№ 14818
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110153901
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 405 КЗ.
Предявени са от ищеца М. В. Г. – М. искове с правно основание чл. 405
КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника ЗАД „..........” АД да заплати
сумата 1800 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета №
.... за настъпило на 21.02.2021 г. в .................... застрахователното събитие –
удар на застрахованият при ответника по Договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС” с полица № BG/01/............... лек автомобил с
марка и модел „.........“, с ......., който бил в паркирано състояние, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 16.09.2021 г. до
окончателното изплащане и сумата от 104 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 21.02.2021 г. до 16.09.2021 г.
Ищецът М. В. Г. – М. твърди, че между страните бил сключен договор
за имуществена застраховка „Моята кола“- застрахователен пакет „Макс“ на
горепосочения автомобил, валидна за периода от 24.11.2020 г. до 23.11.2021 г.
Посочва, че на 21.02.2021 г. в ...................., настъпило застрахователното
събитие – застрахованият при ответното дружество автомобил бил ударен,
докато бил в паркирано състояние, представляващо покрит застрахователен
риск, за което ищецът надлежно уведомил ответника. Бил извършен оглед от
служител на ответното дружество, като с писмо № ............/04.03.2021 г.
ответникът отказал да заплати обезщетението по претенцията поради явно
несъответствие между вида и претендираното увреждане на МПС и
декларираното от застрахования. Поддържа, че извършил ремонт на
увредения лек автомобил в сервиз за своя сметка. Счита, че отказът е
неоснователен и моли съда да уважи предявените искове. Претендира
1
присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД „..........” АД депозира отговор
на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Оспорва наличието на предпоставките за ангажиране отговорността
на застрахователното дружество. Оспорва твърдяното събитие да е настъпило
по начина, описан в исковата молба, както и да има причинно-следствена
връзка между процесното събитие и констатираните вреди при огледа на
МПС. Не оспорва наличието на валидна към датата на процесното ПТП
имуществена застраховка „Каско“ за процесния автомобил. Счита, че
доколкото ищецът носи доказателствената тежест за доказване на
застрахователното събитие и е констатирано несъответствие между вида и
степента на претендираните увреждания и декларираното от застрахования
събитие в уведомлението за щети, отказът за изплащане на обезщетение бил
основателен. Оспорва исковата претенция и по размер като неотговаряща на
действителната стойност на вредите и несъобразена със средните пазарни
стойности за труд, материал и резервни части. Моли за отхвърляне и на
акцесорната претенция за лихва, като в условията на евентуалност оспорва
периода, за който се дължи, като неправилно определен. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди
доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на
иска от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на
отношенията. Уредбата е повелителна и за спазването и съдът следи
служебно, като провеждането на това производство е предпоставка за
възникването на самото право на иск на застрахованото лице срещу
застрахователя.
В случая от представените по делото писмени доказателства – писмо с
изх. № 2-101-4101-2686/04.03.2021 г. по описа на ЗАД „..........” АД, се
установява, че между страните е протекло такова производство за
извънсъдебно уреждане на претенциите за имуществени вреди по щета № ....
и е направен отказ от заплащане на обезщетение, поради което е отпаднала
процесуалната пречка по чл. 498, ал. 3 КЗ препятстваща защита на правата на
ищеца по исков ред и предявеният иск е процесуално допустим.
Съгласно разпоредбата на 405 КЗ при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в
уговорения срок, като обезщетението следва да е равно на размера на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие. В тежест на
ищцовата страна е да докаже следните правно релевантни факти: 1)
съществуването на валиден застрахователен договор за имуществена
застраховка, по силата на който настъпилото застрахователно събитие
представлява покрит риск, както и 2) настъпване на застрахователното
събитие, описано от ищеца в исковата молба, щетите по застрахованото
имущество, причинната връзка и размера на вредите, за които се търси
2
застрахователно обезщетение. В тежест на ответното дружество е да докаже
своите правоизключващи възражения.
Предвид становището на страните с приетия за окончателен доклад по
делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване,
обстоятелствата, че към 21.02.2021 г. между страните било налице валидно
правоотношение по сключен Договор за имуществена застраховка „Каско на
МПС” досежно лек автомобил марка и модел „.........“, ........
Изслушано и прието е по делото заключение на изготвена съдебна
автотехническа експертиза от вещото лице Й. Д. Й., което не е оспорено от
страните и съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно
дадено. Вещото лице дава експертно заключение, че констатираните
увреждания на лек автомобил Ситроен Ц4 с рег. № СВ 3293 АА съставляват
увреждания по дясно странично огледало, предна дясна врата, задна дясна
врата, заден десен калник и задна дясна броня, които се изразяват в
хоризонтални надирания на височина от 0,42 метра до 1,02 метра с посока
отпред назад. Сочи, че като вид и характер уврежданията са характерни за
настъпило съприкосновение с твърд и грапав предмет (бетонна стена,
ограничително колче, дърво, бетонен стълб) при движение на автомобила
напред. При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание, същото
заявява, че обикновено леките автомобили и товарните автомобили, когато
удрят лек автомобил оставят хомогенна следа върху лаковото покритие,
докато в настоящия случай са налице множество хоризонтални задирания,
характерни за предмет с грапава структура. Експертът сочи, че не му е
известно автомобил за сметосъбиране да съдържа детайли с грапава
структура.
С оглед събраните по делото доказателства, настоящият състав не може
да приеме за доказано по смисъла на чл. 154 ГПК при условията на пълно и
главно доказване обстоятелството, че на процесния лек автомобил марка
Ситроен Ц4 с рег. № СВ 3293 АА са нанесени вреди от настъпило на
21.02.2021 г. в гр. София ж.к. Гоце Делчев, ул. „Славовица“ събитие при
паркирано състояние на автомобила. Събраните доказателство по делото не
са в състояние да установят обстоятелствата, при които се е осъществило
застрахователното събитие. Обстоятелствата, че повредите по процесния
автомобил са били причинени по начина изложен в исковата молба не се
установяват от показанията на разпитания по делото свидетел Сотир Павлов
Миленков, тъй като по своята същност представляват субективно възприятие
на констатирани от свидетеля увреждания на автомобила в рамките на
няколко часа на 21.02.2021 г. Още повече, че от приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза се установи, че като вид и характер уврежданията
са характерни за настъпило съприкосновение с твърд и грапав предмет при
движение на автомобила напред, а не в паркирано състояние.
В настоящия случай от ангажираните от страна на ищеца доказателства,
включително и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебна
автотехническа експертиза, съдът намира, че не е установено по несъмнен
начин обстоятелствата, че уврежданията по процесния лек автомобил са
3
настъпили по описания от ищеца механизъм и че е налице
причинноследствена връзка между настъпилите ПТП и посочените щети.
Недоказването на наличието на причинно-следствената връзка води до
неоснователност на предявените искове, тъй като ищецът съгласно принципа
за разпределяне на доказателствената тежест регламентиран от чл. 154, ал. 1
ГПК, дължи установяване на фактите, които твърди, че са се осъществили и
които обосновават претендираните в настоящето исково производство
вземания, поради което предявената искова претенция по чл. 405, ал. 1 КЗ
следва да бъде отхвърлена.
С оглед неоснователността на главня иск по чл. 405, ал. 1 КЗ, то
акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва също се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на правния спор, ответникът има право на разноски.
Предвид изрично направеното искане в тази насока, в полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски, както следва: 200 лева – депозит за
експертиза и 435,93 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, настоящият състав на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. В. Г. – М. , ЕГН ********** с адрес гр.
София, бул. „...”, .... срещу „..........” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Сребърна” № 16 искове по чл. 405, ал. 1 КЗ и чл.
86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1800 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по щета № .... за настъпило на 21.02.2021 г. в
.................... застрахователното събитие – удар на застрахованият при
ответника по Договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” с полица
№ BG/01/............... лек автомобил с марка и модел „.........“, с ......., който бил в
паркирано състояние, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска – 16.09.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 104 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 21.02.2021 г. до
16.09.2021 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М. В. Г. – М. , ЕГН ********** с адрес гр. София, бул. „...”,
.... ДА ЗАПЛАТИ НА „..........” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Сребърна” № 16 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 635,93 лева – разноски по делото в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4