РЕШЕНИЕ
№ 694
23.02.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, първи
касационен състав състав, на седми февруари две хиляди двадесет и четвърта
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диан Василев
Членове:
Елица Димитрова
Спас Спасов
при секретаря Мария Станчева и
прокурор Емилиян Грънчаров като
разгледа докладваното от съдия Димитрова
КАНД № 430 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на „ Агроном 1 Холдинг“ ЕООД ,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна ,
представлявано от Т.К.Г. ,чрез адв.Д.С. против
решение № 179/08.11.2023 г., постановено по АНД № 190/2023 г. по описа на
Районен съд – Бяла, с което е потвърдено наказателно постановление №
18-2100012/07.01.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Русе. С наказателното постановление, на основание чл.416, ал.5 вр.
чл.413, ал.2 от КТ, за нарушение по чл.173, ал.1 вр. чл.2 от Наредба № 7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване, на касатора е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
Като касационни основания се сочат допуснати съществени процесуални нарушения
във връзка със събирането и оценката на доказателствата, нарушение на
материалния закон, довело и до явна несправедливост на наложената санкция. Иска
се отмяната на въззивното решение и на потвърденото с него наказателно
постановление. Претендира се присъждането на направените деловодни разноски.
Ответникът по касация - директор на Дирекция „Инспекция по труда”
(ДИТ) – Русе
не взема становище
Представителят на Окръжна
прокуратура-Русе дава заключение за неоснователност на оспорването.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред
Районен съд - Бяла е образувано по жалба на „ Агроном 1 Холдинг“ ЕООД против Наказателно
постановление № 18-2100012/07.01.2022 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ, за нарушение по чл.173, ал.1 вр. чл.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работното оборудване, на касатора е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
Със завършващия
първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – Бяла е
постановил решение, с което е потвърдил НП , като след пълното и точно изясняване
на фактическата обстановка е приел, че при съставяне на акта и при издаване на
атакуваното наказателно постановление липсват процесуални нарушения, водещи до
порочност или нарушаване правото на защита на жалбоподателя в хода на
административнонаказателното производство, като отчел и че размера на
предвидената санкция е правилно индивидуализиран с оглед на тежестна на
настъпилите вредни последици от злополуката. Приел е за безспорно установено, че на 12.09.2021г.
касаторът е осъществил нарушение по
чл.173, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване, тъй като е допуснал използването на редлер за транспортиране на маслодайна
култура /слънчоглед/ от почистващите машини към елеватор захранващ силози за
чиста продукция със демонтиран капак /наричан ревизионен/, закриващ движещите
се части на работното оборудване /верига/ и по този начин е с липсващи системи
за контрол и защита, свързани с безопасността на труда при използване на
работното оборудване , тъй като е установено, че е работел при демонтиран
ревизионен капак, довело и до трудовата злополука с работника. Позовал се е на
събраните гласни доказателства чрез разпита на двама посочени свидетели, писмените
доказателства и на Решение от
03.05.2022г. по адм. дело № 2679/2021г. по описа на Административен съд –
Варна, оставено в сила с Решение № 3969 от 12.04.2023г. по адм. дело №
6300/2022г. по описа на ВАС, с което е било прието че
е допусната експлоатация на работно оборудване - редлер, с липсващ предпазен
капак, т.е наличието на нарушение
на чл.173, ал.1 вр. с чл.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай посочените в касационната жалба доводи
за допуснати от РС-Бяла съществени процесуални нарушения при оценката на
доказателствата и от там и неправилното приложение на материалния закон са
неоснователни.
Неоснователно е
твърдението, че въззивният съд не е подложил на анализ гласните доказателства.
Съдът при установяване на фактическата обстановка се е позовал на показанията
на св.Данев и св.Петкова и приложените писмени доказателства. Действително се е
позовал и на влязлото в сила Решение от 03.05.2022г. по адм. дело № 2679/2021г.
по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на
дружеството-работодател срещу предписание № 3
от Протокол за извършена проверка изх.№
ПР-2129790 от 19.10.2021 г.,част от административнонаказателното производство,
с който е и констатирано процесното нарушение :“ На
12.09.2021 г. при проверка в зърнобаза - гр. Бяла е установено използване на
редлер за транспортиране на маслодайна култура - слънчоглед, с демонтиран капак
/ревизионен/ закриващ движещи се части на работното оборудване - верига. Редлера е с липсващи системи за контрол и
защита свързани с безопасността на труда при експлоатация на работното
оборудване - нарушение на чл. 173 ал.1 вр. чл.2 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване“, за което са дадени предписания:“
Работодателят да обезопаси работното оборудване – редлер, съгласно чл. 173,
ал.1 вр. чл.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване“. Тези предписания са оставени в сила. ВАС е препратил към мотивите
на АС-Варна ,напълно споделяйки ги на основание чл.221 ал.2 АПК. Всички
възражения наведени пред РС-Бяла съвпадат с тези по адм.д. 2679/21г. ,на които
е даден отговор. Същите са наведени и с настоящата касационна жалба.
Съгласно
чл.177 ал.1 АПК решението има сила за страните по делото, а те са касатора и
ДИТ-Русе. Съгласно чл.177 ал.2 АПК ако оспореният акт е изменен/ както е в
случая с оспорените предписания- две от тях отменени, а относимото към казуса
потвърдено /, решението има действие спрямо всички. Позовавайки се на
установеното с влязлото в сила решение на АС-Варна, РС-Бяла не е допуснал
твърдянато съществено процесуално нарушение.
Съдът правилно
е приел за установено вмененото на работодателя нарушение. Нормата на чл.173,
ал.1 от Наредбата въвежда изискването да не се допуска експлоатация на работно
оборудване с липсващи или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и
автоматизация, свързани с безопасността на труда. По делото е установено по
несъмнен начин от съвкупния анализ на доказателствата, че работодателят е
нарушил това задължение, тъй като обективно
е допуснал използването на работещ редлер със демонтиран предпазен капак, закриващ движещите се части на
работното оборудване/верига/ при липсващи системи за контрол и защита, свързани
с безопасността на труда при използване на работното оборудване. Обстоятелството
дали и по какви причини пострадалия работник е решил да „бръкне“ в ревизионния
капак са неотносими. Твърдението за „съпричиняване“ е основание за намаляване
на дължимото по друг способ и ред обезщетение и не игнорира обективен факт -наличието
на работещо оборудване, без предпазен капак, при липса на предпазни системи за
контрол и защита на безопасността на труда, в резултат на което е допуснато
попадане на част от тялото на работника в работещата машина.
Предвидената
в закона санкция за посоченото нарушение по чл.413 ал.2 КТ е от 1500лв. до
15 000лв. За да потвърди и размера на санкцията РС-Бяла е посочил, че
възприема становището на АНО за тежестта на нарушението и настъпилите вредни
последици с оглед на инвалидизирането на
работника пострадал от злополуката. Наложеното
наказание е над минималния, но под средния размер на предвиденото.
Изискванията на чл.27
ал.2 ЗАНН при определяне на размера на наложеното адм.наказание изисква
преценката да бъде съобразена с тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и
имотното състояние на нарушителя. Санкцията се определя в граници, поради което
органът действа при условията на оперативна самостоятелност, но в тези случаи
приетото от него нормативно решение следва в най-голяма степен да е обвързано с
приобщени изрични мотиви по арг. от разпоредбата на чл.
27, ал. 2 от ЗАНН. Настъпилият вредоносен резултат макар и да не е
част от фактическия състав на нарушението и да не е отегчаващо отговорността
обстоятелство, се явява закономерна последица.
В тази връзка са неоснователни
възраженията на касатора, че не е отчетено в достатъчна степен липсата на други
нарушения от работодателя. Вярно е, че настъпилата злополука е резултат от
нарушението, но тя с оглед писмените и гласни доказателства се дължи и на
несъобразяване от работника на инструкцията за работа с редлера, при положение,
че касатора е издал нужните за това документи и е създал организация за работа
с редлера / приложените инструкции/, които са известни на работниците. Това
установено „съпричиняване“ не е основание за отмяна на НП или намаляване на
санкцията, определена и под средата на предвиденото.
Следва да бъде посочено,
че е налице равноценност между генералната и личната превантивна функция на
наказанието, което следва от буквалното тълкуване на чл. 12 ЗАНН
и наказанието не е определено само с оглед на генералната такава , а е в размер над минималния и значително под средния.
Предвид
горната фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира, че първоинстанционното съдебно решение като
валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила, а жалбата като
неоснователна да се отхвърли.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Русе, втори
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 179/08.11.2023 г., постановено по АНД № 190/2023 г. по
описа на Районен съд – Бяла
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: