№ 14858
гр. София, 11.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110133174 по описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „Джи
Бу“ ЕООД, ЕИК *********, дължи на „Лактис милк“ ООД, ЕИК *********, сумата от
3784.00 лева, представляваща непогасена част от продажна цена по сключен между
страните договор за търговска продажба на 1040 кг краве сирене „Герма“, обективиран във
фактура № 32/07.11.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение-
19.04.2021г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 938.64 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от
08.11.2018г. до 18.04.2021г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 22251/2021г. по
описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Ищецът твърди, че в изпълнение на сключен с ответника договор за продажба
доставил на последния 1040 кг краве сирене „Герма“ на обща стойност 4784.00 лева, за
която сума издал фактура № 32/07.11.2018г., която била получена от управителя на
ответното дружество. Въпреки това и въпреки настъпване на срока за заплащане на
уговорената продажна цена, същата била частично заплатена, като неплатена останала
сумата от 3784.00 лева, поради което ищецът претендира същата, ведно със законната лихва,
обезщетение за забава, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът заявява становище за допустимост и основателност на
предявените искове, като твърди, че не оспорва вземанията на ищеца за неизплатена част от
уговорената продажна цена, както и за обезщетение за забава върху нея.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както и приложимите в случая нормативни
актове, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и от правна страна:
По иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ процесуално задължение на ищеца е да
1
установи пълно и главно съществуването на валиден договор за покупко- продажба със
сочените в исковата молба съдържание и параметри, както и надлежно изпълнение на
задълженията си по този договор да предаде на купувача стоките, негов предмет.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и вредата,
изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на съответния паричен ресурс и
съизмеряваща се в законната лихва за периода.
Съдът намира, че изявленията на ответника в отговора на исковата молба, че не
оспорва фактическите твърдения на ищеца за дължимост на процесните вземания за
продажна цена и за законна мораторна лихва върху нея, макар по същността си да
представляват признание на основателността на предявените искове, формално не
представляват признание на иска по смисъла на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, поради
което и не са налице предпоставките за постановяване на решение по този ред.
Същевременно, съдържащото се в отговора изявление за дължимост на процесните вземания
съставлява по правната си същност признание на неизгодни за страната обстоятелства, а
именно на всички правнорелевантни факти, включени в пораждащия спорното материално
право фактически състав и обуславящи неговия размер. А признанието на неизгодни за
страната обстоятелства съставлява едно от най- надеждните и достоверни доказателства в
българския граждански процес, което в случая, преценено по реда на чл. 175 ГПК, намира
опора и в останалите приобщени по делото и неоспорени от ответника писмени
доказателства- фактура № 32/07.11.2018г., съдържаща данни за съществените елементи на
процесния договор за продажба- страни, предмет, уговорена цена, и носеща подписи на
представители и на двете страни, както и извлечение от банкова сметка на ищеца,
установяващо извършено по тази фактура частично плащане от купувача по договора,
съставляващо, от своя страна, конклудентно извънсъдебно признание на неизгодни за
ответника факти с правно значение- за съществуване на правоотношението, както и за
изпълнение на задължението на продавача по него.
Изчислено от съда по реда на чл. 162 ГПК, с помощта на електронен калкулатор,
претендираното обезщетение за забава за исковия период възлиза именно на претендирания
от ищеца и признат от ответника размер.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира за установено съществуването в
правната сфера на ищеца на претендираните от него вземания, поради което исковете с
правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени в тяхната
цялост.
Като законна последица от уважаването на главния иск в полза на ищеца следва да
бъде присъдена и законната лихва върху продажната цена от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателно изплащане на задълженията.
При този изход на спора разноски се следват единствено на ищеца, комуто на
основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 694.45 лева,
представляваща заплатени държавна такса и адвокатски хонорар за заповедното
производство, както и сумата от 694.45 лева- държавна такса и възнаграждение за един
адвокат за настоящото исково производство, за които са представени доказателства, че са
реално извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Джи Бу“ ЕООД, ЕИК *********,
дължи на „Лактис милк“ ООД, ЕИК *********, сумата от 3784.00 лева, представляваща
непогасена част от продажна цена по сключен между страните договор за търговска
продажба на 1040 кг краве сирене „Герма“, обективиран във фактура № 32/07.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение- 19.04.2021г., до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 938.64 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата, начислено за периода от 08.11.2018г. до 18.04.2021г., за които
парични притезания по ч. гр. дело № 22251/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „Джи Бу“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на „Лактис милк“ ООД, ЕИК *********, сумата от 694.45 лева, представляваща
разноски за заповедното производство, както и сумата от 694.45 лева- разноски за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3