№ 645
гр. Горна Оряховица, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20244120102651 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Панчо Владигеров“ № 21 против Ц. А. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. С.,
общ. С., ул. ****.
Ищецът твърди, че на 25.06.2022г. между дружеството „Креди Йес“
ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.
„Лозарска“ № 12 и ответницата Ц. А. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. С.,
общ. С., ул. ****, е бил подписан Договор за паричен заем № 454244, по който
на ответницата е предоставена заемната сума в размер на 200.00лева.
Уговорено било заемът да се върне на 15 броя седмични вноски, всяка в
размер на 20.00лева, като първата падежна дата била 02.07.2022г., а
последната вноска следвало да се направи на 07.10.2022г. Общата дължима
сума била в 212.50лева. Ищецът твърди, че Р. заплатила само сумата от
40лева.
Ищецът сочи, че на 12.01.2024г. е сключил с „Креди Йес“ ООД Договор
за цесия, по силата на който е придобил процесното вземане с длъжник Ц. А.
Р.. При придобиване на вземането същото било в общ размер на 277.46лева –
174.64лева главница, 9.52лева договорна лихва и неустойка в размер на
93.30лева. За извършеното прехвърляне на вземането Р. била уведомена от
ищеца с изрично уведомление.
Ищецът сочи, че за събиране на вземането е инициирал ч.гр.д. № 2287/
2024г. на ГОРС, като съдът е отказал да издаде исканите от дружеството
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист. По указания на съда е предявен и настоящия иск.
Ищецът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: ****, със
1
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21
прави искане да се постанови решение, с което ответника Ц. А. Р., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., общ. С., ул. ****, да бъде осъдена да му заплати
сумата дължима по Договор за заем № 454244 - 277.46лева – 174.64лева
главница, 9.52лева договорна лихва и неустойка в размер на 93.30лева, както и
законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
главницата.
Ищецът прави искане да му бъдат присъдени разноските в заповедното
и исковото производства. Представят се писмени доказателства.
Ответната страна Ц. А. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., общ. С., ул.
****, не представя писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, не представя
писмени доказателства, не прави доказателствени искания.
Предявените искове са с материалноправно основание чл. 415, ал. 1, т. 3
от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът, редовно призован, не изпраща представител. С изрична молба
предявеният иск се поддържа. Дружеството прави уточнение, че претенцията
му за неустойка в размер на 93.30лева е на основание чл. 8 от Договора,
дължима в резултат на непредоставяне от страна на ответника на обезпечение
и по чл. 14 от ОУ, съгласно която длъжникът дължал и неустойка в размер на
10% върху остатъчната главница в случай на неизпълнение на договорното си
задължение. Страната признава , че Р. е направила плащания в размер на
40.00лева, с които били погасени 25.36лева от главницата, 2.98лева договорна
лихва и 11.66лева неустойка.
Ответникът Ц. А. Р. , редовно призована, не се явява, не изпраща
представител. Р. не сочи доказателства и не прави доказателствени искания.
От събраните писмени доказателства се установи следното. По делото
няма спор между страните, че на 25.06.2022г. между дружеството „Креди Йес“
ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.
„Лозарска“ № 12 и ответника Ц. А. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., общ.
С., ул. ****, е бил подписан Договор за паричен заем № 454244, по който на
ответницата е предоставена заемната сума в размер на 200.00лева. Уговорено
било заемът да се върне на 15 броя седмични вноски, всяка в размер на
20.00лева, като първата падежна дата била 02.07.2022г., а последната вноска
следвало да се направи на 07.10.2022г. Общата дължима сума била в
212.50лева.
На 12.01.2024г. между „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК:
****, гр. София и „Креди Йес“ ООД е сключен договор за Договор за цесия,
по силата на който ищецът е придобил процесното вземане с длъжник Ц. А. Р..
При придобиване на вземането същото било в общ размер на 277.46лева –
174.64лева главница, 9.52лева договорна лихва и неустойка в размер на
93.30лева. За извършеното прехвърляне на вземането Р. била уведомена от
ищеца с изрично уведомление. Ищецът признава, че Р. е заплатила сумата от
40лева.
За събиране на вземането е образувано ч.гр.д. № 2287/ 2024г. на ГОРС,
като с Разпореждане № 3052/ 24.10.2024г. съдът е отказал да издаде исканите
от дружеството заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от
ГПК и изпълнителен лист. Постановеното разпореждане не е обжалвано, като
е предявен осъдителен иск от дружеството срещу Р. са процесните вземания.
2
От така събраните гласни и писмени доказателства, настоящият състав
прави следните правни изводи.
Предявеният иск е частично основателен.
Представеният по делото Договор за паричен заем № 454244/
25.06.2022г. представлява съглашение, за което са приложими правилата на
ЗПК и ЗЗП. Същият отговаря на дефиницията на чл. 9 от ЗПК, а Р. е
потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а в случая като физическо
лице й е предоставена „финансова услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на
ЗЗП.
Видно от представени договор Ц. А. Р. е сключила с „Креди Йес“ ООД
договор за заемната сума в размер на 200.00лева, като е уговорен месечен
лихвен процент от 3.340% и ГПР в размер на 49.573%. Сумата е следвало да се
върне на 15 броя седмични вноски до 07.10.2022г. Предвидено е обезпечение ,
като в чл. 6 на договора е посочено, че то се уговаря съгласно чл. 10, ал. 2, т. 1
от ОУ и с още едно от посочените обезпечение – с ценна книга, издадена в
полза на заемателя, която в конкретния случай е запис на заповед , представен
по заповедното производство. Посоченото обезпечение по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ОУ на дружеството „Креди Йес“ включва гаранти – две физически лица, всяко
от които да отговаря на следните условия: да има нетен размер на
осигурителния доход в размер на 1000.00лева, съгласно справочни данни от
НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за
заем, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните
две години; да няма кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „редовен“ , както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. В представения
погасителен план е посочена разсрочена неустойка по чл. 8 от договора, като в
тази част на договора е посочено, че при непредставяне на обезпечение по чл.
6 в тридневен срок от сключването му или когато представеното обезпечение
не отговаря на условията на чл. 10, ал.2, т. 1 и т. 4 от ОУ , заемателят дължи на
заемодателя сумата от 87.50лева неустойка, с начин на плащане подробно
посочен в погасителния план към договора за заем. Ответникът е следвало да
заплати четиринадесет вноски по 5.83лева и една вноска по 5.88лева или общо
87.50лева.
Настоящият състав намира посочените клаузи от договора за
неравноправни.
В нарушение на ЗЗП и ЗПК е уговорена неустойка за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение. Поставените условия са на
практика неизпълними от страна на заемателя, а срокът за предоставянето на
обезпеченията е изключително кратък и на практика не е възможно това
договорно задължение да бъде реално изпълнено. Редно е да се отбележи, че
се изисква едновременно да се осиури физическо лице гарант и да се даде
ценна книга в полза на заявителя, като в случая Р. е подписала в полза на
дружеството запис на заповед от 25.06.2022г. Сумата представляваща
неустойка е посочената като конкретна стойност и още при подписване на
договора и е договорено, че същата ще бъде калкулирана в общата дължима
сума, чрез месечните вноски, които Р. ще изплаща. Това показва, че
заемодателят още в самото начало е бил наясно, че Р. няма да изпълни това си
задължение и сумата за неустойка ще бъде заплатена. Горното ясно доказва,
че сумата от 87.50лева дължима неустойка е скрита печалба за заемодателя,
3
предвидена като плащане в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С посочената
сума стойността на заема се е увеличила в нарушение на посочената законова
норма, а според чл. 19, ал. 5 от ЗПК е и нищожна.
Горният извод следва да се направи и за предвидената неустойка по чл.
14, ал. 1 от ОУ. Там е предвидено, че заемателят дължи на дружеството
заемодател неустойка в размер на 10% от непогасената главница по договора
при неизпълнение на поетите задължения по договора, считано от
шестдесетия ден след съответната падежна дата, съгласно погасителния план.
Подобно вземане също не отговаря на присъщите на неустойката функции.
Уговорената неустойка в размер на 10% представлява по същността си лихва
за забава, която заемодателят е определил в точен размер. Същата е
формулирана по начин , който не позволява да се прецени за кои конкретно
задължения ще се дължи посочената неустойка, но дори това да касае само
неизпълнението на задължението за връщане на заемната сума, клаузата се
явява в противоречие с чл. 33, ал. 1 от ЗПК – потребителят дължи само лихва
за забава върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Следва да се приеме, че така установените нарушение при изчисляване
на ГПР е довел до недействителност на Договор за паричен заем № 454244/
25.06.2022г. на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на основание
чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, като не
дължи лихва или други разходи по кредита. В тази връзка в Решение на СЕС
от 21.03.2024г. по дело С- 714/22 ( С.Р.Г. срещу „Профи Кредит България“) е
посочено, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит
не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в
член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна
на съответния потребител на предоставената в заем главница.
В Решение на СЕС по дело С-170/2021 г. от 30.06.2022 г. (по дело
„Профи Кредит България“ ЕООД срещу T. И. T.), е посочено, че член 6,
параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата,
в която по силата на тази разпоредба, разглеждана в светлината на принципите
на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е
длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз
основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и
останалата дължима сума по договора.
Въз основа на всичко това , следва да се приеме въз основа на данните
по делото, че претенцията на дружеството за осъждане на ответника е
частично основателна само за сумата в размер на 160.00лева неплатена
главница. На ищеца не се дължат претендираните договорна лихва и
неустойка, признава се и частично плащане в размер на 40лева, като следва да
се присъди главницата в размер на 160.00лева, която сума Ц. А. Р. следва да
заплати на дружеството.
По разноските. Ищецът претендира да му бъдат заплатени 360.00лева
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл.
37 от ЗПрП вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП , както и възнаграждение в размер на
80.00лева на основание чл. 13, т. 2 от НЗПП. Общата сума претендирана за
4
юрисконсултско възнаграждение е в размер на 440.00лева. Настоящият състав
намира, че исканата сума е прекомерна съобразно материалния интерес и
правната и фактическа сложност на делото, като на ищеца следва да се
присъди сумата в минималния размер от 100.00лева за юрисконсултско
възнаграждение по чл. 25, ал. 1 от НЗПП. Съответно на уважената част на иска
следва да се присъди сумата в размер на 57.67лева юрисконсултско
възнаграждение.
Направени са разноски в размер на 125.00лева за дължимата държавна
такса в исковото производство и 25.00лева в заповедното производство –
общо 150.00лева. Съответно на уважената част на иска следва да се присъди
сумата в размер на 86.50лева от внесената държавна такса.
Воден от изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. А. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., общ. С., ул. **** да
заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21 сумата в
размер на 160.00лева ( сто и шестдесет лева) непогасена главница по Договор
за паричен заем № 454244/ 25.06.2022г., сключен с Креди Йес“ ООД, ЕИК:
****, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12,
ведно със законната лихва от 15.10.2024г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за присъждане на главница в размер на 14.64лева (
четиринадесет лева и шестдесет и четири стотинки) до пълния претендиран
размер от 174.64лева ( сто седемдесет и четири лева и шестдесет и четири
стотинки), за сумата от 9.52лева ( девет лева и петдесет и две стотинки)
договорна (възнаградителна) лихва и сумата от 93.30лева ( деветдесет и три
лева и тридесет стотинки) неустойка , като неоснователни.
ОСЪЖДА Ц. А. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., общ. С., ул. **** да
заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21 сумата в общ
размер на 144.17лева ( сто четиридесет и четири лева и седемнадесет
стотинки) представляваща съдено -деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение и внесени държавни такси.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5