Решение по дело №816/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Г. И. И., подадена чрез адв. Д., против решение №298/06.03.2024г. по АНД № 20233110204933/2023 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 23 – 0445-000745 от 26.09.2023г. на Началник група в ОД на МВР Варна, РУ Аксаково с което на касатора е наложена „глоба“ в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 700.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл. 182 ал.1 т.6 от ЗДвП.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени процесното НП. В условията на евентуалност се отправя искане за отмяна и връщане на делото на друг състав на ВРС за събиране на относимите по делото доказателства.

В съдебно заседание касатора, чрез процесуалния си представител адв. Д. поддържа касационната жалба. По съществото на спора отправя искане решението на ВРС като неправилно да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което се отмени оспореното НП.

Ответникът, редовно призован не се явява, не се представлява. С писмени бележки с.д.№6931/15.05.2024г., чрез юрисконсулт Л.-А. оспорва касационната жалба. По съществото на спора изразява становище за нейната неоснователност. Прави искане за оставяне в сила на решението на ВРС с присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за основателност на касационната жалба, с оглед допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, поради което решението на ВРС следва да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Г. И. И. от с. Любен Каравелово, против Наказателно постановление № 23 – 0445-000745 от 26.09.2023г. на Началник група в ОД на МВР Варна, РУ Аксаково.

С решение № 298 от 06.02.2024 г., постановено по АНД № 20233110204933/2023 г. ВРС е потвърдил процесното НП. За да постанови този резултат, РС-Варна е приел, че в случая административнонаказателното производство, образувано по отношение на И. е проведено правилно и законосъобразно. Както АУАН така и НП отговарят на формалните законови изисквания. Наказанието наложено на И. по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП е правилно квалифицирано и законосъобразно е определен размера на глобата.

Настоящата касационна инстанция намира, че решението на ВРС е правилно, като на основание чл.221, ал.2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на ВРС

Не се спори, че касаторът е субект на ангажираната отговорност и поведението му е преценено като неправомерно. От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление са проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства и се установяват по недвусмислен и категоричен начин.

Правилен е извода на ВРС за липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП. Административнонаказващият орган е определил правилно, че следва да се ангажира административно наказателната отговорност на касатора, нарушението е подробно описано от фактическа страна, както и нарушените правни норми, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения на административно производствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В случая, доколкото санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда за превишаване над 50 km/h наказание на водача: глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, следователно не може да бъде съставен електронен фиш и автоматично да се ангажира отговорността на собственика на автомобила, поради което следва да бъде установен водачът извършил нарушението. Горното изискване на закона е изпълнено видно от декларация от 30.05.2023г. подписана от В. Г. И., в която декларира, че на 11.05.2023г. около 21.54 часа автомобила се управлява от Г. И. И. с [ЕГН] от с. Любен Каравелово и декларация от 06.06.2023г. подписана от Г. И. И. като ползвател на МПС с рег. №7421ТК декларира, че на 11.05.2023г. около 21.54 часа автомобилът се е управлявал лично от него.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изрично предвижда, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Няма изискване и АУАН да се съставя на датата на извършване на нарушението и не е налице нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, въвеждащ изискването АУАН да бъде съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършването или установяването на нарушението, доколкото нарушението е установено с АТТС и е поканен собственика на автомобила, който е посочил на 30.05.2023г. с декларация, че МПС е управлявано именно касатора. АУАН е редовно връчен, което обстоятелство е удостоверено с подписа на касатора, без възражения, като му е дадена възможност да се запознае в пълнота със съдържанието на акта, вследствие на което е упражнил и правото си на защита в пълен обем.

Неоснователни са възраженията за неяснота на номера на МПС на приложения снимков материал, както и мястото на извършване на нарушението. От приобщените по делото доказателства – принтиран снимков материал ясно се вижда номерът на автомобила, скоростта на движението му и GPS координатите, съответстващи на движение в населеното място.

Касационната инстанция намира, че АУАН и НП обективират в пълнота и ясно релевантните за отговорността на дееца факти от обективната действителност, няма допуснати съществени нарушение на производствените правила и правилно деянието е наказано на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП и която норма съдържа състава на самото противоправно деяние. Наложената санкция е във фиксирания предвиден от закона размер, поради което не се установява нарушение на чл.27 от ЗАНН и при спазване на чл.12 от ЗАНН, като не се установява проявление на обстоятелства, които да налагат прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Изложеното налага извода, че решението на Районен съд - Варна е валидно, допустимо и правилно и като такова, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника по касация се дължи своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящият състав на съда приема, че производство не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното и на основание 63в ЗАНН, чл. 221, ал.2 предложение първо от АПК, Трети тричленен състав на Административен съд-Варна,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №298/06.03.2024г. по АНД № 20233110204933/2023 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Г. И. И. [ЕГН] от с. Любен Каравелово, да заплати в полза на ОД на МВР - Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева разноски по делото, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.