РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 471 / 14.7.2023г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и третата година в състав:
СЪДИЯ
: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Петров адм.
дело № 3 по описа на съда за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За производството, жалбата и становищата на
страните :
2. Образувано по Жалба на „Варварски минерални бани“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, общ. Столична,
Район Триадица, бул. Гоце Делчев, бл. 102, вх. Д-Е, представлявано от
управителя Н.П., срещу мълчалив отказ на Главния архитект на Община Септември
да издаде удостоверение за търпимост по Заявление вх. №АУ 1 -3629 от
14.12.2022г., подадено от дружеството, на сградно водопроводно отклонение за
минерална вода, започващо от стоманобетоновия резервоар, изграден в
непосредствена близост до Сондаж 6 и завършващо в УПИ I, кв. 9 СПА с
електрическа водна помпа, захранвана от електрически кабел, преминаваща през
електрическо табло, което сградно водопроводно отклонение е за захранване на
баня.
3. Според жалбоподателя, процесното сградно водопроводно отклонение
е със следното трасе:
Започва от стоманобетоновия резервоар за минерална вода посредством
метална поцинкована тръба Ф 60, преминаваща в спирателен кран с Ф 2 цола,
филтър за вода с Ф 2 цола и водомер с обща дължина 1,10 м в тази си част, които
се включват в електрическата водна помпа, находяща се в постройката долепена до
стоманобетоновия резервоар и монтирана върху метална стоика на пода на
постройката. От електрическата водна помпа вертикално излиза метална
поцинкована тръба Ф 48,2 /1,5 цола/ с дължина около 1,50 м, след което сградно
водопроводно отклонение за минерална вода излиза извън постройката и продължава
на югоизток, като заобикаля от изток скална маса частично разположена в УПИ VI-
зеленина в кв. 9 по плана на Варварски минерални бани, община Септември. След
това преминава окачено по вътрешната част на стоманобетоновата подпорна стена
на УПИ IV- за паркинг, кв.9 по плана на Варварски минерални бани и УПИ III -
търговия и услуги, кв. 9 по плана на Варварски минерални бани. след което
преминава под пешеходен мост на р. Чепинска. находящ се непосредствено до УПИ
III- търговия и услуги, кв^9 п плана на Варварски минерални бани и навлиза на
изток в УПИ I- СПА център в кв.9 по плана на Варварски минерални бани, община
Септември. Дължината на описаното трасе на така описаното сградно водопроводно
отклонение за минерална вода е около 75 м.
Монтирана е електрическа водна помпа захранваща сградно водопроводно
отклонение за минерална вода - центробежна СРМ 200/2 (Electromash water pump,
pump CPM 200/2). Електрическия захранващ кабел към електрическата водна помпа е
СВТ 3x2 5 мм. прикрепен към стените на постройката, построена свързано със
стоманобетоновия резервоар, след което достига до електрическо табло, находящо
се в масивната постройка и монтирано на западната и стена на височина 1,90 м от
пода с размери на таблото д 0,45 м и в 0,55 м, след което излиза навън от
постройката, закачен по метален стълб с височина около 3 м,
продължава въздушно окачен по съседните 4 бр. дървета и 2 бр. бетонни
стълбове, преминава въздушно през УПИ VI- зеленина, УПИ IV- за паркинг, улица -
тупик е ос. Т. 15а-156 и УПИ I - За СПА център, всички в кв. 9 по плана на
Варварски минерални бани и завършва въздушно окачен на северозападната фасада
на сградата на банята, изградена в УПИ I - за СПА център, кв. 9 по плана на
Варварски минерални бани. Дължината на трасето на захранващия електрически
кабел е около 70 м., което трасе и сградно водопроводно отклонение от десетки
години захранват с минерална вода - Минерална баня в УПИ I, кв.9 по плана на
Варварски минерални бани, община Септември, област Пазарджик.
В писмената защита по същество на спора, е заявено, че с оглед
събраните по делото доказателства, налице са всички предпоставки по § 16, ал. 1
от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ за издаване на исканото
удостоверение за търпимост.
В допълнителна молба, представена по делото(л. 158), е заявено твърдението, че дружеството е собственик и ползва сградното
водопроводно отклонение за снабдяване на банята с минерална вода.
Иска се оспореният мълчалив отказ да беда отменен, а преписката върната
на административния орган за произнасяне по Заявление вх. №АУ 1 -3629 от
14.12.2022г., като на дружеството се присъдят сторените разноски по
производството.
4. Главния архитект на община Септември, чрез процесуалния представител
адв. И. е на становище, че жалбата е недопустима и респективно неоснователна.
Възразява се, че жалбата е недопустима, като подадена преди изтичане на
срока за произнасяне от страна на административния орган; без да се твърди, че
удостоверението е необходима за извършване на прехвърлителна сделка с имота и
съоръжението и поради това, че процесното съоръжение и изключителна общинска
собственост.
Жалбата се счита за неоснователна по същество, като се сочи, че
съобразно показанията на разпитаните по делото свидетели, съоръжението е
осъществено едва през 2010 г. и не отговаря на изискванията за търпимост.
Иска се тя да бъде оставена без разглеждане, респективно отхвърлена,
като се присъдят сторените разноски по производството.
ІІ. За фактите:
5. Със Заявление за издаване на
удостоверение за търпимост на строеж(л.9), вх. № АУ1- 3629 от 14.12.2022 г., „Варварски минерални бани“ ЕООД е
поискало от Главния архитект на Община Септември, да бъде издадено
удостоверение за търпимост на сградно водопроводно отклонение за минерална
вода, започващо от стоманобетонов резервоар, изграден в непосредствена близост
до Сондаж 6 и завършващо в УПИ I СПА, от кв. 9, с електрическа водна помпа,
захранвана от електрически кабел, преминаващо през електрическо табло, като е
описано подробно трасето, през което преминава съоръжението.
По това заявление, не се твърди и не се установява да има произнасяне
от сезирания административен орган.
6. Към заявлението са приложени :
- констативен нотариален акт № 42, дело № 390 от 08.02.20078г. на Служба
по вписванията Пазарджик, с който дружеството е признато за собственик на УПИ І-градина
и баня, в кв. 9, по подробния устройствен план на с. Варвара, целият с площ от
1335,00 м², заедно с построената в имота двуетажна масивна сграда -баня с площ от
184 м².
- писмени декларации от К. Г. Я.(управител на
търговското дружество) и Т. Д. П.(работил като механик в търговското
дружество), които са идентично съдържание според което, в периода 1992 г. до
1999 г., минералната баня намираща се в УПИ I, кв. 9 по плана на Варварски
минерални бани, се захранвала с минерална вода, чрез метална тръба, започваща
от стоманобетоновия резервоар до сондаж 6 и преминаваща по подпорната стена на
реката. За изпомпване на водата се използвала помпа в помещение, което се
намира до резервоара. Помпата се захранвала с ток от банята с кабел, преминаващ
през двора на банята и паркинга, който граничи с помпеното помещение;
- информационен меморандум, изготвен във връзка с процедура по
приватизация на „Варварски минерални бани“ЕООД,
едноличен собственик на капитала на което към този момент е била община
Септември. В меморандума, като собствени на дружеството са посочени : терен на
хотел с площ от 681,00м², съставляващ парцел 421006, от масив 421 в местността
„Варварски минерални бани“ за който е съставен Акт за частна общинска
собственост № 11 от 25.05.1999г.; терен на паркинг с площ от 220,00м²,
съставляващ парцел 421003, от масив 421 в местността „Варварски минерални бани“,
за който е съставен Акт за частна общинска собственост № 12 от 25.05.1999г. и терен
на банята с площ от 1335,00м², съставляващ парцел 421005, от масив 421 в
местността „Варварски минерални бани“ за който е
съставен Акт за частна общинска собственост № 10 от 25.05.1999г.;
- Разрешително за водовземане от минерална вода № 31610009 от 22.03.2011г.,
издадено от директора на БДУВИБР, Пловдив от находище „Варвара“, № 15 от
Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от ЗВ с титуляр „Варварски минерални бани“ ЕООД.
Посочените технически параметри са : сондаж № 6 - температура 66,0 градуса; на
самоизлив, посредством самотечна тръба ф80 с дължина 8 м.; водата се подава към
бетонен черпателен резервоар с обем около 8 куб.м.; от него черпи вода помпа
„Вида 4“, разположена в помпена станция, залепена за резервоара; посредством
тръби 1 ¼ с дължина около 100 м.; водата се подава в две стоманени цистерни,
които служат за напорен резервоар и захранване на СПА-центъра(бивша хигиенна
баня, УПИ І-градина и баня, кв. 9 по плана на с. Варвара).
7. Представено по делото е Искане вх. № 2600-382 от 18.03.2019 г. от „Варварски
минерални бани“ ЕООД(л. 79), адресирано до Община Септември, с предложение за
сключване на договор с общината за правото на преминаване на водопровода за
минерална вода, описан в Разрешително за водовземане от минерална вода №
31610009 от 22.03.2011г.
С допълнително Искане вх. № 2600-382-2 от 30.04.2019 г. л. 81), в отговор на искането на общината да се предостави информация, придружена
с документи за това, как е захранен обекта и отговаря ли на изискванията на
ЗУТ, от името на дружеството , относно обекта и неговото захранване с минерална
вода, отново е дадено описанието съдържащо се в Разрешително за водовземане от
минерална вода № 31610009 от 22.03.2011г., като е заявено, че съоръженията за
захранване с минерална вода „… представляват „заварен строеж“ по смисъла на
§ 21 от ЗР на ЗУТ, т.е. са законен
строеж, а правото на преминаване на водопровода за минерална вода е уредено с
придобиването на имота…“.
8. С Писмо изх. № 2600-908 от 08.12.2022 г.(л. 92), изпълняващ длъжността кмет на община Септември е уведомил търговското
дружество, че при извършена на 15.11.2022 г. проверка от служители на община
Септември е установено, че в УПИ VI - зеленина, кв. 9 по плана на Варварски
минерални бани, намиращ се непосредствено до Сондаж 6 от находище за минерална
вода „Варвара“, е изграден стоманобетонов резервоар за минерална вода. На място е констатирано изградено сградно водопроводно
отклонение за минерална вода с електрическа водна помпа захранвана от
електрически кабел преминаващ през електрическо табло. Сградното водопроводно отклонение за минерална вода,
започва от стоманобетоновия резервоар и завършва в УПИ I - СПА център в кв. 9,
по плана на Варварски минерални бани, общ. Септември. Описанието на трасето на
сградното водопроводно отклонение е напълно идентично с това
посочено в жалбата на търговското дружество и в заявлението за издаване на
удостоверение за търпим строеж – „…Започва от стоманобетоновия резервоар за
минерална вода посредством метална поцинкована тръба Ф 60 / 2 цола/,
преминаваща в спирателен кран с Ф 2 цола. филтър за вода с Ф 2 цола и водомер с
обща дължина около 1.10 м. в тази си част, които се включват в електрическата водна
помпа находяща се в постройката долепена до стоманобетоновия резервоар и
монтирана върху метална стойка на пода на постройката. След това от електрическата водна помпа вертикално
излиза метална поцинкова тръба Ф 48,2 /1,5 цола/ с дължина около 1,50 м., след
което сградното водопроводно отклонение за минерална вода излиза извън
постройката и продължава на югоизток, като заобикаля от изток скална маса
/скала/ частично разположена в УПИ VI - зеленина в кв. 9, по плана на Варварски
минерални бани, община Септември, след това преминава окачено по вътрешната
част на стоманобетоновата подпорна стена на У ПИ IV - за паркинг, кв. 9 по
плана на Варварски минерални бани и V ПИ III - търговия и услуги, кв. 9 по
плана на Варварски минерални бани, след което преминава под пешеходен мост на
река Ченинска, находящ се непосредствено до УПИ - III търговия и услуги, кв. 9
по плана на Варварски минерални бани и навлиза от изток в УПИ І - СПА център в
кв. 9, по плана на Варварски минерални бани, община Септември. Общата дължина
на така описаното по - горе сградно водопроводно отклонение за минерална вода е
около 75 м. Монтираната електрическа водна помпа захранваща сградното
водопроводно отклонение за минерална вода е ЦЕНТРОБЕЖНА СРМ 200/2 /ELECTROMASH
WATER PUMP. PUMP СРМ 200/2/.…“
Тук от гледна точка на изясняване на фактите по делото, следва да се
констатира, че явно, по отношение на местоположението, конкретните технически характеристики
и описание на процесното сградното водопроводно отклонение и трасето през което
преминава, спор между страните не се формира. Както дружеството, така и
общината описват детайлно по един и същи начин съоръжението и неговото
състояние към м. декември 2022г.
На следващо място, очевидно е, че подробното описание на съоръжението,
направено в Разрешително за водовземане от минерална вода № 31610009 от
22.03.2011г., сравнено с това което се съдържа в Искане вх. № 2600-382 от
18.03.2019 г. от „Варварски минерални бани“ ЕООД и в Писмо изх. № 2600-908 от
08.12.2022 г. на община Септември, няма никакъв идентитет. Несъмнено е при това
положение, че съществувалото към 2011 г. съоръжение е напълно различно от това
което е констатирано на 15.11.2022 г. при извършена проверка от служители на
община Септември и което е описано в искането на дружеството за издаване на
удостоверение за търпим строеж.
9. В съдебно заседание на 19.05.2023 г., бяха разпитани свидетелите :
- К. Г. Я., съставил прежде описаната декларация, който твърди да работи в дружеството жалбоподател, като организатор
стопански дейности от 1992 г., когато било общинска фирма. Сочи, че банята на
дружеството се захранва от Сондаж № 6 с минерална вода с помпа по тръба и влиза
в резервоар и от там отива към банята. Според Я., сондажът е под банята, на
по-ниско ниво и с помпа тръбата тръгва от сондажа, в резервоар, от там с отново
с помпа покрай подпорната стена на р. Чепинска продължава до двора на банята,
влиза там в един резервоар и вече отива към банята. Сочи, че тръбата е цол и
половина. Според него, дължината на тръбопровода от сондажа до банята е около 50-60 метра. Втората помпа била вътре
в банята. Извън имота на дружеството имало още една помпа, която е до самия
Сондаж № 6. Имало кабел, който идвал от главното табло на банята на
дружеството, минавал по шосето и отивал до помпата, която е на самия сондаж. Твърди,
че „…Водопроводът и захранването е този който е сега, поне откакто съм аз.
От 1992 г. така се захранваше банята и до сега….“;
- Т. Д. П., който твърди да работи в дружеството като механик от 30 години.
Сочи, че банята на дружеството се захранва с вода от Сондаж № 6 – минерална
топла вода, посредством надземен водопровод. Имало събирателна шахта от извора,
имало помпа, като отгоре излизала тръбата, която заобикаля голяма скала, минава
по стената и навлиза в банята. Твърди, че тръбата е около 2 цола. Помпата се
захранвала по въздушен път. Заявява, че откакто е постъпил на работа, банята в
имота на дружеството се захранва с минерална вода по този начин. Дължината на
това трасе според него е около 100 метра;
- Г. Л. П., който твърди да е бил кмет в периода 2007г. до 2015г. и
знае, че през 60-те години е правена банята на дружеството. Твърди, че преди,
захранването с вода е било със съоръжение под земята. Според П., сегашното
захранване на банята е било осъществено след 2010 г. В този период направили
съоръженията над земята;
- Д. М. Д., твърди да знае, че в момента от Сондаж № 6 излизат тръби,
като голямата тръба е с размер около 60-70 мм в диаметър. Пред сондажа имало
резервоар и тръбата била захваната за този резервоар, като оттам покрай реката
на 100 м нагоре минавала тръбата, имало висящ мост, минавала под него и след
него свивала вдясно и стигала до банята на дружеството жалбоподател. От имота
на дружеството жалбоподател имало кабел, прекаран до помпата, която била на
Сондаж № 6 и посредством тази помпа водата се нагнетявала до имота на
дружеството. Според П., от около 10-12 години, банята на дружеството
жалбоподател се захранвала по този начин. Преди това, същото съоръжение го нямало.
Знаел от други хората, че е имало помпа за нагнетяване на водата, но
тръбопровода е бил под земята. Дърветата по които минавал кабела там били млади
дървета. Навремето мястото било гола поляна, сега вече имало построени къща за
гости и ресторант. Кабелът минавал през короните на дърветата.
10. По делото бе назначена съдебно техническа експертиза, въпроси по
която бяха поставени от двете страни по делото.
Според вещото лице инж. И., при извършения оглед на място е
констатирано, че до сондаж № 6 е видима водопроводна тръба с ф80, която влиза в
резервоар, разположен в близост до сондажа по посока на река Чепинска;
непосредствено до резервоара с преливник е разположено помпено помещение;
от резервоара излиза метална
поцинкована тръба ф60, преминаваща в спирателен кран с ф2 цола, филтър за вода
ф2 цола и водомер с обща дължина 1,10 м., които се включват в електрическа
водна помпа, захранваща сградното водопроводно отклонение(СВО) за минерална
вода, която е центробежна СРМ 200/2 (Electromash water pump, pump СРМ 200/2),
като се захранва от електрическо табло, монтирано на западната стена; от ел.
водна помпа вертикално, излиза метална поцинкована тръба ф48,2 (1,5 цола) с
дължина около 1,50 м., след което СВО за минерална вода излиза извън постройката
и въздушно продължава на югоизток, като заобикаля от изток скална маса,
частично разположена в УПИ VІ-зеленина, кв. 9 по плана на населеното место; след
това преминава окачено по вътрешната част на стоманобетоновата подпорна стена
(дига) на УПИ IV-паркинг, кв. 9 по плана; т.е. тръбата остава скрита; след
къщата за гости преминава под пешеходен мост на р. Чепинска, находящ се
непосредствено до УПИ III- търговия и услуги, кв. 9 по плана; след това
преминава хоризонтално, външно по дигата на реката и навлиза през отвор в
дигата на изток в УПИ І-СПА, кв. 9 по плана. Дължината на описаното трасе на СВО за минерална вода
е около 75 м. Дължината на
трасето на захранващия ел. кабел е около 70 м.
Вещото лице е заявило, че за описаното трасе на процесното сградно
водопроводно отклонение за минерална вода, не са открити строителни книжа, от
които да е видно времето на изграждането му. Същото не е нанесено и в приложените към заключението
скици № 3 и № 5 от 26.10.1998 г. и № 71 от 20.05.2015 г.
Според вещото лице, имотите през които преминава сградното водопроводно
отклонение са : УПИ IV-зеленина, кв. 9 - общинска собственост; коритото на река
Чепинска - публична държавна собственост; стоманобетонова подпорна стена
(защитна дига) - публична държавна собственост (селищно образование); УПИ ІІІ -търговия
и услуги, кв. 9 - частна собственост; стоманобетонова подпорна стена (защитна
дига) - общинска собственост.
ІІІ. За допустимостта :
11. Според § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, строежи,
изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да
бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от
органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че
строежите са търпими.
Според § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД
на ЗУТ(ДВ, бр. 1 от 3.01.2019 г., в сила от 1.01.2019 г.), строежи,
изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени,
или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не
подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на
прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са
овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са
търпими.
Съобразно чл. 214 от ЗУТ пък,
Индивидуални административни актове по смисъла на този закон са:
1. актовете за устройство на
територията по чл. 1, отказите за издаване на такива актове и административните
актове за отмяна или оставане в сила на актове, издадени по административен
ред, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни
интереси на отделни физически или юридически лица, независимо дали изрично са
посочени като адресати;
2. актовете по т. 1, издадени от
Дирекцията за национален строителен контрол, от кметовете на райони и кметства,
от главните архитекти и други овластени длъжностни лица в областните,
общинските и районните администрации;
3. актовете за спиране, за
забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи.
Според § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на
Закона за администрацията, „Административна услуга“ е: издаване на индивидуални
административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение.
Съобразно чл. 57, ал. 2 от ЗУТ, административният
акт по чл. 21, ал. 2 и 3 се издава до 7 дни от датата на започване на
производството
12. Съотнасянето на цитираните
нормативни текстове, налага извода, че удостоверението за търпимост, което се
издава по реда на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, не съставлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, респективно по смисъла
на чл. 214 от ЗУТ, с който се създават права или задължения или непосредствено
се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или
организации.
По правното си естество,
удостоверението за търпимост представлява констативен акт, с който се
удостоверява определен факт с правно значение. Този акт, обективира извода на
главния архитект относно статуса на един строеж като търпим и не подлежащ на
премахване или забрана за ползване, който извод е формиран въз основа на преценка на данните относно това, дали
строежа е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е
извършен, или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ.
В този смисъл, издаването на
удостоверение за търпимост е административна услуга, поради което на обжалване
подлежи единствено отказа, тя да бъде извършена. Подобна на нея е например
административната услуга по издаване на скица за определен имот или имоти,
която отразява техния кадастрален и
устройствен статус.
13. Действително, удостоверението,
с което се констатира статуса на един строеж като търпим по смисъла на ЗУТ,
може да бъде използвано единствено при извършването на правна сделка с предмет
същият този строеж. Това е посочено както в § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, така и в §
127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ(ДВ, бр. 1 от 3.01.2019 г., в сила от 1.01.2019 г.).
От това обаче, не следва извод,
че ако лицето което поиска да бъде издадено удостоверение за търпимост на
конкретен строеж, не посочи в заявлението си, че същото му е необходимо за
извършване на сделка, то административния орган може да откаже, изрично или
мълчаливо предоставянето на услугата на това само основание. С каква цел се
иска издаването на удостоверение за търпимост е въпрос, който стои извън
компетентността на административния орган.
Ето защо, административния орган
в случая, е следвало да се произнесе по искането с което е сезиран в седем
дневен срок от постъпването му. Липсата на такова произнасяне е равнозначно на мълчалив отказ
по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК.
14.
Тези съображения са достатъчни за да се приеме, че процесната жалба е подадена
в рамките на предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което е допустима.
ІV.
За правото :
15.
Както се посочи в т. 11 от настоящото решение, правилото на § 16, ал. 1 от ПР
на ЗУТ е относимо, единствено към строежи изградени до 7 април 1987 г., а
правилото на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ(ДВ,
бр. 1 от 3.01.2019 г., в сила от 1.01.2019 г.), строежи, изградени до 31 март 2001 г.
Това
ще рече, че строежите осъществени след 31.03.2001 г., за които няма строителни
книжа, независимо дали са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове или по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им съгласно ЗУТ, не могат да имат статуса на юридическа търпимост
по смисъла на цитираните два нормативни текста. По отношение на тях не може да
бъде приложен и режимът на фактическа търпимост, съобразно останалите правила,
възведени в § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Доколкото
в чл. 148, ал. 1 от ЗУТ е императивно разпоредено, че строежи могат да се
извършват само ако са разрешени съгласно този закон, то осъществените без строителни
книжа такива, след 31 март 2001 г. са незаконни и подлежат на премахване.
16.
В текущия казус, дружеството жалбоподател не посочи във възможната степен на
конкретизация, кога е осъществено процесното съоръжение и не ангажира
необходимите доказателства в тази насока.
Показанията
на свидетелите Я. и П. са твърде общи. Твърденията им относно размера на
тръбите, дължината на съоръжението, начина по който водата достига до имота на
жалбоподателя и другите технически данни в тази насока са противоречиви не само
в контекста на заявеното от двамата свидетели, но и спрямо останалите събрани
по делото писмени и гласни доказателства.
Обратно,
описанието на въпросното съоръжение направено в Разрешително за водовземане от
минерална вода № 31610009 от 22.03.2011г., издадено от директора на БДУВИБР,
Пловдив, сравнено с описанието съдържащо се в Писмо изх. № 2600-908 от
08.12.2022 г. на Община Септември и в Искане вх. № 2600-382 от 18.03.2019 г. от
„Варварски минерални бани“ ЕООД, налага извода, че съществувалото към 2011 г.
съоръжение и това установено при извършената от общинска администрация проверка
на 15.11.2022 г. са различни, тоест процесния строеж е осъществен след 2011 г.
Според
Разрешителното от 2011 г., съоръжението представлява : самотечна тръба ф80 с
дължина 8 м.; водата се подава към бетонен черпателен резервоар с обем около 8
куб.м.; от него черпи вода помпа „Вида 4“, разположена в помпена станция,
залепена за резервоара; посредством тръби 1 ¼ с дължина около 100 м.; водата се подава в две стоманени цистерни,
които служат за напорен резервоар и захранване на СПА-центъра.
Според
констатираното при проверката на 15.11.2022 г. и според описанието в искането
на дружеството, съоръжението съставлява : метална поцинкована тръба Ф 60 / 2
цола/, преминаваща в спирателен кран с Ф 2 цола, филтър за вода с Ф 2 цола и
водомер с обща дължина около 1.10 м. в тази си част, които се включват в
електрическата водна помпа находяща се в постройката долепена до
стоманобетоновия резервоар и монтирана върху метална стойка на пода на
постройката. След това от електрическата водна помпа вертикално излиза метална
поцинкова тръба Ф 48,2 /1,5 цола/ с дължина около 1,50 м., след което сградното
водопроводно отклонение за минерална вода излиза извън постройката и продължава
на югоизток.
17.
Констатацията, че процесния строеж е осъществен след 2011 г. и липсата на
доказателство от които е възможно да се направи извод за нещо различно от това,
е достатъчно за да се приеме, че процесното съоръжение няма статуса на търпим
строеж. При това положение, мълчаливият отказ на Главния архитект на общината
се явява съответен на материалния закон.
V.
За разноските
18.
С оглед констатираната неоснователност на жалбата, на ответната администрация
следва да се присъдят сторените разноски по производството, които се
констатираха в размер на 1650,00лв.
Ето
защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Варварски минерални бани“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, общ. Столична, Район Триадица, бул. Гоце
Делчев, бл. 102, вх. Д-Е, представлявано от управителя Н.П., срещу мълчалив
отказ на Главния архитект на Община Септември да издаде удостоверение за
търпимост по Заявление вх. №АУ 1 -3629 от 14.12.2022г., подадено от
дружеството, на сградно водопроводно отклонение за минерална вода, започващо от
стоманобетоновия резервоар, изграден в непосредствена близост до Сондаж 6 и
завършващо в УПИ I, кв. 9 СПА с електрическа водна помпа, захранвана от
електрически кабел, преминаваща през електрическо табло, което сградно
водопроводно отклонение е за захранване на баня.
ОСЪЖДА „Варварски минерални бани“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, общ. Столична, Район
Триадица, бул. Гоце Делчев, бл. 102, вх. Д-Е, да заплати на Община
Септември, ЕИК *********, сумата от 1650,00лв. (хиляда шестстотин и петдесет
лв.) представляващи извършени от последната разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните.
Административен
съдия : /п/