ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ……………….

София, 02.12.2019 г

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ

младши съдия ПАВЕЛ ПАНОВ

като разгледа докладваното от младши съдия Панов въззивно наказателно частно дело № 4880 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 вр. ал. 8 НПК.

С определение от 29.07.2019 г. по частно наказателно дело  № 10867/2019 г., Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение, 102 състав, е потвърдил Постановление от 19.06.2019г. на СРП, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ-4257/2003г. по описа на 06 РПУ-СДВР, прок. преп. № 53554/2003г. на СРП, започнато и водено за престъпление по чл.195, ал.1, т.З вр. чл.194, ал.1 от НК

            Срещу така постановеното определение на Софийски районен съд е подадена частна жалба от пострадалия Н.Р.. В жалбата се излагат доводи, че определението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Сочи се, че извършеното деяние следва да се квалифицира като такова по чл.195, ал.2 вр. ал.1, т.3 от НК, а не по чл.195 ал.1 т.3 от НК, както е приела СРП, като в този случай абсолютната давност е в размер на 22 години и 6 месеца.  Сочи, че с молбата пострадалият е поискал извършването на нови действия по разследването. Излагат се оплаквания за ненавременно извършване на отдели действия по разследването. Сочи, че с подадената молба по досъдебното производство от 09.01.2019г. не е искал прекратяване на производството поради изтекла давност, а е поискано да се извършат нови ОИМ. Моли съда да отмени атакуваното определение на СРС, с което е потвърдено постановлението на СРП за прекратяване на ДП и да върне делото на досъдебното производство.

            Препис от частната жалба е изпратен на СРП, като становище в срок не е постъпило.

При служебна проверка за допустимост на жалбата съдебният състав, след като извърши преценката по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК, установи, че същата е депозирана в законоустановения седемдневен срок от съобщаване на определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект и срещу подлежащ на обжалване и протест съдебен акт, поради което е и процесуално допустима.

След извършване на проверката по отношение на редовността и допустимостта на жалбата, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на атакувания първоинстанционен съдебен акт, както и на контролираното от районния съд постановление за прекратяване на наказателното производство на СРП и намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:

Съдът намира изведената от СРС фактическа обстановка за правилна и я възприема напълно, като не намира основание да я преповтаря, като само с цел пълнота съдът излага релевантните за произнасянето му факти.

С Постановление от 19.06.2019г. на СРП е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ-4257/2003г. по описа на 06 РПУ-СДВР, пр. пр. № 53554/2003г. на СРП, което било образувано с първото действие по разследването, представляващо оглед на местопроизшествие и разпит на свидетел, като същото е водено за това, че за времето от 09:00 ч. до 17:30 ч. на 06.11.2003г., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот (счупване на патрон на външна врата), са отнети чужди движими вещи, от владението на Любка Николова Рангелова, без нейно съгласие и с намерението да бъдат присвоени престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК. В хода на досъдебното производство били извършвани множество действия по разследването.

С молба от 14.03.2019г. пострадалия Р. поискал от наблюдаващия прокурор  извършване на нови действия във връзка с публикация в медиите за задържани членове на ОПГ, специализирана в извършване на кражби и грабежи. След предоставяне на делото на наблюдаващия прокурор било издадено постановление за прекратяване на наказателното производство от 24.06.2019г. Прокурорът от СРП счел, че с оглед предвиденото наказание за престъплението по чл.195, ал.1, т.3  от НК  и съобразно нормата на чл.81, ал.З вр. чл.80, ал.1, т.З и ал.З от НК, относителната давност за престъплението е в размер на 10 години, а абсолютната – 15 години , като последната била изтекла на 06.11.2018г„ и поради това и на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.З от НПК вр. чл.81, ал.З вр. чл.80, ал.1, т.З от НК наказателното производство по досъдебното производство било прекратено.

 

В конкретния случай въззивният съд намира за необходимо да посочи, че на първо място следва да се прецени дали действително е изтекла абсолютната давност за престъплението, за което се води разследването. В случая са наведени доводи, че органите на досъдебното производство неправилно са квалифицирали деянието като такова по чл.195, ал.1, т.3 от НК, а не и като такова в големи размери по смисъла на ал.2 на същия член, което деяние се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години, като в този случай абсолютната давност не би била изтекла към момента на прекратяването. Във връзка с това оплакване следва да се уточни, че единствено прокурорът има правомощие да повдига обвинение на конкретни лица и за конкретно деяние. За съда е недопустимо да осъществява контрол върху тази дейност на държавното обвинение. Правната квалификация на деянието се дава от прокурора, като при изчисляването на давностните срокове и на всякакви други релевантни за произнасянето на съда обстоятелства, следва да с е преценява единствено дадената от прокурора квалификация. Недопустимо е, още по-малко в досъдебната фаза на процеса, давностните срокове да се изчисляват на базата на квалификация, която не е възприета от държавното обвинение. Съдът няма правото да извършва проверка и да указва на прокурора, че правната квалификация е грешна или непълна. Единствените правомощия на съда във връзка с изменение на обвинението са изброени изчерпателно в чл.287 от НПК, който текст е приложим само в съдебната фаза. В този смисъл оплакването на жалбоподателя, че обвинението следва да е за по-тежко наказуем състав на кражба не е неотносимо в настоящето производство. При несъгласие с правната квалификация пострадалият е имал възможност да отнесе въпроса до по-горестоящия прокурор, който да се произнесе. В случая това не е сторено и съответно за съда меродавна и правно значима е единствено квалификацията, дадена от наблюдаващия досъдебното производство прокурор.

В този смисъл правилно прокурорът от СРП, както и контролираната съдебна инстанция, са преценили, че по правилата на чл.80, ал.1, т.3 от НК относителната давност за престъплението по чл.195, ал.1, т.3 от НК е в размер на 10 години, а съгласно чл.81, ал3 от НК абсолютната е 15 години и същата е изтекла на 24.06.2018г. Вярно е, че пострадалият не е отправял искане в молбата си до СРП и погрешно прокурорът е счел, че има такова волеизявление в адресираната до него молба. Това обаче е ирелевантно, доколкото за изтичане на давностните срокове органът по ръководство и решаване следи служебно и съответно за тяхното прилагане не се изисква санкцията на пострадалия. Единственият, който може да се противопостави на прекратяване на наказателното производство заради изтекла давност е обвиняемият, съответно подсъдимият, доколкото същият може да иска гледането на делото да продължи с оглед произнасянето с окончателен акт по вината му. Това е и логично с оглед обстоятелството, че прекратяването на наказателното производство поради изтекла давност е нереабилитиращо основание. В случая към наказателна отговорност няма привлечено лице, съответно прокурорът правилно е прекратил досъдебното производство.

Останалите аргументи в жалбата, отнасящи се до неизвършването на поискани процесуално-следствени действия, съответно за начина и продължителността на водене на досъдебното производство, не следва да са предмет на обсъждане по настоящето дело, доколкото при наличие на изтекла абсолютна давност производството следва да се прекрати без възможност да бъде попълвано делото с нови материали и съответно без възможност да се осъществяват други способи за доказване и оперативно издирвателни мероприятия.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира за законосъобразен и крайния извод на първостепенния съд за потвърждаване на атакуваното постановление.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, Софийски градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №179494 от 29.07.2019 г. по частно наказателно дело  № 10867/2019 г., Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение, 102 състав, с което е потвърдено постановление от 19.06.2019г. на СРП, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ-4257/2003г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 53554/2003г. на СРП

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                         2.