№ 3
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на трети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно гражданско дело
№ 20221100513611 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство „Д.З.“ АД, ЕИК
****, срещу постановление за разноски от 07.10.2022 г. по изп. дело № 20227870400138 на
частен съдебен изпълнител М.Д., с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя да бъдат намалени приетите в поканата за доброволно изпълнение разноски
за адвокатско възнаграждение на взискателя С.А.М., ЕГН ********** до сумата 200 лева,
както и да бъде намален размера на начислената пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че определените разноски за адвокатско възнаграждение над
сумата от 200 лева до приетия размер от 750 лева били прекомерни предвид ниската правна
и фактическа сложност на делото, тъй като в изпълнителното производство не били
предприети изпълнителни действия с участието на взискателя. Процесуалният му
представител единствено депозирал молбата за образуване на производството и не
извършил никакво представителство.
Взискателят С.А.М., ЕГН **********, не е депозирал становище по жалбата
В мотиви на ЧСИ, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, са развити съображения за
неоснователност на жалбата.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо,
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез
съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от
1
деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В разглеждания случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния
изпълнител, с който е оставено без уважение искането на длъжника „Д.З.“ АД, ЕИК ****, за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя С.А.М.,
ЕГН **********, поради прекомерност до сумата от 200 лева - дължимо адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното производство, съгласно чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като се изключи дължимостта на възнаграждение по т. 2.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. В
изпълнителното производство адресат на искането за намаляване на адвокатското
възнаграждение, е съдебният изпълнител, пред когото се развива изпълнението, който
следва да се произнесе по това искане и този негов акт подлежи на съдебен контрол относно
законосъобразността му.
Следователно, жалбата, по която е образувано настоящото производство, има
допустим предмет на съдебен контрол - правото на жалба по същество е упражнено срещу
акт на съдебен изпълнител М.Д., peг. № 787, с което искането на длъжника „Д.З.“ АД, ЕИК
**** за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до размера от 200 лева е
оставено без уважение. Произнасянето на съдебния изпълнител е обективирано в
постановление от 07.10.2022 г..
От приложените преписи на документите, съдържащи се в изп. дело №
20227870400138 на частен съдебен изпълнител М.Д., се установява, че изпълнителното
производство е образувано срещу „Д.З.“ АД, ЕИК ****, по молба на С.А.М., ЕГН
**********, депозирана чрез процесуален представител - адв. К., въз основа на
изпълнителен лист от 30.08.2022 г., издаден по гр. дело № 7950/2021 г. на СРС, 165 състав,
за принудително събиране на присъдено застрахователно обезщетение. В молбата за
образуване на изпълнителното производство взискателят е посочил конкретен
изпълнителен способ – запор върху вземания на длъжника от кредитни институции, като
към същата е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя
С.А.М., ЕГН ********** и адв. К., видно от който за провеждане на изпълнителното
производство на последната е заплатено възнаграждение в размер на 750 лева.
До длъжника „Д.З.“ АД, ЕИК ****, е изпратена покана за доброволно изпълнение, в
която е включена сумата 750 лева - разноски за адвокатско възнаграждение, която покана е
получена от задълженото лице на 21.09.2022 г., съответно на 27.09.2022 г. длъжникът подал
възражение срещу определеното като дължимо адвокатско възнаграждение с искане за
неговото намаляване до 200 лева. С постановление от 07.10.2022 г. ЧСИ М.Д., оставил
искането без уважение, което обуславя процесуалната допустимост на жалбата, тъй като при
всички случаи адресат на искане за намаляване на адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство е съдебният изпълнител.
В рамките на предоставените от съдебния изпълнител преписи от документите,
съдържащи се в изп. дело № 20227870400138 на частен съдебен изпълнител М.Д. не се
установява към момента на релевиране на искането за намаляване на приетите разноски на
взискателя за адвокатско възнаграждение да са извършвани каквито и да било изпълнителни
2
действия. Задължението е погасено чрез плащане в рамките на срока за доброволно
изпълнение, като не се установява упълномощеният адвокат К. да е осъществявала някаква
процесуална активност извън депозирането на молбата за образуване на производството.
Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., IV Г. О. на
ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за
разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за
предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички
останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той
отговаря за разноски в изпълнителното производство. Жалбоподателят не оспорва
принципната си отговорност за разноски, но оспорва техния размер.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (приложима редакция към сключване на договора за правна
помощ и съдействие - 20.09.2022 г.), за процесуално представителство, защита и съдействие
по изпълнително дело възнаграждението е 200 лева - за образуване на изпълнително дело.
Съгласно чл. 10, т. 2 с. а. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
задължения - ½ от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 НМРАВ.
В случая, спорен е въпросът дължи ли се на взискателя адвокатско възнаграждение над
размера от 200 лева, т. е. и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания в хода на изпълнителното дело.
Настоящият състав намира, че такова възнаграждение няма основание да бъде
възложено в тежест на длъжника „Д.З.“ АД, ЕИК ****. Съгласно чл. 426, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна, в
която взискателят посочва начина на изпълнение, като редовността на молбата се проверява
по реда на чл. 129 ГПК.
В случая, извън депозирането на молбата за образуване на изпълнителното
производство, в която най-общо е посочен изпълнителен способ, не се установява от страна
на процесуалния представител на взискателя да са инициирани и извършени каквито и да
било действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. В този смисъл в
производството е дължимо единствено и само възнаграждението по чл. 10, т. 1 НМРАВ - за
образуване на изпълнителното производство и затова в тежест на „Д.З.“ АД, ЕИК ****,
следва да се възложи само минималното адвокатско възнаграждение за защитата,
осъществена от един адвокат, като при осъществените по конкретното изпълнително дело
факти съдът намира, че няма основание за начисляване на възнаграждение по чл. 10, т. 2
НМРАВ.
От друга страна производството за принудително удовлетворяване на присъдено
застрахователно обезщетени (изп. дело № 20227870400138 на частен съдебен изпълнител
М.Д.) се характеризира с изключително ниска правна и фактическа сложност, поради което
няма никакво основание в тежест на длъжника „Д.З.“ АД, ЕИК ****, да бъде възлагано
адвокатско възнаграждение над установения минимум, който съгласно НМРАВ възлиза на
200 лева и то само за реално извършеното от адв. К.процесуално представителство, изразено
в депозиране на молба за образуване на производството.
По изложените съображения, постановлението за приети по делото разноски на
съдебния изпълнител от 07.10.2022 г., с което е отказано намаляването на приетото в размер
3
на 750 лева в полза на взискателя С.А.М., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение до
размера от 200 лева, следва да се отмени като незаконосъобразно, като вместо това
възнаграждението се намали до сумата от 200 лева, която съставлява минималния размер на
адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело, съгласно разпоредбата
на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е дължима и не следва да бъде намалена, тъй като в същата
не е включено адвокатското възнаграждение като база за изчисляването й.
При този изход на спора в полза на „Д.З.“ АД, ЕИК **** се поражда правото на
присъждане на разноските за настоящото производство, но застрахователят не претендира
такива.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника „Д.З.“ АД, ЕИК ****, постановлението за приети разноски
по изп. дело № 20227870400138 на частен съдебен изпълнител М.Д. от 07.10.2022 г., с което
без уважение е оставено подаденото от длъжника възражение за прекомерност на приетите
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя С.А.М., ЕГН ********** и
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, приетите в поканата за доброволно изпълнение, изх. № 00579/20.09.2022 г.
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя С.А.М., ЕГН ********** по изп. дело
№ 20227870400138 на частен съдебен изпълнител М.Д., до сумата 200 (двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4