Р Е Ш Е Н И Е
№ 260639
гр. Русе, 25.11.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет
и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2440 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240, ал.1, чл. 86 и чл. 92 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД срещу И.С.В., в
която се твърди, че ответникът е кредитополучател по сключен Договор за
потребителски паричен кредит с „Вива Кредит“ ООД от 30.08.2018г., на основание
на който чрез „Изи Пей“ АД му била предоставена в заем сумата от 800 лв., която
се задължил да върне заедно с договорената лихва на 9-месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 144,69 лв. Разпоредбите на договора предвиждали, че
заемателят заявява доброволно да се възползва и от допълнителна услуга по
експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, за която дължал
и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в
размер на 361,98 лв. Също така съгласно клаузите на договора заемателят се
задължил в 3-дневен срок от подписването му да обезпечи изпълнението на
задължението си по него с един поръчител – физическо, лице което да отговаря на
посочени в договора условия. За неизпълнение на това задължение била предвидена
неустойка в размер на 361,98 лв., която също била дължима на падежа на
погасителните вноски. Така общият размер на всяка погасителна вноска възлизал
на 184,91 лв., а последната дължима погасителна вноска била с падеж
27.05.2019г. Твърди се, че ответника не е извършил плащания по договора.
За извънсъдебно
събиране на просроченото задължение му били начислени и 245.00 лв. разходи и
такси за това, каквато възможност също била предвидена в договора. Начислено на
ответника било и обезщетение за забава в размер на 39,41 лв. за периода от 30.09.2018г. когато
той изпаднал в забава до 28.01.2020 година.
Твърди се, че
вземането по процесният договор е цедирано на ищцовото дружество, което било и
упълномощено да съобщи извършената цесия по силата на Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. За вземането по
процесният договор, ищцовото дружество депозирало Заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу ответника, по което било образувано частно
гражданско дело №***/2020г. по описа на РС – Русе.
С оглед дадени от
съда указания за предявяване на иск за установяване на вземането по издадената
заповед за изпълнение, се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да
бъде признато за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД има следните вземания срещу И.С.В.: 800,00 лв. главница; 140,23 лв.
договорна лихва за периода от 29.09.2018г. до 27.05.2019г.; 361,98 лв.
неустойка; 361,98 лв. такса за експресно разглеждане на документи; 245,00 лв.
разходи и такси за извънсъдебно събиране; 39,41 лв. лихва за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница от 30.09.2018г. - датата на допускане на
забава на погасителна вноска до датата на подаване на заявлението –
28.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника изразява становище за допустимост, но
за частична основателност на предявеният иск. Твърди се, че част от вземанията на ищеца - за
неустойка, такса за експресно разглеждане на документи, както и такси за
извънсъдебно събиране на задължението произтичат от неравноправни клаузи в
процесният потребителски договор и
същите са недължими от ответника.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Представените по
делото и неоспорени писмени доказателства установяват, че на 30.08.2018г. между „Вива Кредит“ ООД
като заемодател и И.С.В. като заемател е сключен договор за паричен заем с №***по
силата на който му е предоставена в заем сумата от 800лв., която е следвало да
възстанови на кредитора на девет месечни погасителни вноски по 144,69, в които
са включени част от главницата, договорна лихва и такса за експресно
разглеждане.
Няма твърдения и
доказателства ответникът да е извършвал плащания по договора.
По силата на
сключен на 01.12.2016г. рамков договор за прехвърляне на парични вземания между
„Вива Кредит” ООД в качеството на цедент и „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД в качеството на цесионер, вземането по процесния договор е
цедирано на ищцовото дружество на 01.08.2019г. с приложение №1 към договора за
цесия, в което фигурира под №***и е в размер 800 лв. главница, 140,23 лв.
договорна лихва, 955,95 лв. такси и неустойки.
По депозирано
заявление от ищцовото дружество, с което са претендирани дължимите по процесния
договор суми, е образувано ч.гр.д.№***/2020г. по описа на РС – Русе, по което
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК с №***от 12.02.2020г. за сумите 800 лв. главница, ведно със законната
лихва от 07.02.2020г. до окончателното й изплащане, 140,23лв. договорна лихва
за периода 29.09.2018г. до 27.05.2019г., 39,41лв. законна лихва за периода
30.09.2019г. до 28.01.2020г., както и 88,97лв. разноски за заповедното
производство.
С разпореждане
№1201 от 10.02.2020г. по заповедното производство е оставено без уважение
заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД в частта за
претендираните суми: 361,98лв. неустойка за неизпълнено задължение, 361,98лв.
такса за експресно разглеждане на документи и 245лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране на задължението, доколкото същите произтичат от
неравноправни клаузи по договора за потребителски кредит.
Издадената заповед
за изпълнение е връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед
на което до кредитора е изпратено разпореждане от 19.05.2020г. с указания да
предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено
от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява
процесуално допустим.
Недопустим се явява
предявеният в настоящото производство установителен иск в частта, за сумите 361,98
лв. неустойка, 361,98 лв. такса за експресно разглеждане на документи, 245,00
лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране, доколкото за същите няма издадена
заповед за изпълнение. В тази част обаче исковата претенция е оттеглена на осн.
чл. 232 ГПК с молба от 13.07.2020г., поради което по същата съдът не дължи
произнасяне.
По отношение
основателността на установителния иск за претендираните суми за главница, договорна
лихва и обезщетение за забава, съдът намира следното: Няма спор, че ответникът
е получил в заем сумата от 800лв., като дължи връщане на същата, заедно с
уговорената договорна лихва в общ размер на 140,23лв. Въпреки, че размерът на
уговорената договорна лихва, съответно и ГПР са високи, то същите не надвишават
нормативно установения максимален размер в чл. 19, ал.4 ЗПК и не би могло да се
приеме, че клаузите в които са уговорени са нищожни. С оглед на това и предвид
липсата на възражение и подкрепящи го доказателства за извършени плащания на
установените задължения, то предявеният иск в частта за главница, договорна
лихва и обезщетение за забава следва да бъде уважен.
С оглед изхода на
спора, в тежест на ответника следва да се присъдят направените от ищеца
разноски За заповедното производство дължимите разноски са в размер на 88,97лв.
За исковото производство дължимата държавна такса е в размер на 61,03лв., 100лв.
юрисконсултското възнаграждение, както и депозит за особен представител в
размер на 250лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.С.В.
ЕГН********** ***, дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД с ЕИК202527341, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Панайот Волов“ №29, етаж 3, сумите: 800лв. главница, ведно със законната
лихва от 07.02.2020г. до окончателното й изплащане, 140,23лв. договорна лихва за периода 29.09.2018г. до 27.05.2019г., 39,41лв. законна лихва за периода
30.09.2019г. до 28.01.2020г., дължими по договор за потребителски паричен
кредит от 30.08.2018г. и за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК с №***/12.02.2020г. по ч.гр.д.№***/2020г. по
описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА И.С.В. ЕГН**********
*** да
заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД с ЕИК202527341, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ №29, етаж 3 сумата от 411,03лв. разноски за настоящото
производство и сумата от 88,97лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2020г. по описа на РС –
Русе.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: