съдът намира, че исковете са основателни и следва да
бъдат уважени в пълния предявен размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат ищците. Ищците са били
представлявани от адв. С., който им е предоставил безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., поради което в негова ползва следва да бъде
присъдено дължимото адвокатско възнаграждение, което възлиза на сумата от 3479,27
лв. за процесуално представителство на В. А. С., Д. А. Н. и А. В. Н..
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати
дължимата държавна такса в полза на съда в общ размер по трите активно субективно
съединени искове от 1031,71 лв. по сметка на Софийски районен съд.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 222, ал. 3 КТ във връзка с чл. 219, ал. 6 ЗПУО
във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 2 от Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г., чл. 5, ал. 1 и чл.
9, ал. 1 ЗН „*** СУ „Г. И.“, БУЛСТАТ ********* да заплати на В. А. С., ЕГН
********** сумата от 8597,56 лева, представляваща полагащата се част, съобразно
5
наследствения дял, от обезщетение, дължимо на наследодателя В. Д. Н.а при
прекратяване на трудовото правоотношение след придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 02.05.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 222, ал. 3 КТ във връзка с чл. 219, ал. 6 ЗПУО
във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 2 от Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г., чл. 5, ал. 1 и чл.
9, ал. 1 ЗН „*** СУ „Г. И.“, БУЛСТАТ ********* да заплати на Д. А. Н., ЕГН
********** сумата от 8597,56 лева, представляваща полагащата му се част, съобразно
наследствения дял, от обезщетение, дължимо на наследодателя В. Д. Н.а при
прекратяване на трудовото правоотношение след придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 02.05.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 222, ал. 3 КТ във връзка с чл. 219, ал. 6 ЗПУО
във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 2 от Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г., чл. 5, ал. 1 и чл.
9, ал. 1 ЗН „*** СУ „Г. И.“, БУЛСТАТ ********* да заплати на А. В. Н., ЕГН
********** сумата от 8597,56 лева, представляваща полагащата му се част,
съобразно наследствения дял, от обезщетение, дължимо на наследодателя В. Д. Н.а
при прекратяване на трудовото правоотношение след придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 02.05.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК „*** СУ
„Г. И.“, БУЛСТАТ ********* да заплати на адвокат Ю. Ю. С., САК, л.н. *********
сумата в размер на 3479,27 лв., представляваща възнаграждение за процесуално
представителство на В. А. С., Д. А. Н. и А. В. Н. в производството по гр.д. №
25511/2024 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „*** СУ „Г. И.“, БУЛСТАТ
********* държавна такса в размер на 1031,71 лв. по сметка на Софийски районен
съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6