№ 140
гр. Благоевград, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20221200500694 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ****
/предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД/, действащо чрез договорен
процесуален представител адв.В. Г., САК, срещу Решение № 319/09.06.2022г.,
постановено по гр.д. № 1332/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград, с
което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу С. И. Т., ЕГН
**********, гр.Б., ул.“О.“ *** иск да се признае за установено
съществуването на вземане на дружеството от ответника Т., за което е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2575/2020г. по
описа на РС-Благоевград, в размер на 571,79 /петстотин седемдесет и един
лева и седемдесет и девет стотинки/ лева, от която : 220,30 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 04.06.2018г. за мобилен номер ******, от която 77,46 лева,
представляваща стойността на три месечни абонаментни такси и 142,84 лева
неустойка за предоставено за ползване устройство SONY Xperia XA1 Black;
351,49 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
1
договорен абонамент от 01.09.2018г. за мобилен номер *******, от която
92,46 лева, представляваща стойността на три месечни абонаментни такси и
259,03 лева – неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI P20
Lite Dual Pink.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност, неправилност,
необоснованост и постановяване на атакуваното решение в нарушение на
материалния и процесуалния закон, с които обосновава искане за неговата
отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен
изцяло. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че процесната договорна
неустоечна клауза /обективирана в раздел IV, т.3 от договор за мобилни
услуги от 04.06.2018г. и договор за мобилни услуги от 01.09.2018г./ е
нищожна като противоречаща на закона и неравноправна, и твърди, че
неустоечната клауза има съдържание, различно от приетото от съда. Твърди,
че уговорената от страните по делото клауза за неустойка е в размер на три
месечни такси, а не в размер на стойността на всички месечни абонаментни
такси, дължими до края на срока на договора. Сочи, че процесната неустоечна
клауза е договорена в съответствие със Спогодба между „Т.“ ЕАД и КЗП от
12.01.2018г., като са съобразени изцяло предписанията на Комисията. Счита,
че договорената неустойка не противоречи на изискването за
равнопоставеност. Оспорва приетия от съда извод за недоказаност на факта на
прекратяване на процесните договори, едностранно от ищеца, поради виновно
неизпълнение на задължения на абоната по облигационната обвързаност.
Жалбоподателят не прави доказателствени искания, претендира съдебни
разноски за две инстанции. В случай на частично или пълно отхвърляне на
жалбата, и заявена от насрещната страна молба за присъждане на разноски,
заявява искане да се съобразят предвидените в Наредба № 1/2004г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения, фактическата и правна
сложност на делото и сторените от представителя на насрещната страна
действия по делото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата С. И. Т., действаща чрез особен
представител адв.С. Е., БАК, депозира писмен отговор, с който заявява
становище за неоснователност на жалбата. Релевира подробни съображения, с
които обосновава становище, че атакуваното решение е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да се потвърди. Не прави
2
доказателствени искания.
В съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът не изпраща
процесуален представител. Представя писмено становище, с което поддържа
въззивната жалба. Не прави доказателствени искания, не възразява срещу
доклада по спора. Претендира съдебни разноски съгласно списък по чл.80
ГПК.
Въззиваемата страна не се явява. Представлява се от особения
представител, който поддържа писмения отговор на въззивната жалба. Не
прави доказателствени искания.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
След обсъждане на събраните по делото доказателства - поотделно и в
съвкупност, и като съобрази приложимия закон, Окръжен съд Благоевград
прие за установено следното:
На 15.12.2020г. „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление
гр.С., жк „М.***, Б.З.С., сс.* /с настоящо наименование „Й.Б.“ ЕАД/, е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу С. И. Т., ЕГН **********, гр.Б., ул.“О.“ ***, за сумата
от 517, 79 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги от 04.02.2009г. за мобилен номер ******* и
сключено към него Допълнително споразумение от 01.09.2018г., както и за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 23.06.2016г. за
мобилен номер ******, със сключено към него Допълнително споразумение
от 04.06.2018г. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 2575/2020г.
по описа на Районен съд-Благоевград, в хода на което е издадена Заповед за
изпълнение № 909707/15.12.2020г., за претендираното от заявителя вземане.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 от
ГПК. В тази връзка до заявителя е изпратено и надлежно връчено съобщение
за възможността да предяви установителен иск за вземането по заповедта
като довнесе съответната дължима държавна такса.
В законоустановения срок заявителят е депозирал искова молба, въз основа
на която е образувано гр.д. № 1332/2021г. по описа на Районен съд-
Благоевград, обективираща претенция срещу С. И. Т., ЕГН ********** за
установяване съществуването на парично вземане на молителя от ответника,
за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
3
от ГПК № 909707/15.12.2020г. по ч.гр.д. № 2575/2020г. по описа на Районен
съд-Благоевград, а именно за сумата от 571,79 /петстотин седемдесет и един
лева и седемдесет и девет стотинки/ лева, от която: 220,30 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 04.06.2018г. за мобилен номер ******; 351,49 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 01.09.2018г. за мобилен номер *******.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за мобилни услуги от
04.02.2009г., сключен между страните по делото, ответникът е абонат на
дружеството-ищец /последният като доставчик на мобилни услуги/ и титуляр
на мобилен номер *******. По силата на Допълнително споразумение,
сключено между страните на 01.09.2018г., абонатът е предпочел нова
абонаментна програма „Тотал 36,99“ със срок на действие 24 месеца до
01.09.2020г. На същата дата абонатът се е възползвал от предоставената му
възможност като е сключил на 01.09.2018г. Договор за лизинг, по силата на
който доставчикът на мобилни услуги /ищцовото дружество/ е предал на
абоната мобилно устройство HUAWEI P20 Lite Dual Pink за период от 23
месеца срещу задължението на последния да заплаща на мобилния оператор
месечна лизингова вноска, всяка в размер на 17, 99 лева, съгласно
погасителен план към лизинговия договор. Страните по лизинговото
правоотношение уговорили право на лизингополучателя да придобие
собствеността върху лизинговата вещ след изтичане на 23 месечния срок и
заплащане на допълнителна сума от 17,99 лева /чл.1, ал.2 от Договора за
лизинг/. Съгласно раздел II, т.1 от Договора стандартната цена на
устройството без абонамент е 859,90 лева, а тази с избрания абонамент –
431,76 лева. Ищецът твърди, че отстъпката, която абонатът е получил по
силата на сделката е в размер на 428, 14 лева.
Ищецът твърди, че на 23.06.2016г. между страните е сключен и Договор за
мобилни услуги, по силата на който абонатът Т. е предпочела и втори
мобилен номер ******. По силата на Допълнително споразумение, сключено
на 04.06.2018г. абонатът е предпочел нова абонаментна програма „Тотал
30,99“ със срок на действие 24 месеца до 04.06.2020г. На същата дата
абонатът се е възползвал от предоставената му възможност като е сключил
/на 04.06.2018г./ Договор за лизинг, по силата на който ищцовото дружество е
предало на абоната мобилно устройство SONY Xperia XA1 Black за период от
4
23 месеца срещу задължението да заплаща на мобилния оператор месечна
лизингова вноска, всяка в размер на 17, 99 лева, съгласно погасителен план
към лизинговия договор. Страните по лизинговото правоотношение
уговорили право на лизингополучателя да придобие собствеността върху
лизинговата вещ след изтичане на 23 месечния срок и заплащане на
допълнителна сума от 13,59 лева /чл.1, ал.2 от Договора за лизинг/. Съгласно
раздел II, т.1 от Договора за лизинг стандартната цена на устройството без
абонамент е 609,90 лева, а тази с избрания абонамент – 326,16 лева. Ищецът
твърди, че отстъпката, която абонатът е получил по силата на сделката е в
размер на 283, 74 лева.
Твърди се в исковата молба, че за отчетния период на потребление от
10.12.2018г. до 30.04.2019г., абонатът не е изпълнил задължението си да
заплати на доставчика на мобилни услуги дължимите месечни абонаменти,
съобразно ползваните от него услуги, на обща стойност 586,59 лева, които са
фактурирани, за което абонатът е уведомен по реда на чл.31а от ОУ. Твърди,
че след изтичане на срока, указан във всяка от месечните фактури и поради
нерегистрирано плащане на съответната сума, последователно са ограничени
първо изходящите обаждания, после входящите обаждания на абоната, като
доставчикът неколкократно е изпращал смс, с които е уведомявал абоната за
наличието на неплатени фактури. Твърди, че поради нерегистрирано плащане
на задълженията, ползваният телефонен номер е двустранно спрян, за което
абонатът е уведомен с смс-известие. Твърди, че ответникът като абонат по
процесните договори е в неизпълнение, като не е спазил крайния срок за
ползване на абонаментите, както следва: „Тотал 36,99“ за мобилен номер
******* до 01.09.2020г., съгласно Договор от 01.09.2018г.; „Тотал 30,99“ за
мобилен номер ****** до 04.06.2020г., съгласно Договор от 04.06.2018г.
Твърди, че съгласно чл.75 от ОУ, доставчикът на мобилни услуги има
право - в случай на неспазване на кое и да е задължение от част XIII от ОУ
или на неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, - да
ограничи незабавно предоставянето на услугите или при условията на т.19б,
б.“в“ от ОУ да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя
или да откаже сключване на нов договор с него. Твърди се, че с т.11 от
индивидуалния договор за мобилни услуги страните са уговорили неустойка
в случай на предсрочно прекратяване на договорения абонамент.
5
Ищецът твърди, че сумите по фактурите са платими на определен срок,
поради което с изтичането му абонатът изпада в забава.
Във връзка с гореизложеното дружеството-ищец е ангажирало
отговорността на абоната по т.11 от Договора за мобилни услуги, във връзка с
чл.75, вр.с т.19б, „в“ от ОУ, като дружеството /ищец/ е прекратило
едностранно индивидуалните договори за ползваните от Т. абонаменти и е
издало фактура № **********/10.05.2019г. за сумата от 571,79 лева,
представляваща неустойка. Сочи, че претендираната в казуса неустойка е
съобразена със Спогодбата, подписана от „Т.Б.“ и Комисия за защита на
потребителите относно формирането на неустойките при предсрочно
прекратяване на договорен абонамент. Претендираните неустойки
представляват три месечни абонаментни такси на ползваната програма за
всеки ползван номер, а именно:
За абонаментен план „Тотал 36,99“ към мобилен номер ******* се дължи
неустойка в размер на 92,46 лева, представляваща стойността на три месечни
абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета без
ДДС или 30,82 лева х 3 = 92,46 лева. Към абонаментния план е начислена и
неустойка за ползване на устройство HUAWEI P20 Lite Dual Pink в размер на
259,03 лева, представляваща такава част от разликата между стандартната
цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно действащата към
момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от абоната
при предоставяне на устройството /в брой или обща лизингова цена по
договора за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договора.
За абонаментен план „Тотал 30,99“ за мобилен номер ****** се дължи
неустойка в размер на 77,46 лева, представляваща стойността на три месечни
абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета без
ДДС или 25,82 лева х 3 = 77,46 лева. Към абонаментния план е начислена и
неустойка за ползване на устройство SONY Xperia XA1 Black в размер на
142,84 лева, представляваща такава част от разликата между стандартната
цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно действащата към
момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от абоната
при предоставяне на устройството /в брой или обща лизингова цена по
договора за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договора.
Твърди се в исковата молба, че като абонат на обществената
6
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД ответникът се
е съгласил и е приел Общите условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Сочи, че съгласно чл.49 от ОУ,
Операторът има право да получава всички плащания, дължими от
потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Съгласно
чл.71 Потребителят се е задължил да заплаща определените от Оператора
цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.27 от ОУ, а именно в
срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й. Поради неплащането в срок на издадените от Оператора
фактури в случая последният е прекратил едностранно, при условията на
чл.75 от ОУ индивидуалните договори с ответника, като процесният
абонамент е деактивиран.
С гореизложеното ищцовото дружество обосновава правния си интерес от
предявяване на иска.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез назначен от съда особен
представител –адв.С. Е., оспорва предявения иск като неоснователен.
Релевира възражение за нищожност на уговорените неустойки в процесните
две допълнителни споразумения поради противоречие с добрите нрави.
Твърди, че уговореният размер неустойки, формиран от месечните такси до
изтичане на срока на съответния договор, както и неустойката,
представляваща разлика между стандартната цена даденото на лизинг
устройство и заплатената такава от абоната, нарушават принципа на
справедливост и добросъвестност в гражданските правоотношения. Твърди,
че в случая уговореният от страните обем на неустоечните задължения
съвпада с обема на главното задължение, което обезпечават, поради което са
нищожни. В допълнение твърди, че при прекратяване на договора от
потребителя търговецът разполага с възможност да предостави услугата на
друг потребител, от който да реализира пропуснатата печалба. В обобщение
счита, че нищожността на неустоечните клаузи изключва възникването на
претендираното въз основа на същите клаузи вземане за неустойка. Счита, че
редуцирането на размера на претендираната неустойка до размер на три
месечни абонаментни вноски не променя горните изводи за нищожност на
процесните неустоечни клаузи.
В първоинстанционното производство са събрани представените от ищеца
7
писмени доказателства, материалите по ч.гр.д. № 2575/2020г. по описа на
Районен съд-Благоевград. По искане на ищеца е допусната и назначена
съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на въпроса: в
процесния период от време абонатът /ответникът Т. потребявала ли е
доставени от ищеца мобилни услуги и имала ли е достъп до тези услуги през
посочения период/. Вещото лице е изслушано в съдебно заседание,
заключението е приобщено към доказателствената съвкупност по делото.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства районният
съд е приел, че ищецът не е доказал релевираното в исковата молба
едностранно прекратяване на процесните договорни отношения. Приел е, че
същото /прекратяването/ следва да е в писмена форма, за което потребителят
да бъде уведомен по надлежен ред, за каквото /прекратяване и уведомяване/ в
случая липсват доказателства. По отношение на претендираните от ищеца
суми /259,03 лева и 142,84 лева/, представляващи разликата между
стандартната цена на устройство HUAWEI P20 Lite Dual Pink и устройство
SONY Xperia XA1 Black /в брой, без абонамент/ съгласно действащата към
момента на сключване на договора ценова листа и заплатената при
предоставянето му, първоинстанционният съд е приел, че неустоечните
клаузи противоречат на закона и добрите нрави и са неравноправни. В тази
връзка е посочил, че в случая липсват твърдения и данни за придобиване
собствеността върху лизинговите устройства от лизингополучателя, както и
липсват данни за предоставянето на актуални ценови листи на
лизингополучателя към момента на сключване на договора. Съдът е приел, че
посочването на стандартните цени на лизинговите устройства в договорите за
лизинг не променя горните изводи, тъй като не е ясно дали съответстват на
цените в изрично уговорените актуални ценови листи към релевантните
моменти. Относно процесното вземане в частта /92,46 лева и 77,46 лева/,
представляваща стойността на три месечни абонаментни такси без ДДС,
районният съд е приел, че неустоечната клауза е неравноправна поради
значително неравновесие между правата и задълженията на страните,
доколкото в случая липсва уговорена аналогична неустойка в полза на
абоната. Уговорената от страните неустойка в полза на мобилния оператор е в
очевидна вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за
добросъвестност по смисъла на чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП. Съдът е приел също,
че уговарянето на неустойка при предсрочно прекратяване на договора в
8
размер на оставащите стандартни месечни абонаменти до края на договора
разкрива целта на икономически по-силната страна, а именно –да получи в
патримониума си имуществена облага, равняваща се на получената такава
като при действащ договор, но без да престира насрещна услуга. В
обобщения първоинстанционният съд е приел, че в казуса уговорената
неустойка излиза извън присъщата й обезпечителна и обезщетителна
функция, поради което противоречи и на добрите нрави.
От фактическа страна:
Не се спори по делото, а събраните писмени доказателства установиха по
несъмнен начин, че с Договор за мобилни услуги от 04.02.2009г., сключен
между „К.Б.М.“ ЕАД /с последващо наименование „Т.Б.“ ЕАД/ в качеството
на доставчик на мобилни услуги и С. И. Т. /абонат/потребител на мобилни
услуги/, е сключено допълнително споразумение по програма „Заедно“ към
Договор за мобилни услуги за мобилен номер ******* с абонаментна
програма G Smart Group +500. С последващо Допълнително споразумение
към Договора, сключено на 01.09.2018г., абонатът Т. е предпочела нова
абонаментна програма „Тотал 36,99“ със срок на действие 24 месеца до
01.09.2020г. С подписване на допълнителното споразумение ищцовото
дружество е предало на абоната/ответника мобилно устройство HUAWEI P20
Lite Dual Pink за период от 23 месеца срещу задължението на последния да
заплаща на мобилния оператор месечна лизингова вноска, всяка в размер на
17, 99 лева, съгласно погасителен план към договора или обща лизингова
цена с абонаментния план 431,76 лева при стандартна цена на устройството /в
брой, без абонамент/ 859,90 лева, съответно отстъпка от стандартната цена
428,14 лева. Страните по лизинговото правоотношение уговорили право на
лизингополучателя да придобие собствеността върху лизинговата вещ след
изтичане на 23 месечния срок и заплащане на допълнителна сума от 17,99
лева.
С допълнителното споразумение /т.3, раздел IV / страните уговорили в
случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, по вина или по
инициатива на потребителя, или при нарушение на задълженията му по
договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите
Общи условия, задължение за потребителя за всяка СИМ-карта, по
отношение на която е налице прекратяване:
9
а/ неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода
от прекратяване до изтичане на уговорения срок на договора, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти, както и възстановяване на част
от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстваща на оставащия срок на договора;
б/. в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството /в брой, без абонамент/ съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.
На 01.09.2018г. между С. И. Т. и „Т.Б.“ ЕАД е сключен Договор за лизинг,
по силата на който лизингодателят /дружеството-ищец/ се е задължил при
условията на договора да предостави на лизингополучателя за временно и
възмездно ползване мобилно устройство HUAWEI P20 Lite Dual Pink с
телефонен номер *******, а лизингополучателят се е задължил да заплати
обща лизингова цена в размер на 413, 77 лева с ДДС. Страните договорили
право на лизингополучателя да придобие собствеността върху
предоставеното за ползване мобилно устройство като подпише договор за
изкупуване на устройството с лизингодателя, най-малко 10 дни преди
изтичането на срока на договора за лизинг след изпълнение на условията за
придобиване на собствеността на устройството, посочени в Общите условия
и след като заплати допълнителна сума от 17,99 лева. Ако
лизингополучателят не упражни това право устройството подлежи на
връщане в срок от един месец след изтичане на срока на договора.
Лизингополучателят се задължава да заплати цената от 413,77 лева на 23 броя
месечни лизингови вноски, всяка в размер на 17,99 лева с включен ДДС.
Не се спори по делото, а събраните доказателства установиха
непротиворечиво, че на 23.06.2016г. между страните е сключен и Договор за
мобилни услуги, по силата на който абонатът Т. е предпочела и втори
мобилен номер ******. Неразделна част от Договора е сключено между
страните на 04.06.2018г. Допълнително споразумение, по силата на което
абонатът е предпочел нова абонаментна програма „Тотал 30,99“ със срок на
10
действие 24 месеца до 04.06.2020г. С подписването на допълнителното
споразумение ищцовото дружество е предало на абоната/ответника мобилно
устройство SONY Xperia XA1 Black за период от 23 месеца срещу
задължението на последния да заплаща на мобилния оператор месечна
лизингова вноска, всяка в размер на 17, 99 лева, съгласно погасителен план,
или обща лизингова цена с абонаментния план 326,16 лева при стандартна
цена на устройството /в брой, без абонамент/ 609,90 лева, съответно отстъпка
от стандартната цена 283,74 лева. Страните по лизинговото правоотношение
уговорили право на лизингополучателя да придобие собствеността върху
лизинговата вещ след изтичане на 23 месечния срок и заплащане на
допълнителна сума от 17,99 лева.
С допълнителното споразумение /т.3, раздел IV / страните уговорили в
случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, по вина или по
инициатива на потребителя, или при нарушение на задълженията му по
договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите
Общи условия, задължение за потребителя за всяка СИМ-карта, по
отношение на която е налице прекратяване:
а/ неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода
от прекратяване до изтичане на уговорения срок на договора, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти. Потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора;
б/. в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството /в брой, без абонамент/ съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.
На 04.06.2018г. между С. И. Т. и „Т.Б.“ ЕАД е сключен Договор за лизинг,
по силата на който лизингодателят /дружеството-ищец/ се е задължил при
условията на договора да предостави на лизингополучателя за временно и
възмездно ползване мобилно устройство SONY Xperia XA1 Black с телефонен
номер ******, а лизингополучателят се е задължил да заплати обща
11
лизингова цена в размер на 312, 57 лева с ДДС. Страните договорили право на
лизингополучателя да придобие собствеността върху предоставеното за
ползване мобилно устройство като подпише договор за изкупуване на
устройството с лизингодателя, най-малко 10 дни преди изтичането на срока
на договора за лизинг след изпълнение на условията за придобиване на
собствеността на устройството, посочени в Общите условия и след като
заплати допълнителна сума от 13,59 лева. Ако лизингополучателят не
упражни това право устройството подлежи на връщане в срок от един месец
след изтичане на срока на договора. Лизингополучателят се задължава да
заплати цената от 312,57 лева на 23 броя месечни лизингови вноски, всяка в
размер на 13,59 лева с включен ДДС.
Не се спори по делото, че в периода 10.12.2018г.-30.04.2019г. ответникът
като абонат/потребител по процесните облигационни обвързаности е имал
достъп и е ползвал предоставяните от дружеството-ищец мобилни услуги, че
предоставените му по силата на процесните сделки СИМ карти, съответно
телефонни номера и лизингови устройства са ползвани от същия /ответника.
По делото липсват твърдения и доказателства за противното. Установи се, че
в тази връзка за отчетния период /10.12.2018г.-30.04.2019г./ операторът е
издал следните счетоводни документи: фактура № **********/10.01.2019г. за
отчетен период 10.12.2018г.-09.01.2019г. на стойност 100,32 лева; фактура №
**********/10.01.2019г. за отчетен период 10.01.2019г.-09.02.2019г., на
стойност 201,32 лева; фактура № **********/10.03.2019г. за отчетен период
10.02.2019г.-09.03.2019г. на стойност 300,87 лева; фактура №
**********/10.05.2019г. на стойност 1 324,90 лева, от която неустойки
предсрочно прекратяване на договори за услуги в размера на 571,79 лева и
задължения за предходен период 288,60 лева.
Не се спори по делото, че сумите по горепосочените фактури не са
заплатени от ответника, както и че за задълженията по фактурите абонатът е
уведомяван чрез смс-известия, при условията на чл.31а от ОУ. Не е спорно и
обстоятелството, че след 30.04.2019г. ищецът е деактивирал процесните
абонаменти.
Към доказателствената съвкупност по делото е приобщена съдебно-
техническа експертиза, съгласно която оценяването и отчитането на услугите,
предоставени на клиентите/потребители на мобилни услуги са определени от
12
основното предназначение на мобилните услуги –предоставяне на гласови
повиквания и текстови съобщения. Този процес може да бъде манипулиран
по някои параметри на услугата –време, вид на повикването.
Служебно известно е на съда, че на 12.01.2018г. между „Т.Б.“ ЕАД и
Комисията за защита на потребителите град София е сключена Спогодба
относно справедливия размер на неустойката, която един ползвател на
предлаганите от дружеството мобилни услуги дължи в случай на виновно
прекратяване на договора, при определени условия. Съгласно
споразумението неустойката не следва да надхвърля трикратния размер на
абонаментните такси, ако крайният срок на договора за мобилни услуги
изтича след повече от три месеца.
От правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от
процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на
случаите, когато следва да се приложи императивна материално правна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1
от ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
В случая първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което следва да се обсъдят релевираните във въззивната жалба възражения
относно неговата правилност и законосъобразност.
Съдът счита жалбата за неоснователна. Съображения:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е установяване
съществуването на вземане за неустойки за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги от 04.02.2009г., Допълнително споразумение към
него от 01.09.2018г. за мобилен номер ******* и Договор за мобилни услуги
от 23.06.2016г. и Допълнително споразумение към него от 04.06.2018г. за
мобилен номер ******.
С оглед на заявените с писмения отговор на исковата молба доводи и
възражения, сред които липсват такива относно фактите, на които ищецът
13
основава претенцията си, предвид и на събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав счита, че в случая спорът между страните е правен
– нищожни ли са процесните неустоечни клаузи. По делото не се спори, а
събраните писмени доказателства установиха по несъмнен релевираните в
исковата молба облигационни обвързаности между страните, по силата на
които въззивникът е предоставил на въззиваемата страна 2 броя СИМ карти
за процесните два телефонни номера, както и достъп до мобилната мрежа на
оператора. Установиха се също договорености между страните относно
правото на оператора на мобилни услуги да прекрати едностранно договорите
преди изтичане на срока, по инициатива на потребителя или в случай на
виновно неизпълнение на задължения на последния, в който случай страните
са уговорили задължение за потребителя да заплати неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за ползвания абонаментен пакет в размер, който не
може да надхвърля трикратния размер на абонаментните такси. Безспорно
доказа в случая, че през процесния период : 10.12.2018г.-30.04.2019г.,
ответникът/въззиваем е разполагал с активни СИМ –карти, годни за употреба,
ползвал е процесните лизингови устройства, както и е имал достъп до
мобилната мрежа на въззивника, т.е. имал е достъп до предоставяните от
последния мобилни услуги, поради което несъмнено е в казуса, че за същия
период абонатът дължи на ищцовото дружество уговорените месечни
абонаментни такси и лизингови вноски, които са фактурирани, и за което
абонатът е уведомен по реда на чл.31а от ОУ. Както бе посочено по-горе,
ответникът/въззиваем не оспорва ищцовите твърдения за неизпълнени
задължения от страна на абоната за заплащане на месечни абонаменти и
лизингови вноски за процесния период, както и факта на тяхното
фактуриране и уведомяване на потребителя за задълженията по фактурите,
поради което и доколкото по делото липсват доказателства за заплащането на
същите, настоящият съдебен състав приема за безспорно установено по
делото съществуването на дължими от абоната/потребител Т. и неплатени
месечни абонаментни такси и лизингови вноски за процесния отчетен период.
Не се спори по делото и относно упражненото от оператора право на
едностранно предсрочно прекратяване на процесните облигационни
обвързаности между страните, поради виновно неизпълнение на
задълженията на абоната Т. да заплати следващите се абонаментни такси и
лизингови вноски за отчетния период 10.12.2018г.-30.04.2019г. По делото
14
липсват доказателства, които да сочат, че след 30.04.2019г. потребителят е
продължил да ползва предоставените от оператора мобилни услуги. Ето защо
съдът счита за основателно възражението на жалбоподателя, с което се
оспорва като неправилен извода на районната инстанция за недоказаност в
случая на релевираното от ищеца предсрочното едностранно прекратяване на
процесните облигационни обвързаности поради виновно неизпълнение на
задълженията на абоната за заплащане на договорени абонаментни такси и
лизингови вноски.
Основателно съдът намира и възражението на въззивника, че в мотивната
част на атакуваното решение районният съд е приел и обсъдил различно от
действителното съдържание на процесните неустоечни клаузи. Не се спори по
делото, а съдържанието на процесните Допълнителни споразумения
установиха по несъмнен начин договорености между страните, съгласно
които в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, по вина
или по инициатива на потребителя, или при нарушение на задълженията му
по договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите
Общи условия, потребителят дължи за всяка СИМ-карта, по отношение на
която е налице прекратяване неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
срок на договора, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Т.е.
установи се по несъмнен начин в случая, че претендираните от оператора
неустойки за едностранно предсрочно прекратяване на договора се основава
на договорености, регламентиращи максимален размер на неустойката –
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, а не размер на
оставащите стандартни месечни абонаменти до края на договора. В тази
връзка съдът намира за несъответстващ на фактите по делото и на наведените
от ищеца/въззивник правен довод, съответно за ирелевантно по спора,
съждението на районния съд относно не/действителността на неустоечните
клаузи относно претендираните сумите в размер на 92,46 лева и 77, 46 лева
/стр.8, абзац последен от атакуваното решение/, съгласно което: „Реда и
начина на уговаряне на неустойката при предсрочно прекратяване на
договора в размер на оставащите стандартни месечни абонаменти до края на
договора, разкрива целта на икономически по-силната страна, а именно-да
получи в патримониума си имуществена облага, равняваща се на получената
15
такава, като при действащ договор, но без да се престира насрещна услуга…“
Съдът намира за правилен и съответстващ на материалния закон крайния
извод на първоинстанционния съд, че процесните неустоечни клаузи,
регламентиращи задължение за потребителя, в случай на едностранно
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, по вина или
инициатива на потребителя, в размер на сумата от стандартните месечни
абонаменти до края на договора, но не повече от трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, са неравноправни, доколкото в случая
аналогична неустойка в полза на потребителя, дължима от оператора, не е
предвидена в процесните договорености. Постигнатите по този начин
неустоечни уговорки създават значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, тъй като същите са в очевидна вреда на
потребителя, т.е. не отговарят на изискванията за добросъвестност по смисъла
на чл.143, ал.1 ,т.5 от ЗЗП.
Получаването на неустойката, предвид начина по който е уговорена /
"...Потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на
договора..."/, предполага заобикаляне и на чл.143, ал.2, т.15 от ЗЗП, тъй като
налага на потребителя да изпълни своите задължения – да плати
абонаментните такси за три месеца, при това стандартните, а не договорените,
без операторът реално да предоставя мобилни услуги за същия период.
Уговорката за неустойка в процесните договори съдът намира и за неясна и в
противоречие с изискването на чл.147, ал.1 от ЗЗП, тъй като не е ясно и по
разбираем начин посочено нито с каква част от ползвана отстъпка се
завишава неустойката, нито какъв е размерът на отстъпката. В случая
потребителят е заставен да тълкува волята на по-силната страна, за да
определи какъв би бил размерът на дължимата неустойка, което евентуално
ще дължи при отказ от договора, и дали този размер не би бил необосновано
завишен с оглед евентуалните вреди за мобилния оператор.
Противоречаща на добрите нрави и неравноправна съгласно чл.143, ал.2,
т.13 от ЗЗП е и клаузата, предвиждаща, че в случаите на предоставено на
лизинг устройство, при предсрочно едностранно прекратяване на договора от
страна на оператора, по вина на потребителя, последният дължи на
лизингодателя неустойка, представляваща разликата между цената на
16
устройството без абонамент съгласно ценовата листа на оператора, действаща
към момента на сключване на договора, и заплатената от него цена в брой
или обща лизингова цена по договора за лизинг, каквато съответства на
оставащия срок на договора. Съдът счита, че посочената клауза позволява на
оператора да увеличава цената на устройството, без потребителят да може да
се откаже от договора, както и да получи за устройството значително по-
висока цена от първоначално определената му и уговорена между страните.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира за
неоснователен предявения иск и като такъв подлежи на отхвърляне.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции въззивната жалба
се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а
обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
С оглед изхода на делото неоснователно е искането на въззивника за
присъждане на съдебни разноски. Доколкото изплатеното на особения
представител на въззиваемата страна адвокатско възнаграждение е
съобразено с минималните размери, предвидени в Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, неоснователно е и
стореното от жалбоподателя възражение за прекомерност.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 319/09.06.2022г., постановено по гр.д. №
1332/2021г. по описа на Районен съд град Благоевград.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17