№ 8
гр. Враца , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20201420102088 по описа за 2020 година
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл.
79, ал. 1, вр.чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Софийска Вода ” АД e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение срещу И. Н. И. за следните суми: 720.75 лв. - задължения за
доставена и потребена вода за периода 06.03.2012 - 04.10.2018 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението до изплащане на задълженията, мораторна лихва в
размер на 166.89 лв. за периода 06.04.2012 - 04.10.2018 г., както и разноските по делото: за
държавна такса в размер на 25,00 лв. , както и сумата от 50.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на подаденото заявление е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение от 19.10.2018 г., по ч.гр.д. № 64786 / 2018 г. по описа на Районен съд – гр.
София, като е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите така, както са
посочени в заявлението.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск
за вземането за главница и лихва, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че между него и ответника е налице облигационно отношение,
свързано с предоставянето на ВиК услуги до имот с адрес: гр. гр.****, ж.к."****", бл.***,
вх. "**", ет.**, ап.****. В подкрепа на това твърдение е приложена заверена справка от
имотния регистър, от която е видно, че ответникът е собственик на процесния имот към
15.07.2008 г., като от същата е видно, че ответникът не се е разпореждал с имота. С оглед
гореизложеното и въз основа на относимата нормативна уредба, по смисъла на § 1, ал. 1 т. 2,
б. б) от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, чл.З,
ал.1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (Наредба № 4) и
1
чл. 2 от действащите по силата на чл. 8 от Наредба № 4 публично известни Общи условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор „Софийска вода" АД,
одобрени от КЕВР, ответникът имал качеството „потребител“ на ВиК услуги за
горепосочения имот. Въз основа на това се твърди, че е възникнало валидно облигационно
отношение с предмет доставката на В и К услуги до процесния имот. Посочва също така, че
за процесния период са действали влезлите в сила на 01.09.2006 г. (Общи условия), в cила
до 28.08.2016 г., и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, в сила от 28.08.2016 г.
насам.Посочват се интернет адреси, на които общите условия са общодостъпни. Твърди се
на следващо място, че за процесния период, по партидата на имота е открита договорна
сметка № **********, отнасяща се за просрочените задължения на ответника, в размер
цената на настоящия иск. „Софийска вода” АД на основание чл. 7, т. 6 (чл. 8, т. 8 /отм./) във
вр. с чл. 31 от Общите условия редовно е издавало ежемесечни фактури за потребените и
начислени ВиК услуги в процесния имот, чиято стойност за периода 06.03.2012 - 04.10.2018
г. не е заплатена и възлиза на 887.64 лв., от които 720.75 лв. - главница и 166.89 лв. - лихва.
Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както е
заявеното в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В
проведеното на 19.01.2021 г. открито съдебно заседание се яви ответника. Същия заяви, че
веднъж е възразял по тези сметки, но ищцовото дружество не е приело възраженията
му.Посочва също така, че се явява в съдебно заседание, за да постигнат договорка с ищеца,
той като желае да заплати претендираните суми.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
Като доказателство по делото е приета справака по лице от службата по вписванията –
гр. София, от която се установява, че ответника е собственик на апартамента в гр. гр.****,
ж.к."****", бл.***, вх. "**", ет.**, ап.****, като се установява също така, че ответникът не се
е разпореждал с имота.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ:
В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите
условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители:
собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи
непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели. За да възникне
задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, то той на първо място
трябва да има качеството на ползвател на тези услуги.Ответника не е оспорил това
обстоятелство, като не е депозирал и отговор на исковата молба. Освен това, от приета
справка по лице от службата по вписванията – гр. София, се установява, че ответника е
собственик на апартамента в гр. гр.****, ж.к."****", бл.***, вх. "**", ет.**, ап.****, като се
установява също така, че ответникът не се е разпореждал с имота.Следователно, по делото е
установено по несъмнен начин, че ответника е ползвател на доставените „ВиК“ услуги в
имота през процесния период, поради което искът е доказан в своето основание.
С исковата молба е претендирана сума за главница в размер на 720.75 лв. Ответникът
не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 ГПК и не е оспорил така заявената
претенция.Напротив, в проведеното на 19.01.2021 г. същия се яви, като посочи, че се явява в
съдебно заседание, за да постигнат договорка с ищеца, той като желае да заплати
2
претендираните суми, с което по същество признава изцяло задълженията си към ищцовото
дружество.Следователно, предявения главен иск се явява основателен и доказан, поради
което следва да бъде уважен в пълен размер така, както е претендрина с исковата молба.
По иска по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. По делото се установи по несъмнен начин наличието на главен дълг на ответника към
ищцовото дружество. При установяването на главен дълг, основателна се явява и
претенцията за мораторна лихва. След извършено изчисление на мораторната лихва,
посредством онлайн калкулатор, съдът установи, че размерът й за периода от 06.03.2012 г.
до 04.10.2018 г. възлиза на 166.89 лв. така, както е претендирана от ищеца.Освен това, в
проведеното открито съдебно заседание ищецът заяви, че веднъж е възразял по тези сметки,
но ищцовото дружество не е приело възраженията му.Посочи също така, че се явява в
съдебно заседание, за да постигнат договорка с ищеца, той като желае да заплати
претендираните суми, с което по същество признава изцяло задълженията си към ищцовото
дружество. Следователно, акцесорният иск следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 225.00 лева / държавна такса – 75.00 лева, юрисконсултско
възнаграждение определено по реда на чл.78, ал. 8 ГПК – 150.00 лева .
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от
спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер на 75,00
лв. /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че И. Н. И., ЕГН
********** дължи на „Софийска Вода ” АД, ЕИК ********* сумите, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ – сумата от 720.75
лв.,представляваща главница за незаплатени „В и К” услуги за периода 06.03.2012 -
04.10.2018 г. в имот на адрес: гр. гр.****, ж.к."****", бл.***, вх. "**", ет.**, ап.**** ,за
която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК от 19.10.2018 г., по
ч.гр.д. № 64786 / 2018 г. по описа на Районен съд – гр. София, както и законна лихва върху
тази сума, считано от 05.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
- на основание чл. 86 ЗЗД – 166.89 лева, представляваща мораторна лихва за забава
върху главницата за периода от 06.03.2012 г. до 04.10.2018 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК от 19.10.2018 г., по ч.гр.д. № 64786 / 2018 г.
по описа на Районен съд – гр. София.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Н. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„Софийска Вода ” АД, ЕИК ********* сумата от 225,00 лева, представляваща направени
разноски в производството по гр. дело № 2088 /2020 г. по описа на РС Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Н. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на „Софийска Вода ” АД, ЕИК ********* сумата от 75,00 лева, представляваща разноски
по ч.гр.д. № 64786 / 2018 г. по описа на Районен съд – гр. София.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4