М
О Т И
В И
Към присъда по НЧХД № 688/2012 год.на КРС , ІV н.с.
Наказателното производство
е образувано по тъжба на Х.А.З. лично за себе си и като законен представител на
малолетната Е.Г.З., с която тя е повдигнал обвинение срещу подсъдимата А.Х.Р. за престъпление по чл. 130 от НК, като
в тъжбата не се конкретизира по коя от първите две алинеи на горния член се
повдига обвинението. След навършване на непълнолетие пострадалата Е.З. поддържа
тъжбата и повдигнатото с нея обвинение лично и със съгласието на радителя
си Х.З.. Частния тъжител не е длъжен в
тъжбата си да направи точна юридическа квалификация на деянието, а само да
изложи обстоятелствата по твърдяното престъпление, от които се извеждат
неговите съставомерни елементи , което е и сторено. Предвид изложените в
тъжбата факти съдът констатира , че правилната квалификация на описаното престъпление
е
по чл. чл. 131, ал.1, т.4, пр.
ІІ-ро и пр. ІІІ-то, във вр. с чл. 130,
ал.2 от НК, за това че, подсъдимата А.Х.Р.,***
е причинила лека телесна повреда на
малолетно лице и леки телесни повреди на
повече от едно лице както следва: на
малолетното дете Е.Г.З. ***, ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се
в болка и страдание без разстройство на здравето и на Х.А.З. ***, ЕГН ********** лека телесна
повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето
В съдебно заседание частните тъжители Х.З. и Е.З. чрез
повереника си - адвокат С., поддържат
повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка описана в тъжбата. Иска
се осъждането на подсъдимата и налагане
на справедливо наказание, както и уважаване в пълен размер на предявените
граждански искове.
Подсъдимата А.Р. редовно призована не
се явява. Защитникът и адвокат А. пледира,
че подсъдимата Р. не е виновена в
извършването на престъплението в което е
обвинена, като се аргументира тезата , че липсват достатъчно доказателства,
които да обосновават авторството и вината и в извършването на престъплението и
съответно на това се иска същата да бъде
оправдана.
В наказателното производство бяха предявени и приети за съвместно разглеждане граждански
искове против подсъдимата , първия от
тях от Х.А.З. за сумата от 2500 лева, представляваща
обезщетение за
причинените в
резултат на престъплението неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в следствие нанесената и лека телесна повреда, ведно
със законната лихва считано от датата на увреждането – 28.04.2011 г. до
окончателното изплащане на сумата . Вторият от тях от Х.А.З. в
качеството и на мвайка и законен представител на малолетната Е.Г.З.
*** за сумата от 2500.00 лева,
представляваща обезщетение за причинените на Е.З. с престъплението неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания в следствие нанесената и лека телесна повреда, ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането – 28.04.2011 г. до окончателното
изплащане на сумата. След навършване на непълнолетие
частния тъжител Е.З. поддържа предявения граждански иск със съгласието на своя
родител Х.З..
Съдът на базата на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата А.Х.Р. е родена на *** ***, ***,*****,****, ЕГН **********.
Тъжителката Х.З.
живеела и
работила заедно със своя съпруг – св. Г.З. в Г..
Подсъдимата А.Р. е сестра на свидетеля Г.З.
и постоянно живеела в Република Ч.
Двете семейства били в крайно обтегнати отношения заради имотни спорове. През
месец април 2011 г.
тъжителката и съпругът и се прибрали в
България. Те живеели на втория етаж от къща на ул. ***** № **, а на първия етаж било жилището на М.
А.З. – майка на св. Г.З., която към този
момент била във влошено здравословно състояние. Подсъдимата Р.
също била в Б. в този момент. На 28.04.2011 г. семейство
Зобеви посетили свекървата на тъжителката М. З.. Подсъдимата имала отделно
жилище в Карлово, но по това време била при майка си. Първоначално не пуснала
семейството на брат си да влезе, но М. З. поканила сина си, внуците си и
съпругата му да я влязат. Семейство Зобеви постояли при майката на св. Г.З., направили
си снимки и видеоклип. След около 10 -15
минути влязла подсъдимата и започнала да гони семейството на брат си, говорела
на висок глас и принудила
Зобеви да напуснат стаята на възрастната жена. Словесният конфликт между Г.З. и
А.Р. прераснал във физическа разправа, като свидетелят З. нанесъл побой над
сестра си . Това деяние е било предмет на друго НЧХД № 339/11 г. по
описа на КРС, което е приключило и което не е предмет на разглеждане в
настоящия процес. По
повод случилото се, А.Р. повикала свидетеля Иван Кисьов, който пристигнал в дома на ул. *****
№ ** и заварил подсъдимата да плаче на двора. Когато
влезли в
къщата, семейство Зобеви слизали от втория етаж и отново
възникнал скандал между брата и сестрата. Р. започнала да обижда снаха си и да и
казва, че няма право да се намира в тази къща. Скандала отново ескалирал и в коридора подсъдимата Р.
хванала тъжителката Х.З. за лявата ръка, в областта на рамото и я дръпнала
силно. Това се случило пред очите на децата – малолетната тъжителка Е.З. и брат
й Е.З.. Е.З. се опитала да защити майка си, като извикала на Р. „остави мама, не я дърпай“. Р. пуснала Х.З., обърнала се и
ударила шамар на детето по бузата. От шамара Е.З.
политнала назад, паднала и се разплакала. Св. Г.З. я вдигнал и всички се качили
в дома им на втория етаж. После семейство З.
отишли в Центъра за спешна медицинска помощ в К., а
в последствие двете тъжителки били освидетелствани от съдебен лекар. При
прегледа се установило, че по лявото рамо на Х.З. има ивицовидно насиняване с
бледо-морав цвят и размери около 7 на 1 мм. Лекарят е констатирал, че увреждането
може да се получи по време и начин както се съобщава и са причинили болка и
страдание. При прегледа на Е.З. се установило, че в лявата половина на лицето
има три ивицовидни насинявания с размери
около 50 на 4 мм,
които са с бледо-мораво-розов цвят. Общата площ на насиняванията е 5 на 4 см. Синините по двете
тъжителки същата вечер видяла и св. И. П.
– майка на Х.З.. Докато се възстановявала от стреса Е.З., близо месец се стряскала на сън.
Вследствие на възникналите конфликти, семейство З.
посетили отдел „Закрила на детето“ и се консултирали със св. М..
От
заключението на изготвената и приета по делото съдебно- медицинска експертиза
се установява , че при възникналия на 28.04.2011 г. инцидент на Х.А.З. е било
причинено ивицовидно кръвонасядане на лявото рамо. Увреждането се дължи на
действието на твърд тъп предмет и може
да се получи по начина, който се съобщава. На Х.З.
са били причинени болка и страдание. На Е.З. е било причинено увреждане – насиняване
на лицето, което се дължи на действието на твърд тъп предмет и може да се получи по време и начин, както
се съобщава. На Е.З. са били причинени болка и страдание. Съдът възприе и кредитира заключението на вещото лице като изготвено обективно, с необходимите
професионални знания и опит в съответната област. Същото не се оспори от
страните.
За да постанови присъдата си Съдът
прие за безсъмнено установена именно
така описаната фактическа обстановка, която се установява от следните
доказателствени средства , които съдът кредитира , а именно показанията
на свидетелите Г.З., Е. З., И. П.,
К. Г. и К.
М., които са последователни, логични кореспондират
както помежду си, така и с писмените доказателства по делото – 2 броя
медицински свидетелства и с изготвената съдебно-медицинска
експертиза. По несъмнен начин се доказва авторството на деянието, механизмът на
извършването му, времето, мястото и обстановката на осъществяването му,
предхождащото и последващото поведение на подсъдимата, както и всички
обстоятелства от значение за индивидуализирането на наказателната отговорност.
Показанията на тези свидетели се потвърждават от обективните находки отразени в медицинските свидетелства при преглед
от съдебния лекар, извършен в деня на инцидента и двете карти от прегледа в
ЦСМП, въз основа на които е било
изградено и заключението на изготвената по делото СМЕ-за . Съгласно
заключението на експертизата установените
увреждания отговарят да са получени по начина, описан в тъжбата. Показанията на
свидетеля И. К. съдът
кредитира само в частта, с която сочи че над подсъдимата е било упражнено
насилие, доколкото същото се потвърждава и от показанията на св. Е.
К., която свидетелства, че сестра й е била в
болница по този повод. В останалата част този свидетел не отрича А.Р. да е
дръпнала за ръката тъжителката Х.З. и да е ударила шамар на малолетната Е.,
само заявява, че не е видял такова нещо. Безспорно са установени в
производството влошените отношения на свидетеля З. и семейството му с неговите
сестри и св. К., като съпруг на една от тях, която е заела
страна в конфликта между Г. и А. поради което същият не може
да се третира като непредубеден свидетел. При постановяване на присъдата си съдът изцяло
кредитира заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза. Съдът ползва и писмените доказателства приложени по делото,
прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствата.
При така установената по несъмнен начин в
хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът намира , че с деянието си подсъдимата А.Х.Р. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал.1, т.4, пр. ІІ-ро и пр. ІІІ-то във вр. с чл. 130,
ал.2 от НК, тъй като: На 28.04.2011 г. в град Карлово, обл. Пловдивска на ул. ***** № е причинила
лека телесна повреда на малолетно лице и леки телесни повреди на повече от едно лице както следва: на малолетното дете Е.Г.З. ***, ЕГН **********
лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на
здравето и на Х.А.З. ***, ЕГН **********
лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на
здравето, поради което съдът
я призна за виновна в извършването на това
престъпление.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимата при форма на вината пряк умисъл , като е съзнавала обществено-опасния му характер, предвиждала е
настъпването на обществено-опасните му последици и е желаела настъпването им. Изпълнителното
деяние е осъществено от подсъдимата чрез дърпане на лявата ръка на Х.З. в
областта на рамото и
чрез удар с шамар, нанесен по лявата буза на Е.З. и непосредствена последица от
ударите са причинените на двете тъжителки телесни увреждания.
Съдът намери , че по отношение на подсъдимата Р. са налице всички кумулативни предпоставки
предвидени в разпоредбата на чл. 78 А ал.1 от НК за освобождаването и от наказателна отговорност , а именно за
извършеното престъпление , което е умишлено предвиденото наказание в нормата на
особената част е лишаване от свобода до една година или пробация. Подсъдимата до настоящия момент не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност чрез приложението на този институт и от деянието няма причинени
съставомерни имуществени вреди . Ето защо съдът освободи подсъдимата А.Х.Р.
от наказателна отговорност, като и наложи административно наказание глоба. При индивидуализиране на наказанието и
определяне на размера на глобата Съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства липсата на предишни осъждания. За да определи
справедливо наказание съдът се съобрази с горното обстоятелство, но като
основен критерий прие степента на обществена опасност на деянието, която с
оглед причинения съставомерен резултат съдът намира, че не е
висока в сравнение с другите
деяния от същия вид. Наред с това
подсъдимата е личност с невисока степен на обществена опасност с оглед
установените добри характеристични данни. Ето
защо съдът при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
определи размера на глобата в минималния размер на
предвидения в закона диапазон , а
именно 1000 лева. Според съда именно това наказание като
вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието
и дееца и най –добре би способствало за постигане на целите посочени
в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Предявените от Х.З.
в лично качество и в качеството и на майка и законен представител на Е.З.
граждански искове за причинените им неимуществени вреди – болки и страдания в размер
на по 2500 лева за всяка от тях, намират правното си основание в разпоредбата
на чл. 45 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба всеки е длъжен да репарира вредите,
които е причинил другиму с виновното си поведение. Установено по делото е, че в
резултат от извършеното от подсъдимата престъпление, двете пострадали са
претърпели неимуществени вреди - болки и страдание, които са непосредствена
последица от деянието. С оглед на изложеното съдът счете, че предявените искове
са основателни. Болката е субективно и строго
лично усещане, индивидуална за всеки човек и за да определи размера на
обезщетението за неимуществените вреди, съдът взе
в предвид претърпените от двете болки и страдания в
момента на деянието и продължителността на възстановяването им. Ето защо съдът счита в съответствие с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, че за причинените на ищцата Х.З. вреди е
справедливо да се присъди обезщетение в размер на 200 лева, а за
причинените на ищцата Е.З. вреди е справедливо да се присъди обезщетение в
размер на 300 лева и исковете по чл. 45 от ЗЗД следва да бъдат уважени до този размер, ведно със законната лихва върху всяка от сумите
от датата на извършване на престъплението 28.04.2011 г. до окончателното им
изплащане. За разликата над 200 лева и над 300 лева до пълния претендиран размер от 2500 лв. по
отношение на всяка от тях съдът отхвърли исковете като недоказани.
Причините
за извършване на престъплението са липсата на чувство за отговорност от страна
на подсъдимата по отношение на собствените
и действия и постъпки и незачитане на телесната неприкосновеност на личността.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189 ал.3 от НПК Съдът осъди подсъдимата А.Х.Р. да заплати на
частния тъжител и граждански ищец Х.А.З. направените по делото разноски в размер на
422.00 лева.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ