Р Е Ш Е Н И Е
06.02.2013 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
XI
Районен съд – Дупница състав
23.01. 2013
на Година
Михаил
Малчев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя
на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 2866 2012
дело № по описа за година.
Производството е по реда на глава XXV от ГПК във вр. с чл.128, ал.1, т.2 КТ и чл.221, ал.1 КТ. Образувано е по предявени от Н.М. ***** с ЕГН:********** срещу „ДУПНИЦА РЕГИСТЪР ИМОТИ” АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Дупница, пл.”Свобода” №1, представлявано от В.Д., обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 КТ във вр. с чл.242 КТ и чл.221, ал.1 КТ. Иска се от съда да осъди ответното дружество да заплати на ищцата, както следва: на основание чл.128, ал.1 от КТ полагащото й се трудово възнаграждение в размер на 5 984.51 лв., от които за месец март 2012г. - 829.18 лв.; за месец април 2012г. - 829.18 лв.; за месец май 2012г. - 829.18 лв.; за месец юни 2012г. - 829.18 лв.; за месец юли 2012г. - 829.18 лв.; за месец август 2012г. - 829.18 лв.; за месец септември 2012г. - 829.18 лв. и за периода от 01.10.2012г. - 08.10.2012г. - 180.25 лв.; на основание чл.221, ал.1 от КТ полагащото й се обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието в размер на 829.18 лв.
Ищцата твърди, че на 13.09.2011г. с ответното дружество са сключили трудов договор № 3, съгласно който е изпълнявала длъжността „изпълнителен секретар", с място на работа: гр.Дупница. пл. "Свобода" №1 и основна заплата в размер на 829.18 лв. В договора съществувала и клауза, според която периодичността на изплащане на основното трудово възнаграждение е веднъж месечно до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен труда по трудовото правоотношение. За времето, през което е работела за „ДУПНИЦА РЕГИСТЪР ИМОТИ" АД, е изпълнявала добросъвестно трудовите си задължения, но въпреки всичко работодателят не е изпълнил едно от основните си задължения да й заплати трудовото възнаграждение за извършената от нея работа. Това обстоятелство е наложило да подаде молба до работодателят за прекратяване на трудовото й правоотношение. Със Заповед № 2/08.10.2012г. е прекратен трудовият й договор на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, а именно: прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение но КТ или по обществено осигуряване. След прекратяване на трудовото й правоотношение до подаване на настоящата искова молба не е започвала работа при друг работодател, с оглед на което претендира и обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на 829.18 лв.
В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор от ответника.
С определение от 23.01.2013г. съдът на основание чл.214 ГПК е допуснал изменение в размерите на предявените искове както следва: по иска с правно основание чл.128, ал.1, т.2 КТ ищцата претендира чисто възнаграждение в размер на 4 691.81 лв., а по иска с правно основание чл. 221 КТ обезщетение в размер на 745.26 лв.
Съдът, след като прецени събраните по
делото писмени доказателства, както и доводите на страните, прие за установено
следното:
Между ищцата и ответника е съществувало трудово правоотношение, което е видно от двустранно подписания от тях трудов договор №3 от 14.09.2011г. Според този договор ищцата е приела да изпълнява възложената от ответника длъжност "Изпълнителен секретар" по безсрочен трудов договор. С така подписания трудов договор ответникът е поел задължението да изплаща трудовото възнаграждение до 10-то число на месеца следват месеца, за който се отнася.
Със Заповед № 2/08.10.2012г., издадена от работодателя на ищцата, е прекратено трудовото й правоотношение с ответното дружество на основание чл. 327, ал.1,т.2 КТ, считано от 08.10.2012г. В тази заповед е посочено, че на основание чл. 221, ал. 1 КТ трябва да й бъде изплатено обезщетение – брутно трудово възнаграждение за срок от един месец в размер на 829.18 лв.
От представеното копие от трудовата книжка на ищцата се установява, че същтата не е започнала работа при друг работодател в рамките на един месец след прекртяването на трудовото й правоотношение.
От
заключенията по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява
следното: Размерът на начисленото брутно трудово възнаграждение за периода от
01.03.2012г. до 08.10.2012г. е 5985.16 лв. Направени са удръжки за лични
осигурителни вноски – 772.05 лв. и е удържан данък доход в размер на 521.30 лв.
Чистата сума за получаване след направените удръжки е в размер на 4691.81 лв. Размерът
на обезщетението с правно основание чл. 221, ал.1 КТ е в размер на една брутна
заплата. Той е начислен по ведомост за м.
Анализът
на така установените факти и обстоятелства по делото, налага следните правни
изводи:
Относно иска по чл. 221, ал. 1 КТ:
За да бъде уважен искът с правно основание чл.221, ал.1 КТ ищцата следва да докаже, че е прекратено безсрочното й трудово правоотношение с ответното дружество без предизвестие на основание по чл. 327, ал.1, т.2 КТ и да установи възнаграждението, определено по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването. Посочените обстоятелства се доказват от Заповед № 2/08.10.2012г., издадена от работодателя на ищцата и назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Ответникът не е доказал по делото, че е заплатил дължимото възнаграждение. Поради това претенция е основателна и доказана. Размерът на обезщетението, установен от експертизата, е 745.26 лв., която сума се претендира от ищцата и следва да й бъде присъдена.
Относно иска по чл. 128, т. 2 КТ:
Съгласно чл.124 КТ по трудово правоотношение работникът е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят – да осигури условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа.
В хода на производството остана безспорно, че страните по него са били в трудовоправни отношения. Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 КТ работодателят е длъжен да плаща в уговорените срокове на работника или служителя договореното трудово възнаграждение за извършената работа. Неизпълнението на това задължение в случая обуславя ангажирането на отговорността на ответника, т.к. по делото е установено, че ищцата е изпълнила своето задължение да престира работната си сила и работодателят е начислил по ведомост дължимото й се трудово възнаграждение. Когато по исков ред се търси неизплатеното от работодателя трудово възнаграждение, е допустимо присъждане както на брутното трудово възнаграждение, включващо дължимите данъци и осигуровки, така и на чистото възнаграждение-без тези удръжки, но и при двете разрешения работникът или служителят не може да получи реално частта от брутното трудово възнаграждение, която съставлява дължимите от него ДОД и осигурителни вноски. Това е така и в случая, когато данъкът и осигурителните вноски са включени в присъдената сума, т.к. същите са публични държавни вземания (чл.162, ал.2, т.1 ДОПК), а в изпълнителното производство държавата се смята винаги присъединен взискател за дължимите й се от длъжника (работодателя) публични вземания (чл.458 ГПК). Поради това съдебният изпълнител при събиране на присъдено брутно трудово възнаграждение е длъжен да отдели сумите за заплащане на тези публични задължения. По делото се претендира именно чистия размер на дължимото от ответника-работодател трудово възнаграждения за исковия период, който съгласно съдебно-счетоводната експертиза възлиза на 4691.81 лв. Предвид обстоятелството, че ответникът не ангажира доказателства за наличие на извършено плащане, съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати посочената сума от 4691.81 лв., която се претендира от ищеца.
Сумите по исковете с правно основание чл.221, ал. 1 КТ и чл. 128, т. 2 КТ се дължат ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.10.2012 г. до окончателното им изплащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на Районен съд – Дупница в размер на 217.48 лв., също разход от Държавния бюджет за възнаграждение на вещи лица в размер на 90 лв.
С оглед изхода на спора на уважаване подлежи претенцията на ищцата за присъждане на основание чл.78, ал.1 ГПК сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ДУПНИЦА РЕГИСТЪР ИМОТИ” АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Дупница, пл.”Свобода” №1, представлявано от В.Д., да заплати на Н.М. ***** с ЕГН:********** на основание чл.221, ал.1 КТ сумата от 745.26 лв., представляваща обезщетение, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.10.2012 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ДУПНИЦА РЕГИСТЪР ИМОТИ” АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Дупница, пл.”Свобода” №1, представлявано от В.Д., да заплати на Н.М. ***** с ЕГН:********** на основание чл.128, т. 2 КТ сумата от 4691.81 лв., представляваща неизплатено чисто трудово възнаграждение за периода от 01.03.2012г. до 08.10.2012г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.10.2012г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ДУПНИЦА РЕГИСТЪР ИМОТИ” АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Дупница, пл.”Свобода” №1, представлявано от В.Д., да заплати по сметка на Районен съд – Дупница държавна такса в размер на 217.48 лв. и разход от бюджета на съда за възнаграждения на вещи лица в размер на 90 лв.
ОСЪЖДА „ДУПНИЦА РЕГИСТЪР ИМОТИ” АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Дупница, пл.”Свобода” №1, представлявано от В.Д., да заплати на Н.М. ***** с ЕГН:********** на основание чл.78, ал.1 ГПК сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок, считано от 06.02.2013 г. съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: