Определение по дело №11422/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2771
Дата: 20 август 2023 г. (в сила от 24 август 2023 г.)
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20231110211422
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 август 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2771
гр. София, 20.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
в присъствието на прокурора Й. В. С.
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Частно наказателно дело №
20231110211422 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.64, ал.1 от НПК.
Постъпило е искане от прокурор при СРП за вземане на
първоначална мярка за неотклонение ,,Задържане под стража” спрямо М. С.
А., с ЕГН: ********** – обвиняема по досъдебно производство № 227 ЗМК -
1235/ 2023г. по описа на 03 РУ - СДВР, респ. пр. пр.№ 28297/2023г. по описа
на СРП в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с л.194, ал.1
във вр. с чл.28, ал.1 от НК.
В мотивите към искането на прокурора се излага становище, че към
настоящия момент може да се направи обосновано предположение, че
обвиняемата е извършила престъплението, за което й е повдигнато
обвинение, както и че са налице достатъчно данни, че тъй като деянието е
извършено при условията на повторност, е налице опасност същата да се
укрие и/или извърши престъпление.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа искането и моли
съда да го уважи. Излага съображения в негова подкрепа. Предлага на съда да
постанови определение, с което да вземе спрямо обвиняемата мярка за
неотклонение ,,Задържане под стража“.
Защитникът на обвиняемата оспорва искането за задържане и моли съда
да не го уважава. Счита, че на този етап от разследването може да бъде
направено обосновано предположение, че нейната доверителка е извършила
1
престъплението, за което и е повдигнато обвинение, но че не е налице реална
опасност да се укрие и/или извърши престъпление.
В своя лична защита и последна дума обвиняемата М. А. изразява
съжаление за стореното, признава, че е отнела въпросната сума и моли съда
да я освободи, за да я върне на пострадалата.
Съдът, като съобрази събраните в досъдебното производство
доказателства, изложените в искането доводи, съображенията на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
На 04.08.2023г. е било образувано наказателното производство по
реда на чл.212, ал.2 от НПК с акт на първо действие по разследването –
протокол за разпит на свидетеля Елена Зарева. В хода на проведеното
разследване въпросното лице депозирало показания в насока, че й било
отнето портмоне с парична сума от 2000 лева и 30 евро. Пред разследващите
органи излага твърдения, че е забелязала жена, която се е доближила до нея,
закривайки с рокля действията, които предприела в близост до закопчаната
дамска чанта, след което си тръгнала от търговския обект. Свидетелката
Зарева установила липсата на портмонето, за което веднага телефонирала на
112. Същевременно признава, че в търговския обект не се е намирало друго
лице, освен тя и другата жена. При провеждане на разследването бил разпита
в качеството на свидетел Теодора С.а, заемаща длъжността ,,разузнавач“ при
03 РУ – СДВР. В своите показания свидетелката заявила, че е наблюдавала
иззет запис от видеокамера, в които забелязала обвиняемата М. А. като
лицето, което на няколко пъти се приближава към дамската чанта на
свидетелката Зарева, прикривайки ръката си чрез поставена на закачалка
дреха. Същевременно е извършено разпознаване от страна на свидетелката
Елена Зарева, която посочва обвиняемата А. като лицето, което се е намирало
в търговския обект и след неговото напускане, е установила липсата на
портмонето си. Съдът счита, че от събраните до този момент гласни, писмени
и веществени доказателства и доказателствени средства може да се направи
обосновано предположение, че обвиняемата М. А. е извършител на
престъплението, за което й е било повдигнато обвинение. В същия смисъл са
и нейните обяснения, дадени в съдебно заседание по настоящото
производство, в което признава че е извършила кражбата и моли да бъде
освободена,за да възстанови паричната сума на пострадалата. По делото е
2
представен с протокол за доброволно предаване от 10.08.2023г. запис от
видеокамерата в търговския обект, където се твърди че е била извършена
кражбата, като въз основа на него е била допусната видео – техническа
експертиза.
Съдът намира, че са налице предпоставките за уважаването на
искането на прокурора за вземане на най – тежката мярка за неотклонение
задържане под стража спрямо обвиняемата М. А.. На подведеното под
наказателна отговорност лице е повдигнато обвинение за извършено тежко
умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода от една до десет години. В случая е налице обосновано
предположение, че обвиняемата е автор в извършването на кражба, както и че
е налице реална опасност да се укрие или извърши престъпление.
Видно от приложената като писмено доказателствено средство
справка за съдимост е, че задържаната е с богато криминално минало още от
1983г. все за посегателства против собствеността. Механизмът на
предходните престъпления е сходен с този на сегашното посегателство, което
обусловя силно завишената обществена опасност на дееца. Освен това
обвиняемата е с различни адреси на територията на страната, които не
съвпадат с мястото на извършване на деянието. Всички тези обстоятелства
навеждат на наличието на визираните в НПК реални опасности от укриване
и/или извършване на престъпление. Противното се обуславя и от
повдигнатото обвинение за извършено престъпление при условията на
повторност, което презюмира наличието и на двете опасности, фиксирани в
чл.63, ал.2, т.1 от НПК.
Наведените от защитника на обвиняемата възражения по допуснати
пропуски в постановлението за привличане в качеството на обвиняем са
ирелеватни в настоящия случай, тъй като такова постановление е налице, а
обвинението би могло да бъде последващо прецизирано. Освен това защитата
е имала принципната възможност да обжалва постановлението за привличане
на обвиняем пред наблюдаващия прокурор, както относно неговата
обоснованост, така и по отношение на неговите реквизити по чл.219, ал.3 от
НПК.
С оглед гореизложеното съдът счита, искането на прокурора по чл.
64, ал.1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение ,,задържане под стража“
3
спрямо обвиняемата М. А. е основателно и следва да бъде уважено.
Воден от горното и на основание чл.64, ал.5 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА спрямо М. С. А., с ЕГН: ********** – обвиняема по
досъдебно производство № 227 ЗМК - 1235/ 2023г. по описа на 03 РУ - СДВР,
респ. пр. пр.№ 28297/2023г. по описа на СРП, мярка за неотклонение
,,ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране с частна
жалба и частен протест в три дневен срок пред СГС.
В случай на жалба или протест насрочва делото в открито съдебно
заседание на 29.08.2023г. от 11:30ч. за която дата и час страните да се считат
уведомени.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите

Постъпило е искане от прокурор при СРП за вземане на
първоначална мярка за неотклонение ,,Задържане под стража” спрямо М.С.А.,
с ЕГН: ********** – обвиняема по досъдебно производство № 227 ЗМК -
1235/ 2023г. по описа на 03 РУ - СДВР, респ. пр. пр.№ 28297/2023г. по описа
на СРП в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с л.194, ал.1
във вр. с чл.28, ал.1 от НК.
В мотивите към искането на прокурора се излага становище, че към
настоящия момент може да се направи обосновано предположение, че
обвиняемата е извършила престъплението, за което й е повдигнато
обвинение, както и че са налице достатъчно данни, че тъй като деянието е
извършено при условията на повторност, е налице опасност същата да се
укрие и/или извърши престъпление.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа искането и моли
съда да го уважи. Излага съображения в негова подкрепа. Предлага на съда да
постанови определение, с което да вземе спрямо обвиняемата мярка за
неотклонение ,,Задържане под стража“.
Защитникът на обвиняемата оспорва искането за задържане и моли съда
да не го уважава. Счита, че на този етап от разследването може да бъде
направено обосновано предположение, че нейната доверителка е извършила
престъплението, за което и е повдигнато обвинение, но че не е налице реална
опасност да се укрие и/или извърши престъпление.
В своя лична защита и последна дума обвиняемата М.А. изразява
съжаление за стореното, признава, че е отнела въпросната сума и моли съда
да я освободи, за да я върне на пострадалата.
Съдът, като съобрази събраните в досъдебното производство
доказателства, изложените в искането доводи, съображенията на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
На 04.08.2023г. е било образувано наказателното производство по
реда на чл.212, ал.2 от НПК с акт на първо действие по разследването –
протокол за разпит на свидетеля Е.З. В хода на проведеното разследване
въпросното лице депозирало показания в насока, че й било отнето портмоне с
парична сума от 2000 лева и 30 евро. Пред разследващите органи излага
твърдения, че е забелязала жена, която се е доближила до нея, закривайки с
рокля действията, които предприела в близост до закопчаната дамска чанта,
след което си тръгнала от търговския обект. Свидетелката Зарева установила
липсата на портмонето, за което веднага телефонирала на 112. Същевременно
признава, че в търговския обект не се е намирало друго лице, освен тя и
другата жена. При провеждане на разследването бил разпита в качеството на
свидетел Т.С., заемаща длъжността ,,разузнавач“ при 03 РУ – СДВР. В своите
показания свидетелката заявила, че е наблюдавала иззет запис от
видеокамера, в които забелязала обвиняемата М.А. като лицето, което на
няколко пъти се приближава към дамската чанта на свидетелката Зарева,
прикривайки ръката си чрез поставена на закачалка дреха. Същевременно е
1
извършено разпознаване от страна на свидетелката Е.З. която посочва
обвиняемата Асенова като лицето, което се е намирало в търговския обект и
след неговото напускане, е установила липсата на портмонето си. Съдът
счита, че от събраните до този момент гласни, писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства може да се направи обосновано
предположение, че обвиняемата М.А. е извършител на престъплението, за
което й е било повдигнато обвинение. В същия смисъл са и нейните
обяснения, дадени в съдебно заседание по настоящото производство, в което
признава че е извършила кражбата и моли да бъде освободена,за да
възстанови паричната сума на пострадалата. По делото е представен с
протокол за доброволно предаване от 10.08.2023г. запис от видеокамерата в
търговския обект, където се твърди че е била извършена кражбата, като въз
основа на него е била допусната видео – техническа експертиза.
Съдът намира, че са налице предпоставките за уважаването на
искането на прокурора за вземане на най – тежката мярка за неотклонение
задържане под стража спрямо обвиняемата М.А.. На подведеното под
наказателна отговорност лице е повдигнато обвинение за извършено тежко
умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода от една до десет години. В случая е налице обосновано
предположение, че обвиняемата е автор в извършването на кражба, както и че
е налице реална опасност да се укрие или извърши престъпление.
Видно от приложената като писмено доказателствено средство
справка за съдимост е, че задържаната е с богато криминално минало още от
1983г. все за посегателства против собствеността. Механизмът на
предходните престъпления е сходен с този на сегашното посегателство, което
обусловя силно завишената обществена опасност на дееца. Освен това
обвиняемата е с различни адреси на територията на страната, които не
съвпадат с мястото на извършване на деянието. Всички тези обстоятелства
навеждат на наличието на визираните в НПК реални опасности от укриване
и/или извършване на престъпление. Противното се обуславя и от
повдигнатото обвинение за извършено престъпление при условията на
повторност, което презюмира наличието и на двете опасности, фиксирани в
чл.63, ал.2, т.1 от НПК.
Наведените от защитника на обвиняемата възражения по допуснати
пропуски в постановлението за привличане в качеството на обвиняем са
ирелеватни в настоящия случай, тъй като такова постановление е налице, а
обвинението би могло да бъде последващо прецизирано. Освен това защитата
е имала принципната възможност да обжалва постановлението за привличане
на обвиняем пред наблюдаващия прокурор, както относно неговата
обоснованост, така и по отношение на неговите реквизити по чл.219, ал.3 от
НПК.
С оглед гореизложеното съдът счита, искането на прокурора по чл.
64, ал.1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение ,,задържане под стража“
2
спрямо обвиняемата М.А. е основателно и следва да бъде уважено.
3