Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………………. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4600 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.г.Б.“ ЕАД
срещу наказателно постановление № КХ-048 от 10.06.2019 г., издадено от
директора на ОДБХ – гр. Варна, с което на въззивното
дружество са наложени имуществени санкции за следните нарушения:
1. „М.Г.Б."
ЕАД, като търговец на храни, съхранява хранителни продукти (растителни мазнини
- палмово масло 141940 кг.) в склад за съхранение на храни, неизискващи
съхранение с контролирана температура с адрес: гр.Варна, ул."Перла" №
26, ЗПЗ, в логистичен парк, сграда Al-104/изход 31/, без да е регистриран по
реда на Закона за храните - нарушение на чл. 12, ал. 1 от Закон за храните;
2. „М.Г.Б."
ЕАД, като търговец на храни, не е внедрил и приложил система за управление
безопасността на храните, включваща добри търговски практики и система за
анализ на опасностите и критични контролни точки във връзка с параграф 1, т. 2,
т. 56 от допълнителните разпоредби на Закона за храните. Същата не е
представена при извършената проверка – нарушение на чл.18, ал. 1 от Закон за
храните във връзка с чл. 2 от Наредба № 1/2016 за хигиената на храните и глава
II, чл. 5 от Регламент № 852/2004г. относно хигиената на храните;
3. „М.Г.Б."
ЕАД, като търговец на храни, не е предоставил при поискване на служителите от
ОДБХ - Варна системи и процедури за събиране и съхранение на информацията за
храните, които са се намирали в обекта, както и не са представили информация за
всички свои доставчици на храни и информация за производителите или търговците
на храни, на които те са доставили своите продукти, от което е видно, че не е
внедрена система за самоконтрол, която да осигури проследяване на храните на
всеки етап, като в обекта не се води дневник за входящ контрол и не се
съхраняват търговски документи за произход и годност на наличните хранителни
продукти – нарушение на чл.21а, ал. 2 във връзка с чл. 21а, ал. 1, т. 1 и т. 2
от Закон за храните,
като на
дружеството са наложени следните имуществени санкции:
по т. 1 в
размер на 2000 /две хиляди/ лева по чл. 42, ал. 2 от ЗХ;
по т. 2 в
размер на 3000 /три хиляди/ лева по чл. 43, ал. 2 от ЗХ;
по т. 3 в
размер на 1000/хиляда/ лева по чл. 48, ал. 2 от ЗХ.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъборазност на наказателното постановление поради
допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.
Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивното
дружество, редовно призовано, се представлява от адв.
С.Ж., която поддържа жалбата и излага доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление. Отправя искане за присъждане на направените по
делото разноски.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна ОДБХ – Варна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Г.Г., който излага съображения за законосъобразност на
издаденото наказателно постановление поради липса на допуснати нарушения на
процесуалните правила и материалния закон. Намира нарушението за установено от
събраните по делото доказателства. Моли за потвърждаване на наказателното
постановление. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На 03.04.2019 г. в 15:30 часа е извършена проверка от
служители на ОДБХ – Варна, измежду които и св. С.Г.И., в склад за съхранение на
храни, неизискващи съхранение с контролирана температура с адрес: гр.Варна, ул.
"Перла" № 26, ЗПЗ, в логистичен парк, сграда Al-104 /изход 31/,
стопанисван от "М.Г.Б." ЕАД, съвместно с представители на ГДНП - ИП,
ОД на МВР - Варна и НАП – Варна.
При проверката контролните органи установили, че в помещението има налични
хранителни продукти (растителни мазнини и сухо мляко), собственост на „М.Г.Б.“ ЕАД. За съответното помещение нямало издадено
удостоверение за регистрация по Закона за храните, нямало и подадено и
заявление за регистрация за същото. При поискване от страна на контролните
органи не били представени система за управление безопасността на храните,
включваща добри търговски практики и система за анализ на опасностите и
критични контролни точки във връзка с параграф 1, т. 2, т. 56 от допълнителните
разпоредби на Закона за храните и системи и процедури за събиране и съхранение
на информацията за храните, които са се намирали в обекта, както и не са
представили информация за всички свои доставчици на храни и информация за
производителите или търговците на храни, на които те са доставили своите
продукти, включително дневник за входящ контрол и търговски документи за
произход и годност на наличните хранителни продукти.
В деня на проверката св. С.А. подал
едно общо заявление за регистрация на обекта заедно с друг обект на територията
на ЗПЗ, в логистичен парк, ползвани от въззивното
дружество. Впоследвие на 05.04.2019 г. св. А. подал
второ заявление.
Приемайки, че с това свое
поведение въззивното дружество е извършило нарушение
на чл. 12, ал. 1 от Закон за храните; нарушение на чл.18, ал. 1 от Закон за
храните във връзка с чл. 2 от Наредба № 1/2016 за хигиената на храните и глава
II, чл. 5 от Регламент № 852/2004г. относно хигиената на храните и нарушение на
чл.21а, ал. 2 във връзка с чл. 21а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закон за храните, св.
С.Г.И. (главен инспектор в ОДБХ – Варна) съставила на 11.04.2019 г. АУАН в
присъствието на един свидетел. Актът бил връчен на управителя на дружеството П.Д.П.
на 22.04.2019 г.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок въззивното
дружество не е депозирало писмено възражение срещу съставения АУАН, като на
10.06.2019 г. началникът на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна
д-р З.Х.Д., приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в
АУАН, издала обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства: показанията на св. С.Г.И. и св. С.А. А.
и писмени доказателства: констативен протокол № 05477 от 03.04.2019 г.;
предписание № 00076 от 03.04.2019 г., заявление за регистрация на обект за
производство и търговия с храни с УРИ № КХ 1632/03.04.2019 г., протокол от
11.04.2019 г. по повод заявление № 1632/03.04.2019 г. на ОДБХ – Варна,
предписание № 03613/11.04.2019 г. на ОДБХ – Варна, констативен протокол №
07115/03.04.2019 г., констативен протокол № 05190/03.04.2019 г., констативен
протокол № 07810/25.04.2019 г., констативен протокол № 07811/25.04.2019 г.,
предписание № 00077/03.04.2019 г., 2 бр. удостоверения за регистрация на ОДБХ –
Варна.
Съдът
кредитира свидетелските показания св. С.Г.И. и св. С.А. А. като обективни и
достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си и помежду им,
последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото
писмени доказателства.
Съдът
кредитира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по
отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на
тях и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната
проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани
в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност,
съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно връчен по
реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН.
По отношение на нарушението по чл. 12, ал. 1 от Закон за храните (пункт 1
от НП):
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал.
1 от Закон за храните производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти,
регистрирани по реда на закона, които: 1. отговарят на хигиенните и/или на
ветеринарно-санитарните изисквания, определени с нормативен акт; 2. имат разработена технологична документация за
групите храни, които ще се произвеждат в обекта или прилагат национални
стандарти или стандарти, разработени от браншови организации и одобрени от компетентен
орган; 3. имат въведени: а) добри практики за производство и търговия с храни и
система за анализ на опасностите и критични контролни точки или процедури в
съответствие с нейните принципи, когато цялостното внедряване на системата е
неприложимо; б) система за управление на безопасността на храните.
От събраните по делото доказателства
(показанията на св. С.Г.И. и св. С.А. А. и 2 бр. удостоверения за регистрация
на ОДБХ – Варна) се установява по несъмнен начин, че от обективна страна „М.Г.Б."
ЕАД, като търговец на храни, съхранява хранителни продукти в склад за
съхранение на храни, неизискващи съхранение с контролирана температура с адрес:
гр.Варна, ул."Перла" № 26, ЗПЗ, в логистичен парк, сграда
Al-104/изход 31/, без да е
регистриран по реда на Закона за храните.
Съдът намира, че подаването на
заявление от страна на дружеството на датата, на която е установено
нарушението, не е освобождаващо отговорността обстоятелство, като упражняването
на правомощията на контролните органи по чл. 12, ал. 7 от Закона за храните е ирелевантно и без значение за изводите на съда, доколкото
нарушената норма вменява задължение за търговеца да съхранява хранителните
продукти само в регистрирани по реда на Закона за храните обекти, поради което
и съответното възражение на въззивното дружество за
неяснота относно нарушението е неоснователно.
Неоснователно е и възражението на въззивното дружество в сезиращата съда жалба, че в
наказателното постановление не са обсъдени възраженията на въззивното
дружество, тъй като при предявяване на АУАН управителят на „М.Г.Б.“ ЕАД не е
направил такива. Не са постъпили такива и на по-късен етап в срока по чл. 44,
ал. 1 ЗАНН.
Извършването на регистрация на
по-късен етап пред контролните органи не е освобождаващо отговорността
обстоятелство, поради което и не следва да бъде обсъждано от съда.
Следователно правилно е ангажирана
отговорността на дружеството за нарушението по пункт 1 от НП.
По отношение на нарушението по
чл.18, ал. 1 от Закон за храните във връзка с чл. 2 от Наредба № 1/2016 за
хигиената на храните и глава II, чл. 5 от Регламент № 852/2004г. относно
хигиената на храните (пункт 2 от НП):
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал.
1 от Закона за храните производителите и търговците на храни внедряват,
прилагат и поддържат система за управление на безопасността на храните или
система за анализ на опасностите и критични контролни точки, а когато
цялостното внедряване на система е неприложимо - процедури в съответствие с
принципите на системата за анализ на опасностите и критични контролни точки.
В т. 56 от Допълнителните разпоредби
на Закона за храните е дадена и легалната дефиниция за система за управление на
безопасността на храните, както следва: системата от програми и
процедури, основаващи се на добрата практика за производство и принципите на
системата Анализ на опасностите и критични контролни точки (НАССР), чието
внедряване създава условия за самостоятелен контрол и осигуряване безопасността
на храните, или е система, която съответства на изискванията на Кодекс Алиментариус или на БДС ISO 22 000.
Легалната дефиниция за НАССР е
дадена в т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за храните - система за
осигуряване безопасността на храните във всички звена от хранителната верига от
добиването на суровините до крайния потребител, която се основава на следните
принципи: идентифициране на потенциалните опасности, които трябва да се
предотвратят, елиминират или намалят до приемливи нива; идентифициране на
критичните контролни точки в технологичния процес, чийто контрол осигурява
предотвратяване, елиминиране или намаляване на опасностите до приемливи нива;
определяне на критични граници за всяка критична контролна точка, които
разграничават приемливото от неприемливото ниво за предотвратяване, елиминиране
или намаляване на опасностите; определяне и внедряване на ефективни процедури
за мониторинг на критичните контролни точки; определяне на коригиращи действия,
когато мониторингът показва, че критичната контролна точка е извън контрол;
определяне на процедури за регулярно верифициране ефективността на мерките за
прилагане на посочените принципи; определяне на документите и записите, които
съобразно естеството и големината на предприятието потвърждават ефективното
прилагане на посочените принципи).
В глава II, чл. 5 от Регламент №
852/2004 г. относно хигиената на храните са регламентирани принципите на НАССР,
които се състоят в следното:
а) идентифициране на
опасностите, които трябва да се предотвратят, отстранят или редуцират до
приемливи нива;
б) идентифициране на критичните
контролни точки на етапа или етапите, на който или които контролът е крайно
необходим, за да се предотврати, отстрани или да се редуцира до приемливи нива
определена опасност;
в) установяване на критични
граници в критичните контролни точки, разграничаващи приемливостта от
неприемливостта за предотвратяването, отстраняването или редуцирането на
идентифицираните опасности;
г) установяване и изпълнение на
ефективни процедури на наблюдение и контрол на критичните точки;
д) установяване на коригиращи
действия, когато наблюдението показва, че дадена критична контролна точка не е
под контрол;
е) установяване на процедури,
които следва да се провеждат редовно, за проверка на това дали мерките, описани
в букви a) - д) действат ефективно; и
ж) създаване на документи и
записи, съизмерими с характера и размера на предприятието за храни, за да се
покаже ефективното прилагане на описаните в букви a) - е) мерки). При всяко
изменение в продукта, процеса или етапа, операторите на предприятия за храни
преразглеждат процедурата и правят необходимите промени в нея.
В тази връзка следва да се отбележи,
че чл. 2 от Наредба № 1/2016 за хигиената на храните задължава производителите
и търговците на храни, включително лицата, които осъществяват първично производство
на храни и свързани с това производство дейности, да спазват хигиенните
изисквания към първичното производство на храни, обектите за производство и
търговия с храни и условията за производство и търговия с храни, регламентирани
в Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април
2004 г. относно хигиената на храните.
От събраните по делото
доказателства(показанията на св. С.Г.И. и св. С.А. А.) се установява по
несъмнен начин, че дружеството е осъществило от обективна страна нарушение на
посочената разпоредба, тъй като не е внедрило и приложило система за управление
на безопасността на храните или система за анализ на опасностите и критични
контролни точки.
В наказателното постановление
изрично е посочено, че „М.Г.Б." ЕАД е търговец на храни, като посоченото
обстоятелство не се оспорва от въззивното дружество,
а освен това се установява и от свидетелските показания и приобщените по делото
писмени доказателства, поради което възражението, че този съставомерен
факт не е описан и предявен на санкционираното дружество, не е основателно.
Съдът намира, че административнонаказващият
орган се е позовал на всички правни норми, които въвеждат задължението за
въвеждане и прилагане на система за управление на безопасността на храните или
система за анализ на опасностите и критични контролни точки, поради което и не
е нарушено правото на защита на въззивното дружество,
което да препятства същото да разбере за какво нарушение е санкционирано.
Установяването на такава система на
по-късен етап не освобождава дружеството от отговорност, доколкото по делото не
се установява към датата на проверката същата да е функционирала в проверявания
търговски обект, в който са се съхранявали хранителни продукти.
Следователно правилно е ангажирана
отговорността на дружеството за нарушението по пункт 2 от НП.
По отношение на нарушението по
чл.21а, ал. 2 във връзка с чл. 21а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закон за храните
(пункт 3 от НП):
Разпоредбата на чл. 21а, ал. 1 от
Закона за храните регламентира задължение към производителите и търговците на
храни да осигурят възможност за проследяване на храните и на всички други
вещества, предназначени за влагане или за които се предполага, че ще бъдат
вложени в храни, на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция,
като за целта:
1. изискват и съхраняват информация
за всеки свой доставчик на храни, на животни, отглеждани с цел производство на
храни, и на вещества, предназначени за влагане или за които се предполага, че
ще бъдат вложени в храни;
2. съхраняват информация за
производителите и търговците на храни, на които те са доставили своите
продукти.
В ал. 2 от същата е посочено, че за
изпълнение на изискванията на ал. 1 производителите и търговците на храни
въвеждат и прилагат системи и процедури за събиране и съхраняване на
информацията, които позволяват предоставянето й на компетентните органи при
поискване.
От събраните по делото доказателства
(показанията на св. С.Г.И. и св. С.А. А.) се установява по несъмнен начин, че въззивното дружество в деня на проверката не е предоставило
системи и процедури за събиране и съхранение на информацията за храните, които
са се намирали в обекта, както и не са представили информация за всички свои
доставчици на храни и информация за производителите или търговците на храни, на
които те са доставили своите продукти, включително дневник за входящ контрол и
търговски документи за произход и годност на наличните хранителни продукти.
Действително разпоредбата на чл.21а,
ал. 2 от Закона за храните е бланкетна, като препраща
към ал. 1 от същата, като в наказателното постановление са посочени както съставомерните факти, касаещи нормата, така и запълващата
норма, в която е посочено по какъв начин следва да бъде осигурена възможност за
проследяване на храните и на всички други вещества, предназначени за влагане
или за които се предполага, че ще бъдат вложени в храни, на всички етапи на
производство, преработка и дистрибуция.
Запечатването на обекта и наличието
на съответните документи в офис на дружеството в гр. София не изключва
отговорността на дружество за вмененото му нарушение, тъй като същото е било
длъжно преди да внесе в склада хранителни продукти да осигури всички условия за
спазването на Закона за храните и всички други нормативни актове в областта на
безопасността на храните, включително да осигури възможност за проследяване на
храните и на всички други вещества, предназначени за влагане или за които се
предполага, че ще бъдат вложени в храни, на всички етапи на производство,
преработка и дистрибуция.
Представянето на документите на
по-късен етап пред контролните органи не освобождава дружеството от отговорност
за нарушението.
Следователно правилно е ангажирана
отговорността на дружеството за нарушението по пункт 3 от НП.
Съдът намира, че в настоящия случай
е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушенията като
такива с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типични нарушения.
По отношение на имуществените санкции:
По пункт 1 от НП:
Съгласно чл.
42, ал. 1 от Закона за храните, който произвежда или търгува храни в
обект, нерегистриран по този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се
наказва с глоба от 1500 до 2000 лв.
В ал. 2 от
същата разпоредба е посочено, че за нарушение по ал. 1, извършено от юридическо
лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до
4500 лв.
При
определяне на наказанието съдът отчита, че в административнонаказателната
преписка не се съдържат данни въззивното дружество да
е санкционирано за подобни нарушения, което мотивира съда да приеме, че
нарушението е извършено за първи път, което от своя страна води до извод за
едно като цяло правилно отношение на въззивното
дружество към законоустановения ред в страната.
По пункт 2 от НП:
Съгласно чл.
43, ал. 1 от Закона за храните, който произвежда и продава храни в нарушение на
чл. 17, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се
наказва с глоба от 2000 до 3000 лв.
В ал. 2 от
същата разпоредба е посочено, че за нарушение по ал. 1, извършено от юридическо
лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до
5000 лв.
На
дружеството е наложена имуществена санкция в минимален размер от 3000 лв. Доколкото съгласно чл. 337, ал. 2 НПК въззивният съд няма право да влошава положението на
жалбоподателя, то не следва да бъдат обсъждани смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, като наказателното постановление в тази част
следва да бъде потвърдено.
По пункт 3 от НП:
Съгласно чл.
48, ал. 1 от Закона за храните, който наруши разпоредбите на този закон или
наредбите по прилагането му, извън случаите по чл. 38 - 47, се наказва с глоба
от 500 до 1000 лв.
В ал. 2 от
същата разпоредба е посочено, че за нарушение по ал. 1, извършено от юридическо
лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до
2000 лв.
На
дружеството е наложена имуществена санкция в минимален размер от 3000 лв. Доколкото съгласно чл. 337, ал. 2 НПК въззивният съд няма право да влошава положението на
жалбоподателя, то не следва да бъдат обсъждани смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, като наказателното постановление в тази част
следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът намира, че
наказателното постановление е законосъобразно по всички пунктове, поради което
следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на
спора разноски се следват на въззиваемата страна – Областна
дирекция по безопасност на храните - Варна, която претендира присъждането юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл.
63, ал. 5 ЗАНН и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ съдът
приема, че дължимото в случая юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на
по 80,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № КХ-048 от 10.06.2019 г., издадено от
директора на ОДБХ – гр. Варна, с което на „М.Г.Б." ЕАД са наложени
следните имуществени санкции: за
нарушение на чл. 12, ал. 1 от Закон за храните е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 /две хиляди/ лева по чл. 42, ал. 2 от ЗХ; за нарушение на чл.18,
ал. 1 от Закон за храните във връзка с чл. 2 от Наредба № 1/2016 за хигиената
на храните и глава II, чл. 5 от Регламент № 852/2004г., относно хигиената на
храните е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева по
чл. 43, ал. 2 от ЗХ и за нарушение на чл.21а, ал. 2 във връзка с чл. 21а, ал.
1, т. 1 и т. 2 от Закон за храните е наложена имуществена санкция в размер на
1000 /хиляда/ лева по чл. 48, ал. 2 от ЗХ.
ОСЪЖДА „М.Г.Б." ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА
ХРАНИТЕ - ВАРНА, ЕИК ********* сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН.
Решението подлежи на
касационно обжалване от страните в 14 – дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: