Р Е Ш Е Н И Е
№ 562
Гр. Пловдив,04.04.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XXIX състав, в
публично съдебно заседание на седми март, две хиляди двадесет и втората година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова, като разгледа адм. дело № 3168
по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.112
ал.1, т.4 от Закона за здравето във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на д-р Д. Й.И.,
Председател на медицинска комисия по чл.98, ал.4 от КСО към ТП на НОИ –
Пловдив, срещу Експертно решение /ЕР/ № 1562/195/28.10.2021 г. на Националната
експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - Специализиран състав по нервни, очни и ССЗ.
С жалбата се прави искане за отмяна на
оспореното решение като неправилно и необосновано, постановено при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправни разпоредби. Изтъква се в жалбата, че в своето решение НЕЛК
вписала, че се обжалва решение на ТЕЛК от 02.09.2021 г., в което е определен
срок от три години, но това обстоятелство не фигурирало в решението на ТЕЛК.
Сочи се, че НЕЛК не била спазила изискването на §8 от ПЗР на Постановление №
225 от 12.07.2021 г. за изменение и допълнение на НМЕ, понеже то било приложимо
за лицата, за които с постановлението са определени по-благоприятни условия за
оценката на увреждането, а нито в ЕР на ТЕЛК, нито в това на НЕЛК се определяла
оценка на увреждането, която да се счете, че попада в хипотезата на
по-благоприятна оценка. Излага се съображение, че НЕЛК е следвало да се
произнесе с пълно, а не с частично решение, защото §8 от ПЗР на посоченото
постановление предвиждал извършване на преосвидетелстване и ЕР е следвало да
съдържа всички реквизити по чл.61, ал.1 от НМЕ. Излага се съображение, че
неправилно НЕЛК определя срок пожизнен в оспореното решение, защото увреждането
не попада в хипотезата на чл.69, ал.4 от НМЕ и не е дефинитивно по смисъла на
§1,т.5 от ДР на НМЕ, тъй като търпи негативна промяна във времето, което било
видно от медицинските данни относно намаленото зрение на лицето, по отношение
на което е издадено оспореното решение, съдържащи се в медицинското му досие.
Ответникът по жалбата НЕЛК – София,
редовно призован, не изпраща представител по делото. Постъпила е писмена молба
с приложено становище от д-р Р.- офталмолог, член на състава, издал оспореното
решение. Прави се искане за отхвърляне изцяло на жалбата. Сочи се, че ЕР на
НЕЛК е издадено при спазване на процесуалните правила за това, като
определянето на пожизнен срок по отношение на освидетелстваното лице е
направено във връзка с негова жалба по срока на инвалидизиране и е съобразено с
обстоятелството, че при лицето е налице вродено заболяване албинизъм, което
определя и вродено очно състояние, непоправимо във времето.
Заинтересованото лице М.А.Ф. участва лично в
съдебното заседание и заявява, че е депозирала молбата си за определяне на
пожизнен срок, предвид диагностицирането ѝ с генетично заболяване.
Заявява, че е съгласна с решението на НЕЛК за определен пожизнен срок и моли
определеният ѝ пожизнен срок на инвалидизация да не бъде променян.
Останалите
заинтересовани лица - ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД – Пловдив, първи състав,
Агенция за хора с увреждания, ТП на НОИ – Пловдив и РД „Социално подпомагане“ –
Пловдив, редовно призовани, не са изпратили представител и не са взели
становище по жалбата.
Окръжна прокуратура Пловдив, редовно
уведомена за възможността да встъпи в производството не е встъпила в същото.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства и становищата на страните намери следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, предвидено в чл.98, ал.6 от КСО,
което има право на жалба, в законовия 14-дневен срок от съобщаване на
решението, което представлява индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол по чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От
фактическа страна, на база на
събраните доказателства, съдът намери за установено следното:
Заинтересованото
лице М.Ф. била диагностицирана с генетичното заболяване Албинизъм още от дете.
За първи път същата била освидетелствана от ТЕЛК през 2006 г.
с оглед на намаленото зрение на двете очи, съставляващо вродена проява на
заболяването албинизъм. След поредно преосвидетелстване с ЕР на ТЕЛК № 0836/051 от
26.03.2021 г. на същата били определени 53% ТНР по водеща
диагноза Амблиопия, дължаща се на анопсия Н53.0, общо зцаболяване Нистагмус
ротаториус астигматизмус хиперметропиксус ет амблиопия ОК УТР Албинизмус, със срок на
определения процент ТНР - 3 години. С Постановление на МС № 225/12.07.2021 г. били
приети изменения и допълнения на НМЕ /публ. в ДВ
бр.59/2021 г., в сила от 16.07.2021г./ В §8 от ПЗР на посоченото постановление,
било предвидено, че лицата, освидетелствани или
преосвидетелствани от ТЕЛК в периода до влизането в сила на това постановление
и за които с това постановление са определени по-благоприятни условия за оценка
на увреждането, имат право да подадат заявление-декларация за
преосвидетелстване извън случаите по чл.56, ал.1 от Правилника за
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и
на регионалните картотеки на медицинските експертизи, в двумесечен срок от влизането в сила на това
постановление. В тази връзка на 19.07.2021 г., в предвидения срок, М.Ф.
депозирала заявление-декларация за преосвидетелстване по повод Постановление №
225/12.07.2021 г. Със свое ЕР № 2116/138
от 02.09.2021 г. ТЕЛК към УМБАЛ
„Пловдив“ АД първи състав, се произнесла
по заявлението на Ф. по документи, като посочила като водеща диагноза и общо
заболяване Амблиопия, дължаща се на анопсия Н53.0, състояние до експертизата
53% ТНР и посочила, че ТЕЛК се произнася по документи и по молба на лицето във
връзка с Постановление № 225/12.07.2021 г., като заболяването не попада в хипотезата
на постановлението. Въпросното решение било оспорено от М.Ф. в срока за
обжалването му, като същата посочила в молбата си до НЕЛК, че е подала
заявлението си –декларация за преосвидетелстване с оглед определяне на пожизнен
срок на инвалидност, във връзка с обстоятелството, че заболяването ѝ
албинизъм е рядко генетично заболяване, а с измененията с въпросното Постановление
№ 225/12.07.2021 г. на НМЕ в Раздел XI „Генетични аномалии“
вече е предвидено изрично за посочените там вродени аномалии и наследствени
дефекти определяне на пожизнен срок на инвалидност. В тази връзка било посочено
в молбата, че се иска издаване на решение от НЕЛК с осъвременен процент
инвалидност, отговарящ на обективните диагнози и пожизнен срок. С оспореното
сега пред съда ЕР № 1562/195 от 28.10.2021 г. НЕЛК Специализиран състав по
нервни, очни и ССЗ, посочила, че отменя ЕР на ТЕЛК № 2116 от 02.09.2021 г. и
издава ново по срока на инвалидност, като определя срок пожизнен. В мотивната
част на решението били обсъдени вписванията и констатациите, както и дадените
оценки по ЕР на ТЕЛК от 02.09.2021 г., както и по предходното такова от
26.03.2021 г., както и представените актуални медицински документи касателно
извършени очни прегледи. Посочено било, че НЕЛК по очни болести постановява
следното- при амблиопия, дължаща се на анопсия при нистагмус ротаториус,
астигматизмус хиперметропиксус, албинизмус, срокът следва да е пожизнен поради
дефинитивност на уврежданията. Записано било, че в заключение НЕЛК отменя ЕР на
ТЕЛК и издава ново, като определя срок на инвалидност пожизнен.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за
установена на базата на събраните и приети по делото писмени доказателства,
представени от жалбоподателя и ответника, както и от заинтересованото лице Ф.,
включително и съдържащите се в приложеното медицинското експертно досие на лицето.
В хода на производството съдът е допуснал съдебно-медицинска експертиза с вещо
лице лекар-офталмолог. Съгласно заключението на СМЕ, при заинтересованото лице
е установено заболяването албинизъм, чиито проявни симптоми са налични при М.Ф.
и същата е определена от експерта като класически случай на албинизъм. Изрично
е посочено, че това е наследствено заболяване, характеризиращо се с вродено
намаляване или пълно отсъствие на меланинов пигмент, което е причина за неправилно
развитие на ретината и влакната на оптичния нерв, а това води до нистагъм,
страбизъм, амблиопия, както и различни рефракционни аномалии от детска възраст.
В заключението на вещото лице по СМЕ е акцентирано върху обстоятелството, че
много рядко заболяването води до пълна слепота и макар и много ниско, зрението
на засегнатото лице обикновено се запазва. Изрично е посочено, че в рамките на
последните девет години при М.Ф. няма констатирано влошаване на състоянието по
отношение на зрението, като вариациите при различните прегледи между 0,1 и 0,2
се дължи на субективността на метода за определяне на зрителната острота. Съдът
кредитира напълно заключението на СМЕ, като изготвено с необходимите знания и
професионален опит, както и обективно дадено, като взема предвид в тази насока
и подробните разяснения на експерта, дадени в съдебното заседание, които дават
допълнителна яснота по изведените в заключението изводи относно състоянието на
освидетелстваното лице.
От правна
страна, въз основа
на така установените факти, както и събраните доказателства, съдът намери
следното:
Оспореното решение на НЕЛК е издадено от компетентен
колективен орган по чл.3, ал.2 от НМЕ, в състав, съобразно с изискването по
чл.49 от ПУОРОМЕРКМЕ, както и съобразно с изискванията по чл.18, ал.3 и ал.4 от
ПУОРОМЕРКМЕ, в която връзка по делото са представени доказателства от страна на
ответника, съгласно задължаването му от съда, за членовете на комисията,
съответно тяхната специалност и стаж. Видно е, че решението е издадено в
писмена форма, мотивирано е и носи подписите на всички членове на НЕЛК, като в същото, съобразно изискването на
чл.49, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ е вписана консултация със специализиран състав на НЕЛК по очни болести,
относима именно към проявите на разглежданото заболяване. НЕЛК е била надлежно
сезирана с жалба срещу решението на ТЕЛК, от лице, което съобразно с чл.112,
ал.1 от ЗЗ има право на жалба. Затова и административният орган правилно е
пристъпил към разглеждането ѝ. Поради това и съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Според съда, не са допуснати твърдените от
страна на жалбоподателя съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. В тази насока действително в решението на ТЕЛК, което е отменено от
НЕЛК с оспореното сега решение, не е изрично посочен срок на инвалидност 3
години. Следва да се има предвид обаче, че това решение на ТЕЛК на практика
обективира отказ на ТЕЛК да се произнесе изобщо, като уважи искането на
заинтересованото лице Ф. за определяне на пожизнен срок, като се има предвид
съдържанието на жалбата ѝ срещу ЕР на ТЕЛК, от която е видно, че лицето е
искало прилагане на новия режим, настъпил след измененията на НМЕ с Постановление № 225/12.07.2021 г. касателно генетичните заболявания,
където вече е било предвидено определяне на пожизнен срок на инвалидизация. В
тази насока и правилно НЕЛК е посочила, че срокът на инвалидност до
произнасянето ѝ е бил определен на три години, като се има предвид, че
предходното решение на ТЕЛК от 26.03.2021 г. е било влязло в сила, а на
практика с решението на ТЕЛК от 02.09.2021 г. не е била извършена каквато и да
било промяна на това обстоятелство, като ТЕЛК е приела, че заболяването на Ф.
не попада в хипотезата на Постановление №225/12.07.2021 г. и не е извършила
каквато и да било корекция по отношение на оценката на увреждането,
съществуваща до момента на произнасянето ѝ.
Не е
основателно соченото от жалбоподателя, че НЕЛК е следвало да се произнесе с
„пълно“ решение, а не само с такова касателно срока на инвалидизация, защото на
практика е видно от приложената документация по МЕД, а и това се изяснява от
изявлението на освидетелстваното лице в съдебното заседание, че производството
е започнало по искане на Ф. за произнасяне именно в насока промяна на срока на
инвалидизация, предвид факта, че с измененията на НМЕ, на практика е било
предвидено задължително определяне на пожизнен такъв, какъвто срок, преди
промяната, не се е предвиждал задължително в НМЕ. В тази насока и решението на
НЕЛК е съобразено с изискването по чл.45, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, съгласно която
разпоредба, при обжалване на експертни
решения на ТЕЛК, НЕЛК се произнася само по поводите, посочени в жалбата.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че НЕЛК не била
спазила изискването на §8 от ПЗР на Постановление № 225/2021 г., понеже не била
определена оценка на увреждането, от която да било видно, че попадала в
хипотезата на по-благоприятна оценка. Следва да се има предвид, на първо място,
че посочената разпоредба предвижда възможност за освидетелствани преди влизане
в сила на постановлението лица да поискат преосвидетелстване извън случаите на
чл.56, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ,
като подадат заявление в предвидения в разпоредбата срок и когато за тях с
постановлението се определят по-благоприятни условия за оценка на увреждането.
По отношение на освидетелстваното лице Ф. са били налице всички тези формални
предпоставки и същата в срок е депозирала заявлението-декларация за преосвидетелстване.
Определянето на пожизнен срок на инвалидизация в тази насока категорично сочи
на прилагане на по-благоприятен режим за освидетелстваното лице, предвид
отпадане на необходимостта същото да се явява периодично на ТЕЛК за
преосвидетелстване при изтичане определения срок на инвалидност. Впрочем, с
оглед настъпилите изменения в НМЕ, приети с въпросното Постановление № 225/2021
г. на МС, очевидна е била волята и
целта на законодателя, а именно да се преустанови периодичното
преосвидетелстване на определени групи лица за конкретни заболявания, посочени
в отправните точки, за които с оглед характера им на установени необратими
състояния, периодичното освидетелстване се явява напълно безпредметно, при
положение че здравословното състояние е такова, което не търпи промяна в насока
пълно или частично възстановяване на лицето. Този си извод съдът прави и при
прегледа на съдържанието на публикуваната на публично достъпния Портал за
обществени консултации на МС Справка за отразяване на предложенията, получени
в рамките на обществените консултации по проекта на Постановлението на
Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за медицинската
експертиза, а именно относно приетите предложения и съответно конкретните
мотиви за приемането им, явяващи се същевременно и мотиви за изменение и
допълнение на НМЕ, където е посочено, че се допълват т.1, 2 и 3 в Раздел ХI
Генетични аномалии, Част Девета от Приложение № 1 на Наредбата за медицинската
експертиза, именно защото това е в съответствие и с допълнението на Наредбата
за медицинската експертиза с новия чл.69а, както и допълването на Правилника в
чл.56, ал.3, както и че е определен пожизнен срок на инвалидност и за множество
други отправни точки в Приложение 1, описващи заболявания/състояния с безспорен
от медицинска гледна точка дефинитивен характер. Посоченият чл.69а, ал.1 от НМЕ
е израз именно на възприетия подход, а именно, когато е налице увреждане, което
е дефинитивно състояние, да се определя пожизнен срок за него, независимо от
другите увреждания, тогава, когато лицето не желае да се явява периодично пред
ТЕЛК.
В
тази насока, конкретно по отношение на установеното при лицето Ф. заболяване
Албинизъм, което и съгласно изводите на СМЕ и според популярната медицинска
литература е наследствено заболяване, генетична аномалия, от типа на
ензимопатиите, при което е вродена липсата или намаляването на меланиновия
пигмент, което пък води до неправилно развитие на очите, установено при
заинтересованото лице, то в НМЕ Част 9, Раздел XI, озаглавена „Генетични аномалии“, след изменението на Наредбата
с въпросното постановление, вече в т.2 е изрично предвидено, че наследствените
дефекти на метаболизма и други генетични болести /каквато е албинизмът/ се
оценяват с 50 % , с пожизнен срок на инвалидност. Подобно императивно
предвиждане на пожизнен срок за посочената група заболявания, преди посочените
изменения, в сила от 16.07.2021 г., не е било налице, поради което и категорично с приемане на измененията е
възприет по-благоприятен режим по отношение на лицата, освидетелствани за
такива заболявания до изменението, защото се преустановява периодичното им
преосвидетелстване. В тази насока и не се възприема стеснителното тълкуване,
направено в жалбата, на понятието „оценка на увреждането“, във връзка с
посочването му по §8 от ПЗР на Постановление № 225/2021 г., като се има
предвид, че същата включва не само определяне на процента на ТНР, но и
потребността от чужда помощ, а също и срока на инвалидност и пр. обстоятелства,
всички предвидени в нормата на чл.61, ал.1 от НМЕ. Затова и определянето на
съответен срок на инвалидност съставлява част от цялостната оценка на
увреждането, а когато този срок вече е предвидено да е пожизнен, то категорично
сочи на наличие на по-благоприятни условия за оценка на увреждането.
Твърдението на жалбоподателя, че въпросното състояние
на заинтересованото лице Ф., описано в ЕР на НЕЛК, не е дефинитивно, във връзка с позоваването в оспореното решение
на НЕЛК именно на това основание за
определяне на пожизнен срок на инвалидност, съдът намира за неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.4 от НМЕ при дефинитивни състояния без
възможност за пълно или частично възстановяване се определя пожизнен срок
на инвалидността. В разпоредбата на §
1, т. 5 от ДР на НМЕ, се съдържа легална дефиниция на понятието „дефинитивни състояния“, като състояния, които не търпят позитивна или
негативна еволюция във времето. Подходът на жалбоподателя, който разглежда
изолирано разпоредбата на §1, т.5 от ДР на НМЕ от тази на чл.69, ал.4 от НМЕ,
вр. с чл.69, ал.1 от НМЕ, според съда е неправилен, защото тълкуването на двете норми в тяхната взаимовръзка сочи, че чл.69, ал.4 от
НМЕ има предвид при определяне на пожизнения срок състоянията, които не търпят
позитивна еволюция във времето, доколкото сочи, че са такива без възможност на
за пълно или частично възстановяване. В тази насока следва да се има предвид и
че посочената разпоредба на чл.69, ал.4 от НМЕ следва и общия принцип за
определяне на срока на инвалидността, посочен в чл.69, ал.1 от НМЕ, което е в зависимост от характера на увреждането,
динамиката на неговото развитие и
възможностите за възстановяване. Следва да се има предвид, че заболяването
Албинизъм, установено при М.Ф., което е с описаните в решението на НЕЛК очни
прояви на влошено зрение, категорично е такова, което е необратимо, като в
съдебно заседание вещото лице е разяснило изрично, че по достиженията на
медицината понастоящем това заболяване не може да бъде излекувано /сиреч, счита
се за нелечимо/ и категорично не търпи позитивна еволюция във времето. При това
положение и правилно от страна на ответния колективен орган на медицинската
експертиза е прието, че това състояние попада в хипотезата на чл.69, ал.4 от
НМЕ, за които състояния се определя пожизнен срок, макар и да не е посочил
изрично като основание цифрово разпоредбата на Наредбата. В тази насока и
напълно неоснователни са твърденията в жалбата, че понеже при различните
измервания на зрителната острота били налични различни резултати, сочещи на
влошаване на състоянието на Ф., то това водело до извод за липса на
дефинитивност на състоянието ѝ. Както се каза, касае се до генетично
заболяване, което е необратимо във времето, сиреч състоянието не може да се
подобри, или пък лицето да се излекува. Това обуславя извод, че това състояние
ще е налице до края на живота на лицето и поради това именно и логично е
предвидено в нормата на чл.69, ал.4 от НМЕ, при такива именно състояния, без възможност за
пълно или частично възстановяване, да се определя пожизнен срок на
инвалидността. Отделно от посоченото, дори и да се приеме за правилна тезата на
жалбоподателя, че за да се определи като дефинитивно състоянието, задължително,
според легалната дефиниция, то не следва да търпи както позитивна, но така и
негативна промяна във времето, което становище не държи сметка за точния смисъл
на нормата на чл.69, ал.4, вр. с ал.1 от НМЕ, съдът въз основа на изводите на
СМЕ, приета по делото, счита, че в случая състоянието на Ф. е такова, което на
практика може да се определи и като такова, нетърпящо и негативна промяна във
времето. И това е така, защото, както става ясно от изводите на вещото
лице-офталмолог, определянето на зрителната острота в случая не се явява
критерий за определяне на това дали състоянието е влошено, тъй като това е
субективен метод на изследване и конкретно при освидетелстваното лице е налице
трудност при изследване на зрението, защото е налице липса на възможност за
фиксация на зрението /установен е нистагъм/. Освен това, както е изрично
посочено в заключението на СМЕ и разясненията на експерта в съдебното заседание,
предвид липса на промяна в състоянието на лицето в последните девет години,
трудно би могло да се счете, че ще настъпи влошаване и занапред, като
състоянието се очаква да остане стационарно и евентуално влошаване, а именно
настъпване на пълна слепота, което е посочено да е твърде рядко явление при
това заболяване, не се очаква при лицето, ако то продължава да полага
необходимите грижи за своето здраве, както до момента.
В заключение следва да се посочи, че евентуалното влошаване
на състоянието на М.Ф., което би било свързано с проявните форми на
заболяването Албинизъм, проявило се при нея в увреждания, свързани с
неправилното развитие на очите и зрението, не ще промени факта, че същата
страда от това заболяване, което, както се посочи, е вродено и към настоящия
момент е нелечимо. Сиреч, такова влошаване на състоянието не би довело до извод
за промяна на срока на инвалидност, доколкото проявите на заболяването, които
са вродени такива, ще продължат да са налице, а влошаването им единствено би
било основание лицето да иска ново преосвидетелстване с оглед на нова преценка
на процента ТНР при засилване или влошаване на симптомите на заболяването и ако
това води до увеличение на функционалните дефицити при лицето.
Отделно от посоченото, както се каза, изрично е предвиден
пожизнен срок за генетичните заболявания и в Приложение 1 към НМЕ, Част девета,
Раздел XI, след измененията в сила от 16.07.2021
г., което държи сметка за спецификата, динамиката на развитие и възможностите
за възстановяване на този именно тип заболявания. При това положение и
решението на НЕЛК се явява напълно съобразено и с материалния закон, в сила към
момента на произнасянето на ответната комисия.
По изложените съображения и съдът намира, че следва да
отхвърли жалбата на Председателя на МК по чл.98, ал.4 от КСО при ТП на НОИ
Пловдив.
Нито ответника, нито
заинтересованите страни са поискали присъждане на разноски, поради което и
съдът не дължи произнасяне.
Предвид представянето в оригинал от заинтересованото лице на
лична амбулаторна карта, същата ще следва да се върне на представялата я М.Ф.,
след приключване на делото с влязъл в сила акт и изготвяне на копия от
изписаните страници за делото.
По изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Председателя
на Медицинската комисия по чл.98, ал.4 от КСО към Териториално поделение на
Националния осигурителен институт гр. Пловдив д-р Д. Й.И., против Експертно
решение № 1562/195/28.10.2021 г. на Националната експертна лекарска комисия - Специализиран
състав по нервни, очни и ССЗ, с което е отменено ЕР на ТЕЛК № 2116/138 от
02.09.2021 г. и е определен срок на
инвалидност пожизнен по отношение на М.А.Ф. ***.
ДА
СЕ ВЪРНЕ на заинтересованата страна М.А.Ф.
приложената по делото лична амбулаторна карта в оригинал, след изготвяне на
копия за делото от изписаните страници при приключване на делото с влязъл в
сила съдебен акт.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен
съдия: