№ 19
гр. Костинброд, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на Д. и седми март през две хиляди Д. и четвърта година
в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно
наказателно дело № 20231850200277 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. С. В. срещу наказателно постановление
№ 23-0286-000160 от 02.05.23 г. на Началник РУ- Костинброд, с което на Т. С.
В., ЕГН********** на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Недоволно от така издаденото наказателно постановление е
санкционираното физическо лице, което в подадена жалба моли същото да
бъде отменено. Излагат се доводи за материална и процесуална
незаконосъобразност на съставения акт за установяване на административно
нарушение и издаденото, въз основа на него НП и се иска отмяна на същото,
като неправилно и необосновано.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
Николова.
Въззиваемата страна - Началник РУ- Костинброд, редовно призован,
не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
1
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбоподател- Т. С. В.- на 17.04.23 г., около 23.15 часа, в село Д., по
улица „П.“ с посока на движение от улица „Д.“ към с. Г., е управлявал лек
автомобил марка/модел „Ф.Г.“, с рег. №********.
Същият е бил спрян за проВ. от полицейски екип, в състав Х. В. и А.
В., които на място били установило, че жалбоподателят е водач на
автомобила. Същите поискали да извършат проба на водача – жалбоподателя,
за употреба на алкохол, чрез техническо средство, Алкотест Дрегер 7510, с
фабричен № ARD-0178, като жалбоподателят отказал да бъде изпробван с
техническо средство. Поради тази причина, полицейските служители, издали
талон за медицинско изследване № 123596, със съответните за това стикери.
Жалбоподателят отказал да даде и кръвна проба за анализ.
За извършеното нарушение на ЗДвП, Х. В., на длъжност мл.
автоконтрольор при РУ- Костинброд, в присъствието на свидетеля А. В.,
съставил срещу жалбоподателя АУАН, серия GA, № 848269/17.04.23 г., в
който било установено извършеното от последния нарушение на ЗДвП –
съответно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
На основание така съставения АУАН, Началника на РУ- Костинброд,
е издал оспореното наказателно постановление № 23-0286-000160 от 02.05.23
г., с което на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Описаната фактическа обстановка съдът намери за установена от
показанията на свидетелите Х. В. и А. В., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.,
талон за медицинско изследване, длъжностно характеристики на АНО и
актосъставителя, заповеди за ПАМ и други документи, приобщени към
административно наказателната преписка.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели , като логични и
последователно поднесени, като от същите се извеждат фактите, относно
установеното от тях, както и от изявлението за отказ на жалбоподателя да
бъде тестван за употреба на алкохол.
Показанията на свидетелите се подкрепят и от приложените по
делото заповеди, удостоверяват материалната и териториална компетентност
2
на контролните органи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна
процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е винаги
инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН.
В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и
обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ
компетентността им.Съдът намира, че са спазени и сроковете за изготвянето
им, съгласно чл. 34 ЗАНН.
В двата основни акта за настоящото производство, е налице
достатъчно точно и ясно описание на нарушенията и обстоятелствата, при
които са извършени. Посочени са дата и място на извършване на деянието,
като макар и лаконично, чрез обстоятелствената част на наказателното
постановление и нейното кратко съдържание не са нарушени правата на
санкционираното лице, както и възможността му да организира надлежно
защитата си.
Доколкото не са допуснати съществени процесуални нарушения, то
съдът следва да разгледа спора по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, „водач на МПС,
който откаже да му бъде извършена проВ. с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта, се наказва с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000 лв“.
Съдебният състав приема, че от доказателствата по делото, по
безспорен начин се установява, че жалбоподателят, като водач на МПС е
отказал да му бъде извършен тест за употреба на алкохол с техническо
3
средство, посредством която да се установи дали е употребил алкохол или не.
С поведението си, жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение умишлено, доколкото става дума за състав на
формално административно нарушение. Поради това, съдът счита, че
правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на
лицето за нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Санкцията, наложена на жалбоподателя за извършеното нарушение,
също е правилно определена, доколкото за двете кумулативно предвидени
наказания, законодателят е предвидил абсолютен размер.
Съдът намира, че процесният случай не следва да бъде квалифициран
като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН. С оглед обществените
отношения, които са обект на защита и възможността да бъдат засегнати
неограничен кръг от лица. Отказът на жалбоподателя да му бъде направен
тест за употреба на алкохол, както и отказът да даде кръвна проба за
химическо изследване, от което да се установи употребил ли е алкохол или
не, също следва да бъде отчетено, предвид влиянието, което поведението на
лицето оказва върху обществените отношения, които са обект на защита и
степента на тяхното застрашаване.
Воден от горното съдът намира, че така определените наказания ще
постигнат заложените в чл. 12 ЗАНН, цели.
При този изход на делото, право на разноски има въззиваемата
страна, но такова искане не е постъпило, не са представени и доказателства в
тази насока.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5,
вр.чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0286-000160 от
02.05.23 г. на Началник РУ- Костинброд, с което на Т. С. В., ЕГН**********,
на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
4
Административен съд София – област, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
5