Номер 103202.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100502043 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на ОД на МВР, гр. Варна, представлявана от
Директора Д.С.П. срещу Решение № 2051 от 01.06.2020г. по гр.д. № 18614/2019г. по описа
на ВРС, 46-ти състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от
ЗМВР въззивникът е осъден да заплати на М. Х. Т. с ЕГН ********** сумата от 414.40
/четиристотин и четиринадесет лв. и четиридесет ст./ лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.12.2016г. до
30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от ищеца в
дневен с коефицент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 12.11.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради неправилно прилагане на
материалния закон и необоснованост. Съдържа доводи, че за процесния период ищецът
изпълнявал служебните си задължения на работни смени, съгласно месечни графици, като
отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на сумирано изчисляване, чрез
прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния
период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е
заплащан на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд. Изложени са също
доводи за неправилност на извода за субсидиарно приложение на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007г. на МС, доколкото по
отношение на служителите на МВР в процесния период е действала наредба, в която липсва
1
изрична норма допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с
определен коефициент. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и
заплащането на нощния труд в МВР, поради което общите норми на НСОРЗ не могат да
намерят приложение. Наред с това по делото не са установени отработени часове над
нормата по ЗМВР и нощният труд е положен в рамките на установеното работно време през
нощта, съответно напълно заплатен от него. Извънреден труд би бил налице, ако
работниците действително работят извън установеното работно време. Следователно
превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличено
заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. ВРС не е отчел на
следващо място спецификата на служебните правоотношения на служителите в МВР,
обусловени от вменените им с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР функции и предвидените в закона редица
компенсаторни механизми. Нормите, на които се е позовал съдът регламентират само
заплащането на труда, а не отчитането на работното време и не формират извънреден труд.
Ищецът претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-
часовите му дежурства положени по график. Нормативно основание за заплащане на
нощния труд като извънреден няма нито в ЗМВР, нито в КТ. Евентуално поддържа довод, че
в конкретния случай не са налице предпоставките за преобразуване на нощния труд в
извънреден по КТ и НСОРЗ, доколкото по ЗМВР дневното и нощно работно време са с
еднаква продължителност и не е налице работа по трудови норми. Моли в заключение да се
отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск
бъде отхвърлен като неоснователен. Евентуално моли да се отмени решението частично за
периода 01.01.2018г. до 16.07.2018г. поради липсата на действаща нормативна уредба.
В отговор на жалбата от М. Х. Т. оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които
обосновава правилност законосъобразност на решението на ВРС, което моли да се
потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните в писмени становища
поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от М. Х. Т. срещу ОД на
МВР, гр. Варна съединени в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5,
т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати сумата от 414.40 лв., след допуснато
изменение в размера на иска на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК в хода на проведеното на
20.05.2020г. п.с.з., претендирана като неплатено дължимо допълнително възнаграждение за
положен нощен труд извън установеното работно време за периода от 01.12.2016г. до
30.09.2019г., като разлика между заплатен нощен труд и преизчисления с коефициент 1.143,
2
отчетен като извънреден, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното плащане на задължението.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: по силата на
възникнало служебно правоотношение между страните, ищецът заема длъжността „младши
инспектор“ в Група „Охранителна полиция“ към ОД на МВР - Варна срещу задължението
на работодателя да заплаща уговорено основно ТВ. В посочения период положил общо 1328
часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1517.90 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд сочи положен извънреден труд в размер на
189.9 часа, който следва да бъде заплатен допълнително от работодателя. Липсата на уредба
за начина на компенсиране на отработените часове в повече в специалния ЗМВР не
означава, че този извънреден труд не подлежи на възмездяване. Уточнил, че претенцията
има за предмет допълнително възнаграждение за своеобразния извънреден труд след
преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв с коефициент 1.143,
получен от отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време установени за подневно отчитане на работното време. При липса на
специален регламент за служителите в системата на МВР, приложение следва да намерят
общите законови разпоредби на трудовото законодателство /чл. 140 от КТ и чл. 8 и чл. 9 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/. Отправил искане в тази
връзка за постановяване на положително решение по делото, ведно със законната лихва.
В отговор на исковата молба, ОД на МВР, гр. Варна признала възникналото и
съществувало между страните служебно правоотношение на посочената длъжност.
Оспорила обаче исковете по основание и размер с доводи, че в случая по отношение
възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен, не намират приложение
разпоредбите на общото трудово законодателство /КТ, ЗДСл/. Навела твърдения, че
правоотношението с ищеца е служебно и уредено в ЗМВР, което изключва прилагането на
правилото за преизчисляване на часовете нощен труд към дневни, което счита да е
приложимо само за работещите по трудово правоотношение, вкл. защото в чл. 187 от ЗМВР
е разписано, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа.
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилага за
служителите на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период била действаща
специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд, в
която липсва изрична норма, допускаща трансформацията на нощните часове положен труд
в дневни с определен коефициент. В този смисъл навела довод, че в случая не е налице
празнота в закона, липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и
положеният такъв се заплаща в съответствие с наредбите, издадени от министъра на
вътрешните работи. Оспорила приложението на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, доколкото същата
регламентира изчисляването на извънредния труд, който предполага положен труд извън
установеното работно време. В този смисъл отправила искане за отхвърляне на исковете с
извод за неоснователност.
3
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор в отношенията между страните, че в периода от 01.12.2016г. до
30.09.2019г. между тях е съществувало валидно служебно правоотношение, по силата на
което М. Х. Т. изпълнявала длъжността „полицай“ в група „Общинска полиция“ по ДЩ на
сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР - Варна. Не е спорно и твърдението, че в рамките на исковия
период ищецът е работил при условията на 12 и 24-часови дежурства при сумирано
изчисляване на работното време.
От заключението на проведената пред ВРС ССчЕ се установява, че след приравняване
на отработените от ищеца нощни часове в дневни и след отчитане на ползван отпуск за
временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното
възнаграждение за положен извънреден труд в рамките на исковия период в размер на 63
часа, възлиза на исковата сума в размер на 414.40 лв.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Предмет на разглеждане са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Доводите в жалбата по същество касаят приложимият нормативен ред, по който
следва да се определи размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд по чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд /чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР/.
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период /чл. 187, ал. 3,
пр. I от ЗМВР/. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период /чл. 187, ал. 3, пр. III от ЗМВР/. Работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. чл. 6 от ЗМВР/.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат
4
труд за времето между 22:00 и 6:00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи /чл. 187, ал. 9 от ЗМВР/. За процесния период
са действали различни подзаконови актове като разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се
умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г. е предвидено, че отработеното време между 22:00 и 06:00 ч. се
отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът
на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.
Основното възражение в жалбата е, че по отношение на служителите на МВР следва
да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание
законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и
разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй
като се касае за специална уредба. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на ТР
№ 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори
и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители
по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.
Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по
отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите,
работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова
делегация, препращаща към общия ЗДСл /подобно на § 1а - нов – ДВ, бр. 69/2008г., отм. ДВ,
бр. 88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено нещо друго,
ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5,
както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат
да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните наредби на
5
министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените
часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумирано изчисляване на работното време.
Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите,
издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1.143. Не
следва да се приеме становището на въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като
по-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-
часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва
приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в системата на
МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и
другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При
трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита
работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период – в
случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще
се отчете извънреден труд – часовете, получени над определената норма часове /след
превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ/, са извънреден
труд. Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по отношение на
държавните служители в МВР.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за
заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните
доказателства – прието заключение на ССчЕ – се установява, че за процесния период от
време ищецът е положил нощен труд в размер на 464 часа, преизчислени с коефициент 1.143
и приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на 527 часа, като разликата от
63 часа се отчита като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд и
чиято стойност не е начислена, съответно – не е изплатена по платежни бележки.
Експертизата не е оспорена от въззивника, поради което съдът възприема заключението на
вещото лице. Изрично в заключението си вещото лице посочва, че изчислена по този начин
дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като
извънреден труд възлиза на сума в размер на 414.40 лева. Тази сума е дължима като,
представляваща възнаграждение за отчетен извънреден труд, вследствие на разликата между
заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1.143, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, като по този начин
6
исковата претенция се явява доказана и по размер. На ищеца се дължи и обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху дължимата сума от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Въз основа на така направените фактически и правни изводи, съдът приема, че
предявените искове за основателни и следва да се уважат. Идентичен правен резултат е
постановил и ВРС в обжалваното решение, което като правилно следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на поискани
разноски. Доказаният размер на действително реализираните от страната съдебни разноски
под формата на платено възнаграждение за адвокат възлиза на сумата от 300 лв. Този размер
съответства и е в рамките на минималния предвиден размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004г., поради което възражението за прекомерност е неоснователно. В този
размер разноските по делото следва да се възложат в тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2051 от 01.06.2020г. по гр.д. № 18614/2019г. по описа
на ВРС, 46-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Областна дирекция на МВР, гр. Варна,
представлявана от Директора Д.С.П. ДА ЗАПЛАТИ на М. Х. Т. с ЕГН ********** сумата
от 300 /триста/ лева, представляваща съдебни разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.
3, т. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7