Решение по дело №4115/2010 на Районен съд - Сливен

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е  № 897

Гр.Сливен, 05.01.2011г

 

В ИМЕТО НА  НАРОДА

 

 

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в публично съдебно заседание на тридесети ноември, през две хиляди и десета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

При секретаря Т.И., като разгледа докладваното от р.съдия гр.дело № 4115/2010г на СлРС, за са произнесе, съобрази:

 

Предявен е иск за заплащане на възнаграждение по сключен договор за изработка, с правна квалификация чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 258 от ЗЗД и чл. 266 ал. 1 от ЗЗД и цена - 18222,91 лева.

В исковата молба дружеството-ищец, чрез упълномощен представител твърди, че извършило на ответника СМР, индивидуализирани по видове и цени в двустранно подписан на 07.04.2008 г. акт образец 19. Извършените работи били отразени в счетоводството, а на ответното дружество бил издаден първичен счетоводен документ, показващ цялото задължение. Към настоящия момент общата дължима сума възлизала на 18222,91 лева, формирана от задължение по фактура № 93/07.04.2008 г., на стойност 18222,91 лева с включен ДДС. Твърди, че до момента плащане от страна на ответното дружество не е настъпило.

Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответното дружество бъде осъдено да им заплати сумата 18222,91 лева, представляваща дължима цена на извършени СМР по фактура № 93/07.04.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира и за направените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК, ответното дружество е дало отговор на исковата молба, чрез упълномощен представител. Счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Твърди, че през периода м. 02 – м. 05.2008 г., в качеството си на инвеститор ответното дружество възложило конкретни СМР на ищеца. Всички договорености за видовете СМР – количество, начин на плащане, били водени единствено и само между управителя на ответното дружеството – И. Г. и С.П.С., който бил член на съвета на директорите на „Самора” АД - гр. Бургас. Според неговия клиент и според доклада на независимия одитор, извършил одит на „Самора” АД за 2008 г. „Приста корект” ООД, а не ЕООД, имало дялово участие в „Самора” АД в размер на 66 %, а „Радина транс” ЕООД в размер на 100 %. Твърди, че към исковата молба няма приложено удостоверение за актуално състояние и за тях не е ясно дали ищеца е „Приста корект” ООД или ЕООД. Това не ставало ясно и от приложените към исковата молба документи. Твърди, че в приложената фактура и акт за СМР била изписана фирма „Приста корект” ООД, а в счетоводната справка и обобщената оборотна ведомост – „Приста корект” ЕООД. Влизайки в контакт с г-н С. ***.2008 г. ответното дружество придобило впечатление, че разговаря със съдружник на „Приста корект” ООД. Именно в това му качество било договорено плащането за извършените СМР да става в брой и лично на С.С.. Че това е ставало така, било видно от фактури № 83, 96, 97 и 99, приложени към отговора. Видно от приложените към тях фискални бонове, парите получавал в брой С.С.. Твърди, че причината да няма плащане по процесната фактура е обстоятелството, че възложените СМР по акт № 2 не били изпълнени от ищеца, в качеството си на инвеститор, подписал поднесените му от г-н С. празни бланки на фактура № 93 и акт № 2, вярвайки, че фирмата ще отрази точно и коректно договорените между тях и извършени СМР. По-късно видял пристигналите във фирмата фактура № 93 и акт № 2 и констатирал, че в записванията има твърде съществени различия, а именно в акт № 2 била изписана дата 27.04.2008 г., а за дата във фактурата – 07.04.2008 г. Това наложило да се обади по телефона на г-н С., за да го попита защо изпраща фактура за неизвършени СМР, несъответстваща на договорения начин на плащане и с изпреварваща СМР дата. Отговорът, който получил бил, че е станала грешка, заради което ще разпореди да се анулира фактурата и акта. Но това не станало и това разбрал, когато получил исковата молба. Счита, че допуснал грешка, доверявайки се на устни изявления на С.,*** 2010 г. , в разговор със счетоводителката разбрал, че тя видяла преди него тези два документа и виждайки подписа му, ги приела за редовни и осчетоводила записаното по фактурата. По този начин счетоводната операция била налице, макар и да счита, че не дължи каквото и да е плащане по фактурата, тъй като нямало извършени СМР. Счита, че това отношение на ответника се дължи на обтегналите се между тях отношения през 2009 г., в резултат на прекратени договорни отношения и заведено друго гражданско дело, което до момента не е приключило. Допълва, че упоменатите разлики в датите на фактурата и акт № 2, както и липсата на подпис на К. за съставител по фактурата, са станали причина той да повярва безрезервно на казаното от С., че действително има грешка при издаването на документите. Освен това, фактурата нямала и негов подпис за получател и не била  осчетоводена при тях.

 В с.з. дружеството-ищец, чрез упълномощен представител  поддържа иска. Претендира разноски. Съображения излага в писмена защита.

            В с.з. ответното дружество, представлявано от Управителя  и от  упълномощен представител, оспорва иска като неоснователен. Моли да бъде отхвърлен изцяло и претендира разноски. Съображенията си излага в писмена защита.

           От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното :

            През 2008г страните по делото били в договорни отношения по повод извършване на строително-монтажни работи на строителен обект, находящ се по пътя Сливен-Елена. Ответникът, в качеството му на възложител, възложил на ищеца, в качеството му на изпълнител извършването на строително-монтажни работи, конкретизирани по вид, количество и стойност в акт за извършени СМР № 2 от 07/27.04.2008г . Видно от този документ, представители на двете дружество се срещнали и констатирали, че са изпълнени следните видове работи: 1/ кофраж и декофраж на стомано-бетонни стени – 153кв.метра по 32.6лв, на стойност - 4988лв. 2/ полагане на стоманобетон - 76.21 кв.м. по 26лв, на стойност 1981лв; 3/изработка и монтаж армировка 6130 кг по 0.49лв, на стойност 3004 лв и 4/ тухлена зидария на циментов разтвор - 108.6 кв.м. по 48лв, на стойност – 5213 лв. Обща стойност на извършеното - 15185.76лв

             Издадена е данъчна фактура № 93/07.04.2008, на стойност на стойност 18222.91лв /данъчна основа -15185.76лв и ДДС - 3037.91лв/, която е осчетоводена и от двете дружества. Фактурата е подписана от управителя на ответното дружество И. Г., в качеството му на получател, но липсва подпис на съставител.

             От св. показания на св. Д. се установява, че в края на зимата на 2008г, участвал в бригада от 8 работника, които работели на строителен обект, намиращ се в посока на пътя Сливен - Елена. Обектът наподобявал хотелски комплекс, е те работели кофраж и зидария на едни от обектите, който представлявал втори етаж от сграда.   

             Горната фактическа обстановка съдът я прие за установена от събраните по делото писмени доказателства - относими, допустими и макар оспорени. Съдът дава вяра на показанията на св. Д. като безпристрастни и релевантни за спора, но не достатъчно конкретни. Показанията на другия свидетел – св. С. са твърде общи и изолирани и не допринасят за изясняване на спора от фактическа страна.

            Установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:

            Предявеният иск е основателен и доказан в пълен размер и следва да се уважи.

            Страните по делото сключили устен договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД., по силата на който постигнали съгласие ищецът, в качеството му на  изпълнител, да изработи нещо съгласно поръчката на ответника, в качеството му на възложител и без отклонение от нея, като го предаде на възложителя, а последния го приеме и плати.

              По този иск ищецът следва да докаже наличие на сключен договор за изработка, както и че е изпълнил точно задължението си на изпълнител съобразно поръчаното. Ответникът доказва извършено плащане. Договорът за изработка е консенсуален, двустранен, възмезден и неформален. Извършването на възложената работа се доказва с всички допустими доказателствени средства.

              Основното възражение на ответника за недължимост на исковата сума е, че процесните СМР не са извършени от ищеца. Позовава се и на нередовност на ф-ра №93/07.04.2008г, както и на несъответствие на датите в двата документа - фактурата и акта за извършени СМР № 2. Не оспорва наличието на устен договор за изработка, както и че фактурата е осчетоводена.

             По делото се установи, че  възложителят е приел от изпълнителя  описаните в акт за СМР № 2 работи, който акт е подписан и от двете страни. В документа се съдържа изявление, че двете страни са констатирали изпълнение на възложените СМР.

            При договор за изработка, приемането има съществено значение за възникване на задължение за плащане от страна на поръчващия. Приемането от страна на възложителя на извършеното съгласно договора, включва фактическото получаване на поръчаното и заплащането на уговореното възнаграждение. Действителното приемане на поръчаното и изработеното не е само фактическо действие от страна на поръчващия, но и израз на одобрение на работата. А щом поръчващият приеме поръчката без възражения, за него възниква безусловно задължението да я плати.

              Разпоредбата на чл. 264 ал.2 от ЗЗД урежда изключение от това правило. Тя регламентира, че при приемане на извършената работа, поръчващият трябва да я прегледа и направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за скрити недостатъци, т.е. за недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появяват в по-късен момент. За такива скрити недостатъци поръчващият е длъжен да уведоми изпълнителя веднага след откриването им, освен ако последния е знаел за тях.

             Съгласно чл. 264 ал.3 от ЗЗД, ако не направи такива възражения, работата се счита приета. Несъмнено, щом двете страни са подписали без възражения акта за извършени СМР, в който изрично е записано, че са изпълнени СМР и подлежат за закриване, за възложителя възниква задължението да плати поръчаното.

              Тъй като ответникът се позовава на пълно неизпълнение на договора, ищецът е този, който трябва да докаже точното изпълнение на поръчката съобразно договореното. В тази насока представя заверен препис от данъчна  фактура № 93/07.04.2008г и  акт за извършени СМР №2 от 07/27.04.2008г. С тези писмени доказателства се установява изпълнението на договора, а именно - вид, количество и стойност на изработеното. Ответникът оспорва редовността фактурата, твърдейки, че липсва подпис на съставител, но не оспорва, че е осчетоводена. Фактурата е частен свидетелстващ документ и се ползва само с формална доказателствена сила, която се отнася единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство. Тя се преценява от съда по вътрешно убеждение, с оглед на всички обстоятелства по делото. Разпоредбата на чл. 7 ал.1 т.1-5 от ЗСч изброява всички реквизити, които трябва да съдържа всеки първичен счетоводен документ, какъвто е данъчната фактура. Съгласно чл. 7 ал.1 т.5 от ЗСч /ред. ДВ бр. 63/2006г, действала съм датата на съставяне на документа/, фактурата трябва да  съдържа име, фамилия и подпис на съставител.  Съгл. чл. 114 ал.1 т.6 от ЗДДС/ ред. ДВ бр.63/2006г, отм. ДВ  бр. 95/2009г, в сила от 01.01.2010/, същият реквизит трябва да съдържа и данъчната фактура.

            Реквизитите на фактурата не следва да се възприемат изолирано от всички други обстоятелства по делото. Съгласно т.3 ТР №5/14.07.2004г по дело №7/2004г на ВАС, която съдът прилага по аналогия, в случаите, когато е установено, че е извършена доставка между стопански субекти, регистрирани по ДДС, както и че данъкът е начислен съобразно изискванията на закона и от фактурата е видна необходимата информация, липсата на някои от задължителните реквизити,  не е  основание да не се призвана право на данъчен кредит.

            Данъчната фактура удостоверява облагаемо данъчно събитие и начислен данък. Сама по себе си, издадената фактура не е основание за плащане. Цената се дължи не защото е издадена фактура, а защото е извършена доставка на стока, в случая - извършени СМР. Ето защо, при преценката на съдържащите се във фактурата реквизити, следва да се изхожда от обстоятелството има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ДДС данъчни субекти. Липсата на един от реквизитите на фактурата, не я прави  негодно доказателство, още повече, че е тя е осчетоводена.

             Ответникът оспорва и датата на съставяне на акт за извършени СМР № 2. Като частен документ, той има достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК. Но изискването за достоверна дата на частен документ важи само спрямо трети лица, т.е. лица, неучастващи в съставянето на документа, които черпят права от него и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. За останалите лица, в т.ч. лицата, участвали в съставянето на документа, не важи правилото за достоверност на датата на частния документ, уредено в чл. 181 ГПК. Тези лица са обвързани от посочената в документа дата.    

            Действително, както от копието на акт №2, така и от оригинала, не би могло да се каже коя е точната дата, записана в документа – 07.04.2008 или 27.04.2008г. Но отговора на този въпрос не променя фактите по делото. Не се оспорва автентичността на документа, т.е. авторството на положените подписи на представителите на двете спорещи дружества. Този документ съдържа признание на двете страни, че са констатирали изпълнение на описаните в акта СМР, по вид, количество и цена. Изявлението в документа сочи, че възложителят е одобрил изпълнението на поръчаното и го е приел, поради което трябва да го плати. По тази причина, свидетелските показания, макар и не достатъчно конкретни и пълни, не променят факта за извършеното приемане на изработеното и то без възражения.  

            Твърдените в отговора обстоятелства за наличие на документно престъпление не са предмет на изследване от граждански съд.

            По тези съображения искът бива уважен, ведно с акцесорната претенция за заплащане на законна лихва от датата на завеждане на исковата молба 19.07.2010г до окончателното изплащане на главницата.

            На основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца разноски по делото в размер на 1458.92 лв. /държ.такса и адв. хонорар/.

              Водим от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И          :

 

              ОСЪЖДА “МАНАСТИРА 2008” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. ”Хаджи Димитър” № 1, ап. 5, представлявано от Управителя И. К. Г. да заплати на “ПРИСТА КОРЕКТ” ЕООД, със седалище и адрес на  управление на дейността гр. Бургас, ж.к. ”Славейков” бл. 161, партер, представлявано от управителя З. Н. К., със съдебен адрес: гр. С., ул. ”Р. Д.” № …, офис № …, чрез адв. К. Ц. ***22.91 лв. /осемнадесет хиляди двеста двадесет и два лева и деветдесет и една стотинка/ с включен ДДС, представляваща стойността на извършени строително–монтажни работи по фактура № **********/07.04.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба 19.07.2010 г. до окончателното й изплащане и сумата 1458.92 лв. - представляваща разноски по делото.

             Решението подлежи на обжалване пред СлОС, в 2-седмичен  срок от  връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: